Светлина по пътя верен




ИмеСветлина по пътя верен
страница8/50
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер7.34 Mb.
ТипДокументация
източникftp://bitflow.dyndns.org/bulgarian/WilliamMacDonald/Bulgarian-One_Day_At_A_Time_2007.rtf
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   50
29. февруари

„... ИисусХристос, който е Господар на всички. " Деяния 10:36

Една от великите теми на Новия Завет е господството на Иисус Хрис-
тос. Отново и отново ни се напомня, че Той е Господ, и че трябва да му
дадем това място и в своя живот.

Когато признаем Иисус за Господ лично за себе си, това означава, че
Му предаваме живота си. Това включва да следваме Неговата воля, а не
своята. Включва готовността да отидем навсякъде, да извършим и да
кажем всичко, което Той иска. Когато Иисус Навиев пита военачалника
на Господната войска: „От нас ли си, или от враговете ни?", той на прак-
тика му отговаря: „Не съм дошъл нито да ви помагам, нито да ви преча.
Дошъл съм да поема командването." (вж. Иисус Навиев 5:14) Също та-
ка Господ не идва при нас като някакъв прославен помощник — Той ид-
ва, за да поеме изцяло командването в нашия живот.

Същественото значение на господството на Иисус става ясно от фак-
та, че думата „Спасител" се споменава само 24 пъти в Новия Завет, а ду-
мата ,Хоспод" - 522 пъти. Интересно е, че хората почти винаги казват
„Спасител и Господ" - в тази последователност, - докато Писанието ви-
наги говори за „Господ и Спасител".

Да направим Иисус Господар над живота си е всъщност най-разумно-
то и единствено логично нещо, което можем да направим. Той е умрял
за нас — най-малкото, което ние можем да направим за Него, е да живе-
ем за Него. Той ни е изкупил - ние вече не принадлежим на себе си. „Та-
кава велика, божествена любов изисква моята душа, моя живот, моето
всичко."

Ако можем да Му се доверим за вечното си спасение, не можем ли да
Му се доверим и за ежедневния си живот? , Доста голяма неискреност
е да поверяваме на Бога вечната си душа, а да задържаме за себе си
смъртния си живот — да изповядваме, че Му даваме по-важното, а съ-
щевременно да си задържаме по-маловажното." (Р. А. Лейдлоу)

И така, как можем да направим Иисус Господар над живота си? Пре-
живяването е разтърсващо, когато за първи път Му връчим цялото уп-
равление, предадем Му самостоятелния контрол над всяка област на
живота си. Това е пълно отдаване - „без резерви, без път назад, без съ-
жаление".

Оттогава нататък това е въпрос на ежедневно, постоянно подновявано
подчинение на Неговото водителство, като Му предаваме тялото си, та-
ка че Той да живее Своя живот чрез нас. Решаващото преживяване се
развива в постоянен процес.

Това е напълно разумно! Със своята мъдрост, любов и сила Той мно-
го по-добре е в състояние да вземе живота ни в Свои ръце, отколкото
бихме могли ние сами.

64

1. март

Нали денят има дванадесет часа?" Йоан 11:9

Когато Господ тръгнал да се връща в Юдея, учениците били шокира-
ни. Съвсем наскоро юдеите се били опитали да Го убият с камъни, а се-
га Той говорел за връщане там. В отговор на страха и грижата на учени-
ците Господ им казал: „Нали денят има дванадесет часа?" На пръв пог-
лед този отговор изглежда няма нищо общо с предния разговор. Но с то-
ва Господ иска да подчертае следното: работният ден се състои от 12 ча-
са. Когато някой се е предал на Бога, за него всеки ден има определена
програма. Нищо не може да попречи на изпълнението на тази предви-
дена от Бога програма. Дори и Господ Иисус да отидел в Ерусалим, до-
ри и юдеите отново да се опитали да Го убият, нямало да успеят. Него-
вото дело още не било извършено. Часът Му още не бил дошъл.

Всяко Божие дете е „безсмъртно, докато делото му не бъде завърше-
но". Това трябва да ни даде голям мир и устойчивост в живота. Ако жи-
веем по Божията воля и в разумна степен спазваме някакви правила за
безопасност и здравословен живот, няма да умрем нито миг по-рано.
Нищо не може да ни се случи, ако Той не го допусне.

Много християни се разболяват от притеснения за храната, която ядат,
водата, която пият, въздуха, който дишат. В нашето общество постоян-
но се говори за замърсяване на околната среда и винаги има нещо, кое-
то ни внушава, че смъртта вече чука на вратата. Но този страх е безс-
мислен. „Нали денят има 12 часа?" Бог не е ли издигнал защитна огра-
да около вярващия (Йов 1:10), която дяволът не може да прескочи?

Ако вярваме това, ще се запазим от много закъснели упреци. Вече ня-
ма да казваме: „Само ако Бърза Помощ беше дошла малко по-рано...",
или: „Ако лекарите бяха открили тумора само четири седмици по-ра-
но...", или: „Само ако мъжът ми беше взел другия самолет..." Нашият
живот е планиран от безкрайна мъдрост и с безкрайна сила. Бог има съ-
вършен план за всеки от нас. Неговият влак върви точно по разписание.

65

2. март

А плодът на Духа е: любов..." Галатяни 5:22

Изразът „плодът на Духа" още от самото начало ни говори, че избро-
ените по-нататък качества могат да бъдат произведени само от Светия
Дух. Един невярващ човек не е в състояние да прояви дори и само една
от тези добродетели. Един истински вярващ също е неспособен да ги
развие със собствени сили. И така, когато мислим за тези качества,
трябва да помним, че те са свръхестествени и идват от друг свят.

Например, любовта, за която се говори тук не е „ерос" (гр.) - страст-
ната любов, не е „филия" - приятелството, нито „сторге" - симпатията.
Това е любовта „агапе" - тази любов, която Бог ни е оказал, и която по
Неговата воля и ние трябва да оказваме на другите.

Може би ще мога да илюстрирам това с един пример. Д-р Т. Е. Мак-
къли беше бащата на Ед Маккъли, един от петимата млади мисионери,
намерили мъченическата си смърт от ръцете на индианците аука в Ек-
вадор. Една вечер д-р Маккъли и аз бяхме коленичили за молитва в Оук
парк, Илинойс. По време на молитвата неговите мисли отлетяха към Ек-
вадор и реката Курарай, която все още крие в неизвестност тленните ос-
танки на Ед. Той се помоли: „Господи, остави ме да живея достатъчно
дълго, за да видя спасението на тези хора, които убиха нашите момче-
та, да мога да ги прегърна и да им кажа, че ги обичам, защото те обичат
моя Христос." Когато станахме, забелязах сълзите, които се стичаха по
бузите му.

Бог отговори на тази молитва на любовта. Някои от тези индианци
аука по-късно повярваха в Христос. Д-р Маккъли отиде в Еквадор,
срещна се с тези мъже, които бяха убили сина му, прегърна ги и им ка-
за, че ги обича, понеже те обичат неговия Христос.

Това е любовта „агапе". Тя е безпристрастна и търси най-доброто за
всички - за незначителните и за достойните за обич, за враговете и за
приятелите. Тя е безусловна и не изисква благодарност за постоянното
си даване. Тя е жертвоготовна и никога не пита за цената. Тя не е себич-
на и се грижи повече за нуждите и потребностите на другите отколкото
за собствените си. Тя е чиста, в нея няма и следа от нетърпение, завист,
гордост, отмъстителност и омраза.

Любовта е най-голямата добродетел в християнския живот. Без нея и
най-благородните ни начинания нямат стойност.

66

3. март

А плодът на Духа е:... радост..." Галатяни 5:22

Човекът не може да намери истинска радост, докато не е намерил Гос-
пода. Тогава той изживява това, което Петър нарича „неизказана и прес-
лавна радост" (1. Петрово 1:8).

Когато обстоятелствата са благоприятни, всеки може да се радва, но
радостта, която е плод на Духа, не е резултат от земни обстоятелства. Тя
извира от нашата връзка с Господа и от скъпоценните обещания, които
Той ни е дал. За да бъде църквата ограбена от радостта си, трябва Хрис-
тос да бъде свален от Своя престол.

Християнската радост може да съществува заедно със страданието.
Павел свързва двете, когато говори, че ние трябва да „издържим и дъл-
готърпим всичко с радост" (Колосяни 1:11). Светиите в Солун са прие-
ли словото „сред много скръб с радостта на Светия Дух" (1. Солунци
1:6). Светиите, които е трябвало да страдат, през всички векове са сви-
детелствали, че Господ им дава „песни в нощта".

Радостта може да съществува заедно с болката. Вярващият може да
стои на гроба на свой любим приятел или роднина и да плаче за загуба-
та, но същевременно да се радва в съзнанието, че възлюбеният сега е в
Божието присъствие.

Но радостта не може да съществува заедно с греха. Винаги, когато
един християнин съгреши, той изгубва песента си. Едва когато изповя-
да и остави греха си, радостта от спасението му се връща.

Господ Иисус е казал на учениците Си да се радват, когато биват хуле-
ни, преследвани и оклеветявани заради Него (Матей 5:11-12). И те са го
направили! Само няколко години по-късно те напускат съдебната зала
„радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусо-
вото Име" (Деяния 5:41).

Нашата радост се умножава, когато растем в познаването на Господа.
Отначало може би сме в състояние да се радваме само при дребни оби-
ди, хронични болести и ежедневни неприятности. Но Божият Дух иска
да ни доведе дотам, че да можем да виждаме Бога и тогава, когато обс-
тоятелствата са абсолютно нетърпими, и да се радваме в съзнанието, че
всички Негови пътища са съвършени. Ние сме достигнали духовна зре-
лост, когато можем заедно с Авакум да кажем: „И да не цъфти смокиня-
та, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на мас-
лината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от коша-
рата, и да няма говеда в оборите, аз пак ще се радвам в Господа, ще се
веселя в Бога на спасението си." (Авакум 3:17-18)

67

4. март

А плодът на Духа е:... мир... " Галатяни 5:22

Щом сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ
Иисус Христос (Римляни 5:1). Това означава, че враждата между нас и
Бога е приключила, тъй като Христос е отмахнал напълно причината за
тази вражда - нашите грехове.

Затова имаме и мир на съвестта си, тъй като знаем, че делото е извър-
шено, Христос е понесъл наказанието за нашите грехове и Бог ги е заб-
равил.

Но Светият Дух иска и да се наслаждаваме на Божия мир в сърцата си.
Това е спокойствието, което произтича от знанието, че времената и съд-
бата ни са в Божията ръка и че нищо не може да ни се случи, ако Той не
го допусне.

Затова можем да останем спокойни, когато насред интензивното дви-
жение по магистралата внезапно ни се спука гума. Няма нужда да гу-
бим самообладание, когато заради задръстване по пътя изпуснем само-
лета си. Няма да изтърваваме нервите си и когато мазнината от тигана
изпръска цялата ни кухня.

Този плод на Духа е направил Петър способен да спи дълбоко и спо-
койно в затвора, помогнал е на Стефан да се моли за убийците си, дал е
възможност на Павел насред корабокрушение да утешава околните.

Когато самолетът попадне в силни въздушни завихряния и започне да
подскача като преце, когато краищата на крилата се размахват с ампли-
туда 4 метра, когато повечето пасажери пищят, докато самолетът се тре-
се, върти и накрая полита стремително надолу, този мир прави вярва-
щия способен да наведе глава, да повери душата си на Бога и да Го
прослави, независимо какъв ще бъде изходът.

Или нека използваме друга илюстрация. Божият Дух може да ни даде
мир и когато сме седнали в кабинета на лекаря си и чуем думите:
„Ужасно съжалявам, но трябва да Ви кажа, че туморът за жалост е зло-
качествен." Той може да ни даде способността да отговорим: „Готов
съм да си отида, господин докторе. Аз съм спасен чрез Божията благо-
дат и това за мен означава, че скоро ще бъда „далеч от дома — от тяло-
то" и „у дома при Господа."

Затова ние можем да имаме, както се казва в прекрасната песен на Би-
кърстет, „мир, съвършен мир в този мрачен свят на греха, притеснява-
ни от спешни задължения,... когато вълните на живота бушуват наоко-
ло ... когато любимите ни са далеч ... и бъдещето ни е в пълен мрак", за-
щото „познаваме Иисус и Той седи на Своя трон."

68

5. март

А плодът на Духа е:... дълготърпение..." Галатяни 5:22

Дълготърпението е тази добродетел, която търпеливо понася несгоди-
те и скърбите на живота и храбро ги издържа. Това може да означава
спокойно изчакване в трудни обстоятелства. Но като цяло се отнася за
кроткото понасяне на нападения и провокации от страна на други хора.

Бог е дълготърпелив спрямо хората. Нека само за миг се замислим за
чудовищната греховност на днешното човечество - узаконяване на
проституцията, популяризиране на хомосексуалността, разрешаване на
абортите, сриване на брак и семейство, пълно отхвърляне на морални-
те норми и, разбира се, грехът, който надхвърля всички останали — пъл-
ното отхвърляне на Божия Син като единствен Господ и Спасител. Ед-
ва ли бихме могли да упрекнем Бога, ако Той би изличил целия човеш-
ки род от лицето на земята. Но Той не го прави. Неговата добрина иска
да доведе хората до покаяние. Той не иска да погине нито един човек.

И Неговата воля е това дълготърпение да се отразява в живота на Не-
говите хора, след като те са се предали на Светия Дух. Това означава, че
не бива да бъдем сприхави. Не бива да избухваме при всеки повод. Не
бива да се опитваме да си отмъщаваме на хората, които са ни онеправ-
дали. Вместо това трябва, както някой се е изразил, да проявяваме „оча-
роваща кротост и търпение".

Когато Кори и Бетси Тен Бум са понасяли неописуеми страдания в
концентрационния лагер, Бетси често казвала, че след като ги пуснат
оттам, трябва да помогнат на тези хора. Просто трябвало да намерят на-
чин да им помогнат. Кори смятала, че сестра й мисли за някаква прог-
рама за рехабилитация на жертвите на нацизма. Чак по-късно й стана-
ло ясно, че сестра й мислела за техните мъчители. Искала да намери на-
чин да ги научи да обичат. В своята книга „Прибежището" Кори пише
за това: „Аз се запитах, и то не за първи път, какъв човек беше тя, тази
моя сестра ... по каква пътека вървеше, докато аз до нея здраво стъпвах
на земята."

Пътеката, по която е вървяла Бетси, е пътеката на търпението. А и Ко-
ри също е вървяла по нея, въпреки нейното скромно мнение за себе си.

69

6. март

А плодът на Духа е:... благост..." Галатяни 5:22

Благост означава доброта. Това е превъзходно качество на характера.
Някой е нарекъл добратата „добродетел, снабдена с всички необходими
средства", т. е. човекът, който я притежава, е мил, достоен за доверие и
праведен във всяка област от живота си.

Благостта е противоположност на злината. Лошият човек може да бъ-
де измамен, неморален, предател, несправедлив, жесток, себичен, зло-
бен, алчен и необуздан. А добрият човек, дори и да не е съвършен, про-
явява истинност, справедливост, чистота и други подобни желателни
качества на характера.

В Римляни 5:7 апостол Павел прави разлика между праведния и доб-
рия. Праведният е честен, искрен и праволинеен в действията си, но той
може да бъде студен и безразличен към другите. За разлика от това, доб-
рият е мил и добросърдечен. За праведния едва ли някой би поискал да
умре, но за добрия може би.

И въпреки това не бива да забравяме, че добрината може да бъде пос-
ледователна. Не би било добре да се игнорира или дори толерира гре-
хът. Затова истинската доброта може и да порицава, коригира и наказва.
Виждаме това ясно в случката, когато Господ Иисус - който въгатьщава
добрината — прочиства храма и изгонва от него търговците.

Едно уникално качество на добрината е, че тя може да побеждава зло-
то. Павел дава следното напътствие: „Не се оставяй да те побеждава
злото; а ти побеждавай злото чрез доброто." (Римляни 12:21) Ако до-
пуснем чуждата омраза да съсипе нашето вътрешно отношение, тогава
сме победени от злото. Но ако не се оставим това да ни повлияе, и въп-
реки всичко оказваме милост, благост и любов, тогава ние сме победи-
ли злото чрез доброто.

Мърдок Кемпбъл разказва за един богобоязлив свещеник от шотланд-
ските планини, чиято жена с всички средства се стараела да му вгорчи
живота. Един ден, когато той четял Библията си, тя я изтръгнала от ръ-
цете му и я хвърлила в огъня! Той я погледнал и казал спокойно: „Мис-
ля, че никога не съм седял пред по-топъл огън." Неговата благост побе-
дила злото. Най-накрая жена му се превърнала в любяща и добра съп-
руга. Кемпбъл коментира: „Неговата Езавел се превърнала в Лидия. Не-
говият трън се превърнал в крем." Добротата победила!

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   50

Свързани:

Светлина по пътя верен iconСветлина по пътя верен
Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало
Светлина по пътя верен iconНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти

Светлина по пътя верен iconВъпросни к кастинг за бб4
Не се старайте да представяте себе си в „добра светлина”! Това не ви гарантира успех. Най-важно е да отговорите на всички въпроси...
Светлина по пътя верен iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Светлина по пътя верен iconФантастична светлина
Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на
Светлина по пътя верен iconИстинската духовност
Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго...
Светлина по пътя верен iconПравилник за прилагане на закона за движението по пътищата
Чл. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението...
Светлина по пътя верен iconИзвеждане
Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина,...
Светлина по пътя верен iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Светлина по пътя верен iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом