Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век?




ИмеКои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век?
страница1/3
Дата на преобразуване15.01.2013
Размер254.24 Kb.
ТипВопрос
източникhttp://prehodbg.com/sites/default/files/Intervyu_S-Bakiev_Darina-Kyuchukova_Shumen_7-10-10.doc
  1   2   3
ИНТЕРВЮ НА ДАРИНА КЮЧУКОВА СЪС СЮЛЕЙМАН БАКИЕВ, ШУМЕН, 07.10.2010 Г.

Дарина Кючукова: Мисля, че е добре да започнем с един общ въпрос – Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? Някаква картина, която да очертаете, Ваши лични преживявания, лични оценки... Какво може да отчетете като най-важно за Вас може би тук?

Сюлейман Бакиев: Да, наистина може би много неща има за казване. Може би повече позитивните трябва да се казват.

ДК: Нека да започнем с тях.

СБ: Разбира се с тях да почнем. Шумен е град, десети по големина в България, горе долу и десети по възможности град. Да, малко може би в последно време изостанахме спрямо останалите гардове, доколкото аз имам информация, че сме някъде към 15-16 място по икономически показатели в страната. Естествено това може би е едно временно явление. Като се надяваме, ние като местна власт и бизнесът можем да търсим общи начини да съживим икономиката на града и областта и с това да можем да избутаме по-напред нещата.

ДК: Защо се получи така с икономиката? Това забавяне как си го обяснявате?

СБ: Честно Ви казвам Шумен беше един потенциален град с едни определени възможности, говоря за преди ’89 г. Добри инвестиции има в града – от рода на бирената фабрика, по-големите изброявам...

ДК: Тя кога е създадена всъщност?

СБ: Не мога да Ви кажа точно години.

ДК: Но преди ’89 година и сега има добро производство?

СБ: Да, „Карлсберг” я купиха и като „Шуменско пиво” беше добре за времето си и сега продължава. Можем да се гордеем с алуминиевата фабрика, която беше преди, сега е „Ал и ко” АД, в която 800 души работници работят, така е един добър стандарт на живот това предприятие – имам предвид средни заплати и като производство повечето е за износ за ЕС.

ДК: Тя българска ли е или е закупена от някой чуждестранен представител?

СБ: Това е турски гражданин, собственик на това предприятие, но си е българско предприятие с българска регистрация, производството му е в града.

ДК: Мисълта ми е, че не е като бирената фабрика?

СБ: Не, управлението си е тук. Данъците тук се плащат, имам предвид данък сгради, местни, като разбира се и всички, които са работещи в това предприятие са местни хора предимно от града и от областта. Има и други предприятия. „Кетиа – Мадара” можем да изброяваме. Това беше едно мощно предприятие преди ’89 г. Знаете там се произвеждаха КМЗ, сега доколкото имам информация, се произвежадат някакви части резервни за тези камиони, които се изнасят за Русия, поддържат някъде около 500-600 души работници тук, но преди бяха над 3000.

ДК: Преди?

СБ: Преди ’89 г. Капацитетът на това предприятие беше за 3000 души. Така други предприятия нови – „Фикосота” може би сте чували, с управление в София вече като произвеждат тези радиатори, нагреватели, бойлери и такива продукти, също имат добър бизнес. Разбира се също така допринасят за развитието на града. Но не са тези възможности, които ги имахме – сравнение веднага правим с „Кетиа-Мадара”, казах, че бяха с 3000 работници преди, а сега с 500-600 по моя информация.

ДК: Това е голям спад.

СБ: Това е много голям спад.

ДК: В процентно отношение това е огромен спад.

СБ: Като може би очакванията на местната валст са големи. Още предния мандат амбицията на ръководството на общината беше да се изгради един нов парк за развитие на бизнес в града. Тогава го нарекохме Индустриална зона нова. От сегашната власт също имат амбицията да го развият. По решение на Общинския съвет сме дали такава възможност. Там вече има ръководство на това дружество, те акционерно ли бяха, не си спомням сега. Като целта им е там да възродят една нова индустриална зона на града с доста добър капацитет. Като ще бъдат поканени местни и от страната, и от света.

ДК: Вие казвате – да възродят тази зона, т.е. тази зона има някакви традиции?

СБ: Не, изобщо като индустрална зона имах предивд, тъй като старите вече останаха с това име. И търсим нови пътища да се разчуе тази нова индустрална зона на самия град.

ДК: А на няколко пъти направихте сравнение за тези предприятия, които изброихте, че преди ’89 г. са имали по-голям капацитет, на повече хора са осигурявали работа. Явно настъпват някакви промени. Може ли да отчете причините за това. Как си го обяснявате това? На 2 пъти визирахте тази година.

СБ: Те са ясни - както на национално ниво, така и на града.

ДК: Да, но Вашата лична гледна точка е много интересна.

СБ: Аз мога така да изразя в мои думи – предимно загубени пазари, като ориентирайки се предимно към Европа. Да, това е един доста принос за нашата страна, но все пак не трябваше да загърбваме, така да зарежем останалия пазар, имам предвид Русия или да кажем Азия, като цяло, или Африка като цяло. Това са пазари, които са близки до нас като географско разположение. И предимно това производство, което цитирах на това предприятие, си бяха пазарите в Русия. В това число вече ще визирам и селското стопанство, ние сме стопански район, който помня от времето, че доста селскостопанска продукция изнасяхме – както разбира се на европейски страни, така и повечето в Русия. Срина се селското стопанство. Знаете тук ТКЗС-та, или не знам дали ги помните.

ДК: Не, аз затова може би искам да върнем лентата малко и преди ’89 г., защото наистина ми е много интересно да направим това сравнение. Защото за периода след ’89 г. и т.нар. промени, някои го наричат и преход, малко или много имам някакви впечатления. Но за преди ’89 г. просто ми е интересен паралелът, който Вие може да направите. Какво точно се случва? Има ли място този преход?

СБ: Вижте, промяната беше нужна. Като цяло като го погледнем. Но тази промяна може би и така малко криво го разбрахме, от мое име го казвам. Ето пример давам пак със селското стопанство, за да го развием това развитие на това стопанство трябваше най-малкото поне да дограждаме и с други думи не трябваше да ги ликвидираме, да ги събаряме, да ги унищожаваме, а ние това направихме в началото.

ДК: Защо се случи така? Вие казвате, че промяната е била нужна, а защо се случи така?

СБ: Като режим може би имам предвид, като цяло.

ДК: Тук в Шумен на местно ниво кой пое нещата?

СБ: В това време беше сивата страна на централната власт. Може би местната власт нямаше нищо като възможност да ги урежда, поради това че навреме бяха създадени едни дипломационни съвети тогава, много добре ги помня. Целта им беше всичко това, което съществува като селско стопанство да бъде унищожено, да бъде съборено.

ДК: Защо?

СБ: Такива бяха правилата, такива указанията, такива бяха законите може би да кажем. Бяха раздадени земите на собствениците, парцелираха се тези земи. И сега мога да Ви кажа, аз доста добре познавам местността, специално и населението, може би съм ходил във всички села на територията на областта, те са около 256 на брой общо, като населението на област Шумен е към 250 хил. души. Мога да кажа, че поне познавам 30-40%.

ДК: Това е много добре междудругото с познаването и личните конаткти.

СБ: Да, познавам много добре населените места в областта, нали Ви казвам съм ходил във всички. Мога да Ви кажа, че има земеделски села, които са по 2-3 декара, които се обработват вместо...

ДК: Да се окрупнят...

СБ: Да се окрупнят, те точно обратното – и така се влошава качеството на това производство. Да, разбира се, много се мисли в тази насока. Специално Министерството на земеделието така от години се опитва да ги окрупнява, но това все пак става със средства. Съществуваха, имаше на времето, но тия ТКЗС-та се унищожиха.

ДК: А тези ТКЗС-та как се унищожиха? Изведнъж ли стана това?

СБ: Те бяха раздадени на собственици, които имат акции. И всеки фактически собственик, който стана на това ТКЗС, на някаква сграда и не успя да го поддържа и го събори.

ДК: Защо? Не е било необходимо ли? Или средства не е имало?

СБ: Да, нямаха и средства, но не беше и необходимо да се обработва едно цяло стопанство от порядъка на 15-20 хил. декара земя, а едно частно стопанство с ограничени възможности. Говорим например да се работи земя от порядъка на 20 - 30.

ДК: Какво са споделяли хората? Вие казвате, че ги познавате. Предполагам и за тях е било това мъчително като процес?

СБ: Ами, различно да Ви кажа откровено. Например ’93 г. тогавашният президент на страната г-н Желев беше на една среща тук в нашия театър в Шумен, специално срещата беше за развитието на селското стопанство в България. И той ясно беше изразил, че земеделецът тепърва ще става собственик на своята земя, тепърва ще чувства промяната, тепърва ще чувства в джоба си, искаше да каже, че ще забогатява, че ще има едни определени по-високи възможности. Нищо подобно, разбира се, не случи.

ДК: Земеделците повярваха ли в тази идея?

СБ: Да, някои повярваха и бяха силно амбицирани да си вземат земята обратно и сами да си я обработват, но имаше и такива, които разбира се, съумяха да запазят това, което съществува. Създадоха земеделски коопреации и така във вид на кооперации всеки си знае определения декар, който има, като във вид на рента си получава това, което трябва да получи като собственик в тази кооперация. И според мен те сега са по-добре от тези, които са дребни сеслкостопански производители. Да, наистина има и вече арендатори, които тръгнаха да си окрупняват земите. Има арендатори, които още работят.

ДК: Това са тези, които от части черпят успехите на промените?

СБ: Да, и те вече може би са добри спрямо тези, които така или иначе се опитват да си работят земята.

ДК: А някои защо опитват едно лично да работят? Мислят, че сами могат да успетя и че това е по-добре за тях?

СБ: Да, така тръгнаха нещата в тия години. Всеки си взе земята, почна да си я обработва. Очакванията бяха високи.

ДК: А защо бяха високи очакванията? На какво се базираха? В смисъл някои казват, че преди ’89 г. се е живяло добре. Има и такива позиции, не се ангажирам, защото нямам такъв спомен, за да кажа аз.

СБ: Аз мога да кажа, че беше по-добре.

ДК: Защо?

СБ: Това бяха наши ученически години, наши студентски години.

ДК: Вие сте били студент тук в Шумен или в София?

СБ: В Шумен и в София бях. В такъв вид мога да кажа, че бяха хубави – тогава за пари не се говореше.

ДК: Защо? Аз не мога да си го представя.

СБ: Може би наистина хората бяха задоволени. Хората нямаха нужда да стават собственици, например на такъв хотел. Беше си държавно. Нямаха например нужда от купуване на камион, бяха си държавни. Имаха си една определена заплата, която заплата горе-долу ги задоволяваше. Всеки работеше и горе-долу всеки в рамките на това, което получаваше, се задоволяваше. Като разбира се, оставяме настрани другите неща.

ДК: Кои например?

СБ: Право на глас, право на изказване, право на вяра, право на бизнес, които бяха ограничени.

ДК: Правото на вяра по какъв начин е било ограничавано? Какво можете да кажете? Като Ваш личен спомен може би?

СБ: Аз ни най-малко не искам да се връщам назад в годините.

ДК: Съжалявам, че Ви провокирам...

СБ: Вижте, турското малцинство, което беше в България, бяха силно потиснати от този режим.

ДК: Защо се налагаше?

СБ: Говорим за Възродителния процес, като насилствено бяха сменени имената на турското малцинство в България. Те са по мои данни 1 млн., които до това време си живееха в тази страна, продължават да си живеят, тук си работят, тук си плащат данъците, тук искат да умрат, тук искат да се развиват.

ДК: Те се чувстват като български граждани.

СБ: Имат си прекрасни отношения с другите българи. Имат си комшийски такива отношения, имат си и други отношения, които бяха много добри. Вече причините кой може да ги каже, никой не ги каза. Решиха този голям международен гаф, решиха насилствено да сменят имената. Това се осъществи края на ’84 г.- началото на ’85 г. Ние бяхме свидетели на това.

ДК: Вие на колко години сте били тогава?

СБ: Аз съм ’66 набор, тогава бях на 19 години.

ДК: За Вас лично как...

СБ: Ами, ние сме били тийнейджъри, не сме така осъзнавали сериозността. Но моите родители трудно ги преживяха тези неща. Това са основни права на един човек. Естествено всичко друго по този начин беше насилено. Имам предвид, че вярата беше забранена, посещенията по джамии бяха забранени. Знаете, мюсюлманите имаме обрязване, което също беше забранено.

ДК: А спазваха ли се тези забрани? Имаше ли начини все пак да отстоявате традициите си?

СБ: Така нелегално се намираха начини.

ДК: Например какви? Удобно ли е да споменете?

СБ: Специално за обрязването си имаше начин да не усещат властите. Трудни времена бяха.

ДК: И празниците мисля, че са били забранени?

СБ: Да, и празниците бяха забранени. Това са доста... интересувам се от тези неща... чел съм и Библията, чел съм и Корана... Коран имам на български, не мога да чета на турски, арабски не съм го учил. Така са ми били интересни и в свободното си време съм ги чел. Доста прилики съм намирал в християнството и в мюсюлманството, даже моята баба доста интелигентна беше за времето си, ми казваше, че между християнството и мюсюлманството разликата е като ципа, толкова е малка разликата и вече сравнявайки нещата, примерно при вас има великден, при нас има байрам, при вас има постене, при нас има рамазан. Доста сходни неща има както и във вярата, примерно Исус Христос е при вас, при нас е Исса.

ДК: А Вашата баба как прие смяната на имената? Все пак тя е била интелигентна жена?

СБ: Тя беше така в години, може би беше над 70-годишна тогава. Доста трудно преживя това, още повече, че тогава сменяха действителните имена на хора, които са живи. Обаче по същия начин вече сменяйки презиме и фамилия, сменяха и имената на тези, които са починали. Това още по-трудно се възприемаше от живите хора. Специално баба ми много лошо преживя смяната на името на баща й, на дядо й, които отдавна са си отишли от този свят. Но преживяхме, разбира се това. После и жертви имаше, имаше и реакции от страна на населението. Помня ги и тези събития. Сега се правят възпоменателни митинги в полза на тези жертви.

ДК: А с тези жервти, нямаше ли как да се избегне този момент? Имате ли спомени?

СБ: Трябваше да се избегнат, не трябваше да има такива моменти.

ДК: Тези жервти на практика са били контрареакция на водената политика.

СБ: Да. Аз имам и доста приятели, които семейства са с различни вери. Например мъжът изповядва исляма, а съпругата изповядва християнството.

ДК: И това не е пречка?

СБ: Да, никаква пречка нямаше, сега даже вече има такива, но това беше пречка и за тяхното семейство. Имаше доста такива семейства, които се развалиха поради различни причини. След това вече дойде тази Голяма екскурзия, която беше устроена от Живковия режим. Доста хора си взеха две чанти и се изселиха в съседна Турция.

ДК: Тук в Шумен масово ли е било?

СБ: Да. Имаше села, които съвсем се обезлюдиха. Останаха само по 3-4 семейства. Някои разбира се, след това се върнаха, да кажем половината и пак съживиха тези населени места.

ДК: Какво разказваха като се връщаха?

СБ: Вижте, хората с нежелание отидоха в Турция. По същия начин и аз бях принуден. Аз също бях 11 месеца в Турция. Аз това не можах да възприема, че аз съм се родил в тази страна, исках тук да се развия, исках тук да се усъвършенствам, тук да създавам блага и искам да си остана тук. Аз никога не съм мечтал, даже и сега, вече икономическите трудности предизвикват... доста младо поколение се изнесе от страната. Но аз съм привърженик тук да останем, тук да се борим, тук да търсим възможности. Все пак това е нашата страна и ние тук искаме да имаме развитие и за нашите деца. И поради тази причина аз не можах да възприема в чужда страна да остана, там да си развия семейството и т.н.
  1   2   3

Свързани:

Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconИнтересуваме се от Шумен в края на 20 век. Кои са най-важните събития за Вас през последните 20 години?
Интервю на виктория митрова с кирил николов, инженер, техническа служба за здраве и трудова медицина
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconКакви са най-важните събития за Вас през последните 20 години на 20-ти век?
Д. К.: Може да започнем с един такъв базов въпрос и по-общ, така да се каже. Какви са най-важните събития за Вас през последните...
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconКои са най-важните събития за Вас през последните 20 години?
Интервю на виктория митрова с димитър александров, областен управител на шумен, партия герб
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconКючукова: Искам да започнем с въпроса Какви са най-важните събития за Вас през последните 20-на години, тук в Шумен?
Дарина Кючукова: Искам да започнем с въпроса Какви са най-важните събития за Вас през последните 20-на години, тук в Шумен? За Вас...
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconКои са за вас лично най-важните събития през последните 20-тина години?
...
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconКато се замислите за последните 20 години, кои са лично за вас най-важните събития?
Интервю на петър добрев с михаил багрянов, 13 години председател на сдс шумен, син на министър-председателя иван багрянов (от 1 юни...
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconВас най-важните събития през последните 20 години на 20-ти век?
Интервю на виктория митрова с пепа тодорова, учител по математика в кърджали, 06. 2012 г
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconП. Д.: Като се замислите за последните 20 години, кои са най-важните неща за вас, които са се случили през този период?
Интервю на петър добрев с ралица тодорова, заместник областен управител на шумен, партия герб
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconИнтервю на майя грекова с рударска
М: Какво си спомняте? Кои са най-важните събития за вас в града през тези последни 20 г.?
Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? iconДарина Кючукова: Мисля, че е добре да започнем с един по-основен въпрос „Кои важни събития за Вас може да откроите през последните 20 години?
Дарина Кючукова: Мисля, че е добре да започнем с един по-основен въпрос – „Кои важни събития за Вас може да откроите през последните...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом