Периодичните издания като обект на интелектуална собственост




ИмеПериодичните издания като обект на интелектуална собственост
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер208.97 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://alternativi.unwe.acad.bg/br1/statia-M.Markova.doc
ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ КАТО ОБЕКТ

НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

гл. ас. д-р Мария Маркова


УНСС, катедра “Интелектуална собственост”1


Резюме:

Предмет на изследване в настоящата статия са периодичните издания като интелектуален продукт. Актуалността на избраната тема се потвърждава от нарастналия обем печатни и електронни медии, както и сравнително новата им правна регламентация.

Периодичните издания са разгледани като художественолитературна собственост (правен еквивалент “авторско право и сродни на авторското права”) и са анализирани отношенията – правни и икономически, които възникват по повод на тяхната реализация.

Периодичните издания са представени като съвкупност от отделни произведения и материали: статии на автори, материали на преводачи и журналисти, фотографски произведения и графично оформление. Едновременно с това периодичните издания са продукт на колективния труд на: главен редактор и редакционна колегия, коректори и други.

Специално внимание е отделено на актуалния за конкретния анализ договор за публикуване в периодично издание.


Ключови думи: интелектуална собственост; периодични издания; имуществени и неимуществени права.


JEL: A12, K19


Предмет на изследване в настоящата статия са периодичните издания като интелектуален продукт. Актуалността на проблема се потвърждава от многообразието на печатни и електронни медии, които ни съпровождат в личния и професионалния живот, както и от сравнително новата правна регламентация на тази материя.

Процесът на създаване на едно периодично издание – вестник, списание или дайджест, е комплексен и широкообхватен. Той едновременно е дело на множество индивидуални творци – автори на статии, журналисти и преводачи, които представят своите журналистически разследвания и материали, интервюта, преводи и други, и успоредно с това е плод на творчески колективи: главен редактор; други редактори – технически, стилови; понякога и редакционна колегия (съвет) – при специализираните научни списания; лица, осъществяващи набор и предпечатна подготовка; коректор; оформител, наричан още графичен или компютърен дизайнер, и други. В резултат на този процес възниква нов интелектуален продукт, който съществува под формата на отделни книжни тела – броеве, които са месечни, тримесечни или други, представени на хартиен или електронен носител.


Независимо от формата си този продукт притежава една основна характеристика: творческа същност на резултата. Или казано по друг начин, това е продукт на човешкия интелект. Боравейки с терминологията на теорията на интелектуалната собственост, този продукт е обект на интелектуална собственост и по-конкретно – на художествено-литературна собственост.

За по-голяма яснота на използваните термини ще споменем, че Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост от 1967 г. посочва като разширен съдържателен обхват на понятието “интелектуална собственост” следните обекти:

  • произведения на литературата, изкуството и науката;

  • изпълнения на артисти, звукозаписи и радиопредавания;

  • изобретения във всички области на човешката дейност;

  • научни открития;

  • промишлени дизайни;

  • търговски марки, търговски имена и означения и наименования за произход;

  • защита от недобросъвестна конкуренция и всички други права, произтичащи от интелектуална дейност в сферата на промишлеността, науката, литературата и изкуството1.

Фактически конвенцията визира следните окрупнени групи обекти на интелектуална собственост:

  • обекти на художествено-литературна собственост с правен еквивалент “авторско право и сродни на авторското права”;

  • обекти на индустриална собственост с правен еквивален съвкупността от патентно, дизайнерско, марково и конкурентно право;

  • нови обекти на интелектуална собственост, възникващи в резултат на динамиката в човешката изобретателност, развитието на новите информационни, дигитални* и телекомуникционни технологии, усъвършенстването на биотехнологиите и системата на традиционното човешко знание.


Във фокуса на настоящото изследване са периодичните издания като художествено-литературната собственост и отношенията – правни и икономически, които възникват по повод на тяхната реализация.

Обекти на художествено-литературна собственост накратко са:

  • литературни произведения, включително произведения на научната и техническа литература, на публицистиката и компютърни програми;

  • музикални произведения;

  • сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

  • филми и други аудио-визуални произведения;

  • произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

  • произведения на архитектурата;

  • фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

  • проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

  • графично оформление на печатно издание;

  • преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

  • аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;

  • периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.


Периодичните издания са специфични произведения, влизащи в състава на събирателното понятие “сборни произведения”, които бихме могли да дефинираме като съвкупност от други произведения или материали.

Сборните произведения са два основни дяла:

  • Колективни произведения периодични издания, енциклопедии и др. Характерно за тях е, че авторите са много и за разлика от съавторските произведения работят паралелно и независимо един от друг. Колективните произведения се състоят от нови, несъществували до този момент произведения.

  • Съставни произведения – сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни. Включват произведения и материали на много автори, които са били създадени по-рано, и могат да бъдат събрани и обработени за издаване без съдействието на самите автори.

От своя страна колективните произведения са основно два вида: периодични издания и енциклопедии.

  • Периодични издания – издания, отпечатани върху хартиен носител, които се характеризират с периодичност в издаването – ежедневни, седмични, месечни, годишни и др. Разглеждат текущи обществено-политически теми и въпроси, научноизследователски проблеми и др. Тук се включват: вестници, списания, дайджести и др. Съществуват в две основни форми: печатни и електронни издания.

  • Енциклопедии в същността си енциклопедията е научно-справочно издание за всички или отделни области на знанието, подредени в статии по азбучен ред. Обикновено се създава от колектив от учени от съответната област на науката, техниката или изкуството. Техният интелектуален труд се заключава не само в систематизирането, но и в извеждането на нови дефиниции, нови значения и области на приложение. Най-често това са произведения на ерудити, национално или световно признати учени.


При съставните произведения многообразието също е голямо. Основните видове сборни произведения са: сборници – книжно тяло, съдържащо произведения от един жанр на литературната собственост. Например сборник произведения в областта на лириката; антологии – сборник от подбрани литературни произведения (стихове, разкази, есета, афоризми), за да бъде представена с най-значителните си прояви някоя национална литература, епоха, творческо направление или група автори; библиографии – опис на книжовната продукция на един или повече автори – книжовен, обществен деец; и бази данни – “съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път” (Допълнителни разпоредби на ЗАПСП, пар. 2, чл.13)


Предмет на разглеждане тук ще бъдат само периодичните издания. Правната им регламентация като обекти на авторско право откриваме в Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/2.

Обект на правото е самото периодично издание. Законът посочва: Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразена по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма” (Чл 3 ал.1)

И ал. 2 допълва: “Обект на авторско право са също:

.............

3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.


Условията за приемане на периодичните издания като обект на авторско право са:

  • оригиналност на формата, под която е изразена идеята;

  • обективиране на произведението. Обективирането е налице при представяне на периодичните издания върху материален носител или представяне пред публика.


Чл.чл. 10 и 11 на ЗАПСП определят субекта носител на правото върху периодични издания, така:

  • Авторското право върху периодични издания принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението.

  • Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството, науката, принадлежи на техните автори.

За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

Посочените текстове от ЗАПСП визират като субекти носители на авторско право:

  • От една страна - издателството, в лицето на главен редактор и редакционна колегия, които формират мисията на издателството, а за конкретните броеве – идейната концепция, което по своята същност е интелектуална дейност. Това се допълва от организационна, техническа и финансова дейност, за да се реализира като краен продукт едно периодично издание.

  • От друга страна: авторите на статии, художниците оформители, фотографите и журналистите, които предоставят на издателството своите произведения и материали за включването им в периодичното издание.

Правата на посочените две групи субекти носители, са определени в ЗАПСП като идентични – “авторски права”. При колизия обаче приоритет имат авторските права на създателите на отделните произведения и материали, включени в изданието. Те са права, които възникват по-рано по време и с оглед на фактора “време” са първични права. Правата на издателството възникват по-късно и се формират по аналогия на продуцентските права.


Изключителното право върху периодичните списания е съвкупно право, състоящо се от имуществени и неимуществени авторски права.

Имуществените права върху тези периодични издания са съвкупност от всички възможни форми на използване на произведението. А те са следните:

  • възпроизвеждане на произведението;

  • разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;

  • авторът (в т.ч. и авторите на отделните произведения) има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид.

  • превеждане на произведението на друг език.

Имуществените права на авторите на отделните произведения и материали,

включени в периодичното издание, са актуални и съществуват независимо от имуществените права на издателството. Те могат да бъдат прехвърлени изрично от авторите на отделните произведения и материали на издателството.

Моралните права на субекта носител на авторско право при периодичните издания, са следните:

  1. той има право да реши дали съставното произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;

  2. той има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

  3. той има право да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;

  4. той има право да иска името му, псевдонимът му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съотвения начин при всяко използване на произведението – това се отнася както за авторите на отделните статии и материали, така и за главния редактор и други посочени лица, участващи в изготвянето на периодичното издание върху конкретен хартиен или дигитален носител;

  5. той има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство – в това число авторите на статии и други материали имат право да се противопоставят на редакции, които според тях променят смисъла на казаното от тях, да се противопоставят на илюстрации, схеми и изображения, съпътстващи изложението им, които според тях не изразяват или не подкрепят смисъла на казаното от тях;

  6. той има право да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;

  7. той има право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си.

Посочените в т. 2 и 4 морални авторски права с носител авторът на отделно произведение или материал, включени в съдържанието на периодичното издание, са неотчуждими, независимо от съдържанието на подписания договор между автора и издателството.


Изчерпателното разглеждане на материята за статута на отделните лица, които със своя творчески, организационен труд и талант създават интелектуалния продукт – периодично издания, изисква разглеждането на издателството двуяко: като автор – вече беше направено, и като ползвател. Законодателят е дал дефиниция на тази правна фигура в Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, пар. 2 т. 6: “Ползватели на произведения са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители”.


В тази роля издателствата разпространяват чужд интелектуален продукт – обект на авторско право (статии, материали, художествени и фотографски произведения) и съгласно ЗАПСП са длъжни да спазват неимуществените и имуществените права на носителите им. При реализацията на тази дейност издателствата опосредстват връзката “автор/ автори - публика” и правят възможно достигането на авторското произведение до потребителите му.


За да може издателството да осъществява своята дейност, а именно: набиране, научна, техническа и стилистична редакция на произведения и материали, предпечатна и печатна подготовка и тиражиране на периодичното издание, то (издателството) трябва да получи разрешение от пет групи лица: автори на статии, журналисти за техните материали, преводачи, художници и фотографи.

Отношенията между посочените групи субекти и издателството са отношения, свързани с използването на авторски права. Те се договарят и фиксират в писмен договор между автор/ автори и ползватели. Отношенията между тях се уреждат на хоризонтална основа като между равнопоставени субекти чрез средствата на гражданското право, т.е. с договори. Така, по пътя на свободното договаряне, се определят и авторските възнаграждения. Чл. 19 на ЗАПСП казва: “Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид”.

Ще спрем вниманието си на специалния за конкретното разглеждане договор за публикуване в периодично издание.

Договорът за публикуване в периодично издание съдържа някои специфични положения :

  • Авторът на поръчано произведение няма право без съгласието на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание преди публикуването му от издателя. (Чл. 59 ал.1)

  • Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната разпоредба не се прилагат, когато са изтекли 15 дни за вестниците и 3 месеца за списанията от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано (чл. 59 ал.2 ).

  • Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.

  • Издателите на периодични издания се длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго (Чл.60). Често самите редакции отпечатват съобщение на страниците на списанието или вестника, че не връщат ръкописи и други материали, предоставени от авторите.


Времетраенето на правото върху периодични издания има някои специфики. По-конкретно те са:

  • Чл. 30 визира специфика на времетраенето при сборните произведения така: “Авторското право връху енциклопедии, периодични издания и други произведения (разгледаните по-горе) продължава 70 години след публикуването им. (Чл.30, ал.1).

  • За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът се изчислява за всеки от тях поотделно (чл. 30, ал. 2 – нова, ДВ, бр. 28, 2000 г.).

  • Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е извършено създаването или публикуването на произведението.


Ще разгледаме два интелектуални продукта, които може да присъстват в крайното решение на сборния интелектуален резултат - периодично издание, а именно: графичното оформление и фотографското произведение.


Със специална закрила като интелектуален продукт се ползва графичното оформление на периодичното издание. То е свързано с определен научен, журналистически или друг литературен текст и има за задача да оформя визуално вестници и списания. Сериозно място в съвременната издателска дейност има илюстраторът (художникът график), чиято задача е да акцентира върху особени моменти в произведението, да разшири и допълни текста чрез зрителни образи. Той създава и орнаментално шрифтово корицата на книжното тяло, титулния лист и всички други елементи на украсяването на изданието. Важна е ролята и на шрифта, който става посредник между автора и читателя. Благодарение на него до нас идват авторовите идеи и мисли, както и цялата информация, намираща се в печатното произведение. Шрифтът е важна част от графичното изкуство. От неговата красота, точност и яснота зависи удобството и лекотата на четене и възприемане на текста.


Както вече беше посочено, графичното оформление на печатно издание е самостоятелен обект на авторско право. Независимо че при създаването на периодични издания графичното оформление няма водеща роля, статутът на художника илюстратор е на автор, по–точно на съавтор на изданието. Той се ползва с права на съавтор като създател на графичното оформление на печатното издание. По-конкретно неговите права се приравняват с правата на автор на произведения на изкуството – изобразително, приложно, дизайнерско изкуство.

Разглежданият обект е продукт на изкуството – изобразително или приложно изкуство и дизайн. Неговата регламентация е уредена в Закона за авторското право и сродните му права.


Обект на правото е: произведението, представляващо резултат на творческа дейност в областта на изобразителното и приложното изкуства, дизайна и народните художествени занаяти. Визиран е в чл. 3, ал.1, т.5 на глава втора “Обекти на авторско право” в ЗАПСП. Законодателят е дефинирал изрично и термина “оригинал”3: “Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер”.И е допълнил: “Разпоредбата на ал.1 не се отнася до произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти”.

Диаметрално противоположен на термина “оригинал” е терминът ”фалшификат”. Фалшификатът е предмет на изкуството, който носи неправомерно подписа или друг знак на творец, обикновено ползващ се с висока репутация в специализираните среди.

Статутът на носител на правото върху произведение на изобразителното или приложното изкуство, или дизайна (в конкретния случай графичния дизайн) е нормативно определен в чл.чл.12 и 13. Автор на произведение на изобразителното или приложното изкуства, дизайна или народните художествени занаяти е лицето, създало произведението и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Когато произведението представлява портретно изображение на друго лице, авторското право, т.е. субектът носител на правото, е авторът на произведението. За използване на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да бъдат уговорени условия.


Изключителното право върху произведение на изобразителното или приложното изкуство, или дизайна е съвкупност от имуществени и неимуществени права.


Основните неимуществени права на автора на произведение на изобразителното или приложното изкуство и дизайна, съгласно чл. 15, ал.1 на ЗАПСП, се отнасят до действия като: признаване на неговото авторство върху произведението; разгласяване на произведението; поставяне на идентифициращ автора знак при всяко използване на произведението по съответния начин; запазване на целостта на произведението и противопоставяне на промени в него, както и на всяко действие, което би било в ущърб на неговите законни интереси; внасяне на промени в произведението, ако с това не се нарушават права, придибити от други лица; достъп до оригинала на произведението му, когато то се намира във владение на друго лице и ако става въпрос за упражняване на неимуществено или имуществено право по ЗАПСП; спиране на използването на произведението поради промени в убежденията си.


Наред с класическите имуществени авторски права, които вече бяха разгледани и са в сила и тук, при произведения на изобразителното или приложното изкуство и дизайна законодателят е предвидил и някои специфични положения, които произтичат от реализацията на произведенията. А реализицията на произведенията на изкуствата е специфична. Тя може да се осъществява по-няколко основни начина:

  • чрез продажба на оригинала на произведението – еднократно или многократно;

  • чрез предоставяне на произведението за публично показване;

  • чрез предоставяне на оригинала на произведението за изработване на копия по него, в т.ч. и произведения на изобразителното изкуство могат да послужат като идейно-тематична концепция за създаване на произведения на занаятите, приложните изкуства (гоблени, тъкани, стенна украса, литографии и т.н.) , плакати, постери и рекламни материали.


Съгласно чл. 27 на ЗАПСП продължителността на правото върху произведения на изобразителното и приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти е продължителността на живота на създателя му и 70 години след неговата смърт.

В случаи, в които произведения на изкуствата и дизайна служат за целите на художественото оформление на периодично издание, времетраенето на закрилата се отъждествява с посоченото времетраене на закрилата на авторските материали, включени в съдържанието на изданието.


Аналогичен на разгледаното е и статутът на фотографските произведения, използвани в периодичното издание. Те са самостоятелен обект на авторско право. Статутът на фотографа като автор - носител на правото върху фотографско произведение или произведение, създадено по метод, аналогичен на фотографския, е нормативно определен в чл. 5 на ЗАПСП, където се казва : “Автор е физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение”.


ЗАПСП предвижда някои специфични ситуации, регламентиращи правата на създателя на фотографски продукт:4

  • Авторско право върху портрети: “Авторско право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.” Тази разпоредба е диспозитивна и дава възможност да се договарят условия за използване произведението на фотографията между фотографа и изобразеното лице. Този нормативен текст се основава на презумпцията, че реализацията на произведение на фотографията в известна степен – по-малка или по-голяма, зависи от самото изображение – актуалност, атрактивност, въздействие. ЗАПСП обаче е категоричен: авторското право принадлежи на фотографа. Условията на използване и възнаграждение за модела на фотографията са обект на допълнително договаряне.

  • Когато фотографското произведение е създадено при изпълнение на трудово правоотношение ЗАПСП предвижда ограничения в авторското право на фотографа. Работодателят има право да използва създаденото фотографско произведение за целта, за коята това произведение е създадено, без изрично съгласие и без заплащане на допълнително възнаграждение. Така например печатните медии имат право да използват снимките на своите щатни фотографи в своите издания без заплащане на допълнително възнаграждение. Ако обаче дадена снимка, колаж или друго фотографско изображение предизвика особен интерес и бъде закупено за разпространение в други медии, фотографът има право да претендира за част от допълнителната печалба от реализацията на произведението.

  • В случаите, когато фотографското произведение е създадено по поръчка, се прилагат регламентите:

    • “Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора, освен ако в договора за възлагане не е предвидено друго”.

    • “Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която е било поръчано.”


Законодателят е предвидил и някои ограничения за фотографа, създател на поръчани произведения. По-конкретно:

  • Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя”.

  • Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алиния не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни – за вестниците, и три месеца – за списанията, от датата на предаване на фотографското произведение. Поръчващият може да уговори други срокове с фотографа или в договора изрично да се посочи броят и датата на излизане на изданието, в което ще бъде публикувано произведението.

Въпросът за времевия обхват на закрилата на правата на фотографа, създател на произведение за целите на периодично издание, стои по идентичен начин - както при произведенията на изкуствата и дизайна.


Законодателят е предвидил различни възможности за защита правата на авторите на произведения, в т.ч. и на авторите на периодични издания. Всяко неупълномощено или неразрешено от специални текстове на ЗАПСП използване на авторски произведения се счита за правонарушение. Всяко точно възпроизвеждане на произведение на художествено-литературната собственост се третира като “интелектуално пиратство” с всички произтичащи от това последствия.

ЗАПСП предвижда следните начини на защита на правата върху обектите на художествено-литературната собственост: гражданскоправна и административно-наказателна.


Гражданскоправната закрила се състои в правната възможност авторът да предяви иск пред граждански съд при нарушение на тези права. Предвиждат се следните видове иск:

  • Иск за обезщетение за причинени вреди. Когато няма достатъчно данни за размера на причинените вреди, потърпевшото лице може да поиска вместо обезщетение приходите, получени вследствие на нарушението, равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведените екземпляри или от сто до петдесет хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда5.

  • Иск за преустановяване на неправомерно използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване.

  • Изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението по чл. 95 от ЗАПСП.

Тези искове са подсъдни на окръжните съдилища.

Изхождайки от свързаното с редица трудности доказване и набиране на материали при нарушения на права по ЗАПСП, законодателят е предвидил и редица осигурителни мерки в най-новата редакция на посочения по-горе закон.


ЗАПСП предвижда редица действия, които могат да бъдат реализирани при нарушение на авторско право или при достатъчно основания, че такова нарушение би могло да бъде извършено. Тези действия могат да бъдат осъществени от съда по искане на носителя на правото и включват:

  • забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведението;

  • изземване на екземпляри от произведението, за които се твърди, че са възпроизведени неправомерно;

  • изземване на оборудването и средствата на правонарушението;

  • запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши закононарушение по отношение на произведението.


Административно-наказателната отговорност се прилага съгласно чл. 97 от ЗАПСП, където са упоменати текстове, свързани с незаконно възпроизвеждане на обекти на художествено-литературната собственост. Характерът на наказанието е определен така: “глоба или имуществена санкция в размер от двеста до две хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерство на вътрешните работи. При повторно или всяко следващо нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата или имуществената санкция е в размер от хиляда до пет хиляди лева. При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца” 6.



1 София 1700, Студентски град “Хр. Ботев”, (02) 62-52-403, 62-94-97, 0898/20-39-33; megasystem@abv.bg

1 Convention WIPO, Geneva, WIPO,чл. 2(VII).

* На български език преводът на “дигитални” е цифрови. В Закона за авторско право и сродните му права, който е основен нормативен акт в разглежданата област, терминът е “цифрови”.

2 Закон за авторското право и сродните му права, ДВ, 1993 г., бр. 56, посл. актуализация ДВ, 2002 г., бр.77

3 Допълните разпоредби на ЗАПСП, ред. от 2002 г., пар. 4, ал.1.


4 ЗАПСП, чл.чл. 13, 42 и 59

5 ЗАПСП, чл.94.


6 ЗАПСП, чл. 97.

Свързани:

Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconПрилагане на права върху интелектуална собственост Експертен семинар на icc bulgaria, 10. 11. 2009 г., х-л Витоша, София
Организиран с подкрепата на Комисия по интелектуална собственост към icc, Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията,...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconУниверситет за национално и световно стопанство общоикономически факултет
Развитие на теориите за интелектуална собственост. Обхват и съдържание на понятието «интелектуална собственост». Индустриална и художествена...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconУниверситет за национално и световно стопанство общоикономически факултет
Развитие на теориите за интелектуална собственост. Обхват и съдържание на понятието «интелектуална собственост». Индустриална и художествена...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconКлючови думи: обект на интелектуална собственост, право на интелектуална собственост, индустриална собственост, авторско и сродните му права, търговска тайна, ноу-хау, шоу-хау, наднационални организации и споразумения. Генезис и развитие на инструментите за защита на интелектуалните продукти
Методи и инструменти за защита на интелектуалните продукти в международните икономически отношения
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconБиография Лична информация
Интелектуална собственост”) и „Финансово управление на интелектуалната собственост” (пред студентите от магистърска степен на обучение,...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconРегламент №6/2002/ ес на Съвета
Промишленият дизайн като обект на интелектуална собственост е правно регламентиран в множество документи на национално, регионално...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconЮридическифакулте т
Обща характеристика на нематериалните блага като обект на правна закрила. Интелектуална и индустриална собственост определение и...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconТворческа автобиография
Публична защита на дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор по икономика” на тема „Традиционните знания като обект...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconКръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
На 14 декември 2006 г в Центъра по интелектуална собственост на унсс се проведе кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления...
Периодичните издания като обект на интелектуална собственост iconСписък n 33 на периодичните издания, депозирани от 1 до 7 септември 2011 г

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом