Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите




ИмеУсловия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите
страница5/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.9 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.ue-varna.info/materials/18.doc
1   2   3   4   5   6

Документиране на доставката ............... отчитането на стоките

Документирането на доставката на стоките в търговията се извършва с фактура на доставчика и стокова разписка за приемане на стоките. В тази дейност могат да се използват и другите документи за материалните запаси.

При търговските дейности на едро стоките се оценяват по цена на придобиване. За стоките, които имат индивидуален характер изписването е по конкретно определена цена. В търговията на дребно документите са същите. В много случаи стоките се получават със складова разписка, няма фактура (тя се издава след приемането на стоките). Друг документ за отчитане на стоките в търговията на дребно е отчетът за дневните продажби. Има разлика с дневния отчет, който е от касовия апарат. Описват се стоковите разписки и дневните отчети от касовия апарат, накрая се извежда салдото. В много обекти стоките се отчитат по продажна цена. За да бъдат отчитани стоките по цена на придобиване в магазина трябва да има количествено натурално отчитане, което не винаги е въможно. Там където има количествено и стойностно отчитане стоките счетоводно се отчитат по цена на придобиване. А при продажбата се документират по продажна цена. В по-малките търговски обекти не е ефективно да се организира количествено отчитане, там стоките се отчитат по продажни цени. Когато отчитането е по продажни цени, тогава се отчита и разликата между покупната цена (общо за всички стоки) и продажната цена. Тази разлика е надценката и ДДС-то.

Отчитането на стоките се извършва чрез сметка 304. 3041-стоки на склад. Към нея могат да се обособят аналитични сметки по складове и по конкретни видове и отделни стоки. 3042 – стоки в магазините, за всеки магазин се отчита поотделно. Може да се обособи и сметка за хранителни продукти за заведенията, в които се произвежда нещо. Според местонахождението могат да се обособяват отделни сметки към 304. Могат да се обособят стоки на консигнация, стоки на отговорно пазене. За предприятията, които отчитат стоките по продажни цени се обособява една сметка към 304 – колектив за надценки и ДДС. Към тази сметка отчитаме ДДС-то и надценката, като се добавят те правят продажната цена за населението. В някои предприятия тези сметки може да са 2 – една за надценката и една за ДДС-то. Продажните цени се определят от ръководителя на предприятието без да се съобразява с някакъв нормативен акт. В момента у нас няма наблюдаеми стоки и цени.

Отчитане на доставката на продажбата на стоки

Отчитането на доставката на стоките в търговията на едро не се различава съществено........ На основание на фактурите за доставката 3041 и 4531/401. Възможно е за доставката да се използва и сметка 301. В този случай с фактурата за доставката ще се дебитира сметка 301. В случаите когато има различия между данните във фактурите и фактически доставените стоки възоснова на акт за различия с различията се дебитира сметка 441 с фактическото количество на стоките се дебитира сметка 304, сметка 4531 и се кредитира сметка 401. ДДС-то се отчита на база на фактурата, а не на база на фактически получените стоки.

По отношение продажбата на стоките на основание на фактурите за продажба 411/702 и 4532. Изписваненто на продадените стоки оценени по съответния метод се извършва като се дебитира сметка 702 и се кредитира 3041. Общата сума от това записване за годината представлява един колектив, който се посочва в отчета за приходите и разходите в часта за разходите.

За отразяване на извършените разходи се дебитира сметка 702 и се кредитира или сметка 611 (614) или сметките от гр. 60. Резултатът от продажбата се установява по общия ред.

Когато търговското предприятие на едро притежава собствени магазини за продажба за прехвърлените стоки от складовете в магазините ще се дебитира сметка 3042 (стоки в магазините) и се кредитира 3041 с отчетната стойност на стоките. Това записване се прави когато в магазините се осъществява количествено отчитане. Ако в магазините отчитането е стойностно тогава за прехвърлените стоки ще се дебитира сметка 3042 с продажната цена. За разликата (надценката и данъка) се дебитира сметка 3048.


Отчитане на продажбата и доставката при търговията на дребно


Придобиването на стоките в търговията на дребно (в магазините) може да се осъществи от собствени складове, доставки от други предприятия или от собствено производство. За закупените стоки и предадени в магазините доставката се отразява по дебита на 3042, 4531, а се кредитира сметка 401 когато в магазините е въведено количествено отчитане. Ако стоките се отчитат по продажни цени, тогава с продажната цена на стоките се дебитира сметка 3042 с покупната цена, ще се кредитира сметка 401 и за разликата между покупната и продажната ще се кредитира 3048. Отделно за ДДС-то включено във фактурата се дебитира сметка 4531 и се кредитира 401.

Много от търговските предприятия могат да имат и собствено производство. За прехвърлените в магазините стоки от собствено производство по принцип се дебитира сметка 3042 и се кредитира 303 или 611. В случай, че отчитането е само стойностно стоките се отчитат по продажни цени и 3042/303 или 611 и за разликата 3048. От казаното се подразбира, че резултатът от производството не се отчита отделно.

Продажбите на стоките се отчитат на основание отчета за дневни продажби. За отписването на продадените стоки се дебитира сметка 702 и се кредитира 3042. Ако в магазина няма количествено отчитане това записване е с продажната стойност на стоките. Налага се да се направи корекция на стойността на изписаните стоки и по дебита на сметка 702 да се посочи цената на придобиване на стоките. За тази цел ще се дебитира сметка 702 и ще се кредитира сметка 3048 с коректива от надценки и ДДС съответсващ на продадените стоки. Това записване се прави с червено. Този коректив обаче се определя като средна величина за всички продадени стоки, изчислява се един процент, който изразява съотношението между коректива и продажната цена на стоките. Процентът се изчислява като съотношение, кредитното салдо по сметка 3048 + кредитния оборот се разделя на дебитното салдо + дебитниря оборот на 3042 и се умножава по 100. Това се прави веднъж месечно. След като се изчисли процентът умножаваме стокооборота (продажната стойност) и така намираме каква част от коректива ще трябва да се изпише. По-нататък отразяваме по дебита на сметка 702 извършените разходи, за което 702/гр. 60 или 611 или 614 и по общия ред определяме резултата.

Ако бракуваме стоки когато те се отчитат по цена на придобиване в брака 609 4531/3041 или 3042. Ако обаче отчитането е стойностно по продажни цени, тогава дебитираме сметка 609 с цената на придобиването на стоките, дебитираме сметката за коректива 3048 и кредитираме 3042 с продажната стойност. По същия начин се отчитат и фирите, само че в този случай не се начислява ДДС. За липсите, които са за сметка на предприятието записването е същото както при брака. Ако липсите на стоки са за сметка на МОЛ дебитираме сметка 442 кредитираме 3042 с отчетната цена, а за ценовата разлика 443 и 4532. Ако обаче стоките се отчитат по продажна цена, тогава дебитираме сметка 442 и кредитираме сметка 3042 с продажната цена. За разликата между продажната цена и цената на придобиване дебитираме сметка 3048 (сумата се определя с процент) и кредитираме 443 с надценката и 4532 с ДДС-то.

Ако се установи излишък при инвентаризацията при цена на придобиване се начислява по общия ред. Ако обаче стоките се отчитат по продажни цени дебитираме сметка 3042 с продажната стойност и кредитираме сметка 709 с продажната стойност, но без ДДС-то и за ДДС-то 3048.

Ако извършваме преоценка на стоки 609/304. Ако обаче правим обезценка и намаляваме стойността (по продажна цена) със стойността на намалението дебитираме сметка 609, 3048 (процентно на намалението) и кредитираме сметка 3042 с тяхната продажна цена.


Особености на отчитането на консигнационните продажби на стоки


Консигнационните продажби са такъв вид продажби, при които продавачът на стоките (наричан консигнант) предоставя стоките на купувача (консигнатор) за продажба през определен период. Фактурирането и отчитането на продажбите от страна на консигнанта се извършва след продажбата им от консигнатора. Такива продажби се извършват в случаите когато определени видове стоки са трудно продаваеми или когато клиентите нямат възмжност да заплатят закупените стоки. Предоставянето на стоки на консигнатора се извършва на основа на сключен договор. В договора се определят сроковете, в които консигнаторът ще отчита фактически продадените стоки и крайния срок за продажбите, редът за връщане на непродадените стоки, начинът на документирането. При тези договори не се договаря възнаграждение на консигнатора, а то зависи от продажната цена, която той е определил. Има разлика между консигнационен и комисионен договор. Разликата е че при комисионния договор продавачът възлага на комисионера да продаде определени стоки, но от името и за сметка на собственика (доверителя) срещу определена комисионна.

От 01.01.07 законът за ДДС предвиди облагане на предоставените стоки за консигнационна продажба.

При консигнатора:

На основание на договора за предадените стоки консигнанта ще дебитира сметка 3043 (стоки на консигнация) и ще кредитира сметка 304 (стоки на склад) с отчетната стойност на стоките. За полагащото се ДДС се дебитира сметка 411 и се кредитира 4532.

На база на продадените от консигнатора стоки, консигнанта отчита продажба – 501/702. Ако консигнанта не е издал данъчна фактура при предаването на стоките, ще издаде фактура сега за фактически продадените стоки. По-нататък той отписва продадените стоки и по общия ред по сметка 702 се установява финансовия резултат.

При консигнатора:

За получените стоки консигнатора ги заприхождава задбалансово – 913 (чужди материални активи) /991. За начисленото ДДС 4531/401. За продадените стоки 501/4532 и се изписват от задбалансовите сметки.

След това се отчита и покупка – 304/401. Ако се върнат стоките се изписват от задбалансовите сметки и се сторнира ДДС-то с червено сторно.

На практика предприятията не отчитат получените стоки на консигнация задбалансово, а ги отчитат заедно със собствените стоки.

Отчитане на комисионните продажби

Комисионните продажби са продажби от доверен пълномощник срещу определено възнаграждение. Доверителят определя продажната цена. Довереника си начислява комисионна като процент от продадените стоки. В този случай може да има два варианта:

- пълномощника или довереника да продава стоките от свое име за своя сметка. Тогава се получава смесица от комисионен договор и договор за консигнация. В този случай продажната цена е определена и се възстановява на собственика на стоките, а пълномощника си начислява комисионна.

- Традиционният комисионен договор е договор, при който пълномощника продава стоките от свое име, но за сметка на доверителя.

Когато доверителят предава стоките за предадените стоки дебитира сметка 414 и ще кредитира сметка 304 с тяхната отчетна стойност. Ако самия договор попада в клаузите на закона за ДДС може и да се начисли – 414/4532. След като пълномощника отчете извършените продажби доверителят дебитира сметка 414 с продажната цена и ДДС-то, кредитира 702 и 4532. Пълномощника носи парите от постъпленията – 501/414. 414-та сметка се приключва. За да се изпишат продадените стоки се дебитира 702 и се кредитира 414.

При пълномощника при получаване на чужди стоки за продажба се дебитира сметка 913 и се кредитира гр99 с отчетната стойност на стоките. По-нататък той започва да продава стоките. Касовият апарат трябва да бъде на името на собственика. Продава стоки с продажната стойност – 501/491. Върху продажбите се начислява комисионна (процент върху продажбите). Издава се фактура за комисионната – 491/703 с комисионната и 4532 за ДДС. Плаща продажната стойност на доверителя 491/501 и си удържа комисионната.

Особености при отчитането на стоките в заведенията за хранене

Характерно е, че те продават два вида стоки – готови (например напитки) и кухненска продукция (резултат от производствена дейност). Производството на кухненска продукция не се отчита по правилата за отчитане на готовата продукция (не се калкулира себестойностно по общия ред). Би могло да се организира отчитане на производство в крупно предприятие за хранене, но у нас такива няма. Всяко заведение само си произвежда кухненската продукция. Отчитането на стоките и кухненската продукция се извършва отделно към сметка 304 – готови стоки и кухненска продукция.

Възможно е хранителните продукти да се отчитат по общия ред на отчитане на материалите по сметка 302. А когато се предоставят в кухните за производство на ястия се изписват по сметка 302 и се прехвърлят по сметка 304.

Има готови стоки, които се предлагат без някаква технологична подготовка, но те пак се считат за кухненска продукция (например нарязано сирене).

В заведенията за хранене стоките се отчитат в повечето случаи по продажни цени – 304 кухненска продукция / 302 и 3048 за коректива.

При продажбата на готовите стоки и кухненската продукция независимо как се оценяват по дебита на 702 се отчита цената на придобиване. Всички разходи във връзка с приготвянето на ястията се отчитат отделно като разходи за дейността.

В столовете нещата не се различават от другите заведения за хранене. В някои случаи столовете са на ресторантски начала по общия ред. Когато става въпрос за класически столове трябва да имаме предвид, че продажната цена на ястията се формира само от стойността на хранителните продукти. Режийните разходи са за сметка на предприятието. В много от случаите столуващите заявяват ястия и се продават купони – 501/491. Ежедневно възоснова на предоставените ястия – 491/709. Разходите са за сметка на предприятието. Повечето заведения не използват данъчен кредит и не начисляват ДДС. В много от предприятията чрез столовете се предоставят по така наречената наредба 8 различни напитки. Те са необлагаеми по ДДС и се изписват в разход по сметка 601.

На персонала в кухните се начислява безплатна храна като заплата.


Особености на счетоводното отчитане на разходите и приходите от транспортните дейности

Отчитане на разходите и приходите в железопътния трансорт


Особености на ЖП транспорта, отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на превозите.

В транспорта се обособяват 4 групи сметки за отчитане на разходите за дейността – 611, 612, 614, 651. Тези сметки се обособяват на различни нива.

Железопътният транспорт осъществява своята дейност чрез националната компания – Железопътна инфраструктура, която експлоатира железниците. Самата дейност се осъществява от едноличното АД – БДЖ. Самата експлоатационна дейност като дейност се осъществява от така наречените производствено стопански единици на железопътния транспорт – поделения на БДЖ (гари, влакове и др), които териториално са разположени по цялата железопътна мрежа на страната. В организационно отношение тези звена са обединени в 3 предприятия наречени железопътни управления. Цялостната организация, координацията и ръководството на ЖП транспорта се осъществява от БДЖ. Това е така защото осъществяването на превозите се извършва с участието на много предприятия и то от различни железопътни управления. На практика е невъзможно точно да се обхванат и отразят извършените разходите от поделенията, а съответно и приходите. От тази гледна точка всяко поделение отчита извършените разходи, но цялостното обобщаване на разходите и калкулирането на себестойността на превозите може да се извърши единствено на равнище БДЖ София. Освен това не всички участници в единния транспортен процес в системата на БДЖ получават приходи. Основните приходи се получават в гарите. Ето защо тези приходи се централизирита в София и в последствие се разпределят и чрез тях на основата на обема на фактически извършените разходи се разпределят по поделения. Разпределението на приходите се усложнява и от друга гледна точка. При осъществяването на международните превози участват и чужди железопътни администрации. Тези взаимоотношения се уреждат централно от БДЖ.

Самите поделения са най-разнообразни и са специализирани в съответните дейности. Това са – железопътните райони с гарите, локомотивни депа, вагонни депа, енергосекции и др. Основните поделения са районите с гарите. Към тях са прикрепени по няколко гари. В някои от гарите се осъществява и ремонтна дейност.

Дейността на железопътния транспорт се извършва по така наречените стопанства. Обемът на извършената от гарите работа се измерва с 3 измерителя – количество на товаране, брой изпратени пътници и престой на вагоните.

Локомотивните депа осигуряват необходимите локомотиви. Тези депа извършват две дейности – експлоатационна и ремонтна. Експлоатационната дейност намира израз в теглене на влаковете. Тя се измерва с показателите брутни тонкилометри (тежината на влака по определено разстояние). Другият показател е локомотивочасове в работа. Ремотната дейност се измерва по видове ремонти. Локомотивните депа нямат приходи. Всички локомотивни депа формират така нареченото локомотивно стопанство на железопътния транспорт.

Друго звено са вагонните депа. Те осигуряват вагоните и техния ремонт. Основната дейност се измерва във вагонокилометри (брой вагони по изминатите километри), а ремонтната дейност в брой ремонти. Вагонните депа също нямат приходи. Съвкупността от всички депа формира вагонното стопанство.

Железопътните секции имат задачата да поддържат жп линиите. По същество те изпълняват ремонтни и строително монтажни работи.

Енерго- и електросекции. Енегросекциите осигуряват енергията, както и поддържат и ремонтират всички тягови станции. Тяхната дейност се измерва с количеството преработена или усвоена електроенергия и с брутните тонкилометри извършени с електрическа тяга. Електросекциите осигуряват функцонираненто на сигнализацията и средствата за връзка. И двете секции не получават приходи. Всички секции взети заедно формират енергетичното стопанство на жп транспорта.


Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността в железопътния транспорт


Разходите за експлоатацията в железопътния транспорт се групират в две направления: по статии на калкулацията и по видове съобразно. Това групиране се извършва в поделенията на ЖП транспорта. В стопанството по движението извършванинте разходи се отнасят за издръжката на гарите, гаровия персонал, маневрения персонал и превозните бригади. В локомитвното стопанство разходите за експлоатацията са свързани с текущия ремонт на локомотивите, издръжката на локомотивните бригади и във връзка с горивните и смазочните материали. Във вагонното стопанство разходите са свързани с удръжката и ремонта на вагоните, смазочните материали, отопление и т.н. В ......... стопанство разходите са свързани с поддържането на земните депа, горното строене на пътя, поддръжката на прелезите и съответните съоръжения. В електротехническото стопанство разходите се отнасят за ремонта на съоръженията за сигнализация и т.н.

........ разходи са предвидени номенклатурни номера по видове работи и видове операции. Тези номенклатурни номера са систематизирани по отделни стопанства. Конкретните видове разходи са много – около 800. Всяка номенклатура си е отделна аналитична сметка. В номенклатурата са включени допълнителните и административните разходи. Така наречените допълнителни разходите се извършват както в поделенията така и в железопътните управления и в БДЖ. Експлоатационните разходи освен по номенклатурни номера се отчитат и по статии на калкулацията. Това групиране на разходите по статии на калкулацията е вторично, то се осъществява чрез прегрупиране на номенклатурните номера. Статиите на калкулация са следните:

  • материали

  • гориво за превозните и механични средства

  • смазочни материали

  • енергия за експлоатационни нужди

  • експлоатационен ремонт на превозни средства, съоръжения

  • амортизации

  • заплати на прекия експлоатационен персонал

  • социални и здравни осигуровки

  • други експлоатационни разходи

  • общо експлоатационни разходи

Счетоводното отчитане на разходите се осъществява основно чрез сметка 611. Тази сметка има конкретно наименование във всяко поделение. За товарните гари сметката ще се нарича „разходи за товаро-разтоварна дейност”. Предвид обстоятелството, че дейността на всяко едно от поделенията на железопътния транспорт е много разнообразна в повечето случаи тази дейност се отчита с обобщаващи обемни показатели. В локомотивните депа общият обемен показател за дейността са брутните тонкилометри. В гарите обемния показател за дейността са ...... тонове. В разпределителните гари обемня показател е вагонооборота.

В тези поделения се изчислява себестойност на единица извършена транспортна работа. Общата сума на извършените разходи отчетени първоначално по номенклатурни номера се систематизират в отчет за разходите за експлоатационната дейност. В този отчет експлоатационните разходи се посочват в три групи:

- основни експлоатационни разходи

- основни разходи за разпределение

- административни разходи

Тези отчети се представят в съответното желеопътно управление, а там те се обобщават общо и към тях се прибавят и разходите по издръжката (по управлението на самото железопътно управление). Обобщените отчети се изпращат в БДЖ и там се изготват обобщени отчети за цялата железопътна мрежа. По този начин в БДЖ се формира калкулационната сума. Себестойността на товарните и на пътническите превози се калкулира чрез утвърдената форма наречена калукация на себестойността на железопътните превози (форма 14). В тази форма всички експлоатационни разходи се посочват по стопанства и по конкретни видове.

За да се калкулира себестойността разходите от всеки конкретен вид или пък група от разходи се обвързват със съответния измерител, който се използва в качеството на база за разпределяне на разходите. Информацията за количествените измерители се осигурява от статистическите служби на железопътния транспорт. Тези служби представят отчет за основните измерители в превозната дейност.

Експлоатационните разходи се отчитат по видове движние. Пряко към товарните превози се отнасят разходите за превозните бригади, които са обслужвали ......., разходи за издръжка на товарните гари. За пътническите превози се отнасят съответните разходи – издръжка на пътническите (гари или бригади), пътническите служби към гарите, разходи за ремонт, амортизация.

По-голямата част от експлоатационните разходи се отчитат общо за товарното и пътническото движние. Разпределението на тези косвени разходи се извършва на база на различни количествени измерители (в някои случаи може и стойностни). Във връзка с разпределението на косвените разходи се използват ............. измерители – брутните тонкилометри общо и по видове тяги, локомотивокилометрите. Като база за разпределение на косвените разходи може да се използва и общата сума на основните разходи в ........ единици.

На база на брутните тонкилометри общо и по видове тяги се разпределят разходите за поддържане на железния път и амортизациите на пътното стопанство. Друга част от експлоатационните разходи се разпределят на база на локомотивокилометрите – разходи за ремонт на локомотивите, горивото или ел.енергията, амортизацията. На база на влаккилометрите се разпределят следните разходи – за поддържането и ремонта на осигурителните инсталации, бариери, за заплати и осигуровки на персонала на гарите и спирките, амортизацията. На база на маневрените (?) локомотивочасове се разпределят разходите за издръжката на маневрените локомотиви и разходи за маневрения персонал. На основа на вагонооскилометрите се разпределят разходите за издръжката на дълготрайните активи във вагонното стопанство. На база на основните разходи се разпределят общо експлоатационните разходи. На същата база, но общо за цялата система на железопътния транспорт се разпределят разходите на железопътните управления и на БДЖ. На база на извършеното разпределение на разходите се изчислява себестойност на тонкилометър...................................... пътниккилометри...........

На основание разпределените разходи освен себестойност на ......... се изчислява и себестойност на превозена поща, колетни пратки, пътниккилометри по категории влакове и класата. Превоза на колетните пратки и пощата се извършва с пътническите влакове и затова тези разходи се отчитат като разходи за пътническите превози. На практика за превоза на пощата и багажите няма преки разходи. Заради това себестойността се определя по отношение на багажите на тонкилометри, а за пощата на вогонооскилометри. Посочените обекти на калкулацията се извършват при изчисляване на себестойност по видове тяги.

При съставянето на калкулациите по видове тяга експлоатационните разходи се разпределят на преки и косвени. Преките разходи, които се отнасят към електрическата тяга са ремонта на електрическите локомотиви, издръжката на локомивните, ел.енергията консумирана от електрическите локомотиви, амортизацията. Преки разходи за дизеловата тяга – ремонт и амортизация на дизеловите локомотиви, заплати и осигуровки. Отделно като тяга се отчитат и мотрисите.

Всички останали разходи са косвени. Тези косвени разходи се разпределят на различни бази:

  • на база на влаккилометрите се разпределят разходите за заплати и осигуровки на персонала в спирките и гарите, разходите за осветление, охраната на пътя, поддържането на прелезите, всички разходи на електротехническото стопанство.

  • На база на влакчасовете се разпределят разходите за превозните бригади (заплатите и осигуровките им), осветление на влаковете.

  • На база на вагонооскилометрите се разпределят разходите за издръжка на ..... по гарите, издръжка на товарните гари, ремонт и амортизаця на маневрените локомотиви, поддържането на гаровите коловози

  • На база на вагоноосчасовете се разпределят разходите за годишните ремонти на товарните вагони, за пътуващия технически персонал, амортизация на вагоните.

Разпределените по този начин косвени разходи между видовете тяга формират калкулационната сума. Калкулационния обект на превозите по видове тяга са брутните тонкилометри се изчислява себестойност на един брутен тонкилометър.

1   2   3   4   5   6

Свързани:

Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconПостановки на въпроса за отчитането на разходите и калкулирането себестойността на продукцията
Счетоводно информационно осигуряване при калкулиране себестойността на продукцията
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconДекан, проф д-р П. Чобанов Май, 2012 г
Проблеми при отчитането на производствените разходи и калкулирането на себестойността на продукцията и услугите …
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconРазпределение на непреките разходи и формиране на себестойността на продукцията (практически пример)
С оглед на поставеното ударение върху изчислителния механизъм при определяне на себестойността, по-надолу ще се заемем с формирането...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите icon8. принципна методика на счетоводното отчитане на разходите на предприятието. Същност и класифициране на разходите. Принципна методика за счетоводно отчитане на
Принципна методика на счетоводното отчитане на разходите на предприятието. Същност и класифициране на разходите. Принципна методика...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconІІ. Отчитане на разходите за възнаграждения и осигуровки
За целите на отчитането и контрола на разходите по проекта, училищата водят аналитична отчетност, с която разходите за иид могат...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconТема: Организация, методология и методика на отчитане дейността на предприятието на ет при прилагане на едностранно счетоводно отчитане
Важно значение има познаването на неговата организация и методиката на отчитане дейността на предприятието
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconОтчитане на разходите и приходите
Транзитни нямат начално и крайно салдо; приключват се в края на периода като разходите по ик елементи се отнасят за някоя от дейностите...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconПроизводствени разходи и себестойност на електрическата енергия Особености на ел енергията като стока
Това от своя страна зависи от разходите, които влияят върху себестойността. Разходите зависят от оптималния режим на работа на цялата...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconМеждународен счетоводен стандарт 2
Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconZizuweb може да внася промени в Общите условия по своя инициатива, при въвеждане на нови услуги или по други причини
Си запазва правото да променя или обновява условията за използване на услугите си без предварително предупреждение. В случай на установено...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом