Културната политика в българия




ИмеКултурната политика в българия
страница8/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/landry.rtf
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

Културата в условията на пазарна икономика

Въведение


Културният сектор в България в момента се сблъсква с една начеваща пазарна икономика, което създава множество трудности. От съществено значение е културната администрация и творците да разбират динамиката на процеса на налагане на пазарната система поради две основни причини. Първо, за да могат да преценят как въвеждането на пазарни механизми може да помогне или да попречи на развитието на културата. И второ, за да може при вземането на решения да се предприемат подходящи мерки, които да гарантират, че стойността и ценностите на тези културни дейности, които не могат и не си поставят за цел да оцелеят в условията на свободен пазар, ще бъдат насърчени, подпомогнати и защитени. Тази намеса произтича от необходимостта да се подпомогнат изкуствата и образованието, да се опазва и развива културното наследство - паметници или традиционни форми на изкуството като фолклора, да се поощрява експерименталното изкуство.


Елементарно разбиране за ролята на пазара


Много българи твърде елементарно разбират идеята за свободен пазар като "пълна свобода". Но тъкмо поради скритите слабости на "чистите пазари" те никога не са толкова свободни, колкото изглеждат. На Запад стремежът към монополизация се превръща в пречка за конкуренцията, особено в такива сфери на културата като периодичен печат, радио и телевизия. Държавата играе ролята на арбитър, когато са налице диспропорции или разпадане на пазара, и подпомага честната конкуренция чрез анти-монополни закони и т. н. В други сфери чистият пазар не може да съществува, например при обществени ценности като образованието, и държавата се намесва, за да осигури извършването на тези обществени услуги. В други случаи държавата установява приоритети, които пазарът не оценява по подобен начин. Чрез данъчни преференции или утежнения, като например по-нисък данък добавена стойност за културните дейности или фиксирани по-ниски цени (например за книгоиздаването), държавата насочва пазара в посоката, която желае.

Съществуват и други форми на контрол върху свободното развитие на пазара чрез традиционното градско и регионално планиране - например ограничаването на безразборния масив от знаци и изображения, който е форма на визуално замърсяване, или на шума от дискотеките. Българската културна политика обръща твърде малко внимание на тези аспекти на пазара. Всичко това има за цел да смекчи крайностите на пазарното поведение в името на общото благо.

Идеята за пазарна икономика, в смисъла който й придава Западът, често остава неразбрана: "Всичко е пазар, можеш да правиш каквото искаш" - каза един администратор; "Капитализмът е анархия" - твърдеше друг; "Големите винаги печелят" - думи на един критик.

По този начин пазарните отношения се насочват, коригират, направляват или поощряват. Основните закони задават общата рамка на пазарните отношения, но зад тях се крият редица способи за прецизно регулиране. Механизмите за прецизно регулиране изискват различни стратегии, специфични инструменти, форми на интервенция и политика. Кое е подходящо за един или друг случай, зависи от възникналата необходимост, от приоритетите на обществото и от оценката, кое ще е най-ефективното решение за постигането на определените цели.

Към по-широко разбиране на понятието "култура"


Ние отбелязахме в дискусиите си с представителите на министерството, както и с други хора, имащи отношение към културната политика, че тяхната дефиниция за културната сфера и културния пазар е със силно стеснен обхват. Първо, тази дефиниция включва само субсидираната култура, без да се има предвид и комерсиалната. Второ, тя изключва масовата култура - често към нея се отнасят като към "имитация на култура". И трето, много сфери, като например дизайна на градското пространство (включващ архитектура, уличен дизайн и т. н.) или индустриалния дизайн, не се включват в това определение.

Тези бели петна водят до редица сериозни последствия. Субсидираните, комерсиалните и любителските културни дейности представляват органично свързана мрежа. Просто не е възможно да се сегментира един сектор от културата и да се отдели той напълно от връзките си с останалите сектори. Например хората, работещи в театъра, могат да преминат по-късно на работа в комерсиалната телевизия и периодът на работа в субсидирания театър може да се окаже за тях период на професионална подготовка. Музиканти, работещи във филхармонични оркестри, понякога участват в концертите на комерсиални поп-музиканти. Художниците понякога работят за рекламни къщи. Любителят-занаятчия би могъл да изкарва прехраната си като създаде свое занаятчийско ателие.

От друга страна, развитието на комерсиалните дейности, като например книгоиздаването, радиото и телевизията, често става определящо дали субсидираните или любителски организации и творци ще станат достояние на широката публика.

Затова състоянието, условията и динамиката на комерсиално развиващите се културни индустрии би следвало да бъдат от първостепенно значение за Министерството на културата. Министерството трябва да е обърнато към всеки един аспект на културата и трябва да го познава добре. Това не означава, че то трябва да се намесва във всяка сфера, а по-скоро чрез достъпните му лостове на властта да се старае да увеличи до максимум потенциалната сфера на културата като цяло. Например, то би могло да предизвиква отношение и да търси позитивно решение по проблеми, свързани с културното наследство, от структурите, отговарящи за туризма. В други случаи може да се окаже, че Министерството на търговията е най-важният партньор, когато става въпрос например да се използват музикални оркестри за промоция на външнотърговски изяви или пък да се намалят вносните мита за музикално оборудване, които очевидно задушават националната звукозаписна индустрия. Същевременно вътрешното министерство и полицията могат да бъдат най-важният партньор в ефективната борба с пиратството - една язва, която отнема възможностите за оцеляване на творците.

Поради тези причини е много важно министерството и другите структури, които отпускат субсидии за културата, да познават развитието на културния пазар. Само при едно детайлно познаване на ситуацията министерството ще може да прецени каква ще бъде неговата културна политика.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

Свързани:

Културната политика в българия iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Културната политика в българия iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Културната политика в българия iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Културната политика в българия iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Културната политика в българия iconЗакон за закрила и развитие на културата
Чл. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила...
Културната политика в българия iconСедмица на френското кино
Тази проява е част от културната програма на Френския институт за 2006 г за Велико Търново и цяла Североизточна България
Културната политика в българия iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Културната политика в българия iconДо георги стоянов председател на съюза на българските филмови дейци до радослав спасов
Ие сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. Механичното съкращаване на бюджета,...
Културната политика в българия iconГр. Стара Загора 6000 ул. "Св. Княз Борис"№115 ет. 3, ап. 8
Нмфс е част от културните структури на страната,част от културната история на България,чийто страници днес пишат децата на България....
Културната политика в българия iconЕвропейски съюз българия подкомитет №7
Смесения България-ес подкомитет 7 “Регионално развитие, заетост и социална политика”. Разискваха се състоянието и перспективите в...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом