Литература Основни цели




ИмеЛитература Основни цели
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер215.02 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.uni-ruse.bg/ird/tempus/S1/Docs/Part2.doc

Част 2.Инвестиции в материални активи. Капитално бюджетиране


  1. Връзка на капиталните бюджети със стратегическото планиране

  2. Идентифициране на възможностите за инвестиции

  3. Изработване на критериите за подбор

  4. Събиране на информация

  5. Оценка на капиталните бюджети

  6. Ключови думи

  7. Литература


Основни цели:


  • да обясните

  • етапите в процеса капиталното бюджетиране

  • да дискутирате

  • използването на метода на нетната настояща стойност за оценка на инвестиционните проекти

  • да препоръчате

  • други методи за оценка на инвестициите

2.1.Връзка на капиталните бюджети със стратегическото планиране


Всяка организация има представа за посоката на своето движение. Общата идея за нея се формулира обикновено в абстрактна фирмена мисия. Фирмената мисия, от своя страна, се конкретизира в стратегически цели и задачи, след което се пристъпва към определяне на начина, по който те могат да се постигнат, т.е. разработва се стратегията.

Стратегическите решения определят в най-голяма степен какви продукти и услуги ще произвежда фирмата и на кои пазари ще се конкурира. Те се реализират с помощта на дългосрочни и оперативни планове. В рамките на итеративния процес дългосрочните планове могат да се считат за първа стъпка на процеса на контрол, който завършва с коригиращите действия, насочени към подобряване на оперативната дейност с оглед на реализацията на дългосрочната перспектива.

Част от процеса на планиране в дългосрочен и краткосрочен порядък е изготвянето на съответните бюджети. Бюджетите осъществяват връзката между плановите задания и ресурсите за тяхното постигане.

В зависимост от характера на обектите, които третират, и времевия хоризонт, за който се отнасят, бюджетите биват оперативни и капитални.

Обект на оперативните бюджети са текущите операции и резултати от дейността на фирмата. Те се изготвят обикновено за срок от една година или по-кратък.

Предмет на капиталните бюджети са инвестициите в материални активи. С тях се обосновават разкритите инвестиционни възможности и осигуряват предпоставките за тяхната реализация в дългосрочен план.

Процесът на капитално бюджетиране може да се опише с помощта на следните стъпки:

  • идентифициране на възможностите за инвестиции;

  • изработване на критериите за подбор;

  • събиране на информация;

  • оценка на капиталните бюджети;

  • оценка на ползата и разноските, свързани с проектите;

  • наблюдение и контрол на инвестиционната активност.

Изброените ходове се дават не за да се използват механично, а за да се илюстрира, как една идея прогресира до момента, в който има достатъчно информация, за да се постигне консенсус между тези, от които зависи вземането на инвестиционното решение.

2.2.Идентифициране на възможностите за инвестиции


Както вече споменахме, инвестиционните решения имат връзка с програмите, които се разработват или внедряват във фирмата. Програмите обикновено се отнасят до конкретни продукти или услуги, но често се фокусират върху отделни операции (напр. програми за повишение на качеството) или организационно-структури аспекти (напр. програми за редуциране на управленски равнища).

Програмите се реализират най-често като серия от проекти. В сравнение с тях проектите имат по-кратко времетраене. Те се концентрират върху специфични инвестиции, всяка от които приближава програмата към изпълнение на нейните цели.

Проектите се предприемат с различни мотиви, например във връзка с необходимостта да се увеличат приходите от продажби или да се намалят разходите; да се повиши удовлетворението на клиентите; да се подобри квалификацията на персонала; да се внедри нова технология.

Един от начините да се оценят проектите е да се класифицират съобразно риска, на който експонират организациите си. По-долу е даден пример за подобна класификация:

  • Изисква ли се инвестицията поради държавно регулиране на дадена област? Обикновено това са областите от особен обществен интерес като предотвратяване замърсяването на околната среда и др. В случаите на несъобразяване с държавните изисквания могат да последват глоби, съдебни спорове, реакция на общественото мнение. Рисковете, свързани с подобни проекти, са относително малки, защото организациите нямат възможност за избор.

  • Необходим ли е проектът поради действия, предприети от конкуренцията? Рискът от загуба на конкурентноспособност включа загуба на приходи, по-високи разходи, а в най-лошия случай – изместване от пазара. Такива инвестиции включват например проекти за модернизация на оборудване, за повишаване на производителността или обслужването на клиентите, за подобряване на качеството на продукцията и др. Както в случаите на държавна намеса и тук организациите нямат голям избор във връзка предприемането или отхвърлянето на проектите.

  • Свързани ли са инвестициите със съществуващи проекти или продукти? На тази плоскост рисковете, които се асоциират с инвестициите, са умерени, защото мениджърите имат вече натрупан опит. Примери за такива инвестиции са замяната на налично оборудване, внедряване на инсталация за лабораторни изследвания, разширение на съществуващо производствени линии и др.

  • Необходими ли са инвестициите във връзка въвеждането на нов продукт, процес или технология? Подобни проекти са свързани със започването на програми в области, където мениджърите нямат натрупан опит. Такива са например изследвания, свързани с нови технологии, експериментални производствени процеси, организационни промени и др. Като цяло такива проекти са свързани с голям риск. Някои от тях могат да приключат с резултати, които надхвърлят средната за пазара възвръщаемост; други могат да се окажат неуспешни.


Използвайки подобни класификационни схеми мениджърите се опиват да характеризират проектите според въздействието на очаквания риск. Проектите, свързани с нови технологии например, могат да променят фундаментално операциите, да “взривят” фирмената култура, да коригират отношенията с доставчиците или начина на предлагане на продукта или услугата на потребителите. Ето защо такива проекти следва да бъдат обект на особено внимание в сравнение например с проектите, които целят замяната на старо оборудване с ново.

2.3.Изработване на критериите за подбор


Организациите трябва да са наясно, по какъв начин ще се оценяват проектите и във връзка с това да определят критериите, по които ще се извърши оценката. Критериите са насочени към фактори като парични потоци, стойност на акционерния капитал, качество на продукта, пазарна позиция, гъвкавост и производителност. Те установяват приоритети, които позволяват на мениджърите да съсредоточат вниманието си върху това, което организацията счита за важно по пътя на постигане на дългосрочните цели.

2.4.Събиране на информация


Данните могат да бъдат получени от различни вътрешни и външни източници като минали финансови отчети, публично достъпни данни, анализи на резултатите от минали проекти, осъществени от конкуренти, конкретни изследвания на външни консултанти и др. В някои случаи обобщените от тези източници данни биха могли да дадат достатъчно основание да се смята, че проектът няма да отговори на минималните очаквания за него. Проект на замяна на оборудване, при който се получава отрицателна величина на паричните потоци, няма да се класира за по-нататъшен анализ. Мениджърите ще предпочетат да изоставят проекта, концентрирайки времето си и ресурсите на фирмата върху други алтернативи.

За онези проекти, които преминават през началната “цедка”, се събира допълнителна информация. Например паричните постъпления от даден проект са изчислени на базата на информацията за реализиран такъв в друга фирма. Ако проектът отговаря на началните критерии, отделът по маркетинг следва да задълбочи изследванията си относно валидността на данните за бъдещия растеж на продажбите. В процеса на събирането и обработката на допълнителна информация разходите, ползите и рисковете, свързани с проекта, започват да се оценяват по-точно от всички участници в проекта. По такъв начин предложенията стигат до фазата, в която мениджърите, отговорни за проекта, вземат решение да предложат неговото приемане или отхвърляне.

2.5.Оценка на капиталните бюджети


Когато говорим за оценка на капиталните бюджети е добре да си припомним факта, че решенията, свързани с придобиване на дълготрайни активи, следва да се основават на паричните потоци, които тези активи генерират в бъдеще. Всички капитални активи са свързани с три вида парични потоци: (1) плащания във връзка с изграждането на мощностите (инвестиция); (2) постъпления, генерирани в периода на активна им експлоатация; (3) постъпления, свързани с продажбата на активите (деинвестиция) в края на плановия хоризонт, т.е. след приключване на проекта. Плановият хоризонт е минимум 3 години най-вече при продукти с кратък жизнен цикъл или при проекти, свързани с въвеждане на нови технологии. Той може да се разпростира върху 10 и повече години, ако е възможно надеждното предвиждане на дългосрочните ползи и загуби от даден проект.

Организацията по събирането и обработката на данните за паричните потоци се състои от пет процедурни стъпки, в рамките на всяка от които се извършват следните изчисления:

  1. оценка на ползата (постъпления, приходи) и разноските (плащания, разходи), свързани с текущите операции;

  2. определяне на приходите, отнасящи се до амортизациите;

  3. предвиждане на постъпленията (приходите) от деинвестиции;

  4. пресмятане на плащанията (разходите) за капиталовложения в началния период;

  5. установяване на съвкупния паричен поток, генериран в рамките на проекта.


Първата процедурна стъпка се отнася до изготвянето на оценката за ползата и разноските от текущите операции през периода от въвеждането в действие на мощностите и до изваждането им от употреба след приключване на проекта. Тази оценка обикновено се свързва с надеждни маркетингови проучвания на факторите, които оказват влияние върху себестойността и печалбите, но понякога се основава на прогнози, съставени с помощта на методите на екстраполацията. По-значими проблеми могат да възникнат, когато мениджърите имат незначителен опит в изпълнението на определено инвестиционно задание, например внедряването на нова информационна система в предприятието. Как да се изчисли ползата от нея? Ясно е, че квантифицирането в този случай е проблематично, тъй като преобладават качествените характеристики, основаващи се на субективни оценки. В подобни случаи се прибягва до събирането и обработката на експертни становища, като оценките, съдържащи се в тях, се трансформират в количествени параметри с помощта на предварително уточнени коефициенти и тегла.

Втората процедурна стъпка е свързана с ролята, която играят амортизациите. Амортизациите са, от една страна, средства, които се натрупват с цел възстановяване на изхабените дълготрайни активи. От друга страна те са разходи, които се признават данъчно, следователно с размера им може да се намали облагаемия доход. Това, което ги прави атрактивни при инвестиционните изследвания, е именно факта, че този разход не изтича от фирмата под формата на плащания. Амортизациите създават “доход” като намаляват размера на сумите, свързани с данъчни плащания.

Третата стъпка третира въпроса за доходите от продажбата на обекта на инвестиция след приключване на проекта. Такива могат да се очакват не само от физически годните и продаваеми, но и от износените, но поддаващи се на обработка като вторични суровини производствени средства.

Четвъртата процедурна стъпка е съсредоточена върху въпросите, отнасящи се до определянето на първоначалните капиталовложения. Към последните се причисляват както разходите по инсталирането на мощностите, така и стартовите разноски от типа на разходи за преквалификация на персонала или разходи, предизвикани от необходими структурни промени в предприятието.

Петата и последна процедурна стъпка се състои в простото събиране и изваждане на постъпленията и плащанията, отнасящи се за всяка година на проекта, и превръщането на сумите в настоящи стойности чрез умножение с дисконтните множители. Ако получената въз основа на изчислителните операции нетна настояща стойност е по-голяма от нула, проектът се приема или се класира за последващ анализ. В обратния случай се отхвърля.

Когато инвестицията се отнася до инсталирането на нова техника, която заменя годно, но морално остаряло или неефикасно оборудване, в дадената по-горе схема настъпват промени. Най-важната от тях се състои в това, че пресмятанията в рамките на процедурните стъпки се коригират с потенциала, който притежават заварените мощности. Необходимо е всяка от изчислените категории да отразява измененията в паричните потоци, настъпващи в резултат на замяната. Пример: Ако паричните потоци след въвеждането в действие на новата техника се очаква да възлязат на 100 000 лв. и тя заменя съществуващо оборудване, което, ако беше останало да работи, щеше да донесе приход от 25 000 лв., при калкулацията на ползата от инвестиционния проект трябва да се отчитат не само постъпленията, свързани с новата техника, а също и изменението (в случая – прираста) на ефекта. С подобен мотив началните капиталовложения също следва да се коригират със сумите, които се реализират от продажбите на излишното оборудване в нулевия период.

Практическото използване на процедурните стъпки за целите на капиталното бюджетиране ще бъде демонстрирано с помощта на следния пример от сферата на производствените услуги:

Едноличен търговец, специализиран в извършването на леки таксиметрови превози в гр. София и околностите, използва в работата си единадесет годишен автомобил с две врати. Въпреки, че е морално остаряла, колата е физически годна за употреба.

Бариера пред по-нататъшното използване на превозното средство като такси поставя влезлия в сила нова закон за автомобилните превози. Според текстовете на закона всички леки автомобили, които се използват за таксиметрови превози, следва да разполагат с пет врати. Ето защо се налага подмяна на превозното средство с друго, отговарящо на нормативните изисквания.

Възможностите за избор са или намиране на подходящ автомобил втора употреба или покупка на нова кола. Използването на ново превозно средство има редица предимства: ниски експлоатационни разходи през първите четири години на ползване, гаранционна поддръжка до определен пробег, по-висок комфорт за клиентите и др. Основният недостатък е свързан със значително по-високата цена при покупката, но той може в известна степен да се неутрализира чрез използването на лизинга като вариант на отложено плащане.

Едноличният търговец счита, че може да отдели еднократно средства за закупуване на нов автомобил в границите от 12 000 до 15 000 лв. Наличието на собствени спестявания, както и неизгодните за момента лизингови условия и процедури, прави варианта с разсроченото плащане на цената неприемлив.

Проучванията по отношение на предлагането показват, че в допустимите граници може да се намерят марки автомобили, съответстващи на нормативните изисквания.

Задачата се състои в това, да се получат и обработят необходимите за съставянето на капиталния бюджет данни, въз основа на които да се прецени, доколко си заслужава евентуалната инвестиция. Нека още веднъж си припомним, че когато подменяме един актив с нов, следва да отчитаме и измененията в паричните потоци.

Изложението по-нататък следва процедурните стъпки, разгледани по-горе. Изходните данни за извършване на изчисленията са дадени в Таблица 1, а план-сметката на проекта е представена в Таблица 2.

Таблица 1: Изходни данни за проект “Такси”

Показатели

Мярка

Стойност

Еднократни разходи-общо, в т.ч.

лв.

13,000

- капитални вложения, в т.ч.




12,000

Покупка на лек автомобил

лв.

11,000

Други разходи за КВ, в т.ч.:




1,000

- касов апарат / табели

лв.

420

- газова уредба

лв.

580

Други еднократни разходи, в т.ч.




1,000

- данъци,такси,разрешения и застраховки




1,000










Продажна цена на стария автомобил

лв.

1,500

Остатъчна стойност на стария автомобил

лв.

500










Брой работни дни в годината

бр.

300

Дневен пробег

км.

185

Годишен пробег

км.

55,500

Норма на разход на гориво

л./100 км.

12

Годишен разход на гориво

л.

6,660

Цена на 1 л. Гориво

лв.

0.6










Такса на километър (средно)

лв.

0.40










Разходи за дейността-общо, в т.ч.

лв.

8,056

- данъци,такси,разрешения и застраховки

лв.

1,000

- ремонт

лв.

2,100

- гориво

лв.

3,996

- социални разходи и др.разходи

лв.

960










Приходи от дейността

лв.

14,800










Амортизации




2,250

- стойност на придобиване на новия автомобил

лв.

12,000

- амортизационен срок

год.

4

- остатъчна (ликвидационна) стойност на новия автомобил

лв.

3,000










Коефициент на дисконтиране




0.10

Данъчна ставка

%

35%



(1) Оценка на ползата и разноските при текущите операции


За да оценим ползата от внедряването на нова техника, трябва да установим, по какъв начин ще бъдат повлияни текущите операции. Изгодата за предприятието се състои най-общо или в намаляването на разходите чрез по-висока производителност, или чрез увеличаване на приходите от нови или съществуващи продукти. В случая с таксиметровата фирма ползата е изцяло за сметка на приходите, тъй като поради законовото ограничение наличното превозно средство не може да се ползва в бъдеще.

Таблица 2: Парични потоци и нетна настояща стойност, свързани с проект “Такси”

Показатели / Период

0

1

2

3

4

Капитални вложения

-12000













Други еднократни разходи

-1000













Еднократни разходи-общо

-13000













Приходи от дейността




14800

14800

14800

14800

Приходи от продажба на активи

1500










3000

Общо приходи

1500

14800

14800

14800

17800

Разходи за дейността

500

10306

10306

10306

10306

в т.ч. Разходи за амортизации

500

2250

2250

2250

2250

Други разходи за дейността




8056

8056

8056

8056

Други разходи
















Общо разходи

500

10306

10306

10306

10306

Печалба преди данъци

1000

4494

4494

4494

4494

Данък печалба (%)

35%

35%

35%

35%

35%

Данък печалба

350

1573

1573

1573

1573

Печалба след данъци

650

2921

2921

2921

2921



















Нетен паричен поток

-11850

5171

5171

5171

5171

Коефициент на дисконтиране

0.10













Нетна настояща стойност

5874














Забележка: с по-тъмен цвят са повдигнати елементите, които образуват настоящата стойност


Приходите от дейността са изчислени на средногодишна база и възлизат на 14 800 лв. Тази стойност е получена въз основа на допускането, че колата ще изминава средно на ден по 185 км., като 1/3 от пропътуваното разстояние са празни курсове. Останалите 2/3 се заплащат по цена от 0.40 лв./км.1

Годишните разходи за дейността се формират основно от изразходваните средства за гориво и поддръжка на автомобила. Разходите за гориво са изчислени на базата на предположението, че новият автомобил ще бъде оборудван с газова уредба, т. е. ще се движи с пропан-бутан. За поддръжка на автомобила (смяна на масло, филтри, текущи ремонти и др.) за предвидени средно по 7 лв./ден. Колата се кара от собственика, поради което не се предвиждат средства за работна заплата, а само за осигурителните вноски. Данъчната тежест е дадена в процент към разликовата печалба, а не като постоянна величина от типа на патентен данък.


(2) Определяне на приходите, свързани с амортизациите


Общата сума, която амортизациите спестяват под формата на намалена данъчна тежест, възлиза на 9 000 лв. При изчисляването й е използван приетият за данъчни цели у нас линеен метод. Амортизационният срок е пет години.


(3) Предвиждане на доходите от ликвидация на имущество (деинвестиции)


В примера е приет четири годишен срок на ползване на лекия автомобил, тъй като след този срок разходите по поддръжката му нарастват силно. Възможно е, в случай че автомобилът продължава да се използва след този срок, съвкупните експлоатационни разходи да надхвърлят първоначално вложените средства. Поради тази причина в края на четвъртата година проектът се финализира, а превозното средство се обявява за продажба. Ако тя приключи в края на четиригодишния период, данъчните задължения следва отново да се коригират с неамортизираната част на актива.


(4) Пресмятане на разноските за еднократни вложения


Първоначалните разходи се извършват до началото на първия период. В приетата за нулева година превозното средство трябва да бъде закупено и оборудвано с всички необходими технически средства – касов апарат, газова уредба, табели и др. Също така преди започване на дейността трябва да бъдат осигурени необходимите лицензи, както и да платят дължимите такси и застраховки.

В рамките на подготвителния период е добре да се приключи с продажбата на стария автомобил. Постъпленията от продажбата, заедно с неамортизираната част на актива, ще компенсират от части отрицателния паричен поток, свързан с капиталовложенията.


(5) Изчисление на паричния поток, генериран от проекта


При петата и последна стъпка най-напред се събират паричните потоци, свързани с предходните стъпки, т.е. обработват се данните по години. След това получените нетни парични потоци се умножават с дисконтния фактор за да се изчисли настоящата им стойност. Накрая се събират настоящите стойности на паричните потоци за всяка година. Сумата е равна на нетната настояща стойност на инвестицията.

В примера сумата е по-голяма от нула, следователно проектът следва да се одобри. В случай, че разчетните показатели се достигнат, благосъстоянието на собственика ще нарасне с 5 874 лв.

2.6.Ключови думи


Стратегическо решение

Инвестиционна програма

Инвестиционен проект

Капитален бюджет

Паричен поток

2.7.Литература


    1. Орешарски, Пл., Финансов анализ и управление на инвестициите, ИК “Люрен”, София, 1996.

2. Георгиев, Ив., Основи на инвестирането, “Отворено общество”, София, 1996.

1 За опростяване на изчислителните процедури не се прави разграничение между дневна и нощна тарифа.

Свързани:

Литература Основни цели iconТематичен план на учебното съдържание по Български език и литература за І клас
Учебната програма по български език и литература регламентира постигането на следните основни цели
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Нова динамика на икономическия растеж чрез освобождаване на остарели структури и начин на мислене
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Периодично се емитират дцк с различен срок на финансиране на държавния бюджет, т е на бюджетния дефицит
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Инвеститорите от виф по този начин не притежават интереси в пула от ценни книжа, а акции от дружеството, което ги притежава
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Ценните книжа са документи за съществуващо задължение или вземане, които носят доходи на своите притежатели и са обект на покупко-продажба....
Литература Основни цели iconЛитература цели на обучението по български език и литература в четвърти клас

Литература Основни цели iconЛитература Основни понятия
Преговор: Българската литература от Освобождението до Първата световна война. Направления, течения, особености. Теми идеи и мотиви...
Литература Основни цели iconПрограма за изпита по старобалгарска литература за докторантски изпит
...
Литература Основни цели iconЛитература      Възприемане и осмисляне на литературно произведение
Обучението по български език и литература във втори клас се осъществява в параметрите, зададени от дои. Ориентирано е към формирането...
Литература Основни цели iconКакви дидактически цели си поставяте с проекта?
Влиянието й върху Земята. Изграждане на основни умения в астрономията за наблюдаване. Използване на основни величини и закономерности...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом