Използвана литература 14стр




ИмеИзползвана литература 14стр
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер165.38 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.bglegis.com/ORGAN-PREST kursova.doc


Курсова работа


на тема:

организирана престъпност


Изготвил: Проверил:


С о ф и я , 2 0 г.

С ъ д ъ р ж а н и е


1. ВЪВЕДЕНИЕ - 3стр

2. МЕЖДУНАРОДНИ АКТОВЕ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПРЕСТЪПНОСТ- 3стр.

2.1. Актове на ООН- 4стр

2.2. Актове на Съвета на Европа- 4стр.

2.3 . Актове на Европейския съюз- 5стр.

2.4 Актове на Г-8- 5стр

3.КОНВЕНЦИЯ СРЕЩУ МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ НА ООН ОТ 2002Г. – 6стр.

4.ИНСТИТУЦИИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ – 7стр.

4.1. създаване и същност- 7стр.

4.2. структура и органи на международните институции- 8стр.

4.3. основни насоки за действие на отделните институции- 10стр.

4.4. обмен на информация и анализ на организирана престъпност – 11стр.

4.5. сътрудничеството между държавите- 12стр.

4.6. основни тенденции за развитие на институциите- 12стр

5. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА – 14стр


Организираната престъпност се превръща все повече в заплаха за обществото. Престъпното поведение вече не е само дело на отделни индивиди, но и на организации, които навлизат в различните структури на обществото.

Корупцията често се свързва с организираната престъпност и днес те са обществено бедствие, чиито зловредни последици се появяват, както в отделните държави, така и на международната сцена.

Тези отрицателни явления застрашават демокрацията, правата на човека и върховенството на правото, подкопават икономическото и социалното развитие, разклащат нравствените устои на обществото.

Актуалността на темата „ организирана престъпност” се определя от нарастващата й опасност, нейната агресивност и обогатяване с нови и разнообразни форми. Същевременно все по-силно се откроява значимостта на сътрудничеството между държавите и международните организации за ефективно противодействие на престъпността.

Резултатното сътрудничество в борбата с международната престъпност в значителна степен зависи от сближаването на националните правни системи с цел ефикасно и оперативно взаимодействие между държавите. Това е основна задача на вътрешните законодателства, включително на страните от Европейския съюз. За реализирането на посочената цел основно значение имат актовете на международните организации – глобални и регионални. Безспорен е и приносът на изградените институции за международно сътрудничество в борбата с организираната престъпност.

МЕЖДУНАРОДНИ АКТОВЕ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Нарастването на общественоопасните прояви в световен мащаб налага създаването на международни инструменти за противодействието им. Ангажираността на държавите и международните организации се проявява в приемането на актове, съдържащи мерки за борба с организирана престъпност. Сътрудничеството между тях се осъществява чрез конвенции, резолюции и препоръки, визиращи различни прояви на общественоопасно поведение – тероризъм, трафик на наркотици, корупция, компютърни престъпления. Актове в тези области имат ООН, Съветът на Европа, Европейският съюз, Г-8 и др.

Общи принципи във всички актове срещу международната престъпност са свързани с международното сътрудничество – обмен на информация между държавите; сключване на двустранни и многостранни споразумения; ратифициране и изпълнение на правните инструменти в тази област. Счита се, че ефикасното взаимодействие между държавите е в основата на успешната борба с международната престъпност

2.1.Актове на ООН

ООН приема като водещ принцип за своята дейност идеята, че функциониращата правна система играе основна роля за борба срещу престъпността. Конвенциите на ООН създават юридическата основа за действия срещу организираната престъпност, отразена в тероризма, корупцията, прането на пари, вземането на заложници и други правонарушения. Те предвиждат разнообразни форми на сътрудничество, чиято широка рамка включва мерки на екстрадиция, процесуален трансфер и правна помощ между държавите-членки. Въведени са и специфични задължения, свързани само с конкретни състави на престъпления. Основните мерки на сътрудничество са кодифицирани в Конвенцията срещу международната организирана престъпност от 2002 г. Нейните разпоредби се разширяват и конкретизират от различни инструменти, свързани с отделни състави на престъпления – Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм от 1997 г., Конвенцията срещу корупцията от 2000 г., Конвенцията за психотропните вещества от 1961 г. и др.

2.2.Актове на Съвета на Европа

Сред организациите с голямо значение за България е Съветът на Европа, в който страната ни е член от 1992 г. Актовете му обхващат основните форми на международната престъпност и се отличават с детайлна регламентация и висока степен на приложимост. Най-значими в тази насока са Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г., Европейската конвенция за борба с тероризма от 1977 г., Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г., Наказателната конвенция за корупцията от 1999 г. и др. Пряка цел е хармонизирането на националните законодателства и достигане на нужното ниво на регионално единство. Често актовете са насочени директно към държавите в преход, поради което предвидените в тях механизми отразяват специфичните политически и икономически проблеми в тези страни.

Приложението на актовете на Съвета на Европа е улеснено от множество програми, свързани с изпълнението на наказателната политика в организацията. Такава задача имат Програмата Октопод II за борба с организираната престъпност, Програмата за действия срещу корупцията и др.

2.3.Актове на Европейския съюз

С влизането в сила на Договора от Маастрихт през ноември 1993 г. правното сътрудничество по наказателни дела става приоритетен въпрос за всички държави-членки и за Европейския съюз като цяло. Европейският съвет приема редица важни актове, които са възприети в националните законодателства. Влизането в сила на Договора от Амстердам на 1 май 1999 г. допълнително допринася за развитието на правното сътрудничество в изследваната област.

В зависимост от своя предмет актовете на ЕС са свързани със сътрудничество по наказателни дела, взаимодействие между полицейските и митническите органи, със защита на свидетелите и с процесуалноправно сътрудничество. Създадените правни инструменти могат да бъдат обособени и според престъпленията, срещу които предприемат определени мерки - наркотици и организирана престъпност, измами, корупция и др.

Формата, в която се предприемат мерките, е или съвместни действия, или решения в рамките на третия стълб на ЕС.

2.4.Актове на Г-8

Актовете на Организацията на осемте в изследваната проблематика са предимно политически декларации с препоръчителен характер. Всички декларации изразяват волята на държавите от Г-8 за засилване на сътрудничеството в противодействие на тези престъпления. Държавите поемат задължения за екстрадиция, правна помощ, съвместно разследване на престъпления и обмен на информация, както и специфични задължения за сътрудничество между полицейските и митническите власти в противодействие на незаконната имиграция и фалшифицирането на документи.

Особено внимание се отделя на необходимостта от въвеждане във вътрешното законодателство на съставите на престъпления, формулирани в декларациите на Г-8. Страните от Организацията на осемте приканват всички държави да ратифицират конвенциите на ООН и на Съвета на Европа за борба срещу международната престъпност.

Актовете срещу международната престъпност съдържат наказателноправни разпоредби, свързани с участие в организирана престъпна група, тероризъм, корупция, пране на пари, вземане на заложници и др.

3.Конвенция срещу международната организирана престъпност на ООН от 2002 г.

Конвенцията срещу международната организирана престъпност на ООН от 2002 г. задължава всяка държава да въведе във вътрешното си законодателство определени състави, свързани с участие в организирана престъпна група. На първо място, това е даване на съгласие да се извърши престъпление, свързано с получаването на материална облага, включващо действия на организирана престъпна група. Предвидено е криминализирането на участието в действията на престъпната група или допринасяне за постигане целите на тези действия.

Друго престъпление е предвидено в Конвенцията по упойващите вещества на ООН от 1961 г., която изисква всяка страна да въздигне в наказуеми действия производството, предлагането, продажбата, доставката, транзитното изпращане, вноса и износа на упойващи вещества.

В Конвенцията срещу международната организирана престъпност на ООН от 2002г. особено внимание се отделя на корупцията и прането на пари. Тя задължава всяка държава да въведе във вътрешното си законодателство състави на престъпления, свързани с корупцията - обещаване, даване или получаване от публичен служител на недължима облага с цел осъществяване или отказ от осъществяване на служебните му правомощия. Същата конвенция регламентира въвеждането в националното законодателство на мерки за конфискация на приходи от международни престъпления и на имущество и други предмети, използвани за извършване на такива престъпления. Сходна регламентация се открива и в други международни инструменти.

Конвенцията срещу международната организирана престъпност и Наказателната конвенция за корупцията на Съвета на Европа от 1999 г. предвиждат, че всяка държава e длъжна да определи институция, която да приема исканията за правна помощ, да ги изпълнява или да ги предоставя за изпълнение на съответните компетентни органи в държавата.

Според Конвенцията срещу международната организирана престъпност от 2002 г. при необходимост държавите извършват съвместни разследвания на визираните в нея престъпления. Възможно е и създаването на нарочни институции за осъществяване на тази възможност.

Все във връзка със задължението за сътрудничество и правна помощ, международните актове задължават държавите да предоставят информация на друга държава, независимо дали е отправено искане за това, стига тя да е от значение за извършваните наказателноправни или други действия в държавата, на която се предоставя информацията.

Според Конвенцията срещу международната организирана престъпност от 2002 г. всяка държава е длъжна да събира, съхранява и предоставя на компетентните власти на друга държава данни относно същността и предмета на дейност на организирана престъпна група, връзките между такива престъпни групи и данни за извършени от тях престъпления.

4.Институции за противодействие на международната организирана престъпност

Борбата с международната организирана престъпност е основно направление в дейността на редица институции. Те привеждат в изпълнение актовете и политическите решения, които държавите формулират в рамките на международните организации с глобално и регионално значение (ООН, Съвет на Европа, Европейски съюз и др.). Някои от водещите международни институции за сътрудничество при противодействие на трансграничната престъпност са разгледани във втората част на настоящото проучване. Внимание е отделено на Интерпол, Европейската правна служба, Европейската полицейска служба, Федералното бюро за разследване на САЩ, както и на регионалните формати за политическо сътрудничество като Пакт за стабилност в Югоизточна Европа (ЮИЕ), Централноевропейска инициатива, Инициатива за сътрудничество в ЮИЕ и Черноморско икономическо сътрудничество. Изследвани са създаването, развитието и нормативната основа на международните институции за сътрудничество в противодействие на организираната престъпност, както и основните насоки в дейността им.

4.1. На първо място е разгледано създаването и същността на отделните институциите за сътрудничество между държавите. В рамките на Европейския съюз (ЕС) те функционират на основата на Договора за създаване на Европейския съюз или на решения на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи. Европейската полицейска служба (Европол) е създадена въз основа на Договора за създаване на ЕС от 1992 г. и на Конвенцията за Европол от 1998 г. Нейната задача е да провежда криминални разследвания. Първоначално Европол започва дейността си като Европейско звено за борба с наркотиците, а от 1 януари 2002 г покрива всички форми на международни престъпления, изброени в Конвенцията за Европол.

Европейската правна служба (Eurojust) е създадена през 2001 г. с решение на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи. Мисията й е да подпомага координацията при разследването и осъждането на извършителите на международни престъпления. Към нея функционира Европейска правна мрежа, създадена през 1998 г. въз основа на приетия от Европейския съвет План за действие за борба с организираната престъпност. Основната задача и на двете служби е улесняване на сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки при противодействие на международната организирана престъпност.

Най-значимата наднационална институция в изследваната област е Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Тя е създадена през 1923 г. Днес членове на Интерпол са 181 държави от целия свят. Целите на организацията са осигуряване на сътрудничество между криминалните полицейски власти на отделните държави и създаване на институции, които активно да допринасят за предотвратяването и борбата срещу престъпността.

За разлика от Европейската правна служба и Европол, които са органи на Европейския съюз, и от Интерпол, който е международна организация, Федералното бюро за разследване (ФБР) е държавна федерална агенция, създадена от правителството на САЩ. Съгласно Федералния кодекс на САЩ правомощията на ФБР са в областта на националната сигурност на страната – защита на САЩ от заплахите на тероризма и чуждестранното разузнаване. Значението на ФБР обаче надхвърля положението му на правителствена агенция и го прави важен фактор в международното сътрудничество.

4.2. Всяка от проучените институции притежава специфични черти, свързани с особеностите на задачите, които са й възложени, и правомощията, с които разполага за тяхното изпълнение. В тази връзка проучването отрежда специално място на структурата и органите на международните институции за противодействие на организираната престъпност. Структурата зависи от същността на различните институции - дали те действат под формата на международни или регионални организации, или пък имат друг статут - на правителствена агенция, като пример в това отношение е ФБР.

Европейската правна служба и Европол са независими при изпълнение на възложените им задачи. Те имат собствен бюджет, самостоятелна структура и органи. Същевременно Европейската комисия и Съветът осъществяват контрол върху дейността им. Той се реализира чрез изискването за представяне на годишни доклади и правомощието на Европейската комисия и Съвета да назначават управителните органи на службите, а също и чрез процедурата за одобрение на приетите от тях решения по изпълнение на възложените им задачи. Специфична проявна форма на контрол е съставът на Управителния съвет на Европол. В него участват представители на всяка държава-членка, а основна задача на Управителния съвет е да контролира дейностите на службата. Структурата на Европол съдържа и Съвместен контролен орган, който следи за защитата на данните, предоставени от всяка държава на службите на Европол.

Екипите на Европол и Европейската правна служба се състоят от висококвалифицирани специалисти от държавите-членки на ЕС, които познават правната система на своята държава, имат бърз достъп до нея и имат право да провеждат непосредствен диалог с националните институции. Така се осигурява възможност за своевременна реакция при необходимост от правна, техническа или друга специализирана помощ при противодействието на международната престъпност.

Структурата на Интерпол като международна организация се различава съществено от тази на службите в рамките на ЕС. Върховен орган на Интерпол е Общото събрание, което е пленарен съвещателен орган с нормотворчески, изборни и контролни функции. Решенията му се вземат според традиционната система на междуправителствено сътрудничество с един глас за всяка от членуващите държави. Изпълнителният комитет е изборният орган на Интерпол. Той следи за изпълнението на решенията на Общото събрание, предава му работни програми или проекти, контролира администрацията и работата на Генералния секретар и упражнява правомощията, делегирани му от Общото събрание. Съставът на Изпълнителния комитет се избира от Общото събрание при спазване на изискването председателят и тримата заместници да са от различни региони на света. По този начин нормативно се осигурява баланс на интересите и приоритетите за действие. Постоянните отдели на организацията образуват Генералния секретариат, който се състои от Генералния секретар и от технически и административен персонал, натоварен с работата на организацията.

Интерпол разполага с разгърната система от офиси във всяка държава-членка. Това са т.нар. Национални централни бюра. Те се обслужват от полицията на съответната държавата, осигуряват връзка с различните ведомства на национално ниво, както и с Генералния секретариат на организацията.

За разлика от международните институции, основните структури на ФБР като правителствена агенция са предимно на национално ниво. Към ФБР е създаден отдел “Организирана престъпност” с правомощия в борбата с международната организирана престъпност. Отделът се състои от звена, обособени по географски признак. Освен тях, за целите на международното сътрудничество за противодействие на организираната престъпност ФБР разполага с 45 офиса, разположени в различни държави по света. Задачата им е да работят съвместно със съответните правоприлагащи органи в държавите-домакини. Основната им дейност се състои в събиране на информация и съвместни действия с местните изпълнителни власти за залавяне и арестуване на престъпници.

4.3. В рамките на проучването са представени конкретните задачи и основните насоки за действие на отделните институции, които са тясно свързани със същността и структурата им. Те определят различните аспекти от сътрудничеството между държавите в борбата им с организираната престъпност.

На първо място дейността може да се обособи според основните престъпления, свързани с международната организирана престъпност. Като отделни насоки за действие са отделени незаконният трафик на наркотици, трафикът на хора, мрежите за незаконна имиграция, финансовите престъпления, тероризмът и др. Същевременно отделните институции имат специфични приоритети с оглед на конкретните им задачи. Така например дейността на ФБР в национален и международен план се концентрира основно върху борбата с тероризма поради повишаването на риска от терористични атаки срещу американци навсякъде по света. От своя страна Европейската правна служба и Европейската полицейска служба съсредоточават усилията си върху престъпленията, улеснени от свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на Европейския съюз.

4.4.Като втори аспект от дейността на международните институции следва да се разгледа осигуряването на обмен на информация във връзка с международната организирана престъпност. С оглед на това към различните институции са изградени специализирани информационни звена, които осигуряват правна, оперативна или друга специализирана помощ. Така например Интерпол наскоро въведе в експлоатация своята комуникационна система, наречена I-24/7, която свързва страните-членки и им осигурява лесен достъп до базите-данни, съдържащи информация за откраднати моторни превозни средства, пръстови отпечатъци и снимки и др. Европол също улеснява обмена на информация между държавите-членки на ЕС, като осигурява експертна помощ на националните полицейски служби и обмен на данни на ниво ЕС. Европейската правна служба и действащата към нея Европейска правна мрежа са специализирани в предоставянето на правна информация на компетентните правораздавателни органи във връзка с наказателното преследване на извършителите на международни престъпления. Европейската правна мрежа провежда редовни срещи и осъществява посредничество с цел да осигури актуална информация на юристите от ЕС, като подобрява координацията на правното сътрудничество между държавите-членки.

Друга важна насока на дейността на международните институции, тясно свързана с разгледаните по-горе аспекти, е анализиране на тенденциите в развитието на организирана престъпност с оглед подобряване на международното сътрудничество в изследваната област. Тази функция има важно значение за развитие и усъвършенстване на нормативната уредба на противодействието на организираната престъпност. Международните институции наблюдават тенденциите за развитие на престъпността, анализират действащите практики за борба с нея в различните държави и отчитат резултатите от прилагането им. Така например Европол прави т.нар. “оценка на заплахата”, както и анализи на престъпността въз основа на информацията и сведенията, изпратени от държавите-членки или от други източници. Европейската правна служба прилага друг подход – тя има право да препоръчва на националните институции да предприемат определени мерки, да започнат или да координират разследвания, въпреки че няма правомощия да провежда самостоятелно разследване.

Разгледаните функции и дейности са в пряка връзка с ефикасното сътрудничество между държавите от една страна и международните институции от друга. Чрез тях се осъществява противодействие на организираната престъпност във всичките й проявления.

4.5. Извън кръга на разгледаните международни институции съществуват и редица регионални организации и международни инициативи, които имат съществено значение за борбата срещу престъпността. Важна роля играе сътрудничеството между държавите в рамките на регионалните организации, в които членува и България (Пакт за стабилност за ЮИЕ, Централноевропейска инициатива, Черноморско икономическо сътрудничество, Инициатива за сътрудничество в ЮИЕ). Във всяка от тези организации е предвиден определен формат, в който протича сътрудничеството в борбата с организираната престъпност: работна група (ЦЕИ и ЧИС), център (ИСЮИЕ) и инициатива (ПС за ЮИЕ). Необходимостта от координиране на усилията на държавите в региона за противодействие престъпността е изведена в редица актове – решения, декларации, харти и др., в които се изтъква, че в работата си тези организации ще се придържат към Конвенцията на ООН срещу международната организирана престъпност и допълнителните протоколи към нея.

Основната задача, която си поставят регионалните институции, е развиването на разнообразни междуведомствени координационни механизми за сътрудничество между министерства, съдебни и полицейски органи. Целта е да се повиши ефективността на действията на оперативно ниво. С оглед на това основна задача на регионалните организации е хармонизация на законодателствата на отделните държави от ЮИЕ, засилване на съдебното сътрудничество и провеждане на срещи на правителствени експерти, изпълнение на проекти, организиране на семинари и тренировъчни програми.

4.6. При анализ на същността, структурата и дейността на международните институции в противодействие на престъпността, могат да се откроят някои основни тенденции за развитието им. Преди всичко нараства тяхното значение като фактор в международното сътрудничество. Прогресивно се разширява обхватът на дейността и се увеличават възможностите им за действие. Едновременно с това глобализацията и нарасналите възможности за комуникация и предвижване значително улесняват дейността на международната организирана престъпност. Ето защо е необходимо подобряване на сътрудничеството както на ниво международни организации, така и на ниво междудържавно взаимодействие. Всички проучени институции осъществяват дейността си чрез сътрудничество на две нива - както с националните правоприлагащи органи, така и с други международни институции.

Резултатите от работата им до момента доказват, че това е правилната насока за действие с оглед на глобализацията на престъпността. Основните аспекти на дейността на всички международни институции следва да продължат да бъдат подчинени на принципа за ефикасно противопоставяне на престъпността във всичките й форми.


И з п о л з в а н а л и т е р а т у р а

1.Списание "НАТО & БЪЛГАРИЯ"

2.КОНВЕНЦИЯ НА ООН СРЕЩУ МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ ОТ 2002г.

3.ВИДИН, БЛ., МЕЖДУНАРОДНО ПУБЛИЧНО ПРАВО

4.ПРОТОКОЛ СРЕЩУ НЕЛЕГАЛНИЯ ТРАФИК НА МИГРАНТИ ПО СУША, МОРЕ И ВЪЗДУХ, ДОПЪЛВАЩ КОНВЕНЦИЯ НА ООН СРЕЩУ МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ

5.ИНТЕРНЕТ АДРЕСИ: WWW.ICIN.NET; WWW.LAW.NYU.EDU; WWW.LLRX.COM



Свързани:

Използвана литература 14стр iconИзползвана литература стр. 81
Исторически преглед на процесите по отношение на формирането на Европейската политика за сигурност и отбрана (епсо) стр. 8
Използвана литература 14стр iconЕвгений Христов николов
Заключение,Научно-приложни приноси на дисертацията, Приложение 1 – Скрипт за iptable, Приложение 2 – Публикации, свързани с дисертационния...
Използвана литература 14стр iconПриложение 3 Използвана литература и източници на информация
Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район
Използвана литература 14стр iconВ застрахователното дружество
От тях 184 са основен текст, включващ 16 фигури и 17 таблици, 6 са използвана литература и 18 – приложения. Библиографията съдържа...
Използвана литература 14стр iconИзползвана литература: 21
Външни и вътрешни, те се влияят най-често от финансовото състояние на определената организация, от възможностите й за реализиране...
Използвана литература 14стр iconОценка на устойчивостта на
В структурно отношение дисертационният труд е организиран в увод, три глави, заключение, разположени на 203 страници, използвана...
Използвана литература 14стр iconВъзстановени детайли от земеделската и автотракторната техника
Дисертационният труд съдържа 165 страници, 88 фигури, 44 таблици, разпределени в 5 глави, основни изводи и списък на използвана литература...
Използвана литература 14стр iconЛитература. Въпроси и задачи
Публицистика и литература. Критериите “актуалност” и “непреходност” в дефинирането на понятията журналистика, публицистика и литература....
Използвана литература 14стр iconНа дисертацията: „Ефективни модели за организация и управление на комуникацията при Европейски фондове и програми за укрепване на сигурността. Дисертационният труд се състои от увод, четири основни части, заключение и използвана литература, с общ обем 206 страници
Организация и управление извън сферата на материалното производство” по шифър 05. 02. 24 на Миглена Димитрова Ангелова
Използвана литература 14стр iconПоиск книг в электронных библиотеках рунета.      
Альдебаран крупнейшая электронная библиотека on-line. Здесь собрана художественная, учебная и техническая литература и книги различных...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом