Първа особености на човешката комуникация




ИмеПърва особености на човешката комуникация
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер139.2 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.uni-ruse.bg/ird/tempus/S6/Docs/Part1.doc




ГЛАВА ПЪРВА – ОСОБЕНОСТИ НА ЧОВЕШКАТА КОМУНИКАЦИЯ


Индивидуалност и типове. Теории за оценка на личността.Понятието комуникация. Комуникацията като поле на взаимни зависимости. Видове комуникация. Фактори в полето на комуникацията. Комуникатор. Съобщение. Реципиент.


Индивидуалност и типове


Всеки ден се срещаме с толкова много хора, общуваме с тях и почти винаги правим извода, че всеки човек е много различен от останалите и няма двама души на света, които да са съвсем еднакви. Този факт прави впечатление не само на нас. Над него са се замисляли хората още от най-дълбока древност и са се опитвали да открият онези характеристики на човешката същност, които да дадат възможност все пак хората да бъдат изследвани и класифицирани по някакъв начин. На старите гърци дължим разграничението на четирите основни типа темпераменти - холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Историята на културата и кристализирането на езиковите понятия по отношение на човешкото поведение показват, че повечето от концептуалните обосновки за теорията на личносттта могат да бъдат отнесени към типологията на Хипократ./Райнов,1995:40/

Нека се опитаме да обобщим някои от най-важните характеристики на четирите типа темпераменти /Ендрес,1994: 50/

Холерикът е постоянно някак си зареден, пълен с енергия и волеви импулси, които трябва да насочи навън, за да не се пръсне. Това налага при общуването с него известна предпазливост, тъй като е избухлив и екплоадира лесно. В същото време обаче той не се оплаква от работа и преодолява и най-големите трудности като при това налага едно определено темпо, което увлича и всички останали. Той е безстрашен смелчага и налага онова, което иска чрез въодушевена, неудържима атака или чрез непрекъснато подновяване на усилията. При всички случаи обаче той е за най-краткият, правият път, който при необходимост извоюва с насилие. Склонността му към употреба на сила може да се изроди в бруталност и тирания, неговият неукроитм устрем - в непоносим тормоз. Във всички случаи холерикът е подчертано "властваща и борбена натура" /Ендрес,1994:53/, дори когато работи като обикновен работник / в този случай той ще бъде поне говорител на група или партия, доверено лице или съветник на работниците в организацията, ако не се е издигнал до по-високо положение/. В любовта, както и в омразата си той е страстен и вулканичен. Тесногръдството и дребнавостта са му напълно непознати. Поради концентрираната сила на неговите преживявания и широко простиращото се разнообразие на неговия стил на живот той поставя много големи изисквания към себе си и към околните. Холерикът притежава особено изявена индивидуалност и подчиняващо личностно въздействие. Той ходи често с вирната глава и демонстрира донякъде предизвикателно, агресивно поведение. Гласът му е силен, а тонът заповеднически.

Сангвиникът - общото между него и холерика е силната динамика и неуморимата активност, но при сангвиника те се проявяват по съвсем различен начин. Неговото предопределение не е волята, мисленето. Той е непоправим оптимист и се намесва окуражаващо, насърчаващо и подпомагащо навсякъде, където хората са отчаяни и са загубили смелост. С истинска радост той се превръща в източник на сила за всички затруднени, с шеговита дума прочиства от напрежението трудните ситуации и с непоколебимо хладнокръвие и интуиция се справя с неприятности, които изглеждат безнадеждни и объркани, и които не са били преодолени със силата на обикновените логически разсъждения. Той е убедителен и неговото внушение действа успокояващо и вдъхновяващо. В същото време обаче той е повърхностен и неустойчив. Неговият лек нрав понякога може да го отведе към лекомислие. Той обича да стои над нещата и да се занимава с всичко с шеговита лекота, без да намира необходимото търпение, задълбоченост и сериозност. Той има често хиляди идеи в главата си и започва сто неща наведнъж, но също така бързо загубва и интерес към тях, отново се спуска след поредната идея и пак започва нещо ново, така че неговите планове в повечето случаи се превръщат във "въздушни кули" ,а започнатото рядко надскача полагането на основния камък. Сангвиникът може да се превърне в не съвсем уважавана личност, добре осведомена за всичко, тъй като често не успява истински да вникне в материята, а поема инициатива или се намесва /без да го безпокои липсата на познания и компетентност/ с безкрайно самонадценяване и надменност, които му пречат да постигне истински контакт с околните. С подчертана веселост и конвенционална любезност /той избягва всичко неприятно и нерадостно/ той с удоволствие се наслаждава на приятните страни на живота. И той ходи с вирната глава, винаги възприемчив към нови впечатления. Така цялостното му поведение демонстрира готовност за възприемане и многостранни интереси. Гласът му е еклив, настойчив и понякога даже натрапчив. /Ендрес,1994: 58/

Флегматикът е противоположният на холерика тип. Той обикновено избира пътя на най-малкото съпротивление, но в същото време знае как да достигне умело до целта си, даже и по заобиколните пътища, и да се утвърди благодарение на търпелива "кротка сила". Той обикновено не счупва съпротивлението, но го огъва дотогава, докато и най-твърдият материал, и най-упоритият човек в крайна сметка омекнат и отстъпят. Поради своята пасивност и зависимостта си от настроения ,той се оставя да бъде въвлечен във всяка ситуация, приема надълбоко всичко и преживява чуждото страдание като свое собствено. Той е сълзлив в буквалния смисъл на думата и изпитва блаженство, когато някой го трогне. Веднъж открил повод за радост, той ще й се отдаде, за да изпадне в своето основно състояние на песимистична пасивност и безпокойство. При това истинската трагичност на съдбата му остава чужда, а за активно оказване на помощ му липсва сила, дори и искрено да го желае. При него в повечето случаи всичко остава в рамките на желанията и не се превръща в решение, остава намерение, което не намира реализация. За него се смята, че е твърде ограничен и дребнав, отдаден на себе си и поради това му е трудно да надскочи собствения си ръст с истинска жертва и да бъде в състояние да проведе едно перспективно решение. Той е твърде мекушав и ленив, лесно уязвим и чувствителен, за да реализира своите намерения, да осъществи идеалите си. В същото време той притежава богат душевен живот и силната му потребност от красота и хармония обуславят и неговото творческо отношение към изкуството и особено към музиката. Неговото изявено социално чувство, отстъпчивост и проява на разбиране и съчувствие към другите го правят много подходящ за посреднически и помирителни дейности, като и за лекарско поприще. Гласът му е дълбок, най-често тих. Така най-общата характеристика за флегматика е: външно приятен, вътрешно минорно настроен./Ендрес,1994:61/.

Меланхоликът е тип, противоположен на сангвиника, за когото определящото е непоколебимото спокойствие и хладнокръвие. Той е бавен, предпазлив, задълбочен и сериозен. В същото време обаче той никога не е колеблив и нерешителен, а е много самоуверен, праволинеен и стабилен, никога не е подчертано емоционален и подчинен на чувствата, а по-скоро сдържан, трудно поддаващ се на влияние и на промяна в убежденията. За него не може да се каже, че е мек и отстъпчив, а напротив - той е последователен до твърдоглавост. Често е ангажиран със собствените си вътрешни проблеми, твърде е задълбочен и обстоятелствен. За него казват, че е неподходящ за заемане на ръководна длъжност и не би трявало да заема пост, който изисква способност за преценка и планиране. Неговата сила се състои много повече в точното и грижливо изпълнение на дадена инструкция. На него му е трудно да си проправи път самостоятелно, но може енергично да изпълнява поставените му задачи. Той е типът на подчинения, който с добросъвестна точност следва дадените инструкции и в никакъв случай не се отклонява от каналния ред. Понякога проявява тесногръдие и дребнавост, консервативното му поведение може да се превърне в назадничавост, а мудността му - в непоправима тромавост. Затова този тип се нуждае от непрекъснат силен тласък отвън. Неговият идеал - символно казано - е твърдият, ясно очертан, прозрачен кристал. Гласът му е дълбок и силен, често малко дрезгав, а речта му е кратка и насечена, обикновено със запъване /предпочита да мълчи/./Ендрес, 1994:61/

През късното средновековие Лаватер анализира телесната типология в корелация с темпераментите, а в наше време Kretschmer формира и една от найприлаганите схеми, отнесена главно към психопатологията.

Теории за оценка на личносттта

Днес особено актуална е типологията на Айзенк /Райнов,1995:42/, според койо личността е малко или повече устойчиво съществуваща организация на характера, темперамента, интелекта и тялото на човека; тази организация детерминира неговото неповторимо присъствие на света. Айзенк формулира и един специфичен йерархичен модел на личносттта, съставен от 4 равнища /Фиг. 1/.


Лабилен

/
невротичен/

п

од настроение чувствителен

ригиден агресивен

песимистичен променящ се

необщителен активен

колеблив


меланхоличен холеричен

интровертиран екстровертиран


флегматичен сангвиничен


пасивен общителен

разсъдлив приказлив

владеещ се предизвикващ

доверие

уравновесен жизнен

спокоен даващ тон


Стабилен


Фиг. 1. Поляризация на личностните типологии /според Айзенк/

/ по Райнов,1995: 43/


Цялата гама от хипотези, проверени експериментално, позволява на Айзенк да формулира извода за биологичното неравенство на хората. Модерната генетика според него потвърждава, "че това, което става днес в и със света, е борбата между даденостите и обкръжението."/Райнов, 1995: 45/. Може да се каже, че вариативността е разделена в три съставки: генетична, функционалнозависима от обкръжаващия свят и трета, получена от взаимодействието на първите две. Айзенк събира и голям масив от данни, засягащ разликите у хората, свързани с т. нар. "измервания на интелигентността". IQ - тестовете,които насочват към факта, че даден индивид има n IQ - интелегентност. Все пак Айзенк си задава въпроса, дали е необходимо такова понятие, и ако то вече се е наложило, какви са пътищата на неговото формиране./Райнов, 1995: 46/.

Свои концепции разработват също Гилфорд и Кетъл. /Райнов, 1995: 48,51/.


Понятието "комуникация"


Под комуникация в най-широк смисъл на думата трябва да се разбира основният факт, че живите същества са във връзка със света, В по-тесен смисъл чрез понятието "комуникация" се обяснява фактът, че хората са в тясна връзка помежду си, че имат възможност да се разбират, че са в състояние да изразяват вътрешни процеси или състояния, да съобщават за положението на различни неща или да предизвикат някого към определено поведение. Този процес представлява за научните изследвания изключително комплексен и разностранен проблем, с който се занимават многобройни научни дисциплини. При съществуващото многообразие от аспекти, в които може да се наблюдава комуникацията, не би могло да се очаква, че всички дефиниции на това понятие ще се покрият. По-голям брой от тях си схождат в главните точки:

"Под думата комуникация се разбира механизмът, чрез който се осъществяват и развиват взаимоотношенията между хората - всички символи на разума, заедно с намерението да бъдат предадени в ефира и своевременно съхранени". /Морис/

"…да се определи комуникацията като процес, в който един индивид /комуникаторът/ предава стимули /обикновено говорни символи/, за да видоизмени поведението на други индивиди /приемащи комуникацията."

/Кули/

"Действието комуникация между две лица е цялостно, когато те разбират един и същи знак по един и същи начин". /Ховланд/

"Комуникация има тогава, когато една система, един източник влияе върху състоянието или действието на друга система, приемателя като подбира между алтернативните сигнали, които биха могли да бъдат предадени чрез канала, който ги свързва, Когато се отнася до комуникационна система между хората ние обикновено се насочваме към такива символи /сигнали/, каквито са например съобщенията; а те са най-често езикови съобщения". /Осгуд/

"Думата комуникация произлиза от латинската комунис, общ. Когато комуникираме с някого, ние се опитваме да създадем общност помежду си. Това значи, че искаме да споделим информация, някоя идея или някое становище." /Шрам/

"Комуникацията е процес, чрез който се разменят становища между индивидите". /Райт/

Концепцията за комуникация би трябвало да включи всички онези процеси, чрез които хората оказват влияние върху другите себеподобни". /Рюш и Бейтсън/

Специфичното общуване между индивидите с помощта на език се осъществява чрез различни двигателни изходи - говор, писане, жестове. Възприемането се постига от сензорни входове - слухов, зрителен, тактилен. Комуникацията, използваща словни символи от общия репертоар на езиковото умение, се нарича словна, или, както терминологично е възприето, вербална, а жестовете, мимиката и някои други паралингвистични съставки оформят един друг комуникативен канал - невербалния. /Райнов, 1993:10/


Комуникацията като поле на взаимни зависимости


Три основни фактора образуват скелета на комуникационния процес:

  • едно лице, което изказва нещо

  • изказаното или изказването

  • едно лице, което приема изказаното

Анализът на комуникацията, показва, че полето на взаимоотношения се конституира от двама комуникационни партньори и от предаваното между тях съобщение. Към тези три основни фактора може да се прибави и още един - четвърти, който видоизменя комуникационния процес - включеното между партньорите средство за разпространение.

В науката често се цитира 5 - елементната схема на комуникацията, разработена от Ласуел. Неговата формула гласи:

  • Кой казва?

  • Какво казва?

  • По кой канал?

  • На кого?

  • С какъв ефект?

Следователно Ласуел прибавя още един елемент в полето на комуникацията - ефекта от нея.

Много автори отиват по-далеч от Ласуел и посочват още по-голям брой елементи, но колкото и да са ценни подобни разчленявания на комуникацонния процес, за нуждите на нашия анализ ще възприемем основната структура на комуникацията, състояща се от три елемента.


За терминологията в полето на комуникацията


Въпреки че основните елементи на комуникацията са отдавна познати, в науката са въведени следните термини за тяхното означаване:

  • комуникатор - този, който предава някакво съобщение

  • съобщение - това, което се изказва

  • реципиент - този, който приема съобщението


Комуникаторът - това е всеки, който продуцира съобщение. В този

процес той трябва ясно да определи целите и мотивите, които го водят. Те могат да бъдат представени в следните три опозиции:

  • субективни - обективни - може да се състави една диференцирана скала от субективни до подчертано обективни намерения. В единия край на скалата трябва да се поставят онези намерения, с които комуникаторът има субективно желание да се разтовари при изказването, да намали или премахне психическото напрежение /тук като , че ли той се абстрахира от мисълта за реципиента/. При обективните комуникатинви намерения комуникаторът си поставя за цел да постигне определени въздействия върху реципиента. Тези желани ефекти могат да се обобщят в седем категории - да забавлява, да разтоварва от напрежение, да разсее рецепиента; да предаде художествени стойности и да предложи естетическа наслада; да заговори сърдечно реципиента, да му предложи познания, да даде наставления; да даде информация и да го осведоми за актуални и полезни факти; да окаже влияние върху мнението и отношението на реципиента; да предизвика у реципиента определени действия.

  • явни - латентни - в комуникативната практика намеренията на комуникатора много рядко са така еднострани и недвусмислени както теоретично се представят, т.е. комуникаторът с едно свое съобщение може да изразява няколко комуникативни намерения. Латентните /скритите/ намерения са онези, които комуникаторът се старае да прикрие, така че реципиентът да не може да разбере истинските му мотиви - той може да премълчи своите намерения, но може и да представи други цели, които не са действителни. Премълчаването или прикриването на намеренията може да стане както съзнателно, така и несъзнателно. Явните комуникативни намерения се реализират , когато комуникаторът не крие целите на своята комуникация.

  • разпръснати - целенасочени - когато комуникаторът се обърне към един не съвсем ясно характеризиран и относително голям брой реципиенти, тогава неговите намерения са разпръснати. Ако комуникаторът желае да обхване и заинтересува определен кръг реципиенти, който се характеризира чрез неоспорими белези /пол, възраст, интереси/ и тогава имаме налице едно целенасочено комуникативно намерение.


Съобщението - за съобщение приемаме онази символна обективизицая, която един човек /комуникатор/ изгражда по такъв начин, че придизвиква у друг човек /реципиент/ психични преживявания или го подтиква към процеси и действия, които се намират във връзка с изказването.

Реципиентът е всяко лице, което получава съобщения от комуникатора. Срещата на реципиента със съобщението протича в следните три фази:

  • предкомуникационна фаза - през тази фаза рецепиентът подбира за възприемане това съобщение, което е с оглед на личността му, на неговите интереси, интелектуално ниво, настроение в момента, т.е. той, съзнателно или не, извършва предварителна селекция. В тази фаза се формира и една предварителна представа за самото съобщение - чрез заглаваие, чрез реклама, чрез предварително опознаване предмета на съобщението. Тази представа до голяма степен определя селекционния процес.

  • комуникационна фаза - включва възприемането, съсредоточаването на вниманието, разбирането, формирането на представата и на емоционалните процеси.

  • следкомуникационна фаза – всички процеси, които протичат в тази фаза се сумират в понятието въздействие т.е. активизират се процеси, които водят до промени в поведението, знанието, в мненията и отношенията.



Видове комуникация


Тъй като комуникацията представлява един извънредно сложен феномен, възможно е, изхождайки от различни гледни точки, да се разграничат различни видове комуникация по-важните, от които са следните:

-директна и индиректна - всяка комуникация протича или директно, непосредствено, лишена от посредничеството на някакво техническо средтво, лице срещу лице, или индиректно, чрез различни средства, при наличието на пространствена, времева или пространствено-времева дистанция между комуникативните партньри.

-взаимна и едностраннна - взаимната комуникация протича при разговорите лице в лице, когато партньорите разменят ролите си на комуникатор и реципиент; при едностранната комуникация единият партньор е винаги комуникатор, а другият винаги реципиент. Тук могат да бъдат представени четири комбинации между взаимно-еднодностранно и директно-индиректно. Взаимно директна е комуникацията при личния разговор лице в лице, а взаимно индиректна - телефонния разговор. Едностранно-директна комуникация протича при лекция и беседа, а едностранно индиректна - при писаните и отпечатани думи /писмо, телеграма, вестник, списание, книга/.

-частна и публична - ако изказването е насочено само към едно лице или към ограничен брой от категорично определени лица, то комуникацията е частна; ако намерението на комуникатора е изказването му да бъде насочено към всяко лице, което е в състояние да си създаде достъп до съобщението или има желанието да се отзове на изказването - следователно, ако кръгът на рецепиентите не е тясно ограничен, нито ясно определен - то тази комуникация има публичен характер.

БАРИЕРИ ПРИ ОБЩУВАНЕТО


Понякога процесът на комуникация може да бъде затруднен или напълно неосъществим поради различни причини, по-важните от които са:


  • несигурност на съобщението - понякога просто не можем да решим какво да кажем. Причината може да се крие в това, че не знаем какво въздействие желаем да постигнем върху реципиента или може би, защото не знаем какво трябва да му кажем , за да получим желания от нас ефект.

  • погрешно изложение - това означава, че можем да представим неясно нашето послание или можем да не изберем подходящия начин на общуване /вместо лична среща - телефонен разговор/ и да останат неизяснени позиции.

  • ограничен капацитет на обекта - реципиентът може да е неспособен да възприеме съобщението, поради ниско образование или непознаване на материята, за която се говори.

  • неизложени предположения - комуникаторът и реципиентът имат различна представа за някои аспекти на съобщенията - например дума или фраза от съобщението могат да означават различни неща за всяко от лицата.

  • несъвместими гледни точки - понякога хората не успяват да общуват, защото виждат света по съвсем различен начин - например имат различни политически възгледи.

  • измама /общуване чрез дезинформация/ - единият от участниците в комуникационния процес разбира, че не е в негов интерес да казва на другите всичко, което биха желали да знаят.

  • кумулативната роля на изкривената комуникация /феноменът на счупения телефон/ - колкото по-дълга е веригата хора, през която минава съобщението, толкова по-вероятно е то да се изкриви във времето, докато достигне адресата /например - ако сте чули от 7-ма 8-ма ръка, че сте уволнен, възможно е слухът да е започнал с решение да бъдете издигнат в служебната йерархия/.

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Първа особености на човешката комуникация iconДефиниране на компюгьрно-опосредстваната комуникация
...

Първа особености на човешката комуникация iconКуптурология и цивилизация Предмет на културологията
Занимава се и с историческото развитие на човешката цивилизация (култура), основни епохи, с техните особености, факти, достижения....

Първа особености на човешката комуникация iconСоцио-културни специфики на междуличностната комуникация в арабските общества
...

Първа особености на човешката комуникация iconГодишник на софийския университет "СВ. Климент охридски" факултет по журналистика и масова комуникация том 9, 2003 [2002] Г
Караиванова, Пенка. Дискурсивни образи на цивилизационния друг. Пробивът в хегемонната комуникация от “арабската Си Ен Ен “Ал Джазира”...

Първа особености на човешката комуникация iconВекторите на човешката еволюция
Напоследък се появиха изследвания, които хвърлят нова светлина върху еволюцията на homo sapiens sapiens – подвида, към който принадлежат...

Първа особености на човешката комуникация iconСексуални по рождение Особености на човешката сексуалност
Раждаме се като момче или момиче и от тук нататък цялото ни съществуване протича под знака на сексуалността. Едно от първите неща,...

Първа особености на човешката комуникация iconМагистърска програма: Публична комуникация
Така програмата активно подпомага специалистите по връзки с обществеността за тяхната по-нататъшна професионална и научна реализация...

Първа особености на човешката комуникация icon10. Модел за структурата на човешката психика
Представата за човешката психика датира от Древността. Първото виждане е свързано с Платон – душата има три части – мъдрост в главата,...

Първа особености на човешката комуникация iconКонспект за докторантски конкурс по журналистика (семиотика на реклама)
Рекламната комуникация; Рекламата определения и класификации; Целите на рекламната комуникация

Първа особености на човешката комуникация iconОсновни характеристики на компетенцията ефективна комуникация
При създаването на тази програма за обучение използвахме определението за ефективна комуникация в проекта

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом