Културната политика в българия




ИмеКултурната политика в българия
страница14/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/landry.rtf
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   20

Кратък преглед на културния сектор


Като обобщение на социално-историческите предпоставки представяме ключови факти, политически насоки и въпроси на законодателството, свързани с различните подразделения на културата, извлечени от Българския национален доклад. За по-подробна информация следва да се ползва същия доклад.
Културно наследство

Културното наследство в България се регламентира от три категории закони. Първата от тях се отнася до опазването на културното наследство, втората категория закони са свързани с териториалното развитие и градоустройството, а третата група обхваща опазването на природната среда.

Въпреки че в България има всеобхватна и логически последователна нормативна база, системата от подзаконови актове е до голяма степен остаряла в контекста на бързо променящите се условия. Така например, трите регулативни механизма не са нито свързани, нито обединени; концепцията за обекта на опазване не съответства на новите представи за културното наследство, включващи индустриалното наследство, културния ландшафт или цели градски райони. Тя предвижда изключителна централизация на функциите, без да се изяснява ролята на местните органи на властта. Ролята на нестопанския сектор в консервационните работи е неадекватна. Разрастващият се пазар на изпълнителите, занимаващи се с консервационна дейност е в голяма степен неконтролиран, създава проблеми във връзка с професионализма и поражда опасност от корупция. От решаващо значение е факта, че в системата липсват материални стимули за привличане на собствениците, потребителите и на цялото общество, което би осигурило допълнителни ресурси. Въпреки че онези, които съхраняват културното наследство, получават 20% данъчни облекчения.

Делът на средствата от консолидирания държавен бюджет, предназначени за опазване на културното наследство, е намалял от 15.8% през 1988 г. на 3% през 1995 г. В общините спадът е от 24% на 4% за същия период. В реално изражение, в сравнение с периода от преди 15 години, средствата са намалели със 100.Общият брой на регистрираните паметници е 39402,включително около 1000 гробници и селищни могили.

Министерството на културата контролира опазването на културното наследство в сътрудничество с Националния съвет за опазване на паметниците на културата - съвещателен орган; Националният център за недвижими паметници на културата, който координира и следи държавната политика; както и Националния институт за паметниците на културата, който изпълнява и управлява политиката. Освен това има няколко специализирани организации към местните органи на властта, както и редица частни контрагенти, занимаващи се с консервационна дейност. България е активен член на международните правителствени организации, занимаващи се с културното наследство, сред които ЮНЕСКО, ИКРOM,Комитета за световно културно наследството и Комитета за културно наследство към Съвета на Европа; страната е ратифицирала всички международни конвенции.

Законът за културното наследство, който се разработва в момента, цели отстраняване на установените слабости в системата за опазване на културните ценности, включително децентрализация на държавните ведомства; създаване на нови източници за финансиране чрез фонд за националното наследство, натрупван чрез данъчни облекчения; въвеждане на материални стимули и на методи за контролиране на контрагентите в консервационната сфера; превръщане на въпросите на наследството в неделима част от градоустройството и териториалното устройство на всички нива. И накрая, организациите, занимаващи се с наследството, се стремят да провеждат лобистка дейност сред другите ведомства относно значението на културното наследство за културния туризъм.
Театър - кратък преглед

От 1989 г. насам водещи фигури в театралния сектор се опитват да постигнат предоставяне на реална автономия на театрите и управление на собствените им финанси; разработка на нови механизми за субсидиране, при които повече ресурси да се заделят за проекти и по-малко - за личния състав и поддръжката; прилагане на принципите на конкурентността при финансирането на театралните проекти; активно участие на общините във финансирането на театрите; създаване на театри под различни правни форми, като например държавни, общински, частни или кооперативни; създаване на мрежа от зали за гостуващи спектакли (наречени "открити сцени" в националния доклад).

Понастоящем в България има 77 театрални формации, 55 от които са драматични и 22 - куклени театри. 25 от тях, включително националният театър "Иван Вазов", се намират в София. 10 от тях са малки частни трупи, които нямат постоянна база. От 1986 г. общият брой на театрите, тогава 54, се е увеличил, въпреки че броят на продадените билети е намалял с 60% към 1994 г. Най-ниската точка, обаче, е достигната през 1993 г., като оттогава броят на продадените билети е нараснал с 11% от тази база. Министерството на културата поддържа 54 театъра, които са най-важните, поради това, че на тях се падат 87% от местата и 80% от продадените билети.

Относителният дял на държавните субсидии е намалял от 86% през 1991 г. на 69.3% през 1995 г. От продажби на билети са реализирани 14.1% от приходите, а от други източници - 16.6%.

Докато броят на актьорите в държавните театри е намалял с 23% от 1994 до 1995 г., отчасти поради намиране на алтернативна заетост поради ниските заплати, този на техническия персонал се е увеличил с 40%. Докато в Западна Европа актьорите могат да получат алтернативни приходи от киното, телевизията, радиото и рекламната дейност, в България възможностите в това отношение са по-малки, тъй като тези по-различни художествени институции разполагат със свой собствен многоброен персонал, новата продукция не е голяма, а рекламната индустрия е слабо развита.

Предвижда се в началото на 1997 г. да бъде внесен за приемане закон за театъра. За да се насърчи финансирането на проекти, а не на структурите и сградите на съществуващите театри, той съдържа три основни насоки:

Децентрализация на управлението и финансирането. Вече са постигнати споразумения с 11 драматични и 1 куклен театър, по силата на които общините и държавата приемат да финансират театрите съвместно. Първоначалната схема предвижда държавата да предоставя 50% от субсидията, общината - 30%, а 20% да се осигуряват от собствени приходи. Дългосрочният план предвижда поемане на държавния дял от общините, като държавните средства се насочат към конкретни проекти, турнета и фестивали;

Да се осигури финансиране на гастролиращите театри (наричани "открити сцени"). Понастоящем право на такова финансиране имат 4 драматични и един куклен театър;

Субсидиране на индивидуални театрални проекти на конкурсен принцип, независимо от техния източник, като се дава приоритет на експерименталните и нестопански начинания. В това отношение вече е положено началото, като през 1994 г. такива субсидии са съставлявали 1.1% от отпуснатото от Министерството финансиране, а през 1995 г. те са нараснали на 1.9%.

Накрая ще споменем, че през 1991 г. беше създадена частна фондация "Идея за театър", чиято цел е да улесни контактите между български и чуждестранни театри. Досега тя е финансирала около 100 проекта, най-важният от които е международният фестивал "Екофест", проведен в Сливен под егидата на проекта "Калейдоскоп" на ЕС.
Читалища и любителски изкуства

Началният етап от развитието на любителските изкуства се свързва със създаването на мрежа от читалища, утвърдили се през периода на националното възраждане и смятани за крайъгълен камък на българското културно развитие. Общият брой на читалищата е 4228,от които 546 в градовете и 3682 в селата; те осигуряват заетост на 21266 души - организатори и дейци. На читалищата се падат 14.1% от общото финансиране на изкуствата и 37.1% от общинските разходи за изкуство. Те са многофункционални институции, като обикновено в тях се помещава библиотека (3727), а в миналото и киносалони - през 1985 г. 1676 от тях са имали киноекрани, а през 1994 - само 42.Обикновено те развиват и допълнителни дейности, свързани с любителски изкуства, обучение и представления. На любителските изкуства се падат 14.2% от разходите на читалищата.

По време на социалистическия период най-голяма роля за развитието на любителските изкуства са играели профсъюзите и училищата. През 1989 г. настъпва рязък спад в това отношение и читалищата остават основните организатори на тази дейност. От 1989 г. насам се забелязва подем в любителските изкуства, за което свидетелства, например, нарасналия брой участници в националните фолклорни панаири.

В новия закон за читалищата, приет през 1996 г., те изрично се определят като самоуправляващи се културни и образователни институции, които използват предоставените им помещения безплатно. Те не плащат данъци във връзка с основната си дейност.
Книгоиздаване - кратък преглед

През 1988 г. е имало 27 държавни и над 100 ведомствени издателства. В миналото достъпът до книги е бил улеснен от централизираното разпределение и ниското ценово равнище, но съдържанието е било до голяма степен определяно от идеологически критерии.

С премахването на държавния монопол се създава свободен пазар. Оттогава редица държавни издателства са приватизирани и въпреки че болшинството от тях все още съществуват, те действат като самостоятелни стопански субекти и не се издържат от държавата, но използват държавна материална база.

Същевременно бързо расте броят на частните издателства, предимно малки - от 180 през 1991 г. на 980 през 1995 г., на които се падат 68.6% от заглавията и 69.3% от общия тираж. Разцветът на книгоиздаването се дължи до голяма степен на малките капиталовложения, които са необходими, за да се излезе на пазара, както и на натрупаното и неудовлетворено читателско търсене.

Броят на издаваните понастоящем заглавия представлява 135% от цифрите за 1988 г., въпреки че тиражът е спаднал. Значително се е увеличил броят на преводните заглавия, особено що се отнася до художествената и справочна литература. На преводната литература се падат 33% от заглавията и почти 50% от общия тираж, като преводите от английски език съставляват 64.6%, от френски език - 9.6% и от немски език - 8.4%.

Особено тревожно е състоянието на книгоразпространението. В момента съществуват 28 държавни и 132 частни дистрибуторски фирми - значителен брой за страна с размерите на България. Значително е намалял броят на книжарниците, отчасти поради реституция на собствеността, като тяхното място масово се заема от улични сергии.

Книгоразпространението и търговията на дребно с книги ще се развиват последователно само ако се увеличи търговската печалба. На Запад тя достига до 50% от продажната цена, докато в България този процент е значително по-нисък. В резултат на това търговците се насочват към популярни заглавия, носещи им голям оборот.

Чрез центъра за книгата Министерството подкрепя програмата "Помощ за книгата", която участва във финансирането на издания в 3 области: съвременна българска литература и литературно наследство; българска "хуманитаристика" и справочни издания; и преводни издания. През 1995 г. са били субсидирани 119 издания на 36 държавни и 35 частни издателства. Предлага се основните области на държавна намеса да бъдат следните: по-големи маркетингови инициативи, като например целеви субсидии за книгоразпространение, намаляване на вносните мита на хартията, намаляване на ДДС за книгите.
Музеи

Музейната политика се разработва под егидата на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Неговата роля се състои в определяне на приоритетите на държавната политика, контрол върху ръководството на музеите и галериите в рамките на държавната система; финансиране на музейни проекти и "проучване, опазване и популяризиране на движимите паметници на културата". Дейността му се подпомага от Национален експертен съвет по музейно дело и Национален експертен съвет по изобразителни изкуства. Неговите цели са гарантиране на самостоятелност и на право на сдружаване, както и финансиране на проекти в една единна законова рамка.

Съществуват държавни, общински, а от 1995 г. насам и частни музеи, въпреки че дори частните музеи подлежат на държавен контрол. Музейната мрежа обхваща три национални музея (Национален исторически музей, Национална художествена галерия, Национална галерия за чуждестранно изкуство); 18 държавни музея и галерии, 12 ведомствени държавни музея и 193 общински музея. Съществуват около 400 други музейни сбирки и колекции към училища, читалища и други обществени организации, както и 54 частни галерии, 24 от които са в София. Общият брой на персонала е останал до голяма степен постоянен, като броят на екскурзоводите намалява, а този на специалистите слабо нараства.

Разходите за персонала възлизат на почти 95% от всички разходи, поради което за експозиции и специални проекти остават малко средства. Всички видове музеи и галерии - публични или частни - имат право на проектни субсидии от Националния център.

От 1991 г. до 1995 г. посещаемостта се е увеличила с 25% - от 3.2 милиона на 4.3 милиона посетители - отчасти с активното съдействие на образователната система и туристическия сектор.

Сред главните проблеми, отбелязани в националния доклад, са следните:

Противоречие между нормативно определения статут на самостоятелност на държавните и общинските музеи и фактическото ограничаване на тяхната самостоятелност от други законови разпоредби, противоречие между държавната собственост на музейните артифакти и стопанисването им от общините, които се смятат за автономни.

Координацията на музейната мрежа е предимно йерархична и липсва взаимодействие и обмен между самите музейни институти.

Международният обмен и изложбена дейност са монопол на Националния център - недостатък, който самият Национален център признава.

Остаряла структура на финансирането, основаваща се на щата, която ограничава Националния център в преследването на целите му.

Липса на техника за наблюдение, контрол и картотекиране на материалите.

Лошото състояние на музеите, често помещаващи се в неподходящи сгради.

Увеличаването на кражбите, нелегалния износ и фалшификациите.

Центърът смята за своя основна задача разработката на съгласувана и последователна стратегия, ориентирана към преквалификация на персонала, към нови форми на управление на информацията и на маркетинга; по-голям международен обмен и разкриване на нови курсове, предназначени специално за музеите. Центърът смята, че по този начин българското музейно дело ще може да се интегрира по-пълно в европейската музейна система.
Музика и танц

България разполага с внушителен брой музикални групировки. В страната има 15 симфонични оркестри и филхармонии, от които 8 са национални (а 7 се финансират от общините); има 7 оперни театри, едно балетно студио, един национален хор и 2 фолклорни ансамбли, като всички те се финансират от държавата. Съществуват и множество други ансамбли на издръжка на общините, както и някои частни или любителски състави и формирования към музикални училища. От 1991 г. до 1995 г. субсидиите са намалели с 45% в реално изражение. 75% от разходите са за заплати и едва 10-15% - за постановки.

През 1995 г. Националният съвет за музика и танц е субсидирал 25 проекта по новата система за финансиране на проекти. 6 са били за музикални ансамбли и 19 за фестивали, конкурси, специални постановки и просвета. През последния период не са били изразходвани практически никакви ресурси за поддръжка на сградния фонд.

От 1991 г. насам броят на посетителите, особено на оперните представления, е намалял от 350 000 на 254 000,докато посещаемостта на концерти се е увеличила от 253000 на 291 000 души, до голяма степен поради по-ниските цени.

Националният център си поставя за цел да продължи процеса на децентрализация и предоставяне на автономност на музикалните формирования, да утвърждава смесеното държавно и общинско финансиране; да поощрява конкурентното начало при финансирането на музикалната и танцова продукция и да увеличава размера на средствата за финансиране на проекти.
Библиотеки

През 1994 г. в страната е имало 8166 библиотеки, сред които обществени, училищни, специални и библиотеки към висшите учебни заведения, като 3727 от тях се помещават в читалища. Общият брой на библиотеките бележи спад - през 1985 г. той е бил 9800.Много от тях са съвсем малки, 41% са с фонд до 4000 т., а 31% са с фондове от 4000 до 10 000 тома. 70% от приходите на библиотеките постъпват от общините.

От 1985 г. насам се забелязва намаляване на броя на читателите и на заетия библиотечен фонд, което до голяма степен се дължи на липсата на нови постъпления. Новопостъпилите български книги са намалели с 2/3 от 1989 г. насам, а чуждестранната литература, доколкото я има, е предимно от дарения. Библиотеките не разполагат с почти никакви нови технологии за библиотечно управление . Фондация "Отворено общество" е главният спонсор по отношение на технологии, техническа литература и квалификация на библиотечните кадри.

Основните приоритети, формулирани в националния доклад са:

Активно да се търсят начини за свързване на библиотеките в национална система, като първата стъпка е започналото през 1992 г. изграждане на Национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа (НАБИМ).

Да се утвърждават териториалните библиотечни служби и да прерастват в културни центрове, предлагащи широка гама от просветни и художествени дейности, като еднофункционалните библиотеки се запазят само в по-големите селища.

Да се въведат съвременни системи за информационно обслужване и широкообхватни програми за квалификация на библиотечните кадри.

Да се провежда лобистка дейност за създаване на национален библиотечен фонд.
Радио

До 1989 г. в страната е имало 1 национална радиостанция и 5 регионални радиостанции, а през 1995 г. е имало 4 национални и 47 частни радиопрограми. Повечето частни радиостанции имат ограничена предавателна мощност от около 8 км, което ги поставя в изключително неблагоприятно положение в сравнение с държавните национални радиостанции.

Частните радиостанции разчитат почти изключително на програмни схеми с преобладаваща поп музика и около 10% информация. Но "Класик FM", което излъчва на честотата на радио "Свободна Европа", покрива 70% от страната.
Телевизия

Въпреки промените през 1989 г. и преструктурирането, Българската национална телевизия със своите два канала на практика запазва монопола си. Въпреки че БНТ се намира под административния контрол на парламентарната комисия за телевизия, радио и Българска телеграфна агенция (БТА), тя си остава опора на държавата и най-мощната медийна организация в страната. За повечето български зрители тя си остава единственият източник на информация и забавление.

Като се има предвид мощта на БТА, назначенията на ключови длъжности в БНТ са силно политизирани, броят на лицата, заемали поста генерален директор е голям, което отразява политическата нестабилност в страната и допълнително затруднява единството и последователността на организацията.

БНТ се финансира както от държавни субсидии, така и от рекламна дейност. Тя не попада в обсега на Министерството на културата и финансирането й е еквивалентно на 65% от общото финансиране на Министерството на културата.

Независимата телевизия се появява бавно, а и поради малката мощност на предавателите, предоставени на частните телевизионни станции, обхватът им е до голяма степен ограничен в рамките на градовете и техните покрайнини. В допълнение, няколко кабелни телевизионни станции достигат до 15% от зрителите и 25% от телевизионната аудитория в столицата.

Комитетът по пощите и далекосъобщенията към Министерски съвет лицензира честотите като по този начин разполага с власт да контролира развитието на независимите телевизионни мрежи.

Нормативната уредба относно електронните медии е предмет на разгорещени дебати и въпреки че проектозакона за радиото и телевизията беше приет от парламента през септември, той беше успешно оспорван от върховния съд, като основните спорни моменти са следните:

Член 3 предвижда установяване на контрол над новините и съобщенията, излъчвани от радио и телевизионните станции от страна на "компетентните органи", без дефиниране на тези органи, а член 25.2 налага ограничения върху правата на журналистите да изразяват мнения в свои коментари, което е в противоречие с гарантираните в конституцията свободи.

Съставът на Националния съвет за радио и телевизия обикновено възпроизвежда картината на парламентарното мнозинство, поради което електронните медии се контролират от една партия. Нещо повече, той има право да закрива радио и телевизионни станции, въпреки че според конституцията такова право има само съдът.

Разпоредбите относно финансирането противоречат на члена на конституцията, съгласно който всички форми на собственост се третират еднакво в рамките на закона, поради което държавната телевизия би трябвало да може да получава държавно финансиране и да има право на приходи от рекламна дейност. Това практически укрепва монопола на държавната телевизия и й осигурява по-голямата част от приходите от рекламна дейност и спонсорство. Нещо повече, независимите радиостанции притежават лицензи само за обхват с радиус 8 км, който е твърде малък, за да могат да възвърнат инвестициите си.

Ето защо приоритетите, на които се набляга в националния доклад са гарантиране на "децентрализацията на електронните медии, подкрепа на свободата на медиите и на правото на обществото да бъде информирано", както и постигане на стабилно равновесие между държавните и независимите медии.
Кино

Филмите, произвеждани преди 1989 г., са били с идеологическа насоченост, която била или явно наложена, или плод на автоцензура.

Държавната система за киноразпространение създавала изкуствен пазар за българските филми чрез изкупуване на цялата продукция, макар и на загуба.

Тази неикономична пазарна структура довела до изкуствено увеличение на филмопроизводството и до масов свръхкапацитет, който не може да бъде поддържан след промените. Наскоро след промените до 90% от работещите във филмовата индустрия останали безработни.

През 1991 г., със създаването на Национален филмов център като проводник на държавната политика в областта на киното, държавният монопол във филмопроизводството бива разрушен и основните средства за производство биват приватизирани. Главната цел на центъра е да въведе пазарните принципи във филмопроизводството и същевременно да намира средства за субсидиране на национални филмови продукти, главно чрез сключването на сделки за копродукции.

В резултат на това броят на филмопроизводствените компании се е увеличил от 5 на 29 през 1995 г. Никое от тези продуцентски звена не притежава производствена база и никое от тях не е достатъчно силно във финансово отношение, за да генерира капиталови ресурси в периода между производството на два последователни филма. Същевременно се забелязва влошаване на технологичното и общо състояние на бившата държавна производствена база. Производството е спаднало от 21 игрални филма през 1985 г. на 5 през 1994 г. и 7 през 1995 г., като всичките са копродукции с чуждестранни партньори; за същия период броят на научно-популярните и документални филми е намалял от 204 на 22; а на анимационните филми - от 40 на 9.Най-важните партньори при създаването на копродукции са френската фирма CNC и "Евроимаж". Опитът да се възложи на Българска национална телевизия да разпределя бюджетни квоти за български филми се натъкна на съпротива, въпреки че разпоредбите за електронните медии от 1996 г. предвиждат такива квоти.

Държавната организация за филморазпространение бива закрита през 1994 г. и понастоящем в страната има много частни филморазпространители. От друга страна, по-голямата част от кината са все още държавни като само около 5% принадлежат към частния сектор. Броят на кината е намалял рязко - от 3268 през 1988 г. на 156 през 1995 г, като най-ниската точка е достигната през 1994 г - 114.Паралелно с това се забелязва намаление на посещаемостта на кината на глава от населението - от около 10 годишно през 1987 г. на 1.44 през 1995 г. Това се дължи както на спада на разполагаемите доходи, така и на увеличения брой на притежаваните телевизори и видеотехника.

Произходът на премиерните филми отразява най-ясно промяната в потребителската структура. Докато през 1986 г. почти 100 от премиерните филми са били произведени в бившия Съветски съюз, през 1994 г. техният брой е намалял на 6,докато премиерните филми от САЩ са се увеличили от 7 през 1986 г. на 123 през 1994 г., което е 85% от всички премиерни филми. През 1986 г. българските премиерни филми са съставлявали 13.5% от общия брой, като до 1994 г. техният дял е спаднал на 3.47%.

От 1991 г. насам субсидиите са намалели с 66% в реално изражение, спаднал е и процентният дял на средствата, отпускани от Министерството на филмовата индустрия, в сравнение с тези, предназначени за другите сектори.
Международно сътрудничество

България има спогодби за културно сътрудничество с 50 страни, като повечето от тях са сключени преди 30 години. От 1989 г. насам са сключени 18 спогодби, предимно с бивши съветски републики. Това са общи рамкови споразумения, които нямат нормативен характер.

Като приоритет се определя развитието на сътрудничеството с Европа и по-специално с другите балкански държави. България има 8 културни институти зад граница и всички те са в Европа - в Берлин, Братислава, Будапеща, Москва, Прага, Рим, Виена и Варшава. Те са на държавна издръжка и средните им годишни разходи възлизат на 200 000 щ. д. Към някои от тях са разкрити магазини или се преподава български език, което спомага за финансирането им. Три от тях са собствени - във Виена, Будапеща и Рим. Тяхната цел е да организират културни изяви, колоквиуми и конференции, както и да поддържат читални и библиотеки и да организират езикови курсове.

Като пример за въздействието на политиката може да се посочи, че през 1995 г. България е изпратила в чужбина 535 души, от които 481 са пътували с цел културна изява, 32 са участвали в семинари, а 21 - в следдипломно обучение. През 1996 г. общата цифра е 585 души, от които 543 са пътували с цел културна изява, 14 са участвали в семинари, а 28 - в следдипломно обучение.

По официални данни през 1995 г. България е била посетена от 55 души - 32 с цел културна изява, 21 са участвали в семинари и 2 - в следдипломно обучение. През 1996 г. България е била посетена от 175 души, от които 148 - с цел културна изява, 24 са участвали в семинари и 4 - в следдипломно обучение.

От 1991 г. насам делът на бюджетните средства, изразходвани за международно сътрудничество се е увеличил от 2.6% на 3.3%.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   20

Свързани:

Културната политика в българия iconАсамблея „Знаме на мира в културната политика на България
Людмила Живкова израства и се утвърждава като политик и държавен деец от голяма международна величин Обградила се с видни български...
Културната политика в българия iconЛитература на народите на европа, азия, африка и америка
Културната политика на Йерней Копитар в южнославянски контекст. Чоп -прешерновата програма за национално културно развитие
Културната политика в българия iconЛюдмила живкова през погледа на радио „свободна европа
Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия,...
Културната политика в българия iconПредпоставки и последици на културната политика на людмила живкова
Бкп за естеството на културните контакти с чужбина. Те зависят от общия климат в международните отношения, от позициите на Москва,...
Културната политика в българия iconЗакон за закрила и развитие на културата
Чл. Този закон определя основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила...
Културната политика в българия iconСедмица на френското кино
Тази проява е част от културната програма на Френския институт за 2006 г за Велико Търново и цяла Североизточна България
Културната политика в българия iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Културната политика в българия iconДо георги стоянов председател на съюза на българските филмови дейци до радослав спасов
Ие сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. Механичното съкращаване на бюджета,...
Културната политика в българия iconГр. Стара Загора 6000 ул. "Св. Княз Борис"№115 ет. 3, ап. 8
Нмфс е част от културните структури на страната,част от културната история на България,чийто страници днес пишат децата на България....
Културната политика в българия iconЕвропейски съюз българия подкомитет №7
Смесения България-ес подкомитет 7 “Регионално развитие, заетост и социална политика”. Разискваха се състоянието и перспективите в...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом