Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски




ИмеАнгел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски
страница1/8
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер0.97 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://angeldimov.dir.bg/_files/5265810.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8



Първа част


Ангел Димов


ПолитиЧески портрет на

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ


Втора част


Александър Стамболийски


Какъв трЯбва да бъде политикът


(Написана в затворите)


Академично издателство на ВСИ

Пловдив, 1999 г.


Благодаря на академик Илчо Димитров, на професор Въло Иванов, на публициста Христо Цеков и на председателя на БЗНС “Александър Стамболийски” Светослав Шиваров за направените бележки и препоръки при създаването на тази книга.


Авторът




ПРЕДГОВОР


Александър Стамболийски е велика историческа личност. Неговите политически борби и дела оставят дълбоки следи в българската история и са обект на изследвания от редица наши и чуждестранни учени и писатели. Описват се в учебници, романизирани биографии и научни разработки1.

В повечето публикации, посветени на Александър Стамболийски, се подлага на анализ главно неговата земеделска идеология. Обстойно се разглеждат възгледите му за историческото развитие на обществото, които той излага в капиталния си труд "Политически партии или съсловни организации” (1909 г.). Напълно се отрича тезата на Александър Стамболийски, че в дребноселска България може да се установи самостоятелна "селска власт". Поддържа се догмата за ръководната роля на работническата класа в борбата срещу капитализма.

Освен това с идеологията и политиката на Александър Стамболийски се оправдават множество погрешни решения и тактически недомислия на комунистическите ръководители. Прикрива се тяхната вина за недостатъчното взаимодействие между работниците и селяните.  

Още към края на 1919 г., когато за първи път му се възлага да състави коалиционен правителствен кабинет, най-напред предлага на комунистите да влязат в него. Това предложение не се приема. Александър Стамболийски е оставен сам да се справя с катастрофалните резултати от провежданата от неговите предшественици военнолюбива политика.

Преди и след смъртта на Александър Стамболийски се появяват и долнопробни издания на недобросъвестни и политиканстващи адвокати и журналисти2. В тях се издева-телства над този самороден политик, станал "курбан" за добруването на българския народ. Тиражират се чудовищни клевети и лъжи с цел да бъде заподозрян в корупция, демаго-гия и женкарство. Наричат  го ‘’велик простак’’, издигнал се до поста ‘’министър-председател на България’’3.

Александър Стамболийски се отнася великодушно към такива публикации. В едно изявление относно политиката на БЗНС след Първата световна война той казва: ‘’Против мен се сипят най-големите и отвратителни ругатни в печата и при все това аз искам премахването на цензурата’’4.

През март 1923 г. (когато е министър-председател) произнася реч в Народното събрание и се обръща към депутатите от буржоазните партии с думите: ”Вие ни смятате за простаци. Живейте си с тези предубеждения”5.

Очевидно нужен е нов политически (освободен от идеологеми) подход при преценка на борбите и делата на Александър Стамболийски. Само така може още по-силно да блесне неговото величие в политиката и в българската история.

Приживе Александър Стамболийски специално отбе-лязва, че хора с еснафски разбирания за смисъла на живота не могат правилно да преценят героичните подвизи на герои като Васил Левски, Христо Ботев и Гоце Делчев. В писмо до ”певеца на полските цветя и земеделските теглила”, поета Цанко Церковски, той пише: ”Подобният само на подобните си може да дава преценка на делата и живота”6.

Читателите могат сами да определят мястото и заслугите на Александър Стамболийски за развитието на страната. Преди всичко като прочетат прекрасните му творби.

По случай 100-годишнината от рождението на Алек-сандър Стамболийски (1979 г.) се издава сборник от негови произведения. В този сборник са включени негови речи и статии, както и брошурите: ”Власт, безвластие, народо-властие”; ”Двете ми срещи с цар Фердинанд”; ”Принципите на Българския земеделски съюз”. В него обаче не намират място фундаменталният му труд ”Политически партии или съсловни организации”, както и написаната в затвора брошура “Какъв трябва да бъде политикът?”.

Малкото по обем (около 50 страници) произведение “Какъв трябва да бъде политикът?” е съкровище от знания за постигане на успехи в семейния и политическия живот. Може би то е единственото по рода си в нашата литература.

През пролетта на 1967 г., попаднах на един екземпляр от това произведение в старата Пловдивска библиотека. Близо пет десетилетия след неговото публикуване (1919 г.) беше с още слепени и неразрязани страници. Прочетох го с голям интерес, тъй като по това време бях на щатна организационна работа в Окръжния комитет на Димит-ровския комунистически младежки съюз (ДКМС) в гр. Пловдив и любопитствах да узная на какви критерии трябва да отговаря политическата личност, и то според Александър Стамболийски, който, по разказите на моя баща, е образец на оратор и политик. Тогава ежедневно посещавах Градската библиотека и подготвях програма за обучение на младежки

ръководители по реторика. Търсех и изучавах литература за изготвяне на учебно пособие, което същата година се отпечата под заглавие: ‘’Изкуството да се говори пред публика’’.

След като прочетох и конспектирах (тогава още няма-ше копирна техника) съчинението на Александър Стамболийски ”Какъв трябва да бъде политикът?”, често се сещам за описаните в него пороци и морални добродетели. Мой ръководен принцип стана формулировката, че ”искрената и честната политика е най-добрата”7.

Когато стане дума за ”Какъв трябва да бъде политикът?”, у мен винаги изплува един незабравим спомен. През периода 1970-1972 г. бях пълномощник на ЦК на ДКМС в Република Коми. При едно пътуване от Москва до столицата на Коми - гр. Сиктивкар, в самолета се запознах и разговарях с български художник, който сътрудничел на редактирания от Александър Стамболийски вестник ”Земеделскo знаме”. Когато започнах да преразказвам някои пасажи от ”Какъв трябва да бъде политикът?”, лицето му се обля в сълзи и промълви: ”Доживях да видя млад човек, прочел това произведение”.

Сега, в навечерието на 120-годишнината от рождението на Александър Стамболийски, България отново изпадна в отчаяно положение. Начело на държавата и обществото застават кариеристи, които използват политиката за лично облагодетелстване. Публикуването и разпространението на книги като ”Какъв трябва да бъде политикът?” ще помогне за повишаване на политическата култура на нашия народ и за по-лесното му ориентиране в обществения живот. Така ще се дава и заслужен отпор на онези обществени деятели, които се опитват да омаловажават, оспорват и отричат великото дело на Александър Стамболийски.


1. Портрет на идеалния политик


Александър Стамболийски е истински национален герой. Животът му е низ от политически борби за благото на народа. В тях проявява неустрашимост и пълно себеотрицание. Понася невъобразими мъки и страдания. Излага на опасност и репресии своята жена и двете си невръстни деца.

Всичко това е продиктувано от неговата дълбока вяра в кристални и свети идеи. Той вярва, че у нас може да се изгражда демократичен обществен строй, при който да се постига сравнително по-справедливо разпределение на материалните блага. Възприема политиката като средство, "оръжие, с което могат да се направят най-големите чудеса на тоя свят"1 .Според него политиката би трябвало да се използва за ефикасно управление на държавата, възприе-мане на "общочовешки начала" и последователна защита на народните интереси2.

Освен това Александър Стамболийски е убеден, че България може да поддържа взаимноизгодни икономически връзки с всички държави, включително и с Русия. Мечтае за формиране на мирни, братски отношения с русите, сърбите и другите съседни балкански народи.

Още когато е в затвора (1915-1918 г.), Александър Стамболийски предугажда, че с изпълнението на тези исто-рически задачи ще бъде натоварен Българският земеделски народен съюз (БЗНС). Събитията ще му предоставят възмож-ността да поеме държавната власт, да управлява и да реформира страната.

Ето защо от затвора дава писмени становища за так-тиката на парламентарната група на БЗНС в Народното събрание. Настоява да бъде преодоляно започналото в нея разцепление3.

С оглед да се подбират и обучават подходящи управленски кадри, Александър Стамболийски написва и съчинението "Какъв трябва да бъде политикът?" То е предназначено предимно за политици и държавници. В него се рисува портретът на идеалния политик. Посочват се 18 човешки порока, които "биха били в състояние да унищожат политическия деец".

Тези пороци се проявяват и в съвременния политически живот. Техни носители са много наши политици.

Според Александър Стамболийски човешката натура не може да бъде двойнствена. Човек, "който в личния си живот е порочен, в обществения мъчно би бил порядъчен"4. Желателно е навсякъде политическият деец да бъде безупречен. "Идеалното положение на обществения деец е да има развит ум, развита воля и вечно будна съвест както в личния си, така и в обществения живот"5 .

Но такова идеално положение рядко се среща в практиката. Обикновено политическите дейци са хора с едни или други пороци. Значителна част от тези пороци се проявяват в обществено допустимите граници и хората се отнасят снизходително към тях. Но има човешки пороци, които могат "да компрометират, парализират и изродят"6 личността в обществения живот.

Александър Стамболийски смята, че при нашите условия най-страшният порок, който масово погубва обществените дейци, е алчността за богатство.

Характерно за този порок е, че често пъти придобива формата на кражба, а хората са твърде чувствителни към лица, които присвояват чужда собственост и особено принадлежащите на народа финансови и материални средства. Това не убягва от погледа на Александър Стамболийски, който пише: "Провинените в кражба и подкупничество политически и държавни дейци са завинаги опозорени и погубени пред будната обществена съвест и съзнание"7. Онзи, който си поставя за цел да трупа богатства, би трябвало да стои далеч от политиката. Има други сфери на дейност, където би задоволил подобни апетити.

Според Александър Стамболийски, друг голям порок, който може да погуби обществения деец, е страхливостта. Страхливият политик е без самоинициатива и без реши-телност.

"Страхът поражда позорния компромис в политиката, поражда престъпното отстъпление от изпълнението на нравствения и политическия дълг, поражда малодушието и раболепието пред носителите на произвола и реакцията"8.

Александър Стамболийски посочва двуличието като опасен порок у политическия деец. Според него "съвършено погрешен е възгледът, че двуличието и лъжата трябва да бъдат меродавни в политическия живот. Само нечистите каузи имат нужда от нечестни средства9." Все някога народът ще узнае, че има разминаване между проповедите и делата на двуличните и лукави политици и "ще се погнуси от тях".


Интересни са разсъжденията на Александър Стамбо-лийски за такива пороци като пиянството10, комар-джийството и женкарството. Към тези пороци са предразположени предимно безволеви натури, които в пове-чето случаи се оказват неспособни за сериозни политически борби и дела.

Александър Стамболийски точно формулира мислите си и за други убиващи политика пороци като: тесногръдия личен морал; леността; нескромността; скъперни-чеството. Със загриженост пише и за още два порока. Единият е покварената съвест. Хората с този порок не знаят "що е честна дума" и не подбират средствата за борба със своите противници. Това са "същинските гамени и в литературата, и в журналистиката, и в политиката", които "пръскат на всички страни смрад и деморализация". Това са "фабриките за кал и мръсотия"11.

Покварената съвест е язвата на принципа на свободата на словото. Срещу този порок могат да противодействат само народи с висока политическа култура.

Голям порок, който може да погуби политическия деец, са диктаторските наклонности. Александър Стамболийски доказва, че в демократичните общества ръководител с такива наклонности "става роб на собственото си мнение, болез-неното си честолюбие и прекомерния си инат и влиза в открита вражда с всички демократични принципи и с цялата демократична организация"12.

Александър Стамболийски не се ограничава само с разкриването на гибелните за политика човешки пороци. Той се опитва да определи и най-важните политически и морални качества на истинския политик. В неговите представи "най-добрите политици са онези, които са се предали в служба на народа безкористно, искрено и всецяло"13. Такива политици печелят хорските сърца и умове по силата на своите добродетели и правотата на техните думи и дела.

Политикът трябва да бъде физически здрав и обаятелен. Той следва да е изпълнен с идеализъм и борчески дух.

Едно от най-важните качества, които трябва да притежава политикът, е честността. Обществено-политическото поле би следвало да бъде арена на безко-ристни и честни дейци. А "честен обществен деец това значи човек, който не е алчен за богатство, не е способен да се подкупва и не е крадец"14.

Само позор и презрение очаква онези политици, които, ръководени от користни интереси и патологичен стремеж към лична власт, разпродават страната си на чужденци. Същата участ ще сполети и политиците, които проявяват готовност да властват в страната с помощта на чуждестранни окупационни войски.

Измежду задължителните качества на добрия политик с особена сила блести смелостта. Смелият политик винаги е готов да жертва всичко - свобода, имот, живот. С присъщата си деловитост той поема отговорност и решава проблеми, засягащи милиони хора. Бързо и решително противодейства на лица и организации, които с терор и насилие посягат на отделния гражданин или на законно спечелената държавна власт.

Александър Стамболийски посочва, че третото важно качество на политика е искреността. Според него искре-ността и прямотата са добродетели, които, ако запази човека у себе си, биха го издигнали на завидна висота. Александър Стамболийски смята, че "безсрамните и дебели лъжи, с които си служат българските политици, са плод на некултурността, ориенталщината и адвокатщината"15.

Искреният политик има ясно оформени възгледи за живота и обществото. Неговата кауза е чиста. Проявява морална и политическа устойчивост и не сменя полити-ческата си принадлежност по конюнктурни съображения.

Добродетел, близка до искреността, е скромността. Скромният в своите претенции и щедрият в своите жертви и дела изгражда на солидни основи своето политическо бъдеще. Той винаги е готов да пренебрегне или да остави на заден план личните си проблеми заради общия, колективния интерес. Знае, че богатството и властта са преходни явления и не се стреми към бързо забогатяване или издигане в партийната и държавната йерархия. Твори безспирно и чака неговите дела да определят положението му. Винаги се смята за "задължен към делото и зида неуморно пред неговия олтар, без да се стряска от това, че хората с време не са го оценили"16.

Скромният човек уважава своите политически сподвижници. Питае почит и признателност към по-опитните от него. Старае се да им подражава. Защото в политиката "гимназиалните и университетските знания не помагат, ако те не са премлени, пробвани, приспособени и допълнени от школата на борбата и живота"17.

Скромният политик е лоялен и критичен към своите другари. Смело ги защитава, когато срещу тях се отправят незаслужени и несправедливи критики и обвинения.

Главно по това се различава от кариериста, който в душата си се радва на всяка клеветническа кампания срещу по-способните от него. Смята, че като бъдат очернени, "той ще заеме тяхното място"18.

Скромният политик не проявява надменност и грандо-манщина в общуването с хората. Държи се естествено, непринудено и простонародно.

Александър Стамболийски смята, че голяма добродетел в човека и политика е
  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconАнгел димов
Ролята му се определя, както от неговите нравствени качества и политически способности, така и от това, чии интереси удовлетворява....
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconАнгел димов злодеяния на сакскобургите в българия
Ерусалимските аристократични фамилии, които са използвали предоставената им държавна и църковна власт за лично облагодетелстване...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-софия: Покупка обявление за малка обществена поръчка доставки
Министерство на културата, бул. "Александър Стамболийски" №17, За: Ангел Ангелов, директор на дирекция "кпп", Република България...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-софия: 27 Други услуги обявление за малка обществена поръчка услуги
Министерство на културата, бул. "Александър Стамболийски" №17, За: Ангел Ангелов, директор на дирекция "кпп", р българия 1040, София,...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconПоклон пред Александър Стамболийски

Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-стамболийски: Изграждане обявление за обществена поръчка строителство
Община Стамболийски, Република България, Област Пловдив, гр. Стамболийски, ул."Г. С. Раковски" №29, За: Иван Атанасов кмет на Община...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconBg-гр. Стамболийски: Проектиране и изпълнение обявление за поръчка строителство
Община Стамболийски, ул. "Г. С. Раковски" №29, За: инж. Любка Маджарова Зам кмет на Община Стамболийски, България 4210, гр. Стамболийски,...
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconМинистерство на културата
София, бул. “Александър Стамболийски”, №17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconМинистерство на културата
София, бул. “Александър Стамболийски”, №17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145
Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски iconПрепис извлечения
Мирково, ул. “Александър Стамболийски” №35, тел. 07182/2286, e’mail: ob6
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом