Са всичко, което предприятието притежава. "Придобит в резултат на минали събития и контролиран от предприятието ресурс, от който се очаква икономическа изгода"
Изтегляне 98.79 Kb.
|
| Активите са всичко, което предприятието притежава. "Придобит в резултат на минали събития и контролиран от предприятието ресурс, от който се очаква икономическа изгода" Пасивите са задълженията на предприятието. Те ще доведат до изтичане на икономическа изгода. Капиталът (в България, наричан собствен капитал) е израз на чистата стойност на предприятието: Капитал = Активи - Пасиви = Основен капитал (регистриран в съда) + Резерви + Печалби и загуби от минали периоди + Финансов резултат от текущата година. 1. Собственик създава предприятие, като записва на негово име камион. Тогава дружеството дължи един камион (основен капитал) и същевременно притежава един камион (актив); 2. Предприятие взима банков кредит. Тогава предприятието дължи на банката сумата по кредита (пасив) и притежава получената парична наличност (актив). От дефинициите се извежда основното счетоводно равенство: Активите = Пасивите + Собственият капитал Актив в икономическата теория означава "нещо, което носи ползи на притежателя си". Икономическите субекти - фирмите, хората, различни организации притежават различни активи. Най-лесно видимия актив са парите. Паричните средства държани от фирми/организации в банкови сметки или каси са актив. Банкнотите и монетите в портфейла или сметка са актив на отделен човек. Активи са и всякакви материални средства - недвижими имоти, съоръжения, машини, оборудване. Също така (за фирмите) актив са и всички налични материали, стоки, продукция. Всички тези неща се купуват с цел да донесат икономическа изгода на притежателите си. Активите могат да бъдат и нематериални - например софтуера. Въпреки, че може да има материален носител, същността му е нематериална. Други нематериални активи са различни видове лицензи, права за ползване, интелектуална собственост, продукти от развойна дейност, положителна репутация, запазени марки. Нематериалните за разлика от материалните активи могат по-трудно да бъдат оценени (поради невеществения си характер), а когато това все пак се направи, то варира в широки граници. За нуждите на предприятията активите се делят на дълготрайни и краткотрайни. Дълготрайни активи са тези, които очакваната икономическа изгода се черпи за повече от една година. От своя страна дълготрайните активи се делят на амортизируеми и неамортизируеми. Амортизируеми са тези, които в процеса на използването им остаряват, износват се и тяхната стойност намалява. При неамортизируеми активи не се правят амортизационни отчисления. Неамортизируем актив е земята, а също и произведенията на изкуството. Годишната инвентаризация на активите и пасивите условно се приема за първия етап на годишното счетоводно приключване. Самото то е многопластов процес на обобщаване и логическо преобразуване на информацията от текущото счетоводно отчитане и на създаване на резултатната счетоводна информация за цялостната дейност на предприятието за изтеклата отчетна година. Нейн носител е годишният финансов отчет (ГФО). Той представя пред собствениците на предприятието и пред външните потребители имущественото и финансовото му състояние към 31 декември и постигнатия финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Тази информация обосновава решенията на собствениците за бъдещото развитие на предприятието, както и решенията на външните потребители за създаване, продължаване или прекратяване на отношенията с него. Това определя и основното изискване към финансовия отчет – да отразява вярно и честно състоянието на предприятието (чл. 23, ал. 2 от ЗСч). Едно от средствата за постигането му е инвентаризацията на активите и пасивите на предприятието, защото чрез нея се установява тяхното фактическо състояние и финансов резултат. Регламентирането на периодичността на инвентаризациите не изключва извършването им и в други по-кратки периоди по решение на предприятието или при необходимост – при кражба, стихийно бедствие, смърт или напускане на материалноотговорно лице и други подобни. При такива извънредни инвентаризации може да не се провеждат инвентаризации в законовия срок. При смяна на материалноотговорно лице се допуска да не се прави инвентаризация, ако и двете лица поемат солидарно отговорността и дадат писмена декларация за това. Освен за нуждите на предприятието инвентаризации се извършват и по искане на органите на съдебната власт, както и на други органи (данъчни, на външния контрол и др.), ако това е предвидено в закон. Инвентаризациите се извършват със заповед на ръководителя на предприятието. В нея се определят: обектът, подлежащ на инвентаризиране, датата на започване и завършване на проверката, инвентаризационната комисия, срокът за определяне и отчитане на резултатите. Инвентаризациите се извършват задължително в присъствието на материалноотговорното лице или на негов представител, а при отсъствие на такъв - на представител на местната власт. При започване на инвентаризация проверяваният обект прекъсва нормалната си работа, всички входове и изходи в него се запечатват. Материалноотговорното лице подписва декларация,че извършените операции с поверените му активи към датата на инвентаризацията са документирани и отразени във водените от него отчетни регистри (стокови отчети,складови книги, картотеки), съответно са въведени в компютъра. Инвентаризацията е средство за контрол върху работата на материалноотговорните лица, но тя има същото значение и за дейността на счетоводителите, отразяващи операциите с активите в проверяваните обекти. Този контрол се реализира при съпоставянето на фактически установените наличности с наличностите по счетоводните сметки. Възможно е несъответствията да се дължат и на допуснати грешки в счетоводството. Това налага предварително да се извърши внимателна проверка на записванията по счетоводните сметки на проверяваните обекти. Инвентаризацията в рамките на годишното счетоводно приключване обикновено е пълна, т. е. обхваща всички активи и пасиви на предприятието. Затова фактически започва доста по-рано от календарния край на отчетния период. По тази причина в организационната и техническата си част тя може да се причисли и към подготовката на годишното счетоводно приключване. Инвентаризацията е средство за установяване на фактическото състояние на активите и пасивите на предприятието към определен момент. За активите във веществена форма или представени чрез материален носител това става чрез натурална проверка, т. е. чрез премерване, претегляне или преброяване на всички намерени в наличност активи в проверяваните обекти. Такива инвентаризации се наричат количествени, за разлика от установяването на наличностите чрез писмена декларация на материалноотговорните лица. Фактическото състояние на вземанията и пасивите се установява чрез взаимни писмени уведомления с дебиторите и кредиторите на предприятието. По документи, подобно на вземанията и пасивите, се инвентаризират и материалните активи на път, на склад в други предприятия и на отговорно пазене. Фактическото състояние на активите в натурално-веществена форма се изразява в действителната им наличност, годност и потребителски свойства. С решение на ръководството установените негодни за употреба или без икономическа изгода за предприятието активи се бракуват. А тези с понижени потребителски свойства (залежали, морално остарели) може да се предложат за продажба на по-ниски цени или да се реализират на бартерна основа. Фактическото състояние на вземанията и задълженията се изразява в действителния им размер и в тяхната събираемост/изискуемост. Главната цел на инвентаризацията е да се приведе отчетната информация за състоянието на активите и пасивите към датата на проверката в пълно съответствие с тяхното фактическо състояние, за да се представи вярно и точно имущественото и финансовото състояние на предприятието и неговият финансов резултат в ГФО. Практическото осъществяване на инвентаризацията включва: * фактическа проверка по количество и стойност на конкретните елементи на активите и пасивите; * съпоставяне на установената фактическа наличност в количествено и стойностно изражение с наличността, установена по счетоводен път на основата на документираните операции с активите и пасивите; * определяне на резултатите от инвентаризацията - липси и/или излишъци. За регистриране на фактическото състояние на активите и пасивите и на установените резултати от инвентаризацията се съставят следните документи: * Инвентаризационен опис.Съставя се за намерените в наличност материални активи в обектите на предприятието – складове, магазини, офиси, цехове. Материалните активи на път, на склад в други предприятия и на отговорно пазене, както и намерените по работните места невложени материали и незавършеното производство, се описват в отделни описи. Незавършеното производство се установява според описаните количества на извършените операции и работи и оценките на базата на основните производствени разходи.Отделен инвентаризационен опис се съставя и за продадените, но оставени в предприятието материални активи. * Сравнителна ведомост. * Или комбинираният документ инвентаризационен опис - сравнителна ведомост (форма 1-14 за дълготрайни активи, форма 3-22 за материални запаси)*. Резултатите от инвентаризацията – липси и излишъци, се установяват по конкретни видове на проверяваните активи. * Протокол за инвентаризация на разчетите (форма 5-15). В зависимост от причините за липсите, установени при инвентаризацията, и при наличието на необходимите условия ** може да се съставят още и: * протокол за одобряване на естествени загуби (фири) и на липси за сметка на предприятието; * протокол за компенсиране на липси с излишъци / форма 3-16/; * протокол за установени липси за сметка на виновно лице /форма 3-17/ и решение на ръководителя на предприятието за възстановяване на липси от виновно лице; * протокол за установени липси за сметка на вземания от неизвестни лица (форма 3-18). При необходимост се съставят и протокол: * за бракуване на материални запаси /форма 3-15/ ; * за залежали материални запаси; * за изписване на вземания и задължения с изтекъл давностен срок. Годишната инвентаризация на материалните запаси има и друго предназначение – да обоснове оценките им към датата на финансовия отчет. В баланса стоково-материалните запаси трябва да се представят по по-ниската от доставната и нетната им реализуема стойност, за да се изрази вярно съдържащата се в тях икономическа изгода (НСС 2 Стоково-материални запаси, т. 3 и аналогичния му МСС, т. 6). Когато обезценката на конкретни видове материали,продукция,стоки е факт, за уснановените в наличност количества от тях се съставя протокол за оценка на материални запаси (форма 3-21). Същият документ се съставя, и когато в последващ период се възстановява загубата от обезценката. Документираните и анализирани резултати от инвентаризацията (липси и/или излишъци от активи, обезценяване на отделни видове от материалните запаси), бракуването на активи, установената несъбираемост/неизискуемост на вземанията/задълженията трябва своевременно да се отчетат счетоводно в съответствие с тяхното съдържание и приетата методика. С това се реализира целта на инвентаризацията - да се приведе количеството и стойността на активите и пасивите в съответствие с фактическото им състояние и да се формира действителен финансов резултат. Отчитане на резултатите от инвентаризацията Резултатите от инвентаризацията се отчитат съобразно с причината,която ги е предизвикала. Установените излишъци от материални активи се заприходяват по съответната им имуществена сметка по справедливата им стойност, в съответствие с характера им на безвъзмездно придобити активи, и се приемат като приходи от дейността, за което се кредитира с-ка Други приходи от дейността. По същия начин се отчитат и намерените в касата пари и други платежни средства без документи, т.е. заприходяват се по с-ка Каса в левове или с-ка Каса във валута срещу кредитиране на с-ка Други приходи от дейността до доказване на произхода им. Установените липси от материални запаси се отчитат по следните правила: * Липсите за сметка на предприятието (от рода на фири и други по причина на предприятието) се отчитат като текущи разходи за дейността, т. е. по икономически елемент и по предназначение, по цена на придобиване. Фири се признават при фактически липси до размера на приетия от предприятието норматив за естествени загуби, но не повече от фактическата липса. Ако липсата е по непреодолими причини (стихийни бедствия), загубата се отчита като извънреден разход. * Липсите за сметка на материалноотговорно лице се отчитат като вземане от виновното длъжностно лице. Дебитира се с-ка Вземания по липси и начети с аналитична поименна сметка на лицето. За липсите по тяхна вина лицата носят пълна имуществена отговорност. В съответствие с това вземането се определя за цялото липсващо количество по тяхна вина и при това по по-високата цена за актива - цената на придобиването или пазарната му цена в момента. Когато предприятието е регистрирано по ЗДДС, във вземането се начислява и ДДС за продажбите върху пазарната (продажната) цена на актива. Ако сумата на вземането за липсващия актив се определя по пазарната му цена, с възникналата разлика между нея и цената на придобиване на актива се кредитира с-ка Ценови разлики по липси и начети. Сметката е корективна по отношение на с-ка Вземания по липси и начети. Възникналата ценова разлика в такива случаи е евентуалният доход, който предприятието ще реализира за компенсиране на нарасналата пазарна цена на актива, ако виновното за липсата му лице внесе цялата дължима сума. Ако до края на периода тя не е внесена, ценовата разлика, включена в нея, се представя в баланса в състава на краткосрочните приходи за бъдещи периоди. Когато виновното лице внесе изцяло или частично дължимата сума, цялата ценова разлика или съответна част от нея се трансформира в приход от дейността. Пример. Установена е липса от 7 кг от материал “А” в склад 1. Приетият норматив за естествени загуби (фири) е 0,03% от разхода на материала за периода на проверката (времето от последната до настоящата инвентаризация) – 10 000 кг. Други 2 кг от липсата се дължат на неизвършена навреме дератизация на складовите помещения. Останалите 2 кг са за сметка на материалноотговорното лице. Цената на придобиване на материала е 10 лв./кг, а пазарната му цена в момента е 12 лв./кг. Въз основа на съставените документи за липсата счетоводните записвания са: За отчитане на липсата поради естествени причини: * количество на признатата загуба (фира) = 10000 х 0,03 = 3 кг 100 * стойност на липсата поради фира : 3 кг х 10 лв. = 30 лв. * счетоводни статии: - За отчитане на липсата по икономически елемент: Д-т с-ка Други разходи 30 К-т с-ка Материали 30 - За отчитане на липсата по предназначение: Д-т с-ка Административни разходи 30 К-т с-ка Други разходи 30 * отчитане на липсата поради несвоевременна дератизацияна склада: - със същите по кореспонденция статии, на сума 20 лв. * отчитане на липсата по вина на материалноотговорното лице: - сума на вземането: 2 кг х 12 лв. = 24,00 лв. (отчетна стойност : 2 кг х 10 лв.= 20,00 лв.)
Д-т с-ка Вземания по липси и начети 28,80 К-т с-ка Материали 20,00 К-т с-ка Ценови разлики по липси и начети 4,00 К-т с-ка Начислен данък за продажбите 4,80 |
Свързани:
 | Икономика на предприятието. Капитал на предприятието. Дълготрайни материални активи на предприятието. Икономическа оценка и ефективност на тяхното използване Ктиката това понятие се определя, като паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи. Следователно капиталът е... | | Програм а Предприятието като структурна и икономическа единица. Дефиниране на предприятието от икономическа, техническа, производствена гледна... |
| Програм а Предприятието като структурна и икономическа единица. Дефиниране на предприятието от икономическа, техническа, производствена гледна... | | АктивиПасив и Активи ... |
| Предприятието и неговата обществена среда Определение – включва елементи, фактори, тенденции и събития, които са извън управлението и контрола на предприятието | | Закони. Предприятието Дефиниране на икономика на предприятието. Работно определение на предприятие. Подходи за изследване на предприятието |
| Отчитане на ремонта и подобренията – счетоводни и данъчни аспекти С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно... | | № Логистични процеси в предприятието Тема Логистични процеси в предприятието Логистиката е една от основните дейности, които се осъществяват в индустриалните предприятия. С нея се свързва движението на материалните... |
| Жизнен цикъл на предприятието АД, частни лица) за правната форма на предприятието (вкл регистрирането му) до вземането на решение за ликвидиране на преедприятието... | | Дипломна работа на тема: Организация, методология и методика на съставяне на годишния счетоводен отчет на промишленото предприятие Счетоводството е специфичен вид дейност, която отразява всички факти, явления и събития, настъпили и протекли в предприятието. Счетоводството... |