Светлина по пътя верен




ИмеСветлина по пътя верен
страница38/50
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер7.34 Mb.
ТипДокументация
източникftp://bitflow.dyndns.org/bulgarian/WilliamMacDonald/Bulgarian-One_Day_At_A_Time_2007.rtf
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   50
12. октомври

Ето, всички вие, които запалвате огън и се обграждате с главни, хо-
дете в пламъка на огъня си и сред главните, които сте разпалили! То-
ва ще ви бъде от ръката Ми ще легнете в място на скръб."

Исая 50:11

Всички неща могат да се правят по правилен или погрешен начин, и
това важи особено, когато се търси Божието водителство. Днешният
стих описва погрешния път. Той рисува един човек, който запалва огън
и се обгражда с главни, за да освети пътя си.

Не се споменава нищо за допитване до Господа. Нищо не говори, че
човекът се моли за пътя, който да избере. Той има безгранично доверие
в себе си и смята, че ще намери най-добрия път. В тази високомерна не-
зависимост той разчита изцяло на своя разум. Както се изразява Хенли,
той е господар на съдбата си и капитан на собствения си живот.

Но последиците са ужасни! „Това ще ви бъде от ръката Ми - ще лег-
нете в място на скръб." Човекът, който сам си наглася водителството си,
свършва зле. Всеки, който е толкова упорит и своеволен, ще съжалява
за това. Той ще трябва от опит да научи, че Божият път е най-добрият.

За разлика от това, в ст. 10 ни се описва начинът, по който можем да
получим истинско водителство. Там се казва: „Кой измежду вас се бои
от Господа и слуша гласа на Неговия служител? Който ходи в тъмнина
и няма за него светлина, нека се уповава на Името на Господа и нека се
обляга на своя Бог." Такъв човек има три характерни черти. Първо, той
се бои от Господа в смисъл, че се страхува да живее без връзка с Бога и
да не Му е угоден. Второ, той слуша гласа на Неговия служител, т. е. на
Господ Иисус. И трето, той е готов да признае, че се лута в тъмнината
и няма светлина. Той смело признава, че не знае по кой път да върви.

Какво трябва да направи такъв човек? Той трябва да се довери на Име-
то на Господа и да разчита на своя Бог. С други думи, той трябва да
признае собственото си незнание, да помоли Господа да го води и на-
пълно да се остави на божественото водителство.

Нашият Бог е Бог на безкрайна мъдрост и любов. Той знае кое е най-
доброто за нас и допуска да се случва само това, което е добро за нас.

Господ познава Своите и винаги ги е познавал.
Големите и малките във всеки народ и всяка страна.
Той не ги оставя да загинат, Той ги въвежда и извежда.
В живот и в смърт са Негови и Негови ще си останат.

290

13. октомври

Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му да-
де камък?" Матей 7:9

Разбира се, отговорът на този въпрос трябва да е: „Няма!" Обикнове-
но никой баща не би дал на сина си камък вместо хляб. И съвсем сигур-
но е, че небесният Отец никога не би направил това.

Но тъжното е, че понякога ние даваме на ближните си камъни. Напри-
мер, идва при нас някой в дълбока духовна нужда. А ние може изобщо
да не разберем какво всъщност го тормози. Или го отпращаме с някак-
во повърхностно утешение, без да му кажем за Господ Иисус.

Е. Стенли Джоунс илюстрира това с една история, която самият той е
преживял. (Трябва да си голям Божи човек, за да разкриеш така собст-
вения си провал.) „Когато се видя, че членовете на новоизбрания ин-
дийския конгрес използват влиянието и властта си за собствена изгода,
а не за доброто на страната си, това в един момент надхвърли граница-
та, до която Джавахарлал Неру можеше да търпи. Той говореше, че об-
мисля да се оттегли от поста си на министър-председател и да отиде ня-
къде надалеч, за да възвърне душевното си равновение. Аз го посетих
по това време и към края на разговора му подарих шишенце с таблетки,
произведени от жито, които съдържаха всички известни витамини. Той
прие шишенцето с благодарност, но каза: „Моите проблеми не са от фи-
зическо естество." С това искаше да каже, че има духовни трудности.
Аз трябваше да му разкажа за Божията благодат, но вместо това му да-
дох хапчета. Той искаше хляб, а аз му дадох камък... Знаех, че зная от-
говора, но не знаех как да му го кажа. Страхувах се да не навляза в лич-
ната територия на великия човек. А при това трябваше да си спомня за
лозунга, написан на стената на Сат Тал Ашрам: „Няма място на света,
където Иисус Христос да не е на място." Но аз не казах нищо. Прекарах
през ума си много неща, поради които се колебаех, и несигурността
надделя.

Подарих му таблетки с витамини, а той всъщност искаше Божията
благодат - благодатта и силата, които можеха да изцелят сърцето му. То-
гава той би могъл да каже: „Сърцето ми е здраво. Нека сега светът прис-
тъпи към мен - светът с неговите нерешими проблеми. Аз съм готов."

Боя се, че тази опитност на д-р Джоунс е твърде добре позната на мно-
го от нас. Ние срещаме хора, които са в тежка духовна нужда. Те отрон-
ват няколко думи, които широко ни отварят вратата, през която бихме
могли да влезем и да им послужим чрез Иисус Христос. Но ние не се
възползваме от тази възможност. Или набързо залепяме лейкопласта на
здравия житейски разум върху духовната им рана, или сменяме темата
и заговаряме за нещо незначително.

Господи, помогни ми да се възползвам от всяка възможност за свиде-
телство за Теб, да вляза през всяка отворена врата. Помогни ми да пре-
одолея несигурността си и да раздавам хляб и благодат винаги, когато
са необходими. 291

14. октомври

И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. "

Йоан 8:32

Хората често цитират този стих, без да се замислят, че той е част от
едно обещание, дадено при точно определени условия. В предния стих
се казва: „Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в
словото Ми, наистина сте Мои ученици." И чак след това следва обеща-
нието: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни."
С други думи, освобождаващата сила на истината зависи от това дали
ние стоим в словото Му.

Не е достатъчно да знаем истината в смисъл, че сме я разбрали с ума
си. Трябва и да й се покоряваме и да я претворяваме в дела. Ако живе-
ем според предписанията на Библията, ние се освобождаваме от безб-
рой лоши навици.

Щом последваме призива на благовестието, ние биваме освободени от
вината и проклятието и биваме въведени в свободата на Божиите деца.

Тогава падат веригите на греха, който вече не може да бъде наш гос-
подар. Той вече не владее в живота ни.

Ние сме свободни и от закона. Това не означава, че сме беззаконни, а
че вече сме под „закона на Христос". Отсега нататък ние се стремим да
живеем осветен живот, и то от любов към нашия Спасител, а не от страх
от наказание.

Можем да се радваме, защото вече няма нужда да се страхуваме, по-
неже съвършената любов изгонва страха. Сега Бог е нашият любящ не-
бесен Баща, а не суров Съдия.

Освободени сме и от връзките на Сатана. Той вече не може да ни ко-
мандва, както си иска.

Освободени сме от сексуалната поквара и порочността, породена от
похотта на този свят.

Освободени сме от лъжеучения. Божието слово е истината и Светият
Дух води Своя народ във всяка истина и го учи да различава между ис-
тина и заблуда, онези, които стоят в Словото Му, биват освободени от
суеверия и от властта на зли духове. Какво освобождение е това — вече
да не сме подвластни на демоничните сили!

Ние сме освободени и от страха от смъртта. Тя вече не е безмилостни-
ят косач, а привежда душата в присъствието на Господа. Сега смъртта е
придобивка.

И накрая, ние сме освободени и от лошите навици, които искат да ни
владеят, от любовта към парите, от безнадеждността и отчаянието. За-
това сърцето ни пее:

При Твоите крака, Господи, там е моето място.

Там чух думите на истината, които ме освободиха.

Свободен от себе си, о, Господи, доведен в радостта.

Оковите на робството са счупени за вечността.
292

15. октомври

Ерусалиме, Ерусалиме!... Колко пъти съм искал да събера твоите де-
ца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не исках-
те!" Матей 23:37

Това събитие е било пропускането на един уникален шанс. Хората са
били дарени с чудното посещение на Самия Бог, с една славна възмож-
ност, но не са се възползвали от нея и са я оставили да отмине. Въплъ-
теният Божи Син вървял по прашните улици на Ерусалим. Белосаните
къщи гледали надолу към Твореца и Вседържителя на цялата Вселена.
Хората чували Неговите несравними думи и виждали чудесата, които
Той вършел - чудеса, които никой човек никога не би могъл да извър-
ши. Но те не Го признали. Не желаели да Го приемат.

Всичко би изглеждало много по-различно, ако Го бяха приели. Тяхно-
то положение би било като описаното в Псалм 81:13—16: „О, да беше Ме
послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми! Скоро
бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противници-
те им. Онези, които мразят Господа, биха се престрували на покорни
пред Него, а тяхното време би траело до века. С най-тлъстата пшеница
бих ги хранил и с мед от скалата бих те наситил."

Исая също описва какво би могло да бъде: „О, да беше послушал за-
поведите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти -
като морските вълни; потомството ти щеше да бъде като пясъка и рож-
бите на утробата ти — като зърната му; името му нямаше да се отсече и
нямаше да се изтреби отпред Мен." (Исая 48:18-19)

Брет Харт пише: „От всички казани или написани думи най-тъжните
са: „А можеше да бъде..."

Нека само се замислим за хората, които отхвърлят призива на благо-
вестието. Иисус от Назарет е минал покрай тях, но те са Го пропуснали.
И сега водят безсмислен живот и са на прага на вечното проклятие.

Или нека се замислим за вярващите, които са чули призива на Иисус
за дадено служение, но не са откликнали. Те изобщо нямат представа
какво земно благословение и каква вечна награда са пропуснали.

Вярно е, че понякога възможността почуква на вратата ни само вед-
нъж. Дори и да е натоварена с най-отбраните съкровища, в първия мо-
мент може да ни се струва, че само пречи на личните ни планове или
изисква от нас лични жертви. Тази възможност е най-доброто, което Бог
е избрал за нас, но по егоистични причини ние я оставяме да отмине не-
използвана. Отхвърляме Божието предложение за най-доброто и залага-
ме на второто. А Той през цялото време ни казва: „Аз исках... но вие не
искахте."

293

16. октомври

Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и
неправда на хората." Римляни 1:18

В определени моменти от историята на човечеството Бог внезапно е
нанасял присъди, за да покаже на хората колко много Го разгневяват оп-
ределени грехове, които те вършат. Съвсем явно е, че Бог не убива хо-
рата на място като незабавна реакция на извършването на тези грехове.
Ако Той правеше това, досега населението на света щеше да е драстич-
но намаляло. Но при определени случаи Той ясно е заявявал мнението
Си, за да предупреди човечеството, че безбожието и неправдата му ня-
ма да останат ненаказани.

Когато Бог погледнал към земята и видял, че тя е напълно покварена
и завладяна от насилие, Той изпратил големия потоп и унищожил целия
свят (Битие 6:13). Само осем души оцелели.

По-късно градовете Содом и Гомора станали центрове на хомосексу-
ализма (Битие 19:1—13). Освен това Содом бил виновен за „гордост,
пресищане с храна и безгрижно спокойствие" (Езекиил 16:49). И Бог
излял Своя гняв от небето върху двата града, като ги унищожил завина-
ги с дъжд от огън и сяра.

„Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принесоха чужд огън пред
Господа." (Числа 3:4) Трябвало е да вземат огън от олтара, както е било
предписано (Левит 16:12), но те решили да се доближат до Бога по друг
начин. Като ги наказал с незабавна смърт, Господ предупредил идещи-
те поколения никога да не се опитват да се доближават до Него по ня-
какъв друг начин освен този, който Самият Той е определил.

Навуходоносор, царят на Вавилон, не искал да признае Всевишния,
който управлява всички човешки пътища. Вместо това той претенди-
рал, че цялата слава на Вавилон е негово собствено постижение. Бог го
наказал с лудост. Царят бил изключен от човешкото общество и трябва-
ло да живее като животно на полето. Той „ядал трева като говедата и тя-
лото му се мокрело от небесната роса, докато космите му пораснали ка-
то орлови пера и ноктите му — като птичи нокти." (Даниил 4:29—33)

Анания и Сапфира създали впечатлението, че са пожертвали целия си
имот за Господа, но тайно били задържали една част за себе си (Деяния
5:1-11). И двамата умрели на място. Това било сериозно предупрежде-
ние за опасността от нечестност в църквата и при поклонението.

Малко по-късно Ирод приел почитанията на народа като към божест-
вена личност, вместо да отдаде славата единствено на Бога. Той бил
изяден от червеи и умрял (Деяния 12:22—23).

Ние, грешните хора, не бива да се успокояваме, че Бог привидно мъл-
чи по отношение на нашето поведение и не предприема нищо. Макар че
Той не винаги наказва греха веднага, това далеч не означава, че никога
няма да отмъсти за него. В отделни ситуаци през вековете Той е произ-
насял присъдата Си и е налагал наказанията, които се полагат за греха.

294

17. октомври

Купувай истина и нея продавай. " Притчи 23:23

Често се налага да дадем нещо, ако искаме Божията истина. Ние също
трябва да сме готови да платим тази цена, каквато и да е тя. А когато
веднъж сме получили истината, не бива никога вече да я пускаме.

Разбира се, този стих не означава, че трябва да купуваме колкото мо-
же повече Библии и християнски книги и при никакви обстоятелства да
не ги продаваме. Да купуваме истина означава да правим жертви, за да
придобиваме познание за Бога и Неговите принципи. Например, това
може да ни навлече враждебността на собственото ни семейство, да из-
губим работата си, да сме принудени да скъсаме предишни религиозни
връзки. Може да означава финансови загуби и дори физическо малтре-
тиране.

Да продаваме истина означава да правим нечисти компромиси или на-
пълно да се отказваме от нея. Това не бива да правим никога.

Арно пише в своята книга „Църквата у дома": „Всеобщо правило в ес-
теството на човека е, че това, което идва с лекота, и си отива с лекота.
А това, което сме придобили с тежка борба, него държим здраво - било
то имотът ни или вярата ни. Хората, които без особени лични усилия и
грижи са придобили голямо богатство, често го пропиляват и накрая
умират в нищета. Рядко е обаче човек, който с огромен труд е придобил
състояние, просто да разсипе това трудно спечелно богатство. Така е и
с християнина, който е извоювал с борба пътя си към вярата. Ако е
трябвало да премине през огън и вода, за да намери мястото на богатс-
твата, той няма лековато да се откаже от това скъпоценно наследство."

Във всички времена е имало свети хора, които са се отказвали от се-
мействата си, славата си и богатството си, за да преминат през тясната
порта и да вървят по тясната пътека. Като апостол Павел те са считали
всичко друго за измет в сравнение със славата на познаването на Иисус
Христос, Господа. Като Раав те са се отказвали от езическите идоли и
са признавали Господа за единствения истински Бог, дори и това да е
изглеждало като предателство спрямо собствения им народ. Като Дани-
ил те са отказвали да продават истината, дори и това да е означавало, че
ще бъдат хвърлени в огнената пещ, така нагорещена, че би могла да сто-
пи и желязо.

Днес живеем във време, в което духът на мъченичеството е почти из-
чезнал. Хората по-скоро биха се отказали от вярата си, отколкото да
страдат за нея. Гласът на пророка вече не се чува никъде. Вярата е вяла.
Твърдите убеждения се осъждат като догматизъм. И за да се допълни
картината, хората са готови да се отказват от основни учения на вярата.
Те продават истина, а не я купуват.

Но Бог винаги ще си има избрани хора, които така ценят скритото сък-
ровище на истината, че са готови да продадат всичко, което имат, само
за да получат тази истина. И когато я придобият, вече не са готови да я
продадат на никаква цена.

1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   50

Свързани:

Светлина по пътя верен iconСветлина по пътя верен
Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало
Светлина по пътя верен iconНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти

Светлина по пътя верен iconВъпросни к кастинг за бб4
Не се старайте да представяте себе си в „добра светлина”! Това не ви гарантира успех. Най-важно е да отговорите на всички въпроси...
Светлина по пътя верен iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Светлина по пътя верен iconФантастична светлина
Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на
Светлина по пътя верен iconИстинската духовност
Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго...
Светлина по пътя верен iconПравилник за прилагане на закона за движението по пътищата
Чл. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението...
Светлина по пътя верен iconИзвеждане
Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина,...
Светлина по пътя верен iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Светлина по пътя верен iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом