Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението




ИмеПрограмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението
страница5/6
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер0.66 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.fice-bulgaria.org/new/projects/doc/method_2_decentralizaciq.doc
1   2   3   4   5   6
На трето място успешното структуриране на социалните услуги в общността предполага по-сериозно участие на гражданското общество в процеса на предоставяне и контрол върху социалните услуги.

Безспорно един от най-сериозните и конкурентни доставчици на социални услуги са нестопанските организации – освен че техните идеални цели стоят близо до социалния аспект на услугите, те работят на терен, познават добре проблемите и нуждите на потребителите, осигуряват лесен достъп до услугите, гъвкави са и не на последно място – често успяват да привлекат допълнителен ресурс, който повишава качеството на услугите и тяхната многообразност. От друга страна застъпничеството на отделни лица и организации в подкрепа на хора в неравностойно положение влияе позитивно и върху нагласите на общността. Нещо повече, те често са инициатори на „обществения контрол“ върху предоставянето на услугите и защита правата на потребителите.

Практики и изводи

1. В България предстои много работа за промяна на обществените нагласи и за преодоляване на стигматизацията по отношение лицата с неравностойно положение. И тук именно е мястото на гражданското общество и застъпничеството. Емблематичен пример: през 2004 г. в община Дряново е разкрита нова услуга в общността, представляваща делегирана държавна дейност – защитено жилище за възрастни с интелектуални затруднения. В защитеното жилище се предвижда да бъдат изведени лица от Дом за хора с умствени увреждания. След като местната общност разбира за изграждането на защитено жилище на територията на община Дряново, започват протести. Представителите на местната общност изразяват опасения, че сред тях ще живеят лица, които могат да създават проблеми и да бъдат опасни. Налице е пълно неразбиране и липса на информация относно лицата с интелектуални затруднения. За да реши проблема, община Дряново, заедно с местни организации започва активна информационна работа с медии, консултанти и с представители на местната общност, за да разясни точно каква е услугата и за каква целева група е предназначена, съответно каква е спецификата на тази целева група. В резултат на кампанията, проблемите са преодолени и услугата е разкрита и работи успешно.

2. Т. нар. „Социално договаряне“ (възлагането на социални услуги) все още е предизвикателство. Независимо от адекватната правна рамка, по-малко от 20% от общините в България са провели конкурси и предоставят социални услуги в партньорство с НПО.

Четвъртата предпоставка за успешната система на социални услуги в общността е наличието на квалифициран и мотивиран персонал.

Развитието и обучението на човешките ресурси в тази област е важна предпоставка за качествени социални услуги. Съдържанието на социалната услуга е социалната работа. Този принцип е залегнал във философията на ЗСП и би следвало да бъде последователно провеждан в нормативната уредба и практиката.

В ППЗСП се говори за квалификацията на персонала само във връзка с критериите и стандартите за обслужващ персонал като елемент от цялостното качество на социалните услуги. За съжаление така формулираните изисквания са твърде формални и не съдържат измерими критерии за опита и квалификацията на персонала.

Практики и изводи

1. Години наред финансовите стандарти за издръжка на социалните услуги бяха разработвани на база численост на персонала, което водеше до презумпцията, че определена бройка персонал гарантира определено качество на услугата. И сега при въвеждането на единни финансови стандарти за издръжка на социалните услуги, делегирана държавна дейност, за 2008 г. не може да се преодолее съществуващата инерция. Управителите на специализирани институции и дългосрочни услуги в общността продължават да говорят за щатни бройки, вместо да разработят гъвкави схеми за привличане на квалифициран персонал за определен брой часове, без кадрите непременно да се водят на пълен трудов договор.

2. В анкетните карти, предоставени от Агенция за социално подпомагане, които са попълнени от действащи инспектори към Инспектората, като основна предпоставка за подобряване на качеството на предоставяните социални услуги е посочена необходимостта от обучен и мотивиран персонал, работещ в сферата на социалните услуги.

Разбира се, не може да се говори за качествени социални услуги в общността без разработени измерими стандарти за качество на отделните услуги и ефикасен контролен механизъм за приложението на стандартите в практиката.

По отношение на стандартите за качество на социалните услуги е налице един принципен въпрос, а именно: Какво се разбира под качество на услугата? Една социална услуга е качествена, когато влияе върху благосъстоянието на потребителите и реално подобрява качеството им на живот. В тази връзка, за да се гарантира стандартът на качество на отделните услуги, е необходимо да се разработят измерими индикатори за начина, по който услугите реално влияят върху качество на живот на потребителите. Количествените индикатори за качество като например размер на предоставените финансови средства, брой на ангажирания персонал и други следва да бъдат комбинирани с качествени индикатори, които измерват какво се получава обективно „на изхода“ на услугата. Не винаги количеството средства и броят ангажирани лица са гаранция за качествена услуга.

Какви критерии и стандарти за качество на социалните услуги са предвидени и в какви нормативни актове са регламентирани?

При анализ на действащата нормативна база се налага изводът, че подобно на други страни от Централна и Източна Европа и в България стандартизирани индикатори за качество на социалните услуги има разработени предимно по отношение услугите за деца. НКССУД (наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца) урежда критериите и стандартите за социални услуги за деца и контролът по спазването им при осъществяване на мерките за закрила на детето.

Регламентирани са стандарти за следните социални услуги за деца:

1. социални услуги за деца, предоставяни в семейна или близка до семейната среда;

2. стандарти за предоставяне на услугата „приемна грижа“;

3. стандарти за социални услуги за деца, предоставяни в специализирани институции.

В Наредбата се съдържа и специална глава относно контрола по спазването на стандартите за социални услуги за деца. Регламентирани са критерии за съответствие на отделните социалните услуги за деца с предвидените стандарти. С оглед на всеки стандарт са уредени измеримите индикатори, които дават възможност да се прецени съответствието на фактически предоставяната услуга със стандарта.

По отношение на социалните услуги за деца може да се направи изводът, че е налице относително детайлна регламентация на стандартите и критериите за качество на услугите. Действащото законодателство за социални услуги за деца прави разлика между стандарт за качество на услугата и индикатор за измерване. Независимо от това и по отношение на социалните услуги за деца се забелязва липса на връзка при оценката на качеството са услугата с нейното влияние върху качеството на живот на потребителите. Все още в национален мащаб ефекта от тези услуги се измерва с количествени показатели като брой на деца в институции, степен на реинтеграция, без да има реална оценка на ефекта на услугата върху конкретното дете.

Критериите и стандарти за социални услуги за възрастни са уредени в чл. 40е и следващите от ППЗСП. Критериите и стандартите за социални услуги за възрастни са регламентирани общо за социални услуги, предоставяни в институции, и социални услуги, предоставяни в общността, по отделни компоненти:

1. изисквания за местоположение и материална база (достъпност, достатъчно спални помещения, помещения за социални контакти, помещения за хранене, наличие на помощни средства за комуникация и др.);

2. изисквания за хранене (осигурен правилен режим за хранене, питателна и здравословна храна, отчитане на хранителните потребности и личния избор на потребителите и др.);

3. изисквания за здравни грижи (стоматологична помощ и други здравни грижи, съдействие за снабдяване с предписани лекарства, определяне на служител, отговорен за изпълнението на стандартите за здравни грижи);

4. изисквания за образователни услуги и информация (осигуряване на съдействие за участие в образователна програма в съответствие с възрастта и личния избор на потребителите, осигуряване на достъп до информация);

5. изисквания за организация за свободно време и лични контакти на потребителите (възможност самостоятелно да организират свободното си време, да се срещат със семейство, приятели и други лица, планиране на културни, спортни и други дейности, организиране на екскурзии);

6. изисквания за обслужващ персонал (съответствие на числеността, опита и квалификацията на персонала с вида на предоставяната услуга, периодична оценка на изпълнението на задачите от персонала, осигуряване на възможност за повишаване на квалификацията на персонала с оглед спецификата на социалните услуги).

ППЗСП не прави разлика между стандарти и критерии за качество на социални услуги. Липсват измерими и обективни критерии за качеството на услугите за възрастни.

Практики и изводи

1. Конкретните индикатори, доколкото има такива, са свързани основно с материални нужди и потребности (материална база, храна, помощни средства за комуникация, изисквания към спално помещение и пр.). Необходимостта от активна психологическа и социална работа въобще не е предмет на цитираните стандарти. Наред с това в нормативната база относно стандартите за социалните услуги, включително тези за деца, няма регламентирана оценка на ресурса, който се инвестира, за да се постигне определено качество на услугата. В случая под ресурс се разбират не само финансовите средства, но и квалификацията и капацитета на работната сила, както и нейната цена.

2. Контролът, който се осъществява за качеството на услугите, се съсредоточава основно върху формалните критерии за материални потребности, регламентирани в ППЗСП и начина на разходване на средствата за издръжка на услугата от счетоводна гледна точка и спазване на изискванията за разходване на бюджетни средства. Също така няма регламентиран механизъм за оценка дали изразходваните финансови средства осигуряват адекватно по обем и качество услуга.

3. Регламентираните стандарти и критерии за качество на услугите за възрастни не съдържат измерими индикатори за качеството на услугите.

4. Стандартите и критериите за качество на социалните услуги, базирани в общността, са разработени заедно с тези за услугите, предоставяни в институции.

5. Няма разработени стандарти и критерии за качество за отделните видове социални услуги, базирани в общността.

Според актуалната регламентация, освен разписаните в ППЗСП и Наредбата критерии и стандарти, Агенцията за социално подпомагане (АСП) е разработила конкретни методики за предоставянето на няколко от социалните услуги. Следвайки рамката на актуалната правна уредба, сравнително добре и относително подробно е регламентирано как трябва да бъдат предоставяни услугите, за които са изготвени методиките. Все пак тази регламентация има няколко съществени недостатъка:

1. Методиките нямат нормативен характер; в действащото законодателство няма правна делегация към тях и съответно те нямат задължителен характер по отношение особено на доставчиците, които не са вписани в регистъра на АСП или не предоставят социална услуга, делегирана държавна дейност. В тази връзка осъществяването на контрол върху доставчиците за спазването им и налагането на санкции при констатирани нарушения е невъзможно.

2. Почти всички методики са разписани в контекста на предоставянето на услугата като делегирана държавна дейност.

3. Няма разработени методики за нито една местна дейност – домашен социален патронаж, клубове на инвалидите и пр. Това означава, че за евентуалните критерии за тези дейности се предполага, че трябва да бъдат разработени на местно ниво, но без общи насоки това от своя страна би предопределило не само разнородност в практиките, но и невъзможност за обективен контрол на качеството.

Осигуряване на подходящи социални услуги5





Какво представлява осигуряването на подходящи услуги?

По своята същност това е въпрос на целево насочване на услугите. Установихме общност от модели за осигуряване на подходящи грижи, с които се гарантира, от една страна, предоставяне на услуги само на лица, които отговарят на тясно специализирани критерии за достъп, обезпечаващи разпределението и ефективното използване на ограничените ресурси, а от друга страна – осигуряване на подходящи услуги, съсредоточени около потребностите на детето и семейството, правилното им оценяване и подбирането на услугите според конкретните потребности.

На практика използваните подходи се разпределят между тези два полюса. Там където осигуряването на подходящи услуги е по-ангажирано с разпределянето, то комбинира професионалните задачи и вземането на решения по въпроси, свързани с бюджета. В другия край на общността от модели за осигуряване на грижи ролите по-скоро се разделят и професионалистите рядко се възприемат като лица, осигуряващи подходящи услуги за деца.

Какъв е опитът, свързан с осигуряването на правилно разпределяне на услугите? Стратегиите, свързани с осигуряването на правилно разпределяне на услугите, се използват в широк кръг от области, а в някои случаи има свидетелства за положителни резултати на този тип, който е необходим в региона на ЕЦА (Централна и Източна Европа и бившият Съветски съюз). Докладът изследва следните области, които предоставят примери за осигуряване на подходящи услуги и тясно свързани съотносими стратегии: осигуряване на подходящи услуги в приватизацията на грижите за децата в Съединените щати; извеждане на малолетните от системата за младежко правораздаване към социално подпомагане; развитие на работата, при което услугите да отговарят на нуждите; пренасочване на услугите от ограничената защита на децата към подпомагане на семействата; издигане на прагове и засилване на механизмите за наблюдение на децата в домовете; развитие на показатели за резултатност, за преценка на съответствието с поставените цели, които включват поощрения и наказания за неизпълнение.

Съществуват редица очевидни трудности, например определянето на критерий за услугите, използването му за намаляване на разходите без ефективни социалноосигурителни схеми и риск осигуряването на подходящи услуги да означава по-малък достъп до услуги за бедните и хората от етническите малцинства. При осигуряването на подходящи услуги липсват доказателства за проучване на системата, както и социална практика. Въпреки това никоя от тези критики не подкопава значението на основаването и развитието на добро осигуряване на подходящи услуги, осъществено както от лицата, така и от системите. Вместо това те посочват ограничения опит в осигуряването на подходящи услуги, липсата на система от познания и как без съответни защити осигуряването на подходящи услуги е изложено на опасност от злоупотреби.

Кои са основните елементи на предоставянето на подходящи услуги?

Ние установихме следните четири основни елемента, общи за всички подходи на осигуряване на подходящи услуги:

Агенция, отговорна за координиране при оценяването на положението на детето. Процесът на оценяване е сложен и изисква организационна структура с назначени служители, които да се занимават с оценяването, предоставянето или използването на услуги, да съставят досиета и да преразглеждат плановете за децата и семействата.

Редица услуги в обществото, които да предоставят помощ и подкрепа за деца в неравностойно положение и техните семейства като предпоставка за осигуряването на подходящи услуги, заедно с група институционални форми на заместваща грижа, включително грижи в приемни семейства и осиновяване и следователно като цяло – доброто осигуряване на подходящи услуги зависи от възможността да избираш между различни алтернативи.

1   2   3   4   5   6

Свързани:

Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconНаредб а за условията и реда за извършване на социални услуги в община хисаря глава първа
Чл с тази Наредба се уреждат организацията на дейността на институциите за социални услуги, видовете социални услуги, предоставени...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconНаредба за условията и реда за предоставяне на социални услуги на територията на Община Долна Митрополия Глава първа
Чл с настоящата наредба се уреждат организацията и дейността на специализираните институции за социални услуги, социалните услуги...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен 9700 Шумен, ул. „Димитър Благоев 10
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейста – Шумен през 2008 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен Ул. „Димитър Благоев №10, тел. 054/850777, 833124
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен през 2010 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен Ул. „Димитър Благоев №10, тел. 054/850777, 833124
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен през 2011 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconОбщинскисъвет казанлъ к
Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък (такса за заведенията...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението icon328 взето с протокол №14 от 02. 08. 2012 г
О т н о с н о : Откриване на нови социални услуги, чрез компенсирани промени между отделни социални услуги в Община Пловдив
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconОбщински съвет
Чл. С тази наредба се уреждат организацията на дейността на институциите за социални услуги, видовете социални услуги, предоставени...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconСъдържание 8/2011 професионализъм екип от индивидуалисти с личностни и професионални качества
Кръгла маса на тема: „за делегиран бюджет на домовете за социални услуги и услуги в общността”
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconТрети месец община крушари предоставя социални услуги по проект „център за социални услуги в семейна среда 2" по оперативна програма „развитие на човешките ресурси"
Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора дейности „Социален...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом