За да се произнесе взе предвид следното




ИмеЗа да се произнесе взе предвид следното
Дата на преобразуване10.01.2013
Размер78.68 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://blagoevgradac.judiciary-bg.org/courts/adc/blagoevgrad/wa.nsf/0561aea5f858ab59c225763e006d
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.5, ал.4 от Закона за политическа и гражданска

реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ вр. чл.145 и сл. от АПК е образувано

по жалбата на З. В. А. от Б. за отмяна на заповед №ОА-557/01.09.2010г. на

Областният У. на О. с административен център Б..

С жалбата си и в съдебно заседание оспорващата е поддържала, че с оспорената

заповед е неправилно преизчислено обезщетението за периода на изселване, като е

дължимо за целия срок на репресията от 43 календарни месеца и 6 дни по

представеното удостоверение от Кметство Росица.

Ответникът не е изразил становище по жалбата.

В хода на производството са събрани писмени доказателства и от техния анализ и оценка съдът прие следното за установено:

Административното производство е започнало по искане на жалбоподателката вх.№943-00-50/24.10.2008г. за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ за периода на изселване по удостоверение №АО-09-203/19.03.1992г. на Кметство

Росица, за който не е получила обезщетение в пълен размер за целия срок.

В хода на производството жалбоподателката е представила и удостоверение от

18.11.2009г. на Кметство Дъбочица, че И. М. със семейството си, в т.ч.

жалбоподателката – негова внучка, видно от удостоверение от 18.11.2009г. на

Кметство с.Дъбочица са били изселени в с.Росица за периода от 01.08.1950г. до

края на 1954г.

С писмо изх.№943-00-50/10.12.2008г. органът е поискал от Кметство Росица

потвърждение, че жалбоподателката е била записана в регистрите по гражданско

състояние на с.Росица като изселена по политически причини. В отговор е

получено копие от стр.148 на том първи от регистъра на с.Росица от 1948 г. /л.

25-27/.

С писмо изх.№943-00-50/15.05.2009г. органът е поискал от Комисията за

разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

информация относно характера и времетраенето на репресията на жалбоподателката З. А..

В отговор на запитване на жалбоподателката от Комисията е получено писмо изх.

№КИ-Ч-09/03.11.2009г., че със заповед №1752/07.03.1954г. е отменен

изселническият режим на И.М. и членовете на семейството му, изселени

в с.Росица през 1950г., но не разполагат с причините и точната дата на

изселване /л.19/. Писмото на Комисията е приобщено към административната

преписка с молба на жалбоподателката вх.№943-00-50/28.12.2009г.

През 1994г. жалбоподателката е обезщетена за изселването й като член на

семейството на И. М. за периода по удостоверение №АО-

09-203/19.03.1992г. на Кметство Росица.

Производството е приключило с издаване на оспорената заповед от Областният У. на О. Б., с която е уважил искането и определил обезщетение на жалбоподателката за насилственото изселване в размера по чл.6, ал.3 от Наредбата по чл.4 от

ЗПГРРЛ – 345 лв., и за период от 5 календарни месеца и 12 дни, за които не е

обезщетена, при обща продължителност на изселването 41 месеца и 12 дни, като е приспаднал заплатеното през 1994г. обезщетение за период от 36 месеца, съгласно §1, т.2 от ДР на Наредбата, приета с ПМС №35/29.05.2009г., обн. ДВ, бр.

43/09.06.2009г. За начална дата на изселническия режим органът е приел датата

на вписване на жалбоподателката в регистрите на населението на с.Росица –

25.09.1950г. и отказал да признае за начална датата 01.08.1950г. по

удостоверението на Кметство Росица, която е възприел като начална в заповед №ОА-498/01.09.2010г. за определяне на обезщетение на жалбоподателката като

наследник на С. М. /л.7-8/ и в заповед №ОА-497/01.09.2010г. за

определяне на обезщетение на С. М. /л.5/.

Заповедта е съобщена на жалбоподателката на 24.11.2010г. /обратна разписка на л.17/, като жалбата е подадено чрез органа на 05.10.2010г.

При установените факти съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е постъпила в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.5, ал.4 от ЗПГРРЛ и

от адресата, чиито права и интереси засяга неблагоприятно с оглед твърдението

за неправилно приложение на материалноправните разпоредби относно размера на обезщетението, поради което е процесуално допустима.

По същество е основателна:

Оспорената заповед е издадена от компетентния по чл.5, ал.1 от ЗПГРРЛ орган –

областния У. на О. Б. по постоянния адрес на жалбоподателката. Мотивирана е

съобразно изискванията на чл.5, ал.2 и след събиране и преценка на

представените доказателства относно вида, характера и продължителността на

репресията, както и качеството "правоимащо лице".

Съгласно нормата на чл.1, т.4 вр. чл.2, ал.1, т.6 от ЗПГРРЛ, лицата, изселени

по административен ред през периода 12.09.1944г. – 10.11.1989г., имат право на

еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в пълен размер за целия срок на репресията, след приспадане на полученото по досегашния ред /чл.6 от закона/, изчислен по реда на действащата Наредба за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, приета с ПМС №88/19.04.2006г., в сила от 28.04.2006г. С оглед тези

разпоредби жалбоподателката е правоимаща до получи обезщетение за периода на принудителното изселване в с.Росица.

По тези въпроси страните не спорят, като правото на обезщетение е признато и

през 1994г. при първоначалното изплащане на обезщетение за репресия от 36

месеца. Спорният въпрос е продължителността на репресията с оглед началната

дата, посочена в представеното от Кметство Росица удостоверение – 01.08.1950г.,

и възприетата от органа дата на вписване в регистрите на с.Росица -

25.09.2010г. В тази връзка органът не е мотивирал отказа да зачете

удостоверителната сила на представения документ от Кметство Росица, въз основа на който е определил периода на репресия и обезщетението на останалите членове

на семейството на И.М. – С. М., и на последния и

жалбоподателката като наследници на неговата дъщеря С. М.. От

представеното удостоверение изх.№АО-09-203/19.03.1992г. на Кметство с.Росица,

на което се е позовала жалбоподателката и С. М., е видно, че И.

М.и семейството му, в т.ч. внуците З. и С., са били принудително

заселени в с.Росица от 01.08.1950г. Органът е приел, че този документ не

отговаря на изискванията на чл.3, ал.3, т.1, б."в" от Наредбата за прилагане на

чл. 4 от ЗПГРРЛ, но по причина, че не удостоверява политическия характер на

репресията, в която връзка е указал на жалбоподателката да се обърне към

Комисията. В същото време, според мотивите в заповеди №ОА-497/01.09.2010г. и

№ОА-498/01.09.2010г., е признал политическия характер на репресията на С.

М. и С.М. за период от 43 месеца и 6 дни въз основа на

същото удостоверение и от посочената в него начална дата на заселване в с.

Росица - 01.08.1950г. до 07.03.1954г. Удостоверението е заверено от кмета на

кметство с.Росица, подпечатано е с печата на кметството и е изведено по

съответния ред. От друга страна, периодът, за който жалбоподателката следва да бъде обезщетена е вече определен с протокол №492/13.01.1994г. /л.35/, който е

влязъл в сила административен акт, и не би могъл да се променя в производството във връзка с подаденото искане по реда на §12 от ПЗР на Наредбата за прилагане

на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Затова следва да се приеме за установено, че семейството

на Иван Младенски, в т.ч. жалбоподателката, е пребивавало в с.Росица от

01.08.1950г., който спор е всъщност предмета на делото, и при положение че не

се спори за репресивния характер на заселването, то е следвало да й бъде

признато обезщетение за целия период от 01.08.1950г. до 07.03.1954г. - 43

месеца и 6 дни, за който е определено обезщетение и на останалите членове на

семейството.

Съгласно §12, ал.1 от ПЗР към Постановление № 231 на Министерския съвет от

19.09.2008г. за изменение и допълнение на Наредбата за прилагане на чл.4 от

ЗПГРРЛ, правоимащите лица, които не са получили обезщетение за всяка изтърпяна репресия или за целия срок на репресията, имат право на обезщетение за останалите видове репресия, съответно обезщетение в пълен размер за срока на репресията, като размерът му се изчислява по чл. 6 - 8 за остатъка от периода,

за който лицето не е обезщетено, и при преизчисляване на дължимото обезщетение се взема предвид периодът, за който вече е получено обезщетение, в размер

според действащия към момента на получаването му ред – ал.2.

В случая жалбоподателката е била обезщетена по реда на отм. Наредба за

прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, приета с ПМС №249/92г./обн.ДВ, бр.102/92г., отм.бр.

95/96г./, като съгласно §1, т.2 от ДР на действащата Наредба по прилагане на чл.

4 от закона, обезщетението, получено по реда на §1, т.1, б.”б” е за репресия с

продължителност 36 месеца. При тази нормативна уредба и доколкото

жалбоподателката не е получила обезщетение за целия период на репресия от 43

календарни месеца и 6 дни /01.08.1950г.-07.03.1954г./, има право на

обезщетение за остатъка от периода в размера по чл.6, ал.3 от Наредбата. При

действието на §1, т.2 от ДР на Наредбата, обезщетението е дължимо за 7 месеца и 6 дни, колкото е остатъка от периода на изселване – общо 43 календарни месеца и 6 дни, след приспадането на 36 месеца по §1, т.2 от ДР, т.е. в размер от общо

460 лв. – по 64 лв. за пълен календарен месеци и по 2 лв. за ден /7 месеца x 64

лв. + 6 дни х 2 лв. = 448 +12 = 460 лв./. В този смисъл заповедта, с която е

признато право на обезщетение за остатъка от периода на заселването на

жалбоподателката в с.Росица от 5 месеца и 12 дни в размер на 345 лв. следва да

бъде изменена, като обезщетение бъде определено на 460 лв. за остатъка от 7

месеца и 6 дни.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК съдът


Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Заповед №ОА-557/01.09.2010г. на Областния У. на О. Б., с която е уважено искането на З. В. А. за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ в

размер на 345 лв., като увеличава размера от 345 лв. на 460 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в

14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с връчване на преписи.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова


Вярно с оригинала!

М.К

Свързани:

За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Главния архитект на Община Б. да се произнесе по нейна молба вх. №94-01-4253/03. 02. 2009 г
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Предложението на рп-б подлежи на съдебен контрол, а при преценката му по същество се установи следното
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
За да се произнесе взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
За да се произнесе взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе взе предвид следното iconДа се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Л. С. К. 4/ 60 ид ч.; за В. С. К. 4/ 60 ид ч.; за М. Л. С. 6/ 60 ид ч.; за И. С. И. 3/ 60 ид ч; за И. Г. И. 3/ 60 ид ч.; за Т. Г....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом