Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020)




ИмеОбщина брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020)
Дата на преобразуване07.01.2013
Размер234.03 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.brusartsi.com/assets/ObS 2011-2015/Proekto-Dokumenti/Strategia integracia.doc
ОБЩИНА БРУСАРЦИ


ОБЩИНСКА СТРАТЕГИЯ

ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ

(2012 - 2020)



І. ВЪВЕДЕНИЕ


Настоящата Стратегия на Община Брусарци за интегриране на ромите (2012-2020), наричана Стратегията, е политически рамков документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите. Следвайки рамката на Европейския съюз (ЕС) за национални ромски стратегии, настоящият документ използва името роми като обобщаващо както за българските граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които се самоопределят като роми, така и за гражданите в сходна ситуация, които околното население определя като такива, независимо от начина на тяхното самоопределяне.

Общинската стратегия за интегриране на ромите (2012-2020) е стратегически документ, израз на политическата ангажираност на Общинска администрация Брусарци за европейското развитие на Община Брусарци в съответствие с Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.)1 и с Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Изготвена е в съответствие с Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите /2012-2020/,както и в съответствие с действащите стратегически и оперативни национaлни документи на отговорни институции – Министерството на образованието, младежта и науката; Министерството на здравеопазването; Министерството на регионалното развитие и благоустройството; Министерството на труда и социалната политика; Министерството на културата; Министерството на вътрешните работи, Комисията за защита от дискриминация и др. в изпълнение на общонационалната политика за повишаване на качеството на живота и за гарантиране на равните възможности на българските граждани.

Стратегията прилага целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход, който се прилага в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и изключването, и не изключва предоставянето на подкрепа и за лица в неравностойно положение от други етнически групи.

Стратегията надгражда постигнатото в десетгодишния период на действие на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и включва базовите компоненти от актуализирания и приет на 12 май 2010 г. от Министерския съвет национален стратегически документ на България: Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество 2010-2020 г., която е плод на обсъждане от страна на ромската общност, гражданския сектор, отговорните публични институции и научните среди.


Стратегията кореспондира с международни стандарти в областта на правата на човека и правата на лица, принадлежащи към малцинствата: Международни инструменти на ООН, отнасящи се до зачитане на правата на човека, към които Република България се е присъединила: Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г. (в сила за Р България от 1970 г.); Международен пакт за икономически, социални и културни права, 1966 г. (в сила за Р България от 1970 г.); Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, 1966 г. (в сила за Р България от 1992 г.); Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, 1979 г. (в сила за Р България от 1982 г.); Конвенция за правата на детето, 1989 г. (в сила за Р България от 1991 г.) и др.

Стратегията се ръководи от принципите на политическата рамка на Европейския съюз за защита на правата на човека, за съблюдаване на принципа за гарантиране на равни възможности за всички граждани и недопускане на дискриминация въз основа на различни признаци, включително етнически произход, като: Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, Хартата за основните права и др.

Стратегията се вписва в контекста на развитието на националните политики / като част от европейските политики/ в областта на интеграцията на ромската общност, като отчита насоките, дадени в: Съобщението на Европейската комисия /ЕК/ от 05 април 2011 г. - Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. и Заключенията на Съвета на ЕС, приети на 19 май 2011 г.; Общите основни принципи за включване на ромите, приети от Съвета на ЕС на 8.06.2009 г., с отчетената необходимост от нарастване на усилията на правителствата за постигане на видими резултати от интеграционните действия спрямо ромската общност, със съответните европейски политически инструменти и институционални механизми, програми и инициативи; резултатите от действията в рамките на Европейската платформа за ромско включване, Европейските срещи на върха за ромите, Съобщение на Комисията до Европейския Парламент, Съвета, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите - Недискриминация и равни възможности: подновен ангажимент {SEC(2008)2172} от юли 2008 г., Заключения на Съвета на министрите на ЕС от 8.12.2008 г. относно включване на ромите, Резолюция на Европейския парламент от 11.03.2009 г. относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС (2008/2137\INI), Резолюция на Европейския парламент от 01.06.2006 г. относно ситуацията на ромските жени в Европейския съюз, Резолюция на Европейския парламент от 28.04.2005 г. относно ситуацията на ромите в Европейския съюз.

Стратегията е съобразена и с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа. Съответства на препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за възприемане на подход за иницииране на позитивни действия спрямо ромската общност, като особено важно е това да става в условията на прозрачност при осъществяването им, при наличие на обществено съгласие и при стриктно спазване на демократичните принципи в страната.

Стратегията на Община Брусарци за интегриране на ромите (2012-2020) отчита ситуацията на ромската общност в общината от социално-икономическа и демографска гледна точка. Приема и обединява в един стратегически документ целите и мерките от стратегическите документи в областта на ромската интеграцията като: Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства; Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, 2005-2015 г. и Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005-2015 г.

Настоящият документ се приема за период до 2020 г. включително. Оперативното изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) се осъществява чрез Плана за действие (ПД), изпълняван в два периода:

Първият период, 2012-2014 г., завършва с изпълнението на Националния план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, актуализиран през 2011 г., като с оглед неговото приключване (2 февруари 2015 г.) е належащ цялостен анализ на изпълнението за периода.

Вторият период, 2014-2020 г., обхваща следващия програмен период на Европейския съюз по Оперативните програми за България с оглед финансовата подкрепа и чрез инструментите на ЕС.

След 2020 година, Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, социални и икономически реалности и нови предизвикателства.

.


ІІ. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ


По данни на Националния статистически институт от преброяването на населението и жилищния фонд от 2011 г., ромите остават втората по големина етническа група . Като роми са се самоопределили около 15 % от българските граждани, живеещи на територията на Община Брусарци.

Продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като „роми” или „цигани” да се самоопределят като българи, турци, власи и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.

Отчитайки и изхождайки обаче от такива показатели като майчин език, етнокултурни традиции и др. бихме могли да приемем, че лицата представители на ромския етнос са почти 1/3 от населението на общината.


Лицата от ромската етническа група са разпределени неравномерно сред населените места в общината. Най-голям е делът им в с.Крива бара, с.Василовци, гр.Брусарци- в които живеят над 80% от самоидентифициралите се като роми .

Възрастовата структура на ромите показва ясно изразена тенденция – с нарастване на възрастта намалява относителния дял на възрастовите групи.


Анализ на състоянието на ромската общност по сектори:


Жилищни условия


В община Брусарци не е налице установения за страната като цяло проблем, пред който са изправени ромите – нарастване на пространствената обособеност на тяхната общност. Не се наблюдава нарастване на концентрацията на роми в обособени квартали и махали. Все повече ромски семейства се настаняват и дори закупуват жилищни имоти, обитавани преди това от етнически българи. Ромите страдат от същите проблеми, които съпътстват и етническите българи – липса на канализация, влошаване на техническите параметри на обитаваните жилища, изграждане и поддържане на инфраструктурата, транспортни проблеми и трудности при осигуряване на услуги. Типичен проблем при немалка част от ромите е поддръжка на битовата хигиена, в голяма степен дължащ се на липсата на умения и навици.


Заетост


Ромите са в неизгодно положение на пазара на труда в резултат на настъпилите структурни промени в Република България и в частност в общината. Така променената макроикономическа ситуация доведе до изключването им от пазара на труда и до постоянно възпроизвеждане на много високи нива на безработица в общността им, както и на заетост в по-нископлатени дейности. Те са по-неконкурентни от останалите когато сравняваме квалификацията и образованието им, социалният имидж за трудовия им статус, социалният им капитал.

Не разполагаме с конкретни данни за трудовата заетост на лицата в трудоспособна възраст от ромски произход, но по косвени данни от Дирекция „Социално подпомагане” и Дирекция „Бюро по труда” се установява, че над 2/3 от регистрираните безработни и от получаващите социални помощи са от ромски произход. Немалка част от трудоспособните лица сред ромите работят извън териториата на общината и в чужбина. Делът на икономически активното население сред ромите е близо два пъти по-нисък от аналогичния показател за етническите българи.

Характерна черта на ромски етнос е високия дял на икономически неактивните лица – регистрирани са немалък брой лица, които повече от 10 години са извън пазара на труда / изключая участието им в програми за временна заетост/. Немалък брой роми са навършили пенсионна възраст, но поради липса на осигурителен стаж не могат да придобият право на пенсия.

Продължителното отпадане от пазара на труда е най-силният индикатор за социално-икономическо изключване в България и в частност в общината след 1989 г.


Образование


Наблюдава се забавено подобряване на образователния статус на ромската общност в последните 20 години. Друга особеност на групата е, че функционалната неграмотност се среща около три пъти по-често при ромските жени, отколкото при мъжете в групата. Жените са тези, които се грижат за децата, тяхната неграмотност или ниско образование се оказват от изключителна важност за образователните аспирации и училищните успехи на децата.

При двете групи - българи и роми, се наблюдава повишаване на образователното равнище, но най-слаба е тази промяна в ромската общност.

Част от ромските деца тръгват на училище без да говорят добре официалния български език и без да са усвоили основните знания и умения, необходими за справяне в учебния процес.

Въпреки всички трудности в периода 2001 – 2011 г. се увеличава броят на младите роми, завършили висше образование. Успехите са дори по-големи от отчетените от статистиката по време на преброяването, защото много млади хора след получаване на диплома за висше образование не се идентифицират като роми.

Сред децата в задължителна учебна възраст е висок делът на тези, които системно не посещават учебните занятия.


Здравеопазване


Рисковите фактори създават условия и повишават вероятността от възникване на заболявания. При лицата, принадлежащи към ромската общност в общината, наблюдаваме по-силно влияние на първичните (масово и дълбоко обедняване, висока безработица, влошена структура на доходите и потреблението, неблагоприятна околна и жилищна среда, начин на живот, генетични заболявания) и вторичните рискови фактори (някои болестни състояния с хронично протичане, които от своя страна създават условия за усложнения или други заболявания).

Най-често декларираните симптоми, хронични заболявания и страдания, диагностицирани от лекар при възрастните роми, са: високо кръвно налягане; артрити и ревматизъм; астма, хронични бронхити, ХОББ; сърдечни заболявания; язва на стомаха. Лицата от ромски произход регистрирани като лица с увреждания в Дирекция „СП” Брусарци е 268, от които 17 деца / 85 % от всички деца с увреждания/. Специфична особеност при ромите е много ранното настъпване на инвалидизация и масовото хронифициране на заболяванията още в средна възраст.

Факт е, че представителите на ромската малцинствена общност по-често боледуват от хепатит, стомашно-чревни заболявания, различни болести, причинявани от паразити, което е отражение на неуменията и липсата на навици за поддържане на лична и битова хигиена.

За разлика от други райони в България , на територията на общината не представляват сериозен проблем инфекциозните заболявания..

Сериозен проблем обаче представлява здравната неосигуреност сред ромското население.


ІІІ. ВИЗИЯ


Социалната интеграция е предпоставка за успешно и устойчиво развитие на българското общество.

Интеграцията на ромите и на българските граждани в уязвимо положение, принадлежащи към други етнически групи е активен двустранен процес на социално включване, насочен към преодоляване на съществуващите за тях негативни социално - икономически характеристики и последващ просперитет в обществото.


ІV. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ



Създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.


V. ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ И ХОРИЗОНТАЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Принципи:

Водещи при изпълнението на Стратегията са Десетте общи основни принципа за включване на ромите, приети от Съвета на Европейския съюз на 8.06.2009 г.:


1)Конструктивни, прагматични и недискриминационни политики

2) Изрична, ясно определена но не изключителна насоченост

3) Междукултурен подход

4) Приобщаване към мнозинството

5) Осъзнаване на измерението за равенството между половете

6) Трансфер на основани на фактите политики

7) Използване на инструменти на ЕС

8) Участие на регионалните и местните власти

9) Участие на гражданското общество

10) Активно участие на ромите

Тези принципи са базата при формулирането, изпълнението, наблюдението и оценката на интеграционните политики за ромите. Те насърчават провеждането на конструктивни, прагматични и недискриминационни политики, подхода на утвърдителните мерки, междукултурния подход, като не изключват прилагането им към други граждани в уязвимо положение, принадлежащи към други етнически групи. Вземат предвид потребностите и положението на ромските жени. Принципите се отнасят до ключови фактори за успех като трансфер на доказано добри практики, използване на инструментите (законодателни, финансови и координационни) на Общността, участие на регионалните и местните власти, въвличане на гражданското общество и активното участие на ромите.


Хоризонтални аспекти:

Политиките за интегриране на ромите и лицата в неравностойно положение от други етнически групи представляват неразделна част от общонационалните политики за повишаване благосъстоянието на българския народ.

Стратегията обединява действащите стратегически документи и планове за развитие на отделните сектори, с оглед постигане на добро взаимодействие и допълване на планираните дейности. Осигуряването на интегрирано управление на секторните политики ще повиши ефекта от тяхното изпълнение. Дейностите по отделните приоритетни направления ще бъдат изпълнявани чрез взаимна допълняемост на следните подходи:

  • Интегриране на правата, задълженията, потребностите и проблемите на ромите в общите общински и секторни политики (мейнстрийминг). Гарантиране на ефективно равенство в достъпа до основните обществени сфери.

  • Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на различни форми на неравнопоставеност във всички обществени сектори. Утвърждаване на позитивни обществени нагласи към ромската общност.

  • Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на традиционни практики в ромската общност, които засягат правата на жените и децата.

  • Интегриран териториален подход, при който на териториален принцип едновременно се предприемат мерки и обединяват ресурси по различни приоритети, съобразени с местните особености и нужди, включително на най-нуждаещите се с цел постигане на видима промяна на конкретно населено място /махала/.




  1. ПРИОРИТЕТИ :

ОБРАЗОВАНИЕ, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ, ЗАЕТОСТ, ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И НЕДИСКРИМИНАЦИЯ, КУЛТУРА И МЕДИИ.




  1. ОБРАЗОВАНИЕ

Оперативна цел: Обхващане и задържане на ромските деца и ученици в образователната система, осигуряване на качествено образование в мултикултурна образователна среда


Цели за изпълнение:


1.Гарантиране правото на равен достъп до качествено образование, включително чрез интеграция на ромски деца и ученици в етнически смесени детски градини и училища.

2.Повишаване на качеството на образование в детските градини и училища , в които учат предимно ромски деца.

3.Обучение в дух на толерантност и недискриминация в детските градини и в училищата чрез съхраняване и развиване на културната идентичност на деца и ученици от ромски произход.

4.Превенция на отпадане от училище и ограмотяване на неграмотни и малограмотни възрастни роми.

5.Прилагане на разнообразни форми и програми за работа с деца с трудности и дефицити в обучението, и отпаднали от училище с цел тяхната реинтеграция.

6.Приобщаване и приемане на родителите- роми към образователния процес и засилване на участието им в училищния живот.

7.Усъвършенстване на образователните условия за качествено образование чрез квалификация на педагогическите специалисти за взаимодействие в мултиетническа образователна среда, интеркултурна компетентност у директорите, учителите и другите педагогически специалисти.

8. Въвеждане на практиката на образователен медиатор в системата на подготвителния клас и средното образование.


Експертите по образование в общината в едно с директорите на училища и детски градини са водещи и отговорни за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Образование”.


Изпълнението на мерките по приоритет „Образование” ще допринесе за изпълнение на Национална цел 4 „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.”, както и косвено допринася за постигане на Национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хиляди души”. Националните цели са заложени в Националната програма за реформи, в изпълнение на стратегия "Европа 2020".


2. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


Оперативна цел: Осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми


Цели за изпълнение:


  1. Превантивни грижи за майчино и детско здравеопазване.

  2. Осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.

  3. Повишаване броя на квалифицираните роми, работещи в здравната система. Развиване на здравното медиаторство и на различни форми на работа за и в общността (здравно социални центрове и др.).

  4. Повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация.


Експертите по здравеопазване в общината и общопрактикуващите лекари са водещи и отговорни за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Здравеопазване”.


3. ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ


Оперативна цел: Подобряване на жилищните условия, включително и на прилежащата техническа инфраструктура


Цели за изпълнение:


  1. Подобряване на жилищните условия в махали с по- компактно ромско население, целящи осигуряването на съвременна жилищна среда.

  2. Актуализация/изработване на подробни устройствени планове на съществуващи и новоотредени терени.

  3. Проектиране и изграждане на техническа инфраструктура - водоснабдяване, канализация, улична мрежа и благоустрояване, и др.

  4. Изграждане, осигуряване на социални жилища.

  5. Осигуряване на подходящо алтернативно жилищно настаняване в случай на евикция на ромски семейства от домовете, които обитават незаконно или при опасност за тяхната сигурност и здраве.

  6. Изграждане/реконструкция на обекти на социалната инфраструктура за целите на образованието, културата и др.

  7. Формиране на отношение на отговорен и добър стопанин при предоставяне на право на ползване на недвижим имот. Привличане на НПО и изявени лица от общността по места за изграждане на съвременни поведенчески модели.


Кметът на общината е водещо и отговорно лице за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Подобряване на жилищните условия”.


4. ЗАЕТОСТ


Оперативна цел: Подобряване на достъпа на ромите да пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях


Цели за изпълнение:


1. Осигуряване на достъп на ромите до пазара на труда и до различни инструменти и инициативи за самостоятелна заетост. Квалификация и преквалификация на безработни роми, както и на заети роми, в съотвествие с професии, търсени на пазара на труда.

2. Насърчаване на заетостта чрез провеждане на обучение на безработни лица за ключови компетентности.

3. Насърчаване на предприемачеството, стартиране и управление на собствен бизнес.

4. Конкретни механизми за осигуряване на устойчива заетост на роми в активна трудова възраст заедно с представители на общината, работодателите и организациите на ромската общност.

5. Насърчаване на социалния и гражданския диалог в подкрепа на трудовата реализация на ромите.

6.Активизиране на продължително безработни и икономически неактивни лица, чрез насърчаване на трудовото медиаторство.

7. Насърчаване заетостта на зелени работни места чрез субсидиране на работни места в екологични дейности за създаване на качествена заетост и опазване на околната среда.


Кметът на общината, специалистите по осигуряване на заетост от обшиска администрация и Дирекция «БТ» са водещи и отговорни за изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Заетост”.


Изпълнение на мерките по приоритет „Заетост” способстват за постигане на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.”. Заедно с изпълнението на допълващите мерки по приоритет „Образование”, насочени към повишаване нивото на умения на работната сила, компетентността и квалификацията на нискоквалифицираните работници, ще допринесат за намаляване равнището на бедност за работещите и техните семейства и за постигането на Национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”.


5. ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И НЕДИСКРИМИНАЦИЯ


Оперативна цел: Гарантиране правата на гражданите, с акцент върху жените и децата, защита на обществения ред, недопускане и противодействие на проявите на нетолерантност и на „език на омразата”.


Цели за изпълнение:


  1. Повишаване гаранциите за ефективна защита на правата на българските граждани в уязвимо социално положение, принадлежащи към различни етнически групи.

  2. Ефективно прилагане на политиките за интеграция на ромите за постигане на равенство, достойно съществуване и пълноценно участие в обществения живот.

  3. Преодоляване на културните бариери в общуването и всякакви форми на дискриминационни нагласи.

  4. Утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез всички форми, вкл. култура, спорт и отдих.

  5. Формиране на култура за равнопоставеност на ромските жени. Насърчаване на тяхното пълноценно индивидуално, социално и икономическо участие в обществения живот.

  6. Предприемане на целенасочени мерки и иновативни интегрирани услуги за повишаване на родителския капацитет в подкрепа на уязвимите семейства, подобряване на родителската грижа и за защита правата на децата.

  7. Повишаване на институционалната и на обществената чувствителност и нетърпимост към прояви на дискриминация и „език на омразата”. Приоритетно предприемане на мерки за превенция на етнически мотивирана радикализация, особено в младежка възраст.

  8. Подпомагане и съдействие на компетентните институции при дейността им в борбата с трафика на хора.

10. Повишаване на правната култура във връзка с придобиването, ползването и съхраняването на български лични документи.


За изпълнението на мерките в приоритет „Върховенство на закона и недискриминация” са отговорни всички институции, ведомства, съвети, комисии, консултативни структури и др. действащи на територията на общината, съобразно техните компетенции.


6. КУЛТУРА И МЕДИИ


КУЛТУРА


Оперативна цел: Създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения културен живот и съхранение и развитие на ромската традиционна култура и творчество


Цели за изпълнение:


1. Съхраняване и популяризиране на традиционната култура на ромите;

2. Развитие на любителското изкуство сред ромите като предпоставка за професионално развитие и реализация;

3. Стимулиране на ромската общност за активно участие в обществения културен живот.


Експертите по култура в общината, секретарите на читалищата и директорите на училищата са отговорни и водещи при изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Култура”.


МЕДИИ


Оперативна цел: Създаване на условия за равнопоставено представяне на ромската общност, промяна на негативния образ на ромите и противодействие на проявите на „език на омразата” в печатните и електронни медии.


Цели за изпълнение:


  1. Представяне на ромската общност – проблеми, традиции, култура и съвременни достижения във всички сфери на обществения живот в печатните  и електронни медии;

  2. Насърчаване, мотивиране и стимулиране на  журналисти от ромски произход да работят в средствата за масова комуникация;

  3. Противодействие на проявите на „език на омразата” в печатните и електронни медии.


Главният секретар на общината и координаторът по етнически и интеграционни въпроси и защита от дискриминация са водещи и отговорни при изпълнение на целите в Стратегията в приоритет „Медии”, в сътрудничество с всички структури на гражданското общество.


VII. МЕХАНИЗМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНТЕГРАЦИОННАТА ПОЛИТИКА


Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) е съставна част от цялостната стратегия на правителството за постигане на реални промени в живота на всички български граждани. Правителството провежда политика за стимулиране на инвестирането в развитието и усъвършенстването на хората и тяхното активно участие в преодоляване на съществуващите предизвикателства. С настоящата Стратегия община Брусарци се включва в реализацията на държавните политика в областта на интеграция на ромите и другите групи от населението в неравностойно положение на местно ниво.

Организацията по изпълнението на политиките за равноправно интегриране на ромите е изградена на базата на ефективно и целенасочено използване на наличните ресурси на национално, регионално и местно ниво, както и тези на европейско ниво, произтичащи от членството на страната в EС и достъпа до Структурните и Кохезионния фонд.


Координацията и контролът по изпълнението на Националната стратегия се осъществява от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Секретариатът осигурява дейността на НССЕИВ в информационно, аналитично, административно и техническо отношение. На местно ниво координацията и контролът по изпълнение на Общинската стратегия се осъществява от кмета на общината. След сформирането на Общински съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси /ОбщССЕИВ/, функциите на координатор следва да се изпълняват от ресорен заместник-кмет, който е и председател на ОбщССЕИВ.


1. Оптимизиране на модела за разпределение на управленските отговорности между органите на местната власт:

  • Управляваща и координираща институция е ОбщССЕИВ, представлявана от неговия председател.Управляващата институция е отговорна за подобряване на механизма за междуинституционална координация при формулирането, изпълнението, мониторинга и оценката на интеграционната политика, вкл. на мерките по съответните приоритети от цялостното изпълнение на Стратегията.

  • Формиране и поддържане на необходимия административен капацитет в Общинска администрация и др. ресорни институции имащи отношение към проблематиката на Стратегията, чрез възлагане на определени функции на дирекции, отдели, звена или отделни експерти, отговарящи за изпълнението на интеграционната политика, както и чрез формиране на специализирани звена. В общинската администрация следва да има назначен служител, чиито основни правомощия да бъдат свързани с интеграционната политика.


2. Усъвършенстване на механизмите за координация със структурите на гражданското общество чрез функционирането на:

  • Общински съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Общинска администрация.

  • Комисия за интеграция на ромите в рамките на Общинския съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (ОбщССЕИВ).

  • Консултативни структури и механизми с участието на гражданското общество към местната власт, като тяхното сформиране ще бъде последователно насърчавано.

  • Сътрудничество с легитимни религиозни организации.



3. Ефективно включване на общината в изпълнението на политиките за интеграция на ромите чрез:

  • Разработване съвместно с представители на местната ромската общност и приемане от Общинските съвети на конкретни годишни планове за действие по приоритетите от Националната стратегия за интегриране на ромите в Република България (2012-2020). Тези планове следва да бъдат ресурсно обезпечени.

  • Делегиране на дейности подкрепени от собствените средства на общините, за интеграция на ромите на общинско ниво.

  • Изграждане на подходящи консултативни и координационни механизми с участието на граждански структури.



4. Финансово обезпечаване на интеграционните политики и програми чрез средства от държавния бюджет, общинския бюджет, от Европейските фондове и други източници.

Финансовото обезпечаване за изпълнението на Стратегията, се осъществява чрез:

  • Финансово обезпечаване, в рамките на бюджетите на ресорните министерства и институции, вкл. с целеви средства, на изпълнението на политиките за интеграция,

  • Осигуряване, в рамките на средствата за общината от общата субсидия за делегираните от държавата дейности, на разработването и изпълнението на общински програми, съобразени с приоритетите на политиката за интеграцията на ромите.

  • Стимулиране на общината да финансира изпълнението на мерки и инициативи чрез общинските бюджети за сметка на собствени приходи, и в партньорство с НПО.

  • Финансиране на тематични проекти по Оперативните програми със средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд.

  • Финансиране и съфинансиране на тематични проекти по програми на Европейския съюз, Световната банка, ООН, Съвета на Европа и други.

  • Адекватно интегриране на потребностите и проблемите на ромите в Партньорския договор за инвестиции и развитие съгласно новата Многогодишна финансова перспектива за периода 2014-2020 г. и съответните приоритети на оперативните програми с оглед финансова подкрепа чрез инструментите на ЕС.


5. Общ комуникационен план в подкрепа на изпълнението на интеграционните политики.

Осведомяването на обществото за изпълнение на интеграционните политики се осъществява посредством Комуникационен план. Комуникационният план ще бъде изпълняван от НССЕИВ, ресорни ведомства и граждански организации.


VIII. МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО


Оценката на изпълнението на Общинската стратегия на Община България за интегриране на ромите (2012-2020) се осъществява чрез мониторинг на изпълнението на Плана за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” до 2014 г. и Плановете за действие за изпълнение на Стратегията до 2020 г.

Целта на мониторинга е чрез систематично събиране и анализиране на информация, да следи за постигането на измерими резултати от дейността по изпълнението на мерките по плановия документ, както и активно да включи заинтересованите страни в осъществяването на оценката и наблюдението:

  1. Напредъкът по изпълнението на заложените дейности по приоритетите на плана се отчита в административен мониторингов доклад.

  2. Секретарят на ОбщССЕИВ координира и обобщава получената информация в доклада.

  3. Обсъждането на доклада се осъществява в рамките на Комисията за интеграция на ромите и ведомствата, които вземат участие в изпълнението на Плана за действие.

  4. Докладът се предстaвя за одобрение пред ОбщССЕИВ.

  5. Докладът се приема от Кмета на общината.

  6. Кметът внася за приемане в Общинския съвет доклад за изпълнение на Стратегията до 15 март на годината, следваща отчетния период.




IX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ


За изпълнението на Общинската стратегия на Община Брусарци за интегриране на ромите (2012-2020) от съществено значение е сътрудничеството на всички пряко ангажирани институции на местно ниво с представители на неправителствени организации и на ромската общност.

Осигуряването на активното участие на ромите е от ключово значение. Като участници не само във формирането и реализацията на политиките за интеграция на ромите, но и във всички други политики, те допринасят за развитието на обществото. Включването им във всеки етап от създаването, изпълнението, наблюдението и оценката на политиките на всички нива обогатява процеса от гледна точка на интересите на общността и компетентността на експертите, работещи по въпросите на ромите. Това изисква насърчаване на участието в администрацията на представители на ромската общност и гарантира реалното участие на ромите във всички приоритетни области на настоящата Стратегия.

1 Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) е изготвена в изпълнение на одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г.стратегия „Европа 2020” и в съответствие с новия инструмент за по-добра координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз, т. нар.„Европейски семестър”





Свързани:

Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconПлан за действие за изпълнение на националната стратегия на република българия за интегриране на ромите (2012- 2020)
Министерският съвет одобри на 21. 12. 2011г. Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020)
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconНационална стратегия на република българия за интегриране на ромите (2012 2020)

Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconПлан за действие на община етрополе за изпълнение на националната стратегия на република българия
Софийска област и се основава на приоритетите и насоките в държавната политика за тази сфера и конкретно на Националната стратегия...
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconОтчет за изпълнение на Общинската програма за интегриране на ромите в община Пещера 2011 2020 г
С решение №767 от заседание на общински съвет – Пещера, проведено на 19. 09. 2011 г е приета Общинската програма за интегриране на...
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconПлан за действие на община ардино
Областната стратегия на област Кърджали за интеграция на ромите и на лицата в неравностойно положениe от други етнически групи и...
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconОбщински план за развитие на община пещера 2006-2013 г
Пещера за периода 2000-2006 година. Съобразен е със зрр, нпр, нопрр, рпр на юцр, зос, Областна стратегия за развитие, Общинска стратегия...
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconПрограма за интегриране на ромите в българското общество (2010 2020 г.)
Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010 – 2020 г.)
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconНастоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в
Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравната стратегия за лица в неравностойно...
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconПроект! Национална стратегия за интегриране на ромите в република българия (2012 2020)
Следвайки рамката на ес за национални ромски стратегии, настоящия документ използва името роми като обобщаващо както за уязвимите...
Община брусарци общинска стратегия за интегриране на ромите (2012 2020) iconПлан за действие на община аксаково
В изпълнение на областната стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом