Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г




ИмеСписание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г
страница1/6
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер0.9 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vas.bg/Documents/11-12-2003.doc
  1   2   3   4   5   6
Списание „Адвокатски преглед” - брой 9-10 от 2003 г.


СЪДЪРЖАНИЕ


СТАТИИ

Нов Закон за адвокатурата – принципни съображения по внесените в Парламента законопроекти - Траян Марковски, адвокат от София и Александър Караминков, адвокат от София

Някои проблеми в практиката при приложението на член 55 от Наказателния кодекс - Чавдар Грошев, адвокат от Пловдив

Достъп до правосъдие: правна помощ за представляваните


ПРАВНА КНИЖНИНА

В правните списания

Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС


СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Върховен касационен съд - гражданска колегия

Върховен касационен съд - наказателна колегия

Върховен административен съд


УКАЗАТЕЛ НА ОБНАРОДВАНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ВКС И ВАС ПРЕЗ 2003 Г.

Върховен касационен съд

Върховен административен съд


СЪДЪРЖАНИЕ НА АДВОКАТСКИ ПРЕГЛЕД ЗА 2003 Г.

Съдържание на "Адвокатски преглед" 2003 г.


Нов Закон за адвокатурата – принципни съображения по внесените в Парламента законопроекти - Траян Марковски, адвокат от София и Александър Караминков, адвокат от София


Сега действащият Закон за адвокатурата беше приет от VІІ-то Велико Народно събрание, непосредствено след влизане в сила на Конституцията на Република България, в изпълнение на § 3, ал. 3 от нейните преходни и заключителни разпоредби във връзка с чл. 134, ал. 2. С това беше създаден устройствен закон.
Конституцията завари българската адвокатура под ръководството на държавната власт в положение, което явно ставаше недопустимо и нетърпимо. Новият закон беше съобразен с основните конституционни принципи. На първо място се предвиди създаването на НЕЗАВИСИМА И САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ АДВОКАТУРА. На тази плоскост бяха създадени НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕД НА АДВОКАТСКАТА ДЕЙНОСТ. Съставителите на проекта на новия закон се съобразиха и с традициите на миналото, накърнени от така наречената “социалистическа законност”, и преди всичко с опита на Закона за адвокатите от 1925 г. Сегашният закон в основата си и в конкретните разрешения, които дава, отговаря напълно на стандартите на съвременното европейско законодателство, естествено като трябва да се държи сметка за настъпилата изобщо в света еволюция. Но с оглед на бързината, с която действащият Закон за адвокатурата (обн., ДВ., бр. 80 от 27.09.1991 г.), беше създаден и приет, той има недостатъци, има и непълноти, отстраняването на които трябва да стане с приемането на НОВ ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА.
Трябва да се отбележи, че с измененията и допълненията на закона след 1991 г. беше отстранена съществена непълнота. Със ЗИД на ЗА (обн. ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г.) беше преодолян един много важен недостатък. С новата т. 4 на чл. 3 от ЗА се постави изискването за адвоката – подобно на съдията – да притежава необходимите професионални и нравствени качества, за да бъде вписан в списъците на адвокатските колегии, и на второ място бяха въведени правила за упражняване на адвокатската професия в България от чуждестранни адвокати.
При създаването на Закона от 1991 год. въобще не се предвиди ГРУПОВО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА, вероятно като реакция срещу миналите ограничения със съществуването на адвокатските колективи и юридически консултации. Съвсем естествено с течение на времето практиката разкри и редица недостатъци от правно-техническо естество във връзка с организацията на адвокатурата и конкретно с дейността на нейните органи. А не на последно място не само международният обмен и свободата на движение на хората, както и предстоящото включване на България в Европейския съюз, налагат едно сериозно и подробно уреждане на въпроса за практиката на чуждестранни адвокати пред българските съдебни места и въобще в България.
Макар че няма място за коренна реформа на организацията и реда на дейността на адвокатурата, необходими и целесъобразни са промени в нормативната уредба в духа на изложените по-горе съображения. Поради това ВИСШИЯТ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ИЗРАБОТИ ПРОЕКТ ЗА НОВ ЗАКОН, който в своята цялост и в преобладаващите си подробности беше одобрен от народните представители Борислав Ралчев, Йордан Соколов, Младен Червеняков и Четин Казак, които от свое име го внесоха в Народното събрание за разглеждане и приемане. Сякаш в отговор на някои положения в този проект беше внесен и друг, втори проект, от народните представители Камелия Касабова, Валерия Димова, Нина Чилова и Снежина Чипева. (По-нататък в коментара първият проект се означава като проект “Ралчев”, а вторият – като проект “Касабова”.)
А пък Министерският съвет беше внесъл още на 29 юли 2002 г. разработения от Министерството на правосъдието проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, с който се създава нов раздел за чуждестранните адвокати.
В следващото изложение ще се спрем на някои от основните положения и особености на двата проекта на народните представители, като се изтъкнат преди всичко различията между тях.

1. КОНСТИТУЦИОННА ИНСТИТУЦИЯ
Съществуването на адвокатурата в България е предвидено в чл. 134, гл. 6, “Съдебна власт”, на Конституцията с определена нейна функция.
Така по своето място и значение АДВОКАТУРАТА Е ПРИРАВНЕНА КОНСТИТУЦИОННО КЪМ ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – съд, прокуратура и следствие.
Конституцията изрично посочва в ал. 2 на чл. 134, че организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Така ЗАКОНЪТ ЗА АДВОКАТУРАТА Е ОСНОВЕН УСТРОЙСТВЕН ЗАКОН В БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНО-ПРАВНА СИСТЕМА. Това не може да остане незабелязано в него. В този ред на мисли проектът “Ралчев” съвсем точно посочва, че упражняването на адвокатската професия е конституционна дейност (чл. 2 от законопроекта). В проекта “Касабова” това се премълчава.

2. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРАВО НА АДВОКАТУРАТА.
То се изразява в ПРЕДОСТАВЯНЕ САМО НА АДВОКАТИТЕ ПРАВОТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО извън случаите, изрично предвидени в закон.
Това право има основанието си в Конституцията. ПРАВОТО НА ЗАЩИТА е основно конституционно право. Съгласно чл. 56 от Конституцията всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси, като в държавните учреждения той може да се явява и със защитник, а в чл. 122, ал. 1 от Конституцията е предвидено, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса, а – не на последно място – чл. 30, ал. 4 от Конституцията предвижда, че всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
По този начин КОНСТИТУЦИЯТА ВЪЗЛАГА ИМЕННО НА АДВОКАТУРАТА И НИКОМУ ДРУГИМУ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО И ФУНКЦИЯТА ДА ПОДПОМАГА ГРАЖДАНИТЕ И ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ПРИ ЗАЩИТАТА НА ТЕХНИТЕ ПРАВА И ЗАКОННИ ИНТЕРЕСИ. Следователно, с оглед на определена от Конституцията функция на адвокатурата, с нея е прогласен ПРИНЦИПЪТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ, на който се позовава чл. 2 от проекта “Ралчев”. На тази плоскост възражението, че този член е противоконституционен, очевидно е плод на неразбиране за мястото на адвокатурата като институция в българската държавна и правова система.
Независимо от това, принципът за изключителното право на адвокатурата е оправдан както обществено-политически, така и житейски. Чрез него законодателят изразява грижата си за осигуряване на действителна защита на гражданите, като има предвид отговорността въобще на адвокатурата и цялата система от правила, които гарантират добросъвестността, достойнството, компетентността и високите изисквания за съществуването на адвокатурата. В допълнение трябва да се отбележи, че това изключително право е познато както на чужди законодателства, така и на предшестващо наше законодателство – чл. 18 от Закона за адвокатите от 1925 г. и чл. 1 и чл. 23 от Указа за адвокатурата от 1976 г. Този въпрос не е засегнат в проекта “Касабова”.

3. ПРОФЕСИОНАЛНИ И МОРАЛНИ КАЧЕСТВА НА АДВОКАТИТЕ.

Много преди да е могло да става дума за юридическото образование на лицата, които са се явявали като повереници пред съдилищата и преди първият български закон за адвокатите (от 1888 г.), когато само три статии в Глава ІІІ на временните правила за устройство на съдебната власт от 24 август 1888 г. са уреждали представителството пред съдебните места, е бил поставен въпросът за моралния облик на адвокатите.
В дебатите по допълнение на тези правила Стамболов е уточнил: “правоспособен (за повереник - бел. авт.) е такъв человек, който няма никакво петно върху себе си и не е бил нито пред съдилище, нито в някакъв калпанзанлък”. А в речта си пред Народното събрание по внесения от него закон д-р Константин Стоилов е казал: “От адвокатското звание се изискват двояки качества. Изискват се първо нравствени качества, после умствени качества. Както казах по-преди, който ще се явява да борави със съдилищата, то изисква се да знае закона, но това не е достатъчно. Изискват се и нравствени качества, защото на него се поверяват именията и честта на хората, от него зависи тяхното спасяване или опропастяване, на конец на него се поверяват такива тайни, които, ако е нечестен, може да повреди на своите клиенти и на обществото, а тъй също и на съдилището. Защото, господа, колкото по-високо стоят държавите, колкото по-развити са, колкото свободата е по-широка, толкова по-високо стои адвокатското звание”.
Празнина В ДЕЙСТВАЩИЯ ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА, В РЕДАКЦИЯТА МУ ОТ 1991 Г., беше липсата на изискване за притежаването на необходимите професионални и нравствени качества, за да може лице да стане адвокат, или по-точно това изискване не беше поставено като условие за придобиване на адвокатски права. При дебатите по закона в VІІ-то Велико Народно събрание това изискване отпадна под вродения вследствие от произвола в миналото страх за създаване и прилагане на пречки за вписване като адвокат не поради липса на посочените качества, а по други известни причини. Несъмнено това бе един сериозен пропуск в приетия закон, който в голяма степен даде възможност за включване в адвокатурата не винаги на достойни за званието адвокат хора, като с това се установи чисто и просто РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АДВОКАТИ. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата от 25.07.2000 г. тази непълнота беше отстранена. Със сега действащата разпоредба на чл. 3, т. 4 от ЗА беше поставено УСЛОВИЕТО АДВОКАТЪТ ДА ПРИТЕЖАВА НЕОБХОДИМИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ И НРАВСТВЕНИ КАЧЕСТВА, което изискване важи и за съдии, прокурори и следователи, съгласно чл. 126, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт. ТОВА ИЗИСКВАНЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВКЛЮЧЕНО В НОВИЯ ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА, след като адвокатът се приравнява със съдията по отношение на дължимите му уважение и съдействие – чл. 10, ал. 1 от сега действащия ЗА, чл. 28, ал. 1 от проекта “Ралчев” и чл. 31, ал. 1 от проекта “Касабова”. Последният проект обаче не поставя изискването за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества ЗА ЛИЦЕТО, КОЕТО СТАВА АДВОКАТ (чл. 4 от проекта). За избягване на всяка злоупотреба естествено трябва да съществуват точни правила за извършване на анкетата относно наличността на нравствени качества. Подобни указания може да съдържа и Законът, а може да се предостави и на Висшия адвокатски съвет да уреди въпроса, както е сторил това с препоръките си от 01.09.2000 г. (вж. сп. “Адвокатски преглед”, 2000 г., кн. 6-7, стр. 40-41).
Във връзка с изискването за наличност на нравствени качества у адвоката се поставя въпросът за допускането до професията на осъждани за умишлено престъпление лица, които са били реабилитирани. В проекта “Ралчев” изрично е посочено, че такива лица не могат да бъдат адвокати. Подобна е и разпоредбата на чл. 126, т. 3 от Закона са съдебната власт. В тази насока трябва да се отбележи, че по силата на чл. 86 от НК се заличават последиците от престъплението, освен ако друго е предвидено в закон. На тази плоскост формално няма пречка лице, осъждано за умишлено престъпление на от общ характер, но реабилитирано, да не може да стане адвокат, ала НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА И МОРАЛНА ПЛОСКОСТ НЯМА ОПРАВДАНИЕ РЕАБИЛИТАЦИЯТА ДА СЪЗДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРИЕМАНЕТО В АДВОКАТУРАТА, защото ако реабилитацията заличава присъдата, то укоримият факт, нравственият упрек, петното на позора остават да тежат върху личността на реабилитирания, т.е. върху неговия нравствен образ.

4. ПРИЕМЕН ИЗПИТ
Несъмнено е, че практиката и постоянното усъвършенстване на квалификацията създават адвоката. Все пак при постъпването си в професията той трябва да докаже своите професионални качества. На тази плоскост единствената възможност за проверка не трябва да бъде само притежаването на университетска диплома и удостоверение за правоспособност, но и полагането на изпит пред Висшия адвокатски съвет. И ДВАТА ПРОЕКТА ЗА НОВ ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА ПРЕДВИЖДАТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТИ ЗА ДОПУСКАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ ЗА АДВОКАТИ.
Възражението, че с това от конституционно-правна гледна точка се изпада в противоречие с установената от Конституцията свобода на адвокатурата, очевидно не се оправдава правно и фактически, защото никъде в Конституцията не е предвидено, че достъпът до адвокатската професия се осъществява без да са налице определени изисквания.


5. ЗА НЕСЪВМЕСТИМОСТТА НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ С ДЛЪЖНОСТИ
Основен конституционен и правен принцип е, че адвокатурата – и следователно всеки неин член – са напълно независими от когото и да е и трябва да бъдат освобождавани от каквито и да е служебни, йерархически и икономически въздействия. Поради това няма законодателство, в което да не е предвидено, че адвокат не може да бъде лице, което е на длъжност, служба или работа в учреждение, ведомство, предприятие и т.н. Това се има предвид при различни формулировки и в двата разглеждани проекта. В двата проекта обаче се прави изключение за преподавателите по правни науки във висшите училища и за научните сътрудници по правни науки в научните институти. Въпросът е несъмнено деликатен. Участието на тези високо квалифицирани лица в правораздаването като адвокати несъмнено предполага, че неговото ниво се издига. Все пак трябва да се подчертае, че с предвижданото и в двата проекта изключение за тези лица се накърнява принципът на равенство на гражданите пред закона – чл. 6, ал. 2 от Конституцията постановява не само равенството на всички граждани пред закона, но и не допуска привилегии на каквото и да основание и конкретно такива като образование, лично и обществено положение. След като и в двата проекта се предвижда посоченото изключение, то следва да се обоснове много точно и подробно необходимостта от него. При това изключението следва да бъде ограничено по отношение на съдилищата и на лицата, които то облагодетелства (допустимост за явяване само пред Върховните съдилища, а не на общо основание и пред всички останали инстанции само за професори, а не и за асистенти, дори и доценти и в никакъв случай за сътрудници в научни институти, които не се ползват с автономия подобно на висшите учебни заведения).

6. ПРАКТИКА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ В БЪЛГАРИЯ
Предвижданията и в двата проекта несъмнено отговарят на изискванията, поставени от международния обем и установен от международното право на свобода на движението на хората и особено в рамките на Европейския съюз. Предлаганите разпоредби съответстват на директивите и препоръките на Съвета на Европа, обсъждането на тези разпоредби има място само от правно-техническа гледна точка за отстраняване на евентуални редакционни грешки и на някои непълноти.

7. ГРУПОВО УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ
Несъмнено е, че многообразието на живота, сложността на множеството закони, необходимостта от познаването и на чуждото законодателство, усложняването на правните и на икономическите отношения налагат групово упражняване на адвокатската професия и ако сдружаването на отделни адвокати в определени случаи не поражда някакви проблеми, то нещата несъмнено се усложняват с оглед на отношенията от една страна, между сдружилите се адвокати и от друга страна, по отношение на третите лица, които им възлагат защитата на своите права и законни интереси, а и по отношение на съдебните и други учреждения, пред които се осъществява съответното представителство.
ПОНАСТОЯЩЕМ ЛИПСВА КАКВАТО И ДА Е ЗАКОНОДАТЕЛНА УРЕДБА НА ВЪПРОСА. Изтъкнатото наложи да се предвиди и в двата проекта, независимо от наименованието, което му се дава, груповото упражняване на адвокатската професия с определяне на неговите форми, отношенията между участниците в съответната адвокатска група и отношенията и отговорностите спрямо всички трети лица.
  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 7-8 от 2003 г
Директива на Съвета от 22 март 1977 година за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги...
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 1-2 от 2004 г
Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 21. 02. 2003 г. 20. 02. 2004 г
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 6 от 2006 г
За разделението на властите и за самостоятелността на съдебната власт "Адвокатски преглед"
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г
Етичен кодекс на адвоката. Рекламиране на адвокатската дейност Митко Чаталбашев, адвокат от София
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 3-4 от 2003 г
Особености на уреждането на собствеността при прилагане някои разпоредби на Търговския закон Людмила Велкова, адвокат от Пловдив
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 5-6 от 2003 г
Възникване и същност на вземането на кредитора по смисъла на алинеи 1 и 3 на чл. 135 Ззд в практиката на вкс илия Жеков, адвокат...
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 2-3 от 2005 г
Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 20.ІІ. 2004 г. 25.ІІ. 2005 г
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 1 от 2005 г
Въпроси по тълкуването на чл. 256 от Наказателния кодекс Славка Димитрова-Симеонова
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 11-12 от 2002 г
Паричната конституция Станислав Нацев, правен съветник в управление "Емисионно", бнб
Списание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 10-11 от 2004 г
Съвместно упражняване на адвокатската професия в България Валентин Бенатов, адвокат от София
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом