Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила




ИмеТипове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер106.17 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.aep-bg.org/html-bg/virtualCollege/spring/Types of ComStrategies.doc
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила


В развитието на съвременните обществени комуникации са познати два основни типа комуникационни стратегии. Те се определят от степента на комуникационната култура на субектите, участващи в корпоративно комуникационния процес, и от конкретните обстоятелства, при които се осъществява комуникацията. Тези два типа комуникационни стратегии са силов (или агресивен) тип и комуникационен тип.

 

Силов (агресивен) тип комуникационна стратегия.

Този тип комуникационна стратегия се използва единствено при наличието на усвоен властови ресурс от страна на даден субект (политическа партия, административна структура, бизнес организация). Използването му се определя тогава, когато субектът не е в състояние да убеди другите участници в комуникационния процес в правотата и ефективността на своите намерения по отношение на обществения интерес. Тези условия определят и основните елементи на силовия тип комуникационна стратегия, които са:

•        Използване на институционалния авторитет като база за налагане на достоверност на дадена идея или теза. Тук липсва какъвто и да било опит за обосноваване на информацията;

•        Заместване на комуникационните канали с еднопосочна комуникационна линия. Липсва обратната комуникационна връзка и възможността медиите да се прояват като медиатори.

•        Използване на лостовете за упражняване на властта за натиск върху медиите и останалите активни участници в обществения живот. Целта е да се постигне най-висока степен на манипулиране на общественото мнение. Обикновено това става при липсата на морално основание за действията на субекта, налагащ силовия тип комуникационна стратегия.

Силовият тип комуникационна стратегия проличава най-добре, когато се установи използването на т.нар. „телефонно право“ при работата с медиите. В този случай контактът с медиите се осъществява на база зависимост от волята на овластения. В публичното пространство се тиражира информация, която не излиза от рамките на пожеланото от този, който я излъчва.

В рамките на силовия тип комуникационна стратегия често пъти едно добре оформено послание се оказва без възможности да влияе. Причината е в грубото администриране на информационните масиви. На практика се елеминира същността на посланието. Причината е и в наложената на медиите пасивност, определяща ги единствено като преносители на информация. Наред с това е необходимо да се посочи, че за този тип комуникационна стратегия са характерни директната пропаганда и цензурата.

Силовият тип комуникационна стратегия е неефективен по отношение на дълготрайни стратегически цели за корпоративния субект, който го използва.

 

Комуникационен тип стратегия.

При този тип комуникационна стратегия комуникационната конструкция се гради върху основата на адаптивност на комуникационните механизми и предварително заложен позитивизъм по отношение лансираната същност на посланията. Комуникационният тип стратегия е изграден върху разбирането, че медиите са равноправни участници в корпоративно комуникационния процес или те са в ролята на медиатори.

Характерно за комуникационния тип стратегия е, че той може да се използва не само когато е усвоен властови ресурс, но и когато субектът навлиза в общественото пространство. От тази гледна точка могат да се посочат следните основни елементи на разглеждания тип стратегия:

•        Ефективно използване на начините и формите на корпоративните комуникации (пропаганда, PR, лобизъм, групи за натиск, социологически и политологически инструментариуми, изграждане на идентичности, реклама). Целта е да се постигне максимално добро управление и контрол върху създаването на условията за устойчива информационна среда;

•        Изграждане на комуникационни канали чрез провеждане на стратегия и тактика по модерни корпоративни комуникации. Особена важност има установяването на приемливи норми и параметри на взаимоотношенията между участниците в корпоративно комуникационния процес;

•        Използване на капацитета и възможностите на комуникационните канали за постигане на утвърждаване на властови ресурс и лостове за влияние върху общественото мнение;

•        Оптимален избор на медиите, които ще бъдат включени като медиатори в корпоративно комуникационния процес. Това означава, че в зависимост от конкретната цел на субекта, провеждащ политика по корпоративни комуникации се избира участието на: А/ всички медии, Б/ на част от националните медии, В/ на част от националните медии и на част от регионалните медии и Г/ само регионални медии.

•        Подаване на достатъчна информация. Характерното тук е това, че медиите трябва да участват в корпоративно комуникационния процес с убеждението, че са получили в пълнота информация по третираната тема. Само при това условие може да се очаква от тях да бъдат в ролята си на медиатори. Това обаче съвсем не означава, че субектът, провеждащ корпоративно комуникационната политика трябва да дава пълната информация, с която разполага.

•        Изграждане на адекватна и възпроизвеждаща се информационна среда. Това е задължително, особено когато става въпрос за по-дълготрайни кампании и постигане на глобални цели. Основният момент тук е прецизният избор на отделните информационни фрагменти и разполагането им в пространството на отделните медии. Ефектът, който може да се очаква е възходящо мултиплициране на посланията. От своя страна това се явява гаранция за публичното и медийно позициониране на субекта.

Като се има предвид посочените типове комуникационни стратегии, другият съществен въпрос е този за стратегическите правила при модерните корпоративни комуникации.

Стратегическите правила при корпоративните комуникации са в основата на изграждането и прилагането на корпоративно комуникационната стратегия. Те залагат параметрите на корпоративно комуникационната тактика в рамките на комуникационния процес. Тяхната специфичност се основава от условията и нормите на доктрината корпоративност, но в същото време носят основните характеристики на общовалидните стратегически правила за комуникация и свързаните с нея особености за публичност.

 

Ето кои са корпоративно комуникационните стратегически правила:

•        Реалистично, обективно и задълбочено оценяване на условията при които се провежда конкретната кампания по корпоративни комуникации. Това означава, че заедно със специфичните фактори за всеки отделен случай се има предвид моралното въздействие и рефлекси от кампанията; координацията на действията по осъществяване на кампанията; логическото обяснение на това защо се цели постигането на лансираната идея, цел или намерение. Постигането на единство между факторите води и морално, интелектуално и фактическо ангажиране на участниците в корпоративно комуникационния процес.

•        Предвиждане на възможните стратегически обрати. В хода на кампанията по корпоративни комуникации е необходимо да има отговорност за реакция при всеки възникнал нов момент, отнасящ се до интерпретиране на предмета на комуникацията. Създадените нови условия или промяната в статуквото на даден участник в корпоративно комуникационния процес налага намиране на най-краткия път до постигане на корекции в рамките на процеса. Практически това означава, че провеждащия политиката по корпоративни комуникации трябва да притежава достатъчен информационен ресурс и възможност за реорганизиране на корпоративно комуникационните механизми.

•        Мобилизация на информационен ресурс. Търсеният тук ефект е на ниво внушения и пълнота на информационната картина. Особено важно е винаги да се оставя информационен резерв . Това означава наличие на достатъчен информационен ресурс (неизползвани в кампанията информационни масиви) и резервни комуникационни канали. Мобилизацията на информационния ресурс се базира върху организирането на информационните масиви като се използват принципите за оптималност и достоверност на информацията. Темпоралният фактор (времето) тук може да бъде както в подкрепа, така и в ущърб за мобилизацията на информационния ресурс. Затова е необходимо внимателно и точно времево разпределение в рамките на конкретната корпоративно комуникационна кампания.

•        Използване на механизми за контрол върху информацията. От гледна точка на провеждането на корпоративно комуникационната тактика контролът върху информацията е един от най-важните въпроси, свързани с адекватното отношения спрямо корпоративно комуникационния процес. Механизмите за контрол върху информацията представляват комуникационни лостове, чрез които се осъществява влияние върху медиите (разбирани като медиатори) и обекта на корпоративните комуникации. Влиянието се осъществява без използването на деконструктивни подходи. Т.е. при корпоративно комуникационния контрол върху информацията се изключва какъвто и да било натиск спрямо медиите като вместо това се възприема принципът на регламентиране на обратната връзка в рамките на информационния поток. Под контрол върху информацията трябва да се разбира дейност, която не позволява изкривяване на информацията включително и т.нар. „творческа /цензурна/ редакция“ от страна на самите медии.

По отношение на посочените и описани тук стратегически правила трябва да се подчертае, че те са характерни за комуникационния тип стратегия и по-малко могат да бъдат приложени при силовия тип комуникационна стратегия.

За осъществяването на корпоративно комуникационната стратегия и тактика, важно условие е наличието на корпоративно комуникационно планиране. По своята същност то представлява управленска функция на субекта, провеждащ политиката по корпоративни комуникации. По своята същност и форма корпоративно комуникационното планиране представлява стройна система от неразривно свързани компоненти, а именно:

1.     Медия планиране. Тук най-важното е адекватното разполагане на информационните масиви в медийното пространство. Това е необходимо да се съобрази с диагностирането на фактите и евентуалното им възприемане в публичното пространство. Процентът на официалните източници на информацията съотнесен с този на неофициалните източници трябва да е 70 към 30 %. Медия планирането трябва да е в състояние да даде възможност за провеждане на медийна вълна, т.е. лансираната информация да навлиза плавно и възходящо в медийното пространство;

2.     Планиране на дейността на лобистките групи и групите за натиск. Основният момент тук е преценката за професионалната специфика и характеристика на лобистите. В този смисъл се осъществява и директна връзка с използваните групи за натиск, които също трябва да имат ясно изразена професионална характеристика;

3.     Планиране на социологическите проучвания и публичното лансиране на техните резултати. Акцентът, който се търси тук, е достоверност и приемливост от страна на аудиторията на лансираните тези и изводи. От своя страна те играят подкрепяща роля по отношение на основната теза на корпоративния субект. В никакъв случай не трябва да се допуска тезите и изводите от социологическите проучвания (както и използваните политологически коментари и анализи) да се възприемат в публичното пространство като „поръчка“;

4.     Планиране на участията на корпоративния субект (чрез негови представители) във форуми от различно естество;

5.     Планиране на комуникационните мероприятия, свързани с участието на различни авторитети. Тук се търси ефектът на пренос на авторитет от авторитетите към корпоративния субект;

6.     Планиране на вътрешно корпоративното развитие. Особено внимание тук трябва да се обърне на корпоративната лоялност, яснота по отношение на основните цели на корпоративния субект и спазването на вътрешно корпоративната йерархия.

В контекста на корпоративно комуникационните стратегии се определят и корпоративно комуникационните начини и форми. По своята същност те представляват самата структура на модерните корпоративни комуникации. Ето кои са корпоративно комуникационните начини и форми, характерни за корпоративните комуникации, според нормите и условията на доктрината корпоративност:

•        PR. При модерните корпоративни комуникации пъблик рилейшънс като комуникационен начин и форма се подчинява преди всичко на принципа за еманципирането му. Това означава че материализирането на неговите прояви са в пряка връзка с останалите начини и форми. Пъблик рилейшънс тук се използва само и единствено в контекста на корпоративно комуникационната тактика, което означава преформулиране на досега познатите за него норми. Поради това той трябва да се разглежда като триединство на конвенционалния /“бял“/, „черния“ и кризисния PR. Основната цел е да се минимизира негативизма по отношение на корпоративния субект и същевременно да се парират опитите за провеждане срещу него на компроматни кампании.

•        Създаване на образ. Основният момент при този начин и форма е креативното дозиране на истината и полуистината при изграждането на информационните конструкции. Целта е да се постигне достатъчна достоверност, която да е адекватна на предварително анализираните и установени нагласи на аудиторията. Или както казва Мире Елиаде : „Мисленето в образи и символи е присъща черта на човешкото същество. В този смисъл създаването на образ може да се опише чрез следните аспекти : Изработване и лансиране на реални и предполагаеми характеристики на корпоративния субект; Създаване на предварително уточнена и желана визия за субекта. Необходимо е да се подчертае, че създаването на образ на субекта е пряко свързано със създаването на образ на представляващите субекта лица.

•        Реклама. Тук този корпоративно комуникационен начин и форма се разглежда като въздействие на ниво имидж. Именно така тя оказва действително влияние и въздействие върху равнището на условното възприемане на образите. Ефектът който се търси е директно и пряко манипулиране на начина на мислене на участниците в корпоративно комуникационния процес. Т.е. тук се търси начин за това аудиторията да бъде убедена, че самостоятелно изгражда своето мнение или с други думи — има своя „свободен“ избор.

•        Лобизъм. В рамките на корпоративно комуникационния процес тази корпоративно комуникационна форма и начин се използва за регулиране на процеса при взимането на конкретни управленски решения. В съчетание с другите форми и начини лобизмът постига публичност на интересите на субекта от една страна и от друга — водене на диалог без наличие на екстремален натиск върху участниците в корпоративно комуникационния процес. Характерно за тази форма и начин е това, че се търси пряк и незабавен положителен ефект при постигането на конкретните цели на субекта.

•        Групи за натиск. Тук те се разглеждат като относително автономен корпоративно комуникационен начини и форма. Това означава, че използването им е сравнително рядко, само при случаи когато е налице кризисна ситуация.

•        Изграждане на корпоративна идентичност. Тази форма и начин може да се определи като съществуваща на базата на политиката по вътрешните корпоративни комуникации. Тук се наблюдава онази пряка връзка между процесите протичащи вътре в корпоративния субект и тези, които могат да се определят за „външни“, т.е. пряко свързаните с неговото позициониране в публичното пространство. Корпоративната идентичност е призвана да внушава, че субекта притежава стабилност, сигурност, сила, бъдеще и значимост.

•        Пропаганда. Основното значение на тази форма и начин е да предизвиква конкретни действия от страна на обекта на корпоративните комуникации. Пропагандата в условията на корпоративността се определя според следните принципи: 1/ Комуникационно изолиране на обекта на корпоративните комуникации; 2/ Пределно натоварване на аудиторията с пропагандно въздействие в полза на корпоративния субект; 3/ Осигуряване на обществен престиж на субекта; 4/ Съсредоточаване на вниманието на аудиторията върху идеите и намеренията на субекта; 5/ Осигуряване на оптимално време за възприемане на тезите на субекта в публичното пространство.

При всички случаи пропагандата не би могла самостоятелно да решава корпоративно комуникационните проблеми и затова е необходимо нейното компилиране с останалите корпоративно комуникационни начини и форми.

•        Социологически и политологически инструментариум. За тази комуникационна форма и начин може да се каже, че въздейства преди всичко върху цялостното възприемане на субекта в публичното пространство. Търси се основание за легализирането и институционализирането на корпоративния субект на публично равнище.

 

Николай Палашев

Свързани:

Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconМинистерство на образованието и науката учебнапрограм а
Учебната програма по Аналогова схемотехника е предназначена за професиите Техник по комуникационни системи и Монтьор по комуникационни...
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconМинистерство на образованието и науката
Учебната програма по Учебна практика: Лабораторна – по електрически измервания е предназначена за професиите Техник по комуникационни...
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила icon10: 00 – 11: 00 Информационни и комуникационни технологии в България разпространение и употреба
Христо Трайков (директор, Координационен център за информационни, комуникационни и управленски технологии)
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconАнализ на възможностите за изграждане на изделия за пренос на гласови данни по съществуващи комуникационни канали
Резюме: в настоящия доклад е изложена част от анализа на начините за преобразуване на гласови данни в цифров вид и необходимите ресурси...
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила icon4-та национална конференция с балканско участие информационни и комуникационни технологии за здравеопазването. Трансгранични електронни здравни услуги
Еде четвъртото издание на национална конференция „Информационни и комуникационни технологии за здравеопазването”, организирана от...
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconСписък на преподавателите по учебен план на специалността „информационно-комуникационни технологии в предучилищното образование и началния етап на соу
Информационно-комуникационни технологии в предучилищното образование и началния етап на соу” (специалисти) за окс „магистър”
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconИнформационни и комуникационни технологии. Дигитализация, децентрализация и глобализация на информацията Една от задачите на съвременната наука е да погледне
Информационни и комуникационни технологии. Дигитализация, децентрализация и глобализация на информацията
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconУправителен комитет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа (cdmc) юни 2005 – декември 2011 Окончателен доклад във връзка с прекратяването на дейността на cdmc началото
Управителен комитет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа (cdmc)
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconПрограма на курс : "стратегически маркетинг", учебна 2010-2011г
Кръстева Невяна, Петрова Ива, “Стратегически маркетинг маркетингови стратегии”, Авангард, 2007
Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила iconПравила за кандидатстване и показатели за оценка на кандидатите за носители на Президентската награда
В“ за преспективен млад изследовател в сферата на информатиката и информационните и комуникационни технологии се връчва в подкрепа...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом