Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война




ИмеИкономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война
страница1/2
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер238.37 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://alternativi.unwe.acad.bg/br11/6.Sevo Yavaschev.doc
  1   2
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война


доц. д-р Сево Явашчев

УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”

София, 1582, ж.к. „Дружба-2”, бл. 202, вх. 1, ап. 46

тел.: дом. 978 70 29, GSM 0888 73 96 69; Е-mail: yavashchev@yahoo.com

Резюме: В статията са разгледани някои от причините за въоръжените конфликти в района на Персийския залив след края на Студената война. Обърнато е по-голямо внимание на войната в залива (1990-1991 г.) и преди всичко на операцията на коалиционните сили в Ирак (2003 г.). Посочено е отражението на тези конфликти върху икономиката на САЩ (като най-ангажираната страна в тях), върху състоянието и перспективите на иракската икономика, както и отношението на страните донори към иракския дълг. Като източници са използвани чуждестранни периодични издания и осведомителни агенции, както и интернет източници.

Ключови думи: въоръжен конфликт, Ирак, САЩ, икономически последици от войната, възстановяване на Ирак.

JEL:

В края на ХХ и началото на ХХІ в. в света намалява броят на въоръжените конфликти. По данни на Стокхолмския международен изследователски институт (Stockholm International Peace Research Institute), ако през 1991 г. в света е имало 33 големи въоръжени конфликта, то към 2003 г. техният брой е намален до 19. Един от регионите, където въоръжените конфликти продължават да са в центъра на вниманието на световната общественост и на деловите кръгове е Персийският залив.

Причините

Постановките на известните класици – „войната е продължение на политиката с други средства” и „политиката е концентриран израз на икономиката” – се потвърждават от съвременните военни конфликти, в основата на повечето от които са икономическите причини. Като прагматици и реалисти, ръководителите на много държави подчиняват политическата, идеологическата и друга страна на международната си дейност на единствената цел – икономическото благополучие и процъфтяването на нацията.

Популярен е митът за това, че войната е изгодна за бизнеса, тъй като носи оживление в икономиката1. Но според мнението на много американски икономисти това е само мит. През последните десетилетия ситуацията не може да бъде спасена дори и от военните поръчки, които получава военнопромишления комплекс.

Списанието National Jornal публикува статия на тази тема и обобщава: „В съвременния свят войната е само спирачка за развитието. Колкото е по-кратка войната, толкова по-малки ще са загубите от нея за икономиката. Икономическите рецесии достатъчно често съвпадат с началото на военните конфликти. А края на войната, като правило, означава началото на нов икономически подем”2.

Колкото по-продължителната е войната, толкова икономиката се чувства по-зле. Освен преките разходи за военни действия, които често водят до съкращаване на социалните програми, бойните действия дестабилизират положението във всички отрасли, с изключение на отбранителното производство. Но в повечето от страните в света (освен Северна Корея, Иран, Ирак при Саддам и др.) военната промишленост е незначителен дял от икономиката. Първи усещат върху себе си негативите на войната развлекателната индустрия, авиопревозите, туризмът, сферата на услугите – отрасли, които (например в САЩ) дават големи постъпления в бюджета на страната и създават много повече работни места, отколкото отбранителната промишленост.

Борбата за сфери на икономическо влияние води до това, че на част от териториите се сблъскват интересите на няколко държави, чието съперничество в някои случаи приема формата на въоръжен конфликт. За наличието на икономически причини често се налага да се съди не по декларираните намерения на участващите в конфликта страни, а по измененията, станали в тяхната икономика след конфликта.

Така например прието е, че причина за войната в зоната на Персийския залив през 1990-1991 г. са единствено безотговорните маниери на Саддам Хюсеин. Но някои западни експерти се позовават на секретен документ на Министерството на вътрешните работи на Кувейт, който е попаднал в ръцете на журналисти от японския седмичник „Сюкан мосуто”. От него става ясно, че на конфиденциална среща на представители на ЦРУ с кувейтски колеги е обсъждана възможността за използване на влошаващото се икономическо положение на Ирак за решаване на териториалния спор при изгодни за Кувейт условия3.

Заради нарастващото значение на нефта в световната икономика възникват много конфликти между държави, заинтересовани от „черното злато”4. Известният аналитик Майкъл Клер, автор на книгата „Войни за ресурси” (Resource Wars), е убеден, че светът се намира в епоха на войни за суровини. Ще приведем кратка хронология на най-важните събития, демонстриращи значението на нефта относно въпросите на войната и мира.

Страните - износителки на нефт, които се считат като част от „третия свят”, първи започват да демонстрират, че те са способни да играят важна роля в световната политика. За пръв път напълно е осъзната стратегическата роля на Персийския залив. В резултат от кризата в този район страните от Западна Европа и Япония започват да провеждат по-малко произраелска и повече проарабска политика. Причината за това е, че те са много зависими от арабския износ5.

През януари 2004 г. британската осведомителна агенция BBC публикува архивни документи на британското правителство, от които става ясно, че САЩ и Великобритания са обсъждали през 80-те години възможността за нахлуване в Саудитска Арабия и Кувейт и за установяване на контрол над нефтеното им производство. Освен това са разработвани планове за сваляне на тогавашните лидери на редица арабски държави, за да ги заменят с „по-приемливи” личности.

През 1990 г. е въоръжената интервенция на Ирак в Кувейт. Ирак разчита да погаси своите дългове, натрупани по време на войната с Иран, чрез продажбата на нефт. Но опитите му да повиши цените на нефта, като намали собствения си износ на нефт, са блокирани, в т.ч. и от Кувейт, който всеки път увеличава добива си. За периода от края на юли до края на август световните цени на нефта се покачват от $ 16 за барел на $ 28. През септември те достигат $ 36. За да си осигури международна подкрепа, Ирак обещава да продава нефт на всички страни в света по фиксирани цени - $ 21 за барел6. Отстъпвайки в хода на операция „Пустинна буря”, иракчаните запалват нефтените находища в Кувейт. След това, когато запалените нефтени кладенци са изгасени, световните цени на нефта рязко спадат.

През 2003 г. САЩ, начело на международна коалиция, започват война с Ирак, обвинявайки го в нарушение на редица международни договори и тайно разработване на оръжия за масово поразяване. Но световното обществено мнение, особено в арабския свят, има предположение, че главната цел на операцията е да се установи контрол над иракския нефт. По преценки на аналитиците от компанията Amoco на териториите на държави от Персийския залив се намират две трети от всички световни запаси от нефт7. По данни на BP Statistical Review of World Energy, Ирак притежава вторите по големина нефтени запаси в света (112,5 млрд. барела), отстъпвайки само на Саудитска Арабия8 (261,8 млрд. барела). При това себестойността на иракския нефт е най-ниска в света. Но нефтът, който е 95 % от иракския износ, не донася на народа на Ирак богатство и благополучие9.

САЩ и войните в залива

До започването на военния конфликт в началото на 90-те години на ХХ в., съществена, дори водеща роля в икономическия живот на Близкоизточния регион играе Япония. Поради това че компании на тази страна са инвестирали средства за разработването на нефтени находища в Кувейт и Саудитска Арабия, към Япония се насочва значителна част от добитите суровини. Нейният дял в общия обем на продукцията, внасяна в Кувейт и Саудитска Арабия през 1985 г., е съответно 28,9 % и 19 %.

След края на въоръжения конфликт ситуацията се променя. Японският дял във вноса на Кувейт е намален на 12,8 % през 1992 г. и на 9,4 % през 1997 г. От 1998 г. той наново започва да се увеличава и стига до 17-18 %, но така и не достига нивата от преди конфликта.

В Саудитска Арабия през 1992 г. Япония губи 4,5 % от пазара, а през 1999 г. делът й във вноса на страната се съкращава до 10 %. Японските компании са лишени също от правото да разработват редица нефтени находища в Саудитска Арабия, тъй като тя поставя допълнителни условия от търговски характер, които японците намират за неприемливи.

Едновременно с това се засилват позициите на САЩ. Редица американски компании получават правото за разработване на някои находища на нефт. Делът на американския износ за държавите от региона след конфликта стремително нараства – от 17 % през 1987 г. до 25-27 % в края на 90-те години в Саудитска Арабия и от 9 % на 26,6 % в Кувейт.

По време на войната с Ирак (1991) военните поръчки нарастват с 0,3 %. През 1991 г. ръстът на БВП на САЩ е 4,6 %, през 1992 г. той слабо се увеличава - до 4,8 %. Но още през същата година е намален с 1,3 %. Примерът на тази война опровергава заблуждението, че кратките и „евтини" войни благоприятно влияят на икономиката. През 1991 г. цените на продоволствените стоки и енерго-носителите в САЩ нарастват с 6 % и значително се увеличава инфлацията. Съживяването на икономиката започва едва през 1993 г. с началото на интернет бума.

След началото на войната с Ирак (2003 г.) е отбелязано оживление на фондовите пазари на САЩ. През 2002 г. растежът на икономиката на САЩ е 3,4 %. През 2003 г. стига до 4,1 %.

Комитетът по бюджета в Конгреса на САЩ пресмята, че в началото на тази война ще е необходимо САЩ да изразходват $ 9 - 13 млрд. Ако Саддам Хюсеин бъде свален, разходите по поддържането на реда и стабилността в Ирак ежемесечно ще са в размер на $ 4 млрд. По-рано е пресмятано, че стойността на тази война ще е около $ 100 млрд. По преценки на Лорънс Линдзи, икономически съветник на президента на САЩ Джордж Буш, военната операция против Ирак ще струва на американския бюджет $ 100-200 млрд. Това е повече от прогнозата на Пентагона. Военните специалисти оценяват войната на стойност $ 50 млрд.

По думите на Джордж Буш разходите за водене на военните действия и следващите капиталовложения за възстановяването на Ирак ще са много по-малки, отколкото цената на бездействието. „Колко струва това в доларов еквивалент, вие ще научите по-късно”, казва американският президент по време на една от пресконференциите си в началото на месец март 2003 г.

По-късно се появяват съобщения за това, че Белият дом има намерения да отправи в Конгреса запитване за допълнително финансиране. Сумата, искана за войната в Ирак, е $ 95 млрд.

Но в самата администрация няма единно мнение за размера на възможните разходи. Съветникът на президента Линдзи оценява подобна военна акция на $ 100-200 млрд., в зависимост от нейната продължителност и интензивност. В същото време шефът на Департамента за управление и бюджетно планиране в Белия дом Митч Даниелс твърди, че сумата ще е значително по-малка, не повече от 50-60 млрд. Именно това струва на САЩ първата война в Персийския залив.

Най-далече от всички в надпреварата за намаляване на разходите за войната стига Бюджетния комитет към Конгреса. По негови разчети те няма да превишат $ 20 млрд.

На свой ред Центърът за планиране и бюджетни отчисления на САЩ през февруари 2003 г. предлага своя версия. Войната ще струва $ 18-85 млрд., 5-годишната следвоенна окупация от 25 до 105 млрд., разходите за възстановяване и хуманитарна помощ – около $ 498 млрд.

Не е известно на какви разходи са готови съюзниците на САЩ от антииракската коалиция. Сложната обстановка в ООН и Съвета за сигурност сигнализира за това, че европейските страни не проявяват желаната от САЩ активност във финансирането на възстановяването на Ирак.

САЩ разглеждат и най-лошия сценарий, предполагащ, че войната ще се проточи неопределено време, възстановяването ще изисква по-мащабно финансиране, цените на нефта ще паднат, а собствената американска икономика ще се намира в стагнация. В този случай разходите могат да нараснат до $ 1, 2 трилиона. САЩ през 2003 г. изразходват в интерес на отбраната и сигурността си $ 98 млрд. повече, отколкото през 2002. Поръчките за оръжие и бойна техника са увеличени със $ 120 млрд. Теоретически това може да осигури поръчки за промишленността на САЩ и да позволи понижаването на нивото на безработицата. Но изгода от войната с Ирак не всички имат. Към числото на печелившите са компаниите, действащи в аерокосмическата област и сферата на високите технологии10.

Към януари 2003 г. Конгресът на САЩ отделя $ 162 млрд. за инвазията и последващото възстановяване на Ирак. Тогава на мнозина се струва, че това е твърде много, но на практика въпросът е - достатъчни ли ще са тези пари. При това остават и въпросите колко пари ще са необходими за военна операция, която да свали от власт Саддам, и най-вече каква ще е общата стойност за възстановяването на икономическото и гражданското общество в Ирак. Още повече че войната и нейните последици могат да окажат съществено влияние върху растящия бюджетен дефицит на САЩ и чрез него – на цялата американска икономика.

По редица показатели започналата през март 2003 г. кампания в Ирак вече превъзхожда десетилетната виетнамска война. През януари 2006 г. в редица американски средства за масова информация са публикувани достатъчно интересни статистически данни относно участието на САЩ в тази кампания.

По данни на бюджетния комитет (CBO), непартиен орган на Конгреса на САЩ, войната и окупацията на Ирак от 130 хил. американски войници всеки месец ще струва $ 4-5 млрд., т.е. $ 48-60 млрд. годишно. По такъв начин цената на окупацията може да превиши стойността на войната два и повече пъти и да се добавят още $ 150-300 млрд. към тези 162 млрд., одобрени от Конгреса.

По думите на Батшеби Крокер от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) това ще доведе до преразглеждане на мащабите на американското участие в операции в други региони на света.

От гледна точка на геополитиката САЩ са днес единствената супер сила. От гледна точка на икономиката те са страна, в най-голяма степен зависеща от външни източници на финансиране на бюджетния дефицит и инвестиции в основни фондове. В същото време основната печалба – растежът на стойността на американските активи – е твърде илюзорна, тъй като зависи от настроението на инвеститорите. А тези настроения започват да се променят, при това симптоматично, именно през последните месеци, когато загубите, в резултат на военната авантюра, започват рязко да нарастват.

Проведеното от Буш съкращаване на данъците през периода от началото на иракската война до май 2004 г. икономисва на корпорациите и гражданите по-малко пари, отколкото е иззето от тях в резултат на нарастването на заемите. Печалбите на корпорациите се оказват по-ниски, отколкото преките разходи за реализиране на иракската кампания11.

Администрацията на Буш решава да финансира войната от извънбюджетни извънредни фондове, вместо да включва разходите за Ирак в бюджета, представен в Конгреса. Още след началото на инвазията на 25 март 2003 г. президентът иска $ 75 млрд. допълнително към военните разходи. А след още половин година към тези средства, но вече от извънбюджетни фондове, са насочени още 87 млрд.

По такъв начин, формално, администрацията избягва в бъдеще военните разходи да са една от съставляващите на държавния бюджетен дефицит, който по оценки през 2005 г. превишава $ 500 млрд.

Според американския специалист, професор Уилям Нордхаус от университета в Йел, иракският нефт скоро ще започне да постъпва в големи количества, които ще помогнат да се осигурят разходи за възстановяването на Ирак. „Има още 20 млрд. иракски пари, за които на практика никога не се споменава. Десет милиарда от тях са останали от програмата на ООН „Нефт срещу храни”. Други 10 милиарда са нови средства, получени от нефта. Предвиждат се постъпления на още $ 8 млрд., ако бунтовниците не унищожат тръбопроводите до края на годината” - казва той.

Рязкото повишаване на военните разходи довежда до увеличаване на държавните разходи, което дава на американската икономика тласъка, от който тя се нуждае в началото на 2002 г. Цялостното търсене на обществения сектор през 2002-2004 г. нараства с повече от $ 600 млрд., което обогатява американските корпорации с $ 85-95 млрд. Това се отразява положително на фондовите пазари. От края на януари 2003 г., когато неизбежността на войната става на практика очевидна, до края на януари 2004 г. индексът S&P500 нараства с 41 %, а Nasdaq-100 – с 53 %, което по най-груби сметки носи на инвеститорите не по-малко от $ 3,4 трлн12.

Ръстът на дефицита във федералния бюджет на САЩ започва да тревожи инвеститорите и поскъпват заемите не само за правителството, но и за корпорациите. Ако през март 2003 г. средният доход от 10-годишните борсови облигации е 3,35 % годишно, през 2005 г. той достига 4,55 %. Ако се отчете, че съвкупното данъчно натоварване на корпорациите и семействата е 220 % от БВП ($ 24 трлн.), съответният ръст на цените на заемите се трансформира за частния сектор в загуби - над $ 330 млрд. ежегодно.

Важно е и това, че усилията на САЩ за заздравяване на ситуацията в района на Персийския залив стабилизира цените на нефта през 2005 г. на ниво $ 40 за барел, което означава 75 % ръст в сравнение с февруари 2003 г. В условия, когато САЩ ежегодно внасят 3,6 млрд. барела нефт, повишаването на цените на „черното злато" с $ 23-40 ощетява американската икономика с повече от $ 60 млрд.

Военният конфликт в Ирак предизвиква ажиотаж не само у диларите и брокерите, но и сред американските компании. По преценка на експерти през 2003 г. Пентагонът е похарчил за частни изпълнители $ 30 млрд., т.е. 8 % от своя бюджет. Отчитайки войната в Ирак, тези цифри могат рязко да се увеличат.

Представители на Пентагона твърдят, че са им нужни над $ 16 млрд., за да ремонтират или подменят износената техника и за възстановяване на други ресурси, изтощени в непрекъснатите бойни дейтвия в Ирак. На първо място в списъка са над 50 хиляди колесни и верижни машини, цялата авиационна система, разположена в Близкия изток, и още около 300 компютъра и други разузнавателни системи и комплекси за наблюдение13.

От исканата сума военното ведомство се осигурява с 65,5 млрд., останалите 21,3 млрд. отиват за възстановяване на иракското стопанство. При това почти половината от „военните” пари – $ 32,3 млрд., ще бъдат изразходвани за гориво, продукти и други припаси, необходими за успешното водене на бойните действия и за осъществяване на окупацията14. Други 18,5 млрд. ще се изразходват за резервния запас, заплати на военнослужещите и други плащания на личния състав.

Изследователската служба към Конгреса на САЩ стига до извода, че един месец от военната кампания в Ирак струва на американския бюджет $ 5,6 млрд.15 По такъв начин, към края на 2005 г., Ирак вече струва на САЩ над $ 270 млрд. По пресмятане на обществената организация National Priorities Project, средствата, които САЩ изразходват за войната в Ирак, са достатъчни, за да осигури застраховането на 134 млн. деца, работни заплати на 3,9 млн. учители в продължение на 1 година, да се даде висше образование на 10,8 млн. души, да се построят 2 млн. нови квартири, изцяло да се финансира световна програма за борба с глада в продължение на 9 години, в продължение на 22 години да се финансира световна програма за борба със СПИН, а също да се направи така, че в продължение на 74 години всяко дете, раждащо се в света, да получава необходимите ваксини16. Ежегодно за войната се харчи сума, която би била достатъчна, за да осигури медицинско обслужване на повече от половината от 43-те милиона граждани на САЩ, нямащи медицинска осигуряване17.

Възстановяването на Ирак

Колкото е по-слабо развита икономиката на една или друга страна и колкото по-малко тя е диверсифицирана, толкова по-големи са шансовете, че в нея може да започне гражданска война. Икономистите Пол Коллер (Paul Coullier) и Анке Хеффлер (Anke Hoeffler) са открили, че за страни, притежаващи една или две основни суровини, използвани като главна износна стока (например нефт или кока), вероятността те да се сблъскат с проблеми на гражданска война са пет пъти по-големи, отколкото страни с диверсифицирана икономика. Развоят на събитията в Ирак след края на активните бойни действия в страната нагледно показва тези твърдения.

На територията на Ирак по времето на режима на Саддам действат повече от 3 хил. сонди, добиващи ежедневно до 2 млн. барела нефт. Според специалисти, даже ако се предположи, че всички сонди ще бъдат унищожени от отстъпващата иракска армия, САЩ могат, след определени капиталовложения, да ги възстановят18.

Предвижда се след победата находищата в Ирак да се разработват от големите компании: Exxon Mobil, Shell и ВР. С отчитане на вероятните разходи на САЩ в размер на $ 100 млрд., изразходвани за военни действия, последващо възстановяване и хуманитарна помощ, американската икономика, в лицето на нефтените компании, за 5 години ще си върне всичките средства, които ще бъдат похарчени в хода на военната операция. Освен това, лоялното на САЩ следвоенно правителство на Ирак може да настоява за излизане на страната от ОПЕК. Тогава САЩ ще получат супернадежден доставчик на нефт по стабилни цени.

След края на активните военни действия иракската икономика се намира в много тежко положение. И сега не е съвсем ясно, способно ли е огромното финансово влияние на САЩ и техните съюзници да я съживят. Бюджетът на Ирак през втората половина на 2003 г. е $ 6,1 млрд., а неговият дефицит е над $ 2,1 млрд. За сметка на продажбите на нефт - основният иракски износ - временната администрация на Ирак планира да получи $ 3,45 млрд.

Около 70 % от трудоспособното население на страната няма постоянна работа. За последните 15 години селското стопанство на Ирак деградира и през 2002 г. страната изнася 57 % от необходимото й продоволствие. Даже в Багдад не работят половината от телефонните линии. Иракските банки едва сега започват да създават система за електронни плащания.

До войната през 1991 г. Ирак е един от най-големите експортни пазари на САЩ. Например за сметка на Ирак е около половината от износа на американски ориз и една четвърт от износа на пшеница. Ирак активно купува от САЩ автомобили, промишлено оборудване, медикаменти и др. Страната на практика няма опит в работата с чуждестранни инвеститори19.

Опитите на САЩ да се договорят с големите кредитори като Русия, Франция и Германия за съкращаване на иракския дълг се натъкват на еднозначно „не”. Участниците в срещата на „Голямата осморка" не успяват да се договорят за намаляване дълга на Ирак. Както съобщава агенция Bloomberg, президентът на Франция Жак Ширак се явява като главен опонент на Дж. Буш, стремящ се към намаляване на по-голямата част от дълга. Но Ширак отказва дългът да бъде намален с повече от 50 %., тъй като нефтените запаси на Ирак му позволяват да си изплати дълга. Но представители на Международния валутен фонд изказват мнение, че за да се направи дългът приемлив за изплащане, той трябва да се съкрати около 80 %20.

През есента на 2003 г. Световната банка, ООН и преходната коалиция на администрацията на Ирак изчисляват, че за извеждане на иракската икономика на предвоенното й ниво са необходими $ 56 млрд. А за да заработи иракската икономика, според по-нови данни, са необходими от $ 100 млрд. до $ 500 млрд. инвестиции. Цената на възстановяването нараства с подобряването на положението в областта на сигурността, тъй като търговските компании, както и военните, се налага за всеки проект да предвиждат и разходи за сигурността.

САЩ започват да се готвят за възстановяването на иракската икономика още преди началото на военните действия. Особен интерес представляват 192 държавни нефтени компании на Ирак. През юли 2003 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) дава гаранция за разработването на план за приватизация в Ирак на консултантската фирма Bearing Point. Президентът на САЩ Дж. Буш назначава своя стар съратник, банкера Том Фоули, за главен консултант на този проект.

USAID тайно информира шест големи компании за това, че могат да сключат договор на обща стойност $ 900 млн. за реконструкция на системата за водоснабдяване, на пътищата, мостовете, училищата и болниците в Ирак. Тези компании, по данни на Центъра за отговорност в политиката, от доста време са в дружески отношения с управляващата Републиканска партия, а една от тези фирми – Halliburton, по-рано е възглавявана от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни21.

През ноември 2005 г. Конгресът на САЩ гласува $ 18,7 млрд. като помощ за възстановяване на инфраструктурата на Ирак. Това е с 2 млрд. по-малко от искането на администрацията. Към началото на 2006 г. страните донори са съгласни да отделят средства за възстановяването на Ирак: Япония - $ 5 млрд., Европейският съюз - $ 825 млн., Саудитска Арабия - $ 1 млрд. и т.н. САЩ са готови да отделят за Ирак около $ 85 млрд., но тъй като в тази сума влизат и разходите за поддържане на американските войски в страната, иракската икономика ще получи само $ 18 млрд.22

Активност на иракското направление предприемат не само републиканците, но и техните съперници – демократите. Например Уйлям Коен, бивш министър на отбраната на САЩ в администрацията на Бил Клинтън и шеф на лобистка фирма, помага на една от компаниите да получи договор за $ 80 млн. за осигуряване на безопасността на иракските нефтени находища. По аналогични причини бившият специален представител на САЩ за Близкия изток, бивш командващ Централното командване на Въоръжените сили на САЩ, генерал Антони Зини, подписва договор с една от най-големите лобистки фирми в САЩ - Akim Gump.

Съгласно публикуваното в руския вестник „Коммерсант” мнение на генералния директор на Международния център за нефтен бизнес Евгений Хартуков, овладяването на най-големите находища на нефт в района на Басра и Киркук и последващото им експлоатиране от американски компании ще позволи да се покрият издръжките от американския бюджет и в перспектива ще се осигурят значителни финансови и политически печалби.

Правителството на САЩ вече търси предприемачи за ремонт на летища, електростанции и за реконструкция на нефтения комплекс на Ирак. Първият държавен договор за възстановяване на Ирак от $ 7,1 млн. получава компанията International Resources Group, която ще наема персонал за работа в Ирак.

За иракски договори претендират такива строителни компании като Washington Group, Chicago Bridge and Iron, Earth Technology. За потушаване на пожарите в иракските нефтени находища, осигуряващи 3 % от световния добив, Пентагонът наема компанията Brown & Root, без да разкрие сумата на договора. В дадения случай отново в играта ще се окаже бившата компания на вицепрезидента на САЩ Дик Чейни – Halliburton, в чиято структурата влиза посочената компания.

По разчети на правителствената Агенция за международно развитие за възстановяването на Ирак са необходими 18 месеца. За това време ще се ремонтират 2,5 хил. км пътища, а също летището в Басра и морското пристанище Ум Каср. Но достъп до държавните поръчки получават само големите компании. Средните и малките фирми, а също и хуманитарните организации, не са предвидени.

Чуждестранната помощ основно отива за възстановяване на инфраструктурата на иракската икономика. Кувейт и Саудитска Арабия са съгласни да окажат помощ на Ирак в размер на $ 2 млрд. Предвижда се парите да бъдат вложени в някои проекти. През октомври 2005 г. саудитски и иракски бизнесмени се срещат и обсъждат реализирането на съвместни проекти, за които ще се заделят $ 500 млн. от общата сума.

В близките 3-5 години, по данни на бюджетния комитет към Конгреса на САЩ, за тези цели – възстановяване и осигуряване на сигурността – на Ирак ще са му необходими още $ 50-100 млрд. Независими експерти смятат, че през следващите десетина години за тези цели ще са необходими от $ 30 до $ 105 млрд. Неслучайно бъдещите работи по възстановяването на икономиката на Ирак вече се сравняват по мащаби с Плана „Маршал” за следвоенна Европа, когато възстановяването на европейската икономика след Втората световна война струва на САЩ $ 138 млрд. с отчитане на инфлацията.

През октомври 2005 г., на мадридската конференция на донорите, цяла поредица от държави се съгласява да внесе своя дял в този процес, но общата сума ($ 33 млрд.) се оказва далече от необходимата. Останалото, а то е около 20 млрд., по всяка вероятност отново ще лежи на гърба на американския данъкоплатец. Още повече че много страни дават пари не в качеството на гаранти, а само във вид на заеми.

Някои конгресмени твърдят, че огромният нефтен потенциал на Ирак позволява страната сама да финансира своето възстановяване, а не да се надява само на американската помощ. В дългосрочна перспектива, по преценки на нефтени експерти, Ирак може да увеличи производството на гориво от сегашните 2,5 млн. барела на ден до 6 млн. барела. По такъв начин годишният доход от продажбата на нефт ще нарасне от $ 15 млрд. на $ 40 млрд., а това в крайна сметка е достатъчно за компенсиране на недостигащите 20 млрд.

Проблемът обаче се състои в това, че ще са необходими 5-10 години. А също и $ 25 млрд. за разработването на нови находища, без които не е възможно рязкото увеличаване на добивите.

Световните нефтени гиганти е възможно да инвестират тези средства, но са им нужни гаранции – на първо място за сигурността. А също и легитимно правителство, което да бъде упълномощено да сключва дългосрочни договори. По такъв начин, в краткосрочна перспектива, по старому ще се наложи да се изплаща възстановяването и сигурността на нефтените находища. А това са $ 2-4 млрд. годишно.

Опитите да се заставят иракчаните сами да плащат за възстановяването на страната си, се натъкват и на друг проблем – огромния дълг, който е натрупал режимът на Саддам Хюсеин. Само обслужването на този дълг струва от $ 80 до $ 120 млрд. При това аналогични и дори повече средства ще отидат за изплащане на репарациите на Кувейт. Ако тези дългове не се съкратят, по-голямата част от доходите от нефт ще идат за тяхното обслужване и изплащане.

В заключение на посоченото дотук могат да се направят следните обобщения:

Финансовите разчети за военната операция и възстановяването на следвоенен Ирак на практика се оказват погрешни най-вече поради факта, че военните действия продължават, а всяка седмица струва ресурси, разходи, които дори и САЩ не могат да си позволят продължително време. Икономическото съживяване на Ирак към момента не се състоя, а очакваните приходи от продажбата на иракски петрол не са достатъчни.

Подривните действия на противниците на новата иракска власт непрекъснато саботират основната суровина на иракската икономика - петрола. Поради диверсионни действия неефективно работят почти всички действащи петролопроводи в страната. С реалното производство на петрол, което сега произвежда, Ирак не само не е в състояние да връща дълговете си, но може да се наложи да взема нови заеми.

Сложната военнополитическа и икономическа ситуация в Ирак налагат продължаване на присъствието на многонационалните сили в тази страна. Това гарантира сравнително по-спокойни условия за възстановяването на иракската икономика и за нормализирането на живота в държавата. Оценката на политическия и икономическия ефект от участието на България с ограничен военен контингент в състава на коалиционните сили е въпрос, който се нуждае от самостоятелно изследване предвид на неговата значимост и сложност.

  1   2

Свързани:

Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconАспекти на външната политика на Германия след края на Студената война
Код. Наименование на учебната дисциплина: Аспекти на външната политика на Германия след края на Студената война
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconРадиостанция студената война
Един поглед към международното радиоразпръскване в Студената война, по-специално Радио "Свободна Европа" и Радио "Свобода"
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconМонография „Българската авиация през Студената война -342 стр. (№22)
Сигурност и отбрана”, професионално направление „Военно дело”, по научната специалност 05. 12. 01 „Организация и управление на Въоръжените...
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconГ. Укрепване на миротворческите операции 220. След като завърши конфронтацията от периода на студената война и парализата, която тя донесе на Съвета за сигурност, 90-те години станаха време на голяма активност за
Обединените нации. Повече мирни операции бяха организирани през това десетилетие отколкото през предишните четири взети заедно. Ние...
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconВойна за демокрация или война за петрол?
Ролята на сащ в разрушаването и възстановяването на Ирак и икономически аспекти на войната върху американската икономика
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconПроблеми на сигурността на балканите в периода на студената война
Код. Наименование на учебната дисциплина: проблеми на сигурността на балканите в периода на студената война
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconМеждународна научна конференция
Евреите в източна европа и съветския съюз по време на втората световна война и студената война (1939-1989)“
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconКомисията прави стъпка напред в развитието на възобновяемите енергийни източници заедно с държавите от Средиземноморието и Персийския залив

Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconСписък с публикации
...
Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Теория на международните отношения" Тема: "
Тема: “Структурни трансформации в системата на международните отношения след края на Студената война”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом