Финансово право




ИмеФинансово право
страница1/3
Дата на преобразуване07.10.2012
Размер401.67 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/z Finansovo SU iii variant.doc
  1   2   3
ФИНАНСОВО ПРАВО


Въпрос №1

Финансовото право като отрасъл на действащото

право в България. Предмет и метод на финансовото право, характеристики, източници йерархия на източниците.


  1. Предмет и метод

В правната теория се счита, че обективното финансово право е самостоятелен правен отрасъл, като се изхожда от критериите – предмет и метод на правно регулиране. Според друга теория обективното финансово право е комплексен отрасъл, доколкото е много тясна връзката му с други правни отрасли.

Предметът на финансовото право може да се дефинира по следния начин: кръгът от обществени отношения, които урежда.

Финансовото право урежда финансови отношения – такива с паричен характер. От юридическа гледна точка не всички парични отношения са финансови, както и не всички финансови отношения са парични. Например, според правната концепция за финансите, един заем от банката би следвало да се разглежда като гражданско-правно отношение, а не като финансово. В държавата съществува непроизводствена сфера, която, за да се издържа, е необходимо да има механизъм за прехвърляне на блага от производството към непроизводствената сфера. За тази цел се създава държавен бюджет, в който постъпват и се разходват средства. Именно тези отношения при прехвърляне на средства от производствената сфера към непроизводствената се наричат финансови.

Могат да се разграничат 4 групи отношения:

  • Отношения по повод разпределението на националния доход под формата на данъци, такси и мита;

  • Отношения по повод преразпределението на средствата – условно наречени бюджетни;

  • Разходни отношения – във връзка с разходването на средства от бюджета през текущата година;

  • Контролни отношения – развиват се в връзка със законосъобразното и целесъобразно осъществяване на предходните отношения.

Понятията "Финансови отношения", 'Финансови норми" и "Финансови закони" са родови понятия. На практика говорим за валутни, данъчни, бюджетни, митнически и други отношения.


  1. Характеристики на финансовите отношения:

    • Те са публично правни;

    • Резултат са от държавна дейност – тоест едната страна винаги е държавата, представлявана от съответните органи;

    • Възможно е да се развиват финансови отношения между 2 държавни органа – при изготвянето и приемането на бюджета на страната например;

    • Финансовите отношения са желани от държавата и се установяват от нея, тъй като са и необходими;

    • Финансовите отношения могат да се развиват само и единствено под въздействието на правни норми, тоест те могат да съществуват само като правоотношения

    • Финансовите отношения имат само паричен характер.




  1. Във финансовото право има деление на финансовите отношения на:

    • Същински финансови отношения – пряко обслужват движението на парични средства от и към бюджета;

    • Организационни финансови отношения – подпомагат съществуването на същинските финансови отношения и няма пряко движение на парични средства. Тук влизат и процесуалните и контролните отношения.

Например, плащането на данък е същинско финансово отношение, а подаването на искане от страна на чуждестранна фирма със седалище в България, за деклариране на доходите в страната, от която е фирмата, с цел избягване на двойното данъчно облагане е организационно финансово отношение – то е в допълнение към същинското и цели да го изясни.


  1. Разграничаване на финансовото право като самостоятелен

При очертаване на предмета на финансовото право трябва да се има предвид, че финансови са отношенията възникващи по повод на разпределянето, преразпределянето и разходването на националния доход както и контролът над тази дейност. При преразпределителните процеси се развиват и граждански правоотношения. Поради тази причина вторият критерий, който обособява 1 отрасъл като самостоятелен, е методът на правно регулиран. Всички тези отношения (финансови отношения) се регулират с властническия метод на правно регулиране. Във финансовото право диапозитивният метод е изключен. Актовете, които органите на финансовата администрация издава са в изпълнение на закона. Държавните органи във финансовото отношение действат при обвързана компетентност и много рядко при оперативна самостоятелност, за разлика от административното право. Във финансовото право има специфични институти за погасяване на финансовите задължения, като израз на държавна воля. Твърде често санкциите във финансовото право са съизмерими с неизпълненото задължение. Всичко това дава отражение върху метода на правна регулация и въз основа на този критерий, финансовото право може да се определи като отделен правен отрасъл.


  1. Източници на финансовото право

Обичаят и служебната практика не са източници на финансовото право, тъй като във финансовото право няма диспозитивни норми, а те предполагат такива.

Решения на Конституционния съд, с които се обезсилват закони, противоречащи на Конституцията, както и решения на 5-членен състав на Върховния административен съд, с които се отменят подзаконови нормативни актове, като противоречащи на закона, се явяват източници на финансовото право.


  1. Йерархия на източниците на финансовото право

  • Конституцията – урежда отношения спадащи към финансовото право – чл. 60 и чл. 91 – уреждат основни отношения. Чл. 60, например постановява, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, съобразно техните приходи и имущество.

Данъчни облекчения и утежнения могат да се постановяват със закон.

Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Организацията, правомощията и редът за действие на сметната палата се постановяват със закон.


www.nap.bg

www.minfin.bg

www.bnb.bg

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Закон за държавния вътрешен финансов контрол

Закон за устройството на държавния бюджет

Закон за местните данъци и такси

Закон за митниците и прилагането му

Валутен закон

Закон за БНБ

Закон за банките

Въпрос №2

Финансово-правни норми –

Същност, структура и видове.

Особености на финансово-правните норми

И финансовите норми.


  1. Обща характеристика

Финансово-правната норма, като всички правни норми, представлява общо абстрактно правило за поведение и действа неограничено във времето, по отношение на случаите и адресатите. На тази база се прави разграничение между финансовите норми и индивидуалния финансов акт. Индивидуалният финансов акт има конкретен адресат, конкретно действие и се отнася до конкретен казус. Това че финансово-правните норми действат неограничено във времето, не трябва да се разглежда като абсолютно правило. Често естеството на финансово-правните норми налага те да имат срочно действие – особено за бюджетните норми, свързани с изпълнението на бюджета в рамките на бюджетната година. Във финансовото право има и закони с еднократно действие – те постановяват финансова амнистия (финансовата амнистия е заличаване на съответното вземане на държавата и закона изчерпва действието си). Във финансовото право физическите лица и юридическите лица често са подчинени на различен финансово-правен режим. Характерно за финансовото право е делението на адресатите на нормите на местни и чуждестранни. Само във финансовото право, в частност в данъчното право, адресати на нормите могат да бъдат образования и социални дейности, които нямат качеството субекти на гражданското право.


  1. Структура на финансово-правната норма

Финансово-правната норма като всяка правна норма съдържа:

    • Хипотеза;

    • Диспозиция;

    • Санкция.

В хипотезата на финансово-правната норма е заложен юридически факт, като най-често тази роля играе доход, печалба, имущество, сделка, наследяване. Основен проблем е тълкуването на тези понятия.

      • Първият вариант е буквално тълкуване, като се има предвид съдържанието от областта, от която са взети и е възможно финансовото право да ги модифицира.

Принципът на тълкуване на понятията, с оглед на единството на правния ред, е, че те трябва да имат едно и също съдържание за цялата правна система. Във финансовото право не винаги е така.

В диспозицията на правната норма са посочени адресатите и техните права и задължения. Тук правната връзка е корелативна – едната страна има права, а другата задължения. Във финансовото право рядко се употребява термина "субективно финансово право", а по-скоро "финансово задължение", "финансово вземане" и "държавно вземане". Единият от субектите е винаги Държавата, а другият е физическо лице, юридическо лице или друг държавен орган. В повечето случаи държавния орган е носител на права (при митата, данъците и таксите), а останалите субекти са носители на задължения. Наблюдава се и обратната хипотеза (при пенсии, обезщетения и други). Правата и респективно задълженията посочени във финансово-правната норма могат да се реализират само от субекта посочен в нея. Тези субекти по собствена воля не могат да се променят. Финансовите и данъчните задължения не могат да се прехвърлят. Договарянето е изключено, но всеки може да ги плати на държавата.

Санкцията – държавата има интерес правоотношенията да се развиват правосъобразно. Санкциите са високи – това е превантивна функция. Най-често е имуществена санкция (за юридическите лица) и глоба (за физическите лица).

Прилагат се принудителни административни мерки, тъй като финансовото право не разполага със своя собствена отговорност – прилагат се гражданска, наказателна и дисциплинарна отговорност.


  1. Видове финансово-правни норми

  • Материално-правни финансови норми

  • Процесуално-правни финансови норми

Финансово-правните норми са императивни, като така различаваме:

  • Задължаващи финансово-правни норми;

  • Забраняващи финансово-правни норми;

  • Упълномощаващи финансово-правни норми;

Друг тип финансово-правни норми са:

  • Технико-юридически – съдържат проценти, ставки – данни под формата на таблици;

  • Контролни финансово-правни норми – от гледна точка на предметното им съдържание биват:

    • Бюджетни финансово-правни норми;

    • Данъчни финансово-правни норми;

    • Валутни финансово-правни норми;

    • Банкови финансово-правни норми.


Въпрос №3

Действие на финансово-правните норми

по време, място и по отношение на лицата.

Правен режим на свободните безмитни зони.


  1. Действие на финансово-правните норми във времето.

Във финансовото право принципът е, че финансово-правните норми най-често влизат в сила на 01 януари на следващата година, тъй като, съображението е, че трябва да започнат да действат и тяхното действие да съвпада с бюджетната година, която също започва на 01 януари. И тук действа правилото за влизане в сила на финансово-правните норми 3 дни след обнародването им в Държавен вестник, време предвидено хората да се запознаят с тях. Възможно е влизането в сила на финансово-правните норми да е обвързано с първо число на даден месец, тъй като има финансови отношения които се развиват в течение на един месец. Възможно е също така да влизат в сила и незабавно, когато не се засягат права и интереси на лицата.

Действието на финансово-правните норми е свързано с тяхното обратно действие. Често законът заварва висящи правоотношения, възникнали при действието на стария закон. Тоест юридическият факт е възникнал при действието на стария закон, но преди за приключи правоотношението, влиза в сила нов закон. (Например Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - ДОПК, който влезе в сила на 01 Януари 2006 г. и който отменя стария Данъчно- процесуален кодекс – ДПК.)

Възможно е финансово-правните норми да са материално-правни и да нямат обратно действие, освен ако закона изрично не им предава такова обратно действие. Когато финансово-правната норма постановява задължение, тя не би трябвало за има обратно действие. Изрична забрана по отношение на това правило обаче никъде не е записана в закона. (Например решението взето през месец април относно едноличните търговци – за нормативно признатите разходи, които от 10% се намаляват на 3% считано от 01 януари същата година – тоест има обратно действие. Проблемът тук възниква по отношение на онази част от тях които до приемането на промяната в закона вече са изразходили своите 10%.)

По отношение на процесуално-правните норми се счита, че имат обратно действие. Презумпцията е, че новата процедура е по-съвършена от старата процедура. Но често се предвижда старата заварените отношения да се уреждат по стария закон.

Законът за нормативните актове изисква изрична отмяна на нормативните актове. В практиката има случаи на "мълчалива отмяна" на нормативните актове когато те са в противоречие с новоприетите. Понеже става въпрос за финансови отношения се изисква изрична отмяна. (Например в ДОПК пише, че отменя ДПК.)


  1. Действие на финансово-правните норми по отношение на лицата

Когато се обсъжда действието на финансово-правните норми по отношение на лицата, трябва да се очертае кръгът от адресатите, за които се прилагат финансово-правните норми. Много рядко финансово-правните норми имат универсално действие. В отделни случаи е предвидено, че финансово-правните норми действат спрямо лица, притежаващи специални качества, като например – местни и чуждестранни лица по смисъла на Валутния закон или Закона за облагане на доходите на физическите лица; или отчетни, по смисъла на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.


  1. Действие на финансово-правните норми по място

По принцип финансово-праните норми действат на територията на страната. Има случаи, когато на отделни части на територията на страната, някои финансово-правни норми не се прилагат. Възможно е, за определени части на територията, да бъде предвиден облекчен данъчен режим. Възможно е, във връзка с действието на финансово-правните норми по място, в хипотезата на правната норма да бъдат обхванати и факти в чужбина. Така например подлежат на облагане всички доходи на местните физически лица, независимо дали са получени в страната или в чужбина. Оттук нататък възниква и проблемите с тъй нареченото международно двойно данъчно облагане, което е нежелано, както в юридически, така и в икономически смисъл. За да се избегне международното двойно данъчно облагане, се сключват международни споразумения между държавите за избягването му или всяка държава сам предприема мерки във вътрешното си законодателство за избягването му.


  1   2   3

Свързани:

Финансово право iconКонспек т по финансово право
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Финансово право iconКонспект по финансово право на българия общачас т
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Финансово право iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Финансово право icon1. Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът "Финансово право". Предмет. Метод. Основни начала на фин право
Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът “Финансово право”. Предмет. Метод....
Финансово право iconФинансово и данъчно право
...
Финансово право iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Финансово право iconИзпит финансово право – 03. 10. 2009

Финансово право iconЗаконът за бюджета, който обхваща 6 раздела: *
Обективното бюджетно право е онази част от действащото финансово право, чиито норми установяват структурата на бюджета на рб и регулират...
Финансово право iconОд 2-01-03(200061) учебна програма-финансово право

Финансово право iconI въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право. Основен отрасъл е гп. От него се отделят...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом