Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21




ИмеОтчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21
страница3/6
Дора Петкова
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.99 Mb.
ТипОтчет
източникhttp://www.mfsofia.ngorc.net/html1/osi_analyze_final.doc
1   2   3   4   5   6

Дейности по „подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура в ромски квартали.”



Какво се отчита – 2006 г.

Отбелязва се, че „общините вече доказват активната си позиция. В МРРБ са постъпили 95 искания за финансиране на проекти за техническа инфраструктура в квартали с преобладаващо ромско население от 42 общини с обща стойност 24 млн. лв.” – но какво ще се случи с тях не се пояснява.

Какво се отчита – 2007 г.

За годината са възложени за изпълнение общо 37 обекта на техническата инфраструктура на обща стойност 10 млн. лв. Към настоящия момент са изпълнени 11 583 м. водоснабдяване и 689 сградни водопроводни отклонения; 6 270 м. канализация и 750 сградни канални отклонения; 94 954 кв. м. улична мрежа и 9 234 м.  благоустроени площи. Строителството на всички обекти практически е завършено. Преобладаващата част от обектите вече са въведени в експлоатация.
През 2007 г. в Министерство на регионалното развитие и благоустройството са постъпили мотивирани искания от 41 общини за изграждане и реконструкция на техническа инфраструктура на обща стойност 18,5 млн. лв., а през 2008 г. - от 64 общини на обща стойност 51 млн. лв. също за изграждане или реконструкция на техническа инфраструктура.



ИЗВОДИ 2005 - 2007 г.

    • Разписването на т .нар. „национални политики”, насочени към ромите, набират скорост именно в периода 2004-2006 г. Тогава се приемат редица документи и програми, които са плод на влияние, а понякога и натиск, отвън. Основното финансиране на много от инициативите, моделите и програмите е от чужди донори – американски и европейски. Взетото от Европейския съюз решение за започване на преговори за присъединяване на България е основната причина за приемането на повечето национални документи и политики по отношение на най-уязвимата група в страната.

    • При приемането на Националната програма и нейното огласяване в медиите, при обявяването на сумата – 1, 259 млрд. лв., се създаде напрежение сред представителите на другите етноси, особено сред българския. В резултат голяма част от мнозинството се настрои още по-негативно към ромската общност и към проекти, които се обявяват в подкрепа на ромската общност. За да се избегне напрежението, би трябвало българските институции да помислят как по подходящ начин да се представи информацията и да се обясни политиката, така че напрежението да намалява, а не да се засилва.

    • Програмата предвижда през следващите 10 години да бъдат построени 30 065 жилища за ромите, а 47 245 да бъдат реконструирани. Чрез изпълнението й се предвижда да се подобрят жилищните условия на 412 500 души, които живеят в 100 квартала на 88 града. Тези прогнози са наистина утопични и едва ли някой вярва, че това е възможно да се случи, особено до 2015 година.

  • Липса на координация между звената, отговарщи за изпълнението на политиките за интеграция на ромската общност на ниво местни и централни институции, както и на ниво НПО – местни и централи институции.

  • Липсва система и механизъм за мониторинг на дейностите относно подобряване на жилищните условия на ромите. Дори да има извършени дейности и проекти, те не са представени обобщенo и систематизиранo никъде.

  • Липсва достатъчна инициатива, както от страна на отговорните институции за реализирането на националните политики в посока подобряване на жилищните условия, така и от страна на местните институции. (МРРБ регулярно кани чрeз писма общините бенефициенти да кандидатстват, но не се отчита голяма активност от тяхна страна.)

  • В отчетите на българските политици и представители на институции се премълчава размерът на средствата, изразходени по проекти за подобряване на инфраструктурата в ромските квартали. Заложените средства в Националната програма са в пъти повече от планираните и отчитаните резултати. В бюджета за 2007 г. са отделени около 20 млн. лв., макар че според правителствената инвестиционна програма за 2006-2015 г. са нужни над 1.2 млрд. лв. Това би означавало годишно да се дават около 100 млн. лв. за ромите. 40% от тях би трябвало да са осигурени от бюджета. За останалите трябва да се търсят други донори.

  • Въпреки разнообразието от отчети и документи, в които на моменти се губи ориентация, изразходваните средства за 2006 и 2007 година са далеч от заложените в „Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите”. Според Националаната програма за подобяване жилищните условия на ромите, разпределението на средствата е следното: през 2005 г. - 2,98 млн., през 2006 г. - 52,03 млн., през 2007 г. - 101,78 млн. и т.н.

  • Практиката показва дублиране на мерките и дейностите в плановете за действие по Декадата на ромското включване, Националната програма и Рамковата програма.




    4. ТРЕТИ ПЕРИОД 2008 – 2009 г.:

В тази част ще бъдат разгледани документи и отчети по изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България, 2008-2009 г., както и Оперативна програма Регионално развитие (ОП РР) и мерки насочени към подобряване на жилищните условия за ромите.


ОТЧЕТ за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България – 2008-2009 г.

Във връзка с изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2005-2015 г., МРРБ през последните две години редовно информира общините чрез областните управители за възможности относно:

  • Урегулиране на територии на съществуващи квартали с преобладаващо ромско население.

  • Урегулиране на нови територии – общинска собственост, за ниско жилищно строителство (за социални жилища).

За изпълнение на тези мерки в Плана за действие 2008-2009 г. към Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България са предвидени средства за възлагане на подробни устройствени планове (ПУП).

Наличието на ПУП е необходимо условие за изпълнение на комплекса от мерки за благоустрояване на териториите с компактно ромско население.

На 09.02.2009 заместник-министър на МРРБ Димчо Михалевски е изпратил поредно писмо до общините с покана за финансиране на горепосочените дейности. Срокът за представяне на предложенията на общинските администрации в МРРБ е до края на месец май 2009 г.

Обръща се внимание на факта, че за възлагане на ПУП трябва да е налице актуализирана кадастрална основа – дейност, която общините трябва да са извършили предварително.

Със същото писмо общините се насърчават да изпратят до 10 март 2009 г. информация за актуалното състояние на жилищните условия на ромите в България във връзка с предстоящо обсъждане на насоките за актуализация на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2005-2015 г.


ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (ОПРР) и мерки насочени към подобряване на жилищните условия за ромите

На заседание на НССЕДВ от 17 октомври 2007 г. активно участие взима министър-председателят на Република България г-н Сергей Станишев. Г-н Станишев подчертава, че ресурсите от европейските оперативни програми, особено на Оперативната програма  „Регионално развитие", Оперативната програма „Човешки ресурси", Програмата за развитието на селските райони, могат да бъдат ”полезен инструмент за решаване на много от битовите и инфраструктурните проблеми” на групите в неравностойно положение. В изказването си, той обръща внимание и на въпроса за максималното използване на фондовете и програмите, които са на разположение и могат да бъдат полезни за разрешаването на инфраструктурни, социални и други проблеми в ромските общности.

Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) отчита нуждите и потребностите на групите в неравностойно положение и в частност на ромската общност.

В Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие” на ОПРР са заложени следните операции:

    • Социална инфраструктура – 280 млн. евро

    • Жилищна политика – 5 млн. евро

Специфична цел е:

Да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите и да се допринесе за социалната интеграция чрез повишаване на жизнения стандарт и общо подобряване на качеството на живот на градските общности от хора в неравностойно и уязвимо положение.

    • Организация на икономическите дейности – 15 млн. евро

    • Подобряване на физическата среда и превенция на риска – 200 млн. евро

    • Устойчиви системи за градски транспорт – 20 млн. евро

Адресиране на проблемите, свързани с ромите:

Предвид преобладаващия брой на ромското население в бедните градски райони, критичното състояние на техните жилища и достъп до комунални услуги, предлаганата приоритетна ос обръща специално внимание на това етническо малцинство. Голямо значение се отдава на съживяването на градските райони, населени преодимно с роми, за да се стимулира социалната интеграция, да се намали престъпността и да се осигурят спокойни условия за живот на гражданите.” (ОП Регионално развитие)

Извод: Съществува изразена политическа воля за адресиране на нуждите на ромите, но на този етап няма как да се измери ефекта. След приключване на самите проекти това също няма да е лесно. За да се измери ефектът от инвестициите по проекти на ОПРР е необходимво предварително да са заложени конкретни количествени и качествени индикатори, чрез които да може да се отчетат конкретни резултати. Ако това не се предприеме и/или не се коригира по време на изпълнение на проектите, няма да имаме информация за ефекта от проектите върху подобряване жилищните условия на ромите. Дори в настоящата справка, която получихме от МРРБ, няма как да се разбере кои от финансираните проекти са за подобряване на жилищните условия за ромите и кои точно квартали, махали или населени места обслужва даден проект. Вероятно тази информация ще се събира от МРРБ или други институции, но на този етап, изпълнителите на проекта, нямат подобни инструкции.

Екипът на проекта се опита да открие информация за реализирани проекти, насочени към подобряване на условията на живот на групи в неравностойно положение, фокус роми, като чрез писмо изиска списък на подкрепени проекти по темата за периода 2005-2008 г. от две институции – МРРБ и ДЕДВ, Министерски съвет.

ДЕДВ, Министерски съвет, отказа информация с мотива, че “Министерският съвет не разполага с исканата от Вас информация” (виж Приложение 1). Подобно решение и поведение е в разрез с европейските ценности и принципи за прозрачност и достъп до информация.

Отговор на запитването от МРРБ бе получен, макар и след повече от месец. Информацията, представлява списък на “финансирани общини, изпълнявали дейности, свързани с техническата и социалната инфраструктура в населени места/квартали с концентрация на ромско население в периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г.”. (виж Приложение 2). В списъка са отбелязяни имената на общините и наименованията на финансираните проекти. Те са 54, а общините - 44. Някои от проектите са се осъществявали в две фази, например в община Разград – “Възстановяване на улична настилка на ул. “Дончо Сумпаров”, гр. Разград” и ”Реконструкция на уличен водопровод по “Дончо Сумпаров”, гр. Разград - ІІ етап”, както и проект в гр. Котел - ”Основен ремонт но ул. “Голгова” и реконструкция на ВВМ, кв. Изток”. Други проекти са се осъществявали на три фази, например в Брезник, във връзка с реконструкция на седем улици в града.

От получения списък не става ясно има ли проекти, които са финансирани по ОПРР или всички са финансирани от МРРБ от републикански бюджет, липсва информация за отпуснатото финансиране на отделните проекти, липсва информация дали те са приключили благополучно, дали се изпълняват все още и най-важното – по никакав начин не може да се разбере дали ромската общност от даденото населено място е участвала в проектните дейности.

Това, което все пак е видимо от този списък, е следното:

  • В приложения списък на МРРБ отсъстват градовете, в които се намират т.нар. квартали – гета, като Пловдив, Варна, Сливен, София, Ямбол, Сливен – кв. Надежда и т.н., където проблемите с кадастралните карти, озаконяването, ПУП, регулацията и собствеността са най-трудно разрешими.

  • Повечето финансирани проекти са в по-малки общини или села, където и броят на ромите е по-малък. Финансираните проекти до 31.12.2008 г. в градски общини са само 7, докато в селски общини са финансирани 37 проекта. Най-вероятната причина за това обстоятелство, е че кварталите в тези общини са в регулация и имат ПУП, а не защото нуждите там са по-големи.


Последната достъпна информация за проектите, които са финансирани от МРРБ е от четвъртото заседание на НССЕДВ от 20.12.2008 г. На това заседание г-н Димчо Михалевски - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството - е представил анализ на действията на общините по прилагане на изменението в Закона за устройство на територията - за приемане на специфични правила и норми за устройство на територията в квартали с незаконни жилища. В информация от четвъртото заседание на НССЕДВ се споменава, че във въпросния анализ е включена и систематизирана информация за конкретни общини, в които има решени жилищни проблеми по линия на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България 2005-2015 г. За съжаление този анализ също не е достъпен.

Според “Информация за изпълнение на плана за действие за 2006-2007 към Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в република България 2005-2015 г.”, на редовно заседание на НССЕДВ от 04.07.2007 г. заместник-министър Д. Михалевски, отчитайки резултатите от изпълнението на плана за действие подчертава, че “общините вече доказват активната си позиция. До настоящия момент в МРРБ са постъпили 80 искания за финансиране на проекти за техническа инфраструктура в квартали с преобладаващо ромско население от 41 общини с обща стойност около 18 500 000 лв.


В заключение може да се направи обобщението, че въпреки добрите намерения на правителството и насърчителните препоръки на министър-председателя и осъществените промени в Закона за устройство на територията, действията на общините по прилагане на изменението на Закона са недостатъчни, а фондовете по оперативните програми все още не се усвояват ефективно от общините по отношение на жилищната политика и подбряването на жилищните условия на ромите. По въпроса дали ромската общност се включва и как, в дейностите на подобни проекти, не се споменава в нито един доклад, в нито един отчет.

ІІ. Преглед на местните политики относно интеграцията на ромите в българското общество.


На базата на преглед на някои общински политики за подобряване положението на ромите, ще бъдат изведени основни характеристики на общински стратегически програми, насочени към интеграция на малцинствата, както и ще бъдат представени няколко различни типа местни политики в тази сфера с фокус върху приоритета „подобряване на жилищните условия в ромските квартали”.

В тази част на доклада ще се акцентира върху практиките на местно ниво по отношение на планиране и реализиране на политики за интеграция на ромите.

Ключов е въпросът до каква степен разработените общински стратегии, програми и планове в областта на интеграция на малцинствата са били дискутирани, консултирани и планирани съвместно с представители на етическите малцинства, НПО, външни експерти, представители на други институции, бизнеса и др., т.е. имат ли практика общините да включват представители на етническите малцинства в тези процеси и до каква степен междусекторното сътрудничество се случва.


Обект на анализ ще бъдат общини, които изпълняват проекти в областта на подобряване на жилищните условия в ромските квартали по грантова схема „Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите” (ФАР BG 2005/017-353.01.03). През месец февруари 2009 г. беше изпратен въпросник до всички целеви общини по проекта, като целта беше да се събере информация относно:


  • приети общински стратегии, планове, програми или други документи, които са свързани с интеграцията на етническите малцинства (включително период, за който е планирано да бъдат изпълнени, и приети от общинските съвети);

  • подхода на разработването на общинските стратегии, програми и планове в областта на интеграцията на малцинствата; участие на представители на етическите малцинства, НПО, външни експерти, представители на други институции, на бизнеса и др.;

  • наличие на приоритет “Интеграция на малцинствата” в общинския план за развитие;

  • информация в кои общински стратегически документи има включен приоритет за подобряване на жилищните условия и инфраструктура на селища/ квартали с концентрация на ромска и/или друга етническа общност;

  • информация за вече реализирани проекти в областта на подобряване на жилищните условия и инфраструктура на квартали и селища с концентрация на етнически малцинства;

  • нужда от актуализиране на стратегически документи на общината в сферата на интеграцията на малцинствата или създаване на нови програми, стратегии и др.;

  • информация за основни партньори, институции, НПО, представители на бизнеса и др. при осъществяването на местни политики за интеграция на малцинствата.

Анализът включва информация от 22 общини, а именно: Белоградчик, Борован, Белово, Борино, Ценово, Елхово, Ихтиман, Искър, Камено, Кнежа, Лозница, Медковец, Плевен, Полски Тръмбеш, Правец, Разград, Търговище, Тунджа, Угърчин, Ветрино, Ябланица, Ямбол.



    Основни изводи по отношение на наличие на местни стратегии и програми, насочени към интеграция на малцинствата:

Общините са взели различни решения относно това как, къде и дали да включат приоритет „интеграция на малцинствата” на местно ниво. Прави впечатление, че все повече общини имат разработени местни политики в тази сфера или планират да разработят. Подходът към проблемите на малцинствата става все по-систематизиран, воден от осъзната необходимост за разработване на целенасочена политика на местно ниво в тази сфера. Общинските програми и стратегии за интеграция на малцинствата имат предимството да могат да бъдат много по-конкретни (в сравнение с националните), да бъдат съобразени с местни специфики поради близостта на проблемите и непосредствената нужда от решаването им.

Общините, които са обект на конкретни дейности по проекта, очертават следните решения за работа на местно ниво по въпроси, свързани интеграцията на малцинствата:

  • изработват специална стратегия, програма, план, насочени към интеграция на малцинствата или само към ромската общност (там, където ромите преобладават и няма други уязвими етнически малцинства);

  • включват проблемните въпроси, касаещи съответните малцинства, в общинския план за развитие;

(Например визията на община Ветрино по отношение на местни политики за интеграция на малцинствата е, че тези политики са част от стратегията за дългосрочно развитие на общината и “отделни програми сами по себе си не водят до интеграция”. Общината заявява нужда от преработване на някои мерки по приоритет „здравеопазване” и „образование” в Общинския план за развитие.)

  • разработват отделна стратегия в дадена сфера – най-често се среща стратегия, програма, план за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в синхрон със Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на МОН; среща се (макар и много рядко) стратегия в сферата на здравните проблеми, като например “Здравна програма за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства 2008-2009” на община Лозница;

  • включват проблемите на образователната интеграция в общата образователна стратегия на общината.

В по-голямата част от общините – обект на настоящия анализ, има разработени общински стратегии или програми за интеграция на малцинствата. В повечето общини има и разработени общински планове за действие по изпълнение на Стратегията на МОН за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Някои общини имат разработени, както обща стратегия за интеграция на малцинствата, така и отделна програма за образователна интеграция (Елхово, Тунджа, Ямбол).

В други общини няма отделно разработени стратегии за интеграция на малцинствата, но пък подобен приоритет е включен в Общинския план за развитие на общината. (Например община Ветрен има „Общински план за развитие 2007-2008 г.” с приоритет “Интеграция на малцинствата”).

Разбира се, има и общини, които нямат разработени отделни документи на местно ниво, които пряко да определят приоритет „интеграция на малцинствата” и не заявяват необходимост от подобни документи – например община Разград и община Борино.

В община Правец обаче, въпреки че до този момент не са разработили подобни документи, споделят, че в общината планират разработването на стратегически програми за интеграция на малцинствата. В община Камено в момента се разработва “Програма за работа с ромската общност” и разчитат на допълнителна подкрепа от страна на Консултанта, изпълняващ техническа помощ по проект ФАР BG 2005/017-353.01.03

.

(Към анализа представяме таблица с конкретна информация за всяка община, попълнила въпросника – виж Приложение 3).

Качеството на разработените и вече приети местни стратегически документи, които определят политиката на общината по отношение на интеграция на малцинствата, е различно. Като цяло обаче липсва съществен елемент в документите, а именно - заложена и добре разработена мониторингова система, която да отчита напредъка по изпълнението на дадена програма или политика. Масово липсват:

  • мониторинг на дадена политика – като основна и неразделна част от стратегическия документ;

  • формулиране на основни проблеми и извеждане на ключови индикатори, по които да се набира информация, за да се наблюдава процесът на решаване на предварително идентифицирани и формулирани проблеми;

  • Планове за действие, разработени към дадена политика, също липсват.

Съществуват и практики в някои общини, които, въпреки че не са разработили добре своите местни стратегии, реално осъществяват много последователна, целенасочена и ефективна политика за интеграция на ромите. Следователно една оценка само на базата на съществуващите документи не е достатъчно обективна и реалистична. Община Тунджа, например, има последователна политика в трите основни сфери на подобряване на положението на ромите, а именно:

  • образование;

  • здравеопазване;

  • подобряване на жилищните условия.

Извършеното в община Тунджа в сферата „подобряване на здравния достъп и здравни услуги за ромите”, особено в периода 2006-2008 г., е далеч повече от това, което е планирано като дейности в стратегията. В общината работят 5 здравни медиатори, които са нейни основни партньори.

Община Тунджа е започнала отдавна работа и по „подобряване на битовите условия в населени места с компактно ромско население”. Общината има спечелени и реализирани няколко проекта за облагородяване на центровете на селата. Освен това, се проучва ситуацията със застрояването с незаконни къщи в ромските махали в селата, изясняват се казуси и се планира преодоляване на проблеми, свързани с тези незаконни къщи и квартали, построени на общинска земя. В партньорство с представители на ромската общност, здравни медиатори и НПО, са обсъдени конкретно потребностите от изработване на подробни устройствени планове в 7 села – Завой, Кукорево, Веселиново, Могила, Хаджидимитрово, Ботево, Крумово (вероятно ще бъде включено и село Дражево). Сформиран е екип от специалисти от община Тунджа с участието на здравните медиатори, които да съберат информация, която да е полезна за изготвяне на задание за ПУП. Заданията ще бъдат предложени на общинския съвет за приемане и взимане на решение за възлагане на изработването на подробни устройствени планове.



    Основни изводи по отношение на наличие на приоритет „подобряване на жилищните условия и инфраструктура на селища/ квартали с концентрация на ромска и/или друга етническа общност” в общински стратегически документи:

От общо прегледани програми и стратегии на 22 общини относно съществуването на приоритет за подобряване на жилищните условия и инфраструктура на селища/ квартали с концентрация на ромска и/или друга етническа общност в общините, се оказва, че в девет от 22-те общини – обект на настоящия доклад - няма заложен подобен приоритет нито в общинските планове за развитие, нито в програми или стратегии за интеграция на малцинствата на местно ниво. Това са общините: Борован, Белово, Борино, Ценово, Искър, Камено, Полски Тръмбеш, Разград, Угърчин.

На база на анализираната информация може да се каже, че приоритетът “подобряване на жилищните условия и инфраструктура в квартали с концентрация на ромска или друга етническа общност” е по-добре застъпен в ОПР, за сметка на общинските стратегии за интеграция на малцинствата. В някои общини обаче подобен приоритет е включен както в ОПР, така и в стратегиите за интеграция на малцинствата. В голяма част от тях се споменават дори конкретни ромски квартали и/или имената на кварталите с компактно ромско население.

В следните общини в ОПР се споменава конкретно:

  • „Благоустрояване на кварталите с концентрация на малцинствени групи” - в Общинския план за развитие на община Белоградчик;

  • приоритет „интеграция на малцинствата”, включително изграждане и реконструкция на водопроводната мрежа в кв. „Изток” (ромският квартал) - в ОПР на община Ихтиман;

  • приоритет 1: „развитие и ефективно използване на общинската инфраструктура, осигуряваща висок жизнен стандарт”, Мярка 1.1.2: „Изграждане и реконструкция на водопречиствателни мрежи, изграждане на канализационни системи за отпадни води в ромския квартал на с. Медковец – 2010 г.” - в ОПР на община Медковец;

  • конкретните мерки “разработване на проекти и програми осигуряващи социална и икономическа интеграция на ромите и подобряване на инфраструктурата в ромските квартали” - в индикативна финансова таблица, като неразделна част от ОПР на община Ябланица за 2007-2013 г.


1   2   3   4   5   6

Свързани:

Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconДоклад №0800002310
Програма 12 „Подобряване на жилищните условия на ромите в Република България” от програмния бюджет на Министерството на регионалното...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconНастоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в
Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравната стратегия за лица в неравностойно...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconРамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество въведение
Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност и в голяма степен определя...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет за дейностите, осъществени в периода 01. 01. 2008 31. 12. 2008 по многогодишен проект
Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствените групи в наравностойно положение със специален фокус върху ромите”
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет по националната програма за закрила на детето 2008 Г
Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето по отношение на мястото на детето в обществото, правото му...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconПлан за 2008 г. По изпълнение на националната стратегия на република българия по миграция и интеграция (2008-2015)
Във връзка с Част ІV. „капацитет, прилагане, координация и отчитане резултати от изпълнението на стратегията по миграция и интеграция”...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconРепубликабългари я министерскисъве т
За приемане на актуализация на Плана за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008 2010 г.) за 2009...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет, вх.№ С-1256/18. Х. 2009 г., относно изпълнението на Програмата за развитие на туризма на територията на община Радомир през 2008 г. Вносител: Евдокия Асенова заместник кмет на община Радомир и председател на Консултативния съвет по туризъм
Отчет, вх.№ С-1256/18. Х. 2009 г., относно изпълнението на Програмата за развитие на туризма на територията на община Радомир през...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconРепублика българия четиридесет и първо народно събрание комисия по здравеопазването докла д
Относно: Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., №902-03-10, внесен от Министерски съвет...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет за изпълнението на националната програма по безопасност и здраве при работа
Целта е да се осигури информация за изпълнението на целите, заложени в Стратегията, които се разглеждат като неразделна част от постигането...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом