Културната политика в българия




ИмеКултурната политика в българия
страница7/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/landry.rtf
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

Раздел втори:

РАМКА ЗА ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА

Основни положения:

Въведение




По-широкият контекст, очертан в Раздел 1 на доклада показва, че развитието на българската култура е неустойчиво в актуалната ситуация. Това заключение не е открито формулирано и изрично посочено в националния доклад на България, но обективните политически, икономически и социални факти водят до тази оценка. Тя косвено се съдържаше в многобройните дискусии с творци, с хора, отговарящи за културната политика, както и с независими анализатори.

Експертната група одобрява посочените цели на българската културна политика: демократизация, децентрализация и раздържавяване на културните институции - цели, които са в съответствие с европейските тенденции. Убедени сме обаче, че трябва да се направят още решителни практически стъпки в тази насока.

Ние установихме, че финансовите средства за култура са изключително ограничени и това, заедно с редица законови пречки, не дава големи възможности за решаване на проблемите, като например прекомерният състав на трупите или многото на брой театри. При тази ситуация развитието на сравнителната статистика играе важна роля като инструмент на културната политика, тъй като тя показва как другите държави оперират в сферата на културата.

Следователно положението на българската култура и приоритетите за нейното развитие трябва да се преценят из основи и да се формулират по нов начин. Докато в отминалата комунистическа епоха е имало ясно, макар и ограничено по своему, разбиране какво е културата, какви трябва да бъдат нейните функции в обществото и как тя трябва да бъде администрирана, сега има вакуум. Наистина, както някой отбеляза: "Културата стои сега на последно място в дневния ни ред." Това потвърждава нашето виждане, че потенциалното значение на културата и културната политика се подценява.

Фактът, че една от главните цели на прехода е присъединяването на България към стандартите на Европа, предполага да се дадат отговори на три фундаментални въпроса:

1.развитието на демокрацията;

2.природата на пазарните отношения

3. самата дефиниция на културата.

Ако има ясно разбиране по тези три точки, перспективите пред културата ще са по-големи.

Демокрацията и ролята на гражданското общество

Права и отговорности

На българите им се казва, че са започнали да живеят в демократично общество, но в действителност всекидневието им е по-близко до анархията. И това е така, не защото демокрацията е погрешна идея, а защото тя още не е развита в България. Демокрацията предполага власт, основана на взаимно преплитане на права и отговорности. Нейна същина са свободата, човешките права, свободното сдружаване, делегиране на отговорности до най-ниското възможно ниво, публичният дебат като средство за промяна.


Липса на власт

По някаква ирония, преходният период в България е довел до отсъствие на власт - сега правата са недостатъчни, а отговорности не се поемат. В момента съществуват три конфликтуващи центрове на властта - официалната държавна власт, неофициалната власт на неформалните структури и групировки като мафията, и властта, налагаща се от развиващото се гражданско общество. В идеалния случай едно стабилно гражданско общество, гарантирано от държавата, би било основата за просперитет. Но както изглежда в България гражданското общество не е достатъчно развито, въпреки че през периода 1991-1993 г. са направени сериозни стъпки, които за съжаление, впоследствие са били ограничени.

Държавата, обратно, формално все още има преобладаваща власт, но в много сектори на икономиката, особено в "сенчестата" й част, тя е изтласкана встрани. При това нейната административна култура, с навика й да контролира и да запазва своята доминираща роля навсякъде, се превръща в пречка за развитието, включително и в културния сектор. Идеята за мениджъра с повече права още не се е наложила. Мафията, въпреки че не е явна и напълно организирана сила, се е превърнала в подмолна власт със свое собствено право - тя е опасна и изглежда се стреми да се наложи във всяка област, където има печалба и търговски интерес. Нито една от страните в момента няма превъзходство и борбата между тях създава хаос и объркване.


Демокрацията и културното развитие

Как тези дълбоки проблеми на обществената структура са свързани с културата и културното развитие? Това са базисни проблеми, защото задават параметрите и нагласите, в които се упражнява властта, а определят как демократичният процес се развива във всекидневния живот.

Министерството и другите държавни структури често смесват законодателната си и стратегическа роля с функциите си по изпълнението и контрола. Поради това те понякога се опитват да конкурират частни или други организации в областта на културата.

Държавните издателства все още са поставени в привилегировано положение, защото сградите и оборудването са им предоставени безплатно от държавата. Органите, които дават лицензи за честоти и излъчване поставят частните медии в неравностойно положение, така че те трудно могат да бъдат печеливши. Като следствие държавните фирми насочват рекламите си към именно към държавните, а не към частните медии. Резултатът е, че законодателството и икономиката подпомагат държавните структури за сметка на частните.

Съществуват и други случаи, когато държавните власти прилагат двойни стандарти. Например, България има закон за авторското право, който е съобразен с европейските норми, но въпреки това ни казаха, че държавните радио и телевизия не плащат отчисления на авторите, при положение че точно държавните организации трябва да бъдат пример за доброто спазване на закона. В очите на частните радио и телевизионни организации, а и на обществеността като цяло, това изглежда като подкопаване на законността от самата държава.


Ролята на Министерството на културата

Първата функция на Министерството на културата би трябвало да бъде осигуряването на законовата база и съставянето на общата рамка за развитието на културата. Това означава изготвяне на специфични закони като закона за авторското право, които позволяват културните дейности да се развиват при ясни правила. В същото време е важно да се прилагат, адаптират и тълкуват съществуващите закони като тези за организациите с идеална цел или за частните фирми, за да могат те да станат адекватни спрямо културния сектор.Така например, щом съществува общ закон, уреждащ основаването на компании, тогава е излишно изготвянето на негова специфична театрална версия. Това би премахнало необходимостта от специфични закони за културата, освен в малкото случаи като този за опазване на културното наследство. Тези допълнителни функции предполагат политиката и програмата на Министерството да включва създаването на правилници, указания и критерии за оценка, които без да имат статута на закони, все пак са основани на общите действащи закони и могат да регулират културното развитие. Те са по-гъвкав инструмент, който може да бъде променян според нуждите. Сега в страната съществува тенденция за създаване на закони за всеки специфичен проблем, което създава огромни правни проблеми - трябва да бъдат приети около 1200 закона във всички сфери, което ще отнеме повече от 10 години.

За да покажем опасностите от претрупаните законови документи, както и объркването и неяснотата, която те могат да причинят, ще цитираме Закона за читалищата от 1996 г. В параграф 7 на "Преходни и заключителни разпоредби" четем:

"Законът за местните данъци и такси, обнародван в "Известия" N 104 от 1952 г., изменен и допълнен в N 12 от 1954 г. и N 104 от 1954 г., и N 91 от 1957 г., и N 13 от 1958 г., и N 57 от 1959 г., и N 89 от 1959 г., и N 21 от 1960 г., и в "Държавен вестник" N 85 от 1963 г., и N 1 от 1965 г., и N 52 от 1965 г., и N 53 от 1973 г., и N 87 от 1974 г., и N 21 от 1975 г., и N 102 от 1977 г., и N 88 от 1978 г., N 36 от 1979 г., и N 99 от 1981 г., и N 55 от 1984 г., и N 73 от 1987 г., и N 33 и 97 от 1988 г., и N 21 и 30 от 1990 г., и N от 1991 г., и N 59 от 1993 г., и N 40 от 1995 г., и N 14 от 1996 г., и във връзка с Решение N 3 на Конституционния съд, изменено в "Държавен вестник" N 20 от 1996 г. N 37 и N 58 от 1996 г., и с Решение N 9 на Конституционния съд, трябва понастоящем да бъде изменен както следва: 7.1 В чл. 6 накрая да се прибавят думите "и читалищата"; 7.2 В чл. 41.а. 1 да се добави "дарени за читалищата".

Самото министерство не трябва да бъде прекият продуцент на културата, а да я насърчава, да й предоставя възможности, да я подпомага, да я протежира - други организации трябва да осъществяват културните дейности и да създават културните продукти. Следователно ролята на министерството не е да "създава култура". Ако това се осъзнае, биха се избегнали възможните противоречия, а ролята на партньорите би била точно дефинирана. Затова и ролята на министерството е не да продуцира култура, а посредством таксите от лицензи и други подобни източници да акумулира ресурси, които да се преразпределят според приоритетите на културната политика. Това всъщност представлява принципът "на една ръка разстояние" (arm's length principle). Едновременно с това министърът на културата трябва да бъде "будното съзнание" на правителството при разглеждането на всяка област, свързана с културата. Ако се изградят взаимовръзки от подобен тип, бюджетът на министерството би могъл по околен път значително да се увеличи.

Министерството обаче не действа по този начин. Най-показателният пример е връзката с националните центрове по изкуствата Те са 8 на брой и покриват всички сектори - от опазване на паметниците на културата, музеите и галериите до театрите, книгоиздаването, музиката и библиотеките. По начало центровете са били създадени като независими структури през 1991 г. (когато сегашният министър е бил заместник-министър). Изпълнението на културната политика е било делегирано на тях, докато министерството е задавало общата рамка на тази политика. Това е била една от най-перспективните инициативи, предприемана от министерството. Но през лятото на 1996 г. всички те, с изключение на националния филмов център, са реинтегрирани в министерството (защото "нямат опит в работата със собствен бюджет"). По този начин центровете продължават да се наричат самостоятелни, но в действителност не са, защото Министерството определя състава на контролиращите ги обществени съвети, а самите центрове нямат финансова свобода. Националните центрове, от една страна, определят общите правила, по които функционират, а от друга - решават кой да получи субсидия, с което се създава възможност отделни хора да вземат решения за собствените си проекти. По този начин центровете подпомагат развитието на културната политика, но също така контролират и много лостове за нейното приложение, създавайки потенциален конфликт между функции и интереси, като поставят на изпитание принципа на прозрачност. Когато центровете са били независими, е имало плодотворно партньорство между тях и министерството - министерството е отговаряло за цялостната стратегия и политика, центровете са защитавали и подпомагали различните изкуства.

Друг възлов проблем е, че от промените през 1989 г. досега е имало седем министри, което е довело до непоследователност в подхода и политиката. Към този факт можем да прибавим и обстоятелството, че министърът, при когото ние изготвяхме доклада, беше кандидат за президент през есента на 1996 г., в резултат на което последва криза във вземането на решения за период от 4 месеца.

Тези обстоятелства са довели до загуба на авторитета на министерството сред културната общественост, неговият престиж е паднал и в много сектори го възприемат като представител на "старото мислене". То все още не се занимава с обучението на своите кадри, с тяхната преквалификация и мениджърско развитие, независимо че в него работят много талантливи, отговорни и ентусиазирани хора. Министерството все още не е извършило ефективно фундаменталната промяна в подхода към своята собствена роля, в метода на работа и в преценката на качествата с оглед на изискванията на една модерна институция. Ние си даваме сметка, че е лесно да се говори по тези проблеми, но че е трудно практически да се осъществят такива основни промени, а само тяхната реализация би направила ефективна работата на министерството.

Два основни въпроса не търпят отлагане. Първият е свързан с усъвършенстването на професионалните умения на хората, работещи в министерството, вторият - с нагласите за това как министерството трябва да действа. Само ако те се решават взаимосвързано, ще може успешно да се работи и по посока на засилване взаимодействието с други сектори като туризма, икономическото развитие и образованието. Ще могат да се създават най-различни партньорства с цел пълноценно използване на съществуващия потенциал на културата.


Стратегическата роля на образованието по изкуствата

Една от най-важните връзки за Министерство на културата е тази с образованието. Добре развитата инфраструктура за обучение по изкуствата е едно от главните положителни неща, останали от бившия режим. Независимо от финансовите затруднения във всички училища е запазено и обезпечено по 2 часа седмично обучение по изобразително изкуство и музика. Освен това съществуват възможности извън училищната програма за обучение по танци, фолклор, музика, театър за деца - добри възможности за активно оползотворяване на свободното време. В момента образованието в сферата на изкуствата е под егидата на Министерството на културата и тук връзката с Министерството на образованието изглежда добра. В същото време връзката на образованието по изкуствата с търговията и икономическото развитие е съвсем слаба, а тя е ключова за развиване на редица базисни умения у подрастващите българи.

Образованието е в основата на всяка последваща културна дейност и формира основните знания и умения за участие в пазара на труда, като открива и други възможности за професионална реализация. Всички културни организации, независимо дали са комерсиални или не, печелят от развитието на образованието. Образованието по изкуствата е обществена ценност и не може да се остави на чист пазарен принцип. По-скоро пазарни механизми трябва да се приложат към тези комерсиални организации, които печелят от държавните инвестиции в образованието, като по този начин се подпомогне образованието по изкуствата. Това би могло да стане чрез данъчни кредити.


Общини и региони

Без съмнение, ролята на общините в културния живот трябва да нарасне за в бъдеще. Това е и в съответствие с целите на министерството за децентрализация и демократизация. То е свързано с принципа, че решенията трябва да се вземат на възможно най-ниското административно ниво. В процеса на развиващото се гражданско общество ролята на общините е решаваща.

Българското правителство е декларирало своята готовност да усили местната власт, но освен отделни законодателни стъпки в положителна посока, разделението между правомощията между държавните, областните и общинските структури остава не докрай изяснено. Това често поражда затруднения в практиката. Децентрализирането на ангажиментите към общините, също така, не е съчетано с предоставяне на повече финансови средства - прехвърлените отговорности варират от инфраструктурни дейности, като жилищно и пътно строителство, обществен транспорт, до икономически функции и социални дейности, като образование, култура и здравеопазване.

Нещо повече, централната власт осъществява строг контрол върху дейностите на местната власт. Бюджетите, финансовият мениджмънт, набирането на приходи и извършването на разходи са все още под централизиран контрол. Закон за финансовата самостоятелност на общините се готви едва за 1998 г. Като потвърждение за съотношението на силите между централна и местна власт може да се вземе броят на работещите в държавната администрация (36 000) и местните администрации (20 000). На практика поради законово неизяснените функции често държавните администратори се намесват в работата на местната власт.

В този контекст и най-похвалният опит да се постигне договореност с общините - например съвместното финансиране на театрите (50% - от държавата, 30% - от общините, 20% - собствени приходи), остава напразен, щом като общините не разполагат нито с финансови възможности, нито с инструментариум за набиране на средства, така че да могат да изпълнят своите задължения по договора.

Независимо от тези проблеми обаче, общините вече започват да изграждат асоциации с цел лобиране и отстояване на своите общи интереси. В частност това включва и развитието на туризма и маркетингови инициативи, което е пряко свързано с културния туризъм. Практически няма истински връзки между общините на регионално ниво и затова свързването им в асоциации придобива все по-голямо значение. Връзките на регионално ниво се представляват от областния управител, който се назначава от Министерския съвет. В същото време Министерството на строителството и териториалното развитие има важни функции за законодателни инициативи и също е представител на централната власт при съвместната работа с общините. От съществено значение е обстоятелството, че областният управител съблюдава за законността на решенията на общинските съвети и практически може да спре изпълнението на едно или друго тяхно решение.

От гледна точка на културната политика регионалното ниво е важно измерение за формирането на културна стратегия с цел оптимизирането на ресурсите - да се избегне дублирането на функции и да се състави йерархия на културните потребности на региона. Например, в един регион е необходимо да има само една библиотека с много богат фонд, един театър или оркестър с оптимален състав, вместо всяка община да поддържа собствени организации с недостатъчен капацитет или неефективен състав.


Гражданското общество и партньорството

Хората и организациите, които изграждат сложната тъкан на гражданското общество, освен че са потребители на култура, играят и важна роля за развитието и определянето на културната политика. Положителен пример е вече проведеният обществен дебат и привличането на вниманието на медиите върху проектозакона за читалищата, което е довело до някои негови изменения с оглед на изискванията на демократичното общество. Освен това много граждански организации могат да бъдат с културна насоченост или да имат такъв предмет на дейност - затова те също са интегрална част от културния спектър.

Важно е да се отбележи, че едно силно гражданско общество може да промени мисленето на хората по отношение на техните собствени правомощия. Гражданското общество, от своя страна, дава положителна мотивация на хората и тъкмо това се оказа важно за други посткомунистически страни, където връщането на знаменити културни дейци в страната спря изтичането на мозъци и таланти. Сама по себе си липсата на демокрация причинява това изтичане.

Идеята за партньорството, споделянето на властта и създаването на сфери на сътрудничество между различни институции е слабо развит принцип в България. Разбира се, и на Запад има какво още много да се направи в това отношение. Поради тази причина Западът се стреми да докаже с нови и по-силни аргументи, че този принцип е от жизнено важно значение за гражданското общество. Западната действителност е различна, но в същността си този проблем е еднакво важен за всички страни. На Запад този проблем има два аспекта. Първият се отнася до овладяването на арогантната сила на бизнеса чрез развитието на бизнес, съобразен с груповите и гражданските отговорности и чрез свързването на бизнеса с обществените ценности. Вторият аспект се отнася до убеждението, че държавата и обществените институции трябва да имат готовност по отношение на предоставянето на права и да бъдат по-инициативни. "Невидимата паяжина", която свързва обществото е в овластените индивиди, които изграждат гражданското общество, контролират властта на държавата и действуват като преграда срещу неконтролираната неофициална власт.

Заплахата за гражданското общество, следователно, идва не само от държавата, но и от неофициалните структури на властта. Казаха ни, макар разбира се, това да не може да се докаже, че договори за лицензи се сключват, без да има достатъчно прозрачност, или че правото за управление на парите за реклама на големите мултинационални компании е делегирано на български представители по нечестен начин. Още по-страшно и тревожно е чутото от нас, че във всяка дейност, която предполага търговска печалба, честното поведение носи загуби. Най-важният пример за нас остана нелегалното производство и запис на аудиокасети, видеокасети и компактдискове, което води до дъмпинг в цените и едновременно с това до неплащане на авторски права. В резултат от това дори най-популярните български поп-звезди не могат за живеят от приходи от авторски права. Това пиратско производство и разпространение се контролира от "мафиозни" фигури, които не се колебаят да използват заплахи и насилие, за да запазят своите позиции. Знае се кои са те, но въпреки това те остават недосегаеми. Но тази пиратска дейност има далеч по-голямо отрицателно значение, защото тя означава, че не може да бъде създаден реален пазар на културните индустрии. Честните продуценти не могат да натрупат капитал за да инвестират в оборудване или да предплатят на творците; развитието на реална дистрибуторска мрежа е възпрепятствано, а животът на творците е труден.

Проблемите на гражданското общество определят до голяма степен развитието на културните дейности в България, но те все още не са разпознати като проблеми на политиката на Министерството на културата. Докато посочените фундаментални за демокрацията положения не се видят като проблеми, всяка воля и енергия за извършване на културна дейност ще бъде скована. Погледнато в дългосрочен план е по-ефективно да вложиш или да пренасочиш ресурси и време за решаване на проблемите, свързани с демокрацията, и да ги решиш по законов път, отколкото да продължаваш традиционно субсидираните дейности.


Субсидии за културата:

Делът на разходите за култура от националния бюджет е 1.37%.

Разходите за култура в рамките на държавния бюджет са се увеличили от 1990 г. до сега 10 пъти в номинално изражение, но в реални стойности, взети към 1995 г., са намалели с 80%.

Бюджетът на Министерството на културата, който не включва разходите за радио и телевизия, се е увеличил в сравнение с 1991 г. 5 пъти в номинално изражение, но в реални стойности се е свил до 58%.

Средният процент на собствените приходи за културните институции се е запазил доста постоянен за периода 1988-1993 г. - около 3.5%, въпреки че отделни институции като театрите например значително са повишили своя дял.

Съотношението между общите разходи за култура на държавата и на общините не се променило съществено от 1989 г. - 70% на държавата и 30% на общините през 1989 г.; 64% на държавата и 36% на общините през 1995 г.

В рамките на Министерството на културата дяловете от бюджета са следните за 1995 г. (цифрите в скоби се отнасят за 1991 г.):

18% - театри (20,3%)

11,8% - опери (12,3%)

15,8% - образование по изкуствата (14,4%)

6,6% - филхармонии (5,5%)

4,69% - филмопроизводство (7,37%)

3,3%- международни дейности (2,6%)


В някои сектори, като например в операта, държавата осигурява почти всички средства - 98%, докато в други, например в театъра, те са 56%, при музеите - 33% (остатъкът се покрива от местните власти).

93,3% от бюджетните фондове на Министерството на културата отиват за текущи плащания, от които заплатите имат най-голям дял (76% в операта, 68% в театъра, 59% в образованието по изкуствата). За капитални инвестиции се заделят 6,4%. 1 - 2% отиват за проекти извън съществуващите институции.

Приватизация е осъществена предимно в културните индустрии като филмопроизводството и издателската дейност.

Не са правени никакви последователни опити да се трансформират обществено субсидираните културни организации във фондации или други подобни формирования.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   20

Свързани:

Културната политика в българия iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Културната политика в българия iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Културната политика в българия iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Културната политика в българия iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Културната политика в българия iconЗакон за закрила и развитие на културата
Чл. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила...
Културната политика в българия iconСедмица на френското кино
Тази проява е част от културната програма на Френския институт за 2006 г за Велико Търново и цяла Североизточна България
Културната политика в българия iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Културната политика в българия iconДо георги стоянов председател на съюза на българските филмови дейци до радослав спасов
Ие сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. Механичното съкращаване на бюджета,...
Културната политика в българия iconГр. Стара Загора 6000 ул. "Св. Княз Борис"№115 ет. 3, ап. 8
Нмфс е част от културните структури на страната,част от културната история на България,чийто страници днес пишат децата на България....
Културната политика в българия iconЕвропейски съюз българия подкомитет №7
Смесения България-ес подкомитет 7 “Регионално развитие, заетост и социална политика”. Разискваха се състоянието и перспективите в...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом