Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски




ИмеАнгел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски
страница7/8
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.97 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://angeldimov.dir.bg/_files/5265810.doc
1   2   3   4   5   6   7   8
Скъперничеството е порок, който най-добре рисува идеализма на политика и който служи като същински букаи (вериги) на краката му. ,,Пестеливостта се отказва от излишното, за да има необходимото, а скъперничеството се отказва от излишното, за да си достави излишното". Ние не говорим за скъперничеството изобщо, защото за него казахме думата си по-рано, когато разглеждахме порока ’’алчността за богатство’’, ние говорим за онова скъперничество, което влезлите в политически борби хора проявяват спрямо организациите, в чиито редове се числят.

Между някогашните революционни среди често се повтаряха тези изречения.

,,За да познаеш някого, гледай да имаш с него парична сделка. Който в борбата за общото благо прояви стремеж за лични материални облаги, той е най-опасният вътрешен враг".

Към тези изковани из недрата на суровата житейска действителност мъдрости, ние намираме за уместно да прибавим.

За да познаете колко голям е идеализмът на някого и до къде се простира предаността, искреността и готовността му да се жертвува за общото дело, докоснете се до неговата кесия. Няма по-добър пробен камък от този. Проявата на скъперничество в случая е проявата на недоимък на идеализъм. Издигнете паричния въпрос в средата на идейните борци, изтъкнете нуждата за лични жертви, поискайте тяхната лепта за общото дело и наблюдавайте внимателно душевните преживявания на всеки от тях. По техните лица, а след това по техните дела, бързо ще различите кои носят фалша в душата си на фарисеи и кои таят в себе си искреността и огъня на истинския борец. Скъперниците към делото и скъперниците в своя идеализъм тутакси ще открият своята душа и техният фалш, така майсторски закриван до това време от празнословие, ще блесне в пълната своя голота. Скъперникът трепери над своята кесия и ревниво я пази от подобни подаяния. Той е неспособен да скрие своя порок, той ще се издаде по какъвто и да е начин. Неговата маска ще падне, неговите хитрости и шикалкавяния ще се свършат, той ще се яви такъв какъвто си е. Скъперничеството, проявено към общото дело, в което дейците идейно са ангажирани, с нищо не може да се оправдае. Бедността не е пречка за никого да даде своята лепта, каквато подобава на състоянието му. Няма в света човек, който да каже: ’’Не мога да дам нито стотинка за борбата’’ - да не излъже. Последният бедняк може да даде своята дан, щом има в неговата душа идеален огън. Който казва: ’’не давам, защото нямам’’, той действително казва една истина ала тая истина се отнася не до неговата кесия, а до неговата душа. ’’Нямам’’, това всъщност значи: ‘’нямам съзнанието и идейния пламък на бореца’’. Който не е готов от своите материални средства да жертвува за делото и борбата, той не е достоен нито за едното, нито за другото.

Ако и въпросът не се отнася до личните средства на обществения борец, а до жертвуването на част от ония, които той е придобил благодарение помощта на общото дело, тогаз проявеното скъперничество е не само порок, а и едно злодеяние, което няма равно на себе си в идейните и политическите борби. Това показва не само липса на идеализъм, но и страст към користолюбие за сметка на общото дело и общото благо. Скъперничеството в такъв случай е едно престъпление, което заслужава най-строго наказание. Борбата на такива хора тогаз се обръща в една мръсна търговия на идейна почва. Те търгуват и с делото, и с неговите идеи, те търгуват и с доверието на народните маси. Скъперничеството от тоя характер е една язва, която носи само опасности за общото дело.

Хора, които проявяват единия и другия вид скъпер-ничество, в никой случай не могат да бъдат добри политици. Те са търтеи, те са паразити в политическия живот, които само изсмукват неговия сок и спъват неговия ход. Те без друго ще паднат в борбата като зловредни твари. Техният политически живот и тяхната чест е до тогаз, докато се открие фалшът им в душата. Те могат да бъдат само временни гости в борбата и то до тогаз, до когато се открият мародерските им попълзновения. Те са търговци с обществените борби и идеали, те правят само калабалък, но те са гнила подпора, върху която никаква тежест не може да се сложи. Техният щит е лицемерието. Езикът им служи само да прикриват своите пороци и за нищо друго. Те се крепят до тогаз, до когато от словото се пристъпи към дело, което иска осезателни жертви. Там, дето трябват думи - те са готови, но там, дето трябват жертви - тях ги няма. И понеже борбата е преплетена с думи и дела, тяхната маска неминуемо е осъдена на разрушение, а тяхното борчество - на падение и позор.

Тежко и горко на оная политическа организация, на която ръководството попадне в ръцете на скъперници - вариклечковци. Тя вечно ще бъде в застой. Тя ще се превърне на един запустял манастир, на който игуменът - алчен, страхлив и студен - присвоява всичките му приходи, не иждивява и не предприема нищо за неговото развитие и отчуждава всекиго от него. Скъперникът, когато заема високо положение, донася най-голяма вреда, защото със своето поведение предава своя порок и на обкръжаващите го и убива самопожертвувателността и идейността в цялата организация.

А няма по-жалко нещо от организация на дребнави и късогледи егоисти. Това е човешко стадо от малки животинки, които са се нагърбили големи работи да вършат, а винаги на едно и също място тъпчат. В политическите и обществените борби има един стар, неизменен и безпогрешен закон. Той е: който се е нагърбил да внася нови идеи за общественото преустройство и благоденствие и който се е заел да организира и ръководи обществените борби за тая цел, той трябва преди всичко да си зададе и да си отговори сам на този съдбоносен за него въпрос: готов ли е той лично да жертвува в името на идеите и борбата всичко - живот, имот, семейство, спокойствие, светлина, свобода и пр.? Ако неговият отговор е: ‘’Не’’, защото, защото и защото ... неговото място в никой случай не може и не бива да бъде отговорно и ръководно, т.е. там, от дето трябва винаги да блика необятен идеализъм, неизчерпаема енергия, удивителна неустра-шимост, безгранична и беззаветна самопожертвувателност.

Да се не забравя, че политикът е не само суров борец, той е и възпитател на народните маси. Неговият личен пример е закон за тия маси. Главнокомандуващият на армията може да стои далеч от нея и да я командува, защото разполага с най-грубата и широка форма на властта. За ръководителя политик това не може да бъде така: той трябва винаги да стои в първите боеви линии. Неговата самоотверженост и само-пожертвувателност е всичката онази магическа сила, която може за момент да възбуди борческия дух на народните маси, да ги раздвижи и да ги тласне във вихъра на борбата.

А факт неоспорим е, че скъперниците и треперковците над своята кесия и над своята неизбежна материална лепта към общото дело са най-малко готови да направят всички други необходими жертви за успеха на борбата. Който се скъпи за своята пара, той е чужді към всички діруги жертви в своята ііііііідіуша. За него борбата е търговска сделка, в която той участва само по отношение печалбите, но не и в загубите.

Липсата на идеализъм и борчески дух най-после може да бъде една съществена пречка на отделната личност да стане добър политик. В конституционно-парламентарните страни, каквато е България, би трябвало всеки български гражданин да бъде политик. Новите тежнения в демокрацията отиват по-далеч: те изискват същото нещо и от жената. Народовластието е немислимо, ако народът не участва в политическите борби. Върховен дълг на народните маси е да се организират в подобаващи и целесъобразни борчески групи и да вземат живо участие в политическите борби. Това повелява и теорията, и интересът на демо-крацията. Но в действителност това съвсем не е така, както трябва да бъде. Има мнозина прости и интелигентни хора, които странят от политическите борби; има и такива, на които политическата дейност се изразява само във време на избори, накарани често пъти с голям труд да гласуват. Такова политиканство ние наричаме пасивно или полумъртвешко.

Коя е причината на това бягство от политическия живот? Ние сме свикнали да си го обясняваме със слабото политическо съзнание. Това може да е вярно за голяма част от невежите хора, но може ли да се твърди, че то е вярно и за интелигентните бегълци (аполитици)? Има хора, които напълно съзнават своите права и задължения и необходимостта от живо участие в политическия живот и пак продължават да стоят далече от него. Безспорно е, че тук трябва да има друга причина. Тая причина ние намираме в липсата на идеализъм и борчески дух. За да бъде борец човек, не е нужно само да има съзнание, че трябва да бъде такъв; има нещо още по-важно от това, то е: да чувствува в себе си борчески дух, любов към народа и състрадание към болките му.

В казармата се вкарват всички годни за оръжие мъже, за да станат бойци, при все това, не всички стават добри войници. Има хора, родени с овчо сърце, които, въпреки всички усилия над тях, запазват своето овчедушие. От тези хора не може да се очаква активно участие в борбите и героизъм. Ако това нещо ние виждаме в казармата, където царува принудителна сила, съвсем не бива да се учудваме, когато го виждаме в по-широк размер в политическия живот, където, освен съзнанието за общи и далечни интереси и морала за изпълнение на човешки и граждански дълг, друга никаква сила не виси над човека.

Политико-обществените борби се водят от добро-волчески отряди. В тези доброволчески организации участ-вуват като живи дейци ония, които чувствуват в себе си всички качества за призванието на бореца. Преди всичко политическият деец трябва да има влечение и страст към борбите, да усеща у себе си идеен огън, да чувствува неизчерпаема енергия, мъжество и готовност за пълно самопожертвувание пред олтара на общото благо.

Съвсем не е пресилено, когато се казва, че борците се раждат, те не се създават. Несъмнено е, че възпитанието играе роля, но чрез него могат да се създадат ония, които имат зародиш от качествата на бореца. Възпитанието е необходимо, защото без него много хора, родени за борци, щяха безмълвно и безполезно да живеят във вечно мъртвило. Ала възпитанието не ражда, то само пресъздава човека - и то онзи, който има в себе си вложени зачатъци от борчество. Политическото образование и възпитание играе голяма роля над ония, които са организирани или приближени към политическите организации - то не докосва мъртвата и овчедушна част от народа. Всички хора, които участвуват в живота на политико-обществените организации, са политици. Но между тия политици има лоши, добри, по-добри и т.н. Това се дължи повече на възпитанието, отколкото на природните борчески зачатъци.

Действително има мнозина политици, които една проста случайност е направила такива, без да притежават най-елементарните качества на бореца.Те са вечна тежест в борбите. Ала не може да се твърди, че съвършено са негодни за борба, защото ако това беше така, те щяха с време да избягат или да паднат. Който държи до край, макар и да е бил лош политик, все има в себе си нещо борческо. Има и такива хора, които са станали политици, за да задоволяват личния и грубия си егоизъм. Те са най-лошите. Само продължително и систематично възпитание може да ги поправи.

Най-добрите политици са онези, които са се предали в служба на народа безкористно, искрено и всецяло. Такива, обаче са малцина. Но колкото и да са малко на брой, те са които дават правия тон в политическите борби - поне в теоретическо отношение. Те се налагат по силата на своите лични добродетели и по силата на своята правота в думи и дела. Техните качества и заслуги поразяват всекиго. Без да притежават диктаторски наклонности, те започват да упражняват огромно влияние над обкръжаващите ги. Техният авторитет расте, тяхната мирна, безобидна и естествена власт се разширява. Пред светилника на добродетелта и най-свирепият егоист прекланя глава. Широкият, беззаветният, разумният и полезен замах на добрия политик пленява и завладява хорските сърца и умове. Плоските и ниски интриги на дребнавите души не са в състояние да го свалят от трона на обществената любов и доверие.

Без съмнение има такива отлични политици, които падат в борбите изоставени и отритнати. Това се дължи или на стечението на непреодолими обстоятелства, или на тяхната нетактичност. В първия случай те са неизбежна жертва на дълга и на нуждите на момента, във втория - те са жертва на собствената си несъобразителност. Най-добрият политик трябва никога да не забравя, че има работа с хора, в които зверските страсти и тежнения кипят с адски огън. Той повече има работа с животинското у човека, отколкото с човешкото в същия. В политическия живот той трябва да смята, че е звероукротител, на когото камшика и хладното оръжие са отнети. Неговото слово, неговите дела и неговият начин на действие (такт, умение) - това е всичкото му оръжие, с което трябва да опитомява и вчовечава масата двукраки зверчета, наречени човеци, които имат всички претенции за такива, но нямат действителните им качества. Тежка и деликатна е ролята на ония политици, които са се нагърбили да организират и ръководят обществата. Всяка тяхна нетактичност и всяко тяхно подозрение върху тях за неискреност може да ги погуби в борбата. Нито сълзите, нито инатът, нито заплашванията, нито демонстративните им постъпки не са в състояние да ги спасят от сгромолясването, което сами са си подготвили. Обществото люби чрезмерно, но само онзи, който заслужава това. Роди ли се у него подозрение и омраза - то е безмилостно даже спрямо онзи, когото вчера е любило и величало. Разумният политик при всеки такъв случай трябва по-рано да търси причините в себе си, па тогаз в обществото. Защото обикновено обществото, народната маса си остава една и съща - измененията в нея са бавни и незабелязани. Изменението, което е предизвикало нарушение на равновесието между отделната личност и организираната група, всеки път личността трябва да търси в себе си. Безредието в неговата глава и дела най-често създават общия хаос, на който той пръв е станал жертва, като е изгубил някогашното си влияние и морална мощ сред обкръжаващите го. Това е толкова ясно, че няма нужда от големи обяснения. Щом неговото издигане в обществото се дължи на ценните качества, които е притежавал и на беззаветната дейност, която той е проявил, право е да се мисли и предполага, че отслабване или изгубване на влиянието му над мнозинството от обкръжаващите го, сред които в даден момент действува, се дължи тъкмо на обратното: на изгубването на тия ценни качества и на тая безкористна дейност. Съвсем не е изключено, щото в същия човек, в когото някога е бликала добродетелта, днес да бушува порокът. Както всичко в природата, така и човекът е подложен на изменение и израждане. Малцина са ония, които, след като са достигнали известно духовно съвършенство и високо обществено положение, да ги запазят до края на своя живот.

Пороците в човека и когато той е станал добър политик не угасват, те са вечно притисната пружина. Чест и слава на онзи, който запази до край в бурно непокътнато състояние съпротивителната си сила. Само такива гиганти и в областта на личното си самоусъвършенствувание могат да оставят неизличима и закръглена добра следа в своя личен и обществен живот - истинският и разумен смисъл изобщо на човешкия живот.





1 Сравнително най-крупните произведения, посветени на теоретическата и практическата дейност на Александър Стамболийски, са: Людмил Стоянов, "Александър Стамболийски", Изд. на Отечествения фронт, С., 1971 г.; Михаил Геновски, "Александър Стамболийски - живот, идеи, борби", С., 1947 г.; Михаил Геновски, "Александър Стамболийски, отблизо и отдалеко", Изд. на БЗНС, С., 1982 г.; Недю Недев, "Александър Стамболийски и заговорът", Изд. на БЗНС, С., 1984 г.; Въло Иванов "Александър Стамболийски, звезда на политическия небосвод на България", С., 1997 г.; Джон Д. Бел, "Александър Стамболийски и БЗНС" 1899-1923 г.,"ИК "Детелина 6", С., 1993 г.

2 Вж. Йордан Табаков, "Александър Стамболийски (характеристика)", Печатница "Книпеграф", София. (Този пасквил е публикуван, без да се съобщава годината на издаването. Но може да се предполага, че е издаден през 1930 г., тъй като тогава е регистриран екземпляр от него в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", гр. София.
1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconАнгел димов
Ролята му се определя, както от неговите нравствени качества и политически способности, така и от това, чии интереси удовлетворява....
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconАнгел димов злодеяния на сакскобургите в българия
Ерусалимските аристократични фамилии, които са използвали предоставената им държавна и църковна власт за лично облагодетелстване...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-софия: Покупка обявление за малка обществена поръчка доставки
Министерство на културата, бул. "Александър Стамболийски" №17, За: Ангел Ангелов, директор на дирекция "кпп", Република България...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-софия: 27 Други услуги обявление за малка обществена поръчка услуги
Министерство на културата, бул. "Александър Стамболийски" №17, За: Ангел Ангелов, директор на дирекция "кпп", р българия 1040, София,...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconПоклон пред Александър Стамболийски

Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-стамболийски: Изграждане обявление за обществена поръчка строителство
Община Стамболийски, Република България, Област Пловдив, гр. Стамболийски, ул."Г. С. Раковски" №29, За: Иван Атанасов кмет на Община...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-гр. Стамболийски: Проектиране и изпълнение обявление за поръчка строителство
Община Стамболийски, ул. "Г. С. Раковски" №29, За: инж. Любка Маджарова Зам кмет на Община Стамболийски, България 4210, гр. Стамболийски,...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconМинистерство на културата
София, бул. “Александър Стамболийски”, №17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconМинистерство на културата
София, бул. “Александър Стамболийски”, №17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconПрепис извлечения
Мирково, ул. “Александър Стамболийски” №35, тел. 07182/2286, e’mail: ob6
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом