Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в




ИмеНастоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в
страница1/2
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер347.96 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.nccedi.government.bg/upload/docs/program3.doc
  1   2
ПРЕАМБЮЛ


Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в България. Той е резултат от съвместните усилия и партньорството между институциите на централно и местно ниво, неправителствените организации и ромската общност. Документът продължава принципите, зададени от Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, одобрена с Решение на МС от 22 април 1999 г. Той е в съзвучие с Националния план на Десетилетието на ромското включване, Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравната стратегия за лица в неравностойно положение принадлежащи на етнически малцинства и с Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България.


Настоящият документ се базира на следните споделени разбирания, принципи и ценности:

Интеграцията на ромите е един от основните национални приоритети, постигането на който ще направи българското общество по-справедливо и проспериращо;

Интеграцията на ромите е в съзвучие с неотменимите ценности и принципи на Европейския съюз;

Интеграцията на ромите е процес на развитие и модернизация на ромската общност като специфична и неделима част от българската нация: тя има за цел повишаването на образователния, социално-икономическия, здравния и жилищния статус на ромите до нивата на статуса на мнозинството от българските граждани;

Интеграцията на ромите не е асимилация: запазването и обновяването на ромската идентичност е неделима част от процеса на интеграция;

Интеграцията на ромите е съвместна задача на органите на централната и местната власт, неправителствените организации и гражданското общество;

Интеграцията на ромите не би могла да се случи без активното участие на ромската общност във всички нива на този процес: от планирането през изпълнението до наблюдението и оценката;

Интеграцията на ромите не би могла да се случи “от само себе си”, без целенасочени действия за постигането и: необходимо е инвестирането на финансови, човешки и административни ресурси;

Процесът на интеграцията на ромите трябва да се осъществява при отчитане на местната специфика на проблемите и с активното участие на местната власт;

Процесът на интеграция на ромите изисква да се отчете разнородността на ромската общност, в която има различни социални слоеве и групи. Това предполага допълнителни усилия за прилагане на специфични подходи, съобразени с различните групи в ромската общност. С особено внимание трябва да се подходи към интеграцията на уязвимите групи в самата ромска общност, които са обект на множествена дискриминация: напр. ромите, обитаващи големите градски гета, ромите от селските райони, ромската жена, децата и подрастващите и др.;

Процесът на интеграция на ромите до този момент не успя да постигне резултатите, които бяха очаквани както от ромската общност, така и от мнозинството. В същото време са налице и успехи, които не могат да бъдат отречени;

Причините за досегашните неуспехи в процеса на интеграция се крият в ниския статус на нормативната му основа, липсата на финансиране, неясните административни ангажименти на отговорните институции, липсата / неефективността на механизми за реално участие на гражданското общество, местната власт и ромската общност;

Съществуващите в момента документи за интеграция на ромите, одобрени от три последователни български правителства представляват добра основа за процеса на интеграция, която трябва да бъде осъвременена и допълнена с реално финансиране, ясни административни отговорности, както и с работещи механизми за участие на гражданското общество, местната власт и ромската общност;

Ускоряването на процеса на интеграция на ромите е една от първостепенните задачи пред българското общество днес


Стратегически цели на настоящия документ са преодоляване на неравноправното третиране на ромите в българското общество, повишаване на статуса на ромите до нивата на статуса на мнозинството от българските граждани и включване на ромите във всички форми на обществения, икономическия, културния и политическия живот.

За постигането на посочените стратегически цели настоящият документ предвижда приоритетни действия и мерки, разделени в приоритетни области, както следва


ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ОБРАЗОВАНИЕ


Образователната интеграция на ромските деца е ключова за равноправното интегриране на ромите в българското общество. Тя е неделима част и необходим елемент от процеса на модернизация на българското образование: без образователна интеграция на ромската общност българската образователна система би останала чужда на един голям процент български граждани и не би могла да отговори както на европейските изисквания за включващо образование, така и на изискванията на пазара на труда за добре квалифицирана работна сила. Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност и в голяма степен определя интеграцията на пазара на труда, повишаването на здравния статус и подобряването на жилищните условия на ромите.


Предизвикателства и проблеми:

Образователната интеграция на ромите е изправена пред множество предизвикателства и проблеми като:

  • висок процент на отпадналите от училище ромски деца;

  • сегрегация на ромски деца от големите градски ромски квартали във фактически сегрегирани “ромски” училища;

  • ниско качество на образование в селски училища, в които се обучават ромски деца;

  • недостатъчно застъпване в образователната система на механизмите на интеркултурното образование и възпитание;

  • нисък процент на ромски младежи и възрастни роми, имащи професионално, средно и висше образование;

  • висок и увеличаващ се процент на неграмотни роми и др.

Причините за тези проблеми са комплексни: част от тях са свързани със затруднения достъп до качествено образование на ромските деца, друга част – с особености на образователната система в България, които възпрепятстват интегрирането на “различни” деца, а трета част са свързани и с етнокултурните особености на някои по-консервативни ромски общности.

Тези причини предопределят спешното инвестиране на човешки и финансов ресурс в усилията за образователна интеграция като се следват изложените по-долу приоритетни направления и приоритетни мерки.


Приоритетни направления:

1. Осигуряване на качествено образование на ромските деца, съизмеримо с образованието на децата от мнозинството.

2. Застъпване на механизми на интеркултурното образование и възпитание, формиращи толерантност и запазващи културната идентичност на децата от различните етноси във всички сфери на учебно-възпитателната работа.

3. Създаване на механизми за- и подсигуряване на професионално образование и професионална квалификация, гарантиращи реализация на пазара на труда както на младежи от ромски произход, така и на ромите, които не са в задължителна училищна възраст.

4. Повишаване дела на ромите със средно и висше образование;

5. Подпомагане процеса на възпитание на ромските деца чрез усвояване на механизми за успешна социализация в мултикултурна училищна среда.

Приоритетни мерки


ПО ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 1:

ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ


    1. Десегрегация на съществуващите сегрегирани “ромски” училища в градовете и недопускане на вторична сегрегация на етнически смесените училища чрез :

      1. подпомагане на общините със сегрегационен проблем за създаване на цялостен план за трайното решение на проблема до пълното закриване на сегрегираното училище и създаване на подходящи механизми за изпълнение

      2. ежегодно обновяване на базата от данни за сегрегирани и приемни училища из цялата страна;

      3. пълно премахване на обособените класове с ромски деца в смесените училища;

      4. създаване на стимулиращи механизми за закриване на сегрегирани училища;

      5. създаване на благоприятна приемна среда в приемните училища;

      6. работа с ромските родители за подкрепа и активно участие в процеса на десегрегация;

      7. създаване на механизми за допълнителна работа с интегрираните ученици с цел наваксване на дефицита от знания и успешна адаптация в мултикултурната среда:

      8. премахване на социалните пречки (там, където съществуват) пред интеграцията в смесени училища;

      9. въвеждане на интеркултурно образование, формиращо толерантност и запазващо културната идентичност на ромските деца;

      10. повишаване на качеството на образование в сегрегираните училища, в които не е възможен процес на десегрегация: Не навсякъде е приложимо десегрегиране на училищата – закриване и преместване в друго. В училища с голям брой ученици този процес е невъзможен или ще отнеме десетки години. Качеството на образование в такива училища може да се подобри, като:

  • Учителския колектив да премине през специализирани обучения за повишаване на квалификацията.

  • Подобряване на материално-техническата база

  • Привличане на родителите, като партньори и подобряване на взаимоотношенията , чрез сформиране на неформални Родитело – Учителски асоциации за активно участие на родители, учители и ученици в училищния живот. Приобщаване на родителите към диалог и съвместна отговорност за обучение и възпитание на децата.

  • Включване на учениците в различни и модерни извънкласни форми според интересите им и занимални според нуждите им.

Посочените индикативни дейности следва да се прилагат в тяхната взаимодопълняемост като могат да бъдат допълвани и от други дейности в зависимост от местната специфика. За тяхното осъществяване е необходимо МОН спешно да състави план – с активното участие и партньорство на ромските НПО и общините - относно бъдещето на сегрегираните училища. Посоченият план трябва да определи кои от сегрегираните училища могат да бъдат закрити и кои не, като се имат в предвид не само числеността и отдалечеността на училищата, но също така качеството на образование в тях. Нужно е също така да бъде въведен разходен стандарт за десегрегация / за повишаване на качеството на образование като част от системата на делегираните училищни бюджети


1.2. Повишаване качеството на образование в училища по селските региони, в които се обучават ромски деца: Качеството на образование на ромските деца, обучаващи се в училища в малки населени места (т.нар. “селски училища”) е далеч под средното за страната. В голяма степен това се дължи на съществуващата в национален мащаб разлика в качеството на образование в градските и селските училища. Допълнителен фактор е засилващата се изолация на ромските деца в тези училища: във все по-голям брой селски училища се обучават само или изключително ромски ученици. Индикативни дейности за преодоляването на посочените проблеми са:

- завършване на процеса на оптимизация на училищната мрежа в селските райони и предприемане на мерки за повишаване на качеството на образование на ромските деца в нея;

- създаване на механизми за работа с ромските родители в тези населени места, в които не съществуват училища или предстои тяхното закриване с цел ангажирането им в подкрепа на образованието на техните деца в средищни училища;

- осигуряване на съвместно обучение на ромски и неромски деца и недопускане на сегрегация по етнически признак в средищното образование;

- осигуряване при възможност на целодневно обучение в средищните училища, както и в другите училища в селските райони;

- предприемане на мерки за увеличаване на процента ромски деца от селските райони, които се обучават в гимназиален етап чрез: подсигуряване на безплатен транспорт за всички деца до 16 годишна възраст, в чието населено място не съществува гимназия; изграждане на мрежа от общежития за средношколци; кампании за мотивиране и ориентация на завършващите основно образование; мотивационни кампании сред ромските родители за подкрепа на образованието на техните деца в гимназиален етап и др.

- превръщане на училищата в села, в които по етнокултурни причини не е възможен процес на оптимизация на училищната мрежа в “защитени училища”


1.3. Прекратяване на практиката нормалноразвити ромски деца да бъдат записвани в помощни училища и интегриране на децата от помощните училища в масови училища чрез:

- спиране притока на нормално развити деца в помощните училища;

- организиране на подходящи форми за външна оценка на децата, записани в помощни училища;

- извеждане и интегриране на нормално развитите деца от помощните в масови училища;

- въвеждане на механизми за допълнителна социална работа с деца, изведени от помощните училища с цел по-успешната им социализация;

- въвеждане на механизми за допълнителна социална работа с родители на деца, които са изведени от помощно в масово училище.


1.4. Увеличаване на процента ромски деца, привлечени във формите на предучилищно възпитание и подготовка чрез:

- осигуряване на възможност за всички ромски деца да посещават детска градина;

- въвеждане на подходящи форми за работа с родителите на деца в предучилищна възраст;

- недопускане на прием на шестгодишни деца в първи клас, невладеещи добре български език и със сериозни дефицити в социализацията си;

- недопускане на прием на шестгодишни деца в първи клас, ако не са преминали подготвителен клас/група;

- предоставяне на възможност за двугодишен подготвителен клас / група;

- организиране за ромските деца с най-сериозни дефицити в процеса на тяхната социализация на подготвителни групи в детските градини, а след това да се насочват към подготвителните класове в училище с цел осигуряване на двугодишното им присъствие в българоезична социализираща среда.


1.5. Пълно обхващане на всички ромски деца в задължителна училищна възраст в системата на народната просвета. Работа с отпадналите деца за връщането им в училище

Индикативни дейности в тази насока са:

- идентифициране на причините за отпадане, включително и етнокултурните такива, и разработване на мерки за тяхното предоляване;

- апробиране и въвеждане на система от механизми за работа с тези ромски родители, коитоне подкрепят образованието на децата си;

- създаване и поддържане на информационна система, отчитаща семейната среда и факторите, свързани с риск от отпадане от училище сред учениците, застрашени от ранно напускане на училище:

- апробиране и въвеждане на система от механизми за педагогическа работа с учениците, застрашени от отпадане с цел повишаване на тяхната мотивация и преодоляване на пропуските в знанията;

- въвеждане на гъвкави механизми за педагогическа работа с отпаднали от училище ученици с цел тяхното реинтегриране в училищната система и завършване на образователна степен, както за децата в българските училища, така и за тези, които са били в чужбина;

- въвеждане на целодневна организация на учебния процес в основните училища.


ПО ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 2:

ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Въвеждането на интеркултурно образование е продиктувано както от предизвикателствата поставени пред България от членството в ЕС и необходимостта да се познава културата на другите европейски нации и народи, така и от културната и етническата ситуация в България – голям процент от българските граждани принадлежат на етнически малцинства и тяхната култура е част от съкровищницата на националната българска култура. Познаването на културата на различните етноси, живеещи в България, както и на културите на европейските нации и народи е необходимо за всеки български гражданин.

В тази връзка са необходими мерки за въвеждане на интеркултурно образование, като: 2.1. Въвеждане и развиване на интеркултурната перспектива в българското образование

- включване на знания за различните култури и за техните носители в предметите от Задължителната подготовка;

- въвеждане на университетски магистърски програми за интеркултурно образование;

- включване в педагогическите факултети на университетите на дисциплини, касаещи подготовката на бъдещи преподаватели насочени към спецификата на етносите.


2.2. Осигуряване на институционална подкрепа за въвеждане на интеркултурното образование в системата на народната просвета и изучаване на фолклора и културата на ромите и ромски език в часовете по СИП и ЗИП: Съществуват вече утвърдени успешни практика на изучаване на СИП “Фолклор на етносите – ромски фолклор”, СИП “Майчин ромски език” и др. Необходимо е подпомагане на разширяването на обхвата на тези СИП, както и възможността те да се изучават като ЗИП. Мерки в тази насока са:

- обезпечаване на необходимите учебни помагала и пособия;

- обучение и квалификация на учителите;

- гарантиране на бюджет за изучаването им в условията на делегирани училищни бюджети;

- създаване на Национална програма за подкрепа на интеркултурното образование, която ще финансира въвеждането на тези и други форми на СИП и ЗИП в областта на интелкултурното образование и т.н.


2.3. Създаване на система от извънкласни и извънучилищни дейности, свързани с интеркултурното образование


Дейности:

  • В бакалавърската степен на педагогическите факултети на университетите да се включат подходящи дисциплини, касаещи подготовката на бъдещи учители, насочени към спецификата на етносите. Учителите трябва да получат знания за особеностите на етническите малцинства – история, култура, бит и т.н.. Обогатяване и разширяване на педагогическия опит и подпомагане за преодоляване на културните различия в класа, училището и обществото като цяло.

  • В магистърската степен на педагогическите факултети на университетите да се включи подходяща дисциплина за интеркултурно образование. Учителите, работещи с деца от ромски произход, се нуждаят от мотивация, подкрепа и помощ. Такава магистърска програма може да помогне за решаване на често срещани проблеми като ограмотяване, възпитание, социализация и приобщаване към образователната система.

ПО ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 3:

ПОДСИГУРЯВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

3.1. Увеличаване на процента ромски младежи, придобили Степен на професионална квалификация чрез:

- създаване на условия за ранно професионално ориентиране и кариерно развитие;

- включване на ромски младежи в Професионални гимназии във втори гимназиален етап – 11-12 клас по новата образователна структура.


3.2. Ограмотяване и професионална квалификация на възрастни роми чрез:

- ограмотяване на неграмотните възрастни роми и обвързване на процеса на ограмотяване с придобиването на първа СПК;

- създаване на механизми за легитимиране/приравняване на професионални умения, придобити извън системата на народната просвета;

- създаване на механизми, улесняващи придобиването на Степен на професионална квалификация чрез институции/организации извън системата на училищното образование;

- улесняване на достъпа на роми до форми на продължаващо образование.


ПО ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 4:

ПОВИШАВАНЕ ДЕЛА НА РОМИТЕ СЪС СРЕДНО И ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ.


4.1.Повишаване процента на българските граждани от ромски произход със средно образование чрез:

- подпомагане съставянето на адекватна и апробирана програма за мотивиране на завършващите основно образование роми да продължат образованието си в средни учебни заведения;

- ограничаване на социалните пречки, възпрепятстващи повишаването на процента на роми със средно образование;

- подпомагане създаването на подходящи условия за кандидатстване на ромски деца с приемни изпити в училища след завършен седми и осми клас;

- стимулиране на млади роми за продължаване на образованието си и след завършване на средно образование.


4.2. Повишаване процента на българските граждани от ромски произход с висше

образование чрез:

- подпомагане създаването на подходящи механизми за мотивиране на завършващите средно образование роми да продължат образованието си във висши учебни заведения;

- ограничаване на социалните пречки, възпрепятстващи повишаването на процента на роми с висше образование;

- стимулиране на млади роми за продължаване на образованието си и след бакалавърска и магистърска степен.


ПО ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 5:

ВЪЗПИТАНИЕ НА РОМСКИТЕ ДЕЦА ЧРЕЗ УСВОЯВАНЕ НА МЕХАНИЗМИ ЗА УСПЕШНА СОЦИАЛИЗАЦИЯ В МУЛТИКУЛТУРНА УЧИЛИЩНА СРЕДА.

5.1.Разработване на стратегия за включване на учениците (12-16г.) в интегрирана превантивна програма за развитие на социални умения


Дейности:

  • Мотивация на ученици за активно участие в обществения живот.

  • Обучение в гражданско образование - това ще даде възможност още в училище да се запознаят с различните институции и проблемите и решенията, които зависят от тях. От друга страна да знаят своите права и задължения, както и да изразяват своята позиция по определени въпроси. По този начин учениците няма да бъдат безучастни към заобикалящата ги и постоянно променяща се среда.

  • Сформиране на нормативно регламентирани ученически съвети и форуми във всички училища.

  • Образование ориентирано към кариера (early career education). Кариерното развитие може да даде възможности и да осигури условия на ромските деца да добият знания и умения, които да помогнат за тяхната реализация в различни сфери на обществения живот. Програмата ще помогне за по-ранното ориентиране и вземане на решения, какво точно искат да правят в бъдеще и как да го постигнат.


ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ЗАЕТОСТ

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Понастоящем се наблюдават изключително негативни тенденции, свързани със здравословнотото състояние на лицата от ромски произход: висока заболяемост, висока смъртност, ниска продължителност на живот. Проблемите се усложняват от затруднения достъп до качествени здравни услуги, както и от изключването от здравноосигурителната система на голям процент роми. В резултат средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната.


За да се преодолеят посочените негативни тенденции са нужни действия и мерки в следните Приоритетни направления:

1. Увеличаване на обхвата на здравноосигурените

2. Намаляване на смъртността и заболеваемостта ,увеличаване средната продължителност на живот и подобряване качеството му

3. Подобряване достъпа до здравни услуги на ромското население ,повишаване ефективността от информираността и промяна на здравните нагласи и поведение

4.Осигуряване ефективните медииращи процеси между ромските потребители на здравни услуги и осигуряващите услугите-здравни и социални структури и институции


ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 1: Увеличаване на обхвата на здравноосигурените

Приоритетни мерки в това направление са:

1.1. Еманципиране на здравно –осигурителните вноски от получаването на социални помощи;

1.2.Въвеждане на механизма на стажуване на безработните лица ,регистрирани към ДБТ като срещу това да получават здравно осигуряване от съответния работодател;

1.3.Въвеждане на предоставянето на минимален пакет от здравни услуги по общини-за хора с прекъснати здравно-осигурителни права


ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 2: Намаляване на смъртността и заболеваемостта ,увеличаване средната продължителност на живот и подобряване качеството му

Приоритетни мерки в това направление са:

1.Осигуряване достатъчна интензивност на взаимобучителен и взаимоопознаващ процес за двете страни на осигуряването на здравната услуга-доставчик и потребител, чрез активната и ефективна роля на квалифицирани здравни медиатори

2.Развитие на програми касаещи социално значими заболявания – ТБК,сърдечно-съдови,диабет,епилепсия,ехинококоза и др.с оглед увеличаване ефективността им сред ромските общности


ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 3: Подобряване достъпа до здравни услуги на ромското население, повишаване ефективността от информираността и промяна на здравните нагласи и поведение

Приоритетни мерки в това направление са:

1.Идентифициране и интензифициране на ефективен модел на здравна профилактика и промоция на здравето сред ромските общности чрез активното участие на ромски НПО,активни в сферата на здравеопазването и здравното застъпничество;

2.Въвеждане на здравното образование в училищата и адаптирана система за ефективно разпространение на здравни знания в извънучилищна среда


ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 4: Осигуряване ефективните медииращи процеси между ромските потребители на здравни услуги и осигуряващите услугите-здравни и социални структури и институции

Приоритетни мерки в това направление са:

1.Осигуряване устойчивостта, продължаващото обучение и създаване на регистър на здравните медиатори;

2.Осигуряване на обучение сред представители на здравните и социални централни и местни структури относно етнокултурните особености на ромската общност с оглед подобряване на комуникацията;

3.Утвърждаване и развитие на обучителните програми в медицинските колежи и институти

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ


Голяма част от ромите в България живеят при изключително тежки жилищни условия. Това възпрепятства повишаването на техния образователен, социално-икономически и здравен статус, води до маргинализация на хиляди ромски семейства и се оказва една от най-сериозните пречки пред цялостната интеграция на ромската общност.

Проблеми и предизвикателства: Проблемът с тежките жилищни условия, при които живеят голяма част от ромите в България има няколко аспекта:

- жилища: много ромски семейства обитават жилища, които не отговарят дори на елементарните жилищни стандарти, налице е пренаселеност на жилищата, остарял и на практика неизползваем жилищен фонд и т.н.

- квартали: много ромски квартали са извън регулация, някои от тях са незаконно застроени върху общински или частни имоти, техническата инфраструктура е в изключително лошо състояние, в още по-тежко състояние е социалната инфраструктура;

- гетоизация на ромските квартали: превръщането на ромските квартали в гета с всички съпътстващи този процес проблеми е изключително тревожна тенденция – в тези квартали не са налице социалните структури, функциониращи в останалите квартали, съществуват проблеми със законността и т.н.

- жилищна сегрегация: все по-голям процент ромски семейства живеят в изцяло ромска жилищна среда – в ромски квартали/махали или “цигански блокове” / “цигански улици”. Особено тревожен е процесът на вторична сегрегация, при който етнически смесени квартали постепенно се превръщат в изцяло ромски и т.н.


Приоритетни направления:

1. Разрешаване на жилищния проблем

2. Подобряване на условията на живот в ромките квартали

3. Де-гетоизация на ромските квартали

4. Ангажиране на ромската общност и създаване на подкрепяща среда


Приоритетни мерки:

ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 1. РАЗРЕШАВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ПРОБЛЕМ

Приоритетните насоки за действие / области на интервенция по посоченото приоритетно направление включват:

1.1. Попълване на общинския ведомствен фонд: необходимо е всяка община да поддържа общински ведомствен жилищен фонд и да предоставя жилища на нуждаещи се семейства (вкл. ромски) при спазването на определени критерии;

1.2. Изграждане на социални жилища

1.3. Узаконяване на съществуващи жилища, отговарящи на необходимите изисквания

1.4. Подобряване на качеството на съществуващите жилища и строителство на нови жилища: за реализирането на тази мярка ще бъдат създадени механизми за отпускане на нисколихвени заеми и др.

1.5. Разрешаване на проблема със самонастанените семейства: на самонастанените семейства, които нямат собствено жилище ще бъде предоставена възможност за настаняване във ведомствени жилища при спазването на критерии, определени от съответната община


ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 2. ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ В РОМКИТЕ КВАРТАЛИ

Приоритетните насоки за действие / области на интервенция по посоченото приоритетно направление включват:

2.1. Регулиране на териториите на съществуващите квартали с преобладаващо ромско населениес: вкл. узаконяване при спазването на определни критерии

2.2. Подобряване на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура в съществуващите квартали: приоритет ще бъде доизграждането или изградането на следните елементи от техническата инфраструтура: улици, водопровод, канализация, електроснабдяване, улично осветление и др.

2.3. Изграждане на обекти на социалната инфраструктура: здравни заведения, образователни заведения, обекти за култура и отдих и т.н.


ПРИОРИТЕТНО НАПРАВЛЕНИЕ 3. ДЕ-ГЕТОИЗАЦИЯ НА РОМСКИТЕ КВАРТАЛИ

Необходима е спешна инвестиция за де-гетоизация на тези ромски квартали, които по едни или други причини са се превърнали в гета или в които тече процес на превръщане в гето. Необходимо е сащо така стимулиране на съвместното съжителство на ромски и български семейства в етнически смесенитете квартали. В усилията за де-гетоизация трябва да бъдат включени институции (общински и национални), НПО, организации и неформални групи на общностите от кварталите. Общинските власти следва да бъдат водеща страна в тези усилия като използват инструменти, които са в техните компетенции. Допълващи механизми и специален финансов ресурс, следва да бъдат предоставени от институциите на централната власт. Приоритетните насоки за действие / области на интервенция по посоченото приоритетно направление включват:

3.1. Картографиране на ситуацията в ромските квартали

3.2. Изграждане на цялостна социална инфраструктура в ромските квартали: необходимо е в ромските квартали да бъде изградена цялостна социална инфраструктура, аналогична на социалната инфраструктура в останалите квартали от съотвеното населено място: здравни и образователни заведения, читалища, банки и т.н.;

3.3. Изграждане на социални структури на общността: бюра за взаимопомощ, културно-информационни центрове, младежки клубове, майчини центрове и др.щ

3.4. Кампании за повишаване на общественото съзнание относно необходимостта от де-гетоизация на ромските квартали и подкрепа за съвместното съжителство на ромски и не-ромски семейства;

3.5. Недопускане на допълнителна жилищна сегрегация чрез общинския ведомствен фонд и чрез строителството на социалните жилища: необходимо е при настаняване в общински ведомствени жилища и в социални жилища да се съблюдава принципа на съвместното съжителство на семейства от различни етноси в един блок/квартал и да не се формират сегрегирани блокове/улици/квартали


ПРИОРИТНО НАПРАВЛЕНИЕ 4. АНГАЖИРАНЕ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ И СЪЗДАВАНЕ НА ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА

Дейностите по предходните направления следва да бъдат реализирани с подкрепата и активното участие на ромската общност и НПО. За тяхното успешно осъществяване е нужно изграждането на устойчиви публично-частни партньорства с всички заинтересовани страни.

Приоритетните насоки за действие / области на интервенция по посоченото приоритетно направление включват:

4.1. Дейности за мобилизиране на организациите на ромската общност, базирани в общността: обучение на инициативни групи и НПО, изграждане на Регионални центрове на ромската общност, които да оказват подкрепа на местни организации и общини при разрешаването на жилищните проблеми на ромите, подкрепа за фенкционирането на местни културно-информационни центрове и др.;

4.2. Изграждане на капацитет и развитие на партньорства, в които участват организации, базирани в общността, други НПО, местна власт и бизнес

4.3. Кампании за повишаване на общественото осъзнаване на общинско ниво

4.4. Изработване на общински планове и на проекти за разрешаване на жилищните проблеми на ромите с участието на местната власт, ромски НПО и местния бизнес

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ: РОМСКА КУЛТУРА


Запазването и обновяването на ромската култура е неотменима и съществена част от процеса на интегриране на ромите в българското общество. Необходимо е да бъдат положени целенасочени усилия в тази насока, както и за популяризиране на ромската култура сред цялото българско общество.

За запазване и обновяване на ромската култура ще бъдат предприети дейности и мерки в следните приоритетни направления:

1. Развитие на ромската култура

2. Културна дейност в населените места с компактно ромско население

3. Популяризиране на ромската култура

4. Обновяване на ромската култура


Приоритетно направление 1: РАЗВИТИЕ НА РОМСКАТА КУЛТУРА

Необходимо е да бъде подпомогнато създаването на цялостна мрежа от културни събития и дейности, свързани с опазването и обновяването на ромската култура, както и вписването на тези събития и дейности в националния културен календар. Необходимо е създаването на устойчиви механизми за финансиране на посочената мрежа от културни събития и дейности и за включване на максимално широк кръг от участници в организирането им – инициативни групи, читалища, НПО, общини и др.

Приоритетни насоки за действие при реализирането на това направление са:

1.1. Подкрепа за публични чествания на големите календарни празници, отбелязвани в ромската общност;

1.2. Подкрепа за организирането на ромски фестивали и фестивали на етносите с участието на ромската общност

Индикативни дейности в тази насока са:

- създаване на програма “Календар на етносите”, включваща най-големите фестивали на различните етнически общности и финансиране на тази програма със средства от републиканския бюджет;

- организиране на регионални и национални ромски фестивали;

- организиране на регионални и национални детски фестивали, представящи фолклора на различните етноси

1.3. Създаване на Национален драматично-музикален театър “Рома” и негови филиали


Приоритетно направление 2. КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА С КОМПАКТНО РОМСКО НАСЕЛЕНИЕ

През последните десетилетия е налице тревожна тенденция на рязко влошаване и намаляване на културната дейност в населените места с компактно ромско население: както в големите градски ромски квартали, така и в селата. Индикатори за този процес са липсата на читалища в много от посочените места или реалното нефункциониране на съществуващите читалища, липсата на културни събития, отсъствието на библиотеки, компютърни клубове, липсата на самодейни групи и т.н. Необходимо е да се инвестира в съживяването и развитието на активна културна дейност в населените места с компактно ромско население. Това ще даде решителен тласък на културната интеграция и запазването на културната идентичност на ромската общност, както и на цялостната социализация и реализация на ромите от съответните населени места.

Приоритетни насоки за действие при реализирането на това направление са:

2.1. Възстановяване на дейността на читалищата в ромските квартали

2.2. Включване на ромската общност в дейността на читалищата в малките населени места: Индикативни мерки в тази насока са:

- създаване и подкрепа на самодейни групи и ансамбли, представящи ромския фолклор;

- включване в културния живот на читалищата на събития и дейности, представящи обичаите и традициите на ромската общност;

- назначаване на роми сред служителите в съответните читалища;

- избор на роми в читалищните настоятелства;

2.3. Изграждане на цялостна културна и социална инфраструктура в ромските квартали и населените с роми села и малки градове


Приоритетно направление 3: ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА РОМСКАТА КУЛТУРА

Достиженията на ромската култура са в голямата си част непознати за другите етноси, което е една от основните причини за предразсъдъците и стериотипите спрямо ромите. Необходимо е предприемането на спешни мерки за популяризиране на ромската култура в обществото, например:

3.1. Въвеждане на знания за културата на ромите в образователната система

3.2. Популяризиране на ромската култура чрез медиите: индикативни дейности в тази насока са:

- подкрепа за предавания, представящи ромската култура по националните медии;

- подкрепа за ромски медии, представящи културата на ромската общност;

- подкрепа за цялостно представяне на ромската култура чрез националните, регионалните и местни медии и т.н.

3.3. Популяризиране на ромската култура чрез интернет


Приоритетно направление 4: ОБНОВЯВАНЕ НА РОМСКАТА КУЛТУРА

Ромската култура следва да бъде подкрепяна и представяна не само чрез своите традиционни форми (фолклор, календарни празници, семейни празници и т.н.), но и чрез достиженията на модерните ромски творци. Ромската култура не е “музеен експонат”, а жива култура, която преминава процес на обновяване. Необходимо е процесът на обновяване на ромската култура да бъде подкрепен. Индикативни дейности в тази насока са:

  • представяне на произведенията на ромски творци пред широката публика в България и чужбина;

  • подкрепа за следване на даровити роми в училищата и университетите по изкуствата;

  • създаване на фонд за подкрепа на модерното изкуство сред ромите

  • включване на творчеството на модерни ромски творци в програмата на читалищата и другите културни институции
  1   2

Свързани:

Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconПлан за действие за изпълнение на националната стратегия на република българия за интегриране на ромите (2012- 2020)
Министерският съвет одобри на 21. 12. 2011г. Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020)
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconРамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество въведение
Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност и в голяма степен определя...
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconЗа дейността на Общински съвет по Етнически и демографски въпроси към Общинска администрация -бобов дол глава първа общи положения Чл. 1
Общината за осъществяване и реализация на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, както и...
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconСтановищ еотносно Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество Общи, оперативни и методологични въпроси
Това се отнася както до мащаба на програмата, така и до дейностите на ведомствата и местното самоуправление
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconНационална стратегия на република българия за интегриране на ромите (2012 2020)

Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconПлан за действие на община етрополе за изпълнение на националната стратегия на република българия
Софийска област и се основава на приоритетите и насоките в държавната политика за тази сфера и конкретно на Националната стратегия...
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconПроект! Национална стратегия за интегриране на ромите в република българия (2012 2020)
Следвайки рамката на ес за национални ромски стратегии, настоящия документ използва името роми като обобщаващо както за уязвимите...
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconТест 3 Кои от изброените принципи са основни при осъществяване дейността на предприятието: Документална обоснованост
Кои от изброените принципи са основни при осъществяване дейността на предприятието
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconПлан за действие на община аксаково
В изпълнение на областната стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално...
Настоящият документ съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие и равноправно интегриране на ромите в iconПроект за Решение на мс за приемане на Рамкова програма за равноправно интегриране на българските граждани от ромски произход в българското общество, внесен от
Относно проект за Решение на мс за приемане на Рамкова програма за равноправно интегриране на българските граждани от ромски произход...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом