Наредба за работното време, почивките и отпуските




ИмеНаредба за работното време, почивките и отпуските
страница1/3
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер376.65 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://mediko.org/wp-content/uploads/2010/09/Nar_rab_vreme.doc
  1   2   3
НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 72 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 1986 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБИ ПО КОДЕКСА НА ТРУДА ОТ 1986 Г.

Обн. ДВ. бр.6 от 23 Януари 1987г., изм. ДВ. бр.31 от 19 Април 1991г., изм. ДВ. бр.55 от 12 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.59 от 23 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.59 от 9 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.67 от 6 Август 1993г., изм. ДВ. бр.38 от 6 Май 1994г., изм. ДВ. бр.54 от 15 Юни 2001г., изм. ДВ. бр.103 от 5 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.72 от 17 Август 2004г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2007г.

Глава първа.

РАБОТНО ВРЕМЕ

Раздел I.

НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 1. - 4. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.)

Раздел II.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

(3) Работното време с променливи граници при подневно изчисляване има нормална продължителност. При работно време с променливи граници може да се установява и сумирано изчисляване на работното време при условията и по реда на чл. 142, ал. 2 КТ.

(4) С променливите граници на работното време не може да се нарушава минималният размер на обедната, междудневната и седмичната почивка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

Чл. 6. (1) При разделяне на работния ден на две или три части (чл. 139, ал. 3 КТ) броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от 1 час.

(2) При разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят иска да преустанови полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.

Чл. 8. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Удължаване на работното време по чл. 136а КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай, издадена не по-късно от 3 работни дни преди датата на удължаването, като за издадената заповед незабавно се уведомяват работниците и служителите, за които тя се отнася. В заповедта се определят началната и крайната дата на удължаването, звената и работните места, за които тя се отнася.

(2) В срок 2 работни дни от издаването на заповедта по ал. 1 работодателят уведомява за това съответната инспекция по труда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) В специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време се посочват: номерът на заповедта за удължаване на работното време, данни за проведените консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, трите имена на работника или служителя, денят и времето на удължаване, продължителността на периода на удължаване, началната и крайната дата на периода на удължаване, номерът на заповедта за компенсиране и номерът на уведомителното писмо до инспекцията по труда, а в случаите по чл. 136а, ал. 5 КТ - и изплатеното възнаграждение. Когато в предприятието е въведена автоматизирана система за обработка на информацията за работните заплати и управлението на персонала, в специалната книга се вписват само номерата на заповедите за удължаването и компенсирането на работното време, ако другите данни са включени в тази система.

(4) Работодателят определя със заповед длъжностното лице, което вписва данните по ал. 3 в специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за работа при условията на удължено работно време от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, от трудоустроените, ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи, и от учащите се без откъсване от производството се дава в писмена форма за всеки отделен случай.

(6) При удължаване и компенсиране на работното време трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които се прилага система на заплащане според времетраенето, не се променя.

Чл. 9. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) Установяване на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дежурство се въвежда при необходимост за изпълнение на задачи на предприятието в рамките на установеното за работника и служителя работно време или извън него.

Чл. 11 - 13. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1994 г.)

Раздел III.

ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

(2) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за полагане на извънреден труд от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма за всеки отделен случай.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят, направил отказ по реда на предходната алинея, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и деня, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Глава втора.

ПОЧИВКИ

Чл. 20. (1) (Отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

Глава трета.

ОТПУСКИ

Раздел I.

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г.) Учителите, които са постъпили на работа след започване на учебната година и до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж, ползуват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Професорите, доцентите, главните асистенти, старшите асистенти, асистентите, старши преподавателите, преподавателите, старши научните сътрудници I и II степен и научните сътрудници I, II и III степен във висшите училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.

(2) Директорите, заместник-директорите и учителите в социално-учебните професионални заведения имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.

(3) Учителите и възпитателите в домовете за деца и младежи с физически увреждания и/или с умствена изостаналост имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

(2) Директорите на домовете и дневните домове за деца и младежи с физически увреждания и/или с умствена изостаналост имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:

1. научен сътрудник III, II и I степен - 35 работни дни;

2. старши научен сътрудник II и I степен (доцент, професор), ръководител (директор) на научноизследователско учреждение (лаборатория, институт) - 40 работни дни;

3. член-кореспондент, академик - 45 работни дни.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно приложение № 1.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:

1. до 400 пролетени часа - 36 работни дни;

2. от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни;

3. от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни;

4. над 700 пролетени часа - 48 работни дни.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

(2) Ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

(3) Главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.)

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползува платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи по реда на чл. 176, ал. 1, КТ и за лицата, които ползуват отпуск при смърт или тежко заболяване на родител по чл. 167 КТ.

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1991 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1993 г.)

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Възнаграждението за времето на ползуването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползуването, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При смърт на работника и служителя преди ползуването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Раздел II.

ОТПУСКИ ЗА МАЙЧИНСТВО

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете се ползва, както следва:

1. в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането - въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.), а отпускът поради осиновяване за остатъка до 135 дни - въз основа на съответния акт на здравните органи и акта за предаване на детето за осиновяване;

2. в размер на остатъка до 315 дни - въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 7; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.

(2) (Отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът на майката по ал. 1, т. 2 се прекратява, когато детето: бъде дадено за осиновяване, настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или почине.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., нова - ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът на осиновителката по ал. 1, т. 2 се прекратява, когато детето: бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето или почине, както и при прекратяване на осиновяването от съда.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползуван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация и справка съгласно приложения № 2 и 3 в 2 екземпляра.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Майката (осиновителката) има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ и да продължи да ползува лично отпуска по чл. 164 КТ. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилага декларацията по ал. 2.

(5) Лицата по чл. 164, ал. 3 КТ могат да прекратят ползуването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работят.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ се прекратява, когато:

1. майката (осиновителката) е лишена от родителски права или нейните родителски права са ограничени по установен ред;

2. майката (осиновителката) даде съгласие отпускът да бъде ползуван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отпускът по чл. 164 се прекратява и когато:

1. детето бъде дадено за осиновяване;

2. детето бъде настанено в детско заведение;

3. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

4. детето се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството";

5. детето почине;

6. осиновяването бъде прекратено от съда.

(8) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(9) Ползуването на отпуска по чл. 164, ал. 3 КТ не се прекратява, когато майката (осиновителката) ползува друг вид отпуск.

(10) Отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ може да се ползува и когато преди него не е ползуван отпуск по чл. 163 КТ.

(11) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 164а КТ се разрешава въз основа на писмено заявление на лицето, при което е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, и на заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето. Работодателят е длъжен да разреши ползването на отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това.

(2) В случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето, отпускът по ал. 1 се разрешава въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред.

(3) Когато заявлението по ал. 1 се подава от единия от съпрузите, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, в него се декларира, че отпуск на същото основание не се ползва от другия съпруг.

(4) Отпускът по чл. 164а, ал. 1 КТ се прекратява, когато:

1. настаняването на детето е прекратено на някое от основанията по чл. 29 от Закона за закрила на детето, както и в случаите по чл. 30 от Закона за закрила на детето;

2. заповедта по ал. 2 е отменена;

3. съдът откаже да уважи искането за настаняване на детето или прекрати образуваното производство;

4. лицето изрази писмено желание за това;

5. детето почине.

(5) Работникът или служителят, който ползва отпуск по ал. 1, е длъжен незабавно да уведоми работодателя за настъпването на обстоятелствата по ал. 4.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Неплатеният отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 165, ал. 1 КТ се ползува и прекратява при условията и по реда на чл. 45 за времето до навършване на 2 години на детето.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските поради раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползува от бащата (осиновителя). В този случай отпускът се ползува и прекратява и при условията и по реда на чл. 45 и чл. 46, без да се изисква съгласието на майката. Когато този отпуск се ползува от лице по чл. 164, ал. 3 КТ, се спазват изискванията на чл. 46, като съгласието по чл. 167, ал. 1 КТ се дава от бащата. В тези случаи към молбата за ползуване на отпуска се прилага и акт за смъртта на майката или акт от здравните органи, който установява заболяването на майката и срока, за който е необходимо отпускът да бъде предоставен на лицата по чл. 167, ал. 1 КТ.

(2) Бащата (осиновителят) има право на отпуск по чл. 167, ал. 1 КТ при условие, че той работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката (осиновителката) е работила или работи по трудово правоотношение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато починат и двамата родители (осиновители) на дете до 2-годишна възраст, съответната част от отпуските по чл. 163, 164 и 165 КТ се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите (осиновителите) на майката или бащата на детето. В тези случаи ползуването на отпуска и неговото прекратяване се извършват съгласно разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от тази наредба, като се представят и акт за смъртта на двамата родители (осиновители) и документ за настойничество. Настойникът има право на отпуск по чл. 167, ал. 2 КТ при условие, че работи по трудово правоотношение, независимо дали родителите (осиновителите) са работили по трудово правоотношение.

Чл. 49. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това.

(2) Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни.

(3) Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него.

(4) Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва изцяло отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер 12 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител.

(5) В случаите по ал. 3 работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4.

(6) Документите, необходими за разрешаване на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или на служителя.

(7) Използваният отпуск по чл. 167а КТ се отчита в специална книга при работодателя.

Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) В удостоверението по чл. 49, ал. 5 се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ за всеки отделен случай. Удостоверението се съхранява при работодателя, който е разрешил ползването на отпуска.

(2) Удостоверението по ал. 1 се предоставя на работника или на служителя, когато:

1. това е необходимо за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ от другия родител/осиновител или от някой от родителите на майката или на бащата на детето в случаите по чл. 167а, ал. 2 и 3 КТ;

2. при прекратяване на трудовото правоотношение.

(3) Предоставянето на удостоверението на работника или на служителя се отразява в книгата по чл. 49, ал. 7.

Чл. 49б. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Когато детето е навършило 2-годишна възраст преди 1 август 2004 г., към документите по чл. 49 се прилагат и:

1. декларация съгласно приложение № 5;

2. документи от работодателите, при които работникът или служителят е работил след навършване на 2-годишна възраст на детето, за размера на ползвания отпуск по чл. 165, ал. 1 от Кодекса на труда преди изменението му със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 52 от 2004 г.).

(2) В удостоверението по чл. 49, ал. 5 се вписват данните по ал. 1, т. 2.

Чл. 49в. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) В случаите по чл. 167а, ал. 2 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва от настойника при условията и по реда на чл. 49.

(2) Към заявлението по чл. 49, ал. 1 се прилага и документ за настойничество.

(3) Когато заявлението по чл. 49, ал. 1 се подава от един от родителите на майката или на бащата на детето, към заявлението се прилагат писменото съгласие на настойника и документите по ал. 2.

Чл. 49г. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) В случаите по чл. 167а, ал. 3 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва при условията и по реда на чл. 49.

(2) Когато заявлението по ал. 1 се подава от настойника за първи път в предприятието, към него се прилагат документите по чл. 49в, ал. 2 и документ от работодателите, при които са работили родителите на детето след навършване на 2-годишната му възраст, за това дали и в какъв размер е ползван отпуск по чл. 165, ал. 1 КТ преди изменението му и по чл. 167а КТ.

(3) Когато заявлението се подава от един от родителите на майката или на бащата на детето, към заявлението се прилагат писменото съгласие на настойника и документите по ал. 2, както и документ от работодателите, при които е работил настойникът след навършване на 2-годишна възраст на детето, за това дали и в какъв размер е ползвал отпуск по чл. 167а, ал. 3 КТ.


Чл. 49д. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) В случаите по чл. 167а, ал. 4 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва при условията и по реда на чл. 49 и 49б.

(2) Когато заявлението по ал. 1 се подава за първи път в предприятието, към него се прилагат и копие от акт за раждане на детето, копие от акт за смърт на другия родител или решение на съда и декларация съгласно приложение № 6.

Раздел III.

ДРУГИ ВИДОВЕ ОТПУСКИ

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато отпускът по чл. 158 КТ съвпада със седмичната почивка, той не се заплаща.

Чл. 51. (1) Отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит.

(3) Когато учащият се е отсъствувал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Възнаграждението, което се изплаща на работника или служителя при ползването на отпуск по чл. 168, 169 и 170 КТ, се изчислява по реда на чл. 177 КТ.

(2) При прекратяване на трудовото правоотношение парично обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 169 и 170 КТ не се изплаща.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите от растениевъдството и животновъдството, механизаторите в селското и горското стопанство и работниците и служителите от дърводобива в страната, които работят по трудово правоотношение за неопределено време, в неблагоприятните за работа поради климатичните условия дни и месеци, със заповед на ръководителя на предприятието ползуват неплатен отпуск по чл. 160 КТ. В този случай отпускът по чл. 160, ал. 2 КТ се признава за трудов стаж в размер до 60 работни дни през една календарна година.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Платеният или неплатеният служебен или творчески отпуск по чл. 161, ал. 1 КТ се ползва при условия и по ред, установени в колективния трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.

(2) Възнаграждението, което се изплаща на работника или служителя при ползване на платения служебен или творчески отпуск, се определя по реда на чл. 177 КТ.


Преходни разпоредби

§ 1. Нормативните актове, с които на основание чл. 41 КТ от 1951 г. е въведено намалено работно време, продължават своето действие и след 1 януари 1987 г. до изтичане на определените в тях срокове или до възстановяване на нормалната продължителност на работното време по установения ред.

§ 2. Въведеното до 31 декември 1986 г. сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 44 КТ от 1951 г. остава в сила до 31 декември 1987 г.

§ 3. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, които на основание чл. 55, ал. 2, буква "б" КТ от 1951 г. и чл. 53 от Наредбата за отпуските на работниците и служителите от 1958 г. към 31 декември 1986 г. са придобили и ползували право на 3 работни дни допълнителен платен годишен отпуск, продължават да ползуват този отпуск при условие, че работят в същите дейности.

§ 5. В транспорта, съобщенията и здравеопазването се прилагат до края на 1988 г. действуващите към 31 декември 1986 г. специфични правила за разпределението и отчитането на работното време и особените случаи, свързани със заплащането му.

§ 5а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Работничките и служителките имат право на отпуск по § 3а от преходните разпоредби на Кодекса на труда, ако към датата на разрешаване на този отпуск детето не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, не е починало и когато осиновяването не е прекратено от съда.

(2) В случаите по § 3а, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда отпускът на майката (осиновителката) се разрешава при условията и по реда на чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) В случаите по § 3а, ал. 2 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, когато майката (осиновителката) поиска да ползва остатъка от отпуска по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда, тя подава писмено заявление при условията и по реда на чл. 45, ал. 1, т. 2.

(4) Когато майката (осиновителката) е дала съгласие на някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда да ползва отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, за да ползва отпуск по § 3а, ал. 2 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, едновременно с писменото заявление по ал. 3 тя следва да оттегли даденото от нея съгласие.

(5) При определяне на правото и размера на отпуска по § 3а от преходните разпоредби на Кодекса на труда се отчитат броят на календарните дни на ползвания отпуск за бременност и раждане и броят на календарните дни след изтичането му до датата, от която майката е заявила, че иска да ползва остатъка на отпуска.

Заключителни разпоредби

§ 6. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) Наредбата се приема на основание чл. 139, ал. 5, чл. 155, ал. 5, чл. 163, ал. 8 и чл. 167а, ал. 9 от Кодекса на труда и § 121 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

§ 7. Тази наредба отменя:

1. Наредбата за работното време и почивките на работниците и служителите (обн., Изв., бр. 21 от 1958 г.; изм., бр. 44 от 1962 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 56 от 1965 г.; доп., бр. 7 от 1978 г.; бр. 19 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г. и бр. 85 от 1985 г.) и издадените въз основа на нея нормативни актове.

2. Наредбата за отпуските на работниците и служителите (обн., Изв., бр. 20 от 1958 г.; попр., бр. 22 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 79 от 1958 г., бр. 39 от 1960 г., бр. 18 от 1961 г.; ДВ, бр. 20 и 97 от 1964 г., бр. 57 от 1974 г., бр. 8 от 1975 г., бр. 65 от 1984 г.) и издадените въз основа на нея нормативни актове.

3. Временната наредба за прилагане на петдневна работна седмица от 1975 г. (необнародвана).

§ 8. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Допълнителни разпоредби

КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 141 ОТ 6 ЮНИ 2001 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 54 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2001 Г.)


  1   2   3

Свързани:

Наредба за работното време, почивките и отпуските iconНаредба за работното време, почивките и отпуските
Чл. (1) (Изм. Дв, бр. 54 от 2001 г., отм., Решение №9353 на вас на рб, бр. 103 от 2002 г.)
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconПромяна в начина на извършване на ревизии и проверки
Работодателят е длъжен да държи на разположение на работниците екземпляр от изготвен график за ползване на платен годишен отпуск...
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconНаименование на предприятието, фирмата, организацията
На основание чл. 136а, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 8, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските Ви уведомявам,...
Наредба за работното време, почивките и отпуските icon2. регламентация на разпределянето на работното време, почивките и отпуските
Чл. (1) Настоящият Правилник за вътрешния трудов ред (пвтр) в се издава от в качеството му на на основание чл. 181 от Кодекса на...
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconНаредба за работното време, почивките и отпуските
КТ, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж...
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconНаредба за работното време, почивките и отпуските
Юни 2001г., изм. Дв бр. 103 от 5 Ноември 2002г., изм. Дв бр. 72 от 17 Август 2004г., изм. Дв бр. 24 от 22 Март 2005г., изм. Дв бр....
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconОбразувано е по жалба на Е. И. М. в качеството й на управител на „М. Д." Е., със седалище и адрес на управление гр. Б., Б "П. Я."№. против Наказателно
Кодекса на Т. във връзка с чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските(ДВ. Бр. 6/1987г, изм. Дв бр. 67/2009г.)...
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconТрудово право 1
Така се получава една обособена уредба. Спецификата е в носителя на работната сила – човекът. Това налага и уредбата на работното...
Наредба за работното време, почивките и отпуските iconОсновни въпроси на промените в кодекса на труда
Кодекса на труда, работното време, отпуските, задълженията на работодателя в трудовите правоотношения, професионалната квалификация...
Наредба за работното време, почивките и отпуските icon24 часа море, 25 февруари 2003 г. Областният релаксира по бански в планината
По бански в Родопите или Пирин – това е начинът, по който областният управител на Варна Яни Янев се зарежда с енергия по време на...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом