Светлина по пътя верен




ИмеСветлина по пътя верен
страница3/50
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер7.34 Mb.
ТипДокументация
източникftp://bitflow.dyndns.org/bulgarian/WilliamMacDonald/Bulgarian-One_Day_At_A_Time_2007.rtf
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   50
27

24. януари

Не се безпокойте за нищо." Филипяни 4:6

Има толкова много неща, за които бихме могли да се безпокоим -
опасността от рак, инфаркт и безброй други болести, вредни хранител-
ни продукти, внезапна смърт поради нещастен случай, комунистическа
диктатура, атомна война, неудържима инфлация, несигурно бъдеще,
мрачни перспективи за децата, които трябва да растат в такъв свят. Въз-
можностите са неограничени.

И въпреки това Божието слово ни казва: „Не се безпокойте за нищо."
Бог иска да водим безгрижен живот, и то съвсем основателно!

Безпокойството е ненужно. Господ се грижи за нас. Той ни държи в
ръката Си. Нищо не може да ни се случи извън Неговата допускаща во-
ля. Ние не сме подвластни на слепи случайности, произвол или съдба.
Нашият живот е планиран, подреден и воден от Бога.

Безпокойството е безполезно. То никога не може да реши проблем или
да предотврати криза. Някой е казал: „Грижите не отнемат болката на
утрешния ден, но отнемат силата на днешния ден."

Безпокойството е вредно. Лекарите са единодушни, че причините за
много болести са грижи, безпокойства и нервно напрежение. Язвата на
стомаха заема едно от първите места сред болестите, предизвикани от
безпокойство.

Безпокойството е грях. „То поставя под съмнение Божията мъдрост —
предполага, че Бог не знае какво върши. Поставя под съмнение Божия-
та любов - твърди, че Бог не се грижи за нас. Поставя под съмнение и
Божията сила - смята, че Той не може да се справи с обстоятелствата,
за които се безпокоим."

Често ние дори се гордеем с безпокойстовото си. Когато един мъж уп-
рекнал жена си за нейните непрестанни безпокойства, тя отговорила:
„Ако аз не се безпокоях непрекъснато, тук вероятно нямаше да се вър-
ши абсолютно нищо." Ние никога няма да се освободим от безпокойст-
вото, докато не го изповядаме като грях и не го осъдим категорично. То-
гава с надежда можем да кажем:

Аз не мисля за утрешния ден -

моят Спасител ще се погрижи за него.

И да го изпълни с грижи и скръб,

ще ми помогне да нося болката.

Аз не мисля за утрешния ден -

защо отсега да нося товара му?

Ако не мога да заема благодатта и силата му,

защо да заемам скръбта му?

28

25. януари

Бог е любов." 1. Йоаново 4:8

Идването на Христос донесе и една нова дума за любов в гръция език
- „агапе". Дотогава е имало дума за приятелство („филия"), имало е и
дума за страстната любов („ерос"), но не е имало дума, която да може
да изрази тази любов, която е проявил Бог, когато е дал Своя единоро-
ден Син, и която иска и Неговите хора да проявяват един към друг.

Това е любов, идваща от друг свят, любов с други измерения. Божия-
та любов не е имала начало и няма да има край. Това е любов, която не
познава ограничения, която не може да се измери. Тя е абсолютно чис-
та, чужда на каквото и да било опетняване от плътска похот. Тя е жерт-
воготовна и никаква цена не е прекалено голяма за нея. Тази любов се
изразява в даване, тъй като четем: „Защото Бог толкова възлюби света,
че даде...", и също: „... както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си
за нас." Любовта постоянно се стреми към доброто на другия. Тя се
простира към неприятните — също както и към симпатичните. Прости-
ра се към враговете си — също както и към приятелите си. Тя не се пре-
дизвиква от красота или добродетел на обекта, а единствено от добро-
тата на любящия. Тя е напълно безкористна, никога не очаква отплата и
никога не използва другите за собствена изгода. Тя не води сметка за
причинените неправди, а милостиво покрива безбройни наранявания и
обиди. На всяка неучтивост отвръща с любезност и се моли за бъдещи-
те си убийци. Любовта винаги мисли за другите и ги счита за по-горни
от себе си.

Но любовта може и да бъде твърда. Бог наказва онези, които обича.
Любовта не може да търпи греха, понеже грехът е вреден и разрушите-
лен, а любовта иска да запази тези, които обича, от вреда и унищоже-
ние.

Най-великото откровение на Божията любов е отдаването на Неговия
възлюбен Син, който умря за нас на кръста на Голгота.

Кой може да измери любовта Ти, Боже,
любовта, която заради нас съкруши своя Възлюбен —
Него, в когото беше цялото Ти благоволение,
Христос, Сина на Твоята любов?

29

26. януари

Възлюбени, понеже Бог така ни възлюби, то и ние сме длъжни да лю-
бим един другиго." 1. Йоаново 4:11

Не бива да си представяме любовта като неконтролируемо и непредс-
казуемо чувство. Бог ни заповядва да обичаме, а това би било невъз-
можно, ако любовта беше необяснимо моментно чувство, което идва и
си отива като обикновена простуда. Любовта включва и нашите чувст-
ва, но много повече е въпрос на воля отколкото на чувства.

Ние трябва да се пазим от представата, че любовта е възможна само в
някакъв приказен свят, който няма нищо общо с еднообразното и труд-
но ежедневие. За всеки час лунна светлина и рози има седмици наред
мръсни чинии, метли и парцали.

С други думи, любовта е изключително практична. Когато например
на масата се подава купа с банани и един от тях има черни петна, лю-
бовта взима него. Любовта почиства мивката и ваната, след като ги е
ползвала. Любовта слага ново топче с тоалетна хартия, след като е свър-
шила предното, за да не изпадне в затруднение следващият. Любовта
угася лампата, когато не е необходима. Тя вдига смачканата хартийка от
пода, вместо да я прескочи. Допълва бензин и масло, преди да върне
взетата назаем кола. Любовта изхвърля кофата за боклук, без да я помо-
лят за това. Тя не оставя хората да чакат. Обслужва първо другите, а
после себе си. Взима хленчещото бебе и го изнася навън, за да не се
смущава събранието. Любовта говори високо, така че да разбират и те-
зи, които чуват тежко. И любовта работи, за да има средства, които да
разделя с другите.

Любовта има дълга дреха с поли, които стигат до праха.

Тя стига до уличната мръсотия — и понеже може, и трябва.

Тя не бива само да почива на планината, трябва да слезе и в долината,

защото не намира покой, докато не съживи отново падналите.

30

27. януари

„... като изкупувате благоприятното време." Ефесяни 5:16

В едно време, когато хората от този свят стават все по-алергични към
труда, християните трябва да оползотворяват всеки миг по най-добрия
начин. Грях е да се пилее времето.

Хората от всички времена свидетелстват колко е важен старателният
и последователен труд. Сам Спасителят казва: „Ние трябва да вършим
делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой
не може да работи." (Йоан 9:4)

Тома Кемпийски пише: „Никога не бъди безделен или ленив; бъди ви-
наги зает или с четене, или с писане, или с молитва, или с размишление,
или с някоя друга полезна работа за общото добро."

Когато бил запитан за причината за своя успех като тълкувател на Бо-
жието слово, Дж. Кемпбъл Морган отговорил: „Труд, тежък труд и от-
ново труд."

Никога не бива да забравяме, че Господ Иисус е работил като дърво-
делец, когато е дошъл в света. По-голямата част от живота Му е преми-
нала в работилницата в Назарет.

Павел е бил майстор на шатри. Той е разглеждал професията си като
важен елемент от своето служение.

Погрешно е да се разглежда трудът като резултат от навлизането на
греха в света. Още преди грехопадението Адам е бил поставен в Едем-
ската градина, за да я обработва и да я пази (Битие 2:15). Проклятието
включва мъката и потта, които вече са свързани с труда (Битие 3:19).
Дори и в небето ще има труд, тъй като „Неговите слуги ще Му служат"
(Откровение 22:3).

Трудът е благословение. Чрез него ние задоволяваме своята потреб-
ност от творчество. Духът и тялото функционират най-добре, когато ние
работим усърдно и съвестно. Когато сме заети с полезна дейност, ние
сме и много по-добре защитени от греха, тъй като „Сатана винаги ще
измисли някое злодеяние за безделните ръце" (Исаак Уотс, 1674 - 1748,
английски автор на песни и възпитател). Томас Уотсън казва: „Бездели-
ето изкушава дявола да ни изкушава." Честният, усърден и съвестен
труд е жизненоважна съставна част на нашето християнско свидетелст-
во. А и плодовете на нашия труд може би ще ни надживеят. Някой е ка-
зал: ,3секи човек дължи на себе си да си осигури полезно занимание,
дори и когато тялото му лежи в гроба." А Уилиям Джеймс (1842 - 1910,
американски психолог и философ) казва: „Най-голямата полза от един
живот е, когато бъде употребен за нещо, което трае по-дълго от него са-
мия."

31

28. януари

Който вярва в Него, няма да бърза страхливо." Исая 28:16

В едно време на свръхзвукови пътувания и високоскоростни комуни-
кации, в една култура, в която бързането е норма, като гръм от ясно не-
бе ни идва прозрението, че в Библията Бог рядко одобрява бързането.
Казвам „рядко", понеже имаме примера, в който бащата изтичва към
завръщащия се блуден син, за да покаже, че Бог бърза да прости на
грешника. Но като цяло Бог не бърза.

Когато Давид е казал: „Царската работа беше спешна" (1. Царе 21:8),
той е заблуждавал, и ние не бива да използваме неговите думи като оп-
равдание за нервното си тичане насам-натам.

Чистата истина е, както ясно четем в горния текст, че не страхливото
бързане е излишно, ако наистина се доверяваме на Господа. По-добре
ще отговорим на спешността на задачата си, ако спокойно ходим в Ду-
ха, отколкото ако се впускаме бясно в плътски дейности.

Например един млад мъж много бърза да се ожени. Ако не действа
бързо, мисли си той, някой друг ще вземе момичето. Но истината е, че
ако Бог наистина е определил момичето за него, никой друг не може да
я получи. А ако тя не е избрана от Бога за него, тогава по горчив начин
ще трябва да научи истината на поговорката: „Жени се бързо, ще имаш
много време да се разкайваш."

Друг бърза да напусне професията си, за да работи изцяло за Господа.
Аргументът му е, че светът загива и той не може да чака. Господ Исус
не се е аргументирал така по време на годините в Назарет. Той е чакал,
докато Бог Го е призовал за публично служение.

Твърде често ние прибързваме и в личната евангелизация. Толкова сме
се вторачили в целта да имаме повярвали, че често откъсваме плода,
преди да е узрял. Не позволяваме на Светия Дух да изобличи човека ис-
тински за грях. Като резултат от тези методи оставяме след себе си по-
ле, осеяно с човешки развалини. „Търпението има съвършено дело" -
казва апостол Яков (1:4).

Истинската ефективност на нашия живот не се състои в паническото
провеждане на наши собствени мисии, а във водената от Светия Дух
дейност, потвърдена чрез търпеливо чакане на Господа.

32

29. януари

Да, Отче, защото така Ти се видя угодно." Матей 11:26

Почти всеки човек има в живота си неща, които сам никога не би си
избрал, от които с радост би се отървал, но които просто не могат да се
променят. Може да става дума за физически недъг или недостатък, за
някоя хронична болест, която просто не ни оставя на мира. Но и нерв-
ните разстройства и душевните болести се явяват като крайно неприят-
ни посетители.

Много хора живеят един живот на горчиво отчаяние и мечтаят какво
ли би било, ако... Ако само бяха по-високи. Ако само изглеждаха по-
добре. Ако само се бяха родили в друго семейство, от друга раса или до-
ри с друг пол. Ако имаха физическите данни, за да станат спортисти.
Ако имаха съвършено здраве.

Урокът, който тези хора трябва да научат, е, че истинският мир се със-
тои в това, човек да приеме нещата, които не могат да се променят. То-
ва, което сме, сме чрез Божията благодат. Бог е планирал живота ни с
безкрайна любов и безкрайна мъдрост. Ако ние можехме да преценим
всичко така добре като Него, и ние щяхме да устроим нещата така. За-
това трябва да можем да кажем: „Да, Отче, защото така Ти се видя угод-
но."

Но всичко това отива и още една крачка по-нататък. Ние не просто
трябва да приемаме нещата с кротко примирение. Като знаем, че те са
допуснати от един Бог на любовта, ние можем да ги превърнем в повод
за радост и хваление. Павел се е молил три пъти да се отмахне трънът
в плътта му. Когато Господ му обещава достатъчно благодат, за да може
да понася тръна, апостолът възкликва: „С голяма радост ще се похваля
по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила." (2. Ко-
ринтяни 12:9)

Признак на духовна зрялост е да можем да се радваме в привидно неб-
лагоприятни житейски обстоятелства и да можем да ги превърнем в
средство за прослава на Бога. Фани Кросби (1823 - 1915, американска
авторка на песни) е научила този урок много рано в живота си. Ослепя-
ла на възраст от шест седмици, когато навършва осем години тя пише:

О, колко щастливо дете съм аз,

въпреки че не виждам!

Решена съм да бъда доволна в този свят.

На колко благословения се наслаждавам,

които други хора нямат!

Затова, да плача или да въздишам, понеже съм сляпа —

не мога, не искам и няма!

33

30. януари

Даром сте приели, даром давайте. " Матей 10:8

Фриц Крайслер, един от най-великите световни цигулари е казал: „Аз
съм роден с музиката в организма си. Инстинктивно знаех партитури,
преди изобщо да науча „аб"-то. Това беше дар на провидението. Аз не
съм го изработил. Затова всъщност и не заслужавам дори благодарност
за музиката... Музиката е прекалено свята, за да бъде продавана. А бе-
зумните хонорари, които в днешно време изискват музикалните знаме-
нитости, наистина са престъпление против обществото."

Това са думи, които всеки, който работи в делото на Господа, трябва
да вземе присърце. Служението на Христос е даване, а не взимане. Въп-
росът не е какво ще спечеля аз, а как мога да предам посланието на кол-
кото може повече хора и колкото може по-добре. В делото на Господа е
много по-добре, ако нещата ни струват нещо, отколкото ако от тях пече-
лим нещо.

Вярно е, че „работникът заслужава своята заплата" (Лука 10:7), и че
„Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят
от благовестието" (1. Коринтяни 9:14). Но това далеч не оправдава чо-
век да иска определена цена за дарбите си. Не оправдава астрономичес-
ките лицензни такси, които се искат за ползване на песни. Не оправда-
ва безсъвестно високите хонорари за изяви на проповедници или певци.

Симон Магьосникът е искал да откупи властта да дава Светия Дух на
други (Деяния 8:19). Несъмнено в това той е виждал нов източник на
доходи. Чрез това действие той е оставил името си в нашия език като
нова дума („симония"), която означава купуването и продаването на ре-
лигиозни привилегии. Няма да е преувеличено, ако кажем, че днешни-
ят религиозен свят е изцяло пропит от симония.

Ако доларът или еврото можеха някак да изчезнат от така наречената
християнска работа, голяма част от нея щеше незабавно да спре. Щяха
обаче пак да останат верните служители на Господа, които щяха да про-
дължават да се трудят, докато се изразходва и последният им грам сила.

Ние сме получили даром, трябва и даром да даваме. Колкото повече
даваме, толкова повече се разширява благословението, толкова по-голя-
ма е и наградата - добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   50

Свързани:

Светлина по пътя верен iconСветлина по пътя верен
Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало
Светлина по пътя верен iconНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти

Светлина по пътя верен iconВъпросни к кастинг за бб4
Не се старайте да представяте себе си в „добра светлина”! Това не ви гарантира успех. Най-важно е да отговорите на всички въпроси...
Светлина по пътя верен iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Светлина по пътя верен iconФантастична светлина
Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на
Светлина по пътя верен iconИстинската духовност
Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго...
Светлина по пътя верен iconПравилник за прилагане на закона за движението по пътищата
Чл. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението...
Светлина по пътя верен iconИзвеждане
Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина,...
Светлина по пътя верен iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Светлина по пътя верен iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом