Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите




ИмеУсловия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите
страница1/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.9 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.ue-varna.info/materials/18.doc
  1   2   3   4   5   6
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите

1. Класификация на отчитане на разходите за стопанската дейност. Осъществяването на стопанската дейност е свързано с определени разходи – намаляване на активи и увеличаване на пасиви. По отношение на разходите счетоводството няма за предмет изучаването техниката, организацията и други аспекти от счетоводството, а само осигуряване на количествена и качествена характеристика на отчитане на разходите, свързани с дейността. На тази основа по – нататък се определя себестойността. Отчитането на разходите за дейността е един от най – важните елементи на счетоводството – от пълната информация за разходите се обуславят показателите за ефективност на стопанската дейност на предприятието. В състава на разходите за дейността се включват всички онези разходи, които формират себестойността на продукта на труда. За детайлното обхващане и счетоводно отразяване е необходимо, те да бъдат групирани на база на определени признаци.

* в зависимост от икономическата им същност всички разходи биват – материални и трудови. Материалните разходи са – разходи за суровини, материали, амортизации, а трудовите – трудови възнаграждения и начисленията за сметка на работодателя – социални и здравни осигуровки.

* в зависимост от състава им разходите се делят на едноелементни и комплексни. Едноелементни са тези, които не могат да бъдат диференцирани – амортизации, а комплексни са административните разходи.

* в зависимост от ролята и предназначението им биват основни и допълнителни. Основните разходи са пряко свързани с технологията на съответната дейност – технологични разходи. Допълнителните са разходи за организация, управление и обслужване на дейността.

* в зависимост от начина на включване на разходите в себестойността биват преки и непреки. Преките могат да се отнасят направо себестойността на продукта въз основа на първичните документи. Косвените разходите са общи разходи и те се отнасят едновременно за няколко изделия и производства.

* в зависимост от обема на дейността биват основни постоянни и променливи. Основните постоянни разходи са тези, които не се влияят от обема на дейността. При увеличаване обема на дейността тези разходи намаляват заради обема продукция, върху която се подразделят, но са постоянна величина – амортизации, начислявани по линейния метод. При променливите разходи с увеличаване на дейността се увеличават и размера на разходите – ток, вода, административни разходи.

* в зависимост от календарните периоди – текущи, предварителни и предстоящи. Текущите разходи се извършват и се включват в себестойността на продукцията в един и същ отчетен период. Предварителните разходи са извършени през конкретен отчетен период, но се отнасят в себестойността за бъдещ период. Предстоящите се извършват през бъдещи отчетни периоди, но размера им е предварително известен. Те се резервират и се извършват за сметка на създадения резерв.

* в зависимост от икономическото съдържание – всички разходи се групират по икономически елементи

* за нуждите на калкулирането се групират по еднородни групи – статии на калкулация. Изхожда се не от икономическа еднородност, а от мястото на извършването на съответните разходи. Групирането е различно за различните предприятия.

2. Организация на отчитане на разходите по икономически елементи и функционално предназначение

Отчитането на разходите по икономически елементи има за цел да осигури информация за структурата, която е необходима за управлението, а така също и за външните потребители. На основание на разходите по икономически елементи могат да се правят изводи за определена дейност, да се изчислят показатели за трудоемкост, металоемкост и други, както за предприятието, така и за страната. За всеки един елемент се осигурява самостоятелна синтетична сметка. Сметките от група 60 са активни, транзитни и не фигурират в баланса. Характерна особеност в методиката на използване на сметките от група 60 е обстоятелството, че те трябва да се водят с чисти обороти. Всеки разход независимо от предназначението си трябва да се отчете само един път чрез тези сметки. Всички корекции на разходите - вътрешните обороти следва да се извършват с червени сторнировъчни записвания. Воденето, ползването с чисти обороти се налага поради:

* дублирането на обороти би изопачило информацията за съответния вид разход

* принципа на построяването на класическия отчет за приходи и разходи

Могат да се приключват текущо – след всяка счетоводна статия и в края на отчетния период.

Текущото приключването е много точно, защото отчетеният разход се отнася към съответното направление и не се налага да се организира аналитично отчитане. Приключването в края на отчетния период се прилага когато не е необходима информация за калкулиране на себестойността на продукцията. Тези разходи се отразяват като разход за съответната дейност. За да се сведат разходите до минимум се организира аналитично отчитане за определена база. Препоръчва се използване на групи за специфични разходи, за да не се смесват разходите с различно икономическо съдържание.


Съдържание на сметките за разходи:

601 – разходи за основни материали, спомагателни материали, разходи за резервни части, гориво, вода, канцеларски материали, лекарства, медикаменти, безплатна храна, работно облекло. Когато е налице вътрешно потребление не се използва тази сметка. В някои случаи е възможно да се отчете излишен оборот. Тогава се прави корекция на разхода в отчета.

602 – разход за бъдещи услуги – наем, ремонт, имуществени данъци и такси

604 – разходи по граждански договори, но на практика се включват към разходите за външни услуги заради статистическата отчетност.

609 – такси, стипендии, разходи за командировки, разходи за брак, липси, фири, провизии, преоценка на активи, начисления данък продажби във връзка с брака, липсите, фирите и други.

Според функционалното им предназначение – зависи от броя и осъществяваните дейности – промишлена, транспортна селскостопанска и други.

По сметка 611 се отчитат само основните технологични разходи за осъществяване на основната дейност. Една част от основните разходи имат характер на общи и самостоятелно се разпределят между продуктите и дейностите – амортизациите. Друга част с характер на общопроизводствени се отнасят за цялото производство – ремонт.тези разходи първоначално се отчитат общо по отделна аналитична сметка към сметка 611. те се разпределят пропорционално на някаква база, възприета от предприятието. Разпределението на общопроизводствените разходи се съобразява с капацитета. Това налага де се отделят от общопроизводствените онази част, която не е свързана с общопроизводствените постоянни разходи. Освен по дейности сметка 611 се организира в няколко направления – съобразно функции, по производства, по продукти на труда – изделия, по статии на калкулация.

612  - разходи за дейности, услужи, които обслужват основната дейност. Аналитичното отчитане се групира по отделни спомагателни производства.

613 – калкулационна сметка. Аналитичното отчитане е отделно за всяко ДМА. При необходимост тези разходи се отчитат по видове.

614 – за административни разходи на дейността. Като цяло към нея се организират аналитични сметки по основни групи разходи. Те нямат отношения към производствената себестойност. Приключват се чрез сметките за приходи.

616 – може да се използва като операционно – резултатна, по дебита се натрупват всички разходи, а по кредите – приходите.


3. Себестойност и пера на нейното формиране.


Себестойността е основна икономическа категория, която изразява ефективността на производствената дейност.

* Според обхвата на разходите бива съкратена, пълна производствена себестойност и търговска себестойност. В съответствие с приложимите счетоводни стандарти се прилага съкратена себестойност. Изчислява се по данни от сметка 611. Включват се само основните технологични разходи и общопроизводствените разходи. За нуждите на управлението се изчислява пълна себестойност, която включва и административните разходи и търговската себестойност, която пък включва разходите за продажби. Изчисляването на пълната и търговската себестойност е на база информацията от сметки 703 701. за ценообразуването се използва пълната себестойност.

* Според периода за отчитане на себестойността различаваме предварителна и фактическа. Плановата – в началото на отчетния период на база производствената програма – по счетоводни данни. Нормативна – правят се корекции, свързани с промяната на нормите.

Калкулирането на себестойността е завършващ етап за установяване на стойността на изделията. Като способ това е обхващане, пресмятане и разграничаване на разходите, извършени при установяването на дейността с цел да се установи стойността на произведените стоки и услуги. Техническото средство се нарича калкулация. Тя е механично свързана с текущото счетоводно отчитане, с разходите за дейността. Организацията на аналитичното отчитане на разходите за дейността се осъществява въз основа на нуждите за калкулирането. Има два етапа:

  • групировка на разходите – сумата на разходите за цялото производство

  • установяване на себестойността



Калкулациите биват съкратени, пълни, предварителни, планови, отчетни.


4. Основни понятия, свързани с калкулирането на себестойността

Калкулационен обект – вид произведена продукция или услуга. Обекта на калкулиране съвпада с обекта на аналитично отчитане, на разходите за производство. Несъвпадението е налице при комплексни производства, където се получават няколко продукта.


Себестойността на продукцията и услугите се калкулира не само общо, но и за единица. Себестойността на една калкулационна единица зависи от калкулационната сума, а тя представлява сбора от всички разходи, извършени за производството на съответния обект или обекти на калкулиране. Получава се в края на всеки калкулационен период въз основа на обобщена информация от аналитични сметки за извършените разходи.

Калкулационният период е времето, за което се изчислява.

Калкулирането на себестойността се извършва не само общо, но и по отделни видове разходи, по калкулационни статии. Калкулирането на себестойността не се извършва по един и същ начин за всяко производство и дейност. Подходът зависи от типа, организацията на аналитичното отчитане. В зависимост от това се използват различни методи за калкулиране. Предвид възприетите обекти за калкулиране могат да се извършат различни методи за отчитане на разходите.


Метод за отчитане на разходи и методи за калкулиране


Организацията на отчитането на разходи за дейността се намира в тясна връзка с методиката за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите. В зависимост от нуждите на калкулирането се осъществява конкретна организация на аналитично отчитане на цената. Тази калкулация се обуславя и от други фактори. Тя зависи от организацията и технологията на производството, от структурата на предприятието, от броя на произвежданите изделия, от типа на производството.

В зависимост от съчетаването на посочените фактори се прилагат различни методи за отчитане на разходите и за калкулиране на себестойността на стоките и услугите. Трудно може да се разграничи кой е само метод за калулиране и кой е само метод за отчитане. Методът за отчитане на разходите характеризира определена система и определана организация на аналитичното отчитане на разходите на отделни обекти. Методът за калкулиране на себестойността характеризира прилагането на определени способи за изчисляване на общата себестойност и отделно на единица продукция или услуги.

В зависимост от условията в предприятието се прилагат следните методи на отчитане на разходите за дейността:

1. Метод за отчитане по изделия – при него аналитично отчитане се организира отделно за всяко изделие, за всеки вид работа, откриват се отделни аналитични сметки за разходите по изделия. Така се формира себестойността на цялото количество продукция и обема услуги.

2. Поръчков метод – за всяко изделие, което има характер на индивидуално или за серия от еднородни изделия се прави обща аналитична сметка. В този случай аналитичните сметки се наричат поръчки. Прилага се например в корабостроенето, или за ремонт. В първичните документи се посочва и номерът на поръчката. Себестойността на поръчката се изчислява след като завърши нейното изпълнение като обща сума на разходите.

3. Групов метод – прилага се когато се произвеждат различни, но много сходни продукти. В този случай се открива обща аналитична сметка за всички сходни изделия, за цялата група. С този метод се съкращават разходите за отчитане.

4. Метод на отчитане по производство – прилага се когато аналитичното отчитане на разходите не може да се организира съобразно нуждите на калкулирането. Този метод е характерен за крупните производства.

5. Офазен метод (преработков) – прилага се когато даден продукт се произвежда посредством последователната обработка на едни и същи изходни материали и когато тази преработка преминава през няколко фази на единен производствен процес. При него се откриват отделни аналитични сметки за всяка фаза и ако е необходимо се откриват аналитични сметки по изделия. Прилага се в два варианта – полуфабрикатен и безполуфабрикатен. Характерно за втория е обстоятелството, че разходите извършени в отделните фази се прехвърлят последователно към следващите чрез групиране. При полуфабрикатния вариант се калкулира себестойност на продукцията във всяка фаза, от която се продават полуфабрикатите. Разходите в следващата фаза се прехвърлят с обща сума.

6. Нормативен метод (стандартен) – прилагането му предполага наличието на разработени норми за отделните видове разходи. Разходите по този метод се отчитат в две групи – по норми и по отклонения от нормите. При калкулирането обаче се вземат предвид и отклоненията от тези норми (икономии или преразходи). Този метод няма абсолютно самостоятелно приложение. Прилага се с посочените до тук методи.

Методи на калкулиране:

1. Пряк (директен) метод – прилага се при индивидуалните производства когато аналитичното отчитане на разходите се извършва по поръчки. Обекта на отчитането съвпада с обекта на калкулирането. Себестойността се получава като сбор от всички разходи отчетени по съответните калкулационни статии за съответната поръчка. Когато отчитането се организира по серии или по отделни изделия в дадена поръчка, общата сума на разходите се разделя на количеството изделия.

2. Сумарен метод – прилага се при производството на сложна продукция, когато тя се получава посредством монтирането на предварително произведените части и когато аналитичното отчитане на разходите се организира по отделно за всеки детайл. Себестойността на крайното изделие се получава чрез сумирането на разходите, тоест себестойността на отделните части на изделието.необходимо е първо да се калкулира себестойността на отделните части чрез прилагане на някои от останалите методи за калкулиране.. Този метод се прилага винаги в съчетание с някой друг метод. Прилага се най-вече в промишлеността.

3. Пропорционален метод – прилага се когато от едно и също производство като резултат от обработката и обикновено едни и същи изходни материали се получават по няколко продукта. Или пък се прилага групово отчитане на разходите, а себестойност се изчислява по отделни изделия. В този случай разходите се откриват общо за производството. Прилага се метод за отчитане на разходите по производство. Себестойността на отделните продукти както общо така и по статии на калкулацията, се определя чрез разпределяне на общата сума на фактически отчетените разходи между отделните продукти или изделия, пропорционално на някаква база. В качеството на бази за разпределение могат да се използват продажните стойности на изделията, общата им планова или нормативна себестойност, общото тегло, общата заета площ и др. базите за разпределение на разходите не се регламентират никъде. Предприятията сами решават как да се разпределят разходите.

Методиката за разпределяне на разходите между отделните продукти е следната:

1. количеството продукти от всеки вид, но поотделно се умножават по съответния натурален или стойностен показател въз основа, на който се формира базата. В резултат на това се получават така наречените базисни показатели за всеки отделен продукт.

2. получените базисни показатели за отделните продукти се сборуват и се получава общата база за разпределение на разходите.

3. общата сума на фактически отчетените разходи за всички продукти се разделя на общата база за разпределения. Получава се коефициент за разпределение, който изразява полагащите се разходи на единица от общата база.

4. базисните показатели за всеки продукт по отделно се умножават по коефициента за разпределение и се получава сумата на полагащите се разходи за всеки конкретен продукт, получава се общата себестойност за всеки отделен продукт.

5. полученото се разделя на количесвото произведени продукти.

Пример: в производство Х са извършени разходи на обща сума 5200 лв. Произведени са 400 бр продукт А, 500 бр продукт Б и 600 бр продукт В. Продажните стойности са 1 лв за А, за Б 5 лв, за В 6 лв.

400 бр А х 1 лв = 400

500 бр Б х 5 лв = 2 500

600 бр В х 6 лв = 3 600

Получените стойности се сборуват, което е общата база за разпределение - общо – 6500.

5 200/3 600 = 0,8 – на 1 лев продажна стойност се полагат 80 стотинки разходи

Базисните показатели са реализационните стойности.

За А – 400 х 0,8 = 320

За Б – 2 500 х 0,8 = 2 000

За В – 3 600 х 0,8 = 2 880

Като се сборуват тези суми се получават разходи равни на 5 200.

За А 320/400 = 0,80

2 000/400 = 4,00

2 280/400 = 4,80

4. Метод по коефициент – прилага се в комплексните производства. При него общата сума на разходите се разпределя между продуктите на базата на предварително определени разработени коефициенти. Те изразяват съотношението на разходите за отделните продукти. Те се определят на база на различни признаци, характеризиращи особености на производство и съотношението на разходи за различни продукти – тегло, трудоемкост. Методиката за определяне на себестойността се определя като:

1. количеството продукти от всеки вид се умножава с установените коефициенти, като резултат от това се получава количеството условни продукти от всеки вид.

2. сумират се всички условни продукти и така получаваме обемът на цялото количество продукция в условни единици.

3. общата сума на фактическите разходи за всички продукти се разделя на цялото количество продукция в условни единици. Като резултат от това се получава себестойността на една условна единица.

4. изчислената себестойност за една условна единица се умножава по условните единици продукция,но от всеки един вид поотделно. По този начин се получава общата себестойност на цялото количество продукция по видове.

5. общата себестойност на всеки вид изделие поотделно се разделя на количеството изразени в натурални единици, като се установява себестойността на всеки продукт.

Пример: условие като горното

коефициент за А – 0,08, за Б – 0,42, за В – 0,5

А 400х 0,08=32

Б 500х 0,42=210

В 600х 0,5=300

1.За А - 400 * 0,08 = 32 условни единици

За Б – 500 * 0,42 = 210

За В – 600 * 0,5 = 300

2. 542

3. Себестойността на една условна единица

5 200/542 = 9,6

4. Умножаваме по условните единици за всеки продукт поотделно

За А – 32 * 9,6 = 307

За Б - 210 * 9,6 = 2 015

За В – 300 * 9,6 = 2 880

Общо 5 200


За А - 307/400 = 0,80

За Б – 2 015/500 = 4

За В - 2 880/600 = 4,80


5. Метод на изключване на разходите (остатъчен или остатъчно-стойностен) – прилага се когато в резултат на единно производство се придобиват няколко продукта, но най - малко един от тях се счита за основен, а останалите за допълнителни. Калкулира се себестойност само на основната продукция, а стойността на допълнителната се оценява предварително и се изключва от сумата на разходите. Оценката на допълнителната продукция се извършва по справедлива пазарна стойност. Когато от дадено производство се получава само един основен продукт неговата себестойност се определя директно, по прекия метод. Когато се добиват повече продукти себестойността се изчислява по пропорционалния или коефициентния метод.


6. Стандартен метод (нормативен) – прилага се за калкулиране на себестойността когато е въведено нормативно отчитане на разходите за съответното производство. За да се установи себестойността е необходимо при текущото счетоводно отчитане разходите да се отчитат по норми като се създава информация за измененията и отклоненията на нормите. В резултат на информацията за отклоненията и евентуално за измененията в края на периода нормативната себестойност се изменя до фактическата. Или фактическата се определя като алгебричен сбор на нормативната, на отклоненията и възприетите изменения.

ФС= НС+- ОН+-ИН

Общата стойност на калкулацията се установява чрез съставяне на нормативни калкулации, възоснова на нормите за разходи действащи към началото на месеца. Те се съставят в началото на годината , а в последствие се коригират всеки месец. За установяването на отклоненията от нормите се организира оперативна отчетност, при която отклоненията се систематизират по отчетни обекти, по статии на калкулацията, по причини и по виновници. При определяне на фактическата себестойност отрицателните отклонения се прибавят, а положителните се приспадат от нормативната стойност. Измененията на нормите в началото на месеца се вземат предвид при коригиране на нормативната себестойност. Тази промяна касае и незавършеното производство от предходния период. Едновременно с коригирането на нормативната себестойност в началото на месеца, се прави преоценка на незавършеното производство. Възможно е нормите да се променят и през месеца (текущия период). В тези случаи измененията на нормите се вземат предвид само за продукцията произведена след промяната на нормите. В края на месеца във връзка с калкулирането на фактическата себестойност, сумата на намалението на нормативната себестойност на незавършеното производство в началото на месеца и сумата от увеличението на нормите за продукцията, произведена след промяната на нормите се прибавят към нормативната себестойност на готовата продукция. И обратното е възможно.


Отчитане на разходите за промишлените дейности и калкулиране на себестойността на готовата продукция

1. Отчитане на основните разходи за основната дейност

Основните разходи за основната дейност са основните разходи, без които не може да се произведе даден продукт, произтичат от технологията на производство или от нормативните актове. В по – голямата си част са преки разходи. Включват се въз основа на първичните счетоводни документи. Една част от преките разходи са едноелеметни, а други са комплексни. Това се обуславя от съдържанието на калкулационните статии за съответното производство. Обособяването на основните статии за отчитане на основните разходи се обуславя от относителния дял на основните разходи, предназначение и други. В повечето предприятия се обособяват следните калкулациони статии:

  1. суровини и материали

  2. заплати

  3. социални и здравни осигуровки

  4. амортизация

  5. загуби от брак



В статията суровини и материали се отнасят всички разходи на основни, спомагателни материали, суровини, на купените полуфабрикати, производствен амбалаж. Общата сума на разходите се установява на база на групирането на първични документи за месеца. За тези разходи се дебитира сметка 611. Счетоводно отразените по този начин разходи за суровини и материали все още не са вложени в употреба. Част от изписаните суровини и материали могат да бъдат върнати обратно в складовете, а друга част да останат като неупотребени за слеващия отчетен период. За да се установи действителният размер на разходите е необходимо да се отпише стойността на върнатите материали с червено или черно сторно, само за да се установи калкулационната сума.

Във връзка с използването на материалите в производствените звена могат да се получат и използваеми отпадъци. Те се оценяват по пазарна стойност и се отписват от статията суровини и материали.

302 – отпадъци/611

Трябва да се прави разлика между допълнителна продукция и отпадъци от производство. Отпадъците се получават още в процеса на производство, а допълнителната продукция съпътства готовата продукция.

За да се формира окончателния размер на разходите по тази статия се приспадат по съответния ред разходите на суровини и материали, вложени в бракувана, некачествена продукция. Трябва да се вземе предвид и стойността на суровините и материалите вложени в незавършеното производство.

Към статията гориво и енергия се отнасят разходите за вложеното гориво, газ, въглища, енергия. За тези разходи с изключение на закупената енергия се дебитира сметка 611 и се кредитират сметка 601 за употребеното гориво и сметка 612 за произведената пара, сгъстен въздух. Закупената енергия се отнася веднага като разход по 601. По нея не се отнасят разходите за гориво и енергия свързани с общопроизводствени нужди. При формирането на окончателния размер на разходите се вземат предвид неупотребените горива, а за енеригята се взема предвид енергията за бракуваните изделия и незавършеното производство.

Към статията заплати се отнасят основната и допълнителната заплата на така наречените основнопрозиводствени работници. Разходите за заплати обикновено се установяват на база на документи (работни карти). Допълнителните възнаграждения се разпределят между изделията на база на основната работна залата. Разходите се коригират с частта от разходите отнасящи се за бракувана продукция и незавършено производство.

Към сметката за осигуровки се отнасят осигуровките за сметка на работодателя. Те се отнасят към изделията пропорционално на работната заплата.

Към статията за амортизации се отчитат разходите за амортизация на дълготрайните активи в производствените звена, тези, с които се произвежда. В някои случаи амортизациите не могат да се отнесат по изделия. Те могат да бъдат пряк разход само ако произвеждаме едно и също нещо. Прави се корекция.

Някои предприятия имат статия Ремонт на дълготрайните активи на база на амортизациите.

По статията загуби от брак се отнася чистата загуба от производствения брак. Това е една комплексна статия, по която се отнасят предварително отчетените разходи за бракуваната продукция. По тази статия не се правят корекции.

По статията други се отчитат разходи, за които няма калкулационни статии. Например при ремонт, ако нямаме статия за ремонт.


Отчитане на разходите, продукцията и услугите на спомагателните производства

Във всички по-големи предприятия в съвемстност с основната им дейност се осъществяват и различни спомагателни дейности. Тези дейности се организират като отделни производства. Такива са ремонтно-механичните цехове например. Тези спомагателни производства са органически свързани с основната дейност и имат за задача да обслужват основното производство със съответните услуги или продукция. Когато тези производства имат по-голям капацитет те могат да извършват услуги или да предоставят продукция и на други предприятия. В зависимост от характера на произвежданата продукция или извършваните услуги в отчетно отношение спомагателните производства се групират в две групи:

  • спомагателни производства, които произвеждат еднородна продукция

  • спомагателни производства, които произвеждат разнородна продукция или услуги.

Организацията на отчитането на разходите в спомагателните производства се осъществява чрез сметка 612, към която се обособяват аналитични сметки за всяко едно спомагателно производство и там се извършва аналитичното отчитане на разходите. При всички случаи във всяко спомагателно производство разходите се отчитат и по статии на калкулация. Калкулационната схема за спомагателните производства зависи от отрасловата принадлежност на съответното производство. При автотранспорта ще има статии за гориво, заплати, текущ ремонт и т.н.

В спомагателните производства, които произвеждат еднородна продукция се открива само 1 сметка – синтетичната сметка, по която разходите се отчитат по калкулационни статии. При спомагателното производство, в което се произвежда разнородна продукция се организира аналитично отчитане по видове изделия. Обикновено тези спомагателни производства работят по поръчков метод. При тях аналитичното отчитане е по-разнообразно:


Дт тек.ремонт в цех 1 Кт Дт пр-во на резервни части Кт Дт общопро-вени разходи Кт

  • -

  • -

  • -






Дт Тек.ремонт в цех 1 Кт Дт основен ремонт на Кт






По отношение на отчитането на разходите всички разходи се отчитат първоначално като разходи по икономически елементи и след това се прехвърлят като разходи за спомагателното производство. Дебитира се сметка 612 и се кредитират сметките от гр. 60. След като поръчките бъдат завършени разходите на спомагателните производства се отчитат по направления.

* С продукцията

611 / 612

* За услугите, които са извършени за други звена на предприятието

614 / 612

615 / 612

* По същия начин ще се отчетат разходите за продажби, придобиването на дълготрайни активи или ликвидация и т.н.

613 / 612

616 / 612

* За произведените резервни части

302 / 612

* Ако се извършват услуги на други предприятия

703 / 612


Между спомагателните производства се извършват и взаимни услуги. За да се определи себестойността на което и да е спомагателно производство, трябва да знаем стойността на другите спомагателни производства.


Отчитане на загубите от брак в производството

В повечето промишлени производства паралелно със стандартните изделия в много случаи се произвеждат и такива, които по някаква причина не могат да се използват по прякото им предназначение. Тези изделия се третират като производствен брак. Като брак в производството се считат изделията, които не съответстват на съответните стандарти. Те не съответстват на договорените условия и не могат да се използват, освен ако не се отстрани дефекта.

Производствения брак може да се раздели на два основни вида:

* Технологичният брак е заложен още в самата технология. Определен е още при проектирането. Този брак счетоводно не се следи. Произтичащите загуби от този брак се включват в стойността на годните изделия. Той е неизбежен.

* Надтехнологичният брак подлежи на счетоводно отчитане от гледна точка на материалната отговорност и съставяне на информация за загубите.

В зависимост от степента на годност на изделията и от възможност за отстраняване на допуснатите дефекти, този брак се подразделя на два вида:

* Поправимият брак е този, при който отстраняването на дефектите е технически възможно и икономически целесъобразно.

* Непоправимият брак (пълен брак) е този, при който отстраняването на дефектите е технически невъзможно или е възможно, но е икономически нецелесъобразно (разходите за отстраняването ще са повече от стойността на продукта).

Според причините за допускането на брака, той се подразделя на брак по вина на работниците (поради небрежност), брак по вина на ръководството (поради неправилни чертежи, неправилно пусната технология), брак по вина на доставчиците. Независимо от тези причини производствения брак е винаги отрицателен и води до увеличаване на себестойността на годната продукция. Контролът за качеството на изделията се осъществява от специализирани органи за контрола (ОТК). Тези органи следят качеството на изделята на всеки етап от тяхното производство. За некачествените изделия ОТК издават актове за брак. В тях посочват място на откриването, бройките на изделията, характерът на дефектите, евентуално причините и виновниците. На основата на тези актове се осъществява счетоводното отчитане на загубите от брака.

При установяване на загубите от брак се вземат предвид стойността на бракуваните изделия и разходите за поправимия брак. Във връзка с определяне на чистата загуба от брака се вземат предвид удържаните суми от виновниците за брака, обезщетенията за некачествени стоки и получените полезни отпадъци. Така определената чиста загуба се включва в себестойността на годната продукция чрез статията загуби от брак от проиводството. За счетоводното отчитане на брака се обособява отделна сметка към сметка 611.

Аналитичното отчитане е по видове изделия и по статии на калкулацията.

* На основание на актовете за брак със себестойността на изделията се 611 – аналитична сметка брак в производството / 611 – аналитична сметка за съответното производство. Това записване се прави само за окончателно бракуваните изделия.

За изделията, които подлежат на поправка, като разходи за брак се отчитат само извършените разходи за отстраняване на дефектите. По този начин по аналитичните сметки за брак за всяко изделие се установяват брутните загуби за брака. В зависимост от причините и виновниците тези разходи могат да се намалят

* като се удържи сума от заплатите на работниците например

421 / 611

* от получени отпадъци

302 / 611

* при получено обезщетение от доставчиците

503 / 611

* предявени искания

444 / 611

Разликата между дебита и кредита е чиста загуба от брака и се отнася в себестойността на продукцията.

Възможно е брак да се открие и в складовете за готова продукция, а дори и в клиентите. В тези случаи бракът не е производствен и не е елемент от стойността на годната продукция. Ако е в склада ще се отчете като разход по 609, а ако е открит при клиентите се сторнира продажбата и се връща продукцията в склада.


Отчитане на разходите за организация, управление на предприятието и структурните му звена (административни и общопроизводствени разходи)

В производствените звена, цеховете, на промишлените предприятия освен преките разходи се извършват и някои допълнителни разходи, свързани с организацията на производството и неговото обслужване. Към общопроизводствените разходи се отнасят и технологични разходи, които не могат да се отнесат пряко към съответните изделия. Производствените разходи са самостоятелен обект на счетоводното отчитане. Общата сума на отчетените общопроизводствени разходи в края на отчетно-калкулационния период се разпределя между изделията, пропорционално на определена база. най-често за база за разпределение на общопроизводствените разходи се използват преките разходи и се прилага пропорционалния метод. Според изискванията на стандарт 2 за материалните запаси разпределението на общопроизводствените разходи се обвързва с производствения капацитет. Когато производственото звено използва нормалния си капацитет всички общопроизводствени разходи се разпределят между произведените изделия. Когато обаче има значително отклонение в използвания производствен капацитет, тогава в себестйността на изделията се включват всички променливи разходи и само част от постянните общопроизводствени разходи. Това отклонение се регламентира в счетоводната политика. В тези случаи разходите трябва да се анализират и групират в две групи – променливи и постоянни.

Счетоводното отчитане на производствените разходи се извършва чрез сметката за общопроизводствени разходи към сметка 611. Организира се аналитично отчитане По производствени подразделения и видове разходи. Отчетните групи общопроизводстени разходи се наричат само статии. При отчитане на тези разходи първо се отразяват по сметки от група 60. На основание на извършеното разпределение на разходите се дебитира 611 и аналитичните сметки за съответните изделия.

В състава на административните разходи се отнасят всички разходи произтичащи от общата организация и администрацията на предприятието. Тези разходи се отчитат също по видове (статии), като те могат да бъдат за заплати, осигуровки, командировъчни, издръжка на лекия транспорт, канцеларски, амортизация. Отчитането на административните разходи се осъществява чрез сметка 614 диференцирано по статии. След като през отчетния период се формира окончателният размер на тези разходи, този размер се отнася в търговската себестойност на продадената продукция.

От самото наименование се подразбира, че разходите за продажби са онези разходи, за реализирането на продадената продукция. Към тях се отнасят всички разходи за продажба на продукцията до напускането на склада. Във връзка с продажбата на промишлената продукция една част от разходите могат да бъдат за сметка на предприятието продавач, а друга част за сметка на клиентите. Тези въпроси се уточняват в договорите (офертите, ценоразписите). Тези разходи са основно транспортните разходи, но могат да бъдат и разходи по монтажа. Обикновено в договорите за продажба разпределянето на разходите между доставчика и клиента се регламентира чрез термина „франко”. В някои случаи е възможно транспортни разходи, които по договора са за сметка на клиента, да са извършени от продавача. В този случай продавачът фактурира заедно с продукцията и транспортните разходи.

Към разходите за продажби се отнасят и разходи за реклама, разходи за участие в изложби, панаири, разходи за ползване на разпределителни складове за продажба. Разходите се отчитат по групи и това отчитане е общо за всички продажби. В някои случаи би могло транспортните разходи да се отчитат по видове продукция. Разходите за продажби в края на всеки месец се разпределят между продадените изделия и се включват в себестойността на изделието.

701 / 615

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconПостановки на въпроса за отчитането на разходите и калкулирането себестойността на продукцията
Счетоводно информационно осигуряване при калкулиране себестойността на продукцията
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconДекан, проф д-р П. Чобанов Май, 2012 г
Проблеми при отчитането на производствените разходи и калкулирането на себестойността на продукцията и услугите …
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconРазпределение на непреките разходи и формиране на себестойността на продукцията (практически пример)
С оглед на поставеното ударение върху изчислителния механизъм при определяне на себестойността, по-надолу ще се заемем с формирането...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите icon8. принципна методика на счетоводното отчитане на разходите на предприятието. Същност и класифициране на разходите. Принципна методика за счетоводно отчитане на
Принципна методика на счетоводното отчитане на разходите на предприятието. Същност и класифициране на разходите. Принципна методика...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconІІ. Отчитане на разходите за възнаграждения и осигуровки
За целите на отчитането и контрола на разходите по проекта, училищата водят аналитична отчетност, с която разходите за иид могат...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconТема: Организация, методология и методика на отчитане дейността на предприятието на ет при прилагане на едностранно счетоводно отчитане
Важно значение има познаването на неговата организация и методиката на отчитане дейността на предприятието
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconОтчитане на разходите и приходите
Транзитни нямат начално и крайно салдо; приключват се в края на периода като разходите по ик елементи се отнасят за някоя от дейностите...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconПроизводствени разходи и себестойност на електрическата енергия Особености на ел енергията като стока
Това от своя страна зависи от разходите, които влияят върху себестойността. Разходите зависят от оптималния режим на работа на цялата...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconМеждународен счетоводен стандарт 2
Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални...
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите iconZizuweb може да внася промени в Общите условия по своя инициатива, при въвеждане на нови услуги или по други причини
Си запазва правото да променя или обновява условията за използване на услугите си без предварително предупреждение. В случай на установено...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом