Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението




ИмеПрограмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението
страница4/6
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер0.66 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.fice-bulgaria.org/new/projects/doc/method_2_decentralizaciq.doc
1   2   3   4   5   6

Прилагането, мониторингът и оценката като част от процеса на разработване и прилагане на публични политики3 това е заглавие

Чрез процеса на разработване и прилагане на публични политики се описва как органът на изпълнителната власт:

    1. определя даден проблем или идея, вниква в свързаните с тях обстоятелства и контекст, и преобразува първоначалната идея в политическа визия и ценности;

    2. преобразува политическата визия в програми и действия за постигане на определените резултати;

    3. изпълнява програмите и действията;

    4. осъществява мониторинг на постигнатия напредък в изпълнението на програмите и действията, и след тяхната реализация оценява дали и доколко са постигнати планираните резултати.

С други думи, този процес се състои от четири измерения:

    1. вникване в проблема = стратегическо планиране

    2. формулиране на решения = разработване на политики

    3. осъществяване на решенията = прилагане

    4. проверка на прилагането и оценка успеха на процеса = мониторинг и оценка

Прилагането се определя като активен процес на обосновани и планирани административни действия, насочени към постигането на крайните цели на стратегическото планиране.

Мониторингът се определя като системно и непрекъснато събиране, анализ и използване на информация за управленски контрол и вземане на решения.

Оценката се определя като преценка на публичните политики от гледна точка на техните резултати и въздействие, както и на потребностите, чието удовлетворяване се цели с тях.

Всяко от четирите измерения на процеса на разработване и прилагане на публични политики има своя собствена относителна значимост, така че никое от тях не може да бъде пренебрегвано.

На практика процесът на разработване и прилагане на публични политики предполага, че лицата, ангажирани с “правене” на политики, рядко започват от нулата и че те по-скоро участват в един непрекъснат цикъл на (пре)оценка, анализ, разработване и прилагане, като началните импулси могат да произтичат от различни източници в различни моменти: държавните органи, гражданското общество, други външни фактори – човешки или природни, могат да действат като катализатори за започване или насочване на даден проект.

Често процесът се основава на данни или информация, получени по време на прилагането, мониторинга или последващата оценка на минали политики или актове. На практика процесът е максимално ефективен, когато всички заинтересовани страни, участващи в него, разберат и приемат връзката между оценката на въздействието, мониторинга и (последващата) оценка чрез определяне на общ набор от показатели, които позволяват:

  • да се направи предварителна оценка на въздействието на една нова политика или акт; (анализ)

  • да се измери напредъкът в процеса на тяхното прилагане (мониторинг)

  • да се оцени крайният ефект в сравнение с очакваните резултати (оценка)

МОНИТОРИНГ

Определение на “мониторинг“

Мониторингът се определя като: дейност по систематичното и непрекъснато събиране, анализ и използване на информация с цел управленски контрол, идентифициране и предприемане на корективни действия при прилагането на политики и актове.

Мониторингът се осъществява на всички равнища на административна дейност. При него се използват както официални доклади, така и неофициални съобщения, като акцентът може да се постави върху:

  • използваните ресурси/вложенията (мониторинг на влаганите ресурси);

  • планираните дейности и/или осъществяваните процеси (мониторинг на изпълнението);

  • получените крайни/непосредствени резултати (мониторинг на резултатите).

Целта е да се коригират отклоненията от поставените задачи, като по този начин се подобри осъществяването на инициативата и се улесни по-нататъшното развитие на процеса.

Чрез мониторинга се цели да се предостави на компетентния орган и неговия екип, както и на главните заинтересовани страни, ранна информация за напредъка – или липсата на напредък – по постигането на резултатите.

По време на мониторинга се набират количествени и качествени данни за ежедневния процес по прилагането на нова политика или акт, като напредъкът към текущия момент се сравнява с първоначалните очаквания, за да се определят евентуалните необходими корективни действия.

Мониторингът може да е вътрешен, външен, или “смесен” – когато се използва външен мониторинг, за да се проверят резултатите от вътрешен мониторинг.

Вътрешният мониторинг се извършва от служителите в съответната администрация под ръководството на държавен служител по компетентност, съгласно длъжностна характеристика. Когато длъжностната характеристика не предвижда такива функции за служителя-ръководител, главният секретар може да го определи със заповед.

При него се акцентира върху разпределението на наличните ресурси, разходването на отпуснатите средства, изпълнението на задачите, спазването на сроковете, възникването на непредвидени обстоятелствата, предлагането на уместни промени, внасянето на своевременни корекции, както и върху установяването на действителния напредък в прилагането на определена политика (програма, проект) в дадена област.

Вътрешният мониторинг трябва да е ежедневна дейност на експертите, определени от компетентния орган, осъществяващ прилагането.

Външният мониторинг се възлага от компетентния орган на външни за съответната администрация експерти.

Външният мониторинг създава допълнителна сигурност по отношение на независимостта, откритостта, обективността и прозрачността при оценката на междинните и крайните резултати.

Оценка

Определение на оценка

Оценката се определя като: преценка на публичните политики въз основа на техните резултати, въздействието им и потребностите, които са предназначени да удовлетворят.

Оценката е дейност, с която се прави опит да се прецени систематично и обективно напредъка по пътя към даден краен резултат и неговото постигане. На практика чрез нея могат да се покажат последиците от миналите и настоящите инициативи, да се разясни изборът на политики, да се информират компетентните органи за разходите и ползите, свързани с различните варианти, както и да се зададе нова рамка за дебатите по наболели национални проблеми.

Оценката е структуриран процес, в резултат на който се прави практическа преценка на дадена публична политика. Достъпът до резултатите се регламентира съгласно съответните нормативни актове.

Основната цел на оценката е да спомага за разработката и високото качество на публичните политики, като по този начин създава възможности за определяне на приоритетите, за подпомагане на ефикасното разпределение на ресурсите и за отчитане на резултатите.

Видове оценки

Дадена оценка може да бъде категоризирана в зависимост от това дали се осъществява от вътрешни или от външни експерти, и от гледна точка на момента на нейното провеждане.

Вътрешна или външна оценка

Подобно на мониторинга оценката може да се извърши от вътрешни или външни експерти.

Изборът между вътрешното осъществяване на тази дейност и възлагането й на външни оценители се обуславя от редица фактори. Главна определяща роля обикновено играят общата цел на провежданата оценка, сроковете за осъществяването й и наличните ресурси.

На практика оценките често съдържат елементи и от двата вида.

Сред сравнителните предимства на вътрешната оценка са следните:

  • пряко спомага за усвояването и усъвършенстването на знания и умения в рамките на администрацията;

  • активизира наличните вътрешни знания;

  • улеснява директната обратна информация, която се използва при планирането на нови инициативи;

  • може да се осъществява винаги, когато финансовите ресурси са ограничени.

Сравнителните предимства на външната оценка са следните:

  • чрез нея се увеличава достоверността на оценъчната дейност като се засилва независимостта, обективността и прозрачността на процеса;

  • оптимизира се използването на ограничените човешки ресурси, като се прибягва до експертни знания и умения, с каквито съответната администрация не разполага.

Период на провеждане и насока на оценката

Периодът на провеждане на оценката варира като попада в различни фази на процеса на разработване и прилагане на политики и актове. В зависимост това, тя най-често се определя като предварителна, междинна, крайна и последваща.

Предварителна оценка информация, събрана преди да започне изпълнението на даден проект; тя спомага да се определи какво трябва да се направи и осигурява изходната точка, в сравнение с която се измерва промяната. Предварителната оценка не трябва да се смесва с оценката на въздействието, която също се провежда преди фазата на прилагането на една политика или акт.

Междинна оценка провеждането й може да бъде насрочено за периода след завършване на даден етап от проекта, за да се види какво се е случило да момента и да се внесат корекции за следващия етап, особено когато се планира дейностите да продължат по-дълго (например две или повече години). При този вид оценка се набляга на управленската дейност и на баланса между ресурсите на входа и непосредствените резултати. Но тя може да приеме формата и на обратна информация по програми, която се предоставя на компетентния орган след усвояване, примерно, на половината от бюджета.

Крайна оценка извършва се в края на проекта, за да се извлекат поуки от прилагането му и от неговите резултати. Заключителният доклад по дадена инициатива може да съдържа оценка, основаваща се на сравнение между целите и онова, което е постигнато.

Последваща оценка тя се извършва известно време след приключване на етапа на прилагането – понякога две или повече години след завършването на даден проект. При нея се разглеждат въздействието и устойчивостта, както и по-широки проблеми на реализираната политика. Резултатите от последващата оценка обикновено се използват за целите на отчетността, т.е. за да се отговори на въпроса какво е постигнато и на каква цена. Те могат да се използват и като ресурси на входа при разработване или изменение на последващи публични политики.

При оценката се набляга на въздействието, ефикасността и ефективността на дадена политика, като същевременно се разглежда устойчивостта на постигнатото въздействие и се определят основните фактори за неговия успех или неуспех.

На практика е възможно оценките да са насочени към отделни инициативи, или обхватът им да е по-широк, като включва групи от сходни по характер под-дейности. Тези под-дейности могат да съдържат политики, програми, пилотни проекти или подготвителни дейности, или в други случаи – разработване и прилагане на инструменти на политики и стратегии, със или без последици за бюджета.

Решението за това, дали да се извърши дадена оценка, както и точното съдържание на оценката, зависят от значението на политиката, която ще бъде разглеждана, и от потенциалното използване на резултатите. Други определящи фактори са очакваната добавена стойност и разходите за провеждане на дадена оценка в сравнение с други средства за получаване на информация за изпълнението.


Програмиране на социални услуги


Доброто осигуряване на подходящи услуги е по-скоро въпрос на отношение и философия, отколкото на налични ресурси”

Тоулфри, 1995 г.

Предпоставки за успешно структуриране на качествени социални услуги в общността4

Пръв основен принцип, гарантиращ ефективността на социалните услуги, базирани в общността, е, че те следва да се предоставят там, където живеят потребителите, близо до техните семейства и приятели.

Какво показва обаче практиката в България?

1. В редица общини няма реална оценка на потребностите от определени видове социални услуги, като също така няма и реална оценка по отношение на нуждаещите се целеви групи на територията на конкретната община. Общинските стратегии се изготвят на много места формално, без да отчитат реални нужди. Достига се до парадокса, че не се реформират или закриват съществуващи услуги, които не са ефективни, и едновременно с това в общността се разкриват социални услуги, зад които не стоят реални потребители. Поради неадекватна оценка на потребностите на местно ниво се достига до неравномерно разкриване на социални услуги в общността.

2. Наред с това, често явление е потенциалните потребители на социални услуги да не разполагат с коректна информация за съществуващите социални услуги (предлагани на територията на конкретната община, включително и от частноправни доставчици) и коя е най-подходящата, от която могат да се възползват.

Втора важна предпоставка за успешни и качествени социални услуги в общността е съответният вид социална услуга да бъде организирана така, че да дава възможност на потребителя да развива своята независимост, а не да се превръща в зависим от грижите и самата услуга.

ЗСП поставя акцент върху ролята на социалните услуги за разширяване възможностите на потребителите да водят самостоятелен начин на живот при легалното дефиниране на понятието „социални услуги“. За съжаление при правната регламентация на социалните услуги, предоставяни в общността и институциите, не е доразвит принципът, че потребителят следва да бъде активен участник в процеса на предоставяне на услугата и оценка на неговите реални потребности. Българското социално законодателство предвижда изготвяне на индивидуален план за предоставяне на социални услуги в институции и за социални услуги, които се представят дългосрочно в общността, но тази правна регламентация не стимулира активната роля на потребителя.

Един анализ на разпоредбите на чл. 40г и 40д от ППЗСП показва, че активната роля при изготвяне на индивидуалния план и контролиране на изпълнението му принадлежи на доставчика. В разпоредбата на чл. 40г, ал. 5 от ППЗСП е заложен и един конфликт на интереси, а именно, че доставчиците на социални услуги сами оценяват изпълнението на плана на всеки 6 месеца и при необходимост го актуализират. Отново в този текст се губи ролята на потребителя като субект на услугата.

Практики и изводи

1. На практика съществуващата система на социални услуги в България разчита на „самооценката“ на потребителя, който съгласно действащото законодателство инициира процедурата по предоставяне на социални услуги, подавайки молба до съответния орган или доставчик, без външно консултиране или подкрепа.

2. На практика утвърденият пасивен подход в някои случаи води обективно до ограничаване на достъпа до услуги на лицата в неравностойно положение, защото твърде често именно хора с особено тежки проблеми и сериозни потребности нямат сами ресурса и информацията да преценят коя услуга би отговорила в най-пълна степен на техните потребности и съответно да подадат молба за предоставяне на тази услуга. В резултат на това твърде често точно тези хора в най-малка степен получават достъп до нужните услуги.

3. В контекста на гореизложеното в практиката се наблюдават нагласи, както у потребителите, така и по отношение на доставчици на услуги, че съдържанието на услугите, включително услугите в общността, се фокусира основно върху самата грижа, без да се изисква участие на самия потребител.

1   2   3   4   5   6

Свързани:

Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconНаредб а за условията и реда за извършване на социални услуги в община хисаря глава първа
Чл с тази Наредба се уреждат организацията на дейността на институциите за социални услуги, видовете социални услуги, предоставени...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconНаредба за условията и реда за предоставяне на социални услуги на територията на Община Долна Митрополия Глава първа
Чл с настоящата наредба се уреждат организацията и дейността на специализираните институции за социални услуги, социалните услуги...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен 9700 Шумен, ул. „Димитър Благоев 10
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейста – Шумен през 2008 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен Ул. „Димитър Благоев №10, тел. 054/850777, 833124
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен през 2010 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен Ул. „Димитър Благоев №10, тел. 054/850777, 833124
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен през 2011 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconОбщинскисъвет казанлъ к
Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък (такса за заведенията...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението icon328 взето с протокол №14 от 02. 08. 2012 г
О т н о с н о : Откриване на нови социални услуги, чрез компенсирани промени между отделни социални услуги в Община Пловдив
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconОбщински съвет
Чл. С тази наредба се уреждат организацията на дейността на институциите за социални услуги, видовете социални услуги, предоставени...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconСъдържание 8/2011 професионализъм екип от индивидуалисти с личностни и професионални качества
Кръгла маса на тема: „за делегиран бюджет на домовете за социални услуги и услуги в общността”
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconТрети месец община крушари предоставя социални услуги по проект „център за социални услуги в семейна среда 2" по оперативна програма „развитие на човешките ресурси"
Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора дейности „Социален...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом