Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп




ИмеПонятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер196.38 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/Bank law UNSS lector.doc
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за БП

 

 

Понятието банково право се употребява като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения. Банковото право не е самостоятелен правен отрасъл, а комплексен правен отрасъл- съдържа публично правна материя, която е част от ФП. Следователно методът на правно регулиране на Банковото право е властнически. Тук се разглежда дейността на ЦБ, банковия надзор, лицензиите, Банковата несъстоятелност, санкционните правомощия на БНБ. От друга страна БА има частно правен характер, защото в основата на Б несъстоятелност стоят Б сделки, които са вид търговски сделки.

Банката съществува като институция, защото

а)в съвременния свят парите стоят в основата на размяната и търговията. В една държава трябва да има институция, която да ги създава, тя може да бъде само една. б) трябва да има институции, които да съхраняват парите и където те да се натрупват.

в) за стимулиране на стопанската и търговската дейност с помощта на кредитирането. В стабилна икономическа страна започването на бизнес става с кредити, които са обезпечени с ниски лихвени проценти.

г) извършване на множество услуги. Банките почват от момента, в който едно лице привлича чужди средства и ги отдава на кредит на трето лице. Ако отдава собствени средства, тогава говорим за лихвари. За да има Б трябва да се осъществяват поне два вида дейност – влогонабиране и кредитиране, т е договор за кредит и договор за заем. В основата на Б дейност стои т нар “неправилен (банков) влог”. При Б влог на влог се дават заместими, неиндивидуализирани вещи (пари), като Б е длъжна да върне номинала, а не същите банкноти. Същевременно Б става собственик. Влогодателят става кредитор, т. е. Има вземане срещу Д когато Б е държавна. По договора за влог влогодателят трябва да получи някаква компенсация за това, че неговите средства се използват, която банката плаща под формата на лихви , които идват от отпуснати кредити.

2 Източници:

1. ЗБНБ – урежда статута и дейността на БНБ, но съдържа и разпоредби за ТБ.

2. ЗБ бе отменен с влизане в сила на ЗКИ;

3. Някои разпореждания от ТЗ които се отнасят за Б сделки.

4. Няколко подзаконови нормативни акта – наредби издавани от УС на БНБ.

3. Банкова система  Структурата на БС е: начело на БС стои БНБ, която регулира и контролира Б дейност на субектите в БП. На 2 място стоят Б финансови институции ( ТБ и клонове на чуждестранни банки) и небанковите фин институции (финансови къщи, обменни бюра, брокери и инвестиционни посредници). Паричен съвет – парична система, при които емисията на националната валута ( монетарните пасиви на ЦБ) е покрита с чуждестранна резервна валута.  Чуждестранната валута покрива само най-тесния паричен агрегат – резервните пари.

4 Основни понятия в БП

1. Банков капитал- това са паричните средства, с които разполага една банка и имат за предназначение да носят печалби като резултат от осъществената банкова дейност. Банковият капитал основно е парично , като това се определя от дейността на банката. Банковият капитал има двуяк характер.: Собствен и чужд капитал (СК и ЧК) СК са вноските на акционерите и това, което банката  ще придобива като печалба. ЧК идва от влогонабиране и различни Б сметки като е многократно по- голям от СК

.2.Б печалба – положителен финансов резултат в рамките на 1 година, т.е. разликата между приходи и разходи. Основните приходи за 1 Б идват от лихвите по кредитите, отпуснати за 1 год. Също и от комисионни, който Б събира за различните сделки и услуги. Основните разходи са лихвите по влоговете. Има и административни стопански разходи. По- голяма печалба се получава първо като се намалят разходите и се увеличат приходите.

3. Банкови гаранции - БГ

а) същинска БГ - услуга, която банката дава когато става гарант. Тя се намесва в търговското правоотношение. Има кредитор и длъжник. Кредиторът иска от 1 лице гаранция, че ако длъжникът не изпълни задължението си, ще плати третото лице (банката). Б става гарант като сключва 2 договора: гаранционен договор –Б дава гаранция на кредитора че при някакви условия ще плати тя. Само за поемането на риска Б получава приходи от длъжника.;договор с длъжника – ако се наложи да плати, Б трябва да е сигурна, че ще си възстанови парите и сключва договор с длъжника, който гарантира с имущество - стоки, ЦК и валута.

б) житейска БГ- има се предвид обезпечението, което дава кредитополучателя на банката, която му отпуска кредит чрез залог, ипотека, поръчителство

4. Банков контрол (БК) – вид финансов контрол, който може да се раздели на 2 части. Първата част: Б надзор, който е контролът осъществяван от страна на ЦБ по отношение на ТБ. Втора част: вътрешен Б контрол- самоконтрол за ТБ по отношение на служителите в Б и т. нар. кредитни инспектори

5. Банкова тайна (БТ) – да не се разпространяват данни, информация относно авоарите по сметки и сделки с тях. Свързва се със стабилността и надеждността на 1 банка.

При банковата ликвидация една банка преустановява дейността си доброволно или в следствие на отнемане на лицензите.

 

Докато при банковата несъстоятелност основание за прекратяване на дейността е, че банката е неплатежоспособна.

 


 

Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство , управление и правомощия на БНБ

 

Първата националана банка е английската.

БНБ е създадена на 25 януари 1879г. като държавата и предоставя 2млн. лева начален капитал. През 1885 година получава разрешение за емитиране на парични знаци. Това си качество БНБ запазва и до днес, като промените в статута са свързани с това дали действа само като емисионна или и като търговска банка. Основният нормативен акт е Закона за БНБ и Закона  за кредитните институции.

Статута и правомощията на БНБ могат да се групират в няколко основни характеристики.

БНБ е юридическо лице създадено с закон. Като централна банка на България има правомощия, които не са присъщи на търговските банки и тя има надмощно положение спрямо тях.

Банката е независима от  указанията на МС и други държавни органи при изпълнение на дейността си- чл. 44 от закона.

Като юридическо лице БНБ е учредена с 20 млн. лева капитал .

 Основна задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и на тази база да въздейства на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Именно по този повод банката е независима от МС. Косвена зависимост съществува от Народното събрание доколкото управителят и тримата подуправители се избират от него. БНБ в сферата на банковата система има правомощията на държавни орган.

Тя е специализиран държавен финансов орган. За упражняване на правомощията си тя издава подзаконови нормативни актове, индивидуални административни актове, като притежава и санкционни правомощия. Иначе задачите на БНБ са изброени в чл. 8  на закона.

БНБ на следващо място е емисионен център. Тя има изключително право да емитира банкноти и монети. Това е нейно изключително правомощие, което не може да се делегира на друг орган или банка. Банкнотите и монетите издадени от БНБ са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.

Изключително правомощие на БНБ е да пуска и изважда от обръщение паричните средства. Именно в това отношение тя е независима и автономна. В тази връзка са чл. 24, 25, 26, 27 и чл. 2 ал. 2 от Закона за БНБ.

БНБ е и гражданско правен субект. Централната банка може да участва в правоотношения и в качеството на търговец, както останалите търговски банки. Но участва като равноправен субект в тези случаи.

По сега действащия закон за БНБ тя има функциите на паричен съвет. Тези функции са предоставени на управление емисионно. Основните проявления на валутния бора са в няколко насоки.

Паричната маса която ще бъде в обръщение трябва да съответства, на конвертируемата валута към която е прикрепена националната. Така се ограничават емисионните функции на БНБ.

На следващо място се забранява кредитиране на бюджета. Забранява се на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция, в смисъл да рефинансира останалите търговски банки. Освен при изключения по чл. 33 от Закона за БНБ. При опасност от ликвиден риск за банковата система. Срещу сериозни обезпечения и краткосрочно за срок от три месеца.

Управителния съвет на банката се състои от трима подуправители и управител, които подуправители са ръководители на трите основни управления- емисионно, банково и банков надзор. Тези членове на управителния съвет се избират от НС, другите трима членове се назначават от президента. В закона има изисквания спрямо членовете на управителния съвет. УС е колективен орган, който притежава най-големи правомощия. Подзаконовите нормативни актове се приемат от УС.

Характерно за сегашния статут на органите на БНБ е, че и управителя и подуправителите имат самостоятелни правомощия, които ги характеризират като държавни органи.

Подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на управленията, които водят.

Друг орган на БНБ е главният ревизор - чл. 22 от закона. Той се избира от управителния съвет но се одобрява от Сметната палата. неговите функции са да осъществява вътрешен финансов контрол.

Според чл. 33 от закона за БНБ тя е касов орган по изпълнението на бюджета. Самото обслужване на изпълнението на бюджета се извършва чрез търговските банки, а информацията се събира и организира в БНБ от където се предоставя на министъра на финансите.

Финансово правният режим на БНБ включва и разпоредбите отнасящи се до формирането печалбата на банката и взаимоотношенията с бюджета. След като се заделят средства за фонд резервен и други фондове остатъкът от годишното превишаване на приходите над разходите се внасят в държавния бюджет.

 


 

Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения

 

Проблемите свързани с банковия надзор са част от публично правния режим на банковото право. Става дума за контролна дейност на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранните банки. Банковия надзор е държавен контрол за разлика от вътрешния контрол в рамките на търговските банки. Последният се осъществява от техни органи. Целите на банковия надзор са да се поддържа стабилността на банковата система и интересите на вложителите. Като всяка друга контролна дейност и тази има две страни. Първо установяване на определени факти и второ предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените констатации.

 

Надзорът може да бъде предварителен текущ и последващ. Предварителният е свързан с издаване на лицензията за банкова дейност. Текущият със следене на показатели отразяващи състоянието на банката. Последващият е под формата на проверки.

Също така и наредбите на БНБ съдържат норми във връзка с контролната дейност. Основно значение има наредба №10 за вътрешния контрол в банките, и наредба №7.

Основната надзорна дейност се осъществява върху търговските банки. Но обхвата на надзора е по широк, като се обхващат и предприятията, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност без да имат разрешение за това, напр. финансови къщи, сарафски бюра и др.

Надзорните правомощия на БНБ, които притежава всеки контролен орган. Те се изразяват във възможността за достъп до обекти подлежащи на контрол, за изискване на документи, също така възможността за извършване на насрещни проверки, искане от съда за налагане на забрани/запори върху имущества на лица причинили вреди.

При констатирани нарушения, контролните органи притежават санкционни правомощия и възможност за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ). Нарушенията могат да бъдат извършени от самата банка или администратори на банката, а може и от акционерите. По често срещаните форми на нарушения са: нарушени императивни норми на банковото законодателство, нарушаване на индивидуални актове издавани от БНБ, извършване на банкова дейност извън дадената лицензия, нарушаване на поднормативни актове, сключване на различни банкови сделки, които накърняват сигурността на банките. При констатиране на нарушение централната банка може да налага различни видове мерки. Прави впечатление, че БНБ може да свиква ОС на акционерите и да насрочва заседания на УС и надзорния съвет. Да задължи банката да увеличи капитала. Да забрани плащане на дивиденти. Да нареди писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции. Тоест правомощията на БНБ засягат пряко дейността на банката, нейните управителни органи и акционерите. Най-тежката ПАМ е отнемане на лицензията за банкова дейност или друго разрешение.

Актовете за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. Това е едно изключение от общата клауза за обжалване на административни актове съдържаща се в Конституцията. Това даде повод на други органи имащи правомощия в финансовата система, да се предвиди в закони, че актовете им не подлежат на обжалване.

Другата форма на санкционни мерки са глобите, които са съществени по размер, а редът за тяхното налагане е по ЗАНН.

Наказателните постановления се издават от ръководителя на управление банков надзор.

Възможно е да възникне и гражданска отговорност, когато в резултат на противоправно поведение са причинени вреди.

 

Вътрешният финансов контрол се осъществява в рамките на търговската банка от нейни органи и затова не е държавен контрол.  Права за организацията на вътрешния контрол са задължителен реквизит за устава на банката. Вътрешният контрол в банките се организира като оценъчна дейност за законосъобразността и съответствието с вътрешни нормативни актове, на банкови дейности и свързаните с тях операции.

Контрола може да бъде текущ и последващ. Той обхваща проверки и наблюдение на финансовите и счетоводни записвания, начина на упражняване на правомощията. Инспектори по вътрешен контрол са служители осъществяващи вътрешен контрол, като всяка банка има правилник за организацията на този контрол, който се предоставя на БНБ. Имат правомощията на всеки контролен орган- достъп до информация, внезапни проверки и др. Като във връзка с осъществявания контрол се съставят актове за констатации, в които се записват нарушения на нормативни актове и вреди причинени на банката. Констативни записки се съставят, когато няма нарушения. Констативните актове се предоставят на компетентните органи на банката за предприемане на мерки за въздействие. Органът предложил определени мерки за въздействие задължително уведомява за тях специализираните органи за вътрешен контрол за да преценят дали са достатъчни тези мерки или трябва да се сезира общото събрание. При установяване на престъпление те сезират прокуратурата и БНБ. В наредба 10 са уредени правомощията на вътрешните контролни органи.

Важен вид контрол е този върху големите експозиции на банките. Понятието експозиции е широко и обхваща освен кредити и други вземания. В наредба 7 на БНБ се уреждат ограниченията спрямо формирането на големи експозиции с цел защита интересите на вложителите и ликвидността на банката. Големи са експозиции надвишаващи 10% от капитала на банката. Друго изискване е съответната експозиция да не надхвърля 25% от собствения капитал на банката. А всички експозиции не могат да надвишават 8 пъти собствения капитал на банката. Има специален режим предвиден за големите експозициите предвиден от БНБ. Засилени са ограниченията при отпускането им и тяхното обезпечаване. Ограниченията спрямо големите експозиции се изразяват в начина, по който се взема решение за формирането им. Това е правомощие на УС и с оглед на размера им е предвидено единодушие. Допускат се изключения от този режим когато експозицията е обезпечена с злато, валута, държавна гаранция. За големите експозиции банките са длъжни да информират БНБ след формирането им, а също да дават отчети за състоянието им.

Друго ограничение спрямо банките е по повод вътрешните кредити. Наричаме ги вътрешни защото са свързани с лица, които са свързани с банките- различни видове служители. И тук ограниченията са свързани с начините за вземане на решения, като се предвижда само единодушие, а също така одобрение на специализираната служба за вътрешен финансов контрол. Тези кредити не бива да се различават по лихви, срокове и условия от другите кредити отпускани от банката. Има и ограничение на общия размер на вътрешните кредити, съотнесени към собствения капитал.

Пак с оглед на рисковия характер на банковата дейност и с цел тя винаги да разполага с ликвидни средства са установени и други ограничения.

Банката не може да притежава дълготрайни материални активи, в размер надвишаващ определен размер от собствения капитал. В основата на банковата дейност стои паричния капитал и , ако банката придобие активи чрез реализиране на ипотеки или залози, във връзка с дадени ограничения, е предвидено тя да се освободи от тях в рамките на две години. На същото основание е предвидено ограничение банките да бъдат неограничено отговорни в участието им в търговски дружества.

Без решение на БНБ банките не могат да се преобразуват или да откриват клонове, за да се предпази банката от рискове.

 


Правен режим на търговските банки.  Учредяване. Собствен капитал, капиталова адекватност. Резерви. Органи на управление.

 

Банковата дейност в държавата се извършва основно от търговските банки. Наричат се търговски независимо от тяхното наименование, защото са вид търговци по смисъла на търговския закон. За разлика от централната банка, която е емисионна банка и се проявява преди всичко като държавен орган, търговските банки действа като гражданско правни субекти, като търговци. Те участват в правоотношенията като равнопоставени субекти.

 

Нормативната уредба на дейността на търговските банки е основно в ЗКИ, който е специален по отношение на ТЗ, но се явява общ по отношение уредбата на банковата дейност, тъй като се прилага и спрямо банки създадени със специален закон. Необходимостта от специален режим за банките се обуславя от спецификата на банката като търговец и от рисковия характер на банковата дейност, което налага разрешителни режими и банковия надзор. всички наредби на БНБ са също източник, също така и ТЗ в частта му за акционерните дружества и банковите сделки, Закона за чуждестранните инвестиции, Валутния закон. Източници на уредбата на дейността са и уставите на самите банки, чието съдържание не може да противоречи на императивни норми на банковото законодателство. тези устави имат две части. Част от съдържанието е това предвидено в банковото законодателство, без наличието на което БНБ няма да издаде разрешение. Другата част от съдържанието на устава е по волята на учредителите. Чл. 9 от ЗКИ изрично посочва някои от задължителните реквизити на устава: сделките, които ще се извършват, начина на представляване, данни за организацията на вътрешния контрол. Легално определение за банка е дадено в ЗКИ, като чл. 7 посочва правно организационната форма за банкова дейност, а именно само акционерно дружество, като това акционерно дружество трябва да е получило писмено разрешение от БНБ. Винаги когато има разрешителен режим това означава, че има обща забрана за извършване на такава дейност, освен за субекти, които са получили вече. За да бъде едно акционерно дружество банка то следва да извършва минимум две основни банкови сделки- привличане на влогове и предоставяне на кредити, при това публично.

 

Банките се създават в условия на разрешителен режим като разрешението се нарича лиценз. Целият раздел 6 от ЗКИ е посветен на издаване и отнемане на лицензии. В тези актове са посочени документите, които следва да се представят на централната банка. Като освен устава се изискват планова обосновка на деловата дейност. Данни за лицата записали над определен процент от капитала. Данни за лица, които ще управляват банката. По специални са изискванията спрямо документите за откриване на клон на чуждестранна банка. Изискват се данни и документи за чуждестранната банка от съответните компетентни органи за банков надзор с цел да се установи състоянието. Принципно с лицензията не могат да се предоставят права, които чуждестранната банка не може да осъществява на територията на България.

В 6-месечен срок от депозиране на молбата, БНБ следва да се произнесе дава или отказва лицензията. Лицензията за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейност, за които ЦБ прецени, че заявителят не е квалифициран. Издадените лицензии се вписват в специален регистър на ЦБ. Едва след издаването на лицензия банката може да се регистрира в съответния Окръжен съд.

В 6-месечен срок ЦБ може да откаже издаване на лицензия за банкова дейност, като в закона са посочени някои основания. Напр. устава не съответства на нормативните актове. Капитала е по минимума. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от 6 месеца от влизане на акта за отказ в сила. А при мълчалив отказ 6 месеца след изтичането на срока за произнасяне.

Лицензията може да бъде пълна - за всички видове банкова дейност, изброени в ЗКИ или частична, но задължително за влогове и кредити, или под някакво условие.

Отказът на БНБ не подлежи на обжалване, тъй като тя действа при условията на оперативна самостоятелност. По същия начин е решен въпроса с отнемането на лицензията като ПАМ. Подлежи на незабавно изпълнение без право на обжалване. Разпоредбите на ЗАП относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

 

Капиталът на търговските банки е паричен, като за учредяването му са нужни 10 млн. лева, които трябва да са изцяло внесени.

Акциите в една търговска банка трябва да са само поименни. Това е така за да се следи произхода на средствата, с които акционерите участват в създаването.

 

С оглед на риска нашите банки образуват няколко вида резерви.

- Задължителни минимални резерви, които всяка банка поддържа при ЦБ, като това е инструмент за осъществяване на паричната политика от страна на ЦБ.

- Централната банка задължава търговските банки да образуват фонд резервен, в който да заделят част от печалбата си, но преди изплащането на дивиденти.

- Банките заделят и т.н. специфични резерви по повод на отпуснати кредити, които не се обслужват редовно.

 

Важни показатели за състоянието на банките са тяхната капиталова адекватност и тяхната ликвидност. Капиталовата адекватност е съотношението между собствения капитал на банката и нейните активи. Специална наредба за капиталова адекватност определя минимално изискуеми съотношения, като от състоянието на капиталова адекватност на банката се определя нейната дейност. В какви граници се представя в кредитирането, банковите гаранции.

 

Друг показател е нейната ликвидност - възможността и по всяко време да посрещне своите задължения без забава. И за този показател има специална наредба.

 

Реда за управление на търговските банки с оглед на това, че банката е акционерно дружество, е изцяло този по Търговския закон. Може да е едностепенна или двустепенна система на управление. Особеното в случая е, че банката се представлява и управлява задължително най-малко от две лица, като само за конкретни действия те могат да упълномощят 3-то лице. Цялото ръководство не може да се предоставя на едно лице. 

 


 

  Ликвидация на банките. Банкова несъстоятелност

 

Прекратяване и ликвидация на банка. Следва да се прави разлика между 3 основни понятия: прекратяване, ликвидация и заличаване на банка. Прекратяването е юридически факт, с който се цели да се преустанови съществуването на банката като правен субект. След вземането на решения за доброволно или за принудително прекратяване, се слага край на активната дейност на банката и започва процедурата по ликвидирането й. Доброволно е прекратяването, което настъпва по волята на членовете на дружеството. Принудително е, когато то настъпва против волята на акционерите. Това става при отнемане на разрешението за извършване на банкова дейност от БНБ поради наличие на основания от ЗКИ. Ликвидацията на банка е правно уредено производство, в рамките на които се събират вземанията на банката, изпълняват се задълженията й и се разпределя остатъка между кредиторите и акционерите. След като приключи ликвидацията, банката се заличава от търговския регистър.

 

а)Доброволна ликвидация. Фактическият й състав включва решение на ОС на акционерите и предварително разрешение от БНБ. Такова разрешение се дава, ако Централната Банка установи, че съответната банка е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и другите кредитори. Когато в процеса на ликвидацията ликвидаторът установи, че банката е неплатежоспособна, той предлага на ЦБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.

 

б) Принудителна ликвидация. Тя започва при наличие на основание за отнемане на лицензията на банката от БНБ. Основанията са: Банката не е започнала да извършва разрешената й банкова дейност до 12 месеца от издаване на разрешението; извършени са нарушения; Б е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията; отнема се лицензията на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон от компетентния орган в страната по седалището й. БНБ отправя искане за образуване на производство по ликвидация на определена банка. В искането се посочват само основанията въз основа на които е отнета лицензията, като се прилага и заверен препис от акта на ЦБ. Ако искането отговаря на изискванията, съдът образува производство за ликвидация на Б и назначава ликвидатор/и. До назначаването им Б се управлява от квестор. Ликвидацията се извършва по реда на ТЗ. Б в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга Б само с разрешение на ЦБ. ЦБ издава разрешение само ако задълженията на тази Б се поемат изцяло от придобиващата или поемащата Б. Процедурата по принудителна ликвидация протича при условие, че Б е платежоспособна. Ако в процеса на ликвидацията ликвидаторите констатират, че Б е неплатежоспособна, те са длъжни да информират БНБ и да посочат доказателства удостоверяващи неплатежоспособността. ЦБ е длъжна в този случай да отправи искане до ОС за започване на производството по несъстоятелност.

 

2. Банкова несъстоятелност. Несъстоятелността е близка до ликвидацията т.к. и в двата случая Б се заличава като правен субект. В основата на банковата несъстоятелност стои неплатежоспособността на ТБ. За банковата несъстоятелност е установен специален режим. Обособяването на производството по несъстоятелност на Б в специален закон се обосновава с оглед особеностите на тяхната дейност. При несъстоятелността на Б има някои особености в следните насоки: производството по несъстоятелност може да се открие само по искане на БНБ; няма възможност за оздравяване на предприятието; не се създава съвет на кредиторите, синдикът се назначава от съда само от списъка на синдиците, утвърден от БНБ; редът за удовлетворяване на кредиторите е установен от ЗКИ, а не от ТЗ. Производството по несъстоятелност протича през няколко етапа. Задължителните законови предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са следните: не изпълнява  повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение; общата стойност на задълженията й да надвишава общата стойност на нейните активи. Достатъчно е едно от основанията да бъде на лице, за да отнеме БНБ лицензията на Б и да поиска откриването на производство по несъстоятелност.

 

 


 

Правен режим на кредитирането

Понятие. Това е втората основна дейност, която банките извършват. Банковият кредит е проява на участието на банките по косвен път в стопанския живот, защото чрез механизма на кредитирането се насочват временно свободни парични средства от един сектор на икономиката в друг. Чрез кредитирането се заместват действителните парични преводи доколкото кредитите се отпускат безкасово.

Кредитирането насърчава икономическия живот, тъй като кредитополучателят е заинтересован целта, заради която получава кредита да се реализира бързо, защото дължи лихви по нея. Чрез кредитирането се осъществяват и контролни функции, тъй като банките имат право да осъществяват контрол по повод използването на средствата.

 

Кредитирането също се извлича от неправилния влог, като привлечените временно свободни средства чрез договора за заем се дават на трети лица. Терминът “кредит” е икономическо понятие, а заемът е правната форма. Заемополучателят може да употреби обекта на заема и е длъжен да върне вещи от същото количество.

 

И кредитирането има комплексна правна уредба (частноправна и публично-правна). Публично-правният режим е задължителен и е скрепен с неблагоприятни правни последици. Върху публично-правния режим се установява и контрол от страна на БНБ.

 

Принципи. Принципите на кредитирането са задължителни за всяка банка и за всички участници в кредитната дейност. Те са следните:

(1) плановост на кредитирането – всяка банка изготвя кредитен план, в който се описват перспективите на кредитната дейност. Това се налага от факта, че кредитирането е най-рисковата банкова дейност и затова трябва да е добре обмислена. Този кредитен план се приема от управителните органи на банката.

 

 

Свързани:

Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп iconАсоциация за противодействие на икономическите измами (апии)
Насочен към всички представители на банкови и небанкови институциии, осъ-ществяващи финансови услуги по депозиране, кредитиране и...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп icon1. Понятие за банковото право и банкова дейност. Източници на банковото право бп е съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията възникващи при
Банковата дейност обхваща и дейностите, посочени в чл. 2 ал. 2 от Закона за кредитните институции /зки/ приемане на ценности на депозит,...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп icon1 в. Облигационно право – понятие, система и източници. Облигационно отношение – понятие и източници
Облигационно право – понятие, система и източници. Облигационно отношение – понятие и източници
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп iconТема на лекцията: Основни понятия за машиностроителните изделия Страница от
Понятие за инженерно проектиране. Основни етапи при проектиране. Методи на проектиране
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп icon2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране
Липсва ясно изразена йерархическа взаимно зависимост между отделните звена на банковата система. Едва през втората половина на века...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп iconКонспект по "финанси"
Реален и финансов сектор. Финансови пазари – видове, инструменти, инфраструктура. Финансови посредници – обща характеристика. Видове...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп iconСъвременната банкова система като фактор при кризата. 1
Скелетът на тази политика и “инфраструктурата” за нейното провеждане е именно съвременната банкова система, на чиито връх стои държавната...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп icon1. Основни понятия и аксиоми на статиката основни понятия. Материална точка се нарича тяло резмерите на което могат да се пренебрегнат при условията на дадена
Абсолютно твърдо тяло наричаме всяка ограничена и непрекъсната съвкупност от материални точки разстоянията м/у които остават неизменни...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп iconНастоящият курс въвежда набор от понятия и образи на ‘интелектуалното айкидо" мощна невролингвистична система за лична безопасност и навигация. Източници на курса "интелектуално айкидо" са : Принципы айкидо («ки», «ирими», «атэми», «тайминг»)
Настоящият курс въвежда набор от понятия и образи на ‘интелектуалното айкидо” – мощна невролингвистична система за лична безопасност...
Понятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп icon№1 Понятие за вещно право. Вп като част от обктивното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вп
Тема №1 Понятие за вещно право. Вп като част от обктивното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом