Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи




ИмеЕкипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер111.83 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bfka.org/articles/docs/ekipirane.doc




Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи


Гл.ас. Николай Панайотов – катедра “ТАО и СКИ”

Ключови думи: екипиране и преекипиране, катерене, прокатерване, хватки , стъпки, боулдър, анкери, маршрут, тур.


Много катерачи някои с по-голям опит, други отстъпващи в това отношение се отправят към прокарването на нови маршрути в различни скални масиви. Не малка част поглеждат и към преекипирането на старите катерачни турове. Това е напълно естествено, защото човек е устроен виаги да се стреми към неизвестното и откриването на новото. Дали катерачите, които екипират маршрути го правят за да се прочуят и да видят името си някъде изписано. Такава мотивация не съществува при тези спортисти. Когато си изпитал умората, стигаща до изтощение в резултат на един работен ден, когато си изпитал мъката да се добереш до върха на масива, когато познаваш стреса при прокарване на маршрут с долна осигуровка, когато си гълтал прахоляка, проникващ навсякъде, когато си прекарал дълги часове в търкане, чистене, стържене и когато познаваш риска при оглеждането(падащи камъни, опасност от нараняване на въжето), тогава си наясно, че мотивацията е съвсем друга.

Екипиращият е обхванат по принцип от алтуристична творческа страст, желание просто да направи нови турове за катерачите. Всички екипиращи в България са доброволци. В наши дни те сами купуват материалите, но много често са подпомогнати от различни клубове или асоциации. Но трябва да подчертаем, че дните прекарани в екипиране са взети от тяхното свободно време и често сами си плащат разходите(пътни, храна и др.). Обикновено една дължина на въжето се почиства и екипира от половин до три дни. Катерачите, които правят турове участват също и в преекипирането на стари маршрути. Това е полезна , но по-непрестижна работа, от екипирането на нови.

Всичко това изисква първо да си изясним следните основни моменти:



  • Подходи при екипиране на един тур:

Екипиране от горе: Обикновено катерача достига пеша до върха на масива, където си спуска въжето с което ще работи. Този вариант е най-използваем при турове с дължина едно въже. Това благоприятства самостоятелната работа в условията на добра безопасност. Методът дава възможност да се опита преминаването на маршрута свободно със съществуващите хватки, преди неговото екипиране.

Прокарване на маршрут от долу: В този случай катерачът(примиераджията) използва различните съоръжени за да се осигурява, или да се закрепи при поставянето на анкерен болт. Свръзката(понякога може и соло катерач) тръгва от долу, поставяйки осигуровки като открива маршрута катерейки се от долу на горе.

Често катерачът поставя болта закачен само на небесна кука. Това е авантюристичен метод, при който съществува опасност от падане заедно с бормашината в ръце. Затова той се практикува най-вече по алпийските терени(маршрути за авантюра). Не са малко големите масиви, където катеренето е като спортното. В тези райони се използват и двата варианта. Прокарването на маршрут с долна осигуровка съответсва на етика по-близка до алпинизма, която изисква смелост и гарантира силни усещания. Основният недостатък на на този метод се проявява, когато се търси свободно преминаване. Голяма е вероятността да бъдеш спрян от пасаж без хватки, или от такъв с категория много по-висока от останалия маршрут.

  • Копаенето на хватки – Това е спорен въпрос.

Много често, ако не се копаят или добавят хватки се ограничава количеството на туровете. Понякога си забраняваш прекрасни линии, защото липсват една или две хватки, или пък туровете ще имат боулдър пасажи. Но тук възниква въпроса: Трябва ли да има само хомогенни турове?

Да копаеш хватки означава да рушиш скалния релеф, т.е. ние се намесваме в това което предоставя природата (макар, че при чистенето, поставянето на клиновете и магнезия, така или иначе ние правим това). Естествените хватки са по-естетични, по принцип с по добро триене и често изискват движения, с които по трудно се откриват. Обикновено маршрутите по които има копани или добавени хватки, магат да се преминат и без тях(това важи за всички категории). Понякага цената е много по-висока категория, но понякога тя почти не се променя. Кой може да бъде сигурен, че един естествен маршрут никога няма да бъде преминат? Във всеки случай не и от някой посредствен катерач. Но дори и катерач от висока класа може да сбърка, в случай че не е открил начина на преминаване. Ако все пак някой маршрут трябва да бъде натъкмен, поне това трябва да се прави по-естетично – да се замаскира максимално намесата, избягване на прекалено стандартни движения, а също е необходимо да се мисли и за дребните на ръст катерачи.

Процедурата при преекипирането е същата, с тази разлика, че се избягва разузнаването. Използват се съществуващите точки за осигуровка, за да се фиксира въжето, което улеснява значително работата. Задължително е преди да се преекипира даден маршрут е да бъде прокатерен, което ще спомогне за определяне на местата за новите клинове и да се поправят евентуалните грешки.

Казаното до тук, натрупаният опит и наложилите се съвременни тендеци при направата на маршрути оформи целта на нашата разработка:

Да изведем основни принципи за екипиране и преекипиране на маршрути за спортно катерене.

За постигане на целта си поставихме следната задача: На базата нашият и чуждестранен опит при направата на алпийски маршрути, да се постараем да изведем основни принципи за екипиране и преекипиране, които да са съобразени с безопасността на катерачите.

Екипирането на маршрути е факт. Това налага извеждането на принципи подчинени на безопасност, аварийност и налагащата се все повече тенденция за екологичност на скалните масиви. Това ни спомогна да обособим девет основни принципа със следното съдържание:

1. Да се намери скален масив, или една линия.

Може да се набележи тур на вече екипиран масив. В такъв случай трябва да се внимава новият маршрут да не бъде много близо до вече съществуващите(ако катериш без да си забраняваш хватки не трябва да има такива, които да се използват от съседните турове).

При разработването на нов масив, трябва предварително да сме наясно с интереса, който ще има към него. Няма смисъл от започването на работа и да се екипира масив, който ще бъде слабо посещаван. Например, поради малкият брой маршрути, или такива с малка височина, лоша структура на скалата, неестетично катерене, евентуално масив, който е некомфортен в основата си. Високата посещаемост трябва да бъде гарантирана особено при масивите с маршрути от ниска категория на трудност, за да се предотврати избуяването отново на трудно изчистените туфи.

2. Трябва да притежаваме необходимите разрешителни.

Не трябва да започваме екипирането на даден масив, без да сме взели необходимите разрешения. Това важи и за достъпа до него(може да се преминава през частни терени). Не трябва да забравяме, че скалните обекти може да се намират в района на парк, който е под закрила на закона. Затова е необходимо да се консултираме с кметсвата на съответните общини и паркови управи. Не трябва да се забравя, че дадено споразумение може много по-лесно да се постигне чрез посредничеството на федерацията на българските алпийски клубове.

Имайте предвид, че в някой вече екипиран масив, може да има участък оставен свободен, защото е забранен или постигнато споразумение да се остави така с цел съхраняване на флората и фауната. Най-добре ще е да получите информация от хората работили вече на този обект.

3. Фиксиране на въжето, с което ще работим.

Никога не трябва да се забравя, че това е най-опасната и отговорна задача. Необходимо е първо да се изкачим над масива, което понякога е доста сложно, защото липсва пътека до там. Но стигайки горе възниква проблема къде точно се намираме. Ето защо трябва да се спуснем един път достатъчно ниско, за да се разгледа, да се качим отново, да преместим въжето и пак да се спуснем и т.н. Обикновено след 3-4 опита се стига до набелязаното място. За да фиксираме въжето са необходими осигурителни точки. Успешно могат да се използват дървета(достатъчно големи и с добри корени). Най-добре е да са група дървета. При липсата на такива използваме скалата. Организираме осигуровка с подръчни средства. При спускането на долу трябва да сме доста внимателни. След като се уверим, че отдолу няма никой, трябва да бутнем или преместим всички нестабилни камъни. Не се правят пандюли в непочистени участъци. Не трябва да се прекарва въжето през остри ръбове или съмнителни големи блокове. В случаите на нестабилни камъни и режещи ръбове е наложително да се използва системата на спелеолозите за спускане с осигурителни точки през 10-15 м. При надвеси трябва да се направят имровизирани осигуровки за да можем да се приближим към стената.

4. Работа с въжето. Спускане и изкачване.

Най-удобния начин, когато човек трябва да се спуска и изкачва по въжето без да стъпва на земята е да използва техническо съоръжение, което му позволява да се движи и в двете посоки. Екипиращите използват най-много Гри-гри. Съоръжението се използва като десандьор, тъй катто сме с единично въже. При изкачването на горе е необходимо да закачим над гри-грито самохват с лента за педал. По този начин се икономисват много физически сили. Единственият недостатък е, че при работа с твърди въжета гри-грито се движи трудно.

Могат да се използват и други системи. Например обикновен десандьор или осмица комбинирани със два самохвата и др.

Най-важното при избора на системата е пестенето на сили,енергия и лесно обслужване.

5. Избор на маршрут.

Необходимо е да се търси логичен маршрут. В противен случай може катерачът да тръгне по един маршрут и да излезе по друг. Затова трябва да започнем с грубо набелязване на маршрута, при което се налага почистване на това което скрива хватките(трева, храст , нестабилен камък). При плочите лесно може да се пандюлира за да се разгледат хватките. При надвесите е необходимо да се направи един предварителен оглед без да се пипа скалата. След това да се поставят импровизирани осигуровки по набелязания маршрут. После е необходимо да се пробват движенията за да сме сигурни, че маршрута може да се премине свободно. Не трябва да се колебаем да се пробват различни варианти, за да се избере най-лесният въпреки изморителното качване и слизане и въпреки поставянето на допълнителните осигуровки, които в последствие няма да се използват.

6. Почистване.

Този етап от екипирането е един от най-важните поради следните причини:

Безопасност – Необходимо е да се отстранят всички нестабилни камъни и хватки. Където е необходимо, може да се премине към укрепването им с лепило. Желателно е лепилото, което се използва да е за клинове. След като го положим е необходимо да го замаскираме максимално, като го посипем с прах от скалата преди да се е втвърдило. Въобще даваме свобода на въображението си.

Поради удобство – Неприятно е да паднеш, защото хватките ти остават в ръцете. Човек се демотивира когато катери по мръсна скала и не може да задържи хватките, защото са прашни. Обикновено лошо почистените маршрути се катерят рядко, при което се напрашават още повече и в един момент няма вече да се катерят.

Чистенето е най-тежката и неприятна работа при екипирането. Необходимо е да се премахнат всички нестабилни или съмнителни камъни, особено големите блокове и люспи. При премахването на големите туфи и храсти, ако не искаме да поникнат отново трябва да отстраним корените и пръста. Трябва да се изчисти максимална площ около тура, а не само хватките, които се използват. По този начин ще избегнем пропускането на хватки за хората, които ще катерат тура он сайт.

7. Избор на места за клиновете.

Местоположението на клиновете трябва да се съобрази със следните изисквания:

- Да се избягва лошото падане; Става въпрос да се предотврати падането на земята, върху тераса или перваз. Екипиращия може да реши да постави първия клин високо и да екипира тура нарядко(“страшен” тур или по-скоро тура се приближава до тези за авантюра), което дава възможност за големи летежи. Въпрос на избор е когато катерача застане под него, дали притежава необходимата смелост за да започне катеренето. Но след като човек се включи в първия клин, не е допустимо при добро осигуряване от страна на партньора падане на земята или върху перваз. Ето защо, доколкото е възможно е желателно да не се поставя първия клин прекалено ниско и разстоянията между първите три клина да не са големи.

- Клиновете да се поставят в здрава скала; не трябва да се слага клин на по-малко от 20 см от зона кънтяща на кухо, от цепка, от пукнатина, ръб на надвес(дори това да е надвес издаден с 10 см), от дупка, перваз, ронлив участък.

- Да не се допуска намаляване на здравината на клина или карабинера от грапавини; Необходимо е планката да лежи плътно към скалата, атака също и карабинера.

- Да се мисли и за катерачите с дребен ръст; Не трябва да се поставят клиновете много високо, ако включването става с протегната ръка, това означава,че е високо.

- Да ограничим триенето; Трябва да се стремим максимално да разположим осигурителните точки в една линия, дори ако се налага да се включваш ту отляво, ту отдясно. Особено да се внимава в таваните. Ако поставим клин прекалено близо под тавана, въжето така ще трие в ръба му, че катеренето ще стане невъзможно.

- Да не пречим на катеренето; Примките не трябва да застават на стъпка или хватка.

- Включването трябва да се осъществява, доколкото това е възможно от удобно положение (не се поставят клинове насред боулдър пасаж).

Най сигурно е да се избягнат грешки, като се изкатери веднаж тура за да се определят лесните и трудните пасажи, втори път да се отбележат местата за бъдещите клинове и евентуално трети път, ако резултата не ви задоволява.

8. Поставяне на клиновете.

Много често възниква въпроса, какви да са клиновете – анкери или лепени?

Поставянето на анкери е определено по-бързо. За сметка на това анкера създава вътрешно напрежение в скалата и със сигурност не трябва да се употребяват, ако тя е мека. По принцип трябва да сме сигурни в надежността на тези клинове след поставянето им. Планките им са по-забележими следователно по-неестетични.

Лепеният клин не отслабва скалата. Напротив дори я укрепва, благодарение на лепилото, което прониква в евентуалните пукнатини. За сметка на това е необходимо да се проверява твърдостта на лепилото след исъхване. При лепеният клин имаме по-голяма дискретност.

Анкери: Стомата трябва да бъде с качество”8,8”. При екипиране от горе, препоръчително е да се използват анкери с диаметър 12 мм, с подходящи планки за катерене (не е препоръчително да се разпробиват планки с диаметър 10мм). Обърнете внимание на влажността на района в който работите. В райони, които често се мокрят използвайте неръждавейка, но знайте че тя е по-скъпа.

- Пробийте отвор с диаметъра на анкера и малко по-дълбок от дължината му (това се прави за да може да се набие изцяло навътре в случай на преекипиране). Продухайте добре дупката. Набийте анкера така че планката да допре в скалата (гайката е предварително сложена така, че резбата да не излиза извън планката). Затегнете гайката, но без пренатягане. След като гайката е затегната от анкера трябва да се паказват от една до няколко врътки от резбата. При всички останали положения имаме проблем и затова е необходимо да премахнем анкера (вж фиг.1).

Лепени клинове: Съществуват два вида лепени клинове. Първият вид изискват пробиването само на една дупка. При някои от тях се изисква оформяне на легло за да се вкопае ухото(тези, които са с кръгло ухо). Вторият вид са сравнително по-сложни за поставяне, защото изискват пробиването на две дупки на точно определено разстояние, което налага употребата на шаблон.




а) правилно б) грешно

фиг. 1

Поставяне на анкери


- Необходимо е да се пробие отвор или отворите с указаните диаметър и дълбочина (при по-голяма дълбочина обикновено се образува джоб от сгъстен въздух, който изтиква клина навън докато лепилото не е стегнало). Много добре трябва да се почисти отвора – продухване и изстъргване. Вкарваме лепилото в отвора и намазваме клина. След това бавно с въртеливи движения поставяме клина в отвора. Излишното лепило, което излиза навън го премахваме. Лекичко чукваме с чук клина за да влезе до край. Почистваме ръбовете и оформяме ухото така, че да не може да прониква вода към клина(вж фиг.2). Важно условие е при поставянето на лепилото отвора да е идеално сух. Това налага поставянето на клиновете да става същия ден, защото при евентуално отлагане за следващия ден през нощта в отвора ще се образува конденз. Времето за втвърдяване зависи от вида на лепилото и температурата. При много горещо време лепилото се втвърдява бързо, а при студено – не се втвърдява.





фиг.2

Поставяне на лепени клинове




9. Осигуровка в края на въжето.

Осигуровката в края на въжето трябва да се състои от две осигурителни точки обидинени с верига. Те се разполагат на разстояние най-малко 20см една от друга и забити в здрава скала, далеч от цепки, люспи, кънтяща на кухо и др. Желателно е разположението им да е почти една над друга, като ниският клин е с халка (най-добре голям майон или карабинер), през която катерачите си пускат установките. Веригата трябва да е с голям диаметър. Ако клиновете и веригата не са свързани фабрично да се обединят с майони с голям диаметър(вж. Фиг 3).




Фиг.3

Осигуровка в края на въжето


Така изложените принципи за екипирание и преекипиране ни дават онование да направим следните изводи:

1. Казаното до тук има препоръчителен характер. Правилата не са догма, но те трябва да залегнат в основата при направата на маршрути.

2. Определено считаме, че посочените правила са подчинени на законите на безопасността, икономичност при изразходването на физически сили и енергия и не на последно място от гледна точка на естетичност и екология.

3. Използването в работата по екипиране на даден маршрут на тези принципи е предпоставка за проявата на творчество и обогатяването им от страна на катерачите захванали се с тази отговорна дейност.


Използвана литература

1. Янчева Т., Н. Панайотов., Наръчник на катерача. ProSport. 2003. 2. www. Escalade-74.com. 3. www. petzl. com.

Свързани:

Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconFfme френска федерация по планинарство и катерене Позовавайки се на наши публикации, относно екипирането на маршрути и действителния фактор на падане, логично възниква и въпроса за издължливостта на клиновете. При свободата и личната отговорност
Препоръки относно издържливостта на алпийските клинове при екипиране на обекти за спортно катерене
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconХарта за екипиране на спортни маршрути за катерене в българия
Тази харта определя принципите които трябва да бъдат спазвани при екипиране на спортни маршрути по катерачните обекти в България
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconКонспект за олимпиадата по информационни технологии
Компютърни системи. Основни компоненти на компютърните системи, особености, характеристики, взаимодействие. Основни принципи на работа....
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconУниверситет за национално и световно стопанство общоикономически факултет
Развитие на патентната система и значение за технологичното развитие. Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост...
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconПринципи на рационалната противомикробна терапия и профилактика 1
Важно практическо значение за антибактериалната терапията имат някои основни принципи, отразяващи натрупания многогодишен клиничен...
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи icon4. Основни принципи и средства на синоптичния анализ
За целта се сравняват стойностите на даден метеорологичен елемент в различни точки или на различни височини, стойностите на различни...
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconВело маршрути по брега на река Дунав
...
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconПрограма за курс по ледено катерене към апх
Всеки участник ще може да пробва различните дейности свързани с този специфичен дял на катереното и алпинизма и ще получи адекватна...
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconТест 3 Кои от изброените принципи са основни при осъществяване дейността на предприятието: Документална обоснованост
Кои от изброените принципи са основни при осъществяване дейността на предприятието
Екипиране на маршрути за спортно катерене – основни принципи iconНови понятия
Усвояване на основни спортно-технически умения от леката атлетика, гимнастиката, спортните игри и танци
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом