Анализ на социално-икономическото развитие




ИмеАнализ на социално-икономическото развитие
страница1/15
Дата на преобразуване12.01.2013
Размер1.77 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vn.government.bg/stranici/strategii/obstinski/Biala/OPR_Byala_Fin.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15





УВОД


Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период. Планът е разработен в съответствие с изискванията на Закона за регионално планиране1.

Целта на планът за развитие е въз основа на извършен анализ на състоянието на социално-икономическите и демографските процеси, управление на териториите и състоянието на природните ресурси и околната среда и определяне на тенденциите, да определи насоките за развитие на община Бяла в съответствие с местните нужди и ресурси и националните и регионални приоритети.

Представеният проект за План за развитие на община Бяла обхваща периода 2005-2013, като през периода 2005-2006 са предвидени мерки, чието финансиране ще бъде осъществявано от предприсъединителните фондове на ЕС. Мерките и проектите, предвидени за изпълнение през периода 2007-2013 ще бъдат съфинансирани от Структурните и други фондове на Европейския съюз. Формулираните приоритети за развитие и мерките за тяхното постигане отговарят на основните цели на фондовете и мерките, които те подпомагат. След приключване на плановия период (2007-2013) в рамките на две години, до 2015 г., следва да бъде изготвена последваща оценка от прилагането на Плана, която да отчете постигнатите резултати и тяхното влияние.

Визията, която Плана за развитие формулира е: “Повишаване благосъстоянието на община Бяла чрез устойчиво икономическо и социално развитие и съхраняване на природните ресурси.” Основните цели, които са поставени с оглед на формулираната визия са Създаване на условия за устойчиво икономическо развитие; Съхраняване на природните ресурси; Подобряване качеството на средата на живот в общината; Повишаване на местния капацитет за планиране и управление.

Избраните стратегически цели и приоритетите за тяхното постигане са съгласувани с приоритетите, определени в Стратегия за развитие на област Варна 2005-2015 и с целите на развитие съгласно Националната стратегия за регионално развитие 2005-2013.

Настоящият проект на План за развитие на община Бяла е разработен от “Агенция Стратегма” ООД. Той е резултат от съвместните усилия на консултанта и експертите от администрацията на община Бяла. Особена заслуга за изготвянето на плана имат Жасмина Велинова – главен експерт Проекти, Коста Стоянов – директор Дирекция Специализирана администрация, Атанас Атанасов – началник на отдел ИРЕДО, Веселина Цветкова – главен специалист Търговия и туризъм. Екипът благодари за подкрепата на г-н Илиян Цонев – кмет на община Бяла и г-н Олег Атанасов – заместник кмет на община Бяла.


АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

.AОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И РЕСУРСИ НА ОБЩИНА БЯЛА

.1Географска характеристика и природни ресурси

.1.1.Местоположение, граници и място в административно-териториалната и регионалната структура


Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/ и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията й е 162 км2. В национален план обхващат 0,15% от територията и 0,04% от населението на страната. Общината включва 6 населени места – град Бяла, село Горица, село Господиново, село Дюлино, село Попович, село Самотино и е с административен център град Бяла. Същият се намира почти на равно отстояние от двата областни града - Варна (50 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър.

Община Бяла влиза в състава на област Варна и Североизточния район на планиране2. На юг, чрез границите си с община Несебър, Бяла граничи с област Бургас и съответно с Югоизточния район на планиране.

Съгласно ЕКАТТЕ3 Бяла е община от 4-та категория, а населените места в нея са както следва: град Бяла – 4-та категория, село Попович – 6-та категория, селата Господиново и Дюлино – 7-ма категория, а Горица и Самотино – 8-ма категория.

Бяла е обявена за град на 5.ІХ.1984 г4. Село Самотино е обезлюдено, при последното преброяване през 2001 г. са регистрирани трима човека.

Общинският център изпълнява основни функции за жителите на съставните села по отношение на административно, здравно и социално обслужване, месторабота, обучение на деца и ученици.

Местоположението на община Бяла обуславя добрите й транспортни връзки с Варна и Бургас.

.1.2.Релеф


Съвременният релеф на община Бяла е резултат от сложното съчетание на геоложкия строеж, тектонските движения на земната кора, климата и антропогенната дейност. За формиране на релефа по бреговата ивица определена роля е изиграла и дейността на морето.

Територията на община Бяла попада в старопланинска част българското Черноморско крайбрежие. Най-северната част от старопланинското черноморско крайбрежие е заета от Беленската антиклинала. Южно от нея е разположена обширната и дълга Дюлинска синклинала (в някои литературни източници е посочена като Двойнишка синклинала). Други земеловърхни форми, резултат от палеогеографското развитие са заравнените повърхнини, речните и морските тераси.

Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Средната надморска височина на територията на общината е 150 м. Най-високата точка е в западната част на общината и е 269,3 м (връх Таук тепе). Надморската височина на град Бяла е 42 м, село Самотино – 72 м, село Попович – 13 м.

Релефът на средната и южната част на общината може да бъде характеризиран като равнинен, преминаващ в долинен. Долината на р. Двойница обхваща южната и югозападната част на общината.

Зонирането на територията на общината по отношение на характеристиката на релефа показва, че се очертават три зони, съобразени с изискванията за разработване на териториалноустройствения план - брегова линия, крайбрежна зона и вътрешна зона.

Бреговата линия се характеризира със слаба разчлененост. В северната й част се намира слабо вдадения навътре в морето Черни нос, а на юг - по-слабо изразените Изсипания нос и нос Канарата. Като цяло бреговата линия се характеризира със стръмни откоси. На юг от Бели нос до град Бяла брегът е стръмен и скалист, като бреговата линия съвпада плавно с бреговата ивица.

Релефът на обособената 200-метрова зона, определена за нуждите на териториалноустройствения план, може да бъде характеризиран като мозаечен. Наред със скалистия бряг се срещат редица акумулационни форми, най-типични от които са плажовите ивици. Като цяло на територията на общината плажовите ивици са слабо представени. На юг от нос Канарата до Бели нос е оформена една от плажовите ивици. Втората добре оформена плажова ивица е на юг от град Бяла. Плажовите ивици край Бяла река, град Бяла и между град Бяла и град Обзор са кварцови с незначителен примес на останки от черупки на миди и охлюви. Пясъчно-плажовите ивици са свързани с лиманните участъци на Бяла река, Перперидере и река Двойница. Ориентирани са в посока север-юг и са отворени на изток. При плажовите ивици брегът е слабо вдлъбнат в западна посока. Коефициентът на разчлененост е малък - 1,11 поради което плажовите ивици тук са сравнително тесни. За сравнение разположената в съседство (посока север) плажовата ивица Камчия-Шкорпиловци, намираща се в община Долни Чифлик, е със средна широчина 153 м и най-дългата плажова ивица в област Варна.

Основните плажни ивици са Карадере, Бяла и къмпинг Луна. Техните дължини и средни и максимални широчини са показани в таблица 1.

Таблица 1 Морфометрични характеристики на плажни ивици, община Бяла

по ред

Плаж

Морфометрични характеристики

Дължина (m)

Ширина (m)

Площ (km2)

Средна

Максимална

Плажова

Дюнна

1

Карадере

2 993

56,7

75,0

0,1698

-

2

Бяла

2 251

31,2

32,5

0,0703

-

3

К-г Луна

1 000

69,8

125,0

0,0698

-

Източник: Институт по океанография –БАН

Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

Релефът в 5-километровата зона, обособена с териториално-устройствения план, не се отличава с някакви специфични особености. До голяма степен той е с характеристиките на релефа във вътрешността на общината. В основни линии релефът в разглежданата зона може да се характеризира като равнинен. В непосредствена близост до 200-метровата зона се наблюдават останки от най-старите морски тераси, разкриващи се на височина от 100 до 150-170 м над морското равнище. Денудационни заравнени повърхнини се разкриват в района на град Бяла, на село Горица и други.

В акваторията подводният брегови склон е полегат пясъчен или от твърда скална основа припокрита с пясъци. Подводният релеф също е резултат от вълновия процес и свързаните с него пясъчни акумулационни форми.

По данни на Института по океанология – БАН-Варна по протежение на бреговата ивица на община Бяла се намират перспективни участъци на подводния брегови склон на бреговата зона за ползване на плажообразуващ седиментен материал. Тези седиментни участъци са изгодни от икономическа и технологична гледна точка за прехвърляне на пясъчни материали в местата за създаване на свободни плажови площи или насипването им в зоната на междубунните пространства. Общата площ на перспективните участъци в бреговата зона от Черни нос – река Перпери дере (къмпинг Луна) е около 6 км2, а пясъчният материал е средно - до едрозърнест.

.1.3.Климат


Община Бяла е една от малкото черноморски общини, на територията на която няма климатични станции. Поради тази причина климатичната характеристика на общината се разработва на основата на данни от т.нар. "климатични станции-аналози". Като такива могат да бъдат използвани климатичните станции Старо Оряхово и нос Емине, както и на климатична станция в Горни Чифлик. Тези три станции са разположени в непосредствена близост до община Бяла и дават климатична информация за територии с физикогеографски условия - сходни на тези за община Бяла.

По отношение на климатичното райониране, община Бяла попада в обхвата на Черноморската климатична област, а по-конкретно - в нейната Източностаропланинска подобласт. Характерните особености на климата, валидни за Черноморската климатична област, са умерено континентален и преходноконтинентален с подчертано черноморско влияние. Тази най-обобщена характеристика на Черноморската климатична област, валидна и за община Бяла, се подкрепя с конкретни данни за температурния режим, слънчевото греене, облачността, валежите и други

Температурният режим се характеризира с данни за средногодишната, средната януарска и средната юлска температура на въздуха. На базата на усреднени многогодишни данни за температурата на въздуха в избраните климатични станции (Старо Оряхово, Горни Чифлик и нос Емине) може да се приеме, че средногодишната температура на въздуха в община Бяла е около 11,5-12,0. Средната януарска температура също е положителна и е в рамките 0,5-2,0, а юлската е 21,7-23,0. Най-ниските, минимални средномесечни температури са отрицателни - през месец януари –2,7, а през месец февруари – 2,0. Тези температури са един от показателите за меката, по отношение на температурния режим, зима. Максималните средномесечни температури на въздуха са характерни за летните месеци. За месец юли те са 29,0-29,5, а за август – 28,9-29,7.

Месечната продължителност на слънчевото греене е друг основен климатичен показател със значение за развитието на определени стопански дейности - земеделие, туризъм и други. От многогодишните наблюдения се установява, че броят на ясните дни в общината е около 80 (75 по данни на климатична станция Старо Оряхово и 86 по данни за климатична станция Обзор). Най-висок брой ясни дни се наблюдават през летните месеци - юли (14,2), август (15,1), а най-малко ясни дни има през зимните месеци - януари (2,7), февруари (2,4) и т.н. Между броя на ясните дни и продължителността на слънчевото греене има пряка зависимост. През зимните месеци продължителността на слънчевото греене е в рамките на 75-82 часа средномесечно (месец декември 75 часа, месец януари 82,3 часа). Най-"слънчеви" са месеците юли (332,8 часа) и август (317,7 часа).

Валежният режим за община Бяла не се отличава съществено от този в останалите общини, попадащи в Черноморската климатична област и е с характеристики валидни за умерено континенталния и за преходноконтиненталния климат. Годишните валежи са 564 мм, от които през есента падат 164 мм, през лятото 143 мм, през зимата 139 мм, а през пролетта 118 мм. Главният максимум на валежите е през ноември (71 мм), а през юни се очертава вторичен максимум – 61 мм. Минимумите също са два - главен през септември (32 мм) и вторичен през февруари (34 мм). По-високото количество на валежите през летните месеци в сравнение с тези през пролетта и зимата се дължи на климатичното влияние на Черно море.

Снежната покривка се задържа за кратко време. Средната десетдневна височина на снежната покривка не надхвърля 6-8 см. Късата продължителност на трайната снежна покривка и сравнително малката й височина са повлияни от останалите климатични компоненти - температура на въздуха, слънчевото греене, ветровия режим и други.

Ветровият режим на територията на община Бяла може да се характеризира като сравнително правилен. По отношение на посоката преобладават северните ветрове. Те имат най-често проявление през зимните месеци. Така например през януари 42,5% от случаите на вятър са от северна посока и са със средна скорост 10 – 11 м/сек. През летните месеци северните ветрове обхващат около една четвърт (25-27% от всички случаи на вятър). Средната им скорост е 6-7 м/сек. Бризовата циркулация, която е характерна за Черноморското крайбрежие в община Бяла е затруднена от орографията на релефа. Източните склонове на Камчийска планина - от север и на Еминска планина - от юг, затрудняват бризовата циркулация на въздушните маси във вътрешността на общината. Влиянието на бризите е по-осезаемо по долината на река Двойница.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Свързани:

Анализ на социално-икономическото развитие iconАнализ на социално-икономическото развитие на община мадан
Ръст на Икономическото развитие и качествена характеристикаструктура на общинската икономика 16
Анализ на социално-икономическото развитие iconАнализ на социално-икономическото развитие
Планът за развитие на община Бяла е документ, която определя основните насоки за социално-икономическо развитие в средносрочен период....
Анализ на социално-икономическото развитие iconОбщински план за развитие 2007-2013
Анализ на социално-икономическото развитие
Анализ на социално-икономическото развитие iconОбщински план за развитие 2007-2013
Анализ на социално-икономическото развитие
Анализ на социално-икономическото развитие iconОбщински план за развитие 2007 2013
Секторни анализи и анализ на социално – икономическото развитие на общината стр. 7
Анализ на социално-икономическото развитие iconВтора анализ на икономическото и социално развитие на община априлци (анализ на ситуацията)
Анализът на ситуацията в общината е направен по отделни сектори, като е разделен на следните основни секторни части
Анализ на социално-икономическото развитие iconОбщински план за развитие 2007-2013 г. Добрич, 2005 г
Анализ на социално-икономическото развитие на община град добрич
Анализ на социално-икономическото развитие iconОбщина Лесичово, януари 2006 г
Анализ на съществуващото състояние и социално – икономическото развитие на общината стр. 5
Анализ на социално-икономическото развитие iconПлан за икономическо развитие на община Царево
Анализ на природните дадености и социално-икономическото развитие на община царево към 2006 год
Анализ на социално-икономическото развитие iconАнализ на социално-икономическото развитие на Община град Добрич
Общините имат правомощия, задължения и отговорности по прилагане на законодателството по опазване на околната среда
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом