Европейска комисия




ИмеЕвропейска комисия
страница1/4
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер499.56 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.parliament.bg/pub/ECD/106973COM_2010_612_BG_ACTE_f2.doc
  1   2   3   4
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 9.06.2011

COM(2010) 612 окончателен/2



CORRIGENDUM
Annule et remplace le document COM(2010) 612 final du 9/11/2010.
Concerne la vеrsion bulgare. Des corrections ont été apportées à la page 23, point 6, paragraphe 2, phrases 7 et 9, page 24, point 7.3, tiret 5, footnotes 22 et 23.

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Търговия, растеж и световни дела


Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020


{SEC(2010 1268}
{SEC(2010) 1269}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Търговия, растеж и световни дела

Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020


1. Контекст и основни насоки

Основната цел на европейската икономическа политика е постигането на по-бърз растеж. Единствено устойчив икономически растеж може да създаде повече работни места и да съхрани нашата система за социална сигурност. Повишаването на потенциала за растеж на нашите икономики ще бъде обаче голямо предизвикателство — предизвикателство, което е част от тройната цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложена в стратегията „Европа 2020“1. Настоящото съобщение е ключов елемент на външното измерение на стратегията „Европа 2020“ и посочва по какъв начин търговската и инвестиционната политика трябва да допринесат за постигането на тази цел и за разгръщането на външната ни политика като цяло. То следва да се чете заедно с два придружаващи документа: доклад за постигнатия до момента напредък по стратегията от 2006 г. „Глобална Европа“ и аналитичен документ, в който се изказват аргументи в полза на идеята, че „търговията е двигател за просперитет“.

Като цяло отворените икономики бележат по-бърз растеж от затворените. Търговията стимулира растежа в ЕС, като насърчава нашата ефикасност и иновационния ни дух. Тя засилва чуждестранното търсене на наши стоки и услуги. Отворената търговия предоставя на потребителите от ЕС и достъп до по-широка гама от стоки на по-ниски цени. Отвореността на Европа за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) повишава нашата конкурентоспособност. От друга страна уменията на нашите фирми да инвестират в чужбина им дават възможност да разгърнат дейността си в световен мащаб и да създават работни места както в границите на ЕС, така и извън тях. Казано накратко Европа трябва да се възползва от тройното предимство, което предлага по-отвореният търговски и инвестиционен климат, а именно по-висок растеж, повече работни места и по-ниски цени за потребителите, като в същото време продължи да следи отблизо разходите за приспособяване.

Тройното предимство от отворената търговия

Икономически растеж: приключването на всички текущи преговори (кръга от преговори от Доха и двустранните споразумения) и отбелязването на значителен допълнителен напредък в отношенията ни със стратегическите партньори би довело до такова ниво на БВП на ЕС до 2020 г., което би било с над 1% по-високо от нивото, което би било иначе достигнато2.

Ползи за потребителите: по-широката гама от стоки и услуги ще донесе за средния европейски потребител ползи в размер на около 600 EUR на година, в допълнение към ползата от по-ниските цени.

Отражение върху заетостта: налице е общо виждане, че интегрирането на ЕС в световната икономика посредством повишаване на търговския обмен генерира повече и по-добре заплатени работни места. Повече от 36 милиона работни места в Европа зависят, пряко или косвено, от способността ни да търгуваме с останалата част от света. Само в дружества с мажоритарно участие на Япония и САЩ работят повече от 4,6 милиона души в ЕС 3.

Източник: Оценки на Европейската комисия. За повече информация вж. раздел II.1.от „Търговията като двигател за просперитет“.

За да се разгърне успешно от политическа гледна точка една отворена търговска политика обаче и останалите партньори — както нашите партньори с развити икономики, така и тези със зараждащи се пазарни икономики, трябва да положат същите усилия, в дух на реципрочност и взаимна изгода4. Търговската политика няма да получи обществена подкрепа в Европа, ако нямаме справедлив достъп до суровини или ако например достъпът до обществени поръчки в чужбина е блокиран. ЕС ще остане отворена икономика, но не бива да сме наивни. По-специално Комисията ще продължи да следи за защитата на европейските интереси и на европейските работни места. Тя ще се бори с некоректните търговски практики с помощта на всички подходящи средства.

Нашата икономика е най-голямата в света. Ние сме също така и най-големият износител. През 2009 г. нашите предприятия са изнесли стоки и услуги на стойност 1,6 трилиона евро, което е около 13 % от нашия БВП. ЕС е и най-големият доставчик и получател на ПЧИ. Както е показано в Графика 1 от приложението, нашият дял в световната търговия остава засега стабилен, въпреки сериозния растеж на страните със зараждащи се пазарни икономики. Силните страни на Европа в международната търговия са отразени в общественото мнение5.

До 2015 г. 90 % от световния растеж ще бъде генериран извън Европа, като само делът на Китай ще представлява една трета от него (вж. Графика 1). Поради това през идните години ние трябва да се възползваме от възможностите, които предлагат по-високите нива на растеж в чужбина, и по-специално в Източна и Южна Азия. Вероятно е до 2030 г. делът на развиващите се страни и страните със зараждаща се пазарна икономика да представлява приблизително 60 % от световния БВП спрямо по-малко от 50 % към настоящия момент6.

През последните години световната икономика и търговия претърпяха дълбоки изменения. Веригата на доставки на многобройни стоки и услуги понастоящем обхваща заводи и офиси в различни части на земното кълбо. Две трети от нашия внос представлява междинни продукти, които стимулират нашия производствен капацитет. За да запазят лидерските си позиции, нашите дружества трябва да могат да разчитат на входящи продукти, услуги и висококвалифициран персонал от четирите краища на света и техните инвестиции и интелектуалната им собственост трябва да се ползват от стабилна защита.

Нашата програма трябва съответно да се развие, както ясно се посочва в стратегията „Европа 2020“. Намаляването на тарифните ставки за промишлените и селскостопанските продукти все още е от значение, но същинското предизвикателство се крие другаде. Това, което би имало по-голямо значение, е достъпът до пазари на услуги и инвестиции, либерализирането на обществените поръчки, подобряването на споразуменията относно защитата на правата на интелектуална собственост и тяхното прилагане, неограничената доставка на суровини и енергия и не на последно място — отстраняването на регулаторните пречки, включително посредством насърчаване на международните стандарти. Чрез търговията би следвало да допринесем и за по-екологосъобразна световна икономика и достойни условия на труд.

Тази програма все повече ще ни приближи до допирната точка между нашите вътрешни правила и външната либерализация и, както изтъкна Европейският съвет през септември, ние имаме нужда „допълнително да засилим съгласуваността и взаимното допълване на вътрешната политика на ЕС и външните политики като цяло7. Така например по-завършен вътрешен пазар за услуги и по-системно сътрудничество в областта на нормативната уредба с големи трети държави биха улеснили международната търговия с услуги и премахването на задграничните бариери.

Ние ще действаме както на многостранно равнище посредством СТО, така и на двустранно равнище. Кръгът от преговори от Доха остава наш основен приоритет. Тези две равнища не са несъвместими. Дори напротив: либерализацията захранва либерализация.

Поради това ще посветим голяма част от усилията си за сключването на балансирани споразумения за свободна търговия, представени като приоритетни от Комисията в стратегията „Глобална Европа“. Първият голям успех е близо с одобрението на споразумението с Южна Корея. Преговорите бяха трудни и не бива да си правим илюзии: отстъпките, поискани от ЕС, и компромисите, които ще бъдат нужни при сключването на бъдещи споразумения, ще бъдат още по-големи.

В същото време ще работим по приключването на кръга от преговори от Доха и по по-нататъшното укрепване на СТО. Кръгът от преговори от Доха трябваше да приключи отдавна. Приключването на преговорите продължава да е от изключителна важност, не само от гледна точка на икономическите ползи, които това ще донесе, но и за утвърждаване на централната роля на СТО в световната търговска система.

Споразумението от Доха обаче няма да даде отговор на някои от новите въпроси, които трябва да бъдат решени посредством правилата на световната търговия. Дойде време да се помисли за стъпките, които да се предприемат след приключването на кръга от преговори от Доха, и във връзка с това Комисията ще сформира група от изтъкнати специалисти.

След като всички споразумения за свободна търговия, които са предмет на преговори или на разглеждане, бъдат одобрени, ЕС ще разполага с преференциални търговски споразумения с голяма част от членовете на СТО. Взети заедно обаче те обхващат само половината от нашия търговски обмен. Също толкова важно е да задълбочим нашите търговски и инвестиционни връзки с другите големи икономики в света: САЩ, Китай, Япония и Русия.

Ще задълбочим сътрудничеството си с тези държави посредством създадените за тази цел форуми. Ще проверим дали тези форуми позволяват да се постигнат посочените цели или с тези страни е необходимо да се потърсят други варианти. По отношение на САЩ и Япония нашите усилия трябва преди всичко да бъдат насочени към превъзмогване на нетарифните бариери пред търговията и инвестициите, основно посредством сътрудничество в областта на нормативната уредба.

Китай, който понастоящем е нашият втори по размер търговски партньор, предлага както големи възможности, така и големи предизвикателства. Предвид огромния потенциал за растеж на Китай, страната привлича много износители и инвеститори. Никой не отрича обаче факта, че някои от политиките на Китай в областта на промишлеността и макроикономиката са ръководени от базиран на държавен капитализъм подход. Сходни проблеми се наблюдават и по отношение на Русия — нашият най-голям близък съсед.

Търговският обмен би трябвало да подобри и социалното включване както в света, така и в ЕС. Развиващите се страни, които влязоха в световната търговия и в световната производствена верига, отбелязаха бързо увеличение на доходите и на заетостта, както и значително намаление на нивото на бедност. Търговската политика на ЕС подпомага най-бедните икономики, като им предоставя и щедри едностранни търговски преференции. Като цяло прилагаме внимателно диференциран подход в зависимост от нивото на развитие на нашите партньори. Системно следим за съгласуваността с политиките за развитие, като например премахването на бедността.

В същото време отвореността на търговията продължава да подобрява нивото на благосъстояние, да стимулира заетостта и да повишава възнагражденията в развитите държави, в това число и в ЕС. Отвореността създава работни места. Съгласни сме обаче с това, че разходите за адаптиране в конкретни сфери или сектори могат понякога да бъдат високи, поради което се нуждаем от подходящи национални и европейски политики в областта на социалната закрила и пазара на труда, които да подпомагат работниците и предприятията в процеса на приспособяване. Това желание следва да бъде отразено в бюджетните ни приоритети в съответствие с прегледа на бюджета от Комисията през октомври 2010 г8. При изготвянето на настоящото съобщение проведохме широки консултации в целия ЕС. Резултатите от това допитване и нашите вътрешни размишления доведоха до съставяне на основните елементи на програмата за търговска политика, които Комисията предлага да разгледа по време на настоящия си мандат. Тази политика ще се впише в новата институционална рамка на Договора от Лисабон, която трябва да се разглежда като източник на големи възможности, тъй като придава по-голяма прозрачност и легитимност на търговската политика на ЕС, дава нови правомощия на Европейския парламент по търговските въпроси и поставя началото на взаимно укрепване на нашата търговска и външна дейност както в Брюксел, така и в делегациите на ЕС в 136 държави по света.

Настоящото съобщение следва да се разглежда като ключов елемент на външното измерение на стратегията „Европа 2020“, но и като категоричен знак за намеренията на Европа да играе активна и енергична роля за насърчаване на програмата на търговската политика в рамките на Г-20 и на всички съответни форуми на световната търговия. В действителност отворените пазари ще изиграят ключова роля в постигането на солиден, устойчив и балансиран растеж, за който се ангажираха лидерите на Г-20 на срещата на високо равнище в Торонто.

2. Търговска и инвестиционна политика готова да посрещне утрешните предизвикателства

2.1. Интелигентен растеж: с бързи стъпки към бъдещето

Нашето икономическо бъдеще зависи от запазването на конкурентно предимство по отношение на иновационните продукти с висока стойност, които генерират дългосрочни и добре заплатени работни места9. Нашата търговска политика трябва да вземе това предвид и да разшири обхвата на нашата работа като включи за разглеждане и следните въпроси:

  • Световната верига за доставки в производствения сектор не може да бъде ефективна без жизненоважното участие на транспортните, телекомуникационните, финансовите, бизнес и професионалните услуги. Услугите представляват 70 % от световното производство, но само една пета от световната търговия. Ниският дял на услугите в съвкупната търговия се дължи отчасти на естествени пречки (някои услуги изначално не подлежат на търгуване), но търговските пречки също играят важна роля. Търговските пречки, които продължават да стоят пред сектора на услугите, са като цяло по-големи, отколкото пречките пред производствените сектори. Според изчисленията тарифните еквиваленти са като цяло доста над 20 %, а често и много по-високи (вж. Таблица 2). Като използваме всички възможни средства, ще поискаме от нашите основни търговски партньори с развити и със зараждащи се пазарни икономики да предложат на нашите доставчици на услуги по-голяма отвореност, подобно на тази, която предлага вътрешният пазар на ЕС на доставчиците на услуги от трети държави, като в същото време съхраним целите си в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие от 2005 г. Ще продължим да предлагаме интегриране във вътрешния пазар на някои съседни държави (като Украйна, Молдова, кавказките държави, Египет, Йордания, Мароко и Тунис) в сектори като финансовите, пощенските и телекомуникационните услуги.

    Както бе предложено по време на общественото допитване, би трябвало също така да се стремим да гарантираме, че регламентирането на услугите във всички трети държави е отворено, недискриминационно, прозрачно и обслужва обществения интерес, така че нашите доставчици също да могат по-добре да развиват своята дейност там. И на последно място — тъй като технологичните промени водят до появата на нови услуги и подобряват възможностите за търговия с трансгранични услуги, нашите търговски споразумения би следвало да намерят начин за предотвратяване на появата на нови пречки пред търговията с тези услуги.

  • Отбелязан бе огромен растеж в движението на капитали и преки чуждестранни инвестиции. Понастоящем около половината от световната търговия се извършва между свързани лица на мултинационални предприятия, които търгуват с междинни стоки и услуги. Комисията предложи цялостна европейска политика в областта на инвестициите10, за да се отговори по-добре на потребностите на инвеститорите от всички държави-членки. С нея се цели въпросите за защитата и либерализацията на инвестициите да се включат в текущите търговски преговори. За тази цел скоро тя ще предложи актуализиране на съответните указания за водене на преговори, като започне с Канада, Сингапур и Индия. Комисията разглежда и въпроса дали сключването на индивидуални инвестиционни споразумения с други държави, като Китай например, би представлявало интерес.

  • Секторът на обществените поръчки е сфера, в която чуждестранните пазари са особено затворени за предприятията от ЕС. С дял, представляващ повече от 10 % от БВП на големите индустриализирани страни, и растящ дял в страните със зараждащи се пазарни икономики, договорите за обществени поръчки са източник на стопански възможности в сектори, в които промишлеността на ЕС е силно конкурентоспособна. Това включва сектори като обществения транспорт, медицинските изделия, фармацевтичните и екологосъобразните технологии. Ще продължим да настояваме за по-отворен пазар на обществените поръчки в чужбина и по-специално ще се борим с дискриминационните практики. По време на двустранните преговори, както и в рамките на споразумението за обществените поръчки на Световната търговска организация ние винаги активно сме настоявали за повече достъп за нашите предприятия. Работим за бързото присъединяване на Китай към споразумението за обществените поръчки (СОП) на базата на амбициозно предложение в съответствие с ангажиментите, поети от Китай, за присъединяване към СТО. И ако нашият пазар е вече широко отворен, то пазарите на нашите основни търговски партньори са далеч по-затворени, особено на регионално и местно равнище (вж. Таблица 4 в приложението). Поради това през 2011 г. Комисията ще представи законодателно предложение за инструмент на ЕС, който да подобри способността ни за постигане на по-добра симетрия в достъпа до пазарите на обществени поръчки в развитите страни и в големите страни със зараждащи се пазарни икономики, на базата на изпълнението на нашите международни ангажименти. Също така е налице необходимост от по-добра симетрия между достъпа до програмите за изследователска и развойна дейност в третите държави и нашето собствено ниво на отвореност, както бе посочено в представеното неотдавна Съобщение „Съюз за иновации“11.

  • Търговските и инвестиционните потоци са ключът към разпространението на иновациите и новите технологии в целия ЕС и останалата част от света. Това се отнася както за „новите“ сектори като телекомуникациите, така и за по-„традиционните“ сектори като високотехнологичното текстилно производство. Пледираме за удължаване на мораториума върху митата, приложими върху електронната търговия, и ще продължим да полагаме усилия за актуализиране на Споразумението за информационните технологии на СТО от 1996 г. с оглед на разширяване на неговия обхват, отстраняване на нетарифните пречки пред търговията с тези продукти, като например двойните изпитвания за съответствие, и разширяване на географското покритие на членуващите в него страни12.
  1   2   3   4

Свързани:

Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
Важна е европа, важен си ти – участвай в дебата!“ —2013 г е „Европейска година на гражданите“
Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
Зелена светлина за първата европейска гражданска инициатива, при която се използват сървърите на Комисията
Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
Комисията предлага списък на държавите, които да станат домакини на инициативата „Европейска столица на културата“ след 2019 г
Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
Комисията предлага нова европейска стратегия в сектора на електрониката: чрез по-целенасочена подкрепа се предвижда да се мобилизират...
Европейска комисия iconПрограма 09: 30 10: 30
Хшиа, Европейска комисия: „Иновационна политика на Европейската комисия и инструменти”
Европейска комисия iconЕвропейска комисия — Съобщение за медиите
Европейската комисия призовава държавите членки да приложат националните планове за интеграция на ромитe
Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
Европейската комисия подобрява устойчивостта чрез спешна помощ в района на Африканския рог
Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
Европейската комисия с водещ пример на конференция, представяща информационните технологии на ХХІ век
Европейска комисия iconЕвропейска Комисия Съобщение за медиите
...
Европейска комисия iconЕвропейска комисия Съобщение за медиите
В очакване на Деня на Европа: Европейската комисия отваря врати и открива нов център за посетители
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом