Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.)




ИмеПрограма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.)
страница1/5
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер0.51 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://www.euaffairs.government.bg/uploads/docs/GODISHNA PROGRAMA_2010.doc
  1   2   3   4   5


Годишна програма


за участието на Република България
в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.)






УВОД


С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 година, Европейският съюз навлезе в нова фаза от своето развитие и утвърждаване като водещ фактор в световната политика и икономика. Осигурявайки на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и на исканията на гражданите, новият договор ще направи Европа по-демократична и прозрачна, по- ефективна и стабилна, основана на правата и ценностите, свободата, солидарността и сигурността. Засиленото участие на националните парламенти, чрез механизма, гарантиращ че Съюзът действа само тогава, когато резултатите могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС (субсидиарност), ще повиши демократичността и легитимността на функционирането на Съюза. Съгласно разпоредбите на Договора за Европейския съюз, националните парламенти ще допринасят активно за доброто функциониране на Съюза, като бъдат информирани от неговите институции и бъдат нотифицирани за проектите на законодателни актове. С цел подпомагане на този процес, както и за осигуряване на качествен принос при провеждането на дискусии и решаването на основни проблеми, пред които се изправя Европа, Министерският съвет на Република България приема Годишна програма за българското участие в процеса на вземане на решения на ЕС.

Годишната програма се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно който Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС. Позициите, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на координационния механизъм, създаден с Постановление на Министерския съвет № 85 от 17 април 2007 г.

Главната задача на Годишната програма е да осигури основа за подготовка на българските позиции при обсъждането на приоритетни за страната въпроси от дневния ред на Съюза.

Следвайки 18- месечната програма на Испанското, Белгийското и Унгарското председателство, както и Програмата на правителството за европейско развитие на България за периода 2009-2013 г., през 2010 г. България планира да насочи услията си към няколко висoкоприоритетни за страната и Съюза въпроси.


Институционални въпроси

В рамките на ЕС България ще бъде активен партньор и участник в осъществяването на поставените цели от Испанското и Белгийското председателства на Съвета на ЕС в институционалната област за пълноценно използване на разпоредбите на Договора от Лисабон в области като: упражняване на правото на гражданска инициатива, присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, прилагане на клаузата за солидарност, засилване на ролята на националните парламенти на държавите-членки на ЕС.


Икономически и финансови въпроси

За преодоляване последствията от глобалната финансова криза, нашата страна подкрепя предприетите действия в рамките на Съюза, като създаване на регулаторна рамка за трансгранично управление и разрешаване на кризи в банковия сектор, прилагане на координиран подход при разработването на реалистични стратегии за изход от политиката на значими фискални стимули, както и стриктно спазване на критериите, заложени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР). България приветства с известна предпазливост първите признаци на възстановяване в държавите-членки на Европейския съюз. Въпреки благоприятното развитие на фондовия и паричния пазар, това не би трябвало да бъде повод за прекален оптимизъм относно предстоящо икономическо съживяване. Положителното развитие все още до голяма степен е съпътствано от неблагоприятни рискове, свързани с влошаване на пазара на труда, недостатъчно банково кредитиране и липса на признаци за устойчив икономически растеж.


Лисабонската стратегия за растеж и заетост за периода след 2010 г.

България подкрепя предложените от Европейската комисия приоритетни области за развитие на европейската икономика до 2020 г. в рамките на стартиралата обществена консултация относно бъдещето на Лисабонската стратегия.


Разширяване на Шенгенското пространство

Подготовката за присъединяването на страната ни към Шенген е национален приоритет, осигуряващ правото на българските граждани на свободно движение в общото пространство на правосъдие, свобода и сигурност. По-нататъшното укрепване и разширяване на шенгенското пространство ще допринесе за засилване на сигурността в ЕС и ще даде възможност на повече европейски граждани да се ползват от правото на свободно движение.


Борбата с изменението на климата

България ще продължи да подкрепя изпълнението на целта за постигане на всеобхватно, правнообвързващо споразумение, гарантиращо ограничаване на глобалното затопляне с до 2º С. Приоритет ще бъде подготовката на 16-тата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Мексико през ноември 2010 г.


Укрепване на енергийната сигурност на Европа

За нас изключително важни в тази област са последователните интегрирани политически действия на ниво ЕС, реализирани в средносрочна и дългосрочна перспектива, които да отговорят на съвременните енергийни предизвикателства, свързани със сигурността на енергийните доставки и растящата зависимост на ЕС от внос на енергийни ресурси, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, ограничаване на промените в климата и гарантиране на устойчив икономически растеж и конкурентоспособност.


Разширяване на Европейския съюз

Сред основните приоритети в рамките на процеса на вземане на решения в ЕС за нашата страна ще остане продължаването на процеса на разширяване на Съюза на основата на обновения консенсус по тази политика от декември 2006 г. Споделяме разбирането, че разширяването на ЕС дава силен импулс за реализиране на политическите и икономическите реформи в страните от Западните Балкани и Турция и съдейства за укрепването на мира и сигурността в Европа.


ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ


Договорът от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 година, даде на Европейския съюз нова правна рамка за осъществяване на неговите политики и действия. Усилията през 2010 г. ще се съсредоточат върху практическата реализация на новите правила и разпоредби.

Специално внимание ще бъде отделено на изграждането и на първите етапи на функциониране на Европейската служба за външна дейност. България ще търси добро ниво на представяне на своите граждани, както в рамките на Европейската служба за външна дейност, така и в структурите на всички останали институции на ЕС.

В рамките на ЕС, България ще бъде активен партньор и участник в осъществяването на поставените от Испанското и Белгийското председателства на Съвета на ЕС цели в институционалната област за пълноценно използване на разпоредбите на Договора от Лисабон в области като: упражняване правото на гражданска инициатива, присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, прилагане на клаузата за солидарност, засилване ролята на националните парламенти на държавите-членки на ЕС.


КООРДИНИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА


Ние подкрепяме стриктното спазване на критериите, заложени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Това е дори още по-наложително в настоящия момент на сериозна икономическа криза, която значително повишава риска от бързо нарастване на дълга до неустойчиви равнища вследствие на експанзионистичната фискална политика.

Считаме, че въпреки сериозността на кризата държавите-членки следва да останат ангажирани с прилагането на Пакта за стабилност и растеж и програмите за структурни реформи с цел по-бързо да върнат икономиките към траектория на растеж, както и да подобрят тяхната устойчивост, гъвкавост и адаптивност към бъдещи кризи. Следователно от ключово значение е прилагането на координиран подход при разработването на реалистични стратегии за изход от политиката на значими фискални стимули, веднага щом се потвърдят сигналите за икономическо възстановяване, за да не бъдат компрометирани целите за постигане на стабилност в средносрочен и дългосрочен план. Не на последно място, ясната комуникация на тези стратегии е от ключово значение за запазване на доверието на икономическите агенти и създаване на по-стабилни предпоставки за връщане към икономически растеж.

Влиянието на кризата и ефектът й върху публичните финанси поставят на изпитание цялостната фискална рамка на ЕС и правят още по-належащо предприемането на мерки в подкрепа на дългосрочната устойчивост на публичните финанси в контекста на ПСР и с оглед на застаряването на населението. Необходимо е реформиране на пенсионната и на здравната системи, чиито разходи се очаква да растат най-бързо и да оказват значително влияние върху бюджетите на държавите-членки.

Необходимо е да се вземат предвид трансграничните ефекти от фискалната стратегия за изход. Усилията за преодоляване на кризата трябва да бъдат съсредоточени върху вътрешното адаптиране и политики за смекчаване на ефектите от възможното ново отслабване на външното търсене. Смятаме, че предвиденият темп на фискална консолидация, който ще надхвърли референтната стойност от 0.5 % от БВП при нужда и започването на консолидацията най-късно през 2011 г. ще допринесат за преодоляването на последиците от кризата и за подобряването на устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план.

По отношение на Стратегията за изход от мерките в подкрепа на финансовия сектор е необходимо да се спазват приетите принципи за координиране на стратегията с оглед избягване на негативни косвени ефекти върху други сектори, като се зачитат спецификите на отделните държави-членки. При определянето на подходящия момент за оттегляне на стимулите следва да се вземат предвид множество елементи като макроикономическа и финансова стабилност, кредитна активност, оценка на системния риск и темпът на естественото излизане от мерките. По отношение на инструментите, препотвърждаваме своето мнение, че подкрепата по гаранционните схеми трябва да бъде оттеглена по естествен път, с отпадане на пазарната необходимост за това.


ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ И УСЛУГИ


България приветства създаването на регулаторна рамка за трансгранично управление на кризи в банковия сектор, която лесно би могла да се адаптира и приложи на местно ниво в отделните държави-членки.

Подкрепяме създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР) и Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), имащи за цел усъвършенстване на европейската надзорна рамка, като част от усилията на ЕС за възстановяване на доверието във финансовите пазари и предотвратяване на евентуални бъдещи финансови кризи. Усъвършенстването на надзорната рамка в ЕС е от особен интерес за България, защото има за цел гарантиране на финансовата стабилност и подобряване защитата на потребителите на финансови услуги. Реформираната европейска надзорна рамка ще подобри качеството на надзора, включително по отношение на презграничните финансови групи. Реформата също така има за цел сближаване на надзорните практики в ЕС, подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между надзорните органи.

За нас и за останалите държави-членки на ЕС е от голямо значение да се преодолеят проявилите се по време на финансовата криза слабости в регулирането на финансовите услуги. С оглед да се осигурят равни условия за операторите на финансовите пазари и услуги, въвеждането на нови мерки за тези пазари и услуги трябва да е добре координирано с други ключови участници на пазара и да не води до нелоялна конкуренция, както и да се стимулира глобалната стабилност и конкурентоспособност на пазарите. Тези мерки трябва да бъдат подкрепени със съответна широка реформа в регулирането на финансовите услуги, за да се предотврати повторна криза и да се върне доверието във финансовия сектор. Акцентът ще бъде върху мерките за насърчаване на коректността, почтеността и прозрачността и за предпазване от заплахи за цялата система и от поемане на прекомерни рискове.


МЕЖДУНАРОДНИ АСПЕКТИ


България приветства инициативата на председателствата на Съвета на ЕС за предприемането на конкретни действия във връзка със споразумението за изменението на климата (конференцията в Копенхаген относно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата).

Също така, считаме, че реформата в управлението на Международния валутен фонд (МВФ) е съществен елемент от усилията за подобряване на легитимността, отчетността и ефективността на Фонда. Споделяме убеждението, че МВФ следва да остане основаваща се на квотите организация, и че разпределението на квотите трябва да отразява относителната тежест на държавите-членки на Фонда в световната икономика.

Във връзка със средносрочния преглед на външния мандат на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), който следва да се осъществи през 2010 г., България счита, че финансовите операции на ЕИБ трябва да подкрепят външната политика на ЕС, включително специфичните регионални цели. Финансирането от ЕИБ трябва да е допълващо, покриващо политически рискове, отговарящо на политиките, програмите и инструментите за подпомагане от Съюза в различните региони. Страната ни няма да подкрепи предложения, свързани с промяна на хоризонта на гаранцията и заложените индикативни тавани по региони. Необходимо е да се разгледат резултатите от средносрочния преглед и да се осъществи задълбочен анализ по отношение регионалното му разпределение в оставащия период.

Нашата страна приветства напредъка и насоките за развитие на Борда за финансова стабилност в контекста на настоящите регулаторни действия на Г 20 и ЕС. Подкрепяме предложението за създаване на неформален координационен механизъм в рамките на ЕС по отношение на сътрудничеството с Борда за финансова стабилност и изразяваме съгласиe с предложените основни цели на този механизъм.


ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ ЗА ПЕРИОДА СЛЕД 2010 Г.


Република България отчита изключителната важност на въпросите, свързани с формулиране и осъществяване на приоритетите на Лисабонската стратегия след 2010 г. В тази насока, страната ни взема активно участие в започналата преди повече от година дискусия за това по какъв начин да бъде продължен дневният ред от Лисабон и след 2010 г., която беше продиктувана от наближаването на края на обновената през 2005 г. Лисабонска стратегия и необходимостта да бъдат отчетени постигнатите резултати и предстоящи предизвикателства.

В условията на икономическа и финансова криза, някои от ефектите от която тепърва предстоят да бъдат посрещнати, като продължаващи трудности на пазара на труда и нарастваща безработица, Лисабонската стратегия след 2010 г. предоставя реална възможност за още по-категорично фокусиране на усилията и политиките към постигане на икономически растеж, основан на знание, осигуряване на развитие на човешкия капитал в рамките на общество без социално изключване и изграждане на конкурентоспособна, мобилна и по-зелена икономика. Нещо повече, засиленият фокус върху икономическите политики и задълбочаване на структурните реформи ще способстват за по-бързо излизане от настоящата рецесия и постигане на устойчив икономически растеж и развитие.

В този смисъл подкрепяме предложените от Европейската комисия приоритетни области за развитие на европейската икономика до 2020 г. в рамките на стартиралата обществена консултация относно бъдещето на Лисабонската стратегия.


БЮДЖЕТ НА ЕС


С оглед на дефиниране на стратегическите цели на ЕС за 2020 г., определяне на разходните политики и подобряване системата на собствените ресурси на Съюза, България ще участва активно в работата и дискусиите по прегледа на бюджета на ЕС след представяне на съобщението на Комисията, като по време на дискусиите ще се обсъдят начините за адаптиране на европейския бюджет към предизвикателствата, с които трябва да се справят всички държави-членки.

Подкрепяме идеята за реформа на структурата на бюджета на ЕС и приоритетно реализиране на дейностите, свързани с научноизследователска и развойна дейност, иновации, енергетика, околна среда, външна помощ, политика на сближаване и селското стопанство, като целта е да се постигне бюджет, ориентиран към общите политики и отразяващ новите предизвикателства пред Съюза.

Нашата страна ще съдейства за развитието и по-нататъшното подобряване на годишната бюджетна процедура на ЕС предвид новите моменти в Договора от Лисабон. Тя ще насърчава всички мерки за по-нататъшно повишаване на ефективността на администрацията на ЕС и ще настоява за точно прилагане на принципите на добро финансово управление и стриктна бюджетна дисциплина.

Ще работим активно, отстоявайки националния ни интерес, по време на дискусиите по новата финансова перспектива, които ще започнат след представяне от Комисията на регламента за многогодишната финансова рамка. Също така ще се включим и в разглеждането на решението за собствените ресурси въз основа на доклад от Комисията и по други въпроси, свързани с новата бюджетна процедура.

  1   2   3   4   5

Свързани:

Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconПрограма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2009 г.)
Европа, както и с оглед на необходимостта от отстояване на националната позиция по важни за страната въпроси, Министерският съвет...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), №002-00-7, внесена...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconПрограма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 г.)
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 г.)
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconЧетиридесет и първо народно събрание
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), №002-00-7, внесен...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Народното събрание, относно разглеждане на т. 6, “Втора Програма за действие на Общността в областта на здравеопазването /2008-2013...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconКомисия по бюджет и финанси
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconГодишнапрограм а за участие на република българия в процеса на вземане на решения на европейския съюз
През 2013 г в областта на заетостта реализирането на целите и поетите ангажименти на страната по отношение на стратегия „Европа 2020”...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconПрозрачността в процеса на вземане на решения в министерството на отбраната
Изследователски проект с практическа насоченост в поддръжка на ефективното управление на ресурсите за отбрана и на повишаване на...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconРепублика българия министерскисъве т документаци я
Подпомагане на функциите на Управляващия орган на Оперативна програма „Техническа помощ” в процеса на изпълнение и наблюдение на...
Програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) iconПреговори за присъединяване на българия и румъния към европейския съюз
Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом