Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност




ИмеПоглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност
Дата на преобразуване01.01.2013
Размер53.31 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://bglog.net/ClientFiles/5f05972b-5e9b-4c42-97b7-8e19b5293c41/Поглед върху учебниците по БЕЛ
ПОГЛЕД ВЪРХУ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП


БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ


Основна цел на обучението по български език и литература е усвояване на книжовноезиковите норми в устен и писмен вариант и формиране и развитие на комуникативноречевите умения и компетентности на учениците, т.е. тяхната езикова култура.

Постъпвайки в училище, децата владеят устни варианти

на българския език, но не владеят писмената книжовноезикова норма. Училището е единственото място, където системно и последователно може да бъде усвоена устната и писмената книжовна реч и това определя значението му за обществото.

Според нас учебните програми по български език и литература не развиват в достатъчна степен уменията на учениците от начален курс, както да разбират и осмислят информация от текст, така и да създават собствен текст. Това се дължи

на факта, че в обучението по български език съществува

превес на знанията пред уменията и той е заложен в

учебната програма – 5 към 2 часа седмично.

Опирайки се на дългогодишния си педагогически опит бихме искали да отбележим, че в обучението по български език в начален етап основно внимание се отделя на разбора- морфемен, морфологичен и синтактичен, което не води до повишаване на комуникативните умения на учениците. Класификацията на думите от даден текст като части на речта и определянето на граматическите им категории, както и звуко-буквеният анализ на думите, не повишават практическите умения на учениците. Упражнения от този вид отнемат време, в което учениците биха могли да усъвършенстват своята писмена практика чрез диктовки, препис, преразкази и съчинения от различен вид. Посочваме следните примери:

  • Знанията за твърди и меки съгласни са усвоявани на практическа основа през целия курс на начално езиково обучение. В четвърти клас те отново са предмет на осъзнаване, като на този етап те се усвояват на теоретично равнище. Отчитаме следния факт – на теоретично равнище е неподходящо за 10-годишни деца.

  • Темите за наречие, употреба и правопис на наречията се изучават в рамките на 4 учебни часа. Този брой учебни часове е недостатъчен, тъй като учениците не успяват да разграничават наречие от прилагателно име.

  • В урока за сказуемо в ІV клас няма упражнение, от което да се направи извода има ли разлика между глагол и сказуемо и каква е тя.

  • Частите на речта – съществително име, прилагателно име и глагол се изучават във 2, 3 и 4 клас, но правописът на частицата „не” в съчетание с прилагателно име или глагол, не присъства в учебното съдържание. Според нас би могло да се включи в учебното съдържание за 2-ри или 3-ти клас.

  • Употребата на препинателния знак запетая е заложена в учебното съдържание за 4-ти клас в темите „Препинателни знаци в изречението” и „Запетаи в сложното изречение”,но не се въвежда употребата й за отделяне на обръщението в изреченията. Нашето мнение е, че тази роля на запетаята може да бъде изяснена още в 3-ти клас в темата „Подбудителни изречения”.

Поради факта, че учениците не четат достатъчно и липсата на подробна работа с различни текстове (не само художествени), не се подобрява социокултурната и езикова компетентност на подрастващите. Съществува и проблем, свързан със самите текстове. Социокултурният хоризонт на учениците от начален етап е ограничен поради възрастта им. Затова при текстове, чужди на ежедневието и знанията им, учениците изпитват допълнителни затруднения – не разбират за какво става дума. Някои фолклорни текстове създават и езикови бариери с остарялата си лексика. Един такъв пример са уроците за българските народни песни в 4 клас, които са и разпръснати в учебника, а това възпрепятства разширяването на знанията за особеностите на народните песни, както и затруднява съпоставката на литературните текстове по сюжет, образ и жанр. Втори такъв пример е урокът по литература „За вълшебството на думите” в ІV клас, който се осъществява с опора на текста „Ниагарският водопад” ( откъс от „До Чикаго и назад”) от Ал. Константинов и е урок за обобщаване на знанията за епитети и сравнения. Текстът е труден за учениците, съдържа множество непознати думи (всекиму, блажени, Новия свят, възнася се, елмазен прах), а наизустяването на части от откъса, за да се обогатява речниковия запас на учениците с образци от художествената реч, е невъзможен. Трети такъв пример е урокът по литература за възприемане и осмисляне на разказ във 2 клас, който е представен с опора на произведението „Отечество” на Л.Каравелов. Учениците на тази възраст не осмислят текста, не откриват жанровите особености на разказа и не могат да разберат значението на думи като: свето, сипеи, сияния. Може би това произведение трябва да се изучава на по-късен етап.

Съществен проблем е и включването на текстове без особен смисъл, в които учениците не откриват опозицията добро – зло и авторското послание. Като пример посочваме урока по литература (авт.колектив Р. Танкова и др.) за упражняване на наученото за повторение в 4 клас, който се осъществява с опора на авторизирана френска народна песен „Как се сади зеле”-текст, който не допада на учениците и те не го харесват.

Броят на стихотворенията, които се учат наизуст е крайно недостатъчен. В ІV клас те са само 3 : ”Обич” на Дора Габе, „ Я кажи ми” на Ран Босилек,”Отечество любезно, как хубаво си ти” на Иван Вазов.


Във връзка с развитието и усъвършенстването на уменията на учениците да създават собствен текст, бихме искали да отбележим, че за осигуряване на плавен преход към създаването на съчинение са необходими по-голям брой теми, предвидени за създаване на преразказ. Според нас темите, включени в учебното съдържание са недостатъчни (в 1клас-1, във 2 клас-5 и то само по един от вид, в 3 клас-5, като от тях само един преразказ на разказ и един кратък преразказ, в 4 клас-5 и то само по един от предложените видове). Освен това темите, предвидени за създаване на съчинение по наблюдение ( в първи и втори клас по една, а в трети клас 1 съчинение описание), биха могли да предхождат съчинението на приказка по подобие във втори клас и съчинението по даден край в трети клас. В учебното съдържание е налице разминаване във времето, в което се изучава определен литературен вид и писане на преразказ на текст, от този вид. Като пример посочваме преразказа на баснята „Лакомото куче” през 9-та учебна седмица, а учениците от II клас се запознават с литературното понятие басня в 12-та учебна седмица. Учениците в ІV клас усвояват нови знания за мит и легенда през 17-та и 18-та учебни седмици, но преразказ на мит се прави още през 5-та учебна седмица-„Кутията на Пандора”.


Игровите похвати в учебниците са слабо застъпени. Препоръката към авторските колективи на учебници е да се увеличи броят на задачите, предвидени за работа в групи и със състезателен характер. Това допринася за развитие на уменията за работа в екип и на състезателния дух.


В ІІІ клас учениците основно градят нови знания, а в ІV клас ги затвърждават. Уроците за затвърждаване са малко на брой и предложени в малко варианти.


Възможностите за оценяване и самооценяване на знанията, уменията и постиженията на учениците са крайно недостатъчни. Учителите трябва да прибягват до сборници и до допълнителни учебни помагала, за да се оценят уменията на учениците.


Очертаните проблеми при обучението по български език според нас могат да бъдат решени с увеличаване броя на часовете, предвидени в учебната програма (от 7 на 8 седмично). Необходими са и текущи квалификации на учителите, тъй като българският език се променя и обогатява. Налага се основна промяна в стратегията на обучение. Учебните програми за цялото средно образование трябва да се подчинят на единна и последователно преследвана цел – работа върху усъвършенстване на езиковите и комуникативни умения на учениците, а не предимно знания за езика.

АВТОРИ: Донкова, Георгиева


Свързани:

Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconОчаквани резултати
Български език и литература” (начален етап) и е съобразена с Учебна програма по български език и литература за втори клас(мон, 2002...
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconЗоя комитова началник на рио
Държавните образователни изисквания за учебно съдържание в културно-образователната област “Български език и литература” (начален...
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconПрограмапо
Обучението по български език и литература в трети клас се реализира като съставна част от езиковото и литературното обучение в културно-образователната...
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconГЛ. Ас. Димка димитрова публикации
Патриотично възпитание чрез обучението по български език в пети клас”, В: Патриотичното въэпитание чрез обучението по литература,български...
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconХристо Ботев"с. Врабево"
Обучението по български език и литература във втори клас се реализира като съставна част от езиковото и литературното обучение в...
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconРазличията между системите на турски и на български език са една от предпоставките за допускане на еднотипни грешки в речта на учениците билингви, които се наричат интерферентни
Пътища за овладяване на книжовния български език в среда на билингви с ученици в начален етап
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconКонспект за кандидатдокторантски изпит по професионално направление Педагогика и Педагогика на обучението по… (Методика на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен)
Възпитанието като социално-педагогически феномен. Същност и особености на възпитанието. Функции на възпитанието. Възпитание и самовъзпитание....
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconЛитература цели на обучението по български език и литература в четвърти клас

Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconПримерно годишно разпределение по български език и литература за клас
Обучението по български език и литература в първи клас обхваща 217 учебни часа годишно, които се провеждат в 31 учебни седмици по...
Поглед върху обучението по български език и литература в начален етап без претенции за изчерпателност iconI. Обучение по български език за мигранти
Чл. Обучението по български език за мигранти, както и обучението по майчин език и култура, е по желание на родителя (настойника,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом