Културната политика в българия




ИмеКултурната политика в българия
страница3/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/landry.rtf
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Раздел първи

ОБЩА КАРТИНА

Базовото изследване




Целта на този експертен оценъчен доклад е да коментира по конструктивен начин обширния доклад за зараждащата се българска културна политика, подготвен от български експерти. Националният доклад е разработен от екип на Института по културознание под ръководството на д-р Лазар Копринаров, работил в трудни условия, за да създаде документ, позволил на експертната група да вникне в динамиката на българския културен живот. Много от тези трудности касаят намирането на показателни сравнителни данни на фона на извършените огромни промени, като например стойността на местната валута (българският лев), или отговора на въпроса за това каква е била, каква е и каква вероятно ще бъде културната политика. Това е една съвсем не лека задача и можем само да изкажем комплименти на авторите за положените от тях усилия.


Българският национален доклад ще бъде ценен документ както за българската общественост, така и за чуждестранна аудитория, тъй като за първи път е направен обзор, даващ изчерпателна картина на състоянието на българския културен живот и политика, отчитащ промените, настъпили след прехода. Обзорът дава на читателя представа за периода преди 1989 г., както и за последвалото го развитие. Документът има стойността и на ориентир, към който човек може да се обръща в бъдеще, за да прави сравнения, да отчита и да оценява настъпилите междувременно промени.


Специално благодарим на действащия по това време министър на културата Иван Маразов, на бившия министър Георги Костов и на бившия заместник-министър Георги Константинов, които поеха отговорността за тази оценка, както и на Анна Сендова, началник управление "Международно културно сътрудничество" в Министерство на културата, за организирането, съвместно с нейните колеги, на комплицираната понякога и усилна програма на нашите посещения. Приложението съдържа списъка на повече от 230 души, които взеха участие в дискусиите.


Настоящото изложение съдържа в обобщен вид вижданията на група експерти, идващи от страни с различен модел на културна политика: Наима Балич от Хърватска, Ирмели Ниеми от Финландия - председателката на нашата група, Корнелия Дюмке от Германия, Питър Шрайбер от Холандия, и Чарлз Ландри от Великобритания, рапортьор на групата. Групата се ръководеше от Вера Болто, началник отдел "Културна политика и културни дейности" в Съвета на Европа. Докладът се основава на серия организирани срещи, многобройни посещения на музеи и обекти на културно наследство, изложби и спектакли; на предшестващ опит и впечатления на експертите от България; на писмени документи и внушителна поредица от разговори с българи, имащи отношение към културата, като политици, творци, участващи във вземането на решения, администратори, импресарии, продуценти и мениджъри, изследователи.


Оценката и написването на доклада бяха направени от юни 1996 г. до края на януари 1997 г., а групата осъществи две едноседмични проучвателни посещения - първото през юни 1996 г., а второто през ноември 1996 г. Към момента на приключването на нашата работа през януари 1997 г. България се озова в период на масови вълнения, с протестиращи на улицата хора, които настояваха за нови избори поради влошаващата се икономическа ситуация и ежедневната обезценка на лева спрямо щатската валута. Това на свой ред означава, че дори националният български доклад е в някаква степен неактуален.


Много от срещите и разговорите ни се състояха в София, тъй като там се намират ключовите национални институции, но експертната група имаше възможност да посети и провинцията. Бяхме на кратко посещение в Пловдив и в Творческия център "Св. Кирил", поддържан от Международната академия за архитектура. Имахме по-дълъг престой в Асеновград, Панагюрище, в малкото селце Бъта, където станахме свидетели на фолклорни традиции в най-добрата им форма. Бяхме също така в Бачковския манастир и в историческия град Копривщица, който се намират в Средна гора и Долината на розите. Посетихме също Казанлък и Несебър - градове с културни паметници от световно значение, както и Бургас - морски промишлен център и пристанище на България.


Благодарение на тези пътувания прекосихме България надлъж и нашир, видяхме различните лица на нейния пейзаж - планини, живописни долини, безкрайни равнини, морето. Минахме през селища от всякакъв тип - някои красиви, други грозни; някои исторически, други с панелни сгради в съветски стил; видяхме замиращи фабрики, западнали промишлени площадки, безплодни земеделски земи, останали необработвани след промените, изпълнени със спокойствие овчари, които пасат овцете си; безкрайни, често граничещи с бунища лозя, както и претъпкани улични пазари и забързания пулс на живота в градовете. Ядохме и пихме в по-луксозни и в по-скромни ресторанти, докоснахме се и до нощния живот в България.


Осъзнахме, че живата култура и културното наследство на България притежават уникални качества и богатство, простиращо се назад във вековете. И все пак, независимо от ентусиазма и ангажираността, на която станахме свидетели - като например някои фолклорни изпълнения, един поп-концерт, организиран като протест срещу престъпността, или една художествена галерия, спонсорирана от местен бизнесмен - открихме елементи на упадък в културния живот. Малко книжарници, но много сергии за книги по улиците (чухме, че много книжарници са били затворени); нищожен брой кина, въпреки че в миналото са били стотици; посредствени театри с малко на брой представления; рушащи се музейни сгради и дори музеи, които е трябвало да бъдат затворени поради недостиг на горива; оркестри, концертиращи в порутени сгради; библиотеки, чийто книжен фонд е останал непроменен повече от пет години, какъвто е случаят и с много музейни и галерийни колекции извън София.

Дадохме си сметка, че читалищата (уникална българска полифункционална културна институция, която води началото си от периода на българското национално възраждане през 19 в.), е играла и продължава да играе и днес важна роля в българския културен живот и във въображението на българина. Читалищата представляват национална мрежа от достъпни институции с гъвкави програми, способни да отговорят на местните потребности. Дори и те обаче са принудени понякога да отдават помещения под наем за видео игри или други търговски дейности, за да "вържат" бюджета си.


Ние, разбира се, успяхме само да зърнем или да направим моментна снимка на България и на нейния културен живот, макар да се надяваме, че сме доловили някои от нейните ключови, същностни черти.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Свързани:

Културната политика в българия iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Културната политика в българия iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Културната политика в българия iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Културната политика в българия iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Културната политика в българия iconЗакон за закрила и развитие на културата
Чл. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила...
Културната политика в българия iconСедмица на френското кино
Тази проява е част от културната програма на Френския институт за 2006 г за Велико Търново и цяла Североизточна България
Културната политика в българия iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Културната политика в българия iconДо георги стоянов председател на съюза на българските филмови дейци до радослав спасов
Ие сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. Механичното съкращаване на бюджета,...
Културната политика в българия iconГр. Стара Загора 6000 ул. "Св. Княз Борис"№115 ет. 3, ап. 8
Нмфс е част от културните структури на страната,част от културната история на България,чийто страници днес пишат децата на България....
Културната политика в българия iconЕвропейски съюз българия подкомитет №7
Смесения България-ес подкомитет 7 “Регионално развитие, заетост и социална политика”. Разискваха се състоянието и перспективите в...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом