Различни начини на земеползване




ИмеРазлични начини на земеползване
страница7/10
Дата на преобразуване08.10.2012
Размер1 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://paoz.bvu-bg.eu/uploaded_files/20100111112514_avtoreferat CS.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

5. Влияние на минералното торене върху състава на почвения разтвор

5.1. Добив от отглежданите култури

Торенето на земеделските култури се извършва за да подпомогне реализирането на генетичния им потенциал с цел получаване на високи добиви. При добре балансирано торене се създават условия за пълноценно снабдяване на отглежданите култури с хранителни елементи и не се създават предпоставки за измиването им.

През периода на това изследване 2005-2007г. в рамките на многогодишен торов опит, извеждан по единна схема върху алувиално-ливадна почва с царевица като монокултура са отглеждани следните култури: през 2004/2005 г. – ечемик, през 2005/2006 г. – пшеница, а през 2007 г. отново царевица.


Таблица 7. Добив от зърнено-житни култури (kg.da-1)

Вариант

Култури, kg.da-1

Ечемик

2004-2005г.

Пшеница

2005-2006г.

Царевица *

2007г.

В1

57

167

390

В5

294

592

631

В3

289

602

800

НМДР=0,05

НМДР=0,01

НМДР=0,001

45

68

84

177

252

365

-

-

-

* Недостатъчно повторности за статистическа обработка


Получените резултати (Таблица 7) показват, че добивите от трите отглеждани култури са се повлияли значително от прилаганото азотно-фосфорно торене. Констатирана е максимална степен на доказаност за ечемика (при р=0,001), за пшеницата (при р=0,001) на разликите между неторения вариант и торените варианти (В3 и В5). Получените добиви между вариантите на торене са статистически недоказани, което показва, че независимо от създадените оптимални условия за хранене на отглежданите култури, не са изчерпани напълно внесените количества хранителни елементи, което е предпоставка за измиване по дълбочина на почвения профил.

За същия период на изследване 2005-2007 г. върху алувиално-ливадна почва е изведен опит със зеленчукови култури. Данните от таблица 8 показват, че добивът от патладжан варира от 1025 до 2206 kg.da-1, при доматите е от 3533 до 9833 kg.da-1. Най-високи добиви от домати се получават при вариантите на торене: N30P10K10 и N20P10K10. Дисперсионният анализ на данните за добивите от домати показва, че торенето оказва значително влияние върху този показател. Статистически доказани са разликите между всички торени варианти и контролата (при р=0,01).


Таблица 8. Добив от зеленчукови култури (kg.da-1)

Вариант

Култури, kg.da-1

Патладжан

2005г.

Домати

2006г.

Моркови*

2007г.

Т0

1025

3533

2876

Т1

1368

6140

3121

Т2

1909

7977

3285

Т3

2206

9833

3621

НМДР=0,05

НМДР=0,01

НМДР=0,001

374

544

817

1358

1976

2969

-

-

-

* Недостатъчно повторности за статистическа обработка

Получените добиви от опита с моркови показват, че с нарастване на торовата норма незначително се увеличава добива от моркови, като най-висока възвращаемост от приложеното азотно торене е установено при 50% редуциране на торовата норма (N8) спрямо оптималната изчислена по модела. Удвояването на торовата норма (N16) е свързано със значително намаляване на ефекта от торенето при отглеждане на моркови. Внесеният в опита аммониев нитрат има вкисляващ ефект, а морковите са култура, която проявява висока чувствителност към почвената киселинност, поради което торенето при тях се извършва след определяне на реакцията на почвата и запасеността й по отношение на основните хранителни елементи. Подхранването на морковите по време на вегетационния период е създало благоприятен режим на азотно хранене и не е довело до измиване на азота извън зоната на активната коренова дейност.


5.2. Съдържание на минерален азот в алувиално-ливадна почва

5.2.1. Съдържание на подвижни форми на азот в почвата при отглеждане на зърнено-житни култури

Получените данни показват, че след отглеждане на ечемик най-високо е съдържанието на амониевия азот в орния слой. Констатирано е, че в слоя (60-90 cm) съдържанието на амониев азот намалява почти двойно, в сравнение с повърхностният слой. Различията в съдържанието на амониев азот в орния слой са ясно изразени и те са статистически доказани при трите варианта на торене при (р=0,05). По отношение на нитратният азот се наблюдава по-голямо съдържание в слоя 0-30 cm, като статистически доказани при р=0,05 са също трите варианта на торене, докато в слоя 60-90 cm, количествата на нитратния азот са намалели почти двойно и няма статистическа доказаност между вариантите на торене. Данните за минералния азот (фиг.8) показват почти двойно по-голямо съдържание в повърхностният почвен слой (0-30 cm), като статистически са доказани различията между изучаваните варианти на торене. Констатирано е намаляване в по-долните слоеве, като статистическа доказаност е установена при вариантите В3 и В5 в слоя 60-90 cm.







Фиг. 8. Съдържание на минерален азот (mg.kg-1) в алувиално-ливадна почва след отглеждане на зърнено-житни култури


Получените резултати при отглеждане на пшеница показват, че съдържанието на минерален азот в почвата е по-ниско в повърхностният слой в сравние с това при ечемика. Най-голямо е количеството на амониев азот в орния почвен слой, като доказано увеличение има също така при варианта В5(N10). Получените резултати за нитратния азот при отглеждане на пшеница показват, че в сравнение с ечемика те са доста по-ниски за повърхностния слой като се наблюдава слаба тенденция на намаляване по дълбочина на почвения профил. Съдържанието на минераления азот показва, че в слоя 0-30 cm (фиг.8) статистически доказани различия има между контролния вариант и варианта с максимална азотна норма на торене.

Резултатите получени при отглеждане на царевица показват, че стойностите на амониевия азот са почти еднакви и за трите почвени слоя, като по-големи са количествата при максимално торения вариант за слоевете 30-60 и 60-90 cm, като за слоя 30-60 cm се наблюдава доказано увеличение и при трите изучавани варианта, а при 60-90 cm при вариантите В5(N10) и В3(N20) в сравнение с контролата. От данните се вижда, че по отношение на нитратния азот за слоя 0-30 cm стойностите му са близки до тези на пшеницата, а останалите почвени слоеве се отличават с малко по-високи стойности. Статистическа доказаност между отделните варианти има при дълбочина 30-60 cm. Данните от фигурата показват, че по-големи количества минерален азот остават в почвата след отглеждане на ечемик. При пшеницата и царевицата торенето с различни азотни норми не води до натрупване на значими количества минерален азот, което се вижда от представените графики, където азотът варират от 13 до 29 mg.kg –1 за двете изучавани култури.


5.2.2. Съдържание на подвижни форми на азот в почвата при отглеждане на зеленчукови култури

От фигура 9 се вижда, че след отглеждане на патладжан съдържанието на минерален азот е най-ниско в орния слой в сравнение със слоевете 30-60 и 60-90 cm. Най-високи стойности на минералният азот в алувиално-ливадната почва за 0-30 cm слой се наблюдава при контролния вариант Т0(N0). Статистическата обработка показва, че за всички изучавани варианти няма доказаност на разликите. Установено е, че най-много минерален азот се натрупва в слоя 30-60 cm, като доказано увеличение на съдържанието му има при вариантите Т1(N8) и Т2(N16). При разглеждане на данните за нитратният азот се констатира, че по-високи количества има в почвата при максимално торения вариант Т3(N24) при всички почвени слоеве, като за слоя 30-60 cm има статистическа доказаност на увеличението на нитратен азот за вариантите N16P8K8 и N24P8K8, а при 60-90 cm за вариантите N8P8K8, N16P8K8 и N24P8K8.







Фиг. 9. Съдържание на минерален азот (mg.kg-1) в алувиално-ливадна почва след отглеждане на зеленчукови култури

Представените на фигура 9 данни за съдържанието на минерален азот след отглеждане на домати се вижда, че количеството му е по-малко от това след отглеждане на патладжан. При всички изучавани почвени слоеве се забелязва увеличаване на съдържанието на минерален азот при вариантите N20P10K10 и N30P10K10, което е и

статистически доказано. Стойностите на нитратният азот са близки до тези на патладжана, като най-ниско е неговото съдържание при максимално торения вариант за слоя 0-30 cm. Преди отглеждане на моркови количеството на нитратен азот е доста по-високо от това при разгледаните по-горе култури, като съдържанието му за слоевете 30-60 и 60-90 cm са доста близки. Данните за минералния азот след отглеждане на зеленчукови култури варират от 7 mg.kg-1 при доматите до 23 mg.kg-1 при морковите.


В заключение следва да се отбележи, че в почвата остават по-големи количества амониев азот, след отглеждане на ечемик. При пшеницата и царевицата торенето с различни торови норми не води до натрупване на значими количества минерален азот, докато при отглеждане на интензивни зеленчукови култури се създава по-голям риск за измиване на хранителни елементи под еднометровия почвен слой.


5.3. Химичен състав на почвения разтвор в зависимост от торенето

Почвеният разтвор е важен компонент на почвата, който отразява статуса на

химичните елементи в нея и в същото време е основен източник на достъпни за растенията хранителни елементи. Като динамичен показател разтворът най-бързо

реагира на антропогенни въздействия и изучаването му в условията на интензивно земеделие дава ценна информация за влиянието им върху неговия състав и свойства.

Проведените експерименти (таблица 9) показват, че факторите на съвременното


Варианти

0-90 cm

Стойн.

pH

Елементи, mg.l-1

K+

Na+

Ca2+

Mg2+

N-NO3-

HCO3-

Cl-

Ечемик, 2005 г.

B1(N0P0K0)

7,65

3,04

25,11

94,5

16,22

17,98

206,08

47,83

B5(N10P5K0)

7,40

4,29

31,51

140,83

24,69

58,46

237,63

50,52

B3(N20P10K0)

7,35

3,93

31,89

140,05

24,33

50,58

248,13

53,95

Пшеница, 2006 г.

B1(N0P0K0)

7,40

4,60

22,35

80,00

15,83

41,85

289,83

50,10

B5(N10P5K0)

7,30

4,11

23,81

80,50

18,33

87,66

191,94

46,04

B3(N20P10K0)

7,35

4,24

22,14

79,33

18,00

60,79

219,77

53,26

Царевица, 2007 г.

B1(N0P0K0)

7,50

4,77

21,59

85,50

21,67

63,56

94,20

39,14

B5(N10P5K0)

7,45

5,28

32,42

105,16

25,00

55,90

174,73

55,11

B3(N20P10K0)

7,45

4,96

38,63

113,50

28,00

63,56

176,33

62,70
Табл. 9. Химичен състав на почвения разтвор при зърнено-житни култури 2005-2007 г.

земеделие влияят върху физико-химичните характеристики на разтвора – рН, общата

минерализация и концентрация на химични елементи. Разтворът се характеризира с

неутрално рН, като се наблюдават известни промени, изразяващи се в понижаване на рН с увеличаване нормите на торене, което е по-чувствително при опита с ечемик и пшеница. Данните от проведения статистическия анализ показват, че между нормите на торене и стойностите на рН в разтвора съществува корелационна зависимост, която се описва с уравнение от типа: y= ax + b, при коефициент на детерминация R2- 0,750-0,805. Торенето с различни норми азотни и фосфорни торове води до промяна в съдържанието на едновалентните катиони в почвения разтвор, което се дължи на обменните реакции между внесените торове и почвения поглъщателен комплекс. Концентрацията на калия се движи между 3,04 и 5,28 mg.l-1 за различните култури и варианти на торене. Калиево торене не е прилагано и съдържанието на калий в почвения разтвор зависи главно от запасеността на самата почва с калий. По-съществени промени в съдържанието на натрий между торените и неторения вариант се наблюдава при опита с царевица.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Различни начини на земеползване iconВидове менителници и начини за използването им
Съществуват няколко различни вида менителници, които се отличават по определени признаци и начини за използване. За оформяне и материализиране...

Различни начини на земеползване iconТеодора Красимирова Буковинова елeктронно гласуване
Съвременните демократични начини търсят нови начини за привличане на големи групи от хора в непосредственото осъществяване на демократичния...

Различни начини на земеползване iconПаралелна Обработка Паралелен Алгоритъм за Изчисляване на пи изготвил: Николай Ненков
Числото (стойността на) Pi може да бъде изчислена по различни начини. Разглеждаме

Различни начини на земеползване iconСофийски университет "СВ. Климент охридски" физически факултет
Разглеждат се начини за измерване на фотометричните и цветовите характеристики на обекти и лъчения и тяхното описание в различни...

Различни начини на земеползване iconКолко е 12+9: 3 ?
На фигурите A, Б, в и г са показани правоъгълник, триъгълник и кръг подредени по различни начини. На коя фигура правоъгълникът е...

Различни начини на земеползване iconСъздаване на векторни изображения
Предимствата на този вид изобразителни елементи са в това,че могат да бъдат увеличавани и преобразувани геометрично по най-различни...

Различни начини на земеползване iconТехнически фиш
Внимателно и ергономично подреденото работно място за регионален блок е условие за успешното им осъществяване. Разбира се, че тази...

Различни начини на земеползване iconПолитическа икономия на раздържавяването в България1
България е страната, която е изпробвала всички възможни начини на приватизация. През различни периоди предпочитание бе отдавано на...

Различни начини на земеползване iconИма ли шанс загиващото човечество?
Още през 60-70-те години на ХХ в очевидното разрушително въздействие на човека върху околната среда доведе до създаването на различни...

Различни начини на земеползване iconІіі. Бройни системи
Появява се понятието число. Освен чрез словесно изговаряне, се създават и различни начини за записване на числата. Този процес протича...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом