Светлина по пътя верен




ИмеСветлина по пътя верен
страница7/50
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер7.34 Mb.
ТипДокументация
източникftp://bitflow.dyndns.org/bulgarian/WilliamMacDonald/Bulgarian-One_Day_At_A_Time_2007.rtf
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   50
22. февруари

„... с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението."

Ефесяни4:12

Революционно прозрение! Дарбите в Ефесяни 4 гл. са дадени за усъ-
вършенстване на светиите за делото на служението. Щом светиите мо-
гат сами да извършват делото на служението, дарбата може да продъл-
жи нататък.

Това означава, че успехът в Божието дело се състои в това, човек във
възможно най-кратки срокове да „стане излишен", т. е. да може да се от-
тегли от работата и да се огледа за нови светове за завладяване.

Точно това е правел Павел. Той е отишъл напр. в Солун, проповядвал
е на юдеите в три съботи и е оставил след себе си функционираща цър-
ква. Несъмнено това е било изключение, що се отнася до скоростта на
установяване на една християнска работа. Най-дългото време, което
Павел е прекарал наведнъж на едно място, е било две години — в Ефес.

Божието намерение никога не е било Неговите светии да са постоян-
но зависими от една от изброените по-горе дарби. Дарбите за замени-
ми. Ако светиите се превърнат в щатни слушатели на проповеди и ни-
кога не започнат лично да участват в делото на служението, те и никога
няма да се развият така, както би трябвало, и светът никога няма да бъ-
де евангелизиран така, както е било Божието намерение.

Уилиям Дилън казва, че един успешен чуждестранен мисионер нико-
га няма чуждестранен наследник на работата си. Това трябва по същия
начин да важи и за местни работници на Божията нива - когато задача-
та на работника е изпълнена, светиите трябва да поемат работата сами,
а не да търсят друг проповедник.

Твърде често ние, проповедниците, разглеждаме положението си като
пожизнено. Смятаме, че други не биха могли да се справят толкова доб-
ре с работата. Оправдаваме постоянното си присъствие на едно място с
факта, че броят на посетителите би намалял, ако си отидем. Оплакваме
се, че другите не вършат нещата, както трябва, и че на тях не може да
се разчита. Но фактът е, че те първо трябва да се научат. А за да се на-
учат, трябва да им се дадат възможностите за това. В процеса на обуче-
ние се включват упражнения, предаване на отговорности и регистрира-
не на напредък.

Ако светиите стигнат до етапа, в който смятат, че могат да се справят
без някой специален проповедник или учител, това не е причина той да
се засяга или обижда. Това е повод за празнуване. Сега работникът е
свободен да отиде някъде другаде, където е по-остро необходим.

Винаги е лошо, когато Божието дело се изгражда трайно около даден
човек, независимо колко е надарен. Неговата голяма цел трябва да бъде
да повиши ефективността си, като подготви и обучи светиите достатъч-
но, за да не бъдат те повече зависими от него. В свят като нашия той ня-
ма нужда да се безпокои, че няма да намери работа на други места.

57

23. февруари

Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъ-
дър съвет." Притчи 1:5

Принципната разлика между мъдрия и безумния в книгата Притчи е,
че мъдрият е готов да слуша, а безумният не.

Изобщо не става дума за умствените способности на безумния. Той
може да има изключителен интелект. Но той не дава никой да му каже
нищо. Той страда от фаталната заблуда, че знанията му са неограниче-
ни и преценката му е непогрешима. Когато приятелите му искат да го
посъветват, си спечелват само присмех и гняв за усилието си. Отстрани
те виждат как той се мъчи да се измъкне от неизбежните последствия
от греховните си и безумни действия, но са принудени да наблюдават
безпомощно, без да могат да предотвратят бедата. И така той се препъ-
ва от един хаос към следващия. Веднъж стига до финансова катастро-
фа. Друг път личният му живот е пълна бъркотия. После бизнесът му
стига до фалит. Но той си внушава, че просто има лош късмет. Никога
не му минава мисълта, че самият той е най-злият си враг. Той щедро
раздава съвети на другите и забравя, че не може да подреди собствения
си живот. Не можеш да му затвориш устата, той говори със самоувере-
ността на оракул.

Мъдрият е замесен от друго тесто. Той е наясно, че жичките в мозъка
на всички хора са някак объркани поради грехопадението. Знае, че по-
някога другите виждат аспекти на даден проблем, които той е пропус-
нал. Той с готовност признава, че и неговата памет понякога има праз-
ноти и смесва нещата. Приема поучение и приветства всяка информа-
ция, която му помага да вземе правилно решение. Той дори търси съвет
от другите, защото знае, че „в многото съветници има спасение" (Прит-
чи 11:14). Като всеки човек и той понякога прави грешки. Но той има
здравословното качество да се учи от грешките си и да превръща всеки
провал в трамплин към друг успех. Той е благодарен за заслужения уп-
рек и с готовност казва: „Постъпих неправилно. Съжалявам." Умните
деца се подчиняват на възпитанието на родителите си; безумните се
бунтуват. Мъдрите младежи се покоряват на библейските предписания
за морална чистота; безумните следват собствените си страсти. Мъдри-
те възрастни преценяват всичко според това, дали е угодно на Господа;
безумните правят онова, което е угодно на самите тях.

И става така, че мъдрите стават все по-мъдри, докато безумните затъ-
ват в тинята на собственото си безумие.

58

24. февруари

Адам ... роди син по свое подобие, по своя образ." Битие 5:3

Елементарна истина в естествения живот е, че ние раждаме деца по
своя образ и по свое подобие. Адам е родил син по свое подобие и го е
нарекъл Сит. Когато хората виждали Сит, те сигурно са казвали: „Кру-
шата не пада по-далеч от дървото."

Стряскащ факт в духовния живот е, че и там ние също раждаме деца
по нашия образ. Ако имаме навика да говорим за Господ Иисус на дру-
гите хора, и духовните ни деца несъзнателно ще придобият качества на
характера, които наподобяват нашите. Това не е въпрос на унаследява-
не, а на подражание. Те гледат на нас като на идеалното въплъщение на
това, което християнинът би трябвало да бъде, и несъзнателно преуст-
ройват поведението си по нашия образец. Скоро в тях проличава типич-
ната семейна прилика.

Това означава, че мястото, което аз отреждам на Библията в живота си,
ще определи мащаба за моите духовни деца. Значението, което прида-
вам на молитвата, ще бъде възприето и от тях. Ако от сърце прославям
Господа и Му се покланям, и те също ще го правят като нещо най-естес-
твено.

Ако аз последователно се покорявам на изискванията на ученичество-
то, те ще възприемат това като обикновена норма за всички вярващи. От
друга страна, ако разводнявам думите на Спасителя и живея живот, ори-
ентиран към богатство, слава и забавления, трябва да очаквам, че и в то-
ва те ще последват моя пример.

Обикновено усърдните благовестители произвеждат също усърдни
лични благовестители. Онези, които намират радост и полза в ученето
на стихове от Писанието наизуст, предават този опит и на духовните си
деца.

Ако не посещаваш редовно църковните събирания, не можеш да очак-
ваш от питомците си нещо друго. Ако обикновено закъсняваш, най-ве-
роятно и те ще закъсняват. Ако винаги седиш на последния ред, не се
чуди, че под твое влияние и те правят така.

А ако си дисциплиниран, точен, достоен за доверие и с цяло сърце
участваш в Божието дело, тогава и твоят Тимотей ще последва приме-
ра на твоята вяра.

И така, въпросът, който се поставя пред нас, е: „Мога ли да съм дово-
лен от това, че децата ми ще бъдат по мое подобие?" Апостол Павел е
могъл да препоръча: „Моля ви настойчиво: бъдете мои подражатели!"
(1. Коринтяни 4:16) Можем ли и ние да кажем това?

59

25. февруари

Нека ви бъде според вярата ви." Матей 9:29

Когато Господ Иисус пита двамата слепци дали вярват, че Той може да
им върне зрението, те отговарят с „да". Докосвайки очите им, Той каз-
ва: „Нека ви бъде според вярата ви" - и очите им се отварят.

От това можем повърхностно да заключим, че само трябва да имаме
достатъчно вяра и можем да получим всичко, което искаме - богатство,
здраве или каквото и да било друго. Но това не е така. Вярата винаги
трябва да се основава на слово от Господа, Божие обещание или запо-
вед от Писанието. Иначе тя не е нищо друго освен лековерно самовну-
шение.

Това, което научаваме от този текст, е истината, че степента, в която
на практика получаваме Божиите обещания, зависи от мярката на наша-
та вяра. След като Елисей обещава на цар Йоас победа над арамейците,
той му заповядва да удари стрелите си в земята. Йоас удря три пъти и
престава. Тогава Елисей гневно оповестява на царя, че ще победи ара-
мейците само три пъти, а са били възможни пет или шест победи (4. Ца-
ре 13:14—19). Размерът на победата е зависел от мярката на вярата му.

Така е и в нашия живот на ученици. Ние сме призовани да оставим
всичко и да ходим с вяра. Забранено ни е да събираме съкровища на зе-
мята. До каква степен се осмеляваме да се подчиним на тези заповеди?
Трябва ли да се откажем от спестовния си влог, акциите и ценните си
книжа, пенсионните и здравните си застраховки? Отговорът е: „Нека ти
бъде според вярата ти." Ако можеш с вяра да кажеш: „Ще работя усър-
дно, за да задоволявам настоящите си потребности и тези на семейство-
то си, а всичко, което ги надхвърля, ще влагам в Божието дело. А за бъ-
дещето просто ще се доверя на Господа." — тогава можеш да си напъл-
но сигурен, че Господ ще се погрижи за бъдещето ти. Той е казал, че ня-
ма да ни остави, и че Неговото слово не може да бъде отменено. От дру-
га страна, ако смятаме, че трябва да проявим „здрав разум" и да отде-
лим нещо за черни дни, Бог пак ни обича и ще ни употреби съгласно
мярката на вярата ни.

Животът на вярата е като водата, която извира от храма в Езекиил 47.
Можем да навлезем в нея до глезените, до коленете, до кръста или пък,
най-добре, да плуваме в нея.

Безценните Божии благословения опитват естествено онези, които Му
се доверяват най-много. Ако веднъж сме преживели на практика Него-
вата вярност и сме изпитали Неговата грижа, вече не желаем патерици-
те, подпорките и възглавничките на „здравия разум". Или, както някой
някога е казал: „Щом веднъж си ходил по водата, вече не искаш да пла-
ваш с лодка."

60

26. февруари

Какможете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а
не търсите славата, която е от единия Бог?
" Йоан 5:44

С тези думи Господ ни обръща внимание, че не можем едновременно
да се стремим към аплодисменти от хората и признание от Бога. Той съ-
що показва, че щом веднъж сме тръгнали по пътя на търсенето на чо-
вешка слава, вече сме нанесли смъртоносен уцар на живота на вярата.

По подобен начин и апостолът изразява нравствената несъвместимост
на стремежа към похвалата от хора и стремежа към похвалата от Бога:
„Ако бях още угаждал на хора, нямаше да съм слуга на Христос." (Га-
латяни 1:10)

Ще дам една практическа илюстрация на това. Нека си представим
един млад вярващ, който иска да получи висока академична степен в ня-
коя богословска област. Той иска да получи степента от някой прочут
университет, от някоя всепризната институция. За съжаление обаче
всички прочути и всепризнати университети, които предлагат тази ака-
демична степен, са такива, които отричат съществени, основни истини
на вярата. Но прибавянето на въпросната академична титла към името
му означава толкова много за нашия млад вярващ, че той е готов да я
приеме от ръката на хора, които, въпреки че са известни учени, са вра-
гове на Христовия кръст. Почти неизбежно е вярващият да се поквари
в хода на обучението си. Той ще има титлата, но вече никога няма да го-
вори със същата дълбока убеденост както преди.

Копнежът да бъдеш известен учен в света носи неизбежни рискове.
Съществува коварната опасност от приемане на компромиси, от отказ-
ване от библейски принципи в полза на по-либерална нагласа, и в край-
на сметка, от критикуване повече на фундаменталистите отколкото на
модернистите.

Християнските библейски и други училища са изправени пред мъчи-
телен избор - дали да се стремят към признание от страна на официал-
ните институции в образователното дело на държавата, или не. Алч-
ността за „официално признание" често завършва с разводняване на
библейските им принципи и възприемане на плътски методи, създаде-
ни от хора, които нямат Духа.

Това, към което трябва с всички сили да се стремим, е да „бъдем одоб-
рени от Бога" и признати от Него. Алтернативата е твърде скъпа, тъй ка-
то „на монетата, за която продаваме истината, винаги, колкото и да е не-
забележимо, е гравиран ликът на Антихриста" (Ф. У. Грант).

61

27. февруари

Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните. "

1. Коринтяни 1:27

Когато един дърводелец вземе боклуци и остатъчни парчета дърво и
от тях направи прекрасни мебели, това му носи повече чест, отколкото
ако използва най-отбрани материали. Когато Бог по подобен начин из-
ползва глупавото, долното и слабото и от него направи шедьовър, това
повече прославя Неговото умение и Неговата мощ. Хората не могат да
припишат успеха на суровите материали - те са принудени да признаят,
че единствено на Господа е възможно да се полага славата за резултата.

Книгата Съдии постоянно илюстрира как Бог употребява слабите не-
ща на света, за да посрами силните. Например Аод е бил левак от пле-
мето Вениамин. В Писанието лявата ръка говори за слабост. Но Аод
убива Еглон, моавския цар, и извоюва за Израил осемнадесет години
време на мир (Съдии 3:12-30).

Самегар излиза на бой с волски остен, но и с това странно оръжие той
убива 600 филистимци и избавя Израил (3:31). Девора е принадлежала
към така наречения „слаб пол", но чрез Божията сила е постигнала ог-
ромна победа над ханаанците (4:2 - 5:31). Десетте хиляди пешаци на
Варак са били, по човешки погледнато, жалка военна сила срещу девет-
стотинте железни колесници на Сисара, и въпреки това Варак помита
вражеската армия (4:10,13). Яил, друга представителка на „слабия пол",
убива Сисара с такова невъзможно оръжие като колче за палатка. Спо-
ред Септуагинта (гръцкия превод на Стария Завет) тя дори е държала
колчето с лявата ръка (4:21). Гедеон излиза срещу мадиамците с войска,
която Господ е намалил от 32000 на 300 (7:1-7)! Войската му се явява в
съня на мадиамеца като пита ечемичен хляб. Тъй като ечемикът е бил
храната на бедните, това е образ на бедност и слабост (7:13). Неконвен-
ционалните оръжия на силите на Гедеон са били глинени делви, факли
и тръби (7:16). И на всичкото отгоре делвите е трябвало да бъдат стро-
шени (7:19). Авимелех пада от ръката на жена, която хвърля върху него
воденичен камък (9:53). Името Тола означава „червей" - не особено
славна титла за един военен освободител (10:1). Когато за първи път
срещаме майката на Самсон, тя е една безименна, безплодна жена
(13:2). Накрая Самсон убива 1000 филистимци със смешното оръжие
магарешка челюст (15:15).

62

28. февруари

Той ще ги изтреби ... и ти ще ги изгониш и ще ги погубиш бързо."

Второзаконие 9:3

При всички действия на Бога спрямо човечеството откриваме една
особена връзка между Божието и човешкото.

Нека вземем за пример Библията. Тя има божествен автор, има и чо-
вешки автори, които са писали така, както са били водени от Светия

Дух.

Що се отнася до спасението, то от началото до края изхожда изключи-
телно от Господа. Човек не може да направи нищо, за да си го изработи
или спечели. Но трябва да го приеме с вяра. Бог положително избира
отделни хора за спасение, но те трябва да минат през тясната порта. За-
това Павел пише на Тит за „вярата на Божиите избрани" (Тит 1:1).

От Божия гледна точка ние сме пазени „чрез Божията сила". Но има и
човешка страна- „чрез вяра" (1. Петрово 1:5). „С Божията сила сте па-
зени чрез вяра за спасение."

Единствено Бог може да ме освети. Но Той не ме освещава без моето
участие. Аз трябва да прибавя на вярата си добродетел, познание, себе-
обуздание, търпение, благочестие, братолюбие и любов (2. Петрово
1:5—7). Аз трябва да се облека с цялото Божие въоръжение (Ефесяни
6:13-18). Аз трябва да съблека стария човек и да облека новия (Ефеся-
ни 4:22-24). Аз трябва да ходя по Духа (Галатяни 5:16).

Откриваме връзката между Божието и човешкото и в цялата област на
християнското служение. Павел насажда, Аполос полива, но Бог дава
растежа (1. Коринтяни 3:6).

Ако се замислим за ръководните функции в местното събрание, ще
видим, че само Бог може да направи някой мъж старейшина. Павел на-
помня на старейшните в Ефес, че Светият Дух ги е поставил за надзор-
ници (Деяния 20:28). Но и желанието на човека има значение. Той тряб-
ва да се стреми към надзорничество (1. Тимотей 3:1).

И накрая, в приведения в началото текст виждаме, че Бог изтребва
враговете ни, но ние трябва да ги изгоним и погубим (Второзаконие
9:3). За да бъдем християни, които се оставят да бъдат водени, и същев-
ременно действат, трябва да разбираме това взаимодействие на божест-
веното и човешкото действие. Ние трябва да се молим, като че ли всич-
ко зависи от Бога, и да работим, като че ли всичко зависи от нас. Някой
е казал, че трябва да се молим за жетвата, но същевременно да продъл-
жаваме да скубем плевелите.

63

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   50

Свързани:

Светлина по пътя верен iconСветлина по пътя верен
Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало
Светлина по пътя верен iconНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти

Светлина по пътя верен iconВъпросни к кастинг за бб4
Не се старайте да представяте себе си в „добра светлина”! Това не ви гарантира успех. Най-важно е да отговорите на всички въпроси...
Светлина по пътя верен iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Светлина по пътя верен iconФантастична светлина
Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на
Светлина по пътя верен iconИстинската духовност
Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго...
Светлина по пътя верен iconПравилник за прилагане на закона за движението по пътищата
Чл. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението...
Светлина по пътя верен iconИзвеждане
Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина,...
Светлина по пътя верен iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Светлина по пътя верен iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом