Професионалнагимнази я поелектротехника и електроник а




ИмеПрофесионалнагимнази я поелектротехника и електроник а
страница1/5
Стоянка Спасова Костова
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.81 Mb.
ТипЛитература
източникhttp://sklad.imamproblem.com/socialninauki/knigi/Tany-Makedonska.doc
  1   2   3   4   5



П Р О Ф Е С И О Н А Л Н А Г И М Н А З И Я

П О Е Л Е К Т Р О Т Е Х Н И К А И

Е Л Е К Т Р О Н И К А

гр. Пловдив


ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА

НА ТЕМА:


“ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕЛЕКРИФИКАЦИЯТА НА ГРАД ПЛОВДИВ В ПЕРИОДА 1919 - 1944 Г. И ОПИТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ ВЪВ II КУРС”


автор: Стоянка Спасова Костова

учител по история


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н Е

Увод………………………………………………………………………3

ГЛАВА ПЪРВА. Електрификацията на град Пловдив в периода между двете световни войни …………………………………………..5

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. Преглед на научната и научно-популярната литература ………………………………………………………………5

РАЗДЕЛ ВТОРИ . 1919 - 1929 г. Проблеми на електрификацията ……………………………………………………………………………8

РАЗДЕЛ ТРЕТИ. Електроснабдяването на Пловдив в периода 1929- 1944 г. - проблеми, резултати и значение ……………………………21

ГЛАВА ВТОРА. Организация на урочната дейност по проблемите за електрификацията на град Пловдив ………………………………….33

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. Преглед на методическата литература по въпросите на краезнанието и приложението му в обучението по история …………………………………………………………………33

РАЗДЕЛ ВТОРИ. Организация на урочната работа във II курс с приложение на краеведска информация, свързана с електрификацията на град Пловдив в периода 1919-1944 г. …...…38

Заключение ……………………………………………………………43

Приложения ………………………………………………………..44-71

Литература …………………………………………………………….73


УВОД


Пловдив е град с богато историческо минало. През междувоенния период под грижите на местното ръководство и широката гражданска инициатива, той заема първостепенно място в стопанското, търговско и политическо развитие на България.

Изучаването на неговата история в синхрон с националната българска история ускорява процеса на формиране на историческо съзнание у учениците, на гражданска позиция и отговорност. Така се осигурява неразривната връзка между обучението и възпитанието, защото осмислянето на историческото минало поражда съпричастност и към съвременните проблеми на града и обществото, а това е от особено значение в етапа на демократизация на цялостния обществено-икономически и политически живот.

С настоящото изследване се прави опит за обогатяване историческите знания на учениците. Изборът на поставената тема е продиктуван от особения интерес към нея в Техникума по електротехника и електроника (ТЕЕ) - град Пловдив, защото тя е свързана с историята на училището и с професионалната насоченост на обучаваните.

От научна гледна точка с издирването, проучването, подбора, систематизирането и обработката на историческите източници по темата, както и извличането на нужната информация от тях, се стремим да допълним писаното досега за историята на града и да направим едно по-цялостно, системно изложение по въпроса за елекрификацията му в периода 1919 - 1944 г., каквото в историческата литература досега липсва.

В методически план усилията са насочени към подпомагане на досега съществуващата практика за осигуряване на взаимовръзка между обучението по история и дейностите по краезнание.

Предмет на изследването е усъвършенствуването на формите, методите и организацията на работа в учебните часове по общозадължителна подготовка с цел повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес чрез използуване на знанията за родния край.

В тази връзка се проведе експеримент с учениците от II курс на техникума през учебната 1993/94 година.

Целта на нашата работа се насочи към разкриване на необходимостта от приложението на краеведския принцип в историческото обучение за формиране и развитие у учениците на умения и навици с познавателен, практически и творческо-изследователски характер, за обогатяване на историческото им съзнание.

От така конкретизираната цел произтичат следните основни задачи:

  1. Запознаване с теорията и практиката по поставения проблем;

  2. Проучване на възможностите и желанието на учениците да се занимават с въпроса за елекрификацията на град Пловдив в разглеждания период.

  3. Подбор на целесъобразни методи и средства за педагогическо въздействие, чрез които учениците да овладаят определен обем системни знания по темата за икономическото развитие на България и в частност на родния град в междувоенния период, предпоставките за това развитие и разбирането за електрификацията като една от тях; изграждане на умения за работа с архивни източници, материали от периодичния печат и други исторически извори, както и използуването на получените знания и умения за овладяване на нова информация;

  4. На базата на получените резултати - достигане до определени изводи и насоки за бъдещата дейност.

Изхождаме от предположението, че причините за трудностите, срещани в нашата краевведска работа, се коренят в ограниченото време на редовните учебни часове. Но независимо от това усилията ни създават предпоставки за повишаване на ученическия интерес към поставения проблем и за изграждане на историческо мислене, особено ако при изпълнение на набелязаните задачи се придържаме към принцитипе научност, конкретност, последователност.

Цялостната ни работа премина през няколко етапа:

  1. Проучване и подбор на краеведските материали по темата.

  2. Тяхното систематизиране и научна обработка.

  3. Запознаване с методическата литератира по въпроса.

  4. Въвеждането на краеведска информация в обучението и отчитане на постигнатите резултати в периода 1993 - 1995 г., както и изработване на становище, за бъдещата работа в тази насока.

На всички етапи сме водени от желанието да помогнем в решаването на общите задачи в обучението и възпитанието на учащите се на съвременния етап.


Г Л А В А П Ъ Р В А


ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА НА ГРАД ПЛОВДИВ В ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ


Раздел I

Преглед на научната и научно-популярната литература


В българската история и в частност в областта на краезнанието все още въпросът за електрификацията е слабо застъпен, което в еднаква степен се отнася и за транспорта и съобщенията. Липсва и цялостно написана история на града Пловдив с изключение на издадената през 1926 г. книга на Ст. Н. Шишков, в която разглеждайки въпросът за възникването на индустриални предприятия в града след Освобождението, споменава, че към 1926 г. съществуват “пет електрически централи и една термична централа при р. Въча”.1

Още през месец май 1928 г. чрез вестник “Победа” се препоръчва интересната книга на Вл. Лебедев “По нов път”2 , в която между другото е описан и Пловдивския край, и хубавото начинание на синдиката “Въча”.

През 1963 г. излиза книгата на Митре Ал. Стаменов и инж. Емил Андр. Василев - “Развитие на електрификацията в България”. В нея авторите си поставят за цел да изложат системно и в пълноста развитието на елекрификацията от зараждането й до началото на 60-те години, разделяйки този процес на два етапа - до 9 септември 1944 г. и след това. В духа на тогавашното време те представят пътвият етап, изпълнен с едно незадоволително, безпланово и разпокъсано електроизграждане с малки мощности, задоволяващи ограничени нужди, със скъпа, недостатъчна и недоброкачествена електроенергия. Вторият етап разглеждат като един непрекъснат възход в електрификацията. Не се отчита ентусиазмът на първите деятели в тази област, трудностите, с които се преборват след Освобожнеието, в междувоенния период, в годините на


_________________________________________________

1 Шишков, Ст. Н., Пловдив в своето минало и настояще - историко-етнографски и политико-икономически преглед, Пловдив, Търговска печатница, 1926, с. 244

2 ДА, Пловдив, ф. 392 к. Оп. 1, а.е. 389, л. 20


икономическата криза 1929-1933 г., в навечерието и първите години

на Втората световна война, за да успеят на дело да поставят основите

на елекрификацията, за да променят обществения

облик на нашите градове и села.

Авторите правят кратък преглед на създаването и строителсната дейност на Електропроизводителна кооперация “Въча” - с.Кричим от 16 ноември 1919 г. до 1942 г.3 За времето към 1942 г. те оценяват “Въча” като едно от най-големите елекроснабдителни предприятия на юг от Балкана наред с тези на Държавните мини “Перник”, Столичната община, “Гранитоид”, Андрее. Търсят причината за по-доброто електроснабдяване на Южна България с наличието на повече енергийни източници в сравнение със Северна България, което налага построяването на електропороводи за пренасяне на електрическата енергия от юг на север.4

В книгата на Никола Х. Тодориев и др. “Енергетиката в България - минало, настояще и бъдеще”, издадена през 1982 г. се споменава за влизането “в действие на ВЕЦ “Въча” със 7 MW мощност през периода 1930-1944 г”.5

По време на научната сесия, проведена в Пловдив през 1992 г. на тема: “Сто години от Първото българско земеделско промишлено изложение”, Борис Аврамов разглежда въпроса за началните появи на електрическото осветление в България и използуването му на изложението. Като прави преглед на историческите етапи в развитието на средствата за осветление и оценява значението на електрическото осветление, той представя отделните опити в използуването му у нас през последните двадесет години на XIX век6 в Княжеския дворец в София при посрещането на новоизбрания княз на България Алексадър Батемберг на 1 юли 1879 г., в текстилната фабрика “Фердинанд I” (Успех) в Габрово през 1888; при задвижване на динамо от водното колело на воденицата на габровския фабрикант Иван Хаджиберов през 1891 г.; при замеделско-промишленото изложение в Пловдив през 1892 г.

_________________________________________________

3 Стаменов, М. и Е. Василев, Развитие на електрификацията в България, С. , 1963, с. 50-54

4 Стаменов, М. и Е. Василев, Развитие на електрификацията в България, С., 1963, с. 65

5 Тодориев, Н. И др. Енергетиката в България - минало, настояще и бъдеще, С. 1982, с. 22

6 Аврамов, Б., Начални появи на елекрическото осветление в България и използуването му на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив - 1892 г. Сб. “100 години от първото българско земеделско-промишлено изложение”, Пловдив, 1992, с. 59-61


През тази учебна година в Пловдивските училища се въвежда изучаването на родната градска история в часовете по краезнание и главно в часовете по свободноизбираема подготовка в IX клас. За целта е удачно използуването на сборника “Очерци из историята на Пловдив”. В него авторите разглеждат въпроси от икономичестото, политическото и културно развитие на града през Възраждането и след Освобождението (1878 г.). Обръщат внимание на първите стъпки в развитието на Пловдивската индустрия, на първото замеделско-промишлено изложение. В очерка “Общинското управление и кметове от 1878 до 1944 г.” Христо Иванов в няколко реда споменава за ролята на общинската техническа комисия и фирмата “Бергман”, за строежът на градска електрическа мрежа от 1927 г. и на подстанция до парната централа “Въча” за захранване на града с електричество, тъй като до този момент термичната централа “Въча” снабдява с електроенергия само центъра на града.7 Тук електрификацията не е обект на специално изследване, а служи само да се очертаят по-пълно мерките на общинското управление за благоустрояването на града и неговият икономически просперитет.

От изложеното до тук става ясно, че липсва едно цялостно, системно и пълно научно изследване на въпроса за електрификацията на град Пловдив, в периода 1919 - 1944 г. Настоящата работа е опит да се направи необходимото в тази насока.

Ценна информация по проблема се съдържа в публикациите във вестиците “Борба”, “Юг”, “Пловдивски общински вести” и др., където автори като Димитър Константинов, Атанас Трифонов и др. пишат в емоционално-приповдигнат, публицистичен тон за първите стъпки в електрификацията на града и нейното значение. За жалост оригиналните вестици, съхранявани в народна бибилиотека “Иван Вазов” - гр. Пловдив, поради голямата отдалеченост във времето, не са в достатъчно добро състояние, което затруднява използуването им. Този факт, както и оскъдните научни публикации до момента наложи настоящото изследване да се опре повече на архивни източници. Това даде възможност да се черпи историческа информация от извор. За целта са използувани: фонд 392 к - съдържащ материали от 1919 до 1940 г. за Електро-производителна кооперация “Въча” - с. Кричим, Пловдивско; фонд 395 к - за Държавно областно електроснабдително предприятие

_________________________________________________

7 Шивачев, Ст. , Очерци из историята на Пловдив, Пловдив, 1994, с. 131

(ДОЕСП) “Въча” - Пловдив; фонд 29 к на Пловдивската община; 455 - личен фонд на Тодор Близнаков “Изграждане на индустрия в Пловдив до национализирането й”; фонд 147 к на Търговско-индустриална камара Пловдив 1895 - 1943 г.

Работата с тези материали доведе до възстановяване на историческия спомен за хората, участвували в това благородно начинание - електрификацията, за техния ентусиазъм и всеотдайност, за проблемите, с които се сблъскват в междувоенните години и за приноса им в издигане културното равнище на пловдивските граждани, на тяхното самочувствие, за промяната в социалния им живот, за прогреса в индустрията, занаятите, търговията, транспортното дело.


Раздел II

1919 - 1929 г

Проблеми на електрификацията


В новата история на град Пловдив въпросът за електрификацията има голямо социално и икономическо значение.

Електрическата енергия е непрекъснат спътник в живота на човека. Тя се използува както за улично и къщно осветление, така и за двигателна сила в индустрията, за търговски и културни цели, за домакински нужди, за транспорта, позволява да се открият нови отрасли на производството по пътя на индустриализацията на града.

Пловдивските граждани за пръв път виждат електрическа светлина по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. Те възторжено посрещат това олицетворение на човешкия прогрес.

До края на XIX век чужди компании правят предложения за електроснабдяване на града, а в началото на XX век компанията “Пловдивско електричество” работи за построяване на електрическо осветление и трамвай.

През 1900 г. се изготвя проект “да се направи електрическа централа на реката Чай”8 над Станимака - изоставен поради безплодни спорове за броя на лампите в пловдивските улици.

Когато през 1908 година се заговаря за тази река, стига се до примирието и сключването на Ньойския договор, липсата на петрол и високата му цена ускоряват въпроса за по-скорошното снабдяване на града с електрическа енергия за осветление.

В Пловдив има естествени условия за разширяване на индустрията и търговията. Той е един от първите градове в страната по големина и стопанско значение. Населението му непрекъснато нараства. Но в благоустройствено отношение изостава. Няма достатъчно вода, няма улична регулация и паваж, няма канализация, нито осветление, които са необходими за многолюдните градове.

След войната се поставя началото в задоволяването на някои от тези нужди, започва и процесът на електрификацията. Така докато някои много по-малки градове от Пловдив като Габрово, Казанлък и др. са били осветлявани още преди Балканската война, втората


8 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 169, 16 май 1919, с. 2

9 ДА, Пловдив, ф. 455 к, оп. 1, а.е. 11, л. 211


столица на България се електроосветлява след Първата световна война.10

През лятото на 1919 г. Пловдивската община изпитва нужда от около 4 000 конски сили за общинско и частно осветление за проектираната грамадна градска мрежа и за съществуващата тогава индустрия в землището на града.11 На общината е необходима електрическа енергия за извеждане подпочвената вода за пиене и качването й в градските резервоари на Бунарджика. Така тя би се отървала завинаги от несгодите да филтрира в село Сотир водите на Фердинандовската река, преди да ги пусне за консумиране в градската водопроводна мрежа.

Задоволяването на тези нужди налага превръщането на работилницата на Черноземски-Корладинов изключително в електротехническа. Както пише в своите спомени Т. Близнаков: “Малкото електромоторче от 4 конски сили, което е било използувано първоначално за осветление на някои от локалите на града, постепенно бива заменявано с други от по-голяма мощност, достигащи до 250 конски сили.12 Това дава възможност осветлението да се разшири и да обхване някои от централните улици на града, където движението е било най-голямо, да замени газовото осветление в домовете на отделни семейства.

След войните изниква и малката електрическа централа на Йордан Бончев13 за добив на енергия за осветление, а пловдивските жители Велезар Багаров и Димитър Павлов с разрешението на индустриалния съвет при Министерството на търговията се ползуват от водата на реката над Старо Ново село за добив на електрическа енергия за индустриални цели.14

В Пловдив има около десетина фабрики - сапунени, тютюневи, фабриката “Изида” (свързана с каменоложката индустрия), захарна фабрика. Развива се кожарството, дърводелството, мелничарството. В сравнение с други селища градът изостава. Габрово например е наричан “българския Манчестер - с повече от 50 големи фабрики”15


-------------------------------------------------

10 ДА, Пловдив, ф. 455 к, оп. 1, а.е. 11, л. 211

11 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 169, 16 май 1919, с. 2

12 ДА, Пловдив, ф. 455 к, оп. 1, а.е. 11, л. 211

13 ДА, Пловдив, ф. 455 к, оп. 1, а.е. 11, л. 215

14 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 98, 10 февр. 1919, с. 1

15 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 104, 24 февр. 1919, с.2

Ето защо се търсят пътища за използуване водите на реките Марица, Чай, Кричим, Бързица и др. за добив на електрическа енергия, която ще тласне напред развитието на индустрията. През 1919 г. има проект да се направи инсталация от р. Бързица при воденицата на Булгуров или от реката Стряма.16 До практически резултати не се стига по разбираеми причини - малкото води на реките и най-вече тяхната отдалеченосто от града, с която би се намалила силата на прекараното електричество.

Преди да се появи “Въча” частните електропроизводителни предприятия поставят началото на градското осветление и замяната на разните видове двигатели с електричество. В това се изразява тяхната историческа заслуга.

В началото на месец април 1919 г. комисия от инженери и други вещи лица извършва проучване в околностите на село Кричим относно използуване водите на реката Кричим (Въча) за построяване на една електрическа юзина и добив на ток, с който да се осветят населените пунктове в Пловдив, Пещерско и част от Пазарджик. В търговските регистри при Пловдивския окръжен съд е зарегистриране и е публикувано в Даржавен вестник, броя 89 от 25 юли 1919 г.17 командитното дружество “Киро Г. Стефанов и с-ие”, Пловдив - концесия за електричество, което да се заеме със строежа. Предвиждало се това предприятие да бъде завършено в три годишен срок. По-нататъшният развой на събитията не ни дава основание да считаме, че това дружество е реализиранало своята цел.

На 16 ноември 1919 г. група ентусиазирани кооператори основават предприятие под наименование “Електро-производителна кооперация “Въча” - с. Кричим, което е утвърдено от Татар-Пазарджишкия окръжен съд с определение N 3563 от 17 декември същата година (обнародвано на 14 март 1920 г. в Държавен вестник, брой 275)18 Кооперацията е създадена от Борис Атанасов Гюлеметов от село Брацигово, Стефан Джумаданов от София, Пеьо Попов, Панаьот Петров и Петко Тодоров от с. Кричим, Димитър Иванов от село Куртово Конаре, Никола Русев от село Козарско и др. Тяхната цел е да постоят ВЕЦ на р. Въча, която да произвежда енергия за ползуване от населението. Още в началото се натъкват на трудности, породени от факта, че държавата е дала водите на реката на една белгийска фирма за сплаване на трупи, а последната не е разрешавала никакъв строеж.

________________________________________________

16 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 105, 25 февр. 1919, с. 2

17 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 297, 23 окт. 1919, с. 1

18 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е.109, л. 2


Електрическата енергия на Пловдив и окръга е необходима в осветлението, индустрията, земеделието, занаятите, домашния живот. Смята се, че тя ще струва по-евтино отколкото използуването на газ. Според основателите на “Въча” окръгът “харчи годишно около 25 млн. лева само газ. След построяването на електрическата централа осветлението на окръга ще струва около 2 млн. лева, 25 млн. лв. се изнасят от България, а 2-та млн. ще останат в България” 19

На 16 ноември 1919 г. е взето решение за общо, колективно кооперативно използуване на водата.

В първите месеци от управлението на земеделското правитество, оглавяване от Александър Стамболийски е обявено за пректатено даденото разрешение на частната концесия върху водите на р. Въча и се отстъпва това разрешение на Електропроизводителната кооперация “Въча”. От създаването си обаче до този акт през м. август 1920 г. “Въча” изгубва един цял строителен сезон. Но кооперацията е облагодетелствувана от Закона за повдигане на местната индустрия и получава право на строеж по Закона за благоустройството на населените места от Министерството на търговията, промишлеността и труда (МТПТ) и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ).

На 22 октомври 1920 г. влиза в сила Закон за водните синдикати.20 Същият налага преустройството на Електропроизводителната кооперация “Въча” във Воден синдикат “Електрическа централа Въча” от 27 март 1921 г. Следователно първите месеци от същата година се губят в преустройството на организаицята.

Още през лятото се правят измерванията и се работи върху плановете, които се утвърждават през зимата, а на следната 1922 г. започват постройките. До тогава главната грижа на управлението на Централата е да записва повече членове, да събира повече дялов капитал, за да осигури постройките. Изработен е устав на “Въча”, определящ правата и задълженията на личните и колективни членове, размера на дяловия капитал. Избран е Управителен съвет с председател П. Хр. Попов. За тяхнически директор е назначен инж. Т. Романов21

_________________________________________________

19 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 108, л. 12

20 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 108, л. 12

21 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 108, л. 9


Българската централна кооперативна банка съдействува на Водния синдикат за събиране на дялов капитал. Населението на град Пловвид внася такъв в размер на 11 340 300 лева.

През 1921 г. на Водния синдикат е отпуснат правителствен кредит за две годишен срок в метериали. 22

Началото на строежа на първата централа се поставя през 1922 година. Българската централна кооперативна банка помага на “Въча” като на свой член, ходатайствувайки пред държавата за организиране на доставки, за осигуряване солидни планове и реализирането им. “Въча” среща затруднения в набирането на персонал. Международни капацитети участвуват в преценката на предложените проекто-планове за строежа на първата централа.

Между тях са: проф. Ернст Лауда - началник на Водната служба в Австрия; проф. Рудолф Халтер; проф. Фридрих Шафернак - началник на Водно-изпитателната станция при Виенския технически университет; проф. Д-р Роман Гренч - геолог при същия университет.23

Проекто-планът, разгледан и одобрен от Стопанския съвет се утвърждава от Върховния съвет по водите и министерството на земеделието и държавните имоти. Заедно с това същите институции с Протокол N 59 от 8 август 1922 г.24 дават на Централата правото да изучава и строи всички силопроизводни обекти по р. Въча и притоците й в продължение на 75 години, както и да експлоатира същите постройки с граница от 600 метра в местността “веявица” над яза на Церю Хаджиев до “Манастирската нива” при развалините на манастира “Св. Богородица”, 5 500 кв. м. в землището на село Кричим. С това фактически приключва и големият въпрос за отменяне даденото разрешение за частната концесия върху водите на р. Въча и отстъпването й изцяло за обществено ползуване от Водния синдикат.

Следва постройката на необходимите домакински помещения, основите на зданието на двете централи и на канала на помощната централа.

Предприятието не накърнява частни имотни интересни, защото всички постройки са на общински и държавни места. Само за направата на път до централата се налага отчуждение на 3,8 дка - част от градината на Щерю Хаджиев и 0,100 дка - от хармана на Илия Янаков.

_________________________________________________

22 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 108, л. 9

23 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 389, л. 33

24 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 267, л. 24


Усилията за използуване на р. Въча с нея електроснабдяване на Пловдив и околностите му са наплъно оправдани от икономическа гледна точка. Реката извира от Родопите и е един от най-големите притоци на р. Марица. Тя има басейн около 1 644,7 км 2 и е винаги пълноводна.

Според тогавашните проучвания и изчисления “тя представлява едно народно богатство от 100 000 конски сили, 1 конска сила е равна на 20 работника, а 100 000 конски сили са равни на 2 000 000 работника, т.е. да се използуват напълно водните сили на р. Въча, значи все едно да се създадат нови 2 млн работници.”25

Пропагандата на делото на “Въча” става чрез събрания в село Козарско, гр. Брацигово, Пещера, Ново село и др. През месец ноември 1922 г. такова събрание се провежда и в Пловдив с участието на техническия директор на Синдиката инж. Романов и административния директор Борис Гюлеметов. Пловдивската община и гражданите все още имат резервирано отношение към “Въча”.

Електрическата централа получава висока оценка от Луиз Георг Микел - делегат на министъра на земеделието в САЩ. След като посетил централата, в една докладна записка той писал: “Тя е първенеца на България като лост за икономическо повдигане”.26

Още в края на 1921 г. Петко Тодоров - инспектор от “Въча”, е изпратен в Пловдив да записва нови членове. Една година по-късно за Кричим заминават дванадесет инженери и архитекти от града, за да се запознаят непосредствено с работата на електрическата централа.

По същото време държавата в качеството си на консуматорка в лицето на държавните учреждения в района на централата се всписва като колективен член на Синдиката с напълно внесен 10 млн лева дялов капитал срещу условието да се представлява в Стопанския съвет от четирима делегати: началника на Отделението за буджета и отчетността при финансовото министерство, пловдивският окръжен управител, пловдивският финансов началник и председателя на Пловдивския окръжен съд.

За да се осигури по-бързото завършване на предприятието, а именно - постройката на тунела и своевременната доставка на машините за голямата централа, както и постойката на мрежата, _________________


25 Сп. “Западна ехо”, бр. 16, 15 малт 1923; ДА, Пловдив, ф. 392 к, а.е. 389, л. 30

26 В/к “Юг”, Пловдив, бр. 1211, 8 дек. 1922, с. 2


по лична инициатила на министър-председателя Александър Стамболийски, държавата с постановление на Министерския съвет от 28 март 1923 г. увеличава записания дялов капитал с още 20 млн лева. БНБ също става член на “Въча” с 1,5 млн лева. 27


Голямото съдействие по членуването и събирането на дяловия капитал от общината оказва Пловдивската окръжна постоянна комисия. За пропагандиране делото на “Въча” и членуването на църковните настоятелства с нея своя принос дава и Пловдивската митрополия.

През 1923 г. завършва постройката на помощната централа, дековилния път и най-необходимите стопански постройки, извършени са почти всички организационни строителни работи и започва строежът на отделните обекти (Приложение N 1, 2, 3 и 4) на първата голяма централа за използуване водите на р. Въча: тунела, баража и зданието на централата. Постройката на тунела се отдава на австрийската форма “Рала-Нефе” с договор от 27 юни 1923 г.28, а доставката на машините за помощната централа е възложена на Будапещенската фирма “Ганц”.

В същата година наред с много други общини, член на “Въча” става и Пловдивската градска община с 5 000 000 лв. дялов капитал.29 Предприятието се подкрепи още и от Пловдивската търговско-индустриална камара.

Делото на “Въча” привлича симпатиите на наши сънародници, живеещи в Америка, където електричеството е вече в пълна услуга на хората. С високото съзнание на добри българи-родолюбци, те изпращат суми за подпомагане на строителните работи.

През 1923 г. на Никулден “Въча” се сдобива с първата електрическа искра, а до края на следващата година има улично осветление и такова в държавните и обществени учреждения в селата Кричим, Перущица, Козарско, Куртово Конаре, Ново село и Устина, на гара Кричим и в град Брацигово.

В началото на 1924 г. в строителната програма на Водния синдикат е предвидено изграждането на транспортната мрежа високо напрежение до град Пловдив, а през следващата 1925 година доставката на машините и исталирането на Парната централа

_________________________________________________

27 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 40

28 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 56

29 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 60


и Подстанцията в Пловдив се възлагат на виенската фирма “Гефия” и на нейните поддоставчици - фирмите “Стал” - Швеция и “Елин” - Австрия. Условията за доставката се преценяват от Виенския професор д-р Вист и се одобряват от Контролната власт. Пристъпването към тези строежи е оправдано от намерението да се подобри производството на централата “Въча” при малки води и в моменти на голяма консумация. Помощната и резервна парна централа в Пловдив се разглежда като част от голямата ВЕЦ. Първоначално тя трябва да дава 2 000 конски сили, но зданието се пригажда с оглед на други 2 000. В момента ограничаването на размера й се налага от съкратената строителна програма на “Въча”, наличните финансови средства и очакваната ограничена консумация за първите есплоатационни години.

Има становище парната централа да се строи при мина “Марица”, за да спести транспорта на въглища. То не се реализира

съобразно сравнителните изчисления за този транспорт, респективо за постройката и поддържането на електропроводната мрежа от около 70 км от гара Раковски до Пловдив. Решението да се построи в Пловдив е много по-изгодно и рационално, защото градът безспорно е най-големият консуматор. Пловдивската градска община отпуска място за постройката в квартал “Кючюк Париж”.30 Предвиждат се слагания на терена, поради това, че гр. Пловдив е предприел изкопаването на редица кладенци за водоснабдяване.

От фонда за постойката на зданието на финансовото министерство с постановление на Министески съвет е отпуснат 50 млн лева заем на “Въча” с 8 % годишна лихва. По-голяма часто от него се запазва за изграждане на обектите в Пловдив.31

Така с усилията на държавните и обществени учреждения, с широката обществена подкрепа се пристъпва към реализирането на това велико дело. Проучванията за изработването на план за разпределителната мрежа на град Пловдив, започват през 1925 година, разширяват се през 1926 година. План за мрежата е разработен от общинска комисия в състав: градския електроинженер Толев, електроинженерите от “Въча” - Багатериян и Учкунов. Проектът предвижда в града да има 44 трансформаторни постове, дължина на кабелната мрежа около 27 км за 15 хил. волта, а консумативната мрежа - от трансформаторите до къщите и фабричните заведения - около 320 км.32

_________________________________________________

30 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 339, л. 4

31 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 140

32 В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 1, 14 май 1926, с.2


Целта е до изграждането на термичната централа край Пловдив, градът да бъде готов с електрическата мрежа.

Електрификацията е трудна и сложна работа, изискваща много средства. Съществуват благоприятни условия за преодоляване на финансовата трудност чрез заем, защото от една страна Пловдив действително е закъснял в благоустройствено отношение, но от друга страна - има сравнително по-малко задължения от други градове. Дължи кръгло 8 300 000 лв. , а именно: към БНБ - 5 500 000 лв. и към наследниците де Бакер - 2 800 000 лв.33

Възникват въпросите: кой и как да строи електрическата мрежа в града и чия собственост да бъде тя? Те практически се свързват с финансирането на предприятието и сроковете за завършването му. Отдаването на концесия или ангажирането на общината сама да инсталира мрежата, би означавало много формалности по закона за отчетността и предприятията, значително би поскъпило и забавило реализирането на това дело. “Въча предлага на общината да постои електрическата мрежа в града, като запише 15 млн лева дялов капитал, платим в срок от 5 години.34 Тя претендира да бъде пълен господар на мрежата, страхувайки се, че в противен случай, при една промяна на общинската управа, последната може да заведе преговори с други станции. Този страх има известни основания, защото Протокол на общинската комисия по електрификацията на град Пловдив от 20 октомври 1926 г. е вписано, че общината трябва да остане собственик, “не за да увеличава доходите си, а за да гарантира електрическа енергия за себе си и за гражданите и да има възможност да я поевтинява в случай, че след време възникне някой нов източник с по-евтина енергия”.35

В пловдивския клон на Българското инженерно-архитектно дружество за електрификация надделява становището, че въпросът кой ще извърши строежът на мрежата, не предрешава този за по-нататъшните й владения и за разпределението на енергията. В резолюция от 6 октомври 1926 г. то подчертава: “… мрежата да се построи от “Въча” за сметка на Пловдивската община, чиято собственост да остане, а разпределянето на електрическата енергия в града да се извърши от общината въз основа на договор с “Въча”.36

_________________________________________________

33 В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 1, 14 май 1926, с.2

34 В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 5, 9 юни 1926, с. 4

35 В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 23, 20 окт. 1926, с. 2

36 В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 22, 6 окт. 1926, с. 2

Непрекъснатият растеж на града, а заедно с това и необходимостта от електрическа енергия са безспорни. “Въча” се явява най-благонадеждния източник като най-голям производител, а Пловдив - като най-голям консуматор. Следователно същестуват взаимни интереси противоречията да бъдат притъпени.

Като се опира на чл. 2, т. 3 от Устава на Водния синдикат: “Да доведе и тури на разположение на членовете си и населението в района на синдиката електрическа енергия.”37 Пловдивската община решава, че “Въча” не може да прескочи колективния член, за да отиде до личния. Общината представлява 110 хилядно население, а “Въча” има в града лични членове около 3000 души. Общинският съвет приема окончателно решение: вътрешната електрическа мрежа да бъде собственост на града и да се построи за негова сметка.

През месец ноември 1926 г. на Петото си редовно събраниее Стопанският съвет на централата възприема по повдигнатия въпрос гледището, че разпределителната мрежа трябва да се строи от синдикати и да е негова собственост.

Така в края на 1926 година се разработват и два проекто плана за мрежата и поемните условия за построяването й от предприемач - единия от синдиката и другия - от техническия отдел на общината начело с инженер Толев. Комисията към общината възприема проекта на “Въча” с някои корекции съобразно директивите на Толев: да има задължителна кабелна мрежа за ниско напрежение в улиците “Иван Вазов”, “Княз Александър” и “Търговска” до река Марица; да се обхване и частта на града на левия бряг на река Марица; да се ревизира броя и мощността на осветителните тела на уличното осветление в зависимост от важността на улицата и финансовите възможности на общината; да се изключи пълното монтиране на мрежата за двигателна сила в първоначалното й изграждане по финансови съображения, а впоследствие да се монтира, където има нужда; пак по финансови причини да се изостави предвиденото автоматическо палене и гасене на електрическите лампи.

Приемането на проекто-плана на “Въча” означава, че последната го е предоставила на общината, че е възприела становището общината да строи и стопанисва градската електрическа мрежа. Причините за поведението на “Въча” можем да търсим в две направления:


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

37 В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 23, 20 окт. 1926, с. 1


1. Ако централата приемеше сама да извърши строителните работи това би отклонило време и средства за другите строителни обекти; 2. Очакването Пловдив да бъде най-големия консуматор, който “Въча” в никакъв случай не бива да изгуби.

Така обективните условия налагат координирани действия между синдиката и Пловдивската градска община.

Проекто-планът е изпратен за утвържвдаване в министреството на благоустройството, което намалява волтажа от 15 000 на 6 000 V. С това мрежата става по-скъпа и негодна да приеме енргията направо от Парната централа, а се налага изграждането на междинна подстанция. Пловдивската община, без да обръща внимание на забележките на “Въча”, обявява търг по утвърдените поемни условия и планове за 9 юли 1927 г.38

Предвижда се градската електрическа мрежа да бъде изградена на два етапа: първият да обхване главните проводни линии до всички квартали в срок от седем месеца, а вторият да обхване разклоненията по второстепенните улици и да се изгради съобразно наличната консумация на енергии от гражданите.

Първоначално търгът пропада. Явява се само една фирма - Сименс Шукерт. На страниците на пловдивските вестници видни общественици търсят причината в агитацията против търга от лица в Пловдив и София, заинтересовани градската електрическа мрежа да се строи от “Въча”.

Възниква възможност строежът на подстанцията в Пловдив да изпревари строежа на мрежата. Пловдивските граждани основателно са разтревожени, че ще се снабдят с електрическа енергия много късно, а през това време централата в града ще осветява селата в Родопите.

Най-после на 15 септември 1927 г. търгът се произвежда с участието на фирмите: “Датски Концерн”, “Симент- Шукерт” от Берлин и Виена, “Елин” от Виена, “Бергман” от Берлин. Тримата електроинженери Толев, Павлов и Писонов разглеждат офертите и подготвят данните, по които впоследствие се произнася професорът от Белгия Кунциге Търгът е спечелен от фирмата “Бергман”.

От пролетта на 1928 година електроинженерите на общината и “Бергман” се разделят на 3 групи, като всяка една от тях взема определена част от града. За да се изработват технически правилно, напълно обезопасени от пожар и нещастия електрически


------------------------------------------

38 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 60

инсталации, общината нарежда това да става от лица - електроинженери или електрокондуктори с право на част на практика. Проблеми в изграждането на мрежата възникват вследствие на земетресението през 1928 година. Предварителното решение на общинския съвет е изисквало събарянето на стотици постройки за резширение на улиците, през които ще мине електрическата мрежа. След природното бедствие гражданството, а и Дирекцията по възстановяване искат да не се събарят оцелелите сгради, а вместо черните дървени стълбове, да се употребят конзоли, прикрепени към самите здания, както това се практикува във всички европийски държави. Фирмата “Бергман” е имала готовност за това, като още в офертите си е предвидила цени за конзоли и части към тях .

Надеждата, че до края на 1928 година градската електрическа мрежа ще бъде привършена и годна за експлоатация не се оправдава поради късното провеждане на търга и противоречията около класацията на участниците в него. Едва през м. август същата година “Бергман” започва изтеглянето на жиците. А строежът на парната централа от 1926 г. продължава и през 1927 г. с бързина, примерна организация и солидност, благодарение на които станалото на 18 април 1928 г. заметресение не причинява никакви повреди. Монтажът и инсталацията окончателно са привършени в края на 1927 г. и на 16 декември с.г. парната централа е пусната в действие, без да окаже дефекти.39 Скоро след това транспортната линия Кричим - Перущица - Брестовица е продължена до Парната централа при Пловдив, като минава през селата Фердинандово (Първенец), Малково и Ахланево.

През 1928 г. в новите 100 км транспортни линии на “Въча” влиза и тази от Пловдив до Държавния конезавод. Построяват се и транспортната линия - клон до гара Пловдив и до Трудовото бюро край града, 14 трансформаторни поста, от които 8 са специално за даване на енергия за индустриални цели и напояване. Започва строежа на транспортната линия Пловдив, Пазарджик, която минава през и покрай селата Царацово, Мързян, Карнофола, Радиново, Костиево, Цалапица, Говедаре, Хаджиево, Саладиново и Мюселиме. Широко се протагандира делото на “Въча” и предприятието добива все по-очертан обществен кооперативен характер.

От 14 юни 1928 г. влиза в сила Закон за насърчение на местната индустрия.40

_________________________________________________

39 ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 65

40 ДА, Пловдив, ф. 147, оп. 1, а.е. 8, л. 19


Належащ става въпросът за доставянето на евтина електрическа енергия на индустриалните задевения и занаятчийските работилници. За гр. Пловдив този въпрос не може да бъде решен пълноценно при тогавашните условия - все още градската електрическа мрежа не е завършена, продължават да действуват частните централи и мрежи, липсва специална служба в града, която да се занимава с въпросите за електроснабдяването.

Предстои решаването на тези проблеми в годините на остра икономическа криза, настъпила от 1929 г.


  1   2   3   4   5

Свързани:

Професионалнагимнази я поелектротехника и електроник а iconВин-електроник оод гр. Плевен
Складово стопанство за инертни материали звездообразен център, в челото на 1800 кръгов сегмент, макс обем до 1200 m3, активен обем...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом