Културната политика в българия




ИмеКултурната политика в българия
страница2/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/landry.rtf
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ В ПРЕХОД:

ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА

КЪМ СЪСТОЯНИЕТО НА ИЗКУСТВОТО

Работно резюме




България, подобно на всички страни в преход, страда от последиците на съветския тип социализъм. Това историческо наследство е оставило дълбок отпечатък върху нагласите на хората, формиращи културната политика, а също и на творците, току-що скъсали с една епоха, в която функцията на културата е била дефинирана в съвършено различен политически, икономически и социален контекст, и в която е упражняван изключителен държавен контрол. В резултат на това България е наследила екстензивна културна инфраструктура, която при намаляващите финансови фондове и нестабилната политическа и икономическа среда не може повече да бъде поддържана в дългосрочен план.


Въпреки че очакванията от прехода все още не са намерили пълното си удовлетворение, в областта на културата вече са предприети множество положителни инициативи. Те обаче не са променили същината на системата, чиито проблеми се простират далеч извън сферата на културата. В този смисъл докладът се отнася и до всички страни, които са в преход.


Независимо от извършените промени, в основата си българската културна политика все още не разполага с концепция за българската култура и културен живот. Изграждането на подобна концепция не може да стане изолирано, тя трябва да бъде споделена от парламента, правителството и цялото общество, а нейното осъществяване да бъде ръководено от Министерство на културата. Тази концепция трябва да бъде изработена в хода на открита дискусия, в която да участвуват всички възможни страни. С оглед на това ролята на Министерството на културата следва да се промени - да стане институция, която не охранява вратите, а ги разтваря, не контролира ресурсите, а разкрива нови хоризонти и възможности.


По тази причина промяната в нагласата е вероятно най-важният процес, който трябва да се извърши, макар че той е и най-трудният, тъй като е налице закостенялост в начина на работа и мислене. Подобна промяна може напълно да се осъществи само след интензивно обучение, подмяна на част от персонала, делегиране на правомощия, отговорности и ресурси към нови сили, и най-вече след усвояване и практикуване нов тип по-активно участие във вземането и осъществяването на решения.


Аргументите за инвестиране в културата се нуждаят от нова формулировка, направена с оглед на 21 век, в която естетическите и ценностните критерии да се преплетат с образователни, социални и икономически доводи, с цел да се открои значението на културата за бъдещото благосъстояние на България. Подобен резултат може да се получи само в рамките на сериозен национален дебат, който да очертае пред максимално широка аудитория желаната промяна, която културната политика се стреми да постигне в пост-комунистическия период.


Експертната група е съгласна с декларираните основни принципи на българската културна политика - раздържавяване, децентрализация и демократизация, поставени в контекста на ефективно и икономизирано управление. Съмняваме се, обаче, че тези принципи се прилагат в достатъчна степен на практика.


Много от проблемите, пред които е изправен културният сектор, са извън неговия контрол - какъвто е случаят например механизма на щатните бройки или трудностите от политическо естество за неговото изменение. Независимо от това България трябва да направи преценка на ресурсите, които отделя за култура и за очакваните от културната дейност резултати. Тази преценка трябва да се основава на политически, икономически и социални аргументи, както и да даде отговор на трудния въпрос: от каква култура България се нуждае и може ли да си я позволи.

Експертната група изразява сериозна загриженост за съдбата на националните центрове по изкуствата, които първоначално, през 1991 г., са създадени като организации в духа на принципа "на една ръка разстояние" от министерството. Връщането им в Министерството на културата през 1996 г., каквито и да са аргументите за това, е показателно за това, че цялостният процес на децентрализация, на който се основава българската културна политика, е застрашен.


От особено значение е сериозният недостиг на управленски умения, както и необходимостта от формиране на нова култура на публична администрация. Уменията, нужни понастоящем на културните мениджъри, като например способността за управленско стратегическо планиране, за маркетинг и предприемачество, са били не само излишни при предишния тоталитарен режим, но не са били и насърчавани - и все пак сега тъкмо те са нужни. Проблемът за неадекватното управление е посочен на много места в националния доклад като основна пречка, но въпреки това отсъства солиден ресурс или последователна програма за преодоляване на този недостатък.


Структура на доклада

Тези и още много други въпроси са разгледани в доклада, който има пет раздела.


Първият изследва историческото наследство и неговото отражение върху актуалната практика и обществени нагласи.


Вторият раздел предлага рамка за преосмисляне на културната политика, акцентирайки върху ролята на демокрацията и гражданското общество за пораждането на чувство на отговорност, енергия и мотивация за разрешаване на предстоящите задачи. Разделът представя проблемите и възможностите пред културата, развиваща се в условията на пазарна икономика. Той иска да подскаже, че може да се изгради много по-оригинален и творчески подход към законодателството, регулирането и държавната намеса в областта на културата. Лансира се също виждането за по-усъвършенствано финансиране.


Третият раздел се съсредоточава върху стратегическите дилеми, пред които са изправени всички европейски страни при формиране и прилагането на културната си политика (например централизиран - децентрализиран подход; или обвързване на механизмите за субсидиране с пазара). Другите дилеми, поставени в раздела, показват начините за балансиране между престижните за нацията и ориентираните към малката общност инициативи, или начините за паралелно насърчаване на живата култура и на културното наследство.


Четвъртият раздел се занимава с международния контекст на културното развитие, с цел да се очертае полето за маневриране на зараждащата се културна политика на България. Този по-широк контекст носи със себе си нови рискове и възможности, но разбирането на тази динамика спомага за формирането на прагматичен реализъм и по-ясни очаквания относно границите на постижимото, истинския характер на конкуренцията и нишите, в които България може да разиграе силните си карти.


В последния раздел се събират основните линии на анализа, като се обобщават заключенията и препоръките и се предлага нов подход към културната политика.


Наред множество препоръки, отнасящи се до различни сектори от културата, експертната група насочва вниманието към три базисни препоръки, които по нейно мнение ще създадат предпоставките за плодотворно развитие на българския културен живот в бъдеще.


Първата от тях е Министерството на културата да започне национален дебат по проблемите на културата, обвързан с мораториум, одобрен от правителството, за запазване настоящото равнище на културните субсидии, с отчитане на инфлацията, така че дебатът да може да протече при стабилни финансови предпоставки.

През следващите години ще се наложи свиването на съществуващата инфраструктура и вероятно много културни дейци ще останат без работа. Как ще стане това и кого ще засегне не може да бъде решавано само от Министерството на културата. Подобни трудни решения трябва да бъдат обсъждани и отговорността за тях да бъде уточнена и до колкото е възможно поета от всички възможни партньори, като се достигне до съгласие за приоритетите. Предвиден е тригодишен период, през който да приключат дебатите и да започне прилагане на постигнатите изводи и заключения.


Втората препоръка е насочена към преосмисляне ролята на читалищата като ключов фактор за развитието на културата, а така също и за активизиране на гражданското общество.


Третата актуална за България тема е активното общуване с най-доброто от европейската културна практика.


Експертната група призовава Съвета на Европа да спомогне за лансирането на тези препоръки, прибягвайки до средства в рамките на своите компетенции. Такива са например оказването на техническа помощ, обучението на кадри, помощта при сключването на двустранни и многостранни споразумения, поощряването на сътрудничеството на наднационално ниво (в Балканския регион, със страните, които са се сблъскали с аналогични проблеми на прехода, както и с останалите европейски страни).


Съсредоточаването на вниманието върху тези теми не означава, че не бива да бъдат анализирани и други направления на културната политика, макар и само за да се откроят ключовите, според мнението на експертната група, приоритети.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Свързани:

Културната политика в българия iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Културната политика в българия iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Културната политика в българия iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Културната политика в българия iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Културната политика в българия iconЗакон за закрила и развитие на културата
Чл. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила...
Културната политика в българия iconСедмица на френското кино
Тази проява е част от културната програма на Френския институт за 2006 г за Велико Търново и цяла Североизточна България
Културната политика в българия iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Културната политика в българия iconДо георги стоянов председател на съюза на българските филмови дейци до радослав спасов
Ие сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. Механичното съкращаване на бюджета,...
Културната политика в българия iconГр. Стара Загора 6000 ул. "Св. Княз Борис"№115 ет. 3, ап. 8
Нмфс е част от културните структури на страната,част от културната история на България,чийто страници днес пишат децата на България....
Културната политика в българия iconЕвропейски съюз българия подкомитет №7
Смесения България-ес подкомитет 7 “Регионално развитие, заетост и социална политика”. Разискваха се състоянието и перспективите в...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом