Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21




ИмеОтчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21
страница2/6
Дора Петкова
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.99 Mb.
ТипОтчет
източникhttp://www.mfsofia.ngorc.net/html1/osi_analyze_final.doc
1   2   3   4   5   6





СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ


СЕ Съвет на Европа

ЕБВР Европейска Банка за Възстановяване и Развитие към Съвета на Европа

МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството

ПРООН Програма на ООН за развитие

НССЕДВ Национален съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси

БХК Български хелзинкски комитет

ЕК Европейска комисия

НПД-ДРВ Национален план за действие „Десетилетие на ромското включване”

НС Народно събрание

ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

ПУП Подробен устройствен план

МТСП Министерство на труда и социалната политика

ОПРР Оперативна програма „Регионално развитие”

МОН Министерство на образованието и науката

ОПР Общински план за развитие

НП Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите

МС Министерски съвет

ЗИП Звено за изпълнение на проекти

ДЕДВ Дирекция „Етнически и демографски въпроси” към МС

СФ Структурни фондове

ДКЦ Диагностично-консултативен център

ЦДГ Целодневна детска градина


І. Документи на българските държавни институции, отразяващи политиките относно интеграцията на ромите в българското общество.

В настоящия раздел ще бъдат разгледани държавни документи, които отразяват националните политики по отношение на подобряването на жилищните условия на живот в ромските квартали в три периода:

1. Първи период - 1999 г – 2005 г. В тази част ще бъдат анализирани два основни документа:

  • Рамкова Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество 1999 г. – 2009 г.

  • План за действие към Рамковата програма 2003-2004 г.

Ще бъде направен анализ на документите по отношение на планираното и отчетеното в дадения период. Ще бъдат обобщени основни акценти и изводи.

2. Втори период – 2005 – 2007 г. В тази част ще бъдат анализирани следните документи:

  • Инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.” и Национален план за действие – Десетилетие на ромското включване (2005 – 2015 г.)

  • Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България, 2005-2015 г.

  • План за действие за изпълнение на Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите 2006-2007 г. и План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.

3. Трети период – 2008 – 2009 . В тази част ще бъдат разгледани документи и отчети по изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България, 2008-2009 г., както и Оперативна програма Регионално развитие (ОП РР) и мерки насочени към подобряване на жилищните условия за ромите



  1. ПЪРВИ ПЕРИОД: 1999 г. – 2005 г.




  • Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество 1999 г. – 2009 г.;

  • План за действие към Рамковата програма 2003-2004 г.

РАМКОВА ПРОГРАМА за равноправно интегриране на ромите в българското общество.

Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество е първият документ на държавно равнище, приет след 1989 г., по отношение на интеграцията на ромите. Програмата е резултат „от започналия диалог между ромската общност и българското правителство, съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие на ромите в България”. (Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, виж (http://www.ncсedi.government.bg/)

Приоритетите на този документ са осем: защита от дискриминация, икономическо развитие, здравеопазване, териториално развитие на ромските квартали, образование, защита на етническата специфика и култура на ромите в България, присъствието на ромите в националните медии и ромската жена.

Териториалното устройство на ромските квартали е обект на ІV-тата част от документа. Един от най-видимите показатели за положението на ромската общност е състоянието на съществуващите в почти всички по-големи градове ромски квартали – „Нерегулираните и без изградена инфраструктура обособени ромски квартали са едни от най-сериозните социално-икономически проблеми на общността” (Част четвърта, ІV. Териториално устройство на ромските квартали); В тази част са посочени и конкретните стъпки за разрешаване на проблема, а именно:

  • първа стъпка – „...изменения в Закона за териториалното и селищно устройство, които да отменят сложната бюрократична процедура за узаконяване на жилищата”;

  • втора стъпка - спешно трябва да се пристъпи към узаконяване на жилищата в ромските квартали, като се възприеме принципът на минимална намеса в съществуващото положение”;

  • трета стъпка – живеещите в съответните жилища „да се сдобият в най-кратък срок с документи за собственост”.

В документа се отбелязва още, че „Заедно с това е необходимо да се подобри и жилищният фонд, но не толкова чрез изграждане на скъпоструващи нови жилища, а чрез различни форми на подпомагане (финансово-кредитни, с материали, парцели и др.) на хората, които сами желаят да подобрят жилищните си условия. Нужно е да има целева държавна субсидия за благоустрояването на ромските квартали.

Какво е значението на Рамковата програма?

Както беше отбелязано, това е първият официален, правителствен документ, приет от държавата, който се отнася до проблемите на ромската общност след 1989 г. Важността му се обуславя и от факта, че програмата е изготвена с участието на представители на ромската общност и в дългосрочен план за период от 10 години (1999 г. – 2009 г.). В него открито се признават факти, за които до момента не се е говорило – например за необходимостта от „елиминирането на дискриминацията”. Очертани са и основните приоритети, по които ще се работи, постигнато е съгласие относно разбирането, че ромите трябва да участват в изготвянето на подобни документи.


ПЪРВИ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003-2004 г.

Оказва се, че до 2002 година, три години след подписването на Рамковата програма, на практика не е направено много. Документът не е подплатен с план за действие. Признанието на този факт се доказва и с взетото решение за изготвяне на „план за действие с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети, с разпределени отговорности по различните дейности и съответни финансови разчети”.

Целта на Плана за действие 2003-2004 г. е реалното вписване на политиката за интеграция на ромите в българското общество в основните секторни политики на управлението с оглед на постигане на бърз напредък и устойчивост на развитието.

Планът за действие е разработен с помощта на всички ключови министерства и ведомства. Документът се базира и на направената от сдружението на ромски организации „Парламент Рома” оценка на изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, която не е на разположение в интернет и не успяхме да открием. Част от средствата, необходими за изпълнение на набелязаните мерки вече са предвидени.

Целта, заложена в плана за действие към Рамковата програма за 2003-2004 г., относно жилищните политики за роми, е една - „Подобряване на жилищните условия на ромското население”.

В плана са заложени три дейности:

  • Първата дейност е изграждане на 284 жилища и съответната прилежаща инфраструктура в град Пловдив.

Финансирането е разпределено, както следва: от републиканския бюджет, съвместно с община Пловдив, съответно 2 323 907 лв. за 2003 и 3 505 524 лв. за 2004 г.; външно финансиране - до декември 2004 г. - 5 385 000 лв. под формата на кредит от Банка за Възстановяване и Развитие към Съвета на Европа (ЕБВР).

Очакваният резултат - построяване на 80 жилища до април 2004 г., продължаване на строителството на 2-ра фаза (204 жилища) през 2004 г.

Отговорни институции са МРРБ и община Пловдив.

Първата фаза за периода 1999 – 2002 г. е отчетена.

  • Втора дейност - изработване на кадастрални и подробни устройствени планове на градски територии с компактно ромско население.

Финансиране - Републикански бюджет - 10 000 лв.

Очакваният резултат -  кадастрални и подробни устройствени планове.

Отговорни институции - МРРБ в сътрудничество с общините.

  • Трета дейност - изграждане на техническата инфраструктура в райони с преобладаващо малцинствено население (роми) в общините Стара Загора, Лом, Омуртаг, Венец; изграждане на ромски културен център в Стара Загора и детска градина в Дулово; преквалифициране за работа в строителството на представители на ромската общност.

Финансирането е разпределено, както следва: от републиканския бюджет - 1.24 млн. eвро, съфинансиране към програма ФАР, 5 млн. евро от програма ФАР и 190 хил. евро от ПРООН.

Очакваният резултат -  не са посочени конкретни резултати.

Отговорни институции - НССЕДВ в сътрудничество с ПРООН и целевите общини.


АНАЛИЗ на заложените цели спрямо постигнатите резултати, по отношение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003-2004 г. и Плана за действие към нея.

Ако сравним заложените стъпки за постигането на целите в частта „Териториално устройство на ромските квартали” в Рамковата програма и отчетеното от правителството в периода 1999 – 2004 г., ще видим, че:

  • по първа стъпка – „изменения в Закона за териториалното и селищно устройство, които да отменят сложната бюрократична процедура за узаконяване на жилищата” - липсва отчетен какъвто и да е резултат;

  • по втора стъпка - „спешно (...) узаконяване на жилищата и (...) придобиване на документ за собственост” – не се отчита резултат;

  • в програмата се подчертава, че е добре да се „подобри и жилищният фонд, но не толкова чрез изграждане на скъпоструващи нови жилища, а чрез различни форми на подпомагане (финансово-кредитни, с материали, парцели и др.) на хората, които сами желаят да подобрят жилищните си условия. Нужно е да има целева държавна субсидия за благоустрояването на ромските квартали”.

В дадения период по първите два приоритета не се предприемат никакви стъпки. Действия по отношение на изменения в Закона за териториалното и селищно устройство, които да отменят сложната бюрократична процедура за узаконяване на жилищата, се предприемат едва през 2006-2007 година, а по отношение на втория приоритет - „спешно (...) узаконяване на жилищата и (...) придобиване на документ за собственост” и до момента, 10 години по-късно, резултатите са оскъдни. Причините за това трябва да се търсят в отговорността и ангажираността на правителствата, както и в слабо активното българско гражданско общество. Под влияние на натиск от Европейския съюз, в чиито доклади България е остро критикувана по отношение на липсата на политики за интеграция на ромите, правителствата започват да “произвеждат” стратегически документи и програми, които обаче не са подплатени с планирани средства. Периодът 1999 – 2004 г. се характеризира с имитация на инициативност по отношение на развиване на политики за интеграция на малцинствата от страна на правителствата.

В периода 1999 – 2004 г. се отчитат 3 проекта, по които в 3 ромски квартала се строят къщи за ромите:

  • кв. Христо Ботев (Абисиния), София. За 2001 г. са усвоени 1 400 000 лв. за изграждане на инфраструктура;

  • изградени са 40 от 72 жилищни единици в кв. “Тодор Каблешков” (Шекер махала) в гр. Пловдив, но за съжаление, въпреки препоръките в Рамковата програма за участие на целевата група в проектните дейности, не се споменава в проекта да са участвали представители на ромската общност;

  • извършена е регулация и узаконяване на терени в гр. Пазарджик; в кв. Изток са изградени 11 къщи, споменава се партньорство с местни лидери. Община Пазарджик е инвестирала 200 000 евро за урбанизация на квартал “Изток” като съфинансиране по проекта. Регулацията е извършена в частта на квартала, където ще се реализира новото строителство.

По отношение на регулацията на ромски квартали също се отчитат резултати:

  • В кв. Лозенец, Стара Загора, е извършена регулация на терен като подготовка за бъдещ проект по ФАР. Общината обаче е изготвила инвестиционен проект само за 70% от канализацията в квартала.

  • Община Лом е инвестирала 800 000 евро в 12 проекта за изграждане на канализационна мрежа в ромските квартали на града.

По отношение на проектите, реализирани по Европейски програми, е направено предварително проучване, подпомагащо реализацията на мащабен проект: “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население в неравностойно положение” на стойност 6 030 000 евро (4 500 000 евро по програма ФАР, 1 124 000 евро - национално съфинансиране и 406 000 евро - съфинансиране от ПРООН). НССЕДВ в сътрудничество с ПРООН разработва проекта по програма ФАР 2002. Той е одобрен от Европейската комисия. Проектът се реализира в периода 2004 – 2006 г. (за него ще стане дума и по-нататък).


ИЗВОДИ 1999-2005 г.

  • Въпреки заявената категорична готовност на държавата да работи за подобряване на жилищните условия и равноправното третиране на ромите в българското общество и изписаните стратегии и документи, на практика е видима липсата на инициативи и достатъчно средства за осъществяване на плановете. Заделените средства от републиканския бюджет са наистина минимални. А проектите по Европейските програми по този приоритет са единични.

  • В Плана за действие към Рамковата програма са посочени само 3 дейности и очаквани резултати до 2004 г. Посочени са отговорни институции и финансови средства, но липсват разписани индикатори, които да измерват постигането на заложените цели - предпоставка за бъдещ успешен мониторинг.

  • Внушителните средства за построяването на къщите в гр. Пловдив, са включени във всички планове за действие, свързани с подобряването на жилищните условия на ромите до 2004 година и по-късно. За съжаление, проектът не е успешен и не се отчита като такъв. Въпреки че е оценен по-скоро като недобра практика от гражданите на Пловдив, ромската общност, НПО, включително и от Сметната палата, която публикува подробен доклад за икономическата ефикасност от направената инвестиция, проектът фигурира във всички отчети през посочения период, без да се представят добрите и лошите страни на тази голяма инвестиция (този проект ще бъде разгледан по-нататък като пример за неуспешна практика).

  • Налага се практиката едни и същи проектни резултати да се отчитат в докладите на всички ресорни министерства. Например, резултатите по проект „Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население” се отчитат по: плана за действие към Рамковата програма 2003-2004 г., по плана за действие към Рамковата програма до 2006 година, в отчета към плана за Десетилетие на ромското включване и т.н. Причината за тези действия е прозрачна – липсват реализирани дейности, които могат да бъдат отчетени. За съжаление тази практика все още съществува (2009 г.).

  • Притиснати от ЕС, българските институции установяват, че положението, в което се намира ромското малцинство, ще създаде затруднения за бъдещето членство на България. Правителствата съсредоточават усилията си върху това не как да разрешат проблемите на ромската общност, а върху това как да отчетата пред ЕС, че държавата работи по този въпрос. Това е и една от причините Рамковата програма да бъде приета, както и множество други документи на местно и национално ниво. Така истинският проблем остава в страни от фокуса на държавата. А документите и програмите „всъщност служат единствено за легитимиране пред външния свят на съществуването на национална политика за интегриране на ромите.” (проф. Майя Грекова, „Интеграция на ромите в българското общество: дела и документи, 1999-2007, сп. Социологически проблеми, ноември 2007).

  • Липсва ясно изразена политическа воля да се промени положението на най-уязвимата група в България – на българските роми. Приемането на документи и програми е формално и под външно влияние, защото това е условие за приемането на държавата в ЕС

Подобни изводи могат да бъдат открити в алтернативни доклади, оценки и експертни анализи на редица български и чужди консултанти и НПО, които през годините са наблюдавали процеса на създаване на политики за интеграция. Те са алармирали не само български, но и европейски инстанции. Алтернативният доклад на БХК от 2004 година обобщава съществуващите тогава проблеми, но въпреки това 5 години по-късно няма сериозни заявки и политическа воля за промяна:

„Изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество върви бавно и е незадоволително. Планът за действие, приет от правителството за 2003 г., в очакване на оценката на ЕК за прогреса в България, е всъщност стъпка назад по отношение на изпълнението на задълженията, поети от Рамковата програма. Така например, планът не предвижда финансиране на транспортирането на ромските деца от сегрегираните до интегрираните училища, а също така заделя твърде ограничени фондове, за да бъде възможно провеждането на адекватна политика по отношение благоустройството на ромските гета”. (Алтернативен доклад на доклада на България, изготвен в съответствие с изискванията на чл. 25, параграф 1 на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства – Български хелзинкски комитет, Член на Международната хелзинкска федерация за правата на човека – 2004 г.).



  1. ВТОРИ ПЕРИОД 2005 – 2007 г.:

В тази част от доклада ще бъдат разгледани следните документи:

  • Инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г”. и Национален план за действие – Десетилетие на ромското включване (2005 – 2015 г.).

  • Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България, 2005-2015 г.

  • План за действие за изпълнение на Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите 2006-2007 г. и План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.



ИНИЦИАТИВА „ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005 – 2015 г.” и НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ (2005 – 2015 г.)


На 2 февруари 2005 г. в гр. София е даден международен старт на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005–2015 г.“ Домакини на събитието са българският министър-председател Симеон Сакскобургготски и унгарският премиер Ференц Дюрчани. В международния старт на инициативата участват и председателят на институт „Отворено общество“ Джордж Сорос, президентът на Световната банка Джеймс Улфенсън, депутати от Европейския парламент, представители на люксембургското председателство на Европейския съюз и делегацията на Европейската комисия у нас. Институт „Отворено общество“ и Световната банка са двете основни организации, които подпомагат събитието.

Десетилетието на ромското включване е първото съвместно международно усилие за подобряване на живота на ромите и тяхното интегриране. Държавите-инициаторки на Декадата, която продължава от 2005 до 2015 г., са България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия и Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. (http://www.ncсedi.government.bg/)


АНАЛИЗ на „Национален план за действие – Десетилетие на ромското включване 2005-2015” (НПД-ДРВ)

В НПД-ДРВ са разработени цели, задачи, дейности в следните приоритетни области: образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, защита от дискриминация и осигуряване на равни условия, култура. Времевият период за изпълнение на повечето дейности е 2005-2015 г. По-голямата част от дейностите, които имат по-конкретни срокове за изпълнение, са финансираните по проекти на програма ФАР. По-долу ще се спрем на някои плюсове и минуси на Плана за действие:

  • За разлика от разгледаните вече планове и документи, в този план за действие са посочени подробно и изчерпателно целите, дейностите, сроковете, отговорните институции, предвидените средства и индикаторите за успех. (http://www.ncсedi.government.bg/)

  • Стратегическата цел на плана за действие в частта „Жилищни условия” е една – „Устойчиво подобряване на жилищните условия за ромите в Република България”. Единствената подцел е „Осигуряване на условия за достъп до жилища, отговарящи на стандартите в страната за райони с преобладаващо ромско население”. В частта за подобряване на жилищните условия за ромите са предвидени най-належащите мерки и дейности. Тези приоритетни дейности се повтарят в голямата си част в плановете за действие 2006-2007 г. на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите и на Рамковата програма - www.ethnos.bg

За онези дейности, за които е посочено, че „не са необходими допълнителни средства”, а в източник на финансиране е посочен републиканският бюджет, се отнася забележката: „Необходимите финансови средства за всяка от заложените в Плана за действие по Декадата дейности ще бъдат планирани в рамките на годишната бюджетна процедура съгласно Закона за държавния бюджет, който се приема всяка година от НС.” Въпреки че планът за действие е национален, цитираният текст поставя изпълнението на предвидените дейности (финансовото им осигуряване) в пряка зависимост от ежегодното разпределяне на републиканския бюджет по приоритетни области. Не е дадена никаква възможност за дългосрочно устойчиво планиране на иначе десетгодишния план по Декадата на ромското включване. Дори само по себе си това превръща НПД-ДРВ в документ, съдържащ добри пожелания, които не са подсигурени с необходимите за тяхната реализация ресурси.

  • Липсва конкретика, особено по отношение на сроковете. Те са разтегнати във времето – между 2 и 10 години. Всъщност, само три от посочените 9 дейности имат срокове, по-кратки от 10 години. Това са: „ 1.1.1. Преглед на съществуващото законодателство, регламентиращо жилищната политика и привеждането му в съответствие с поставената цел”; „1.2.1. Разработване на програми, свързани с подобряване качеството на живот на ромите”; „1.2.2. Разработване и внедряване на Национална информационна система за жилищните условия на уязвими етнически малцинства”. Планът за действие има общ характер. Мерките, сроковете и индикаторите са само маркирани. Те са доста формални и не задават конкретни параметри за изпълнение на дейностите.

  • Например индикаторът „брой програми за ромското население, включени в общинските планове за развитие” не може да предполага успех. Повечето общини са приели и разработили вече стратегии и планове за действие, отнасящи се до проблемите на ромите, но те в доста от случаите са формални, не са съобразени с общия план за действие на общината и не винаги в тях са включени жилищните проблеми на ромската общност. Чрез индикатора „брой програми” общините се насърчават да подготвят „някакъв” план за малцинствата. Често това се случва преди края на годината, когато се подготвят годишните отчети, без предварителни проучвания или защото „са изискани за нуждите на някой проект”. Ако проектът е в сферата на образованието, планът се прави за образование, ако е в сферата на жилищните условия, той се разработва в частта за жилищни условия.

  • По начина, по който е разписан плана за действие на Декадата, се предполага, че наличието на общински план само по себе си означава финансова осигуреност на дейностите. Ясно е обаче, че общините не са длъжни да се съобразяват с плана на Декадата на ромското включване, нито да очертават приоритетите или да планират бюджета си спрямо плана на Декадата.

  • Прави впечатление отсъствието на качествени индикатори в плана, а по този начин се изключва и мнението на ромите и не-ромите за случващото се по отношение на „подобряване на жилищните условия на ромите”. Добре би било да се предвидят техните мнения и отношение към реализацията на плана.

  • Като ключово предимство на Декадата може да се определи акцентът върху наблюдението на напредъка. По-конкретно е планирано да се измерва подобрението на крайните резултати – например броят кадастрални планове или броят ромски деца в гимназиален курс.

  • Две години след старта си, Декадата "страда" от липса на систематичен и ефективен мониторинг, който да следи влиянието на Декадата върху ромското включване и доколко мерките, предприети от правителствата, всъщност работят в полза на ромите. Основният проблем се изразява в липсата на систематично и редовно събиране на информация, което да позволи проследяване на напредъка на ромското включване с течение на времето. Това е поводът за безпокойство на ромските активисти, но би трябвало да тревожи и правителствата – единствено систематичното събиране на подробна, постоянна и представителна информация в национален мащаб ще позволи през 2015 г. правителствата да отчетат резултатите от своите усилия по време на Декадата.

  • Две години след Декадата се появяват и първите мониторингови доклади: например в доклада „Ромски активисти оценяват напредъка на Десетилетието на ромското включване 2005-2006 г.”, автори Тони Ташев и Тано Бенчев – „Център за развитие на регионални политики”, Отворено общество и Световна банка - се предлага система за мониторинг и индикатори, макар и не съвсем подробни; отбелязани са и основни проблеми като липса на информация и данни, относно броя на живеещите роми в даден квартал, картографирането и т.н. Препоръките и изводите от направения доклад обаче не са взети под внимание от правителството. Относно напредъка на България авторите твърдят: „Въпреки напредъка, Десетилетието все още не е достигнало критичната точка, която ще гарантира успеха. Повечето правителства мислят за включването на ромите от гледна точка на проекти и непостоянни мерки. А не от гледна точка на програми или интеграционни политики.

  • В България правителствата и обществеността не успяха да разберат смисъла на инициативата “Десетилетие на ромското включване”. “Включването” остава все още повече термин от правителствени документи и комункиационни стратегии, отколкото реализирани политики. Продължаваме рядко да виждаме реални стъпки, които да превръщат заявените намерения в документите в конкретни резултати. Всичко това отваря въпроса до каква степен се познават написаните документи и как се реализират?



НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ УСЛОВИЯ на ромите в Република България, 2005-2015 г.

Приемането на подобна програма поражда очаквания и надежди за действия. В част ІІІ на Програмата е представен анализ на актуалното състояние на жилищните условия на ромите в България.

През последните 15 години жилищните условия на повечето от ромите в България трайно се влошават. Преобладаващата част от постройките са изградени с подръчни материали, незаконно, в нарушение на устройствените планове (където има такива), уличната мрежа и комуналната инфраструктура са в лошо състояние и това превръща ромските квартали в гета. Пренаселените жилища и общото увеличаване на гъстотата на обитаването натоварват обслужващите системи, които без друго са недостатъчни и обслужват едва 46% от населението в ромските квартали и произтичащите от това последици са лоши хигиенни условия и здравни рискове за населението, както и социално напрежение.

Съществува голяма разлика между степента на осигурени комунални услуги на ромските жилища и на жилищния фонд в страната като цяло. По степен на инфраструктурна обезпеченост ромските квартали могат да бъдат разделени на две групи – такива, в които има само електроснабдяване, и други, които имат електроснабдяване и водоснабдяване, но нямат канализация.”

И още....

Проучванията сочат, че около 25% от жилищата в ромските квартали са незаконни. Липсват актуални кадастрални карти за ромските квартали с точна регистрация на имотите. В много населени места няма подробни устройствени планове (ПУП) за ромските квартали. В малкото случаи, когато са изработени такива ПУП, те масово се нарушават.

Приетата Национална жилищна стратегия на Република България включва и изработването на отделна Национална програма за подобряването на жилищните условия на ромите, за да се отчетат обективните специфики на общността.”

Основната цел на Националната програма е да обедини, насочи и координира усилията на държавните органи, на органите на местната власт, на гражданските сдружения, на ромската общност и на всички заинтересовани институции в страната за повишаване на жизнения стандарт и за равноправното интегриране на ромите в българското общество. В програмата се уточнява, че тя се базира на две предхождащи я разработки:

  • проучване по линия на програма ФАР на урбанизацията и жилищата на ромските квартали в България, прието от Министерството на регионалното развитие и благоустройството през 2003 г. и

  • "Национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение", ПРООН, 2005 г.

Бюджет

Общата максимална стойност на Програмата е индикативна и към момента на нейното създаване е определен бюджет от 1,26 млрд. лв. за срок от 10 години. Инвестиционните мерки представляват 91,4% от общата стойност на Програмата. Оставащите 8,6% са общо за всички мерки за подкрепа.

Най-големи капиталови инвестиции са заложени в мерките за:

  • регулиране на терени и подобряване на техническата инфраструктура, за които са предвидени 42,3% от общата стойност на програмата, или 532,30 млн.лв.;

  • изграждане на нови социални жилища е втората по големина мярка, за която са предвидени 41,4% ( 521,37 млн.лв.) от общата стойност на  програмата.

Финансово разпределение:

  • 40% от средствата да бъдат осигурени от държавния бюджет;

  • 30% от Европейския съюз;

  • 17% от общините;

  • 13% от други източници.



ПРОТИВОРЕЧИЯ

Няколко основни противоречия се открояват в Националната стратегия за подобряване жилищните условия на ромите:

Първото е свързано с поставянето на акцент върху градските райони, което е обосновано по следния начин: „...в градовете има по-тежки и по-комплексни проблеми от различен характер, в това число и жилищни. По тази причина предизвикателствата са далеч по-неотложни и по-сериозни, отколкото в селските райони”. (Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите).

Дали проблемите в градските квартали са по-тежки от пробелмите в селските райони, в кои точно градски и селски райони или населени места проблемите са по-сериозни и кои точно проблеми, тези въпроси не са предмет на този документ. Разбира се, че има градски гета с тежки пробелми, но това не означава, че няма и селски квртали, махали и региони със също толкова тежки пробелми.

Разумно все пак звучи следващото становище в същия документ: “Независимо от това, Програмата е отворен документ, чрез който ще може да се кандидатства с проекти от всички общини, населени места и квартали, в които е концентрирано ромско население в неравностойно положение”. Това е опит да се оправдае факта, че програмата се нарича национална. В противен случай, би трябволо тя да обслужва само градовете, в които живее компактно ромско население.

Така изглеждат нещата теоритично, на хартия. Когато програмата започва да се реализира, се оказва, че макар и акцентът да е върху градските райони, макар и проблемите там да са най-спешни, финансираните проекти са предимно в селски общини. Факт е, че проблемите на «гетата» са се натрупвали с годините и правителствата са си затваряли очите пред тях. Но също така е безспорен факт, че в продължение на четири години (2005-2009), напредъкът в големите градски ромски квартали е минимален. Цялостно разрешени проблеми дори в едно гето на България няма, а и не се очертават тенденции скоро да започнат сериозни и комплексни действие в тази насока. Държавата полага усилия, все пак са направени първи стъпки, например в законодателната уредба, но промените се случват изключително бавно, непсоледователно и хаотично.

Второто противоречие е свързано с бюджета и някои от критериите за получаване на финансиране по програмата.

Например, средставта за «регулиране» се разпределят само за общини, където ромското население е над 10% от останалото население, според последното преброяване 2001 г. На пръв поглед този критерий изглежда убедителен, но всъщност така, въпреки поставения в програмата акцент върху градските райони, се оказва, че се изключват повечето от гетата в големите общини на България. Поради големия брой на населението в тези общини относителният дял на ромите е малък, въпреки че в абсолютно изражение има големи териториални концентрации на многобройно ромско население. Избраният критерий удволетворява 57 общини от общо 262. От тях 22 са с общо население под 10 хиляди души.

Третото противоречие е свързано с бюджета и планираните средства. Според изследването на ПРООН, "Национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение", бюджетът трябва да бъде разпределен по следния начин:

  • за 2006 г. - 52,3 млн.лв.,

  • за 2007 г. - 101,78 млн. лв.

Това разпределение изглежда логично, тъй като цялата сума трябва да се разпредели относително равномерно в рамките на десетгодишния срок.

В Плана за действие 2006-2007 към «Националаната програма за подобряване жилищните условия на ромите» се предвижда друго разпределиение:

  • за 2006 г. - 300 хил. лв.

  • за 2007 г. - 13 336 500 лв.,

Разликата в планирането е очевидна. Ако продължат изчисленията, обаче ще установим, че „... за да бъде изпълнена програмата през осемте години от 2008 г. до 2015 г., на правителствата, които тогава ще управляват, е оставено да усвоят 1 милиард и 246 милиона лева.» (М. Иванов „Гетата” – Обектив, издание на Български Хелзинкски Комитет).

Не става ясно по какъв начин се формира крайният бюджет на «Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите», както и как ще бъде усвоен. Единственото, което е очевидно, че до 2015 година е почти невъзможно да се усвои посочения индикативен бюджет от 1,26 млр. лева.

Четвърто противоречие e недобре планиран и аргументиран за нуждите на Програмата бюджет. В «Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите» са предвидени много по-големи суми за регулиране на териториите (кадастър и подробни устройствени планове и всичко свързано с тях) - 110,90 млн., както и за техническа и социална инфраструктура - 421,80 млн. (в проекта на ПРООН - 274,89 млн.). За сметка на това са намалени планираните средства за жилищното строителство - 532,30 млн. В изследването на ПРООН: "Национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етническите малцинства в неравностойно положение", индикативната рамка на разпределението на бюджета е различна. Там се предлага значително по-голям бюджет за жилищно строителство, а именно почти 900 000 млн. лв.

Например според Плана за действие, за 2007 г. от общия бюджет за годината - 13 336 500 лв., 82,5% са за регулиране, 15% за техническа и социална инфраструктура и 186 500 лв. за социални жилища. Ясно е, че тези средства са крайно недостатъчни за построване на жилища, защото те или ще са много малко на брой или няма да бъдат достатъчно качествени.


ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ за изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите 2006-2007 г. и ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г.

Ще бъдат разгледани някои от заложените мерки и дейности и отчетените резултати на двата плана едновременно, защото доста от мерките, дейностите, отговорните институции и определеното финансиране, се дублират.

Бюджет

За 2007 година планираният бюджет за изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България, осигурен от правителството, е 10 млн. лв. Това предвижда приетият от правителството План за действие 2006-2007 г. към Националната програма. „Средствата ще бъдат използвани за изготвянето на кадастрални карти и регистри в общини с над 10% ромско население и на специализирани карти на тези общини, за геодезични дейности и т.н”, съобщава правителствената информационна служба.

В плана за действие за изпълнение на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България за 2006 – 2007 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира да осъществи внушителен брой мерки – 13. Ще се спрем на някои от тях.

В плана за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. дейностите са също 13. Разделени са на „текущи” (9) и „неотложни” (4).

Някои от текущите мерки се дублират. Да видим основните планирани дейности и постигнатите резултати. (http://www.ncсedi.government.bg/)

И в двата документа се планират:

  • Промени в Закона за устройство на територията и нов проект на Закон за жилищните асоциации. Предвиждат се и изменения на Закона за общинския дълг. Съвместно с Асоциацията на търговските банки трябва да започне разработването на механизъм за предоставянето на достъпни заеми за строителни материали, с които ромите да подобрят жилищата си, както и за развитие на малък бизнес. (Тази дейност съществува и в двата плана и се отчита по двата плана).

Какво се отчита:


В Доклад за изпълненото от Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно подобряване на жилищните условия на ромите в Република България се прави преглед на промените в нормативната база, инициирани от МРРБ, както и на документите – вече готови за приемане от МС, свързани с изпълнението на Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България. Заместник-министър Савин Ковачев докладва още, че „... е в процес на изработване е проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, в който ще се предложат и законодателни промени, свързани с незаконното строителство в териториите с ромско население. За целта е проведена работна среща с представители на заинтересовани централни администрации, асоциации, камари, съюзи и други, на която са определени техни представители за участие в работната група по изработване на проекта.” (За останалите дейности, заложени в плана за действие, не се споменава нищо в отчета.) (http://www.ncсedi.government.bg/)



  • По дейността, свързана с изменението на действащите подробни устройствени планове, е предвидено да се предприемат мерки за подобряване на съществуващата техническа инфраструктура. През 2006 г. са осигурени 240 000 лв. от републиканския бюджет за основен ремонт на улици в ромски квартали, а през 2007 г. се планират 1 млн. лв.  (Тази дейност съществува и в двата плана и се отчита по двата плана).

Какво се отчита – 2006 година:

    • в 57 населени места в 12 общини с над 10% ромско население са изпълнени допълнителни кадастрални планове;

    • за 60 000 лв. е разработен и подробен устройствен план на кв. Нов път в гр. Видин;

    • със 766 672 лв. е финансирано изграждането на улици в Котел, Брезник (133 роми), Ценово (368 роми), Пловдив и Лом. 67 900 са похарчени за изграждане на водопровод в гр. Разград.

Какво се отчита – 2007 г.:

През 2007 г. са продължили дейностите по създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри като основа за изработване на устройствените планове и последващото инвестиционното проектиране и строителство. За изминалия период от време са определени 42 населени места. За част от тях се изпълнява процедурата по изработване на кадастрални карти и регистри. Това са общинските центрове Гоце Делчев, Банско, Сандански, Приморско, Девня, Свищов, Лом, Брацигово, Пещера, Кричим, Кубрат, Разград, Цар Калоян, Силистра, Стара Загора, Елхово, Ямбол и седем от районите на София. Общата площ на тези обекти възлиза на 167 450 хектара или 257 553 имота, в това число поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради. Урбанизираните територии на тези обекти са с площ 26 860 хектара.

  • По отношение на приоритета за създаване на планове и стратегии на общините, в съвместният доклад на Фондация С.Е.Г.А. и катедра “Социология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски” на тема - „Мониторинг на изпълнението на националния план за действие – Десетилетие на ромското включване”, се казва, че:

по места не се споменава за действащи устройствени планове, които да решат проблема с “ромските гета” и които планове трябваше да се създадат или изменят в периода 2006-2007 година. Навсякъде се работи за подобряването на пътната инфраструктура в ромските квартали и във всички общински планове са включени дейности за благоустрояването им, но без да се посочват периоди и средства.”
1   2   3   4   5   6

Свързани:

Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconДоклад №0800002310
Програма 12 „Подобряване на жилищните условия на ромите в Република България” от програмния бюджет на Министерството на регионалното...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconНастоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в
Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравната стратегия за лица в неравностойно...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconРамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество въведение
Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност и в голяма степен определя...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет за дейностите, осъществени в периода 01. 01. 2008 31. 12. 2008 по многогодишен проект
Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствените групи в наравностойно положение със специален фокус върху ромите”
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет по националната програма за закрила на детето 2008 Г
Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето по отношение на мястото на детето в обществото, правото му...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconПлан за 2008 г. По изпълнение на националната стратегия на република българия по миграция и интеграция (2008-2015)
Във връзка с Част ІV. „капацитет, прилагане, координация и отчитане резултати от изпълнението на стратегията по миграция и интеграция”...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconРепубликабългари я министерскисъве т
За приемане на актуализация на Плана за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008 2010 г.) за 2009...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет, вх.№ С-1256/18. Х. 2009 г., относно изпълнението на Програмата за развитие на туризма на територията на община Радомир през 2008 г. Вносител: Евдокия Асенова заместник кмет на община Радомир и председател на Консултативния съвет по туризъм
Отчет, вх.№ С-1256/18. Х. 2009 г., относно изпълнението на Програмата за развитие на туризма на територията на община Радомир през...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconРепублика българия четиридесет и първо народно събрание комисия по здравеопазването докла д
Относно: Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., №902-03-10, внесен от Министерски съвет...
Отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България 2008-2009 г. 21 iconОтчет за изпълнението на националната програма по безопасност и здраве при работа
Целта е да се осигури информация за изпълнението на целите, заложени в Стратегията, които се разглеждат като неразделна част от постигането...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом