Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков




ИмеНаръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков
страница11/28
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер4.05 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://eminempire.files.wordpress.com/2010/12/aromatoterapiq.doc
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   28

Произход и разпространение. Латинското название на растението произлиза от латинската дума реlagos - щъркел, зара­ди формата на семето, което има остър израстък и напомня глава и клюн на щъркел. Този род съдържа около 400 вида, които днес обитават Южна Африка и Австралия. Родината на индришето е Канската област в Южна Африка. Близък родственик е на мушка­тото (от един род) и по-далечен със здравеца. Пренесено е като цекоративно растение в Европа през 1690 г. От 1819 г. се използва з Южна Франция за получаване на етерично масло. Отглежда се като декоративно саксийно растение, а като диворастящо не се среща, защото е хибрид. Култивира се в Северна Африка, Южна Европа, Южна Америка, Русия, Япония, САЩ и др. У нас се отглеждат два сорта индрише (главесто и миризливо) като промишлено насаждение за добив на етерично масло.


Ботаническо описание. Индришето е вечнозелен полухраст (фиг. 51) от сем. Здравецови (Geraniaceae), достигащ на височина 2 м. Коренът е вдървенял, с добре раз­вита централна ос, достига 1 м дълбочина. Стъблото е изправено, разклонено, в долната част много вдървеняло, покрито с власинки. Листата са яйцевидни, със сърцевид­на основа, последователни, с дълги дръжки. Листната петура е дълбоко разсечена на дялове, които са пересто нарязани и имат едро назъбени краища. Листата са покрити власинки. Цветовете са бледорозови, събрани в съцветие.

Семената са дребни с остър човковиден израстък. Растението обича прякото слънчево огряване.

Използваема част. Стръкове с листа и съцветия само в свежо състояние, тъй като изсушени губят аромата си (Неrbа, folia et flores pelargonii rozei).

Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,2 - 0,4%), ;ъбилни и полифенолни вещества, витамини (витамин С, каротин г др.), минерални соли. Цялото растение излъчва приятна миризма.

Етеричното масло от индрише (наричано още гераниево масло и с търговско име тереше) представлява бледозелена течност. Съдържа цитринелол (49-56%), гераниол (39-53%), линалол, вгенол, цитрал, терпинеол, цитронелал, ментон, изоментон, пинен, феландрен, мирцен, кариофилен, елемен, фенилетилов алкохол, диметилсулфид и др. Наличните съставки на индришето са близки до съставките на маслодайната роза и затова наподобя­ва аромата й. Това е причината с етеричното масло от индрише да се фалшифицира ценното розово масло.

Лечебно приложение. Още от далечното минало народната ме­дицина на нашата и на други страни са ценели индришето като извор на здраве и бодрост. Смята се, че вдишването му предпазва от болести, което е причина за масовото му отглеждане като стай­но растение. Доказано е, че излъчваните летливи вещества (ете­рично масло) действат антисептично, дезинфекциращо и противоалергично, противосърбежно, стимулиращо сърдечно-съдовата система и дихателния апарат и тонизиращо нервната система. Освен това индришето има епителизиращо, гранулиращо, запичащо и болкоуспокояващо действие, а свойството му да раз­ширява кръвоносните съдове се използва за сваляне на високо кръв­но налягане. Установено е, че индришето съдържа вещества с дос­та силно инсулиноподобно действие и предозирането може да пре­дизвика рязко спадане на кръвната захар и това да стане причина за опасна хипогликемична кома, поради което не трябва да се про­вежда самолечение, а само при лекарско предписание и контрол !

Инхалации с отвара от ситно нарязани свежи листа или с ете­рично масло от индрише се препоръчват при безсъние, нервни депресии, сърдечни смущения, алергични състояния. В комбина­ция с листа от здравец, стръкове от мента и лавандула и борови връхчета се пълнят сънотворни възглавници при безсъние. Ароматът от индрише е прохладен, мек и влажен и предразполага към по-бързо заспиване.

Лапи и компреси с отвара от дрогата, приготвена по същия начин, се прилагат при трудно зарастващи рани, кожни възпаления и сърбежи, изгаряния (слънчеви и термични). При болки в кръста народната медицина препоръчва компрес от смес: по 1 супена лъжица свежи листа от индрише, пелин и синапено семе, размесени с една чаена чаша брашно, които се обвиват в марля и налагат на кръста.

Вани с етерично масло от индрише или с отвара от свежи листа се препоръчват при нервни и сърдечни смущения, високо кръвно налягане (разширява кръвоносните съдове), мигрена, безсъние. Ваните имат тонизиращо действие върху цялото тяло.

Етерично масло от индрише се използва за подобряване вкуса на някои лекарствени средства.

Козметично приложение. Народната фитокозметика при мла­дежки пъпки по лицето препоръчва сутрин и вечер поставянето на компреси от запарка от ситно нарязани свежи листа по равни час­ти от индрише и смрадлика. След свалянето на компреса пъпките се намазват със зехтин. Процедурата се прилага до пълното им премахване.

Етеричното масло от индрише намира приложение в парфю­мерийната промишленост при производството на одеколони и пар­фюми (с розови, акациеви, дървесинни и други нюанси), както и за ароматизиране на тоалетни сапуни и козметични препарати.

Други приложения. Пресни зелени листа от растението се използват в кулинарията и сладкарското производство като заместител на вносната ванилия, при приготвянето на компоти, конфитюри, мармелади и др. Отпадъците от дестилацията на етеричното масло от индрише намират приложение като ценен органичен тор, по нищо неотстъпващ на класическия оборски тор.

ИСОП ЛЕЧЕБЕН (НУSSOPUS OFFICINALIS)

Произход и разпространение. За родина на исопа се смята Се­верноамериканският континент. В Европа е бил пренесен през IX в. - първоначално по Средиземноморието, където монасите го за­саждали в манастирските градини. Днес е разпространен освен в средиземно-морските страни, още в Украйна, Кавказ, Крим, Алтай и Средна Азия, а също и в родината си - Северна Америка. У нас в диво състояние вирее по сухите и варовити скали в Югозападна България, Западна Стара планина и Белоградчишко. Отглежда се и като културно растение в градини из цялата страна.

Ботаническо описание. Исопът е многогодишно тревисто или полухрастовидно растение (фиг. 52) от сем. Устноцветни (Lamiaceaе, Labiatae ), достигащо на височина 30-70 см. Коренът е добре развит, силно разклонен, вдървесинен. Стъблата са



многобройни, обикновено изправени, къдраво-влакнести, прости или метличесто разклонени, четирилистни. Листата са линейни или линейно ланцетни, срещуположни, почти приседнали, целокрай-ни и влакнести, от двете страни покрити с жлезисти трихоми, излъчващи етерично масло. Цветовете са синьо-виолетови или розови, събрани по 3-7 в снопче в пазвите на листата и образуващи по върха на стъблото гъсти кла-совидни съцветия. Плодовете са дребни орехчета с продълговато яйцевидна форма и тъмнокафяв цвят. Растението има много при­ятен мирис и лютиво-горчив вкус.

Използваема част. Цъфтящи съцветия или стръкове с листа на растението (Flores et herba Hyssopi officinalidis). Химичен състав. Дрогата съдържа 0,5-1,1% етерично масло в свежа и до 2% в суха суровина, още дъбилни вещества (5-8 %), урзолова, розмаринова и олеанолова киселина, захари, смоли, пигменти, флавоновия гликозид диосмин (3-6%), хесперидин (до 0,9%), халкона хисопин, хиопсин, горчиви вещества (марубин и др.), фитостероли (ситостерол), камфор, витамини (С, каротин и др.), минерални вещества и др.

Неоновото етерично масло съдържа кетона пинокамфон (12-54%), изопинокамфон (около 33%), пинен (до 23%), камфор (8-12%), цинеол (9-12%), гераниол (2-3%), борнеол (2-3%), камфен, туйон, карен, линалол, линалицетат, сесквитерпена кадинен и др. Исоповото етеричното масло е бледожълта до жълто-зеленикава течност със силен камфоров аромат и леко горчив вкус.

Лечебно приложение. Дрогата и исоповото етерично масло при­тежават противовъзпалително, епителизиращо, изпотяващо, спазмолитично, отхрачващо, нервноуспокоително, бактерицидно, апетитовъзбуждащо и газогонно действие.

Исоповото етерично масло не се препоръчва за ароматотерапия при бременни!

Инхалации сьс запарка от дрогата или с исопово етерично масло се прилагат при бронхити и кашлица, бронхиална астма, бол­ки в гърдите, за стимулиране на стомашната секреция и др.

Накапване на исопово етерично масло или на отвара от дрога­та се препоръчват при рани и конюнктивит.

Жабурене с отвара от дрогата се използва при възпаления в устната кухина и на горните дихателни пътища, при пресипнал ост, кашлица, хроничен бронхит, бронхиална астма и др.

Компреси с отвара от дрогата се прилагат при трудно зараст­ващи рани и разязвявания, скрофули, екземи, конюнктивит, болки в ушите.,

Козметично приложение. Отвара от дрогата се препоръчва от народната фитокозметика за промиване на очите при леки възпа­ления и за жабурене при лош дъх от устата.

Исоповото етерично масло намира приложение в парфюме­рийната промишленост при различни парфюмни композиции и при производството на тоалетни сапуни.

Други приложения. Исоповото етерично масло се използва и при ароматизиране на ликьори, бонбони, а също и като подправка в кулинарията и др. Исопът е декоративно и добро медоносно растение.

КАМФОРОВО ДЪРВО

(CINAMOMUM CAMPHORA, CAMPHORA OFFICINARUM)

Произход и разпространение. Родината на камфоровото дърво е Източна и Южна Азия (Япония, Южен Китай о-в Тайван), откъдето било разпространено в Индия, Индокитай, островите на Малайския архипелаг, Австралия, Южна и Северна Америка (Бразилия, Мексико, Калифорния), Северна Африка (Мароко), Европа (Русия, Франция, Италия) и др. Названието на растението и на аналогичното съединение произлиза от санскритската дума капура, която означава бяло. Освен като лекарство, растението е било отдавна ценено от народите на Югоизточна Азия (особено в Индия) и като благовоние, използ­вано при различни религиозни ритуали и церемонии. Камфората ста­нала известна в Европа едва през Средновековието (XII в.) благо­дарение на арабите, които я доставяли на много високи цени. Когато португалците открили през XVI в. о-в Тайван, те били поразени от красотата на камфоровите гори и нарекли, острова Insuld Formosa -Красивия остров. През XVIII в. бил въведен китайски монопол вър­ху производството и търговията с камфора на този остров. Издадени били строги императорски закони и дори смъртно наказание за всеки, който дръзнел да наруши забраните и да сече камфорови дървета без специално разрешение. Само през 1720 г. били осъдени на смърт 200 нарушители на императорския указ. През 1895 г., съгласно Симоносекския договор, о-в Тайван преминал към Япония и моно­полисти на търговията с камфора станали японците, чак до начало­то на нашия век. Нарасналите потребности от камфор подтикнали



японците към задълбочено изучаване на камфората и на камфоровото ете­рично масло. Изкуственото синтезира­не на тази така търсена суровина (осо­бено за производството на киноленти, както и за медицински цели) се осъщес­твило през 1909 г. Днес повече от поло­вината от световното производство на камфора се получава в химически фабрики.

Ботаническо описание. Камфо­ровото дърво, наричано още камфо­ров лавър, е вечнозелено растение (фиг. 53) от сем. Лаврови (Laurасеае), достигащо на височина до 50 м. Дървото има мощна коренова система. Високият ствол е покрит със сива напукана кора, като завършва с голяма разперена корона. Листата са тъмнозелени, елипсовидни, кожести, целокрайни. Цветовете са дребни, жълти и образуват метличести съцветия. Плодът е костилков,с ароматна месеста част. Всички части на рас­тението излъчват силен камфоров аромат.

Използваема част. Дървесината и листата от възрастни дърве­та (Lignum et folia Cinnamomi camphorае). Колкото е по-старо дървото, толкова повече камфора съдържа. Обикновено за полу­чаването й се използуват дървета между 50- и 100-годишна възраст.

Химичен състав. Всички части на дървото съдържат етерично масло (дървесина - 4,46%, листа и клони - 3%). Камфоровото етерично масло съдържа камфора (50%), както и цинеол, терпинен, феландрен,. евгенол, кадинен и др. При съхранение на камфоровото етерично мас­ло от него се отделя безцветен кристален стеароптен, който предс­тавлява сурова непречистена камфора. Тя е двупръстен монотерпе-нов кетон (оксикамфен). Пречистената камфора представлява напъл­но безцветни и прозрачни кристали, които на въздуха сублимират (изветряват). Това е особено свойство - камфората се изпарява, без да се стопи. Тя има характерен силен блясък и парлив, възгорчив вкус. Ако това кристалче се остави във вода, то не потъва в нея, а започва да се движи от натиска, създаден от изпарението, ту в една, ту в друга посока. Камфората е летлива дори при обикновена температура. Ето защо в аптеките я съхраняват в шишета с плътно затварящи се запушалки, а праховете от камфора се поставят в пакети от восъчна хартия, която не пропуска нейните пари.

Лечебно приложение. За първи път камфората е била използва­на за медицински цели от древните индуси. В стари арабски ръкописи, датиращи от VI в., има сведения за употреба на камфо­ра в арабската медицина. Сред арабите камфората била на особена почит - смятали я едва ли не като лечебна панацея. В медицинска­та практика камфората е намерила широко приложение благода­рение на способността си да възбужда централната нервна система, да стимулира дишането и кръвообращението. Тя влияе благотвор­но върху работата на сърдечния мускул, повишава тонуса на вените, ускорява движението на кръвта при хора с недостатъчно кръвообращение. Ефективното действие на камфората срещу вне­запно отслабване на сърдечната дейност било открито едва в на­чалото на миналия век. Установено било, че тя дразни жизнените центрове на сърцето и дишането, които се намират в продългова­тия мозък, поради което започнала да се използва като сърдечно средство. Камфората лесно се разгражда в организма и бързо се изхвърля и затова с нея е почти невъзможно да се получи отравяне.

Разтриване с камфорово масло или камфоров спирт е стар ле­чебен метод при ревматизъм, артрит, отоци и др. Те добре се просмукват през кожата и лигавиците и притежават свойството да драз­нят намиращите се в кожата нервни окончания. При това кръво- носните съдове се разширяват и се предизвиква прилив на кръв, като се получава чувството на парене и кожата се зачервява. Това действие е било познато отдавна на източните народи, които са използвали камфората при измръзвания и за лекуване на мъчно зарастващи рани.

Народната медицина препоръчва при артрит разтриване със следната рецепта: 7 листа от фикус се нарязват и поставят в буркан. Заливат се с 250 мл камфоров спирт и 150 мл йодова тинктура. Престоява 10 дни. С този екстракт се мажат болните места.

Камфоров спирт се получава, като се смесят 1 част камфора, 7 части чист спирт (96°) и 2 части вода. Получената бистра безцветна течност действа противомикробно, противосърбежно и свива порите. Използува се за натривания при натъртвания, из­тръпване на крайниците, артрозни и ревматични болки и пр.

Камфорово масло се приготвя от 1 част камфора, която се раз­топява с 8 части зехтин. Използва се за натриване на отоци, остър ставен ревматизъм, подувания при зъбобол, ужилване от насекоми (пчели, оси, комари), измръзвания и др.

Камфорово-амонячен мехлем се приготвя, като се смесват 3 час­ти камфора, 3 части зехтин и 2 части амоняк. Полученият мехлем може да се използува за намазване и разтривка вместо камфоров спирт и масло, като особено ефикасен е при бронхит (разтриване на гърдите) с трудно отделяне на храчки.

Компреси и лапи се прилагат при остър ставен ревматизъм със следната народна рецепта: вземат се 2 белтъка и се разбиват добре с 2 чаени лъжички камфора (на бучка или прах). След това се накапва капка по капка чист спирт (96°), докато се пресече и стане подобие на извара. Сместа се налага на болното място като лапа или се прави съгреваещ компрес. Процедурата се извършва сутрин, като вечерта се снема. Обикновено се появяват плюски, които при из­къпване изпадат сами. При силна простуда старо народно средство за лечение е налагането на компрес на гърдите на болния за през нощта на вълнена кърпа, напоена със смес от камфора, олио и оцет.

Инхалации с камфорово етерично масло се препоръчват при бронхит, при което се предизвиква секреция и се оказва антисептично и отхрачващо действие. Освен това инхалацията действа успокоително на нервната система и облекчава невралгиите. Камфората (в комбинация с лайка, мента и др.) се използва за приготвяне на "ароматични възглавници'" за продължително вдиш­ване през нощта за здрав й спокоен сън.

Козметично приложение. Камфоровото масло е отлично средс­тво за разтривки срещу леки измръзвания на кожата на лицето, шията и ръцете. Руската народна фитокозметика предлага много добро средство срещу бръчки около очите - 30 мл камфорово мас­ло се смесват с 30 мл разтворена на водна баня несолена свинска мас. След изстиване от получения крем се намазва около очите вечер преди лягане.

Българската народна фитокозметика препоръчва подобен кам­форов крем, който се използва като защитна маска за суха кожа вечер, след измиване. Той се приготвя, като се смесят добре 1 ча­ена лъжичка камфорово масло с 1 кафеена чашка несолена свинс­ка мас.

За поддържане свежестта на лицето се използва и друга кам­форова маска: 2 супени лъжици бадемови ядки се попарват и се обелва кожицата им, счукват се и се заливат със 100 мл вря­ла вода, захлупват се и киснат 1 нощ до получаване на бяла като мляко течност. След това тя се прецежда и размесва доб­ре с 2 супени лъжици камфорова вода и 4 супени лъжици глицерин. С получената смес се намазва лицето, на което пре­ди това се прави парна баня. Маската се сваля след 20 минути чрез измиване с хладка вода.

За укрепване и по-бърз растеж на веждите народната фитокозме­тика предлага натриването им със следната смес: 5 мл камфорово масло, 15 мл олио и 30 мл рициново масло.

За подхранване и поддържане на свежестта на кожата се пре­поръчва следната рецепта: на слаб огън в подходящ съд се слагат 20 мл течен парафин, 5 г бял восък и 20 г цетацеум. След стопяването им сместа се излива в затоплен съд, в който е има 0,5 г камфо­ра на прах, размесена с няколко капки чист спирт. Сместа се бър­ка енергично и се прибавя и размесва с 0,5 мл кислородна вода и 10 капки розово масло.

Други приложения. Камфора, поставена в кутийка, която се дър­жи между дрехите в гардероба, е ефикасно во срещу молци. От дървесината на камфоровото дърво се изработват луксозни мебели.

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   28

Свързани:

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconКазусът „румяна желева
Румяна Желева за еврокомисар и неуспешното й представяне за съответната длъжност. Румяна Желева е неубедителна по време на изслушванията...

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconАнкетираните журналисти и техните номинации
Алек Липидаков – радио “Белла” Петрич: Веселин Топалов; Калоян Махлянов; Серафим Бързаков; Евгения Раданова; Сесил Каратанчева; Мария...

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconНаръчник на ползвателя
Прочетете внимателно този наръчник. Минимална препоръчителна възраст на ползвателите е 16 години. Минимална препоръчителна възраст...

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconЧаст II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата
Р. Узунова: Ало, Веселин Донков? Румяна Узунова се обажда, от радио „Свободна Европа”. Вие доскоро работихте във в. „Учителско дело”....

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconАбаджимаринова, Румяна Търговска марка бренд / Румяна Абаджимаринова. София : Сиела, 2006; 347. 77/78/А12

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconНаръчник на съдебния секретар
Този наръчник е изготвен от членове на Националното сдружение на съдебните служители съвместно с проекта на Американската агенция...

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconАнгелов, Веселин Имотите на Кобургите : Истини, полуистини, действителност / Веселин Ангелов. София : Анико, 2006. (Сите българи заедно); 949. 72/А64

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconНаръчник по качеството
Този Наръчник е собственост на Висше училище „Международен колеж” –Албена, град Добрич. Частичното или цялостното му копиране и разпространение...

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconВеселин Колев
Веселин е дипломиран бакалавър, специалност Компютърни науки във Факултета по математика и информатика на су. В момента следва магистратура...

Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков iconРецензия Румяна Атанасова рецензи я
Румяна Великова Атанасова на тема : “Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и неговото отражение върху външната търговия...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом