Виметонанарод а




ИмеВиметонанарод а
Дата на преобразуване16.01.2013
Размер98.75 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.admcourt-rz.org/images/files/6395R-46-adm-112-2012-KSO.doc


Р Е Ш Е Н И Е

46


гр. Разград, 09 октомври 2012год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Разградският административен съд, в публичното заседание на 08 октомври 2012год. в състав:


Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ


при секретаря …… Пламена Мутафова………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №112…… по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Х. П. от гр. Р. против Решение № 34/26.06.2012год. на ръководителя на териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт(НОИ) гр. Разград. С решението е потвърдено разпореждане №МП-5752/23.04.2012г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при Районно управление (РУ) “Социално осигуряване” - Разград, с което е отказано на жалбоподателката отпускане на лична пенсия за осигурител стаж и възраст.

Според жалбоподателката пенсионният орган неправилно и в нарушение на закона е приел, че положения от нея труд за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. е трета категория, а не втора. Вследствие на това е направил и погрешен извод, че тя не отговаря на условията за пенсиониране по реда на &4, ал. 1, т.1 от Преходните и заключителни разпоредби(ПЗР) на КСО, вр. с чл.68 от кодекса тъй като към момента на подаденото заявление-21.12.2011г. не било изпълнено едно от изискването на закона- наличието от страна на заявителката на 15 години стаж от втора категория. И. П. счита, че решението и разпореждането са издадени в нарушение на материалния закон, излага подробни доводи в подкрепа на това свое становище. Излагат се и други оплаквания, подробно релевирани в жалбата до съда.

Иска се от административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което й е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ръководителят на ТП на НОИ-Разград, не се явява и не ангажира становище.

Разградският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза намира жалбата за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Със заявление, заведено под № МП-19328 от 21.12.2011г. И. Х. П. е поискала от ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ “Социално осигуряване” - Разград отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68 и §4, ал.1 от КСО. Към заявлението приложила и съответните документи. След извършени служебни справки и изчисления от длъжностно лице в ТП на НОИ Разград, отдел „Пенсии“, на молителката(л.39) с разпореждане от 30.12.2011г. била отпусната лична пенсия за ОСВ. След получаване на поискана от предприятието-осигурител допълнителна справка(л.37) по отношение на полагания за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. от нея труд, пенсионният орган издал ново разпореждане(л.34), с което отменил предходното положително за заявителката такова и отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ. Мотивът бил свързан с незачитането от пенсионния орган на труда за цитирания период, като положен от втора категория, а това довело съответно до липсата на едно от условията за пенсиониране по реда на §4, ал.1 от КСО, а именно- необходимият стаж от втора категория да е общо 15 години. За да стигне до този резултат, длъжностното лице съпоставило данните от представената от заявителката трудова книжка(л.19), където за процесния период било записано, че тя е работила като „н-к стр. обекти“, с тези от издаденото от предприятието „Варош МГ“ ЕООД удостоверение, образец УП-3(л.68), в което било записано „началник строителен обект“ и с данните от разчетно-платежните ведомости(л.38), където длъжността й била изписана съкратено с думите „Н-к стр.об.“. Така приел, че не е налице яснота по длъжността й за периода на работа от 01.10.1986г.-31.10.1989г., което от своя страна довело до незачитане на труда за този период, като положен от втора категория. Срещу това разпореждане И. П. подала жалба до ръководителя на ТП на НОИ- Разград. С решението си от 20.03.2012г.(л.24) той отменил атакуваното от нея разпореждане и върнал пенсионното досие за ново произнасяне.

С издаденото разпореждане №МП-5752/23.04.2012г. ръководителят на пенсионното осигуряване, разглеждайки всички възможни хипотези, разписани в чл.68 и §4, ал.1 от КСО отново отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на тези разпоредби. В разпореждането пенсионният орган посочил за кои години е приел, че положеният от оспорващата труд е втора категория, като периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. не попадал сред тях.

В законоустановения срок молителката подала жалба пред ръководителя на ТП на НОИ Разград срещу това разпореждане. Представила и съответните документи, доказващи наличието на определен осигурителен стаж, който бил за положен втора категория труд: удостоверение УП-3 изх. № 29/19.12.2011г. на „Варош МГ“ ЕООД, представено и първоначално от нея, с подаването на заявлението с искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ и съдържащо се в преписката и препис-извлечение от трудова книжка, също съдържаща се в пенсионната преписка.

С решението си, ръководителят на ТП на НОИ- Разград потвърдил оспореното пред него разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Мотивът му бил, че след като в трудовата книжка на заявителката изрично било записано, че е работила като началник на строителни обекти, а данните в представеното от работодателя „Варош МГ“ ЕООД удостоверение УП-3, в което длъжността и е посочена като „началник строителен обект“ са извлечени въз основа на единствения съхраняващ се първичен документ- разчетно-платежна ведомост, то правилно ПО е дал вяра на записаното в трудовата книжка. Оттам и трудовият стаж според ръководителя на ТП на НОИ също правилно е зачетен като такъв от трета категория.

Недоволна от така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбоподателката подава жалба пред настоящата инстанция. В нея тя твърди, че необосновано пенсионният орган отказва да признае за втора категория трудовия й стаж за времето от 01.10.1986г.-31.10.1989г. В подкрепа на това оплакване И. П. ангажира пред настоящата инстанция гласни доказателства. Разпитани са свидетелите М. М. и А. С., първият от които за процесния период е работил като началник на оспорващата, а вторият- неин колега. От обясненията на двамата свидетели става ясно, че за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. И. П. е работила реално като технически ръководител на конкретен обект и до приключването на работата, т.е. до завършването му, не е работила по други обекти. По тези обекти са се извършвали строителни дейности.

Назначена е от съда и съдебно-счетоводна експертиза по искане на оспорващата страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания. Те са издадени обаче в противоречие на материалния закон и на административно производствените правила, закрепени в АПК и като такива подлежат на отмяна.

В настоящото производство спорен между страните е единствено въпросът от коя категория следва да се зачете стажът на И. П. за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. за положения от нея труд във „Варош МГ“ ЕООД.

Съдът намира, че при издаване на решението, с което е потвърдено разпореждането за отказ да бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст, компетентният орган е нарушил изискването на чл.35 АПК да издаде административния акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Цитираната норма – чл.35 АПК, както и чл.39 и чл.44 от кодекса са приложимия в случая закон, тъй като специалният – КСО и подзаконовия нормативен акт НПОС, не съдържат правила, дерогиращи цитираните процедурни изисквания за изясняване на факти и обстоятелства и доказателствените средства за това. Пенсионният орган и ръководителят на ТП на НОИ не са събрали необходимите доказателства за изясняване на важно обстоятелство от значение за определяне категорията на полагания от заявителката труд. Не са посочени и съображения защо тези органи приемат, че за процесния период, при липсата на достатъчно данни и липсата на трудовото досие на заявителката стажът на положения от нея труд е именно трета категория. В разпореждането на ПО липсват и мотиви за това. Неговият ръководител, разглеждайки жалбата срещу разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ се позовава единствено и само на данните от трудовата книжка и тълкувайки записаното в нея „н-к стр. обекти“, приема, че правилно ПО е определил за този период труда като трета категория. От друга страна обаче в представеното удостоверение образец УП-3, изх. № 29/19.12.2011г., така и в разчетно-платежните ведомости на предприятието-осигурител се говори за началник на строителен обект.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителния стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документи по утвърден образец, издаден от осигурителя. Такива именно се явяват и горепосоченото удостоверение УП-3 и ведомостта за работни заплати. Съгласно чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), приложим за времето на полагане на спорния стаж, трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки, или с документ издаден от съответното предприятие въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като се посочва и категорията труд и съответната точка от ПКТП (отм.). Изводът е, че категорията на труда се установява с официални документи, издадени по предвидения в закона ред от определен кръг лица.

В контекста на казаното дотук буди недоумение факта, че нито ПО, нито ръководителят на ТП на НОИ -Разград излагат мотиви защо, след като в официални документи се съдържат противоречиви данни за обстоятелство, което е от съществено значение за правилното разрешаване на определен въпрос, а именно – от коя категория е положения от И. П. труд за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. от нея труд, то те дават вяра само и единствено на записаното в един от тях. Съответно пък не обосновават защо игнорират другите.

След като този въпрос е останал неизяснен от ПО, то е следвало да се прояви повече активност в административното производство и чрез допустимите по АПК доказателствени средства, включително и чрез събиране на гласни доказателства (сведения от неучастващи в производството лица по реда на чл.44 от АПК), както бе направено в настоящото производство, да се изясни спорния момент.

Ето защо съдът счита, че са допуснати от страна на АО нарушения на чл.35 и чл.39 от АПК. В хода на съдебното производство обаче се доказа, че труда на И. П. за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. е полаган на длъжността "началник строителен обект" и е от втора категория.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза съдът намира, че липсва спор по обстоятелството в кой отрасъл е работила И. П. Това е бил отрасъл в народното стопанство, конкретно -строителство.

На следващо място, съгласно т. 26 от ПКТП (отм.), втора категория е трудът на строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. По смисъла на чл. 66и от същия правилник втора категория е и трудът на инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. Безспорно бе установено и доказано в съдебното производство, че работното място на И. П. за периода 01.10.1986г.-31.10.1989г. е бил съответния конкретен строителен обект на предприятието, а характера на осъществяваната трудова дейност спада към труда, осъществяван от инженеро-технически работници. От събраните по делото гласни доказателства се установи и фактът, че тя е изпълнявала длъжността началник на конкретен строителен обект до завършването му, а не е била началник на строителни обекти, по които се е извършвала дейност по едно и също време. Длъжността на жалбоподателката за спорния период е включена в категория ИТР. Ето защо съдът намира, че заеманата от нея длъжност попада в хипотезата на т.66и от ПКТП (отм.)- инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително, така, както е определена и в удостоверение УП-3, изх. № 29/19.12.2011г., издадено от „Варош МГ“ ЕООД. Предвид разпоредбите на чл. 67 и чл.68 от ПКТП (отм.), § 2 от ЗР на ПМС № 75 от 1998 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при преценяване правото на пенсия трудовият стаж, придобит при условията на тази разпоредба се зачита като такъв от втора категория. Този извод на съда се основава на направената преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Решението на ръководителя на ТП на НОИ -Рз, с което е потвърдил разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ “Социално осигуряване” - Разград е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл.35 и чл.39 от АПК и на приложимия материален закон- отменителни основания по чл.146, т.3-5 от АПК. Ето защо то и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката, на основание чл.173, ал.2, АПК бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване на материалния закон.

С оглед изхода на спора следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото деловодни разноски в размер на 110лв, от които 10 лева държавна такса за завеждане на делото и 100 лева за внесения депозит за вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.

Водим от горното, съдът


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение №34/26.06.2012год. на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт-Разград и потвърденото с него разпореждане №МП-5752/23.04.2012г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Х. П. от гр. Р. и връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Осъжда ТП на НОИ - Разград да заплати на И. Х. П. от гр. Р. направените по делото разноски в размер на 110 (Сто и десет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Разградски административен съд пред Върховния административен съд.


Съдия:/п/


ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е влязло в сила на 26.10.2012 г. като необжалвано.

- -

Свързани:

Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Смолянският административен съд в публичното заседание на 09. 11. 2009год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 17 октомври 2011год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 15 ноември 2011год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Предявеният иск е за заплащане стойността на извършени подобрения с пр осн чл. 72 Закона за собствеността
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Софийски окръжен съд фирмено отделение, 4-ти състав, в закрито заседание на 13. 05. 2011 г
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Адм дело №32 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Женаварова к н а Х. д. №34/2008г по описа на Адмс-смолян, за да се произнесе, взе предвид следното
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Софийски окръжен съд фирмено отделение, в закрито заседание на 12. 01. 2010 год., в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Костинбродски районен съд първи съдебен район в публично заседание на 04. 11. 2008 г в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Женаварова адм д. №98/2008г по описа на Адмс-смолян, за да се произнесе, взе предвид следното
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом