Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика




ИмеОд 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер200.01 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://www.bglegis.com/VTU konsp REtor.doc

ОД 2-01-03 ( 1998201 )



УЧЕБНА ПРОГРАМА - РЕТОРИКА


РЕТОРИКА

1. общо Представяне на дисциплината

Код на учебната дисциплина:

Общ хорариум (часове):

120

Кредити:

4

1998201

Аудиторна

заетост

Извънаудиторна заетост

Аудиторна заетост

Извънаудиторна заетост

30

90

1

3

Специалност:

За образователно-квалификационна

степен:

Форма на обучение:
ПРАВО
МАГИСТЪР

задочно


Статут на дисциплината:

Брой часове в седмица:

Учебна година:

първа

факултативна

30

Семестър:

ІІ

Факултет:

Катедра:

Философски факултет

Философски науки”

Лектор:




Доц.д-р Мариета Ботева






2. Учебни форми


Аудиторна заетост:

часове

кредити

Извънаудиторна заетост:

часове

кредити
Лекции

30

1
Консултации

(работа с преподавател)

15

0,5

Семинарни занятия

(упражнения)

-

-

Самостоятелна работа

75

2,5










Курсова работа















Практикум
















Реферат









3. Формиране на оценката по дисциплината

Форма на проверка


% от оценката

Тестова проверка




Активно участие в часовете

30

Есе




Изпит

70

Присъствие в час




Реферат




ОБЩО:


100%




СЪСТАВИЛ:

ПРОВЕРИЛ:

УТВЪРДИЛ:

Доц.д-р Мариета Ботева

Ръководител катедра:доц.д-р Андреев

Декан: доц.д-р В.Бузов

дата: 10.01.2005 г.

дата: 25.03.2005г.

дата: 30.03.2005 г.

Име на файла: OD 2-01-03 (1998201) 1.doc

Дата на отпечатване: 01.04.2005 г.

Версия: 1

Страница от




ОД 2-01-03 ( 1998201 )



УЧЕБНА ПРОГРАМА - РЕТОРИКА



4. ЦЕЛИ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА: В лекционния курс се предлагат най-новите теоретически постановки и практически постижения в областта на реториката и публич­ните комуникации. Крайната цел на обучението е повишаване реторическата култура на студентите – необходимо условие за професионална реализация като политици, поли­толози, имиджмейкъри, пиармени и др.


5. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:

Студентите следва да имат познания по: Теория на аргументацията, психология на общуването, логика, етика.


6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

След успешно завършване на курса по дисциплината, студентите следва да знаят и могат: да се реализират като политолоци, професионални политици, имиджмейкъри, пиармени и др.


Приложение 1: Анотация на дисциплината.


В условията на динамично извършващи се обществени процеси е необ­ходимо да се познават основните елементи на рето­рическото общуване, да се знаят правилата за воденето на дискусии и диспути. За бъдещите социолози има голямо значение придобиването на по-висока реторическа култура, осно­вен компонент от комуникативната културата на съвременния човек. По-важ­ните проблеми, които се разглеждат: аргументацията в ораторските дискурси, фактори за реализиране на убеждаваща комуникация, реторическа ро­дово-видова класификация на формите за ораторска изява, психологически аспекти на публичното общуване, невербална комуникация в политическите дискурси, изграждане имидж на политик.



СЪСТАВИЛ:

ПРОВЕРИЛ:

УТВЪРДИЛ:

Доц.д-р Мариета Ботева

Ръководител катедра:доц.д-р Андреев

Декан: доц.д-р В.Бузов

дата: 10.01.2005 г.

дата: 25.03.2005г.

дата: 30.03.2005 г.

Име на файла: OD 2-01-03 (1998201) 1.doc

Дата на отпечатване: 01.04.2005 г.

Версия: 1

Страница от



Приложение 2: Тематичен план на лекциите по учебни часове.




Съдържание на темите

1.

Реториката в общата система на науките – наука за убеждаващата кому­никация. Основ­ни направления в неореториката във Франция, Белгия, САЩ, Русия и др. Реториката като прагматическа система от философ­ски, логически, лингвистически, аксиологически, педагогически и др. знания. Функционални реторики: политическа, съдебна, журналистичес­ка, педагогическа реторика бизнес реторика, омилетика, телереторика, редиореторика и др. Политическата аргументация – основен компонент в политическата култура на личността.

2.

Ораторското изкуство и реториката в Античния свят. Разцвет на кла­сическото гръцко красноречие и утвърждаване на ораторската реч като ос­новно средство за обществено-политическа и културна дейност –Ре­чите на Демостен – връх на древното ораторско изкуство. Синкретичният характер на гръцката ретори­ческа мисъл, отразен в трудовете на Арис­тотел.

Историческа обусловеност на зараждането, възхода и упадъка на древ­норимското ораторско изкуство. Оратор­ската практика и реторическите трактати на М. Т. Цицерон. М. Ф. Квинтилиан и неговият труд “Обу­чението на оратора”.

3.

Ораторското изкуство като обособена система от универсални форми и средства за устно и публично разпространяване на знания, решаване на спорни въпроси и действията на слушателите. Ораторите на Великата френска революция – Дантон, Марат, Робеспиер, Мирабо и др. Оратор­ското майсторство на А. Линкълн, К. Маркс, В. И. Ленин, Ж. Жорес, У. Чърчил, А. Хитлер, М. Л. Кинг, Дж. Кенеди, Ф. Кастро, М. Тачър.

4.

Ораторското изкуство и реторика в Бълга­рия. Проповедническата и книжов­на дейност като реторически дейности: старобългарските книжовни школи. Ораторското изкуство и реторика на просветителите и дейците на църков­ните борби и национално-освободителното движение през ХІХ в. Полити­ческо, академическо, юридическо и военно красноречие в Третото Българ­ско Царство. Ораторското изкуство и реторика в периода 1944–1989 г. Съв­ременно красноречие и нова българска книжнина.

5.

Политическото красноречие – доминиращо политически тези и аргумен­ти. “Общо” и “специфично” в убеждаващата публична комуникация. Политическата аргументация като процес, характеризиращ се с логичес­ки, извънлогически и невербални средства за убеждаване и скланяне на участниците в реторическия дискурс.

Елементите на диалектиката като научен метод, отразени в изискванията към ораторските изяви: изискване за научност (историчност, конкрет­ност, всестранност и пр.) при изследване предмета на изказването; изискване за достоверност (обективност, адекватност, яснота и пр.) при предаване на информацията; изискване за идейност (целенасоченост, настъпателност, убеденост и пр. от гледна точка на лоялността към со­циалния клиент-възложител) при реторическата интерпретация; изис­кване за действеност (връзка с живота, достъпност, актуалност, конкрет­ност, постижимост на задачите, оптимизъм и пр.) на изказването.

6.

Характерни особености на ораторския стил в политическите дискурси. Общото и индивидуалното в речта на политика. Имиджът в политиката, бизнеса и културата. Общественото мнение и ролята на медиите за пос­тигане на желания резултат. Политическият маркетинг в политическата кампания. Използване на изследванията за целите на мониторинга. Анти­кризисен PR. Американските президентски дебати – реклама в победата на изборите

7.

Диалогични дискурси в политическата комуникация. Диалогични форми на реторически контакт – беседа, дискусия, диспут. Логико-психоло­гически и етико-естетически характеристики на диалога. Класически и съвременни “техники” за водене на спор. Активни форми в общуването на комуникатора с аудиторията: лекция-беседа, лекция-дискусия, лекция-диспут, лекция-анкета, лекция-делова игра, лекция-дует и др.

Диалогически ораторски изяви: полемика, събеседване, интервю, фун­кционални (“обслужващи”) форми на диалог при ръководене или участие в събирания. Очна, задочна, научна, делова, организирана, спонтанна и пр. полемика. Делово красноречие: ръководене на събирания (встъпител­но слово, конфериране, заключително слово). Участие в учебни, делови и други събирания (изказване, въпрос, отговор, реплика, “изпълнение на роля” и пр.). “Конференцията на идеи”, “панелната” дискусия, дискусия “66”, “ролевите игри” и др.

8.

Съдържание и форма на политическата реч. Диалектическа същност на единството между съдържание и форма в убеждаващата словесна аргу­ментация. Изисквания към информацията като материал и основа на пуб­личното изказване. Компоненти на формата: композиционна структура на изложението, семантична и лингвистична култура на словото.

Професионални роли на специалиста по връзки с обществеността, изис­кващи реторически знания и умения: имиджмейкър, спийчрайтер, рекла­мен агент, агент по връзките с обществеността, организатор-мениджър, прес-секретар, говорител. Разлики в реторическото поведение при свой текст и огласяване на чужд текст. Бариери пред реторическата комуника­ция, породени от спецификата на радиото, телевизията и интернет.

9.

Подготовка на монологично изказване. Съдържание и форма на полити­ческата реч, доклад, лекция. Информационен доклад (реферат, обзор, отчет, анализ, проект). Тържествен доклад (ретроспективен, анализ, похвален об­зор). Агитационна реч (въодушевяваща, призивна). Тържествена реч (юби­лейна, напътствена, приветствена и др.). Пропагандна лекция (научна, попу­лярна). Квалификационна лекция (учебна, инструктивна).

Съвременни индиректни и технически опосредствани форми на реторичес­кото общуване. Специфика на индиректното вербално и невербално пуб­лично общуване: “Радиореторика”, “Телереторика”, “Интернетреторика”.

10.

Предварителна подготовка на убеждаващо изказване. Определяне на те­мата, целите и формите на ораторска изява. Изучаване на печатните мате­риали по проблемите. Собствени научни изследвания, наблюдения и лич­ни контакти като източници на информация по темата. Проблемно-ситуа­ционни методи в подготовката – реторически казус, делова игра и др.

Общата цел на социалната поръчка (промени в мирогледа, промени в квалификацията) – стратегическа основа за реторическото общуване. Конкретната цел на социалната поръчка (промяна на мнението, пове­дението и/или действието на адресата по отношение определени факти, явления, събития, субекти) – тактическа основа за оратора при избора на тема и при определянето на обект и предмет на реторическата интер­претация.

11.

Писмен вариант на изказване: план и пълен текст. “Класическа” струк­тура на писменото съчинение: въведение (“ефект на началото”), основна част и заключение (“ефект на края”). Информативни, аргументативни, инструктивни, емотивни, престижни и др. функции на въведението. Структура на увода: обръщение, встъпление, експозиция и преход.

Системност, последователно и обоснованост при подбора и организа­цията на материала в изложението. Видове “убеждаващи схеми” – прин­цип на правата пирамида: кулминационна, антикулминационна, смесена; принцип на правоъгълника. Структура на заключението: повторение, обобщение, изводи, финал (хипотези, прогнози, проекти, планове, препо­ръки, инструкции, призиви, лозунги). Типология на заключението: заклю­чение-обобщение, проект, инструкция.

12.

Публично изпълнение на реч пред слушатели. Ролята на спаринг-пар­тньорите в предварителния “сондаж” на аудиторията в подготовката на аргументатора. Творческа импровизация на самостоятелно подготвена аргументация. Експромптно изказване – говорене без предварителна под­готовка. “Работна площадка” на оратора. Особени изисквания към орга­низацията на материала, свързани с формата на изказването. Осъщес­твяване на права и обратна, линейна и нелинейна връзка в словесното общуване.

13.

Личността на политическия оратор като самостоятелен фактор за въз­приемане на политическата аргументация. Личността на комуникатора като самостоятелен фактор на ефективността на убеждаващото съобще­ние: мироглед, знания, култура, етикет, индивидуален стил. Фактори, оп­ределящи ораторския успех: прогресивност на концепцията, подготовка, прогностична импровизация, публично усамотение, мислене на глас, ора­торски талант, психически статус. Кредитност (престиж и авторитет) – изразява се в компетентност и честност. Компетентност – източник на информация, професионална подготовка, социален опит. Привлекател­ност (атрактивност) на оратора – “филтър на доверие” и “филтър на недоверие”.

14.

Психологически аспекти в политическата комуникация. Социално-психо­логически механизми в общуването на лектора и аудиторията – убежде­ние, внушение, идентификация, емпатия. Психичните свойства на лич­ността (способности, тип нервна дейност, темперамент, характер) и зна­чението им за професионалната пригодност на оратора – “психограма” на аргументатора.

Аудиторията като обект и субект в процеса на реторическото общуване. Социологическа и социално-психологическа характеристика на аудито­рията. Естествени и изкуствени похвати за активизиране вниманието на слушателите. Етичните комуникационни техники като принципни ин­струменти в сферата на убеждаващата комуникация. Отношението към аудиторията, предмета на изказване и реторическия процес на кому­никация.

15.

Ролята на НВК при формиране имидж на политики. Аргументативна фун­кция на невербалните средства в политическите дискурси. Ораторска ки­несика: макропластика (поза, походка, жест) и микропластика (мимика, поглед). Ораторка проксемика – пространствени проблеми на реторичес­кото общуване. Специфика на поведението, обусловена от мястото на реторическия акт: специализирана зала, митингов подиум, наличие на катедра, трибуна и др. Външен вид на оратора – облекло, аксесоари, прическа, грим. Несловесните средства – важен елемент в убеждаващото вербално въздействие.









Семинарни занятия





Хорариум упражнения

1.

Защита на тезис и контратезис пред партньор-опонент. Усъвършенстване полемичната култура на студентите.


3

2.

Дискусия на тема: “Култура на спора.” Уточняване на правилата, които трябва да знаят опонентите: изисквания към тезисите и аргументите, логически грешки. Техники за водене на спор – класически и съвременни.



4

3.

Анализ на видеозаписи на диалогични ораторски фор­ми, реализирани с участие на студенти. Видеозапис на дискусия на тема: “Активни форми в общуването на оратора с аудиторията.”



3

4.

Анализ на “техниките” за водене на спор, използвани от студенти, участници в публичен диспут.


4

5.

Анализ на текстове от речи на известни оратори. Изяс­няване същността на най-често използваните аргументи в политическата аргуменнтация. Примери от Де­мостен, Цицерон, А. Линкълн, М. Л. Кинг, У. Чърчил.



3

6.

Делова игра: Изпълнение на самостоятелно подготвена научна лекция по избран от всеки студент проблем, свър­зан с професионалната сфера на реализация. Изисква­нията на студентите се записват на видеока­сети. Анали­зират се от гледна точка на съдържанието, формата и стила.



3

7.

Упражнение за произнасяне на подготвените от студен­тите лекции. Внимание към психологичес­ките елементи в общуването говорещ – реч – аудитория.



3

8.

Оформяне на ораторски картони (“психограма”) на сту­дентите. Интелектуална, нравствена и естетическа емо­ционалност. Емоция при произнасянето на словото.



2

9.

Поведение на оратора пред аудиторията. Анализ на из­казванията, подготвени от обучаемите, с внимание към невербална страна в изпълненията: фасцинална ек­спресия, кинесика, проксемика, облекло и др.



2

10.

Експромптни изказвания – упражнения за усъвършен­стване на ораторските умения и постигане на ораторско майсторство.



3

Приложение 3: Конспект за изпит.

1. Реториката в общата система на науките – наука за убеждаващата комуникация.

2. Ораторското изкуство и реторика в Античния свят. –

3. Ораторското изкуство като обособена система от универсални форми и средства за устно и публично разпространяване на знания, решаване на спорни въпроси и ръководене волята и действията на слушателите.-

4. Ораторското изкуство и реториката в България.

5. Политическото красноречие – доминиращо политическия тези и аргументи. “Общо” и “специфично” в убеждаващата публична комуникация.

6. Характерни особености на ораторския стил в политическите дискурси.

7. Диалогични дискурси в политическата комуникация.

8. Съдържание и форма на политическата реч.

9. Подготовка на монологично изказване.

10. Предварителна подготовка на убеждаващо изказване.

11. Писмен вариант на изказване. “Класическа” структура на писменото съчинение: увод, изложение, заключение.

12. Публично изпълнение на реч пред слушатели.

13. Личността на политическия оратор като самостоятелен фактор за възприемане на политическата аргументация.

14. Психологически аспекти в политическата комуникация.

15. Ролята на невербалната комуникация при формиране имидж на политик.


Приложение 4: Библиография за курса и изпита.


  1. Александрова, Д. Античните извори на реториката. С., 1984.

  2. Александрова, Д. Руменчев, В. Учебник по реторика. С., 1987.

  3. Античные реторики. М., 1978.

  4. Аристотел. Реторика. С., 1998.

  5. Бонгран, М. Политическият маркетинг. С., 1991.

  6. Ботева, М. Аргументацията в ораторското изкуство. С., 1999.

  7. Ботева, М. Диалогът от Сократ до днес. С., 1999.

  8. Лекционната дейност в читалище “Надежда” (1869–1948). В. Търново,
    1999.

  9. Реториката през Българското възраждане (20-те–70-те години на ХІХ в.)
    ЕА Плевен. С., 2001.

  10. Ботева, М. Речник по реторика. 150 аргумента за оратора, С., 2003.

  11. Ботева, М. Ръководство за писане на речи. С., 2004.

  12. Ботева, М. Политическата аргументация в реторическите
    дискурси, С., 2004.

  13. Брутян, Г. Аргументация. Ереван, 1984.

  14. Василев, К. Красноречието. С., 1989.

  15. Ватев, Й. Съвременна реторика. С., 1985.

  16. Ведър, Й. Ораторите се създават. С., 1980.

  17. Ведър, Й. Умеем ли да говорим публично. С., 1982.

  18. Ведър Й. Популярна реторика. С., 1984.

  19. Ведър, Й. Реторика и ораторско изкуство (записки по теория и практика на публичната реч). С., 2000.

  20. Велики оратори. Демостен. С., 1982.

  21. Велики оратори. Мирабо, Дантон, Марат. С., 1989.

  22. Войтасик, Л. Психология политической пропаганды. М., 1981.

  23. Гьобелс, Й. Политически речи. С., 2001.

  24. Давидков, Цв. Общуване и убеждения. С., 1988.

  25. Ебелинг, П. Реторика – пътят към успеха., С., 2002.

  26. За изкуството на полемиката. Сборник. С., 1980.

  27. Иванян, Е. Белият дом. Президенти и политика. С., 1980.

  28. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1982.

  29. Люис. Д., Тайният език. Мълчаливите послания. С., 2001.

  30. Льобон, Г. Политическа психология. С., 1993.

  31. Льобон, Г. Психология на тълпите. С., 1995.

  32. Мавродиева, И. Ораторското майсторство на д-р Г. М. Димитров. С., 1992.

  33. Мавродиева, И. Парламентарното красноречие в България ХVІІІ, ХІХ и ХХ ОНС. С., 2001.

  34. Методиева, Л. Записки по реторика. С., 1992.

  35. Методиева, Л. Парламентарна реторика. С., 2002.

  36. Михневич, А. Ораторское искусство лектора. М., 1984.

  37. Ножин, Е. Мастерство устного выступления. М., 1980.

  38. Ораторы Греции. М., 1985.

  39. Пешева, М. Телевизията – политическата машина. С., 1992.

  40. Пешева, М. Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт. С., 1995.

  41. Пийз, А. Гарднър, А. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. С., 2000.

  42. Попър, К. Отвореното общество и неговите врагове. С., 1993.

  43. Психотехника на убеждаващото въздействие. Сборник. С., 1992.

  44. Радева, В. Реторика. С., 2000.

  45. Радева, В. Реториката на велики философи и апологети. С., 2000.

  46. Райнов, В. Особености на невербалната комуникация. С., 1987.

  47. Руменчев, В. Христоматия на ораторската реч. С., 1984.

  48. Руменчев, В. Реторически класификации. С., 1994.

  49. Руменчев, В. Ораторското изкуство на Древния изток. С., 2004.

  50. Степанов, С. Язык внешности. Жесты, мимика, черты лица, почерк и одежда. М., 2003.

  51. Стефан Стамболов пред Народното събрание. Избрани речи. С., 1995.

  52. Таранов, П. Искусство риторики. М., 2002.

  53. Тачър, М. Годините на Даунинг стрийт. С., 1995.

  54. Томан, И. Как да говорим добре., С., 1980.

  55. Танев, Т. Политическата култура. С., 1995.

  56. Тофлър, А. Третата вълна. С., 1991.

  57. Фаст, Дж. Езикът на тялото. С., 1993.

  58. Фишър, Р., У. Юри. Изкуството на преговорите да постигнем “да”. С., 1992.

  59. Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. С., 1995.

  60. Хабермас, Ю. Моральное сознание и комуникативное действие. Санкт-Петербург. 2000.

  61. Харизанова, О. Парламентарната реторика на българския преход. С., 2000.

  62. Харрис, Р. Психология массовых коммуникаций. М., 2003.

  63. Христоматия по реторика. Съставител Д. Александрова. С., 1997.

  64. Цанков, Б. Творци на ораторското изкуство в България. С., 1986.

  65. Цицерон, М. Т. За оратора. С., 1992.

  66. Чомски, Н. Медиите под контрол. С., 1994.

  67. Шмит, Жан-Клод. Смисълът на жестовете в средновековния Запад. С., 2000.

  68. Щербатых, Ю. Искусство обмана. М., 2003.

  69. Eemeren, F., R. Grootendorst, T, Kruiger. Handbook of Argumentation Theory. 1987.

  70. Lippman, Ch. Publik Opinion. 1922

  71. Lucas, S. The art of public speaking. Madison. Wiskonsin, 1989.

  72. Perelman, Ch., L. Olbrechts-Tyteca. La nouvelle rhetorique: Traite de l’argumentation. Paris, 1958.

  73. Perelman, Ch. Le champ de l’argumentation. Bruxelles, 1970.

  74. Seitel, F. The practice of public relations. 1992.


Списания: “Philosophy. Rhetoric”

“Theory. Psyhology”

“Пъблик рилейшънс и реклама”

“Медиа свят”



Приложение 5: Професионална автобиография.


Доц. д-р Мариета Георгиева Ботева


9.VІІ.1956 г. – родена в с. Брестовене, окр. Разградски.

От 1982 до 1988 г. – хоноруван преподавател по реторика във ВТУ
“Св. св. Кирил и Методий”.


1.ІХ.1989 г. – асистент във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

1998 г. – защитава докторат по реторика.

2000 – званието доцент.

2000-2002 – ръководител на катедра “Политология, социология и култу­рология”.

Води лекционни курсове по реторика на всички специалности, където дисциплината е заложена в учебните пла­нове. Като учебна дисциплина рето­риката се изучава в следните специалности: Философия, Политология, Психо­логия, Международни отношения, Право, Журналистика, Публична админис­трация, Връзки с обществеността. Преподава Публични кому­никации на студентите от специалност Политология и Философия.


Мариета Ботева е автор на книгите:

  1. Аргументацията в ораторското изкуство. Изд. “Нова звезда”, С., 1999. 160 с.

  2. Диалогът от Сократ до днес. Изд. “Нова здезда”, С., 1999. 145 с.

  3. Лекционната дейност в читалище “Надежда” (1869–1948 г.). Изд. “ПАН-ВТ”, 1999. 66 с.

  4. Реториката през Българското възраждане (20-те–70-те годи­ни на ХІХ век). ЕА, Плевен, 2001. 380 с.

  5. Речник по реторика. 150 аргумента за оратора. Изд. “Парадигма”, С. 2003. 160 с.

  6. Ръководство за писане на речи. Изд. “Парадигма”, С., 2003. 150 с.

  7. Политическата аргументация в реторическите дискусии. Изд. “Парадигма”, С., 2004. 500 с.




Свързани:

Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconРусенски университет ангел кънчев юридически факултет конспект по реторика
Обши сведения за реториката. Обект, предмет и съдържание на учебната дисциплина. Реторически понятия
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconАлександрова, Донка Христоматия по реторика / Донка Александрова. София : Полимона оод, 1997; 101/А51

Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconУилям Шекспир (1564-1616)
Шекспир учи в местното безплатно училище в Стратфорд. Там той учи главно латинска реторика, логика и литература
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconДо декана на философски факултет
Във връзка с предстоящото провеждане на 23. 10. 2007 г на Общо събрание на Философски факултет, катедра Реторика представя своя отчет...
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconДонка александрова
Хаим Перелман е създателят на една от най-влиятел­ните школи по теория на аргументацията през XX в. Неговите дългогодишни из­следвания...
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconКодекс на оратора георги кирков
Име затова най-трудното нещо иа света е да откриеш съвършен орат у 1 заключава геният на древната римска реторика. Едва ли може да...
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconПублична реч – откриване на семинар
Бих искал да благодаря също така на проф. Ведър и д-р Мавродиева за отправената покана да открия тазгодишния семинар по „Реторика...
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconУчебник по реторика"/1987/, "Индия и България"/ 1992/ и др. През 1987-1993 г е работила
Не забра­вяй, че дори Америка е открита случайно в търсене на Индия! Но съкрови­щето, което само се предлага на човечеството и щедро...
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconУчебна програма учебна дисциплина: Съвременен български език
Учебната програма е предназначена за студентите от специалност “Българска филология”, първи курс, редовно обучение, образователно-квалификационна...
Од 2-01-03 ( 1998201 ) учебна програма реторика реторика iconПопълване на таблицата "индивидуална учебна програма на класовете"
Моля предоставената ви таблица за индивидуална учебна програма на децата от вашия клас да бъде попълнена до 15. 00 часа в петък....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом