Програмапо




ИмеПрограмапо
страница1/6
Дата на преобразуване03.01.2013
Размер0.68 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://bglog.net/ClientFiles/122edefd-4eb2-42a8-8dde-0e0278726cd9/зип.бел3.doc
  1   2   3   4   5   6
СЪГЛАСУВАНО: УТВЪРДИЛ:

Ст. Експерт НО:........................


П Р О Г Р А М А П О


Б ъ л г а р с к и е з и к и л и т е р а ту р а – ЗИП


за 3 клас учебната 2010/2011година


І. Oбщо представяне на учебната програма


Обучението по български език и литература в трети клас се реализира като съставна част от езиковото и литературното обучение в културно-образователната област “Български език и литература” в системата на общообразователната подготовка.


В трети клас продължава процесът на овладяване на знания за езика и литературата, като усвоените в предходните два класа знания за езиковите и речевите единици, и за художествената образност се уточняват и задълбочават, обогатяват и надграждат. Включва се и нова информация за езиковите единици, нови за учениците части на речта, както и литературни произведения от други литературни видове. Формираните в първи и втори клас

комуникативно – речеви умения и компетентности се усъвършенстват и допълват чрез езиковото и литературното обучение, и чрез специалните за тази цел уроци в трети клас. Обучението по български език и литература, формирането на комуникативно – речеви умения съставят и определят комплексния характер на учебния предмет “Български език и литература” в трети клас.


Обучението по български език и литература съдейства за развитието на устната и писмената реч на учениците, на уменията им да общуват, на познавателните им интереси и творческите им способности, на мисленето, паметта и въображението им.


ІI. Цели на обучението


Чрез обучението по български език и литература в трети клас се цели:


• усъвършенстване на уменията на учениците да четат правилно, съзнателно и

изразително, да пишат грамотно и четливо;


• задълбочаване и обогатяване на знанията за строежа на езика, за езиковите и

речевите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктуационни и

граматически норми;


• усъвършенстване на уменията на учениците за възприемане и осмисляне на

художествен текст, за интерпретацията му с помощта на учителя при изучаване на

достъпни за възрастта литературни произведения; за самостоятелно четене на

художествени и научнопопулярни текстове и споделяне на впечатления от

прочетеното;


• усъвършенстване на комуникативно – речевите умения за ориентация в

комуникативната ситуация, за съобразяване с комуникативната цел и за адекватен

избор на изразни средства за нейното реализиране; за конструиране на текст; за

създаване на собствен текст по словесна или визуална опора;


• развитие на устната и писмената реч, мисленето, паметта, въображението,

познавателните интереси и творческите способности на третокласниците;


• формиране на отношение на толерантност и уважение към културната различност

и мултиетничността, приобщаване към общочовешките ценности и изграждане на

ясно съзнание за национална идентичност.


ІІІ. Ядра на учебното съдържание



Ядра на

учебно съ-

държание

Очаквани резултати на

ниво учебна програма

Очаквани резултати по раздели

(обучение по български език,

литературно обучение, формиране на

комуникативно-речеви умения)

Основни

нови

понятия

Контекст и

дейности

Възможно-

сти за

между-

предметни

връзки

Български

език

Ядро 1:

Социокул-

турни ком-

петентно-

сти

Стандарт 1:

Ученикът разказва, описва,

задава въпроси, дава отговори,

обяснява, като използва умест-

но езикови средства, характер-

ни за ситуацията на общуване

съобразно участниците в нея,

темата, целта и условията.

Очакван резултат 1:

Ученикът си служи с основните

езикови и речеви единици в

съответствие с комуникативната цел

1. Български език

Ученикът:

• може да се ориентира в комуникативната

ситуация и участниците в нея с помощта на

учителя;

• може да използва с помощта на учителя

основните езикови и речеви единици (звук,

сричка, дума, изречение, текст) в кон-

кретна комуникативна ситуация в

съответствие с комуникативната цел;

• може да: разказва, описва, задава въпроси,

дава отговори, обяснява във връзка с

изучаването на конкретна тема и езикова категория




На учениците се дава

възможност да:

• задават въпроси;

• отговарят на

въпроси;

• разказват чута или

прочетена история,

научнопопулярен

или художествен

текст;

• дават обяснение във

връзка с обсъжда-

ната тема;

• участват в диалог;

• описват случка,

явление, предмет,

животно, човек и

Човекът и

природата

Човекът и об-

ществото

(разказват

научно-

популярни

текстове;

описват пред-

мети и явле-

ния).




Очакван резултат 2:

Ученикът използва уместно

съществителни имена, прилага-

телни имена, глаголи и лични

местоимения в зависимост от

комуникативната цел.

Ученикът:

• може да разграничава и да употребява

правилно съществителни собствени и

нарицателни имена, да определя как са

образувани, да различава определителния

член за м.р., ж.р., ср.р. и за мн.ч.;

• може да разграничава и да употребява

правилно прилагателни имена, да ги

съгласува по род и число със съществител-

ни имена, да разграничава в практически

план частиците за степенуване;

• може да разграничава и да употребява пра-

вилно глаголите в 1, 2 и 3 л. ед. и мн.ч., да

употребява правилно сегашно, бъдеще и

минало свършено време на глагола; да

разграничава и да използва адекватно спо-

магателния глагол съм в сегашно, минало и

бъдеще време;

• може да различава и да употребява правил-

но личните местоимения, като замества с

тях съществителни собствени и нарица-

телни имена.

частица за

степенува-

не

лице на

глагола,

сегашно

време,

минало

свършено

време,

бъдеще

време,

спомагате-

лен глагол

съм

лично мес-

тоимение

На учениците се дава

възможност да:

• изменят формата на

съществителните

имена от ед. в мн.ч.;

• определят рода и

числото на съще-

ствителните нарица-

телни имена;

• образуват съще-

ствителни имена с

помощта на настав-

ки и представки;

• изменят прилагател-

ни имена в м., ж.,

ср.р., в ед. и мн. ч.,

като ги съгласуват

със съществителни

имена;

• образуват степените

за сравнение;

• определят лицето и

числото на глаго-

лите;

• използват в речта си

сег., мин. св. и бъде-

ще време на глаго-

лите;

• използват спомага-

телен глагол съм в

сег., мин. и бъдеще

време;

• откриват и използ-

ват правилно лич-

ните местоимения







Очакван резултат 3:

Ученикът образува сродни думи

и ги използва в речта си в зави-

симост от комуникативната цел.

Ученикът:

• може да определя корена на думата;

• може да образува сродни думи в практи-

чески план с помощта на учителя;

• може да образува съществителни имена с

помощта на наставка и представка.

корен,

наставка,

представка

На учениците се дава

възможност да:

• образуват сродни

думи;

• използват сродни

думи в речта си.




Ядро 2:

Езикови

компетент-

ности

Стандарт 1:

Ученикът открива синоними и

антоними.

Очакван резултат 1:

Ученикът открива, избира и

използва подходящи синоними.

Ученикът:

• може с помощта на учителя да открива

синоними и да определя значението им;

• може с помощта на учителя да избере

подходящ синоним в зависимост от

контекста;

• умее с помощта на учителя да използва

подходящи синоними.

синоним

На учениците се дава

възможност да:

• откриват синоними;

• определят значение-

то им;

• избират и използват

подходящ синоним;

• ползват синонимен

речник.







Стандарт 3:

Ученикът използва в речта си

в определен обем синтактич-

ните ресурси на езика: служи

си с различни по цел на изказ-

ването и по състав изречения;

използва различни словоредни

варианти.

Очакван резултат 1:

Ученикът употребява в речта си

различни по цел на изказване

изречения: съобщително, въпро-

сително, подбудително и възкли-

цателно.

Очакван резултат 2:

Ученикът използва различни

словоредни варианти в зависи-

мост от целта на изказването.

Ученикът:

• може да разграничава съобщително,

въпросително, подбудително и възкли-

цателно изречение;

• умее да си служи със съобщително,

въпросително, подбудително и възкли-

цателно изречение в конкретна комуника-

тивна ситуация в зависимост от целта на

изказването;

• може да преобразува даден вид изречение

в друг вид по цел на изказване в

зависимост от комуникативната ситуация.

Ученикът:

• може с помощта на учителя да конструира

изречение, като използва различни

словоредни варианти в зависимост от целта

на изказването.

подбуди-

телно

изречение

възклица-

телно

изречение

На учениците се дава

възможност да:

• съставят и кон-

струират съобщи-

телно, въпроси-

телно, подбудител-

но и възклицателно

изречение;

• преобразуват даден

вид изречение в

друг вид по цел на

изказване;

• съставят кратки

текстове, като из-

ползват различни по

цел на изказване из-

речения;

• участват в различни

форми на устно и

писмено общуване,

като използват раз-

лични по цел на из-

казване изречения;

• съставят различни

словоредни вариан-

ти на съобщително,

въпросително, под-

будително и възкли-

цателно изречение




Ядро 3:

Социокул-

турна и ези-

кова компе-

тентност:

Устно

общуване

Говорене:

Стандарт 5:

Ученикът владее основни

норми на книжовния изговор.

Очакван резултат 1:

Ученикът изговаря правилно

гласните звукове в ударена и

неударена сричка.

Очакван резултат 2:

Ученикът изговаря правилно

звучните съгласни в началото, в

края на думата, в средата на

думата – пред беззвучна

съгласна.

Очакван резултат 3:

Ученикът изговаря правилно

беззвучните съгласни С и Т пред

звучни съгласни в началото и в

средата на думата.

Очакван резултат 4:

Ученикът изговаря правилно

думи със струпани съгласни.

Ученикът:

• може да разграничава гласните звукове в

ударена и неударена сричка;

• умее да прави проверка за изговора на

ударена и неударена гласна.

Ученикът:

• може да прави разлика между изговор и

правопис на звучни съгласни в началото, в

края и в средата на думата – пред беззвуч-

на съгласна;

• умее да прави проверка за изговора на

звучните съгласни в началото, в края и в

средата на думата – пред беззвучна съглас-

на чрез други форми на думата и чрез

сродни думи.

Ученикът:

• може да прави разлика между изговор и

правопис на беззвучните съгласни С и Т

пред звучни съгласни в началото и в

средата на думата.

Ученикът:

• може да изговаря правилно думи със

струпани съгласни;

• умее да прави проверка за изговора на

думи със струпани съгласни със сродни думи

думи със

струпани

съгласни

На учениците се дава

възможност да:

• изменят формата на

думата за проверка

на изговора на

гласните звукове;

• сравняват сродни

думи.

На учениците се дава

възможност да:

• изменят формата на

думата за проверка

на изговора на

звучните съгласни;

• сравняват сродни

думи.

На учениците се дава

възможност да:

• сравняват сродни

думи.

На учениците се дава

възможност да:

• сравняват сродни думи







Очакван резултат 5:

Ученикът изговаря правилно

съществителни имена в ед.ч.,

при които в мн.ч. изпада гласен

звук –ъ, -а; съществителни име-

на, които в ед.ч. завършват на

звучен съгласен звук; съществи-

телни имена, които започват с

беззвучен съгласен звук;

членувани съществителни имена

в ж.р. с две –т- (-тт-).

Очакван резултат 6:

Ученикът изговаря правилно

прилагателни имена в м.р. ед.ч.,

при които в ж. и ср.р., и в мн.ч.

изпада гласен звук –ъ; прила-

гателни имена, които в м.р.

завършват на звучен съгласен

звук; прилагателни имена с едно

–н- и с двойно –н- (-нн-) в ж.р.,

ср.р. и мн.ч.

Очакван резултат 7:

Ученикът изговаря правилно

глаголи, в които крайната сричка

е с или без ударение.

Ученикът:

• може да изговаря правилно съществителни

имена в ед.ч., при които в мн.ч. изпада

гласен звук –ъ, -а; съществителни имена,

които в ед.ч. завършват на звучен съгласен

звук или започват с беззвучен съгласен

звук; членувани съществителни имена с

две –т- (-тт-);

• умее да прави проверка за изговора на

съществителни имена в ед.ч., при които в

мн.ч. изпада гласен звук –ъ, -а;

съществителни имена, които в ед.ч.

завършват на звучен съгласен звук или

започват със звучен съгласен звук, члену-

вани съществителни имена с две –т- (-тт-).

Ученикът:

• може да изговаря правилно прилагателни

имена в м.р., при които в ж. и ср.р., и в

мн.ч. изпада гласен звук –ъ; прилагателни

имена, които в м.р. завършват на звучен

съгласен звук; прилагателни имена с едно –

н- или с двойно –н- (-нн-) в ж.р., ср.р. и

мн.ч.;

• умее да прави проверка за изговора на

прилагателни имена в м.р., при които в ж.

и ср.р., и в мн.ч. изпада гласен звук –ъ;

прилагателни имена, които в м.р.

завършват на звучен съгласен звук;

прилагателни имена с едно –н- или с

двойно –н- (-нн-) в ж.р., ср.р. и мн.ч.

Ученикът:

• може да изговаря правилно глаголи, в

които ударението пада на крайната сричка;

в които крайната сричка е без ударение;

• прави разлика между изговор и правопис

на глаголи, в които крайната сричка е с или

без ударение.




На учениците се дава

възможност да:

• изменят съществи-

телни имена от ед.ч.

в мн.ч.;

• правят проверка на

изговора на

съществителни

имена.

На учениците се дава

възможност да:

• изменят формата на

прилагателното име

за м., ж. и ср.р., ед.

и мн.ч.;

• правят проверка на

изговора на

прилагателните

имена.

На учениците се дава

възможност да:

• изговарят глаголи с

или без ударение на

крайната сричка



  1   2   3   4   5   6

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом