Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски




ИмеАнгел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски
страница3/8
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.97 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://angeldimov.dir.bg/_files/5265810.doc
1   2   3   4   5   6   7   8

5. Трагична съдба


Като министър-председател Александър Стамболийски работи всеотдайно за възраждане и "пресъздаване" на България. Автор и изпълнител е на земеделската програма за социални и политически реформи, която се приема с радост и ентусиазъм от широките народни маси. Активно участва в законодателството и дипломацията, полага грижи за настаняването и изхранването на хилядите бежанци и руски емигранти. Печели доверието на повечето избиратели в страната.

Всичко това вбесява буржоазните политически хищници и шефове на мафиотски организации. Те, както и ръководството на "широките" социалисти, разбират, че скоро не ще могат да се върнат на власт чрез парламентарни избори. Изразяват становище, че до властта могат да се доберат само с насилие, с държавен преврат.

Такъв преврат се подготвя и извършва на 9 юни 1923 г. от царедворски офицери (членове на Военната лига), фашистката организация "Народен сговор", Демократи- ческата и Социалдемократическата партия, Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Финанси- рането на този кървав заговор се осигурява от търговци, банкери и чуждестранни спекуланти.

Превратът на 9 юни 1923 г. заварва Александър Стамболийски в родното му село Славовица. Селяни от съседните села се стичат да го защитават и няколко дни се сражават срещу военните части на превратаджиите. Александър Стамболийски е заловен и след нечовешки инквизиции (включително отрязване на отделни органи от тялото му) е умъртвен в неговата вила край с. Славовица.

Превратът се предшества от злодейското убийство на най-близкия съратник на Александър Стамболийски, военния министър в земеделското правителство Александър Дими-тров. На погребението му Стамболийски произнася надгробна реч, в която излага своите схващания за живота и смъртта. Той казва:

"Аз намирам смисъла на човешкия живот не в неговата продължителност, а в неговата интензивност и плодо-творност. Аз намирам идеалната и красива смърт за бореца, смъртта, която иде след едно бурно и делово минало, незасенчено с никакъв дефект от безчестие, отчаяние или безсилие"1.

В словото си Александър Стамболийски заявява, че земеделците няма да отмъщават за смъртта на своя другар и съпартиец. Обещава да се направят "невъзможни по-нататъшните убийства на държавни мъже"2. При това като се включи целият народ в осъществяването на правител-ствената политика.

Тези общонационални задачи обаче едва ли могат да бъдат изпълнени със съществуващия крайно ограничен кадрови потенциал на Земеделския съюз. Дефицитът на земеделски кадри особено се чувства в началото на 1923 г., когато Александър Стамболийски се натъква на големи трудности при попълването на овакантените министерски длъжности.

Лицата, предлагани за  поста министър на вътрешните работи, се страхуват от ВМРО, а известният земеделски деятел Недялко Атанасов отказва да го заеме с оправданието, че винаги носи в себе си валерианови капки3.

Липсата на достатъчно ръководни кадри в БЗНС улеснява конспиративната дейност на превратаджиите. Позволява им необезпокоявани от никого да вършат атентати и убийства и да подготвят насилственото узурпиране на държавната власт.

В основата на извършения на 9 юни 1923 г. военнофашистки противоконституционен държавен преврат са изострилите се икономически отношения между сравнително малкото на брой богаташи и милионите бедни хора у нас. Особено в процеса на осъществяване на мащабните политически и социални реформи, отнемащи привилегиите на представителите на богаташката класа.

Тази класа започва ожесточена борба срещу земеделското правителство, като използва подкупната преса, офицери, македонски четници и наемни убийци. Обществото силно се поляризира. От едната страна е "мнозинството, чиято политическа и социална идеология е напоена с евангелски идеализъм и с разни хуманитарни доктрини", а от другата страна е малцинството, състоящо се от хора, чиято дейност се ръководи от "силна доза егоизъм, горделивост и жестокост, хитрина и безскрупулност"4.

Срещу земеделската власт тръгват на щурм   едри земевладелци5, търговци и банкери, запасни офицери, адвокати, църковни служители6 . А мрежата на заговора се плете от младия цар Борис III и неговия антураж. Особено след като му донасят, че земеделският лидер подготвя промяна на Конституцията за избираемост на царя и за премахване на царската династия.

Като министър-председател Александър Стамболийски продължава да предполага, че политическите партии постепенно ще изчезнат и тяхното място ще се заеме от съсловните организации (земеделски, работнически, занаятчийски). Но фалиралите вече буржоазни партии у нас се преобразуват или влизат в таен съюз с цар Борис III, с царски офицери, фашисти, македонски четници и руски белогвардейци. Към тях се присъединяват и едрите земевладелци и свързаните с индустриалния капитал членове на Земеделския съюз. Дори се предполага, че зад първия опит за атентат срещу Александър Стамболийски (извършен на 4 февруари 1923 г. в Народния театър), освен цар Борис III и ВМРО стоят богатите земеделски министри Коста Томов и Марко Турлаков7.

В своите теоретични изследвания Александър Стамболийски се убеждава, че обществото се разделя на богати и бедни класи. Смята обаче за непростим грях разцеплението на разнородния по състав и икономически интереси БЗНС. Освен това той е прозрял, че чрез лоялно поведение и парламентаризъм трудно могат да се осъществяват реформи, засягащи интересите на икономически и информационно най-силната класа в обществото. В такива случаи "революциите на народите се налагат"8.

Александър Стамболийски демонстрира морал в поли-тиката, макар да съзнава, че "моралът и политиката вървят по отделни пътища"9. Неговата доброта и човечност постоянно се сблъскват с жестокостта и покварата в обществото.

Така в навечерието на Деветоюнския преврат (през пролетта на 1923 г.) пълномощният министър в Париж ген. Михаил Савов разговаря с министъра на войната Константин Муравиев и му представя списък с имената на около 50 лица, които подготвят убийството на Александър Стамболийски. Настоява този списък да се предаде на министър-председателя, като му се каже, че те трябва най-малко да бъдат изгонени от България. Така "няма да се пролива кръв, от която той се толкова бои"10.

От политическа гледна точка Александър Стамболийски би трябвало незабавно да предприеме съдебни и други мерки за защита на законната власт и демокрацията. С твърда ръка да накаже и разпръсне съзаклятниците, които не признават никаква законност и господстват в обществото чрез заплахи, терор и убийства. Той обаче изслушва доклада и отговаря: "В края на краищата предпочитам да бъда убит, отколкото да убивам"11.

Очевидно Александър Стамболийски притежава голяма вяра в човека, както и свръхчовешка етика, които до голяма степен определят неговата трагична съдба12. Но в нея се отразява трагедията на българското общество, на България.


* * *

В човешката история има много убити политици. Повечето от тях са защитници на трудовите хора, като известния деец на Френската революция "приятеля на народа" Жан Пол Марат (убит през 1793 г.), признатия за освободител на робите в САЩ американски президент Абрахам Линкълн (1865 г.) и други. Насилствено се отнема животът и на нашия народен водач Александър Стамболийски. Чрез неговото физическо унищожаване се прекратява политиката му за добруване на мнозинството от народа. Но преките и косвените убийци на Александър Стамболийски, както и техните наследници, все още правят опити да оправдаят това жестоко и позорно деяние. Преди всичко като разпространяват клевети по негов адрес, поставящи под съмнение нравствените и интелектуалните му достойнства. Наистина в сравнително краткия си живот Александър Стамболийски проявява човешки слабости и допуска политически грешки. Някои от тях дори му костват живота. Но въпреки това той завинаги ще си остане велик политик. Главно защото се жертва за свободата и благоденствието на трудовия народ. С личния си пример показва, че може да има морал и в политиката. Искрено и честно се бори за мир и разбирателство със съседните ни народи и всички хора по света.



ВЛИЯНИЕТО НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ БОРЕЦ ВЪРХУ НЕГОВАТА ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ


Желателно е между личния и обществения живот на политическия деец да владее пълна хармония и да бъде той изцяло безупречен. Защото човешката натура не може да бъде двойнствена. Който в личния си живот е порочен, в обществения мъчно би бил порядъчен. Примери поразителни ние имаме с адвокатското съсловие, което ръководи политическите партии. В личния си и професионален живот адвокатите привикват да лъжат, да правят компромиси със съвестта си, да защитават криви и нечисти каузи и да експлоатират простодушието на своите клиенти. С това техният морал е притъпен и опорочен, тяхната душа - осакатена. И така духовно и морално хроми се явяват и на политическата сцена. В политическия живот те продължават да адвокатствуват, т.е. да търгуват с публичния морал, с обществените интереси и с общественото лековерие - с една реч, те си остават и в политиката адвокати.

Идеалното положение на обществения деец е, да има развит ум, развита воля и вечно будна съвест както в личния си, така и в обществения живот. Ала това е само идеалното, което не всякога бива реално. Обикновеното е, че и политическите дейци като хора не са без слабости и пороци в личния си живот. Това не бива нито да ни учудва, нито да ни ужасява. Важното е тези пороци в личността да не бъдат от естество да я компрометират, парализират и изродят в обществения живот. И ние ще се спрем именно на онези човешки пороци, които биха били в състояние да унищожат политическия деец.

Най-страшният порок, който масово погубва обществе- ните дейци, е алчността им за богатство, която алчност често пъти взема формата на кражба. Тоя порок е, който прави небивали опустошения в политическия и държавен живот и който приковава маса личности на позорния стълб. Всички други пороци обществото може да търпи и прости на големите политически величини, освен този. Провинените в кражба и подкупничество политически и държавни дейци са завинаги опозорени и погубени пред будната обществена съвест и съзнание. Който посяга върху общественото богатство като мандатьор на народа, той посяга на най-съкровената своя чест и убива и своето реноме и своята бъднина на добър обществен деец. Върху всички негови трудове в миналото е хвърлено булото на позора и на безчестието.

Всички обществени дейци, които треперят над парата, които проявяват скъперничество и алчност за бързо и голямо забогатяване, са склонни да станат крадци, щом намерят благоприятни условия за това. Общественият деец преди всичко трябва да бъде безкористен и самопожертвователен към общите и полезни дела. Той трябва да дава пример на всяка стъпка в това отношение. Само такива хора могат да ръководят обществата. Който прави сметка за своя джоб при всяка стъпка в обществената работа, той не може дълго време да се задържи на случайно извоюваното си обществено положение. Като властник той без друго ще се провали и опорочи. Но и като опозиционер той не може за дълго време да скрие своя порок и той ще отврати хората от себе си. Обществената среда, която обкръжава политическия деец, вечно се подновява и опреснява. Ако известен слой от тази среда е зашеметен от големите способности на известна личност и не съзира тоя порок, ще се намери друг по-прозорлив, по-трезвен и по-самостоятелен, който неминуемо ще открие нейния отблъскващ порок. А не бива да се забравя, че този порок внася най-големи разочарования и отвращения в обществените среди.

Който е турил за цел в живота си да забогатява, той не бива да се залавя с политическа и обществена дейност. Има всевъзможни професии, които са широко поле за подобни апетити. Ламтящият за богатство човек в политическото поприще неминуемо ще стане крадец или продажник и ще оскандали не само себе си, но и обществената среда, в която той се движи. Обществено-политическото поле е арена за безкористни и честни дейци. Безчестието в политическия живот е синоним само на кражбата и подкупничеството. Честен обществен деец - това значи човек, който не е алчен за богатство, не е способен да се подкупва и не е крадец.

Страхливостта е друг порок, който може да погуби обществения деец. Който по природа е страхлива натура, той изобщо не може да бъде истински и самоотвержен борец. Страхливият е без самоинициатива и без решителност. А без тези качества борбата е немислима. Всеки политик трябва да бъде готов да стане революционер. Който не е способен да се бори с цената на своя живот за движещите го идеи и за сигурността на самата политическа борба, той е страхливец, той притежава порок, който винаги може да помрачи неговата обществена дейност. Страхът поражда позорния компромис в политиката, поражда престъпното отстъпление от изпълнението на нравствения и политическия дълг, поражда малодушието и раболепието пред носителите на произвола и реакцията. Само в общества от страхливи политици е възможен свирепият реакционен режим на царе и политически котерии. Страхливите политици са проводници на най-ужасните язви в политическия живот. Хора с такъв порок далеч не могат да отидат, те са осъдени или вечно да тъпчат на едно и също място като непоправими сектанти, или да дезертират с време от борбата, или да паднат в обятията на монархизма и като негови слепи оръдия да продължават да се движат на политическото борбище.

Двуличието, лъжливостта са други пороци, които могат да погубят личността като обществен деец, особено в демократичните общества. Онзи, който в частния си живот си служи с двуличието и лъжата, той прибягва към тяхната помощ и в своя обществен живот. Съвършено погрешен е възгледът, че двуличието и лъжата трябва да бъдат меродавни в политическия живот. Само нечистите каузи имат нужда от нечестни средства. Истинският политически деец трябва да се гнуси от такива каузи. Искрената и честна политика е най-добрата. Безсрамните и дебели лъжи, с които си служат често българските политици, са плодове на некултурността, ориенталщината и адвокатщината. С този порок те не отиват далече. Даже деморализацията, която те внесоха в обществото с алчността си за богатства, с раболепието си и с лъжата, най-напред погуби техния авторитет. Колкото един народ повече се самосъзнава и демократизира, толкоз повече двуличните и лъжливи политици губят почва под краката си. В България има бивши министри, които са синоним на лъжата, защото не знаят да говорят без да излъжат. Тяхната слава обаче бързо се помрачи. Лековерният народ се съвзе и ги отритна. И двуличните политици не могат дълго да се задържат. Народът без друго ще узнае, че делата им не съвпадат с техните проповеди и ще се погнуси от тях, защото представляват нови мехове с нечисто масло. Онези политици, които проповядват скромност и безкористие, а, когато им падне случай, проявяват необуздана алчност; които проповядват всевластието на народа, а са носители и инспиратори на най-мерзката тирания и деспотизъм; които проповядват самоотверженост и себепожертвователност в борбата, а сами гледат най-старателно да си запазят живота, кесията и спокойствието - тези хора са двулични политици, пороците на които не могат за дълго да се скрият от обществения поглед. Тяхното двуличие, тяхното коварство ще блесне при всяка сериозна стъпка и те неминуемо ще се строполят пред съда на пробудената обществена съвест. Народните маси, които животът повиква на политическата сцена, се нуждаят от по-друго внимание и третиране, отколкото това е било при монархическите режими, в които тези народни маси са смятани за животинско стадо, предназначено само да робува на други зверове с ”благородна кръв” и ”богопомазване”. Минаха вече тези блажени времена за тиранията, кърволочеството и грубия паразитизъм. Днес са вековете на демокрацията. Който няма вяра в народните маси, нека открито да го заяви, а не с двуличие да се приспособява към тях. Който смята, че неговата личност стои по-горе от народното мнозинство; който мисли, че неговото мнение и неговата дума трябва да бъде закон за това мнозинство; който е убеден, че установените норми, общото решение и дисциплина не обвързват него, когато не съвпадат с личните му разбирания и благоразположения - неговото място като обществен деец не е между демократическите общества. Той е човек от стария век, той е остарял, преди да се роди, той ще бъде сгазен и смачкан от колесницата на засилващата се демокрация.

1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconАнгел димов
Ролята му се определя, както от неговите нравствени качества и политически способности, така и от това, чии интереси удовлетворява....
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconАнгел димов злодеяния на сакскобургите в българия
Ерусалимските аристократични фамилии, които са използвали предоставената им държавна и църковна власт за лично облагодетелстване...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-софия: Покупка обявление за малка обществена поръчка доставки
Министерство на културата, бул. "Александър Стамболийски" №17, За: Ангел Ангелов, директор на дирекция "кпп", Република България...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-софия: 27 Други услуги обявление за малка обществена поръчка услуги
Министерство на културата, бул. "Александър Стамболийски" №17, За: Ангел Ангелов, директор на дирекция "кпп", р българия 1040, София,...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconПоклон пред Александър Стамболийски

Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-стамболийски: Изграждане обявление за обществена поръчка строителство
Община Стамболийски, Република България, Област Пловдив, гр. Стамболийски, ул."Г. С. Раковски" №29, За: Иван Атанасов кмет на Община...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-гр. Стамболийски: Проектиране и изпълнение обявление за поръчка строителство
Община Стамболийски, ул. "Г. С. Раковски" №29, За: инж. Любка Маджарова Зам кмет на Община Стамболийски, България 4210, гр. Стамболийски,...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconМинистерство на културата
София, бул. “Александър Стамболийски”, №17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconМинистерство на културата
София, бул. “Александър Стамболийски”, №17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconПрепис извлечения
Мирково, ул. “Александър Стамболийски” №35, тел. 07182/2286, e’mail: ob6
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом