За да се произнесе взе предвид следното




ИмеЗа да се произнесе взе предвид следното
Дата на преобразуване02.01.2013
Размер107.13 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://blagoevgraddc.judiciary-bg.org/courts/dc/blagoevgrad/wa.nsf/5761458cc34e6f6bc22574f900590
за да се произнесе взе предвид следното :

Производството пред БОС е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано по жалба на адвокат П. С., от гр.Р.,в качеството му на защитник на Б.П.Б., от с.Г.Д. - подсъдим по НОХД № 776/2009г по описа на РС–Разлог, срещу ПРИСЪДА № 1933/03.05.2010г по посоченото първоинстанционно НОХД .

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия Б.П.Б., за ВИНОВЕН по предявеното му и поддържано в съдебното производство обвинение за извършено престъпление по чл.235,ал.2 НК,за това, че на 21.11.2008г ,около 14.00ч, в дърводелска работилница, находяща се в УПИ I, пл.№ 249, кв.31 по плана на с.Г. Д., е съхранявал незаконно добити от другиго дървени материали от бял бчерен бор с обща кубатура от 1,90 куб.м., като с това е причинил немаловажни вреди в размер на 216лв (двета и шестнадесет лв.). Зр, а именно 1,02 куб.м. фасонирани греди на стойност 342,72лв и 1,20 куб.м. фасонирани дъски, на стойност 374,40лв, всичко на обща стойност 717,12лв. Поради това първоинстанционния съд е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 (три) години и наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лв (хиляда лв.). Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 252,50лв.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание- несправедливо, поради което се иска нейната отмяна.

В допълнителните съображения към въззивната жалба (представени след изготвяне на мотивите) се поддържа оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Развиват се съображения, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви в какво се е изразило деянието, предмет на обвинителния акт. Сочи се, че подсъдимия не оспорва фактите по делото, а правните изводи по тези факти. Сочи се, че деянието на подсъдимия е несъставомерно. Изтъква се, че размера на причинената щета е неправилно определен, тъй като е следвало да стане не въз основа на пазарната оценка, а въз основа на нормативно определения начин за изчисляване на щетите в горския фонд. Развиват се и съображения, че в случая не е налице „съхранение” на незаконно добит материал, тъй като намерения дървен материал в имота на подсъдимия е законно придобит от самия него. Развиват се и съображения ,че липсва субективна страна на деянието. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд , поради които същия не е приел представените от подсъдимия писмени доказателства, удостоверяващи законното придобиване на материала. Сочи се, че тези възражения са правени и пред първоинстанционния съд , но същия е избегнал да отговори на тях в мотивите си, а поради това е налице процесуално нарушение.

Поради това се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия –оправдан.

Пред въззивната инстанция подсъдимия не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата по изложените съображения и допълнителни такива, развити в пледоарията пред въззивния съд.

Окръжният прокурор оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Пред въззивната инстанция не бе провеждано съдебно следствие и не бяха събрани нови доказателства.

След като прецени събраните на първата инстанция доказателства и извърши служебна проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивната инстаниция приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице, до компетентния съд и в установения законов срок. Поради това същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна:

При извършената служебна проверка съдът намира, че в депозираните към присъдата мотиви на практика липсват съображения относно съществените елементи от деянието, което по същество се явява на липса на мотиви- процесуално нарушение по чл.348,ал.3,т.2,предл.1 НПК. Това е пречка въззивната инстанция да упражни контрол по същество и да провери правилността на атакуваната присъда. Мотивите на първоинстанционния съд могат да бъдат правилни или не и въззивната проверка се изразява в проверка на правилността на установените факти и направените въз основа на тях правни изводи. Именно поради това в мотивите към присъдата си първоинстанционния съд ,съгласно разпоредбата на чл.305,ал.3 НПК ,е длъжен не само да опише фактическата обстановка, която е приел за установена, но и да изложи съответните съображения защо въз основа на тези факти прави съответните правни изводи. Когато пък има противоречие в доказателствения материал първоинстанционния съд е длъжен да изложи и съображения защо приема едни доказателства ,а други отхвърля.

В конкретният казус спрямо подсъдимия е било повдигнато обвиннеие за престъпление по чл.235,ал.2 НК – че е съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал. Първоинстанционният съд обстойно е изложил всички факти, които е събрал в хода на съдебното следствие, проведено пред него, включително и заключението на лесо-техническата експертиза, в което категорично е посочено, че в материала, описан дневник за получен и преработен материал попада и материала, предмет на обвинението, като същия е надлежно документиран. Описаният в дневника за получени обли материали по превозен билет № 2692366/05.11.2008г материал е в по-голямо количество от необходимото за получаване на 2,72 куб.м. фасониран материал”. Конкретно – в експертизата категорично е посочено, че за получаване на 2,72 куб.м фасониран дървен материал (който е открит в цеха на подсъдимия) са необходимо около 3,47 куб.м. объл материал, а по процесния превозен билет подсъдимия е получил 7,16 куб.м. объл материал. Също така, съгласно показанията на вещото лице по всяка вероятност посочения материал (от който е добит материала ,намерен в цеха на подсъдимия) е добит през м.октомври 2008г , а наличието на смола (за което сочат св. П., Л. и Г.) се дължи на обстоятелството, че след м.октомври спира вегетацията на дърветата , а поради това –спира и изсъхването на смолата. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си ,че кредитира изцяло заключението на тази лесо-техническа експертиза. Същевременно първоинстанционният съд е посочил, че кредитира и показанията на св. П., Л. и Г., включително и техните умозаключения, че тъй като по фасонирания материал имало смола, това означалавало, че са отсечени преди два-три дни, а поради това не могло да се приеме, че представения превозен билет е относим за намерения дървен материал.

Изложението на въззивния съд в тази част касателно мотивите на първата инстанция е достатъчно обширно, за да подчертае съществуващото вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционната присъда. Едновременно са кредитирани две взаимно-изключващи се неща – заключението на лесо-техническата експертиза (относно валидността на превозния билет; факта, че в същия са отразени по голямо количество объл материал, отколкото е необходимо за получаването на намереното в цеха на подсъдимия количество фасониран материал; и преди всичко – посочения от вещото лице вероятен период за добиване на материала и научното обяснение на причините за наличието на смола върху фасонирания материал) , а от друга страна са кредитирани показанията на св.П., Л. и Г. (относно техните умозаключения за наличието на смола и поради това –за изключване на превозния билет като доказателство за законното придобиване на материала). Нещо повече – две последователни изречения на стр.4 от мотивите, са приети за безспорно установени две противоречиви неща – сочи се, че съгласно експертизата, „дървените материали в двора на дърводелската работилница отговарят да са получени от материалите в превозния билет”. Веднага в следващото изречение пък се твърди „за първите от тези материали подсъдимия не е представил относим превозен билет „ В крайна сметка от обърканите мотиви на първоинстанционната присъда така и не става ясно дали според първоинстанционния съд намерените в цеха на подсъдимия фасонирани материали са добити от облия материал, за който подсъдимия е представил превозен билет или не са добити от този материал ?!!! Нещо повече – съдът е посочил, че приема и кредитира заключенията на лесотехническата експертиза, тъй като е изготвено съгласно процесуалните правила,безпристрастно и непротиворечиво. Но същевременно по нататък в мотивите си на практика отхвърля това заключение ?


По нататък в мотивите на съда обаче, липсват каквито и да било съображения защо при тези доказателства се приема че подсъдимия е извършил инкриминираното деяние. Посочено е, че подсъдимия е извършил престъплението, тъй като „са осъществени действия, изразили се в съхраняване на незаконно добити от другиго дървени материали” (стр.5 в началото) . Но не е посочено в какво според първоинстанционния съд са се изразили тези действия, т.е. по какъв начин е осъществено това изпълнително деяние. По нататък е посочено,че съгласно заключението на съдебнооценителната експертиза, стойността на дървения материал е 717,12лв (но пък съгласно цитираната експертиза пазарната стойност на открития фасониран материал е 597,60лв). Така и не става ясно по какъв начин са определени щетите, нанесени от твърдяното деяние на подсъдимия. На практика размера на щетите, както сочи и защитата , е от изключително значение както за съставомерността на деянието, така и за преценка дали не се касае за престъпление по чл.235,ал.6 НК , а същевременно е и критерий имащ значение при определяне вида и размера на наказанието. В случая съдът е приел няколко противоречиви доказателства за стойността на щетите – съгласно служебната бележка от ДЛС –Р. (л.6 от ДП ,приета изрично като доказателство с определение на съда от 19.04.2010г) щетите са в размер на 185лв (сто осемдесет и пет лв.); съгласно оценителната експертиза на в.л. К., дадена на ДП ( която е прочетена от съда в определението за приемане на доказателства, но това е станало в нарушение на процесуалните норми), стойността на фасонирания материал е 597,60лв. А с присъдата си съдът е осъдил подсъдимия за щети в размер на 717,12лв (!!) .Въобще липсват съображения защо по отношение размера на щетите на практика са отхвърлени надлежно приети доказателства (служебната бележка); защо не са възприети други доказателства (макар и събрани в нарушение на процесуалния ред, поради неспазване изискването на чл.282,ал.3 НПК) и по какъв начин е доказан посочения в обвинителния акт и възприет от съда размер на щетите !!!.

На практика, при така повдигнатото обвинение, съдът е бил длъжен да изложи съображения за няколко основни извода :

1).защо приема, че съхранявания у подсъдимия дървен материал е „незаконно добит” от друго лице;

2).защо приема, че е налице „съхраняване” , а не друга форма на изпълнително деяние;

3).защо приема, че случая не е маловажен (последното обстоятелство е изключително съществено, тъй като съществува както нормата на чл.235,ал.6 НК, така и възможността да се обсъжда приложението на чл.9,ал.2 НК)

4).от какво се извежда умисъла на дееца към извършване на престъплението.

В мотивите на атакуваната присъда по същество липсват съображения към всеки един от тези правно релевантни факти:

Липсват каквито и да било съображения относно това въз основа на какви доказателства по делото е прието, че материалите , намерени у подсъдимия, са били „незаконно добити” от другиго. Незаконно добит е материал, който е добит без разрешение на съответните горски органи или макар и с разрешение, но извън местата и времето за добиване. Разрешението се удостоверява чрез поставяне на съответната горска марка. В случая са представени писмени доказателства удостоверяващи придобиването на материала по законен начин от страна на св.П. ( в случай ,че се приеме, че той е придобил материала). В случай пък ,че първоинстанционния съд е приел,че самия подсъдими е придобил незаконно материала, не е възможно деяние по чл.235,ал.2 НК. Съдът от една страна е приел наличието на превозен билет, но от друга страна не е ясно по какви съображения е прието, че материала е незаконно добит. Все в същата насока – първоинстанционния съд е приел и е кредитирал заключението на съдебно-лесотехническата експертиза, приел е като доказателство и съответния превозен билет (все неща, които по принцип удостоверяват законността на придобиване на материала), а от друга страна е приел, че материала е незаконно добит.

В мотивите липсват каквито и да било съображения относно изпълнителното деяние на посоченото престъпление – в какво се е изразило това изпълнително деяние; дали е осъществено чрез действие или бездействие и т.н.

Както бе посочено и по –горе – не са изложени никакви съображения относно това как и по какъв начин е установен размера на вредите. Единствено е посочено, че съгласно оценителната експертиза стойността на дървения материал е 717,12лв, което пък явно противоречи на заключението на самата експертиза (същата сочи, че стойността е 597,60лв. Отделен е въпроса, че заключението на тази оценителна експертиза не е прието по надлежен ред – категорично е нарушена процедурата на чл.282,ал.3 НПК . Също така не е съобразено обстоятелството, че оценителната експертиза е дала заключение за пазарната стойност на получения дървен материал, а не за размера на причинените вреди (щети). Същевременно за състава на престъплението е от значение не пазарната стойност на добития материал, а размера на причинените вреди. А този размер се определя по реда на Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд (приета с ПМС № 86/30.04.2004г, ДВ,бр.39/2004г, в сила от 12.05.2004г) . Първоинстанционният съд е бил длъжен да назначи нова експертиза, да установи правно релевантния факт (размера на щетата, а не пазарната стойност!!) след което да изложи и съображения (съобразно щетата) дали тези вреди са маловажни или немаловажни (тук следва да се съобрази и с размера на минималната работна заплата към момемта на деянието). В тази насока е необходимо да бъдат изложени и съображения защо деянието представлява престъпление, а не например административно нарушение по чл. 102 от ЗГ. А разграничителния критерий между престъплението по чл.235,ал.2 НК и нарушението по чл.102 ЗГ е именно в това дали причинените вреди са немаловажни. Липсата на съображения защо е прието, че в случая вредите са немаловажни е пречка за упражняване на пълноценен въззивен контрол.

В мотивите липсват на практика съображения и относно субективната страна на деянието . Не е ясно въз основа на какви изводи е прието, че подсъдимия е осъществил деянието при пряк умисъл.

Липсата на съображения относно тези съществени елементи във връзка с деянието по същество представлява липса на мотиви към присъдата. Това се явява съществено процесуално нарушение – от една страна нарушава правото на подсъдимия да разбере въз основа на кои доказателства и при какви изводи след тяхната оценка е признат за виновен. От друга страна –липсата на мотиви относно тези съществени елементи на деянието е пречка въззивната инстанция да провери правилността на присъдата по същество и да провери дали правните изводи на първоинстанционния съд съответстват на събраните доказателства . Такава проверка е невъзможна тъй като в случая липсват мотиви. Именно поради това посоченото процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция – същата може да проверява правилността на изводите на първоинстанционния съд ,но не може да подменя първоинстанционния състав при формиране на неговите правни изводи.

Ето защо първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и делото – да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.2,предл.1 НПК, въззивния съд


РЕШИ :


ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 1933/03.05.201, постановена по НОХД № 776/2009г по описа на РСР И ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД,за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2

Свързани:

За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Главния архитект на Община Б. да се произнесе по нейна молба вх. №94-01-4253/03. 02. 2009 г
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Предложението на рп-б подлежи на съдебен контрол, а при преценката му по същество се установи следното
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното
За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
За да се произнесе взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
За да се произнесе взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе взе предвид следното iconДа се произнесе, взе предвид следното

За да се произнесе взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Л. С. К. 4/ 60 ид ч.; за В. С. К. 4/ 60 ид ч.; за М. Л. С. 6/ 60 ид ч.; за И. С. И. 3/ 60 ид ч; за И. Г. И. 3/ 60 ид ч.; за Т. Г....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом