Светлина по пътя верен




ИмеСветлина по пътя верен
страница2/50
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер7.34 Mb.
ТипДокументация
източникftp://bitflow.dyndns.org/bulgarian/WilliamMacDonald/Bulgarian-One_Day_At_A_Time_2007.rtf
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   50
главата на Своя паднал боец.

С това в никакъв случай не искаме да оправдаем греха или провала.
Съкрушението и угризенията поради това, че сме разочаровали Госпо-
да, би трябвало да ни плашат достатъчно.

Също така, това ни най-малко не означава, че Бог дава на непокаялия
се грешник втори шанс след този живот. Смъртта е напълно и ужасява-
що окончателна. За човека, който умре в греховете си, важат страшните
думи: „На мястото, където дървото падне, там си остава." (Еклисиаст
11:3)

20

17. януари

И служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора."

Ефесяни 6:7

Напътствията на Павел към слугите (ех 5-8) са изключително важни
за всички, които искат да бъдат служители на Иисус Христос.

Първо те показват, че всяка почтена работа, независимо колко долна
ни изглежда, може да се върши за Божия слава. Робите, на които е пи-
сал Павел, може би са чистели пода, приготвяли са храната, миели са
чиниите, грижили са се за домашните животни или са работили на по-
лето. Но апостолът казва, че всички тези ежедневни задължения могат
да се изпълняват „като на Христос" (ст 5); че робите, когато изпълняват
тези задължения, са „Христови слуги", които вършат „Божията воля"
(ст. 6); че „служат на Господа" (ст. 7); и че накрая ще бъдат наградени
от Господа за „доброто", което са направили (ст. 8).

Ние често изпадаме в грешката да правим разлика между „светска" и
„духовна" работа. Ежедневната ни работа през седмицата е „светска", а
проповядването, свидетелстването и библейското поучение са „духов-
на" работа. Но този текст ни учи, че за християнина не би трябвало да
има такива различия. С това съзнание жената на един известен пропо-
ведник закачила над мивката си надпис: „Тук се извършват богослуже-
ния три пъти дневно."

Един слуга с такова мислене

превръща ежедневието в божествена искра.

Който измете за Твоя слава стаята,

я осветява, както и метлата.

(Джордж Хърбърт, 1593 - 1633, англикански свещеник и поет)

Тук научаваме и още една скъпоценна истина - че колкото и да е нис-
ко общественото положение на даден човек, той заради това ни най-
малко не е ощетен от най-славните благословения и награди на христи-
янския живот. Може би той никога в живота си няма да смени работни-
те дрехи за смокинг, но ако работата му е толкова качествена, че прос-
лавя Христос, той ще получи пълна и богата награда. „... като знаете, че
всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа - бил той роб
или свободен" (ст. 8).

Ако вярваме това, нека да се помолим заедно с Джордж Хърбърт:

Научи ме, Боже мой и Царю мой,
да виждам Теб във всичко.
И каквото и да правя,
нека бъде изцяло за Теб.

21

18. януари

Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този
свят, служителите Ми щяха да се борят... " Йоан 18:36

Фактът, че царството на Христос не е от този свят, е достатъчен, за да
ни държи далеч от политиката на този свят. Ако аз се впускам в поли-
тическа дейност, с това показвам доверието си в способността на нас-
тоящата система да реши проблемите на света. А, честно казано, аз ня-
мам това доверие, защото зная, че „целият свят лежи в лукавия" (1. Йо-
аново 5:19).

Политиката се е показала като изумително неспособна да реши проб-
лемите на обществото. Политическите мерки не са нищо повече от лей-
копласт върху гноясваща рана - те не достигат до огнището на инфек-
цията. Ние знаем, че грехът е основното зло в нашето болно общество.
Всички средства, които не се опитват да се справят с греха, не могат да
се възприемат като сериозен лек.

И така, въпросът е в приоритетите. Дали да инвестирам времето си в
политически дейности, или да посветя същото това време на разпрост-
ранение на благовестието? Господ Иисус отговаря на този въпрос, като
казва: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и раз-
гласявай Божието царство." (Лука 9:60) Оповестяването на Христос има
най-висш приоритет, тъй като Той е отговорът на проблемите на този
свят.

„Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред
Бога за събаряне на крепости." (2. Коринтяни 10:4) И понеже това наис-
тина е така, ние стигаме до дръзкото заключение, че чрез молитва, пост
и Божието слово можем да повлияем на националната и международна
история повече, отколкото бихме могли с каквото и да било участие в
избори.

Един общественик веднъж каза, че политиката е покварена в самата
си същност. И като предупреждение добави: „Църквата не бива да заб-
равя истинската си задача и да навлиза в една област на човешки уси-
лия, където тя неминуемо ще изглежда жалка... Ако се намесва там, тя
ще изгуби чистотата на своето основание да съществува."

Планът на Бога за нашата епоха е Той да призове от езичниците народ
за Своето име (ср. Деяния 15:14). Вместо да прави живота на хората
колкото може по-поносим и удобен в един покварен свят, Той се грижи
да ги спасява от този свят. И аз би трябвало да се стремя да Му сътруд-
нича в това славно спасително начинание.

Когато хората попитали Господ Иисус как да вършат Божиите дела,
Той отговорил, че Божието дело е да повярват в Този, когото Той е пра-
тил (Йоан 6:28-29). Следователно нашата задача е да водим хората до
вярата, а не до изборните урни.

22

19. януари

Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости гре-
ховете и да ни очисти от всяка неправда. " 1. Йоаново 1:9

Без уверението на този стих би било практически невъзможно да нап-
редваме в християнския живот. Когато растем в благодатта, ние придо-
биваме все по-дълбоко съзнание за пълната си греховност. Трябва да
имаме възможност да се очистваме веднага от греховете, тъй като ина-
че сме осъдени на постоянно чувство на вина и непрекъснати провали.

Йоан ни казва, че за вярващите тази възможност е изповядването на
греховете. Невярващият получава съдийското опрощение на наказание-
то за греховете си чрез вяра в Господ Иисус. Вярващият получава ба-
щинското опрощение на омърсяването от греховете чрез изповедта.

Грехът нарушава общението с Бога в живота на Божието дете и това
общение остава нарушено, докато грехът не бъде изповядан и оставен.
Когато изповядам греха си, Бог действа съгласно Своето Слово - Той е
обещал да прости. Но Той е и праведен, когато ни прощава, понеже де-
лото на Христос на кръста е създало справедливата основа, на която Бог
може да направи това.

Този стих също означава, че когато изповядаме греховете си, можем
да сме сигурни, че всички записи в регистъра са изтрити, че сме напъл-
но очистени, че в общението с Бога е възстановена чудесната семейна
атмосфера. Веднага щом осъзнаем в живота си грях, ние можем да вле-
зем в Божието присъствие, да назовем греха с името му, да го осъдим и
със сигурност да знаем, че той е отмахнат.

Но кога можем да сме сигурни? Когато почувстваме прошката? Това
изобщо не е въпрос на чувства. Ние знаем, че ни е простено, понеже Бог
казва това в Словото Си. Чувствата са в най-добрия случай недостовер-
ни. Божието Слово е сигурно.

Но някой може да каже: „Знам, че Бог ми е простил, но аз не мога да
си простя." Това на пръв поглед звучи много благочестиво, но всъщност
позори Бога. Ако Бог ми е простил, Той иска да приема с вяра тази
прошка, да й се радвам и да изляза като очистен съд в света да му слу-
жа.

23

20. януари

И греховете им и беззаконията им няма да помня вече. "

Евреи 10:17

Способността на Бога да забравя греховете, които са покрити от кръв-
та на Христос, е една от най-скъпоценните и успокоителни истини в
Писанието.

Това е невероятно чудо: „Колкото е далеч изтокът от запада, толкова е
отдалечил от нас престъпленията ни." (Псалм 103:12) Фантастично е,
че можем заедно с Езекия да кажем: „Ти хвърли зад гърба Си всичките
ми грехове." (Исая 38:17) Нашият разум отказва, когато чуем думите
Господа: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак -
греховете ти." (Исая 44:22) Но още по-чудно е да прочетем: „И грехове-
те им и беззаконията им няма да помня вече."

Когато ние изповядаме греховете си, Той не само прощава, но и вед-
нага забравя. Не е преувеличение да кажем, че Той погребва греховете
ни непосредствено в морето на Своята забрава. Това се илюстрира от
опита на един вярващ, който водел тежка борба с един упорит грях, кой-
то се бил превърнал в навик. В момент на слабост той отново се поддал
на изкушението. Веднага се втурнал в Божието присъствие и отчаяно
извикал: „Господи, отново го извърших!" Тогава чул Господ да казва:
„Отново извърши какво?" Идеята на историята е, разбира се, че за час-
тите от секундата след изповедта на греха Господ вече бил забравил
всичко.

Това, че всезнаещият Бог може да забравя, е скъпоценен парадокс. От
една страна Той знае всичко. Той знае броя на звездите и нарича всич-
ки по име. Той знае всички наши борби и отбелязва всяка наша сълза.
Той знае всяко врабче, което пада на земята. Той знае броя на космите
на главата ни. И въпреки това забравя греховете, които сме изповядали
и оставили. Дейвид Сиймъндс казва: „Не знам как Божието всезнание
може да забравя, но знам, че забравя."

И още една последна мисъл! С право се казва, че когато Бог прощава
и забравя, Той поставя табела с надпис: „Риболовът забранен". Забране-
но е да се ровим в собствените си минали грехове или в чужди минали
грехове, които Бог е забравил. В това отношение трябва да развием сла-
ба памет и силна забравливост.

24

21. януари

ИГосподният Дух се оттегли от Саул и зъл дух от Господа го мъче-
ше." 1. Царе 16:18

В Библията има стихове, от които изглежда, че Бог върши нещо зло.
Например, след като Авимелех е царувал три години над Израил, Бог
изпраща зъл дух между Авимелех и сихемските мъже (Съдии 9:23). В
дните на Ахав Михей казва на безбожния цар: „Господ е сложил лъжилв
дух в устата на всички тези твои пророци." (3. Царе 22:23) Йов припис-
ва загубите си на Господа, като казва: „Само доброто ли да приемаме от
Бога, а злото да не приемаме?" (Йов 2:10) А и сам Господ казва в Исая
45:7: „Аз образувам светлината и създавам тъмнината; правя мир, тво-
ря и зло."

От друга страна знаем, че Бог е свят и затова нито може да върши зло,
нито може да оставя злото ненаказано. Никой грях, никоя болест, никое
страдание нито смърт не идват от Господа. Той е светлина и в Него ня-
ма никаква тъмнина (1. Йоаново 5:5). Немислимо е Той да бъде причи-
на за нещо, което противоречи на Неговото морално съвършенство.

От други места в Писанието става ясно, че Сатана е причинителят на
болести, страдания, нещастие и разрушение. Загубите на Йов и ужасни-
те му страдания са били причинени от дявола. Господ Иисус казва, че
прегърбената жена е била вързана от Сатана в продължение на 18 годи-
ни (Лука 13:16). Павел нарича своя трън в плътта „пратеник на Сатана"
(2. Коринтяни 12:7). Зад всички страдания на човечеството стои Сата-
на.

Но как можем да съвместим това със стиховете, които представят Бо-
га като причинител на злото? Обяснението е просто: в Библията често
се казва, че Бог върши неща, когато Той позволява те да се случат. Това
е разликата между Неговата „директивна" (пряко желаеща) и „перми-
сивна" (непряко позволяваща) воля. Той често допуска Неговите хора
да преминат през опитности, които сам Той не би приготвил за тях. Той
е допуснал израилтяните да скитат 40 години из пустинята, въпреки че
Неговата директивна воля е била те да стигнат до Обещаната земя по
много по-кратък път — ако Го бяха послушали.

Но и когато Бог допуска злото действие на демони и хора, пак Той си
запазва последната дума. Той насочва всичко така, че да послужи за Не-
гова прослава и за благословение на онези, които трябва да преминат
през тези опитности.

25

22. януари

Той не гледа беззаконие в Яков и не вижда престъпление в Израил."

Числа 23:21

Валаам, подкупеният пророк, изрича велика истина, когато казва, че
всевиждащият Бог не вижда никакъв грях в Своя народ Израил. Това,
което е важало тогава за Израил, важи по чуден начин и за вярващите
днес. Когато Бог погледне вярващия, Той не може да открие нито един-
единствен грях, за който би трябвало да го накаже с вечната смърт. Вяр-
ващият е „в Христос". Това означава, че той стои пред Бога в цялата зас-
луга и съвършенство на Христос. Бог го приема в цялата приемливост
на Своя собствен възлюбен Син. Това е едно положение на особено бла-
говоление и любов, което не може да стане по-добро и никога няма да
престане. Колкото и да изследва, Бог не би могъл да намери нито едно
обвинение срещу онзи, който е в Христос.

Това може да се илюстрира с едно преживяване, което един англича-
нин имал със своя Ролс Ройс. Той бил на почивка във Франция и там му
се счупила задната ос. Местният сервиз не могъл да смени оста и се
свързал по телефона с Англия. Фирменият сервиз изпратил не само зад-
на ос, но и двама механици, които се погрижили смяната да стане про-
фесионално. Англичанинът си продължил почивката и след това се вър-
нал в Англия. Очаквал да получи сметката за ремонта, но минали месе-
ци и не получавал нищо. Накрая писал на фирмения сервиз, описал
подробно случая и помолил да му изпратят сметката. Малко след това
получил писмо от Ролс Ройс със следното съдържание: „Ние прегледах-
ме внимателно цялата си документация и не намерихме никаква инфор-
мация, че някога на Ролс Ройс се е чупила задна ос."

Бог може да прегледа внимателно цялата Си документация и няма да
намери никаква информация за грях на вярващия, който би го осъдил на
пъкъла. Вярващият е направен приемлив във Възлюбения. Той е съвър-
шен в Христос. Облечен е в Божията правда. Той има напълно съвърше-
но положение пред Бога. С тържествуваща сигурност той може да каже:

Иди първо при моя прославен Спасител,
отдели Го от Божията любов,
докажи, че Иисус има дори едно греховно петно,
и после ми кажи, че съм нечист.

26

23. януари

А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси." Еремия 45:5

Едно много коварно изкушение е дори в работата за Господа да иска-
ме да бъдем „големи", да виждаме имената си в списанията или да ги
чуваме по радиото. Но това е опасна примка. Това ограбва славата на
Христос. Ограбва самите нас от мира и радостта. Освен това ни прави
мишена за атаките на дявола.

Ограбва славата на Христос. Ч. X. Макинтош е казал: „Когато един
човек или неговото дело станат известни, винаги съществува огромна
опасност. Той може да бъде сигурен, че Сатана постига целта си, кога-
то вниманието се насочва към някого или нещо, различно от Самия Гос-
под Иисус. Може някое дело да е било започнато в съвършена просто-
та, но поради недостатъчна свята бдителност и духовност от страна на
работника, той или плодовете на работата му събуждат всеобщ интерес
и той лесно пада в примката на дявола. Голямата и неотклонно преслед-
вана цел на Сатана е да ограби славата на Господ Иисус. А когато това
става чрез привидно християнска работа, той временно е постигнал
още по-голям успех." Дени (Джеймс, 1856 - 1917, шотландски теолог)
също изразява това добре:„Никой не може да докаже едновременно, че
самият той е велик, и че Христос е славен."

Ние ограбваме и себе си. Някой е казал: „Никога не съм познавал ис-
тински мир и истинска радост в служението за Господа, докато не прес-
танах да искам да бъда велик."

Стремежът да сме велики ни превръща в огромни мишени за нападе-
нията на Сатана. Падането на една публично известна личност носи
много по-голям позор на делото на Христос.

Йоан Кръстител упорито е отхвърлял всякакви мисли за собственото
си величие. Неговият девиз е бил: „Той трябва да расте, а аз да се сма-
лявам."

Ние също би трябвало да заемаме най-последното място, докато Гос-
под не ни повика да минем по-напред. Ето една добра молитва за всеки
от нас: „Остави ме да бъда дребен и неизвестен, обичан и ценен само от
Христос."

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   50

Свързани:

Светлина по пътя верен iconСветлина по пътя верен
Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало
Светлина по пътя верен iconНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти

Светлина по пътя верен iconВъпросни к кастинг за бб4
Не се старайте да представяте себе си в „добра светлина”! Това не ви гарантира успех. Най-важно е да отговорите на всички въпроси...
Светлина по пътя верен iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Светлина по пътя верен iconФантастична светлина
Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на
Светлина по пътя верен iconИстинската духовност
Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго...
Светлина по пътя верен iconПравилник за прилагане на закона за движението по пътищата
Чл. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението...
Светлина по пътя верен iconИзвеждане
Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина,...
Светлина по пътя верен iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Светлина по пътя верен iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом