Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението




ИмеПрограмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението
страница3/6
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер0.66 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.fice-bulgaria.org/new/projects/doc/method_2_decentralizaciq.doc
1   2   3   4   5   6

Проект 10. Развитие на продължаващото обучение

Цел на проекта: Изграждане на собствен облик и превръщане на центровете за продължаващо обучение на НБУ във водещи в страната центрове за обучение по: мениджмънт (Училище по мениджмънт); публична политика и управление (Училище за политика); майсторски класове по изкуствата, бизнес, информационни технологии и др. (Център за продължаващо обучение); чужди езици (Център за чужди езици).

Описание:

Проектът превръща продължаващото обучение в най-динамичната част от НБУ, която експериментира с нови идеи, адаптира към българските условия работещи световни практики в сферата на обучението през целия живот и реагира най-бързо на потребностите на пазара. Проектът насочва усилията на центровете за продължаващо обучение в НБУ към:

  • предлагане на обучение на разнообразни групи потребители, съобразено с промените в пазара на труда и потребностите им от личностно развитие и усъвършенстване, и

  • превръщането им във влиятелни обучителни организации, работещи по европейски проекти в региона.

Приоритет “Развитие на НБУ като предприемчива университетска институция”

Проект 11. Развитие на предприемчивостта и децентрализацията в управлението на НБУ

Цел на проекта: Развитие на НБУ като високоорганизирана предприемчива университетска институция с висока степен на самостоятелност на изграждащите я структури, диференцирани източници на финансиране, висока ефективност в използването на ресурсите и конкурентоспособност за привличане на клиенти.

Описание: В резултат от осъществяването на проекта НБУ:

  • ще има организационна структура, балансирана между силно предприемчиво управленско ядро и ефективно действащи единици, притежаващи висока степен на свобода и относителна независимост, снабдени с икономически и мениджърски самоконтрол;

  • ще има система за мониторинг и контрол на ефективността на дейности, структури и ресурси и система за коригиращи действия;

  • ще има изградени възможности за справяне в силно конкурентна среда и ще оперира гъвкаво на външния пазар с образователни, изследователски, консултантски и др. услуги, чрез програма за развитие на връзките с бизнеса и другите клиенти на университета;

  • ще диверсифицира приходите си и ще ги увеличи.

Проект 12. Изграждане на ефективна система за развитие на човешкия потенциал

Цел на проекта: Разработване на ефективна система за развитие на човешкия потенциал (за оценка, обучение, развитие и възнаграждение на персонала), която да стимулира личностното израстване и приносите за цялостно развитие на организацията.

Описание: В резултат от осъществяването на проекта НБУ ще разполага с цялостна и ефективна система за развитие на човешкия потенциал, основана на:

  • система за обучение и развитие на персонала, обвързана със системата за качество;

  • система за диференцирано заплащане на труда, обвързана със системата за атестиране на персонала и системата за качество.

Проект 13. Развитие на интегрираната информационна система

Цел на проекта: Изграждане и развитие на ИИС като завършена онлайн среда за обучение, изследвания, управление и административни операции, информиране и комуникация.

Описание: Проектът развива изградената в НБУ информационна система, като усъвършенства действащите функции и ги обогатява с нови. Неговото осъществяване издига управлението на университета на съвременно технологично равнище и предоставя на студенти, преподаватели и администрация:

  • възможности за регистриране, мониторинг и управление на научноизследователската и творческата дейност на преподавателския състав в НБУ;

  • възможности за електронно управление на административни операции, свързани с материално-техническата база, персонала, документооборота и финансирането.

  • достъп до образователни ресурси и възможности за взаимодействие между различните участници в образователния процес, посредством пълното интегриране на обучителните системи ВЕДА и ИСДО и университетския сайт с Интегрираната информационна система (ИИС).

Проект 14. Развитие на материалната среда

Цел на проекта: Утвърждаване на НБУ като образователен и културно-информационен център с висок стандарт на материалната среда.

Описание: Осъществяването на проекта ще развие НБУ като цялостен, модерен и достъпен университетски център със самостоятелен комплекс от учебни сгради, общежитие и спортна база и адекватна инфраструктура, среда за пълноценен академичен живот и социално общуване


Изследване и анализ на нуждите

Изследване и анализ на нуждите

Доброто планиране изисква анализ на нуждите. Защото никой няма полза от услуги/продукти, които никой няма желание или нужда да ползва. И защото когато има нужди на клиентите, които остават незадоволени от нас, те намират своето задоволяване по начини, които не работят за нас и които дори могат да попречат да изготвени от нас стратегии.

АНАЛИЗ НА НУЖДИТЕ



За да има анализ трябва да има информация.

За да отговорим на нуждите на своите клиенти и да направим своите услуги подходящи, привлекателни и полезни за тях, трябва да познаваме техните потребности. За разбирането на тези потребности е необходимо да ги изследваме, т.е. да дефинираме каква информация ни липсва, да съберем нужните данни и да направим анализ на тази информация с цел да планираме правилно инвестирането на своите усилия, така че тези усилия да бъдат ефективни. Нашите усилия ще бъдат ефективни ако доведат до реален резултат и полза, както за клиентите ни, така и за нас като предлагащи услуги.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА НУЖДИТЕ

ЗА КАКВО СЛУЖИ?

Изследването е систематично събиране на информация и нейния анализ. Основната задача на едно изследване е да ни даде „полезна” информация. „Полезна” информация е тази, която ни позволява да вземам решение и да планираме бъдещите си дейности по начин, който е адекватен на ситуацията/реалността, в която тези дейности ще бъдат осъществени.

За да може изследването, което правим, да ни осигури „полезна” за нас информация, трябва много ясно да дефинираме какви са нашите цели, т.е. какво точно искаме да разберем и какви са приложенията на изследването, т.е. как точно ще използваме информацията, която ще получим. Ако от самото начало не изясним тези два изключително важни аспекта, рискуваме да се окажем „заляти” с информация, която не разбираме и/или не знаем как да използваме.

ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА?

Изходната точка на едно изследване е проблемът, който го е породил. Това е ситуацията, с която не можем да се справим, без наличието на допълнителна информация. Тя може да се отнася до непознаване на нашите клиенти и техните нужди; може да е проблем с дефинирането на това, кои са нашите клиенти; може да бъде свързана с трудности по популяризирането на услуга; може да се отнася до наличието на услуга, която не се ползва, или продукт, който не работи ефективно и т.н. В такава ситуация ние искаме да разберем защо се случва така, какво можем да направим и как да го направим. Първата стъпка към това е ясно да определим кой е проблема, с който искаме да се справим. Това е особено важно, когато се намираме в ситуация, в която има много взаимосвързани проблеми и не е очевидно кой е този, на когото първо трябва да потърсим разрешение. Тогава работата ни е да установим кой е основния проблем, който ще бъде проблем на изследването (този, който причинява останалите; този, който пречи на разрешаването на останалите; този, който е най-наболял, но също така и този, с който имаме потенциал да се справим с помощта на допълнително информация).

След като сме дефинирали ясно проблема, трябва да определим какво ни е необходимо да знаем, за да успеем да намерим подходящо разрешение. Това е моментът, в който установяваме на какви въпроси искаме да отговори изследването, т.е. каква точно информация ни е нужна. От това се определя и какви ще са целите на изследването и какъв ще бъде неговият дизайн.

Целите на изследването са свързани с това, да се даде отговор на въпросите на изследването и да се направи анализ на събраната информация, така че изследването да спомогне за разрешаването на проблема, който го е породил.

Заедно с определянето на целите и въпросите на изследването, трябва да си изясним коя е целевата група на изследването. Доброто дефиниране на целевата група дава фокуса на изследването, без който то не може да бъде ефективно. Трябва да сме наясно коя група от населението искаме да проучим и защо (дали ще изберем за целева група хората, които ползват социални услуги или хората, които имат нужда от социални услуги, например, ще окаже голямо влияние върху характера на основните наблюдения и изводи на изследването).

ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ ПРЕМИНАВА?

Едно изследване обикновено има структурата на пясъчен часовник:




КАК СЕ ПРАВИ?

Целите и въпросите на изследването водят към избора на дизайн на изследването. Дизайнът на изследването се отнася до метода на изследване, изработването на инструментите на изследването, събирането на данни и типа анализ на данните.

В зависимост от наличната достъпна информация, времето и ресурсите, с които разполагаме, можем да се ориентираме към:

ИЗСЛЕДВАНЕ, ПОЛЗВАЩО ВТОРИЧНИ ДАННИ

При този тип изследване събираме, обобщаваме и анализираме данни, които са публично достояние или са резултат от друго изследване и са ни предоставени. Това могат да бъдат статистически данни; данни от достъпни национални/регионални/локални изследвания; данни на държавни институции; данни на неправителствени организации и т.н. В този случай ние трябва да приспособим анализа си към наличните данни, които не са резултат от нашите нужди от информация и могат да отговарят само частично на нашите цели и въпроси. Важно е да имаме предвид дизайна на изследването, чийто резултати ползваме, както и неговите методолигически предпоставки и ограничения, за да не допуснем изкривявания при анализа.

ИЗСЛЕДВАНЕ, ПОЛЗВАЩО ПЪРВИЧНИ ДАННИ:

Изследване, което е инициирано от нас, има най-голям потенциал да ни помогне да си набавим конкретната информация, от която се нуждаем.

Изследването може да бъде проведено вътрешно (от нас самите) или от външна агенция в зависимост от нашия капацитет и ресурси. И в двата случая, гарант за получаването на полезна и използваема информация е нашата яснота за целите и въпросите на изследването, както и разбирането за предимствата и недостатъците при избор на методология.

Знаейки каква точно информация искаме да получим, можем да определим какви методи ще ни дадат нужната информация. Основните два типа методи, които можем да използваме, са количествени и качествени. Изборът на метод определя и изследователските инструменти, които ще се ползват, начина, по който ще се осъществи събирането на данни и анализа на получените данни.

Количествени методи:

Когато имаме нужда от по-дескриптивна информация, която измерва в цифри и проценти изследваните феномени, когато търсим репрезентативност и сравнимост на резултатите, е добре да се ориентираме към количествени методи. Количествените методи не могат да отговорят на въпроса “защо”.

Количествените методи използват т.нар. дедуктивен подход на проучване. В този случай започваме с работни хипотези (какви са механизмите, които определят функционирането на изследвания феномен), които превръщаме в променливи (характеристиките, които изследването ще мери) и със статистичестки анализ потвърждаваме или отхвърляме работните хипотези, на базата на което извеждаме основните изводи от изследването.

Инструментите, които ползват количествените методи, са основно въпросници/анкети, съдържащи набор от въпроси, които се задават на хората (т.нар. респонденти) лично, по телефона, по пощата, по електронната поща/през интернет портал и т.н. Събраните по този начин данни се подлагат на статистическа обработка, за да се изведат основните наблюдения, зависимости между различни променливи (т.е. различни характеристики на изследваната съвкупност, т.е. хората, които изследваме), тенденции.

Качествени методи:

Когато имаме нужда от по-обяснителна информация, която разкрива причините и начина на функциониране на изследваните феномени, когато търсим дълбочина на разбирането и познаването на специфични групи (които са по-трудни за контакт/достъп), е подходящо да се ориентираме към качествени методи. Качествените методи не могат да отговорят на въпроса “колко”.

Качествените методи използват т.нар. индуктивен подход на проучване. В този случай подхождаме отворено към изследвания феномен, извличаме в процеса на проучване механизмите, които са в неговата същност, и извеждаме основните изводи на изследването. Тези основни изводи (които се основават на наблюдение на по-малка извадка) могат да бъдат измерени/допълнително проверени чрез количествено изследване (върху голяма извадка).

Инструментите, с които боравят, са основно наблюдения, дълбочинни интервюта, групови дискусии с хората, които са обект на изследването. Събраните по този начин данни се подлагат на анализ на съдържанието и се извеждат основните наблюдения, откриват се вътрешните връзки и механизми, които обясняват възприятията, нуждите/очакванията и поведението на изследваната съвкупност.

КОГО ИЗСЛЕДВАМЕ?

Както вече казахме, целевата група, която ще бъде обект на нашето изследване, се определя в момента на дефиниране на целите и въпросите на изследването. При формирането на дизайна на изследването трябва да установим каква ще бъда извадката от тази целева група, на базата на която ще изведем своите изводи за цялата целева група (т.нар. генерална съвкупност).

Количествените и качествените методи имат свои начин за определяне на извадката. При първите се търси репрезентативност – извадката да отговаря на броя и структурата на изследваната съвкупност, като покрива достатъчен брой наблюдения спрямо структурата, така че да може да се постигне статистическа значимост на резултатите. При вторите – типологичност – се търси извадка, която да покрие всички типологични случаи във генералната съвкупност и има достатъчен брой наблюдения, така че да се постигне натрупване, което позволява да се изведат основните изводи.

КАК ПРАВИМ АНАЛИЗА?

Основната цел на анализа е да се изведат връзки и взаимозависимости от получените данни, които не са очевидни и които осветляват изследвания от нас феномен. След дълга и систематизирана работа (независимо дали ще бъдат статистически анализ или анализ на съдържанието) целта е да се стигне до интерпретация на данните, която дава разбиране на изследваната реалност и води до извличането на основните изводи. Систематичното сравняване на различните наблюдения, кръстосване на променливи и случаи, търсене на причинно-следствена връзка, извеждане на зависимости води до изкристализирането на механизмите, които конституират изследвания феномен. Разбирането на тези механизми ще ни позволи успешна интервенция в дадената социална реалност.

Анализът на резултатите от изследването и основните изводи от него ще са тези, които ще ни помогнат да осъществим връзката между нас и нашите клиенти, между нашите услуги и нуждите на нашите клиенти.


Мониторинг и оценка

Подход за измерване на въздействието от проектните дейности

Индикатори за измерване на постигната промяна2

Подцелите (objectives) са конкретни, измерими резултати от дефинираната от вас цел, свързана с установения проблем. Те са обещаните от вас подобрения на ситуацията, която сте описали в представянето на проблема, с който се занимава вашия проект. Подцелите са по-конкретни – те засягат очакваните промени и съответно съдържат необходимите потвърдими индикатори, за да може промяната да бъде отчетена в края на проекта.

Формулирането на подцели и съответните им индикатори са изключително важна част от успешното предложение за финансиране. Това е така поради следните причини:

  • Индикаторите помагат да се идентифицира необходимата информация, нужна за проследяването на изпълнението на проекта, така че да може ръководството да взима съответни решения за подобрения и изменения, ако се налага.

  • Индикаторите помагат за това да се посочат областите, в които ще се търсят доказателства за успешността на проекта.

  • Индикаторите представляват отделните стъпала, които ще се превърнат в критериите, по които ще се съди за напредъка на проекта.

Поставяне на цели и подцели

Четири основни вида подцели

Поведенчески – очаква се някаква промяна на ниво поведение на човека.

Пример: До края на деветмесечния период на проекта нарушаването на дисциплината от някои от общо 200 ученици в риск в големите градски гимназии ще бъде намално от сегашното ниво от средно времетраене на липса на дисциплина от 45 минути за 55 минутен учебен час, на ниво от пет минути или по-малко.

Компетентност/умения – нивото на способности в определена област, което се очаква да бъде придобито за времетраенето на проекта.

Пример: До края на деветмесечния обучителен период минимум 180 от общо 200 прогимназисти в риск ще придобият умения за разрешаване на конфликти, посредничество и себеконтрол.

Процес – документирането на методология или процедури като задача.

Пример: По време на деветмесечния период на времетраене на проекта ще бъдат изпробвани три различни модела за решаване на конфликти и умения за посредничество сред 200 ученици в риск, които ще бъдат разделени в три групи, за да се установи кой от трите метода е най-успешен.

Продукт – произвеждане на конкретен продукт.

Пример: В края на деветмесечния период на проекта ще се разработи доклад, в който се анализира въздействието от трите модела за разрешаване на конфликти сред група от 200 ученика в риск.

Подцелите съдържат пет основни индикатора

КОЙ?

Онази част от населението, към която е насочено въздействието на проекта. Те могат да бъдат наричани ползватели, клиенти или участници. Ето някои примери:

Деца под петгодишна възраст.

Деца на улицата на възраст между 5 и 14 години

Семейтва на самотни майки, които живеят в бедност в селските райони

Социално слаби младежи и девойки

КАКВО?

Поведението/уменията/способностите, които ще бъдат придобити/променени/развити. Съществуват поне девет типа индикатори на промяната:

Обстоятелства (деца, които се завръщат в семействата след изселвания по време на война)

Статус (наети на работа)

Поведение (използване на презервативи)

Функциониране (точност/спазване на работното време)

Нагласи (толерантност към други етнически групи)

Знания (как да планираме проект)

Умения (грамотност)

Поддържане на стандарт (хранене)

Превенция (абстиненция)

КОЛКО?

Количествено изражение на промяната, която ще настъпи. Ето някои примери:

17,520 селскостопански производители

30,000 изселени или сериозно засегнати семейства displaced or seriously affected families

Увеличение на децата (0-11 месеца), минали през имунизация, от 80 % (прибл. 14,500 деца) на 90% (прибл. 16,300)

КОГА?

Времевия период, през който се очаква да се случи някаква промяна.

Примери:

на година за три години

В рамките на период от шест месеца

Над петгодишен период

КЪДЕ?

Местоположението на целевата група.

Например:

250 общности, намиращи се в регион Х в северна Никарагуа

Помощни въпроси за формулиране на подцели (objectives):

Кой участва?

Какво ще се случи по време на проекта?

Колко голяма или колко малка промяна ще се случи?

Колко време ще отнеме?

Какво ще бъде различно в края на проект в сравнение преди началото му?

Много донорски организации предпочитат да финансират проекти, в които са заложени резултати, ориентирани към клиентите, вместо към организацията.

В описаните по-долу подцели съществуват няколко отправни точки за проследяване на развитието, посочва се и информация, която може да бъде използвана за оценка на въздействието. Забележете, че подцелите са ориентирани към клиентите на проекта, вместо към доставчика на услугата. Това разделение е много важно за повечето донори, много от които предпочитат да финансират именно такива проекти.

Пример: До края на 12-месечния период, минимум 150 (количество) социално слаби млади жени на възраст между 15-24 години (участници), участващи в дейности, генеририращи доходи, ще вземат участие в кредитната програма (квалификация), водена от 10 (количество) женски групи за самопомощ в градовете Лойя и Махала, Еквадор (къде).

По-долу са дадени примери за измерими подцели (objectives) за различни проекти за развитие и хуманитарни дейности. (Пример от 1 до 3 и 5 са подцели, ориентирани към клиентите на проекта, а 4 – към организацията):

    1. Да се обучат средно 40 лидери от организации, работещи за младежи в Полша годишно за период от над 3 години (общо 120) в управленски умения, работа на третия сектор и лидерски умения, чрез провеждане на семинари, теренни посещения, обменни посещения и работа в мрежа.

    2. Да се увеличи процента деца (от 0 до 11 месеца), имунизирани с EPI от 80% на 90% в 250 общности в района на северна Никарагуа в рамките на период от 36 месеца.

    3. Да въвлече общо 6,600 социално слаби млади жени в програма за младежко предприемачество и да подобри техните умения и увеличи техния доход, което да доведе до задоволяване на техните потребности.

    4. Да идентифицира и разшири обсега на поне 45 програми в Полша и Словакия, които ще включват приблизително 16000 гимназисти в опазване на околната среда чрез сензитивиращо обучение и природозащитни дейности до края на тригодишния период.

    5. Да намали процента деца (под 5 годишна възраст), страдащи от недохранване трета степен по скалата на Гомез от 25% на 10% в село Х за период от 24 месеца.

Подцелите са онова, което описва отговора на въпроса „какво?” ще бъде постигнато (резултати, продукти или стъпки) в края на финансирания период, за което вие подлежите на отчитане.

Понякога подцелите биват бъркани с методите за постигане на промяната. Да кажем пак, че подцелите описват какво ще бъде постигнато и колко ще бъде постигнато. Методите описват инструментите за постигането на промяната, с други думи, как ще я постигнем. Обикновено постигането на промяната може да стане чрез различни методи или дейности.

Този текст трябва да е на една страница преди таблицата (в pdf е на стр. 21-23)

Система за измерване на въздействието – Помощна таблица



Цел на проекта

Подцел (objectives) на проектните дейности

Проектни дейности (т.е. как ще бъдат постигнати подцелите)

Резултат (outcome)

Каква е желаната промяна за детето, към която е насочен проектът?

По какво можем да съдим, че се е случила желаната промяна?

Откъде ще съберем информация за това (как ще разберем, т.е. източници?)

Промяната, към която се стреми проектът, но няма да бъде постигната в рамките на проекта

Промяната, към която се стреми проектът и която ще бъде постигната за времето на проекта

Ефективна интеграция на деца с престъпни прояви в България


Намаляване на броя на децата с антисоциално поведение в училище Х през 2009 в сравнение с 2006.

  • Изграждане на център за корективна работа с деца

  • Създаване и подготовка на екип за работа с деца

  • Обучителни семинари в училищата

  • Т.н.

Два пъти по-малко деца от училище Х имат с антисоциално поведение през 2009 в сравнение с 2006

  • Детето ходи редовно на училище

  • Няма престъпни прояви

  • Има чувство за достойнство

  • Поведението в училище

  • Успеха в училище

  • Честота на антисоциални прояви

  • Детето има добра самооценка и положителни очаквания от бъдещето си

  • Училищния дневник за присъствията

  • Оценките от изпитите

  • Статистика от полицията или ДПС

  • Интервю с детето



Мониторинг и оценка на проекта/индикатори за мониторинг и оценка




Измерване (оценка) на въздействието/индикатори за оценка на въздействието

1   2   3   4   5   6

Свързани:

Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconНаредб а за условията и реда за извършване на социални услуги в община хисаря глава първа
Чл с тази Наредба се уреждат организацията на дейността на институциите за социални услуги, видовете социални услуги, предоставени...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconНаредба за условията и реда за предоставяне на социални услуги на територията на Община Долна Митрополия Глава първа
Чл с настоящата наредба се уреждат организацията и дейността на специализираните институции за социални услуги, социалните услуги...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен 9700 Шумен, ул. „Димитър Благоев 10
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейста – Шумен през 2008 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен Ул. „Димитър Благоев №10, тел. 054/850777, 833124
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен през 2010 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconКомплекс за социални услуги за деца и семейства Шумен Ул. „Димитър Благоев №10, тел. 054/850777, 833124
Програмата за предоставяне на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Шумен през 2011 година
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconОбщинскисъвет казанлъ к
Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък (такса за заведенията...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението icon328 взето с протокол №14 от 02. 08. 2012 г
О т н о с н о : Откриване на нови социални услуги, чрез компенсирани промени между отделни социални услуги в Община Пловдив
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconОбщински съвет
Чл. С тази наредба се уреждат организацията на дейността на институциите за социални услуги, видовете социални услуги, предоставени...
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconСъдържание 8/2011 професионализъм екип от индивидуалисти с личностни и професионални качества
Кръгла маса на тема: „за делегиран бюджет на домовете за социални услуги и услуги в общността”
Програмиране на социални услуги. Децентрализация и финансово управление на социални услуги Цели, задачи и съдържание на обучението iconТрети месец община крушари предоставя социални услуги по проект „център за социални услуги в семейна среда 2" по оперативна програма „развитие на човешките ресурси"
Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора дейности „Социален...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом