Програма за държавен изпит за бакалаварска степен




ИмеПрограма за държавен изпит за бакалаварска степен
Дата на преобразуване26.12.2012
Размер113.54 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://germanistik.gradina.net/wp-content/blogs/1/uploads//STAATSEX_konspekt_last_prt1.doc
УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, СОФИЯ

ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ


КАТЕДРА ПО ГЕРМАНИСИТИКА И СКАНДИНАВИСТИКА

СПЕЦИАЛНОСТ: НЕМСКА ФИЛОЛОГИЯ


ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА БАКАЛАВАРСКА СТЕПЕН


Писменият и устният държавен изпит са задължителни за специалността Немска филология и се полагат независимо един от друг.


ПИСМЕН ИЗПИТ


Писменият изпит е с продължителност 4 часа. Състои се от следните елементи: превод от български на немски език, превод от немски на български език и теоретична тема.


Компонентът превод от писмения държавен изпит се състои в изготвяне на два превода, съответно от немски на български и от български на немски език. Обемът на текстовете за превод е около 1500 знака (с интервали).

Разрешено е ползването само на едноезични речници. Забранява се използването на всички видове електронни справочници, органайзери и др., както и използването на мобилни телефони по време на изпита.

Целта на тази част от изпита е да се провери умението на студентите да интерпретират и осмислят правилно съдържанието на изходните текстове и да го предадат в преводите като спазват граматичните, правописни, пунктуационни и стилистични норми на целевия език. При превода трябва да проличи и умението на студентите за ползване на речник при откриване на контекстово адекватни съответствия.

Текстовете за превод са с висока степен на сложност по отношение на смислово-тематичните аспекти и на синтактичната структура. Текстовете за превода от немски на български език са от областта на есеистиката, хуманитаристиката, публицистиката, художествената литература, а текстовете за превод от български на немски език – от областта на публицистиката, есеистиката, хуманитаристиката, научно-популярната литература.


По теоретичната тема се пише по избор в една от двете области – литература или езикознание. Комисията формулира по три теми за избор от двете области. Тема по езикознание се формулира въз основа на общия конспект по езикознание. Тема по литература се формулира върху творчеството на един от авторите, посочени в конспекта за писмен държавен изпит по литература. На изпита се изтегля по една от посочените теми в двете области.


Оценката Слаб 2.00 на един от преводите или на теоретичната тема е елиминаторна за целия писмен изпит.


УСТЕН ИЗПИТ


На устния държавен изпит студентите се явяват на езикознание и литература като си избират приоритетна област и я съобщават при влизането си на председателя на комисията.


По езикознание студентите говорят по тема от общия конспект по езикознание.


По литература студентите говорят по предварително подготвени теми от конспекта по литература за устен държавен изпит.


Общата оценка се формира от оценките в двете области като оценката от приоритетната област се удвоява.

Оценката Слаб 2.00 в една от областите е елиминаторна за целия устен изпит.


A. ЕЗИКОЗНАНИЕ


­ I. Фонетика / Фонология


  1. Класификация на немските гласни.

  2. Класификация на немските съгласни.

  3. Фонологични процеси в думата. Фонология на изречението.


Библиография:


CLEMENT, Daniele (2000): Linguistisches Grundwissen. Westdeutscher Verlag, Wiesbaden.

GADLER, Hanspeter (2006): Praktische Linguistik. A. Francke Verlag, Tübingen.

PETURSSON, Magnus/NEPPERT, Joachim, M. H. (1991): Elementarbuch der Phonetik. Helmut Buske Verlag, Hamburg.

RUES, Beate/BEDECKER, Beate/KOCH, Evelyn/WALLRAFF, Uta/SIMPSON, Adrian, P. (2007): Phonetische Transkription des Deutschen. Gunter Narr Verlag, Tübingen.

SIMEONOVA, Russka (1995): Grundzüge einer kontrastiven Phonetik und Phonologie deutsch/bulgarisch. Universitätsverlag, Sofia.

Vater, Heinz (1996): Einführung in die Sprachwissenschaft. 2. Aufl., Fink Verlag, München.


II. Лексикология и словообразуване


1. Видове словообразуване в немския.

2. Фразеологизми. Характеристика и класификация.


Библиография:


Burger, Harald (2003): Phraseologie. Eine Einführung am Beispiel des Deutschen. 2., überarb. Aufl., Erich Schmidt Verlag, Berlin.

BuSSmann, Hadumod (1990): Lexikon der Sprachwissenschaft. 2. Aufl., Alfred Kröner Verlag, Stuttgart.

Donalies, Elke (2002): Die Wortbildung des Deutschen. Ein Überblick. Gunter Narr Verlag, Tübingen.

Duden. Die Grammatik. (2005): 7., völlig neu erarbeitete u. erweiterte Aufl., Herausgegeben von der Dudenredaktion. Mannheim-Leipzig-Wien-Zürich (= Duden Bd. 4).

Fleischer, Wolfgang (1982): Phraseologie der deutschen Gegenwartssprache. VEB Bibliographisches Institut, Leipzig.

Fleischer, Wolfgang (1997): Phraseologie der deutschen Gegenwartssprache. 2.Aufl., Max Niemeyer Verlag, Tübingen.

Fleischer, Wolfgang/Barz, Irmhild (1992): Wortbildung der deutschen Gegenwartssprache. Max Niemeyer Verlag, Tübingen.

Römer, Christine/Matzke, Brigitte (2003): Lexikologie des Deutschen. Gunter Narr Verlag, Tübingen.

Schippan, Thea (1984): Lexikologie der deutschen Gegenwartssprache. VEB Bibliographisches Institut, Leipzig.

Schippan, Thea (1992): Lexikologie der deutschen Gegenwartssprache. Max Niemeyer Verlag, Tübingen.

von Polenz, Peter (1980): Wortbildung. In: ALTHAUS, Hans Peter/ HENNE, Helmut/WIEGAND, Herbert Ernst (Hrsg.): Lexikon der germanistischen Linguistik. Max Niemeyer Verlag, Tübingen, 2. Auflage, Studienausgabe I, 169-179


III. Морфология


  1. Части на речта. Същност и критерии за класификация. Класификация.

  2. Глагол. Граматическа категория време. Езикови средства за изразяване на темпоралност.

  3. Глагол. Граматическа категория наклонение. Езикови средства за изразяване на модалност.

  4. Глагол. Граматическа категория залог. Средства за изразяване на залогови отношения, извън парадигмата от залогови форми.

  5. Съществително име. Категорията число. Образуване на множествено число.

  6. Съществително име. Категорията падеж. Склонитбени типове.

  7. Прилагателно име. Категорията падеж. Склонитбени типове

IV. Синтаксис


  1. Валентност на глагола. Равнища на валентността. Валентно свързани и валентно независими елементи на изречението.

  2. Части на изречението. Реализация като словна група и изреченска реализация.

  3. Подчинени изречения. Форма и синтактична функция.

  4. Инфинитив. Структура и синтактични функции.

  5. Причастни конструкции. Структура и синтактични функции.


Библиография по Морфология и Синтаксис:


Bussmann, Hadumod (1990): Lexikon der Sprachwissenschaft. 2. Aufl., Alfred Kröner Verlag, Stuttgart.

Duden. Die Grammatik. (2005): 7., völlig neu erarbeitete u. erweiterte Aufl., Herausgegeben von der Dudenredaktion. Dudenverlag Mannheim-Leipzig-Wien-Zürich (= Duden Bd. 4).

EISENBERG, Peter (1998, 1999): Grundriss der deutschen Grammatik. Bd. I: Das Wort; Bd. II: Der Satz. Metzler Verlag, Stuttgart-Weimar.

ENGEL, Ulrich (1988): Deutsche Grammatik. 2., verbesserte Auflage. Julius Groos Verlag, Heidelberg.

ENGEL, Ulrich (1994): Syntax der deutschen Gegenwartssprache. Erich Schmidt Verlag, Berlin.

GÖTZE, Lutz/HESS-LÜTTICH, Ernest W. (1993): Grammatik der deutschen Sprache. Sprachsystem und Sprachgebrauch. Bertelsmann Lexikon Verlag, Gütersloh.

Heidolph, Karl Erich/Flämig, Walter/Motsch, Wolfgang et al.(1981): Grundzüge einer deutschen Grammatik. Akademie Verlag, Berlin.

Helbig, Gerhard (1991): Deutsche Grammatik: Grundfragen und Abriss. Judicium Verlag, München.

HELBIG, Gerhard/BUSCHA, Joachim (2005): Deutsche Grammatik. Ein Handbuch für den Ausländerunterricht. Langenscheidt, Berlin-München-Wien-Zürich-New York.

JUNG, Walter (1980): Grammatik der deutschen Sprache. Bibliographisches Institut, Leipzig.

Kleine Enzyklopädie. Die deutsche Sprache. (2001) (FLEISCHER, Wolfgang/ HELBIG, Gerhard/ LERCHNER, Gotthard Hrsg.). Peter Lang Verlag, Frankfurt/M.

LEISS, Elisabeth (1992): Die Verbalkategorien des Deutschen: Ein Beitrag zur Theorie der sprachlichen Kategorisierung. Walter de Gruyter Verlag, Berlin-New York

Petkov, Pavel/Dimova, Anna/Slivkova-Stenkühler, Diana/DentscheVa, Emilija et al. (2003): Deutsche Grammatik im Vergleich mit der Grammatik der bulgarischen Sprache. Faber Verlag, Veliko Tarnovo.

Römer, Christine (2006): Morphologie der deutschen Sprache. A. Francke Verlag, Tübingen und Basel.

Schumacher, Helmut/Kubczak, Jacqueline/Schmidt, Renate/de Ruiter, Vera: VALBU (2004): Valenzwörterbuch deutscher Verben. Gunter Narr Verlag, Tübingen.

SOMMERFELDT, Karl-Ernst/STARKE, Günther (1992): Einführung in die Grammatik der deutschen Gegenwartssprache. 2., neu bearb. Aufl., Max Niemeyer Verlag Tübingen.

Wegener, Heide (1995): Die Nominalflexion des Deutschen – verstanden als Lerngegenstand. Max Niemeyer Verlag, Tübingen (= RGL 151).

Weinrich, Harald (1993): Textgrammatik der deutschen Sprache. Dudenverlag, Mannheim- Leipzig-Wien-Zürich.

Zifonun, Gisela/Hoffmann, Ludger/Strecker, Bruno et al. (1997): Grammatik der deutschen Sprache. Bd. 1-3. Verlag Walter de Gruyter, Berlin-New York.


V. Стилистика


1. Същност и класификация на стилистичните фигури.

2. Функционални стилове. Стилове на видовете текст.


Библиография:


FLEISCHER, Wolfgang/MICHEL, Georg/STARKE, Günter (1993): Stilistik der deutschen Gegenwartssprache. Peter Lang Verlag, Frankfurt am Main.

SANDIG, Barbara (2006): Textstilistik des Deutschen. Walter de Gruyter Verlag, Berlin.

SOWINSKI, Bernhard (1999): Stilistik. Metzler Poeschel Verlag, Stuttgart.


VI. Историческа граматика и история на езика


  1. Основни етапи в развитието на немския език: Езикови периоди. Специфика на отделните езикови периоди.

  2. Неправилни глаголи в съвременния немски език от историческа гледна точка: претеритопрезенция; глаголът ‘wollen’; т. нар. ‘глаголи с рюкумлаут’; атематични глаголи: sein, tun; глаголи с контракция: gehen, stehen, haben.


Библиография:


BRAUNE, Wilhelm (1963): Althochdeutsche Grammatik. 11. Aufl., bearb. von walther Mitzka. Max Niemeyer Verlag Halle/Saale.

BRAUNE, Wilhelm/rEIFFENSTEIN, ingo (2004): Althochdeutsche Grammatik. 15. Aufl., bearb. von ingo reiffenstein. Max Niemeyer Verlag Tübingen.

METTKE, Heinz (1993): Mittelhochdeutsche Grammatik. 7. Aufl. Max Niemeyer Verlag Tübingen.

SCHMIDT, Wilhelm (1984): Geschichte der deutschen Sprache. 5. Aufl. Volk und Wissen verlag Berlin.

SCHMIDT, Wilhelm (1996): Geschichte der deutschen Sprache. Ein Lehrbuch für das germanistische Studium. 7., völlig überarbeitete Aufl., erarbeitet unter der Leitung von Helmut Langner und Norbert Richard Wolf. S. Hirzel verlag Stuttgart.


Б. ИСТОРИЯ НА НЕМСКОЕЗИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА


За писмения Държавен изпит се формулират теми върху творчеството на следните автори:

Лесинг

Гьоте

Хайне

Фонтане

Т. Ман

Бахман

Бьол

Фриш


За устния Държавен изпит студентите избират и подготвят по една тема от 4-те основни раздела на изпита.

Те са:

  1. Развитие на жанровете

  2. Литературни епохи

  3. Автори

  4. Културна история на Германия

За трите части литература се допуска съвпадение между жанр и автор, но епохата трябва да е различна.


  1. Развитие на жанровете


Необходимо е да се проследи развитието на един жанр в продължение на един век, като се представат характерните за времето теми и промените в художественото изграждане, също така и връзките с други литератури.


  1. Развитие на лириката през 18 в.


Ранна бюргерска лирика. Утилитарната и описателната поезия. Брокес, Халер. Анакреонтика. Хагедорн. Бодмер. Брайтингер срещу Готшед (За ролята на на фантазията в поезията). Поетът-творец. Клопщок. Лесинг за особеностите на поезията. Хердер – възгледи за народната поезия. Лириката на “Бурни утреми”: интимна, природна, мисловна, политическа. Баладата. Гьоте, Ленц, Хьолти, Бюргер, Шубарт, Шилер, Фос. Класически период. Гьоте, Шилер.


  1. Развитие на драмата през 18 в.



Готшед – възгледи за драмата и театъра. Лесинг – теоретични възгледи и художествено творчество. Мястото на драмата в литераурата на “Бурни устреми”. Шекспир. Герстенберг, Гьоте, Ленц, Клингер, Вагнер, Шилер. Драмите на Гьоте и Шилер от класическия период.



  1. Развитие на прозата през 18 в.


Влияния на западноевропейската проза: робинзонада, морално-дидактичен роман, пътеписна литература, епистоларен роман. Романът (Гелерт, Виланд, Гьоте, Шилер). Разказът и новелата (Гьоте, Шилер). Мемоарната литература (Гьоте). Философската проза (Готшед, Лесинг, Хердер, Гьоте, Шилер)


  1. Развитие на лириката през 19 в.


Хьолдерлин. Романтизмът (Новалис. Брентано. Кьорнер. Айхендорф. Мьорике. Уланд. Фуке). Политичекста лирика на Формерц (Хайне, Ленау, Фрайлиграт, Хервег, Веерт). Любовна лирика (Хайне, Ленау). Стихотворен епос (Хайне, Ленау). Натурализмът и понятието му за литература, респ. поезия. Поезията в края на 19 в. Философски и литературни влияния върху естетическите и мирогледни концепции. Немскоезичната лирика в търсене на нови теми и изразни средства. Естетитизъм - изкуство за изкуството (Щефан Георге), символизъм, импресионизъм, декаданс, неоромантизъм (Детлев фон Лилиенкрон, Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Рихард Демел).


  1. Развитие на драмата през 19 в.


Клайст. Драмата на романтизма. Тик. Брентано. Тривиалната романтична драма (“трагедия на съдбата”). Грилпарцер. Хебел. Историческата и социалната драма на Формерц. Грабе. Бюхнер. Виенски народен театър – Нестрой. Натурализъм. Хауптман. Лирическа драма, драмолет – Хофманстал.


  1. Развитие на прозата през 19 в.


Опити за създаване на теория на новелата (Гьоте, Тик, А. Шлегел, П. Хайзе). Новелите на Клайст. Новелите на романтизма (Арним. Айхендорф). Приказката на романтизма. Братя Грим. Брентано. Е.Т.А. Хофман. Романът на романтизма. Ф. Шлегел. Новалис. Тик. Арним. Брентано. Е.Т.А. Хофман. Романтическият фрагмент. Прозата на Формерц. (Бьорне, Хайне, Бюхнер). “Млада Германия” за значението на прозата. Реализмът през втората половина на 19-ти век - програматика и практика. Разцвет на новелата и романа. (К. Ф. Майер, Т. Щорм, Г. Келер, В. Раабе, Т. Фонтане). Натурализмът в прозата (скица и новела). А. Холц, Й. Шлаф, Г. Хауптман.


  1. Развитие на лириката от началото на 20 век до 1945 г.


Творчеството на Рилке. Лирика на експресионизма. Естетически платформи, органи, представители (Якоб ван Ходис, Георг Хайм, Георг Тракл, Ернст Щадлер, Готфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Иван Гол и др.). Новата предметност в лириката (К. Тухолски, Е. Кестнер, Бертолт Брехт). Политическа лирика (Бертолт Брехт, Ерих Вайнерт).


  1. Развитие на прозата от началото на 20 век до 1945 г.


Психологическата новела (Артур Шницлер). Конфликтът между твореца и обществото в ранните новели на Хайнрих и Томас Ман. Прозата на експресионизма. Теории за романа и художествени експерименти (Т. Ман, Р. Музил, Х. Брох, Ф. Кафка, А. Дьоблин, Б. Брехт). Прозата на “новата предметност” (Х. Фалада, Е. Кестнер, Е.-М. Ремарк, А.Дьоблин, Л. Фойхтвангер). Разцвет на антивоенния роман (А. Цвайг, Е.-М. Ремарк), на историческия роман (Х. Ман, Л. Фойхтвангер), на биографичната новела или роман (С. Цвайг). Тенденции в жанровото развитие на новелата и разказа (Х. и Т. Ман, Р. Музил, А. Зегерс).


  1. Развитие на драмата от началото на 20 век до 1945 г.


Иновации в творчеството на Шницлер, Ведекинд и Щернхайм. Жанрови особености на експресионирстичната драма (Георг Кайзер, Валтер Хазенклевер, Райнхард Йоханес Зорге, Ернст Толер и др.) Творчеството на Карл Цукмайр. Политизиране на драмата (Фридрих Волф). Бертолт Брехт - теория и практика на драмата, епически театър.


  1. Развитието на немскоезичната проза след 1945 г.


Изходните позиции за обновяването на литературата в Източна и Западна Германия. Австрия и Швейцария – отношение към традицията и образците. Мястото на късия разказ и разказа в следвоенната литература: Борхерт. Бьол. Ленц. Айхингер. Бахман. Щтритматер. Зегерс. Романът като водещ жанр. Големите романисти – развитие на темите и структурите в творчеството им. Бьол. Кьопен. А. Шмидт. Фриш. Грас. Валзер. Йонзон. Айхингер. П. Хандке. Т. Бернхард. Криста Волф. Бобровски. Б. Щраус. Проза на езиковия експеримент. Документална проза. Феминистична проза. Марлен Хаусхофер, Бахман, И. Моргнер, Е. Йелинек).


  1. Развитие на немскоезичната драма след 1945 г.


Брехт и влиянието му върху немскоезичната драма. Параболата. Фриш. Дюренмат. Валзер. Вайс. Х. Мюлер. П. Хакс. Т. Бернхард. Документална драма. Вайс. Хохут. Народната пиеса. Фасбиндер, Шпер, Крьоц, В. Бауер, Турини. Постмодерна драма, Б. Щраус. Социалистическа драма. П. Хакс. Х. Мюлер.


II. Литературни епохи


1. Просвещение

2. Бурни устреми

3. Класика

4. Романтизъм

5. Формерц

6. Бюргерски реализъм

7. Натурализъм

8. Преходът от 19 към 20 век

9. Експресионизъм


  1. Автори


Лесинг

Гьоте

Шилер

Р. М. Рилке

Новалис

Айхендорф

Е. Т. А. Хофман

Клайст

Бюхнер

Хайне

Грилпарцер

Ленау

К. Ф. Майер

Т. Щорм

Келер

Раабе

Фонтане

Хауптман

Хофманстал

Ведекинд

Т. Ман

Кайзер

Г. Бен

Тракл

Дьоблин

Х. Брох

Кафка

Музил

Брехт

А. Зегерс

Бьол

Г. Грас

М. Валзер

У. Йонзон

М. Фриш

Дюренмат

П. Целан

И. Бахман

Т. Бернхард

Кр. Волф

Х. Мюлер


IV. Културна история на Германия


  1. Етногенезис в немскоезичния културен регион.

  2. Германите и техния социум. Германска митология. Римският стереотип за германите.

  3. Германите и цивилизационният процес в Европа по време на Великото преселение на народите. Християнизация на германските племена, начало на тяхната държавност и писмена култура.

  4. Културно-политическо значение на идеологемата за предците-германи и на мита за Херман в Германия. Германизмът и немският национализъм.

  5. Франкското кралство по времето на Карл Велики – прототип на държава на християнска Европа. Каролинговият ренесанс.

  6. Обособяване на германската държавност. „Римската империя на германската нация” и “Renovatio imperii” като политическа и културна доктрина.

  7. Ролята на църквата за развитието на културата в Германския райх през Средновековието. Конфликтът за инвеститурата и последиците му за германската държавност и култура.

  8. Духовна и материална култура в Германия през късното Средновековие. Рицарска и дворцова култура.

  9. Германският град през късното Средновековие и Ренесанса. Зараждане и форми на бюргерската култура.

  10. Германската експанзия на Изток. Държавата на Тевтонския орден и цивилизационното й значение. Ролята на „Ханзата” за развитието на културата в европейския Север.

  11. Културният възход в Германия в началото на „Новото време”. Развитие на науката, техниката и изкуството. Германският хуманизъм и университетите.

  12. Реформацията в Германския Райх. Същност и културно-историческо значение. Ролята на Мартин Лутер.

  13. Културно развитие в германските териториални държави – Прусия, Австрия, Саксония и Бавария по време на абсолютизма.

  14. Идеите на Просвещението и германската култура. „Духът на Ваймар” като идеологема.

  15. Културно-историческо значение на германския романтизъм . Германската народностна култура и националната идея.

  16. Либерално-демократични идеи в германската култура. Революцията през 1848 година и начало на парламентаризма. Културна мотивация на противоборството на идеите за национална държава.

  17. Националното единение и цивилизационият подем във Втория райх. Грюндерският период и културата на Вилхелминска Германия.

  18. Германската култура по време на Ваймарската република. Традиционализъм и новаторство. Новите медии.

  19. Културната доктрина на националсоциализма и приложението й в Третия райх.

  20. Културни програми и културно развитие в следвоенна Германия. Различия в културата на двете германски държави.

  21. Новата културна действителност след обединението на Германия.

  22. Проблемът за културните различия Изток-Запад във Федерална република Германия

Свързани:

Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconПрограма за държавен изпит за бакалаварска степен
Писменият и устният държавен изпит са задължителни за специалността Немска филология и се полагат независимо един от друг
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconПрограма за държавен изпит за бакалаварска степен
Писменият и устният държавен изпит са задължителни за специалността Немска филология и се полагат независимо един от друг
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconПрограма за държавен изпит за бакалаварска степен
Писменият и устният държавен изпит са задължителни за специалността Немска филология и се полагат независимо един от друг
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconПрограма за държавен изпит за бакалаварска степен
Писменият и устният държавен изпит са задължителни за специалността Немска филология и се полагат независимо един от друг
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconПрограма за държавен изпит за бакалаварска степен
Писменият и устният държавен изпит са задължителни за специалността Немска филология и се полагат независимо един от друг
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconКонспект за държавен изпит по български език и литература
...
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconИкономически университет –варна въпросник за комплексен държавен изпит степен ‘’бакалавър’’ за спец.’’счетоводство и контрол’’
За комплексен държавен изпит степен ‘’бакалавър’’ за спец.’’счетоводство и контрол’’
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconКонспект за държавен изпит по „управление на здравните грижи" на образователно -квалификационна степен „бакалавър" учебна 2010/2011 г
За държавен изпит по „управление на здравните грижи” на образователно -квалификационна степен „бакалавър
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconКонспект за държавен изпит по български език и литература
Ен държавен изпит за бакалавърска степен по български език и литература полагат студентите от всички филологически специалности....
Програма за държавен изпит за бакалаварска степен iconКонспект за държавен изпит за завършване на образователно-квалификационната
Канонични уравнения на криви от втора степен. Основни свойства на кривите от втора степен
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом