Културната политика в българия




ИмеКултурната политика в българия
страница9/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/landry.rtf
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

Белите петна в познаването на масовата култура


В случая от значение е министерството и анализаторите на културните процеси да приемат, че няма обособена категория "високо изкуство", която е някак си неизбежно добра и се нуждае непременно от субсидии, сравнена с друга категория "ниско изкуство" или масова култура, която от своя страна е лоша, имитативна и комерсиална. Може да има лошо "високо изкуство" и добро "ниско изкуство". Двата вида са взаимосвързани и в някои случаи пълноценното и живо българско изкуство може да се прояви чрез масовата култура. Възходът на британската поп-култура на световната сцена през шейсетте години ("Битълс", Дейвид Хокни, модната дизайнерка Мери Куант) беше неразделно свързан с качеството на обучението по изкуствата във Великобритания и в основата му стоеше познанието на класическите изкуства. С течение на времето произведенията на тази масова култура се превърнаха в традиция и станаха "класически" за всички слоеве на обществото.

А какво е фолклорът, ако не масова култура от предишни епохи? Защо тази масова култура от историята да влиза в пантеона на "изкуствата", а съвременната масова култура да бъде обвинявана, че е "имитативна". В националния доклад тя е наречена "ерзац-култура", която застрашава да "размие стойностното в морето на посредствеността". Разбира се, не всяка популярна песен, вариететно шоу или радио-програма са добри сами по себе си, но трябва да се отбележи, че произволното разграничаване между "старо" = добро и "съвременно" = лошо не е подход, който ще доведе до културна политика, живо свързана с хората, за които е предназначена.

От съществено значение е дейността на Министерството на културата и въобще на хората, ангажирани с културна политика, да е адекватна на вкуса на младите хора и на новите тенденции в обществото. Както показват последните социологически проучвания за младежта в България, техните културни предпочитания се различават от тези на по-старото поколение, а след едно-две десетилетия те ще бъдат хората, които ще ръководят министерствата, възловите институции и бизнеса. Не е учудващо, че с първата глътка въздух свобода те са налетели на американската култура като пчели на мед. Когато с времето този първи интерес намалее, вероятно ще се открият възможности да се появи нова българска масова култура, която ще е по-тясно свързана с националните си корени, както например вече започва да става в поп-музиката. Подобно развитие може да бъде подпомогнато от едно позитивно отношение от страна на министерството към масовата култура. В същото време ние разбираме, че влиянието на американските медии е голямо и може да започне да доминира на българския пазар. Но това само още веднъж показва защо министерството и всички, които са свързани с културата, трябва добре да познават динамиката на културните индустрии, така че да изграждат адекватна културна политика.

Стара и нова култура


Ние също сме на мнение, че в този преходен период историческото наследство на българската култура, на пръв поглед, е по-адекватно на процесите на възраждащата се българска идентичност. Но културата е нещо живо, едновременно проекция на разкриващия се живот и създаване на живот. Затова културното наследство и съвременната култура са еднакво значими. Въпреки това ние видяхме, най-общо казано, недостатъчна подкрепа за съвременното изкуство и за изграждащия се пазар на изкуствата, въпреки че след години съвременните произведения на изкуството ще станат важна част от българското културно наследство. И наистина, ако сега не се колекционират съвременни произведения на изкуството в българските художествени галерии, след години ще има сериозни празноти. Или казано по друг начин, днешната съвременност се превръща в утрешна класика. Независимо от финансовия недостиг на министерството и купищата проблеми, свързани с културното наследство, първостепенна задача остава необходимостта да се поощри създаването на нови произведения и обновяването на колекциите. Подкрепата за обновяване на колекциите, да речем за пластичните изкуства или занаятите, след време би могло да подпомогне развитието на широка мрежа от производства - от производството на мебели, до модата и битовия дизайн.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

Свързани:

Културната политика в българия iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Културната политика в българия iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Културната политика в българия iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Културната политика в българия iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Културната политика в българия iconЗакон за закрила и развитие на културата
Чл. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила...
Културната политика в българия iconСедмица на френското кино
Тази проява е част от културната програма на Френския институт за 2006 г за Велико Търново и цяла Североизточна България
Културната политика в българия iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Културната политика в българия iconДо георги стоянов председател на съюза на българските филмови дейци до радослав спасов
Ие сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. Механичното съкращаване на бюджета,...
Културната политика в българия iconГр. Стара Загора 6000 ул. "Св. Княз Борис"№115 ет. 3, ап. 8
Нмфс е част от културните структури на страната,част от културната история на България,чийто страници днес пишат децата на България....
Културната политика в българия iconЕвропейски съюз българия подкомитет №7
Смесения България-ес подкомитет 7 “Регионално развитие, заетост и социална политика”. Разискваха се състоянието и перспективите в...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом