Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение




ИмеРепубликабългари я комисия за защита на конкуренцията решение
страница1/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер449.98 Kb.
ТипРешение
източникhttp://www.cpc.bg/storage/file/RESH 393-09.doc
  1   2   3
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА


РЕШЕНИЕ


393

София, 21.04.2009 г.


Комисията за защита на конкуренцията в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петко Николов


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Реджеб Мустафа


ЧЛЕНОВЕ:

Весела Антонова

Елена Стоименова

Мария Попова

Румяна Карлова


при участието на секретар-протоколист Йорданка Узунова, разгледа в закрито заседание, проведено на 21.04.2009 г., докладна записка № ДЗП-264/15.04.09 г.. от г-жа Силвия Беркова – главен секретар на КЗК относно приемането на Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар.


На основание чл. 44, ал. 3 във връзка с чл. 8, т. 14 от Закона за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията


РЕШИ:


ПРИЕМА Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, със следния текст:


МЕТОДИКА

за извършване на проучване
и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар


І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Предназначение

Методиката е предназначена за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр.102 от 28 Ноември 2008 г.) по отношение на:

- споразумения, решения и съгласувани практики - чл. 15 от ЗЗК и чл. 81 от ДЕО;

- монополно и господстващо положение на пазара - чл. 21 от ЗЗК и чл. 82 от ДЕО;

- концентрация между предприятия - чл. 22 от ЗЗК;

- други действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.

Чрез тази методика комисията се стреми да даде публичност и прозрачност на извършваните проучвания и на своето разбиране за прилагане на критериите и процедурите по определяне на съответния пазар.


Целта е предприятията да имат по-добра възможност да разберат какъв вид информация комисията ще счита за релевантна при определянето и анализа на съответния пазар и да могат по-добре да предвиждат евентуални проблеми, които комисията може да идентифицира в даден случай.

Методиката се издава в изпълнение и на основание чл. 44, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

ІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪОТВЕТНИЯ ПАЗАР

2. Основни понятия - §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК

2.1. Съответен пазар

Определянето на съответния пазар е главният инструмент, чрез който се установяват и определят границите на конкуренцията между предприятията, с цел да се идентифицира по систематичен начин конкурентната среда, в която те работят.

Определянето на съответния пазар е основата за изчисляване на пазарните дялове при оценка на монополно и господстващо положение (чл. 21 от ЗЗК и чл. 82 от ДЕО), контрола върху концентрации (чл.22 от ЗЗК), анализа на споразумения, решения, съгласувани практики (чл.15 от ЗЗК и чл. 81 от ДЕО), при извършването на секторни анализи и застъпничество за конкуренцията.

Следва да се има предвид, че концепцията за съответния пазар е различна от концепциите за пазар, използвани в други случаи. Така например, предприятията често използват термина "пазар", за да опишат територията, на която продават продуктите си или по-общо сектора, към който принадлежат.

Съответният пазар, в който се оценяват условията на конкуренция, се състои от продуктов и географски пазар.

Продуктовият пазар включва всички стоки и услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми или заместими по отношение на техните характеристики, цени и предназначение.

Географският пазар включва определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседните райони.

Дефинирането на двете части на съответния пазар – в продуктово и в географско отношение, е системно обвързано и се извършва последователно до момента, в който се определи единен и самостоятелен съответен пазар.

Специфика при дефинирането на съответните продуктово-географски пазари при концентрациите е, че се оценяват само тези пазари, върху които операцията ще окаже въздействие.

При анализа на забранени споразумения, решения и съгласувани практики засегнатият продуктов и географски пазар е пазарът - предмет на споразумението. Преценката дали са изпълнени условията за освобождаване, предвидени в чл.17 от ЗЗК, респективно в чл. 81, ал.3 от ДЕО се извършва по отношение на пазара, за който се отнася споразумението.

Прилагането на концепцията за съответния пазар може да доведе до различни резултати в зависимост от естеството на възникналите конкретни конкурентни проблеми, разглеждани от комисията.

В зависимост от особеностите на съответния пазар, поведението на участниците на пазара и наличната информация, анализът на съответния пазар обичайно е ретроспективен (напр. при забранени споразумения, злоупотреба с господстващо положение) или прогностичен (приложим и при оценката на концентрации).

2.2. Конкурентни условия

Три са главните източници на конкурентен натиск върху предприятията: взаимозаменяемост при търсене, взаимозаменяемост при предлагане и потенциална конкуренция.

2.2.1. Взаимозаменяемост при търсенето

От икономическа гледна точка при определяне на съответния пазар взаимозаменяемостта на търсенето е най-ефективната и незабавно действаща дисциплинираща сила върху поведението на предложителите на даден продукт и по-специално по отношение на решенията им относно цените. В този смисъл КЗК придава основно значение на взаимозаменяемостта на търсенето при определянето на съответния продуктов пазар, независимо че в някои ситуации (казуси) се взема под внимание също така и взаимозаменяемостта на предлагането.

Едно предприятие (или група от предприятия) не може да има значително и преобладаващо влияние върху условията на продажби, основно върху цените, ако неговите клиенти (потребители) са в състояние лесно да преминат към потребление на взаимозаменяем продукт или към доставчик, разположен в съседен географски район.

Главната цел при определянето на съответния пазар е да се установи дали потребителят има действително алтернативен избор по отношение на конкретния продукт в определена географска територия.

Предпочитанията на потребителите съществено влияят върху определянето на взаимозаменяемостта на продуктите. Продукти, които са взаимозаменяеми по предназначение, въпреки това могат да представляват различни продуктови пазари. Така например, луксозните и стандартни варианти на даден продукт могат да представляват отделни продуктови пазари, тъй като потребителските предпочитания към луксозните продукти зависят в по-малка степен от предназначението им и повече от представата за тяхното качество и имидж. Същевременно, продукти с различно качество /и цени/ могат да са част от един и същ пазар, в случай че потребителите реагират на промяна в цените, като пренасочат търсенето си към други продукти.

2.2.2. Взаимозаменяемост при предлагането

Заместването при предлагането е налице, когато предприятията (доставчици, производители, търговци) са в състояние в краткосрочен план, без значителни допълнителни разходи, да започнат предлагане на проучвания продукт в отговор на малкото и постоянно увеличение на цената му. Когато тези условия са изпълнени, вероятността от предлагането на допълнителна продукция ще има дисциплиниращ (сдържащ) ефект върху конкурентното поведение на участващите на съответния пазар предприятия. Наред с това взаимозаменяемостта при предлагането е едно от условията за определянето на съответния географски пазар.

При оценяването на взаимозаменяемостта при предлагането е необходимо да се оценят разходите, които биха направили например производителите при преминаване към производство на взаимозаменяем или заместим на проучвания продукт. Тези разходи обичайно предполагат обновяване на производственото оборудване, обучение на персонала, маркетингови и дистрибуционни разходи и др. С цел получаване на доказателства относно разходите за преминаване, комисията може да осъществява контакти с алтернативни производители.

Така например, заместване при предлагането е възможно да има при производството на хартия. Хартията обикновено се предлага в широка гама от различни качества - от стандартна хартия за писане до висококачествена такава, използвана за публикуване на художествено оформени книги. От гледна точка на търсенето различните качества хартия не са взаимозаменяеми, т.е. за публикуването на художествено оформената книга не се използва хартия с ниско качество. Ако производителите обаче технологично са подготвени да произвеждат различни качества хартия и под влияние на търсенето могат да произведат тази хартия, при това за кратко време и с приемливи разходи, може да се приеме, че е възможно заместване при предлагане.

Когато заместването при предлагането изисква предприятията да направят съществени допълнителни разходи за дълготрайни материални и нематериални активи, за допълнителни инвестиции, за научно-изследователска и развойна дейност, за стратегически разработки и/или е нужен дълъг период от време, може да се смята, че няма взаимозаменяемост при предлагане.

Така например, при производството на маркови питиета предприятията- производители по принцип могат да произведат различни качества питиета, но при значителни допълнителни разходи и след дълъг период от време (необходим за реклама, тестване на продуктите и дистрибуция). В този случай не би могло да се приеме, че от конкурентна гледна точка има ефективна взаимозаменяемост при предлагането.

2.2.3. Потенциална конкуренция. Бариери за навлизане

2.2.3.1. Потенциална конкуренция

Важен източник на конкурентен натиск е потенциалната конкуренция.

Потенциалната конкуренция е свързана с анализ на реалната и възможната (потенциалната) конкуренция. Дадено предприятие се счита за потенциален конкурент, ако са налице доказателства, че то може без особени усилия да направи необходимите допълнителни инвестиции или други разходи с цел пренасочване на производството за навлизане на съответния пазар, при малко и трайно увеличение на относителната цена.

Дадено предприятие се разглежда като реален конкурент, ако активно оперира на същия съответен пазар, или ако е в състояние да пренасочи производството към съответните взаимозаменяеми изделия и да започне да ги реализира в кратък срок, без да понесе съществени допълнителни разходи или рискове, при малко и трайно увеличение на относителните цени.

Най-често като потенциални конкуренти могат да се разглеждат:

  • предприятия, произвеждащи продукти, които се купуват от една и съща категория клиенти за една и съща употреба1;

  • предприятия, използващи свързани технологии;

  • предприятия от други географски райони и със сходни продукти;

  • Нововъзникнали компании, основани от бивши служители и/или мениджъри на съществуващите предприятия.

Навлизането на нови конкуренти на съответния пазар е по-вероятно, когато в анализираната икономическа дейност няма значителни бариери за навлизане и са налице:

  • висока норма на печалбата2;

  • незадоволено търсене (недостатъчно предлагане);

  • потенциал за бъдещ растеж;

  • отсъствие на интензивна конкуренция;

  • възможност за спечелване на конкурентно предимство пред действащите предприятия.

Потенциалната конкуренция се възприема като възпиращ фактор, тъй като тя представлява заплаха за активизиране на конкурентите даже и за предприятия с господстващо и монополно положение. Тя се анализира за всеки отделен случай, като преценката за нейната ефективност зависи от конкретните допълнителни фактори, отнесени към бариерите за навлизане на съответния пазар. Ако е необходимо, този анализ се извършва на последващ етап, когато са изяснени позициите на участващите предприятия в съответния пазар.

2.2.3.2. Бариерите за навлизане

Бариерите за навлизане са условия, които затрудняват или изобщо предотвратяват навлизането на нови предприятия в съответния пазар. Наличието на значителни бариери дава по-големи възможности за маневриране, а от там и за установяване на господстващо положение на вече настанените на пазара предприятия, тъй като възможността и вероятността за навлизане на потенциални конкуренти са сравнително ниски.

Съобразно практиката, бариерите за навлизане на пазара са свързани с анализ на:

- наличието (или отсъствието) на бариери за навлизане на анализирания пазар;

- преодолимостта на установените бариери за навлизане.


Преодолимостта на бариерите за навлизане на съответния пазар се оценява в зависимост от срока и размера на разходите за преодоляване на бариерите. Бариерите за навлизане са преодолими, ако разходите това са икономически оправдани от гледна точка приходите (доходите), които ще получи предприятието след навлизане на съответния пазар.

Бариерите за навлизане обикновено не изключват напълно достъпа до пазара, но го затрудняват в няколко аспекта:

- необходимост от значителни по обем, трудно възстановими разходи;

- значителен период от време за осъществяване на достъп;

- намалени възможности за реализиране на благоприятни икономически резултати в сравнение с вече присъствуващи на пазара предприятия.

Изводите от анализа на съществуващите бариери трябва да дадат отговор на въпроса дали съществуващата заплаха от разширяване на конкуренцията възпира участниците на съответния пазар от нарушения, в случаите на чл. 21 от ЗЗК и 82 от ДЕО.

Бариерите за навлизане имат икономически или правен характер.

а) Икономически бариери

Икономическите бариери от своя страна могат да се разделят на структурни и стратегически.

Структурни бариери

Структурните бариери имат донякъде обективен характер и са резултат от конкурентната структура и състояние на съответния пазар по отношение на технологията, обема и характера на продукта, търсенето и предлагането.

Първоначални разходи

Имат се предвид преди всичко първоначално необходимите инвестиции за организиране на съответното производство, които могат да се отличават твърде много по отношение на различни потенциални конкуренти. Много от тези разходи са трудно възстановими, което създава допълнителни рискове за потенциалните конкуренти с оглед на евентуалното им желание да излязат от пазара.

Размерът на тези бариери се оценява чрез стойността на дълготрайните активи на присъствуващите на пазара предприятия за производството на единица продукция, а също така и чрез размера на разходите, необходими за проучване на пазара, юридически и финансово-счетоводни консултации и др.

Икономия от мащаба

Когато едно предприятие се установи на нов съответен пазар, то влага повече разходи за производството на единица продукция, тъй като производственият му обем в началото е малък в сравнение с този, който реализира предприятие с традиционно производство на същия продукт на пазара. Поевтиняването на единица продукция с увеличаване на обема на производство се нарича икономия от мащаба. Това означава, че е по-малко вероятно конкурентите да навлязат или да останат на пазара, ако предприятието с господстващо положение блокира значителна част от съответния пазар. По същия начин предприятието може да укрепи позициите си на пазари с мрежови ефекти.

Следва да се има предвид, че на пазар с определен размер, икономията от мащаба ограничава броя на предприятията, които могат да действат на него при минимални разходи. Това следва да се вземе предвид при анализа на структурата на пазара.

Транспортни разходи

Възможно е проучваният продукт поради своето естество (напр. продукт с високи транспортни разходи спрямо цената) да не може да бъде печелившо предлаган в територии, намиращи се на голямо разстояние от мястото му на производство, тъй като високият размер на транспортните разходи ще оскъпи себестойността на продукта. В тези случаи транспортните разходи се квалифицират като бариера за навлизане и съответният географски пазар е винаги с регионално значение. В този смисъл пазари с местно значение са тези на цимента, захарта, брашното и други продукти. Обратно, когато транспортните разходи по преноса на един продукт от мястото му на производство до мястото му на предлагане са сравнително ниски, е налице по-широк географски пазар. Например границите на пазарите на лекарствени продукти са не по-тесни от националните.

В зависимост от конкретния случай границите на географския пазар могат да бъдат по-широки от националните.

Продуктова диференциация

Бариера за навлизане на потенциални заместители на проучвания продукт на съответната територия би могло да представлява и доброто име на продукта. Преодоляването на престижа на познатия продукт би оскъпило чрез разходите за маркетинг и реклама новонавлизащия продукт. Дори и последният да бъде предложен на по-ниска цена, практиката показва, че продуктите на световноизвестни марки, въпреки по-високите си цени, винаги са по-търсени от потребителите, отколкото евтините неизвестни продукти със същото предназначение, тъй като марката е гарант за качество и удобство.

Високата продуктова диференциация създава предимства на вече присъствуващите на пазара, тъй като новонавлизащите трябва да преодолеят създадената лоялност у потребителите по отношение на марката на съществуващите продукти. Това изисква и значителни разходи за реклама, промоция на новопредлагани продукти и т.н.

Иновационни възможности

Високото технологично ниво на действуващите на пазара предприятия, както и извършената от тях изследователска и развойна дейност им дава възможност в значителна степен, по-бързо в сравнение с навлизащите, да обновяват и повишават качеството на произвежданата продукция.

Тези възможности, които също така представляват своеобразна бариера за навлизащите, могат да бъдат оценени чрез стойността на дълготрайните нематериални активи на предприятията: патенти, лицензни, концесии, ноу-хау, марки, програмни продукти и др.

Ниво на търсене и предлагане

Високото ниво на предлагане на пазара от една страна и ниската платежоспособност на купувачите, ограничаваща търсенето, от друга са също значителна бариера за навлизане на потенциални конкуренти. Значимостта на тази бариера се оценява в перспектива, т.е. отчита се възможността за повишаване на търсенето в резултат от намаляване на цената на продукта, нарастването на потребностите от него, както и повишаване на доходите на купувачите.

  1   2   3

Свързани:

Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconРепубликабългари я комисия за защита на конкуренцията решение
Златимира Стайкова, разгледа в закрито заседание на 08. 05. 2012 докладна записка с вх. № Дзп-389/04. 05. 2012 г., докладвана от...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconРепубликабългари я комисия за защита на конкуренцията решение
Милена Емилова, разгледа в закрито заседание на 10. 05. 2011 докладна записка с вх. № Дзп-466/09. 05. 2011 г., докладвана от главния...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconРепубликабългари я комисия за защита на конкуренцията решение
Йорданка Узунова, разгледа в закрито заседание, проведено на 12. 02. 2009 г., докладна записка № дзп-89/10. 02. 2009 г от г-жа Людмила...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconРепубликабългари я комисия за защита на конкуренцията решение
Милена Емилова, разгледа в закрито заседание на 29. 03. 2011 докладна записка с вх. № Дзп-288/28. 03. 2011 г., докладвана от главния...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconОтчет за дейността на комисия за защита на конкуренцията
Народното събрание в изпълнение на изискванията на чл. 7а от Закона за Защита на конкуренцията. В него са отразени постигнатите резултати...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconКомисия за защита на конкуренцията
Закона за защита на конкуренцията (обн., Дв, бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 81 от 1999г.) на определен вид договори, когато те отговарят...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconРепубликабългари я комисия за защита на конкуренцията решение
Йорданка Узунова, разгледа в закрито заседание, проведено на 23. 12. 2008 г., преписка № кзк 671/2008 г., докладвана от г-жа Мария...
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconГодишен отчет за дейността на комисия за защита на конкуренцията за 2005 година по закона за защита на конкуренцията
ХІ. Дейност по процесуално представителство на Комисията пред Върховния административен съд
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconГодишен отчет за дейността на комисия за защита на конкуренцията за 2004 година по закона за защита на конкуренцията
Х. Дейност по процесуално представителство на Комисията пред Върховния административен съд
Републикабългари я комисия за защита на конкуренцията решение iconБрой 70 държавен вестник комисия за защита на конкуренцията решение
Закона за защита на конкуренцията (обн., Дв, бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 112 от 1998 г.; бр. 81 от 1999 г.; бр.'28 от 2003 г.; изм...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом